Лакшми Митал - стоманеният махараджа
От Боряна СЕМКОВА
всички статии от този автор
Наричат го още Хенри Форд на XXI век и Дейл Карнеги от Калкута. Преди десет години е познат само на индийците и на специалистите от стоманодобива в Азия. Днес е известен като екстравагантен и талантлив бизнесмен - трети по богатство в света през 2005 г. след Бил Гейтс и Уорън Бъфет според класацията на сп. Forbes и най-богатият човек във Великобритания. Състоянието му се изчислява на близо 30 млрд. долара. Вероятно 2005 г. ще влезе в световната икономическа история и като неговата година, защото няма друг човек, който за 12 месеца да е спечелил толкова пари - 19 млрд. долара. Той е некоронованият крал на стоманата, познат вече в цял свят, разпрострял империята си в над 15 страни на четири континента. Той е Лакшми Митал.
Няма как да не е толкова богат, защото това е предопределено още с раждането му, когато родителите му го наричат Лакшми - по името на индуското божество на успеха и богатството. Жизненият му път започва на 15 юни 1950 г. в
Пустинно село без ток
в щата Раджастан. В родното му място електричество се появява чак през 1960 г., когато Лакшми е десетгодишен. Животът на свещи обаче не пречи на предприемчивостта на баща му Мохан, който през 1951 г. - година след раждането на Лакшми, прави първите си стъпки в стоманодобива, а през 1968 г. семейството се премества в Калкута, където бащата основава малък металургичен завод под името Ispat (стомана на санскрит). В съответствие с неписаните семейно-кланови закони на индийското общество Лакшми и неговитe братя Прамод и Винод - сегашните собственици на металургичния комбинат „Кремиковци“, тръгват на работа във фабриката на баща си. Междувременно бъдещият милиардер завършва висше образование по специалността „Търговия и бизнес“ в Калкутския университет и започва да прилага знанията си в семейния бизнес. Компанията се развива относително успешно и обещава безоблачно бъдеще за наследниците и.
Но Лакшми и баща му Мохан мислят глобално. На 26 години начинаещият бизнесмен получава поръчение от баща си да изведе семейния бизнес на Митал на международната арена. Това става в средата на 70-те години, когато Индия влиза в поредния цикъл на амбиции за създаване на социалистическо общество и властта практически връзва ръцете на частните компании. Митал младши заминава за Индонезия и построява там през 1976 г. един от най-модерните за времето си стоманодобивни комбинати.
Още от първите стъпки на изграждане на империята си Митал залага на евтината суровина. Той се отказва от преработката на скрап за разлика от своите конкуренти и според твърденията на Би Би Си уволнява хиляди работници, като постепенно започва да въвлича в орбитата си политици от Изтока и Запада. Придържа се към един принцип, от който никога не отстъпва - да работи с най-съвременно оборудване.
Митал придобива репутацията на човек, който с лекота поема риск. Той започва да изгражда империята си, като смело купува западнали държавни стоманодобивни заводи в развиващи се страни, модернизира ги, не след дълго идват и печалбите. Неведнъж твърди, че когато става дума за бизнес, вижда онова, което другите не могат.
Ето как го прави
През 1989 г. купува държавната стоманодобивна компания на Тринидад и Тобаго Iron & Steel Co of Trinidad & Tobago (Iscott). Заводът е в толкова окаяно състояние, че носи загуби от 100 000 долара дневно. След година на масови съкращения и внедряване на нови технологии предприятието, преименувано на Ispat Carribean, излиза на печалба.
Не след дълго Митал купува няколко завода в Германия, Канада и Ирландия и в началото на 90-те години печели близо 1 млрд. долара годишно. През 1992 г. придобива третия по производство завод в Мексико - Sicartsa, за 220 млн. долара и създава на негова база компанията Ispat Mexicana. Следват още сделки в Казахстан, ЮАР, Алжир, САЩ, Франция и Германия.
1994 e годината, която изиграва ролята на рубикон в кариерата на Лакшми Митал. Семейният бизнес е разделен - в чужбина се поема от Лакшми чрез поделението Ispat International, а за Прамод и Винод остават индийските операции с Ispat Industries. Когато това се случва, стоманодобивната промишленост е поразена от поредната криза, акциите на Ispat International поевтиняват и Митал решава да консолидира собствеността си в LNM Holdings, като продължи със собствени средства да купува металургични фирми в целия свят. През 1997 г. LNM Holding е регистрирана на фондовите борси в Амстердам и Ню Йорк.
През 2004 г., десет години след като разделя бизнеса с братята си, Лакшми Митал отчита нетна печалба от 4.7 млрд. долара за 2004 г., а братята му - 37 млн. долара. Пак през 2004 г. списъкът на активите на Митал попълват заводите Nova Hut в Чехия, Polski Huty Stali в Полша, Petrotub в Румъния, BH Steel в Босна, Balkan Steel в Македония, Alfasid в Алжир и Iscor в ЮАР. Братята Прамод и Винод не могат да се похвалят с подобна експанзия.
През декември 2004 г. Митал трансформира лицето на разпокъсаната стоманодобивна индустрия чрез сливането на Ispat International и LNM Holdings, които влизат в LNM Group, и създаването на компанията Mittal Steel, която се превръща в най-голямата в света за производство на стомана. Същевременно Митал купува и базираната в американския щат Охайо компания International Steel Group и тя става също част от новата Mittal Steel. Индийският бизнесмен поема постовете председател на съвета на директорите и главен изпълнителен директор, а синът му Адития е президент и главен финансов директор. Дъщеря му Ваниша е член на съвета на директорите. Mittal Steel e 88% семейна собственост. Според предварителните изчисления Mittal Steel е доставила на световния пазар през 2005 г. 58 млн. тона стомана.
Несъмнено Лакшми Митал има отлични способности като мениджър. Всички предприятия от неговата империя са свързани в обща мрежа. Ако някъде не достига суровина, той е в състояние да прехвърли от друг свой завод, дори той да е доста отдалечен. Митал разполага с флотилия товарни кораби, което му позволява да развива производството си, без да е зависим от външни фактори.
Въпреки че стоманодобивът е приоритетно направление на бизнеса му, Митал влага капитал в различни отрасли като превоза на товари, енергетиката и нефтопреработката.
Описаната по-горе идилична картина на бизнес възход е помрачавана неколкократно от
Скандални разкрития
около дейността на Лакшми Митал. Една от особеностите на Митал, твърди украинският сайт УРА-Информ, е, че той никога не купува предприятие в страна, в която не познава представител на висшите ешелони на властта. Скандалите, в които се замесва името му, потвърждават това заключение.
През 2001 г. той беше замесен в скандал, наречен от британския печат „Миталгейт“. Беше разкрито, че индийският милиардер е дал дарение на Лейбъристката партия на премиера Тони Блеър в размер на 3.6 млн. долара, по данни на Би Би Си. Блеър беше обвинен в корупция, пренебрегване на интересите на британските работници и заговор с едрия бизнес. Премиерът твърдеше, че не е знаел за дарението и че Митал е решил да помогне от чувство за солидарност. По същото време в печата излезе и фактът, че Митал е задлъжнял на данъчните служби на острова с около 1 млрд. долара. Скандалът „Миталгейт“ постепенно заглъхна, след като Блeър не призна каквато и да било вина, а и британските читатели преди близо пет години не проявяваха интерес към личността на Митал.
Според агенция Асошиейтед прес Лакшми Митал е давал пари и лично на Тони Блеър срещу услугата британският премиер да напише писмо до румънския премиер, в което да препоръча индийския бизнесмен за купувач на държавната стоманодобивна компания Sidex. В писмото си Блеър нарича LNM британска компания. Едва след като Митал действително купи Sidex, се разбра, че LNM e регистрирана в офшорна зона на холандските Антилски острови и така е плащал много малко данъци във Великобритания, пише в. Independent. В британските ведомости са записани само 100 работници и служители, а в целия свят работната му сила наброява 80 000 души.
Скандални разкрития помрачават и казахстанската придобивка на Митал, която той завоюва през 1995 г. Той купи за 500 млн. долара Карагандинския металургичен комбинат. Гигантът на съветската тежка промишленост беше с оборудване от 60-те години, към момента на покупката в завода нямаше топла вода и отопление, продукцията се реализираше на бартер, а работниците не бяха получавали заплати от месеци. Митал модернизира завода за още 500 млн. долара, а от няколко години Ispat Karmet, както нарече предприятието, работи на печалба. Дотук добре. Местни журналисти разкриха обаче, че сделката за комбината е била договорена от Митал лично с казахстанския президент Нурсултан Назарбаев, който преди е работил години като партиен организатор там. До Назарбаев Митал стигнал чрез бизнесмена Патох Шодиев, ползващ се съмнителна слава. През май 2001 г. Шодиев беше подсъдим в Белгия по обвинение за пране на пари. Темата беше подета и от британския печат, но казахстанският скандал постепенно утихна, както и „Миталгейт“.
Полската придобивка на Лакшми Митал също не е постигната без участието на представител на властта в Полша. Според твърденията на полските профсъюзи, които в момента са в конфликт с индийския бизнесмен заради големи съкращения в принадлежащия му завод, Митал е купил предприятието с активното съдействия на Анджей Шараварски, който по това време е заместник-министър на финансите.
В края на 2005 г., след като Митал придоби украинския стоманодобивен гигант „Криворижсталь“, украинските медии излязоха със собствени разкрития, че оранжевата революция от 2004 г. е успяла благодарение на парите на индийския бизнесмен. Целта на огромните, но неуточнени дарения била, след като опозиционният тогава лидер Юшченко дойде на власт, да се преразгледа приватизацията на комбината и той да бъде продаден на Митал. Тези твърдения не бива да се приемат за чиста монета по една проста причина - преразглеждането на приватизацията на „Криворижсталь“ беше наложително, защото предприятието беше продадено при непрозрачна процедура на роднини на тогавашния украински президент Леонид Кучма.
Дали заради непрекъснатото замесване на името му в скандали, или заради характерното за много богати хора нежелание да стоят под светлината на прожекторите, Лакшми Митал определено изпитва
Неприязън към публичността
Въпреки това именно тя му помага да влезе в най-високите ешелони на властта във Великобритания. Публичността го среща с британския премиер Тони Блеър, защото дори дискретните чиновници от „Даунинг стрийт“ 10 в Лондон, където се помещава парвителството, са принудени да признаят, че „те трябва да са се запознали на някои от приемите“, на които са присъствали.
Що се отнася до британското кралско семейство, индийският бизнесмен е дарител в благотворителния фонд на принц Чарлс, познава се със съпругата му Камила, вечерял е с принцеса Ана и е забавлявал принц Андрю. Снимки на милиардера на вечеря с принцеса Маргарет през 1995 г. се появяват в британския и индийския печат.
Близък бизнес партньор на Митал, цитиран от в. Independent, твърди: „Лакшми не обича да се появява в светските колони, но в същото време не пропуска да демонстрира огромното си богатство. Той има огромна къща, общува с облечени във власт хора, но това не го прави лош и надменен.“
Освен че не обича светската суета, Лакшми Митал не обича да обсъжда и една друга тема -
Отношенията с братята си Прамод и Винод
Практически Лакшми се разделя с двамата два пъти - веднъж през 1976 г., когато заминава за Индонезия да гради международен бизнес, и втори път през 1994 г., когато за Прамод и Винод остава Ispat Industries, а за Лакшми - Ispat International. Вторият път е окончателен.
Поне така изглежда. В редките случаи, когато го питат за братята му, Лакшми Митал обикновено отговаря нещо в смисъл: семейството е семейство, бизнесът е бизнес. Бащата Мохан също отказва да коментира каква е причината за подялбата на бизнеса и очевидното охладняване на братските отношения.
В бизнеса интересите на братята за пръв път се сблъскаха в наддаването за филипинския комбинат National Steel Corporation, който бе спечелен от Ispat Industries на Прамод и Винод. За втори път те станаха конкуренти в търга за най-големия стоманодобивен комбинат в Босна и Херцеговина - BH Steel в Зеница. Тогава Ispat India, една от компаниите на Прамод и Винод Митал, кандидатстваше успоредно с LNM Holdings за босненския актив. В процеса на надпреварата Ispat India бе принудена да се оттегли заради доста ниската си оферта, а LNM Group купи 51% от комбината за 280 млн. долара.
Неохотата да обсъжда роднинските отношения се сменя с грейнало лице и блестящи очи, когато в редките си интервюта Лакшми Митал бъде поканен да обсъди
Вижданията си за бизнеса със стомана
Може да се каже, че възгледите му за стоманодобива са концентрирани в интервю за в. Sunday Telegraph от края на 2004 г. То обяснява агресивността му в преследване на нови придобивки и го представя като стоманен оптимист в прекия и преносния смисъл. За него бъдещето на стоманодобива е в пет или шест глобални групировки, които ще оставят далеч в миналото огромните загуби и кретащия бизнес, които характеризират сектора години наред.
„В стоманодобивната индустрия има ново поколение мениджъри, които няма да допуснат да губят пари, както предшествениците им в миналото. Те искат да печелят“, казва Митал. Тези мениджъри, продължава той, са решени да модернизират сектора и да го освободят от хроничното му свръхпроизводство.
Митал твърдо вярва, че прозрачността е един от факторите, които предопределят успеха на една компания. „Смятам, че с глобалната си дейност Mittal Steel трябва да е публична компания.“
А когато се налага да коментира невероятните си бизнес постижения, Митал ги нарича „част от работния ми процес“.
Сватбата, за която дълго ще се говори
През юни 2004 г. целият свят следеше с внимание сватбата на Ваниша, дъщерята на Лакшми Митал, с индийския банкер Амит Бхатия. Поканите, които получиха гостите, подсказваха, че те ще участват в изключително събитие. Поканените хиляда гости получиха изящна брошура с романтични стихове, написани от самата Ваниша и роднините и. За сватбата Лакшми Митал беше откупил почти за цяла седмица Версай - двореца на френския крал Луи XIV, близо до Париж.
Стотици гости бяха превозени от различни кътчета на света с чартърни полети. Тържествата продължиха пет дни. След официалната част на бракосъчетанието гостите бяха почерпени с коктейли и изискани индийски ястия. Последваха обиколки из многобройните зали на двореца. Кулминацията на вечерта беше театрална постановка с участието на звездите на индийското кино, членовете на семейство Митал, включително младоженците. След това сватбата е преместена в друг известен парижки дворец, построен през XVII век за Никола Фуке, министър на финансите на Луи XIV. В продължение на петте дни в центъра на Париж вечер се устройваха разкошни фойерверки и илюминации.
Сватбата на Ваниша струва според различните изчисления между 54 млн. и 66 млн. долара. След това светско събитие каймакът на индийската имиграция във Великобритания се разделя на два непримирими лагера - такива, които са били на сватбата на Митал, и останалите, които не са удостоени.
„Кралският“ палат
През 2003 г. индийският бизнесмен сключи сделка, която влезе в книгата на рекордите на „Гинес“ като най-скъпо закупения имот в цялата световна история. Лакшми Митал купи за рекордните 130 млн. долара цял палат на „Кенсингтън палас гардънс“ в централната част на Лондон, принадлежащ на британския милиардер Бърни Екълстоун, главен изпълнителен директор на двете компании, които управляват и организират автомобилното състезание Формула 1.
Според британския печат след направения ремонт повечето подове, стълби и колони в сградата са от същия мрамор, от който е направен прочутият индийски архитектурен паметник Тадж Махал.
Палатът се състои от 12 спални, бална зала, картинна галерия, турски бани и украсен със скъпоценни камъни басейн. Сигурността на обитателите му се осигурява от 65 охранителни камери.
Империята „Митал“ реализира през 2004 г. приходи от 22.2 млрд. долара
АмерикаCaribbean Ispat Limited Тринидад и Тобаго
Consorcio Minero Benito Juarez Pena Colorada SA de CV Мексико
Ispat Mexicana, SA de CV Мексико
Servicios Siderurgicos Integrados, SA de CV Мексико
Mittal Steel USA САЩ
Ispat Sidbec Inc. Канада
Sorevco Канада
АфрикаAlfasid Алжир
Iscor ЮАР
АзияMittal Steel Temirtau Казахстан
Hunan Valin Steel Tube & Wire Китай
ЕвропаIspat Unimetal Франция
Ispat Hamburger Stahlwerke GmbH Германия
Ispat Ruhrort Германия
Ispat Stahlwerk Ruhrort GmbH Германия
Ispat Walzdraht Hochfeld GmbH Германия
Huta Czestochowa Полша
Nova Hut Чехия
Petrotub Румъния
„Криворижсталь“ Украйна
BH Steel Босна и Херцеговина
Balkan Steel Македония
сряда, 8 юли 2009 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар