Основал нова компания “Мисисипи” , като сметката била следната - Който иска да си купи акции на компанията, срещу тях трябвало да представи облигации от дърважния заем! Тези облигации се купуват с книжни пари, които пък банката на Лоу печата. 

Срещу облигациите пък клиентът получава акции на компанията. После, банката на Лоу унищожавала държавните облигации (нямала претенции за главницата към държавата), а правителството на Франция се задължавало да плаща в продължение на 25 години 3 % (около 4 милиона ливри годишно) лихви. Тоест, държавния дълг се елиминирал! 

Акциите първо не тръгнали бързо. После обаче Банк Женерал сменила името си на Банк Роял и започнала да печата банкноти гарантирани и от държавата. 

Сам Лоу знаел колко опасно може да бъде това печатане и е казал следното – “На всеки няколко години, банката може и да няма възможност да извършва плащанията си, но с изобилни кредити може да се наема работна ръка, да се разшири търговията така, че опасността от неплатежоспособност е по-малка от ползите от един подем” 

Нещата тръгнали бавно, но скоро компанията “Мисисипи” глътнала и изкупила още няколко търговски компании. Славата и на “гигант” се разнесла. Отделно, била проведена масирана рекламна кампания с пари на компанията. На акционерите се обещавало бляскаво бъдеще и високи печалби и т.н.. Акциите първо бавно, а после все по бързо почнали да се качват. Отделно изобилието книжни пари оживило икономиката. Наеми, заплати, имоти, стоки, всичко удвоило цената си само за кратък период от време и цените продължавали да растат. Всички обаче били доволни, защото ето на, кредити има, акциите вървят само на горе, имотите също, селскостопанските продукти също, заплатите и те растат и въобще идва златен век. 

На улица Рю Кинкампоа, царяла бясна търговия с акции. Улицата била завардена от двете страни с жандарми и на платното и имало хиляди хора, спекулиращи с акции не само на компанията “Мисисипи” , но и на почти всичко друго което се търгувало, като ценни книжа. Еуфорията била такава, че балконите над улицата се давали под наем на зяпачи искащи да се насладят на гледката долу. 



 

Някой обаче били скептици. Стари изпечени търговци, индустриалци и някой хитри благородници гледали, но не се включвали в настъпилия икономически и борсов бум. Херцог дьо Сен Симон - "От баснята за Мидас насам, не знам някой да умее да превръща всичко до което се докосне в злато! Джон Лоу едва ли ще може!” . Херцогът на Савоя , когото попитали защо не си купува акции казал – “Не съм достатъчно богат, за да се разорявам!” . 

Някой умни спекуланти влезли в сделките също следили изкъсо пазара. 

 

Банк Роял печатала пари, с парите се купували държавни облигации , а срещу тях акции. Когато дълга на държавата бил покрит, Лоу казал че ще дава от новата емисия акции (увеличение на капитала) само на тези които покажат 4 стари акции. Пазарът полудял и акциите се изстреляли нагоре. 

Икономиката преживяла бум, а населението на Париж почти увеличило само за месеци с 1/3 . 

Джон Лоу обещавал вече 40 % дивидент някъде в бъдещето. Отчета на дружеството обещавал постъпления от 90 милиона ливри. Парите не били проблем, още повече, че той си ги печатал. В началото на 1720 година бил стигнат върха, на пазара. 

 

Някой по умни инвеститори започнали да продават, тихо-мълком акциите си. 

Джон Лоу почнал да изкупува акциите си за да не позволи спада им. 

Един маркиз, продал акциите си на борсата, отишъл една сутрин при Джон Лоу, с една купчина книжни пари и поискал да го обмени в злато. Лоу нямало как да откаже и маркизът натъпкал 6 карети (!) със златни монети, казал довиждане и си отишъл. Само няколко часа по-късно, дошъл и друг (абат този път) и натъпкал 3 карети със злато. 

Хората се стреснали – Щом тези продават, какво правим ние?! 

.. И почнали първо полека, а а после панически разпродажби. Пари имало, но книжни и печатането на банкноти не успокоявало пазара. 

За да няма паника, правителството забранило притежанието на злато и сребро!!! 

Уви. Никой не вярвал вече, всички си искали злато, сребро или нещо стойностно. 

Акциите се сринали повличайки всички други акции. Сринало се и всичко друго купувано с обезценени хартийки. 

 

Само след месеци, в края на годината, Джон Лоу бягал с фалшив паспорт към Брюксел с 800 златни ливри в джоба (само толкова), правителството на Франция нямало дългове (все пак постигнало целта си), но кризата довела по голямата част от населението до просешка тояга. 

 

Естествено, всички пак се върнали към старото, но все пак имащо стойност злато.

За инфлацията винаги ще се намери ... 
26.02 11:37 
За инфлацията винаги ще се намери оправдание ;) 
Въпроса е струва ли си винаги заради 3-4 години растеж, да се плаща с 5 години рецесия после. 
цитирай

3. valsodar - Или по-скоро 
26.02 13:24 
Оправдава ли лакомията към лесно забогатяване, цената която следва да се плати след това ?

Рецесията е процес на саморегулация на прегретите пазари.

И погледнато в исторически план, проекта Луизиана на Джон Лоу е бил практически осъществим, ако не е била прекомерната алчност на краля на Франция, довела до неговият крах.

Същата прекомерна алчност накарала икономиките на водещите индустриални държави да изгърмят заради продажбите на нереализирани блага.

И не виждам как бягството в гонене на един балон към друг би помогнало в случая.

Защото, инвестиционното злато, е следващият балон, който ще гръмне до броени месеци.

цитирай

4. borsi - Златото ще падне като му дойде вр... 
26.02 17:44 
Златото ще падне като му дойде времето, както пада и се качва всичко, но говорим за различни неща. 

Зад парите трябва да стои още нещо освен голо доверие, а безконтролното им печатане винаги е водило до лоши резултати. Впрочем и балона със златото, с имотите, този който бе с петрола, житото и други стоки, нямаше да го има, ако някой не печатаха пари без покритие. 

Инфлацията създава поне според мен, фалшив растеж, а след него винаги следва икономическа криза. 

Дали зад парите стои злато, сребро, ръж (ръжената марка в Германия от 20 години, след голямата инфлация там) или стока, но няма ли нещо материално, то парите не са нищо друго освен парченце хартия и винаги някой се изкушава да ги печата в повече.