В две изречения Уорън Бъфет каза най-същественото за ефективните пазари: „Правилното наблюдение, че пазарът често е ефективен, доведе академиците, инвестиционните посредници и корпоративните мениджъри до погрешното заключение, че той винаги е такъв. Разликата между двете твърдения е като между деня и нощта.“
Способността да я разпознавате в реални условия е решаваща за това дали ще се озовете с богатство от $50 млрд. или с възвращаемостта на средния инвеститор. Бъфет натрупа състояние именно от спорадичните случаи, в които пазарът е неефективен.
Хипотезата за ефективния пазар е основа на финансовия свят вече почти 50 години. Един от създателите й Майкъл Йенсен бе казал, че в икономическата наука няма твърдение, подкрепено от по-солидни емпирични доказателства. Подобно на свои съвременници, като Бъртън Малкийл, чиято книга „Разходка по Уолстрийт“ е преиздавана вече осем пъти, проф. Йенсен бе нетърпелив да разгадае мистерията на индустрията за финансови услуги. Движението на цените е случайно, така че е безсмислено да плащате за активно управление. 
Пазарната ефективност е теория за начина, по който пазарите реагират на информацията, и всъщност не доказва, че те съдействат за общата икономическа ефективност, макар че не можем да отречем връзката между двете концепции. Дълго време на участниците в пазара и десните идеолози им изнасяше да насърчават това объркване. Те твърдяха, че щом пазарите са ефективни, държавната намеса в тях е контрапродуктивна, а по-свободният режим означава по-висока ефективност. 
Всеки човек с основни познания по финанси знае, че има три версии на хипотезата. Според най-крайния вариант всичко, което можете да разберете за стойността на ценните книжа, се съдържа в цената им. Той е тясно обвързан с идеята за рационалните очаквания, която доминира макроикономическите политики в последните 30 години. Държавната намеса в повечето случаи е безплодна, паричната политика трябва да следва прости и константни правила, пазарните цени са обмислено отражение на фундаментални стойности и не съществува такова нещо като балони в цените на активите. 
Тези твърдения не само не отговарят на емпиричните данни, но съдържат противоречия. Ако цените отразяват цялата налична информация, защо някой ще си прави труда да се сдобива с нея? Ако пазарите са информационно ефективни, защо се сключват толкова сделки между хора с различни очаквания за бъдещи развития? Ако теорията бе вярна, действията, които претендира да обяснява, почти нямаше да съществуват. 
Макар хипотезата за ефективните пазари да не е достоверна, тя може да хвърли известна светлина върху нещата. Абсурдите при рационалните очаквания идват от стремежа към откриване на точни зависимости, присъщ на много икономисти, бъркащи случайните прозрения с универсални истини. Икономическите модели са илюстрации и метафори, а не изчерпателни описания дори на частта от света, която описват. Можете да научите много от теорията, ако не я възприемате твърде сериозно и като Бъфет се концентрирате върху спорадичната неефективност, а не върху честата ефективност. 
Най-меката версия на хипотезата за ефективните пазари ни казва, че миналите цени не са индикатор за това, което ще се случи в бъдеще. Има доста доказателства в подкрепа на това – понякога е чиста загуба на време, по-добре да изучавате линиите на ръката си. В същото време има признаци за тенденцията краткосрочните движения на цените да се запазват – тогава набраната инерция е истинска. Ако можете да уцелите случаите, в които краткосрочният тренд става дългосрочен, ще станете богат. Напълно възможно е да натрупате пари (или да чертаете политика), като разчитате циклите на образуване и спукване на балони. Но повечето участници на пазара не успяват.
Според компромисната версия на теорията пазарите отразяват цялата обществено достъпна информация за ценните книжа. Всичко, което е общоизвестно, фигурира в цената, така че констатации като „General Electric е добре управлявана компания“ и „Великобритания има голям бюджетен дефицит“ са безполезни за инвеститорите. Вътрешната информация и собственият анализ могат да добавят стойност. 
Първата версия на теорията за ефективния пазар е популярна, защото светът, който описва, е лишен от външни социални, политически и културни влияния. Но ако реалността се определя от възгледите за света, не само ще трябва да проучим как се формират и повлияват те (нещо, което икономистите не желаят да правят), но моделите и прогнозите ще зависят от тях. Разбира се, моделите и прогнозите зависят от вярванията, така че разбирането за начина, по който се формират, е задължително. Икономиката не е царица на социалните науки, а слугиня, и трябва да се опре на антропологията, психологията и социологията на идеологиите. Бъдещето на инвестирането и икономиката е в по-еклектичния подход.