Бъфет пред CNBC
След поредното писмо до акционерите на Berkshire Hathaway в което Уорън Бъфет разбуни духовете, с коментара, че го „сърбят пръстите“ за нова покупка и че е приготвил „пушката за слонове“ той даде обширно, тричасово интервю за телевизия CNBC от дома си в Омаха, Небраска, водено както винаги от Беки Куик, като в разговора често се намесваха и останалите водещи от студиото на телевизията. Ето най-значимата част от интервюто с Бъфет.
Беки Куик: Добро утро на всички, аз съм Беки Куик в Омаха, Джо Кернен и Карл Куинтания ще са в студиото ни. Ние сме на живо от Durham Museum пред много специален магазин. Това е магазинът на Ърнест Бъфет, дядото на най-известният гражданин на Омаха, Уорън Бъфет. Както винаги имаме много неща за които да говорим с него. Уорън, радвам се да те видя.
Бъфет: Радвам се да ви посрещна.
Беки: Това е макет на магазина на дядо ти, нали така? Където си работил самият ти.
Бъфет: Да, всъщност е на прадядо ми
Беки: Прадядо ти?
Бъфет: Да. Дядо ми не е работил в този магазин. Той първоначално беше Sidney Buffett & Sons. Той имаше двама сина – Ърнест и Франк и двамата били влюбени в едно и също момиче, което работело в магазина. Тя се оженила за единия, а другият 20 години не му говорил.
Беки: Което е причината от тях двамата само единият да е работил тук.
Бъфет: Да, точно така. Точно така.
Беки: Искам да ти благодаря много за това, че се съгласи да отговаряш на въпросите на зрителите ни днес
Бъфет: Ще е забавно
Беки: Ще е забавно. Имаме да стигнем до доста неща тази сутрин, но преди да го направим, искам да отговорим на някои от стотиците имейли. Ще стигнем до тях само след минутка. Какви спомени ти навява този магазин?
Бъфет: Това всъщност бе последният път, когато съм вършил някаква работа
Беки: Оттогава стана малко по-лесно?
Бъфет: Доста по-лесно. Аз…единственото нещо, което научих от този магазин, че не харесвам физическата работа
Беки: Добър начин да израснеш и добър начин да го разбереш
Бъфет: Да
Беки: Не знам дали чу разговора на Карл и Джо в студиото, които говореха за пазарите и за ситуацията вчера. Цените на петрола изглежда властват над това накъде се движат пазарите за последната седмица и половина. Притесняваш ли се от цените на петрола? Притесняваш ли се от това, което се случва в Близкия Изток?
Бъфет: Може да се притесняваш като гражданин за това, което се случва, но от гледна точка на инвестициите ни – не. Това няма нищо общо с това къде ще е Coca-Cola след пет години. Но, аз просто не съм добър в това да преценявам къде ще са цените на дневна база, на месечна, а за щастие и не ми трябва да съм.
Беки: Да. Джо коментираше вчерашен разговор с някого, който казва, че петролният пазар прави точно това, което трябва да прави – реагира крайно. Това е човек, който е бил начело на саудитската Aramco и това е интересна позиция. Въпреки че ставаме свидетели на тези цени, чуваме приказки от Бен Бърнанке и от други, че това е нещо, което не бива да ни плаши. Ти така ли мислиш?
Бъфет: Ами, не знам отговора на това. Имам предвид, това зависи само от това как ще се развият събитията вбъдеще. Преди 6 или 8 месеца, ние във Fruit of the Loom (б.р – текстилно дружество, една от компаниите контролирани от Berkshire Hathaway) не бяхме притеснени от цената на памука, те отидоха от 80,90 цента, до 1,9 долара. Така че, просто не знаете какво ще се случи със стоките. Ако има дефицит и хората имат нужда, трябва да произвеждате фланелки и слипове и подобни неща, и ако в определен момент няма достатъчно памук, ние трябва да купуваме, независимо от цената. С петрола е същото. Търсенето е твърде нееластично в краткосрочен план, така че ако имате сериозни проблеми с предлагането, в краткосрочен план, въпреки че знам, че има свръхпредлагане в последно време, но един голям проблем с предлагането може да предизвика голяма промяна в цената.
Беки: Ние не сме станали свидетели на подобен проблем с предлагането, обаче
Бъфет: Да
Беки: Либийският пазар вероятно е – 2% от световното предлагане и вероятно половината от него е преустановен
Бъфет: Да
Беки: И въпреки това виждаме ръстове на цените над 100 долара. На тези нива се предлагаше вчера. Мислиш ли, че това е нещо, което е свързано със спекула? Дали може да бъде предотвратено? Или има проблем с предлагането?
Бъфет: Все още не е проблем с предлагането, но пазарите очакват такъв…хората не се опасяват от Либия. Те се страхуват, че ако протестите се разпрострат, 3 или 4 милиона барела на ден ще изчезнат от пазара. И това е напълно основателен страх. Каква е вероятността това да стане? Кой знае. Но не е нула, а в момента изглежда по-висока, отколкото преди два месеца, така че това започва да се отразява на цената. Пазарни очаквания.
Беки: Твоето писмо до акционерите, оповестено в събота, описа доста по-оптимистична картина на Америка, отколкото много хора виждаха до този момент. Защо? Защо си толкова оптимистично настроен за нещата?
Бъфет: Ами, знаете, че винаги съм бил оптимист за Америка. Искам да кажа, аз бях оптимист и когато знаех, че нещата ще заминат към ада. Америка излиза от релсите отвреме-навреме, а това бе доста видимо през 2008. Но, не можете да спрете тази страна. Минали сме, не знам, 15 рецесии, световни войни, гражданска война, сами продължете…Но в американската система има устойчивост. Тя работи. Да, отвреме-навреме тя буксува. Ще буксува отвреме-навреме и вбъдеще, но това е нещо, от което не трябва да се страхувате твърде много. Това е като да имате лоша реколта в земеделието. Ако имате хубава земя тук, в Средния запад – ще имате лоша реколта отвреме-навреме. Но знаете, че в огромна част от времето ще имате добри реколти, а ние имаме чудесна „почва“ в тази страна, метафорично казано. И с времето работи.
Беки: Какво виждаш в бизнесите си в момента? Казваш, че сме се върнали на релсите, но чува ли се пуфтенето на машината? Придвижваме ли се? Как вървят нещата?
Бъфет: Вероятно в повечето бизнеси е близко до придвижване напред. А в жилищното строителство, не се придвижваме. Не вървиме изобщо. Но винаги имаме подобна неравна ситуация. Винаги имаме бизнеси, които са в разцвет, но имаме и много бизнеси, които просто вървят, а и такива, които са спрели. Смятам, че това е валидно и за икономиката. Но, това, което виждаме от повече от две години е, че нещата се оправят. Доста по-постоянно, но не с драматична, не с драматична скорост. И това, което е интересено за мен е, че сантиментът се покачи и падна доста, по време на период когато тенденциите при самия бизнес не се променяха толкова.
Беки: А от гледна точка на бизнесите ви. Каза, че има такива, които са в разцвет. Кои са те?
Бъфет: Споменах годишния доклад. Имаме дистрибутор на електронни части. Компания, наречена TTI, те изживяват разцвет в Азия, в Европа, разцвет дори и тук. И те продават тези малки части, които струват, сещате се, някакви центове. Това е все едно продавате желирани бонбони или нещо подобно. Но те стигат до всякакви клиенти. Бизнесът им никога не е бил по-силен. ЖП бизнесът се съживява. Той вече е на 60% от това, което беше преди кризата. Определено има значим път да се извървява там, но е различен бизнес, от това, което беше преди две години. И става все по-добре с всяко тримесечие. Виждаме при машинните инструменти, малки инструменти, които са компоненти от по-големи инструменти - имаме компания наречена Iscar.
Току-що прегледах януарските цифри и януари е бил рекорден месец. Е, не с огромни маржове, но нещата стават по-добри и по-добри всеки месец. И това са неща, които, знаете, никой не ги купува да си ги сложи вкъщи или за спекула.
Беки: Да
Бъфет: Купуват се за да бъдат използвани
Беки: Кога ще видим тези неща да се отразяват на пазара на труда? Това е голямото опасение. Следващият доклад за заетостта излиза в петък.
Бъфет: Да. Нашият бизнес в Berkshire бе доста по-добре през 2010 отколкото през 2009, но добавихме само 3000 места, говорим от база от 260 000. Така че добавихме реално около 1% и нашият бизнес се подобри доста.
По време на кризата имаше доста подобрения в продуктивността. Хората, поне когато наистина трябва да затягат коланите си, откриват, че могат да го направят. Но мисля, че този период до голяма степен свърши. Мисля, че ръстът в бизнеса ще бъде доста по-повлиян от ръстовете в заетостта оттук нататък, отколкото бе в първите година и половина на възстановяването.
Беки: Това означава ли, че в края на този година ще има добри новини? Или, както прогнозират някои ще има спад в заетостта?
Бъфет: Не знам…наистина не знам отговора на това, но ако ме карате да предположа…Бих предположил, че до времето на изборите през 2012 безработицата ще е паднала вероятно в долната част на 7-те процента.
И колко добре ще изглежда това за хората тогава – не знам. Но бих предположил това, на база на това, което виждам в бизнеса.
Беки: Спомена, че строителният бизнес, който имате не се придвижва, спрял е. Посочвате, също така, в годишното писмо до акционерите, че строителният бизнес е в ситуация, при която след година може да изглежда в много по-добра позиция отколкото сега. Тим Гайтнър (б.р – финансовият министър на САЩ) коментира вчера, че все още има доста „болки, които да бъдат лекувани“ в жилищния сектор. Вие съкратихте 9400 работници в този бизнес.
Бъфет: Да
Беки: Кога мислите, че може да започнете да наемате отново?
Бъфет: Ще започнем да наемаме, когато жилищният сектор се съживи. Предлагането е в порядъка на 550-600 хиляди от доста време. И трябваше да е. Търсенето на жилища е резултат от формирането на домакинства. А в момента формирането на домакинства е значително по-голямо от броя на разрешителни за строеж. Така че излишъкът от жилища се топи. Не при невероятни темпове, но при значими темпове. И това е контрабалансът на това, че строяхме 2 милиона жилища в един момент. Знаете, нямате създаване на 2 милиона семейства годишно. Ние просто строяхме твърде много жилища. Но те не изчезват. Единственият начин да се реши това е да строим значително по-малко, в сравнение с темповете на формиране на домакинства. Ние го правим от няколко години. Така че моето предположение е, че след около година, ще успеем да стопим излишния капацитет. Сега… това не значи, че няма да има хора, които да искат да продадат жилищата си за парите, които са дали за тях преди 5 години.
Беки: Мда. Правилно.
Бъфет: Но това вече е съвсем различен въпрос. Знам, че жилищното строителство ще се съживи в един момент и ми изглежда логично този момент да е след година – на база на броя на имоти, които пазара трябва да „попие“. И това е нещо позитивно. Имахме правителствена инициатива, която бе насочена към опит да се раздвижи сектора.
Беки: Данъчното облекчение за купуващите първо жилище
Бъфет: Реалното нещо, което трябва да се направи е да се разчисти излишъка, а единственият начин да изчистите излишъка е – или да взривите жилищата, или да строите по-малко жилища отколкото е броя на формиращите се домакинства. Всяко изкуствено ускоряване на търсенето ще означава разочарование по-късно.
Беки: Значи не мислиш, че правителството трябваше да се намесва?
Бъфет: Не мисля – да. Не мисля, че да се опитвате да придвижите търсенето от четвъртото тримесечие към първото тримесечие е добра идея.
Беки: Ние видяхме края на доста програми по този начин. Не само това, което видяхме с „Кеш за таратайки“. Стигаме и до някаква точка, когато виждаме, че и QE2 ще приключи. Тя продължава до юни. Какво ще се случи с пазарите, които ти казваш, че гледат доста напред. Когато осъзнаят, че финансовото министерство няма да е там, или Фед няма да е там, да подкрепя пазара на ДЦК?
Бъфет: Не харесвам краткосрочните облигации. Не харесвам и дългосрочните. И ако ме карате насила, съм сигурен, че и средносрочните няма да ми харесат. Смятам, че е ужасяваща грешка да купувате инвестиции с фиксирана доларова доходност при тези нива на лихвите…и мисля така от години. Когато хората бягаха към кеша, защото се страхуваха от всичко, те отиваха на най-лошата инвестиция. Не знам какво ще се случи с пазара на държавни ценни книжа, но имахме…не знам дали хората го разбират, но имахме монетарна политика, която бе стъпила здраво с двата си крака за няколко години.
И ни беше нужно да излезем от там, където бяхме. Колко време ще ни е нужно е друг въпрос. Но идеята да се даде свръхдоза на пациента преди две години беше страхотна идея. Пациентът се нуждаеше от всяка капка морфин или каквото и да е там, което бе нужно…
Имахме масивна монетарна политика, масивна политика на стимулиране. Освен това, мисля, че най-важният фактор за излизането от рецесията е този вид регенеративен капацитет на капитализма. Смятам, че това…разбира се и стимулирането е психологически важно, защото хората очакват правителството да го направи. Но смятам, че основното нещо, което накара икономиката да се възстанови е, че има 300 и няколко милиона души, които се опитват да намерят начин утре да живеят по-добре от днес.
Беки: Това звучи като аргумент за край. Това ли казваш – че е твърде много? Казваш нуждаехме се. Нуждаем ли се от някои от последните дози на QE2 ?
Бъфет: Да, това казвам. Не мисля, че се нуждаем било от монетарни, било от фискални стимули, които продължават. Мисля, че се нуждаехме…цялата американска общественост, целият свят се нуждаеше да види преди две години, когато светът се опитваше да се отърве от ливъриджа и хората се паникьосваха от всякакъв вид финансови инструменти, те се нуждаеха да видят действия от федералното правителство. И то наистина си свърши работата през есента на 2008. То хвърли всичко и това беше много важно за американците.
Но, от гледна точка на възстановяването сега, то върви, защото ние имаме 70 и нещо мениджъра в Berkshire, които се опитват да намерят начин да видят как утре можем да правим повече бизнес от днес. Те мислят през цялото време как да накарат клиентите си да направят повече.
Беки: Нека те питам бързо. Джо има въпрос също, но – искам да „закова“ това, за да съм сигурна, че не правя догадки и не ти вкарвам думи в устата. Ти смяташ, че QE2 (б.р. – вторият кръг от мерки по стимулиране на икономиката, който тече в момента и е в размер от 600 милиарда долара) трябва да спре сега?
Бъфет: Имам огромен респект към Бен Бърнанке. Той знае за Фед повече отколкото аз знам умножено по 100. Но, в крайна сметка, моето мнение е, че повече нямаме нужда от това.
Беки: Джо, ти също имаше въпрос
Джо Кернен: Да.Искам да благодаря на Уорън за това, че се присъедини към нас и ни отделя от времето си. Три часа – това е от полза за нас, очевидно е от полза за зрителите. Току-що осъзнах, че ако ако беше Чарли Шийн, щеше да си направил 12 милиона долара за 3 часа. Правиш това – не мисля, че бихме могли да ти платим толкова…
Бъфет: Не, но…Така или иначе Чарли Шийн ми плаща да съм му медиен съветник, така че мисля, че се справям добре.
Джо: Някои от неговите…когато го чух да казва „чепат“ си казах оня ден „това определено носи отпечатъците на Бъфет“, защото ти използваш „чепат“ доста често.
Бъфет: Да
Джо: Слушах какво казваше, Уорън, когато говореше за облигациите. Това ме кара да мисля за финансовите активи, като цяло, което включва и акциите. И се замислям за печатните машини, не само в тази страна, но по цял свят. Чуваш трака-трака, трака-трака от централните банки. И има времена, когато финансовите активи се справят страхотно, като да кажем между 80-те и 2000. И се замислям след това, дали няма времена, когато физическите активи са по-добра идея. Виждаш Поулсън (б.р. – Джон Поулсън е популярен хедж фонд мениджър, който в последните години увеличи експозициите си при златото) и някои от другите момчета и златото и стоките. Дали при теб не се дължи на това, че не се чувстваш комфортно да инвестираш в стоки? Няма ли времена, когато трябва да се откажеш от акциите и бизнесите и да влезеш директно при стоките, но не го правиш защото не се чувстваш комфортно?
Бъфет: Не, алтернативата при мен, Джо…алтернативата, аз не харесвам инвестиции с фиксирана доходност изобщо. Не харесвам краткосрочни облигации, не харесвам дългосрочни. Ние имаме доста краткосрочни облигации, но не защото ги харесваме, а просто като място, където да си „паркираме“ парите.
Определено стоките могат да са алтернатива, но истинската алтернатива е активи, които носят доходност от един или друг тип, но не инвестиции с фиксирана доходност. Постоянно заявявам през последните години, че бих предпочел да притежавам акции, отколкото фиксирани доларови инвестиции в 5 или 10-годишен период. Не знам нищо за следващите 5 дни или 5 месеца. Същото може да се каже и за имотите под наем и за земеделската земя. Искам да кажа, инвестицията е нещо, в което си влагате парите и активът, който купувате с времето ви носи повече пари. Проблемът със стоките е, че вие залагате, че някой ще плати повече за тях след 6 месеца. Самата стока няма да направи нищо за вас.
Така че има два типа активи, които можете да купите. Едната е актив, който сам по себе си ви носи възвръщаемост, като, имот даден под наем, акция, земеделска земя. И другите са тези, които купувате и се надявате, че вбъдеще някой ще плати повече, но самият актив няма да произведе нищо. И това са две различни игри. Смятам втората игра за спекула. Сега, няма нищо неморално, незаконно или лошо в спекулата. Но е напълно различна игра – да купите буца от нещо и да се надявате, че някой друг ще плати повече за нея след две години, в сравнение с това да купите нещо и да чакате доход от него. Купих ферма преди 30 години – недалеч оттук. Никога не съм получавал оферта за нея оттогава. Това, което правя е да виждам, че произвежда нещо всяка година и тя произвежда доста задоволително количество, в сравнение с това, което платих за нея.
Ако затворят фондовата борса за 10 години и ние притежавахме Coca-Cola и Wells Fargo и някои други бизнеси, нямаше да се притеснявам, защото гледам това, което носи бизнеса. Това са бизнесите, които искам да имам. Нещо, което всъщност ще носи доходност и се надявам, че ще носи доходност, която с времето ще отговаря на очакванията ми. Една картина може от 1000 долара да отиде на 50 милиона, но това зависи от това колко ще иска да плати за нея следващият. Самата картина – няма да донесе пари. Така че ще трябва да намеря някой, който ще иска да плати повече. И с повечето активи, с активи като златото например, знаете, златото е начин да се гарантираш срещу страховете. И то се представя доста добре, отвреме-навреме, когато има страх. Но трябва да се надявате, че хората ще са по-уплашени след година или след две години, отколкото са сега. И ако са по-уплашени – ще направите пари, ако са по-малко – ще загубите. Но самото злато не произвежда нищо.
Беки: Говорейки за златото. Гледаме цените. И те бяха на нов рекорден връх. Поскъпнаха с още 3 долара днес, до 1434 долара. И има ред „тлъсти“ хедж фонд мениджъри, като Поулсън и Дейвид Айнхорн, които наистина се възползват от тези ръстове. Защо би стоял настрана? И смяташ ли, че това, което правят е погрешно?
Бъфет: Не знам. Не знам дали памукът ще поскъпне.
Беки: ОК
Бъфет: Искам да кажа, ние ползваме доста памук. Гледах го да поскъпва от 80 цента до 1,9 долара. Нашите бизнеси ползват и много мед. Гледах го да поскъпва от 2 долара до над 4. Има една камара неща на този свят, които ще поскъпват и ще падат като цени. Може утре да са хамбургерите. Но аз не знам как да предвиждам това. Знам как да предвиждам до някаква степен способността на нашите бизнеси да създават приходи. И истинският тест за това дали харесваш едно нещо като бизнес е, дали ще си щастлив, ако то никога не бъде котирано повече, само от гледна точка на това какво прави този актив за вас. Но това…ще го кажа за златото, ако вземете цялото злато на света, това ще е един куб с приблизително 20,5 метрова страна. Един куб висок 20,5 метра и нищо повече. Този същия куб, при днешната цена струва 7 трилиона долара. Това вероятно е една трета от стойността на всички акции в САЩ. Така че, имате възможност да притежавате една трета от всички акции в САЩ или да притежавате този блок злато, който не може да прави нищо друго освен да блести и да ви кара да се чувствате като Мидас или Крез или някой от тоя род.
Има почти милиард акра земеделска земя в САЩ. Тя се оценява на близо 2,5 трилиона долара. Това ви е половината континентален САЩ. Може да я имате нея, 7 Exxon Mobile-a, плюс 1 трилион в кеш или златния куб. И ако ми предложите 20,5 метровия куб и да си го гледам цял ден, да си го пипам и да си го галя отвреме-навреме и да му говоря „Направи нещо за мен“, той ще каже „Нищо не правя. Просто си стоя и изглеждам красив“. Алтернативата на това е цялата земеделска земя на тая страна, всичко, памук, царевица, соя, 7 Exxon-а. Просто си помислете. Добавете и 1 трилион пари под ръка. Наречете ме луд, но аз искам земята и Exxon Mobile-ите.
След поредното писмо до акционерите на Berkshire Hathaway в което Уорън Бъфет разбуни духовете, с коментара, че го „сърбят пръстите“ за нова покупка и че е приготвил „пушката за слонове“ той даде обширно, тричасово интервю за телевизия CNBC от дома си в Омаха, Небраска, водено както винаги от Беки Куик, като в разговора често се намесваха и останалите водещи от студиото на телевизията. Ето най-значимата част от интервюто с Бъфет.
Беки Куик: Добро утро на всички, аз съм Беки Куик в Омаха, Джо Кернен и Карл Куинтания ще са в студиото ни. Ние сме на живо от Durham Museum пред много специален магазин. Това е магазинът на Ърнест Бъфет, дядото на най-известният гражданин на Омаха, Уорън Бъфет. Както винаги имаме много неща за които да говорим с него. Уорън, радвам се да те видя.
Бъфет: Радвам се да ви посрещна.
Беки: Това е макет на магазина на дядо ти, нали така? Където си работил самият ти.
Бъфет: Да, всъщност е на прадядо ми
Беки: Прадядо ти?
Бъфет: Да. Дядо ми не е работил в този магазин. Той първоначално беше Sidney Buffett & Sons. Той имаше двама сина – Ърнест и Франк и двамата били влюбени в едно и също момиче, което работело в магазина. Тя се оженила за единия, а другият 20 години не му говорил.
Беки: Което е причината от тях двамата само единият да е работил тук.
Бъфет: Да, точно така. Точно така.
Беки: Искам да ти благодаря много за това, че се съгласи да отговаряш на въпросите на зрителите ни днес
Бъфет: Ще е забавно
Беки: Ще е забавно. Имаме да стигнем до доста неща тази сутрин, но преди да го направим, искам да отговорим на някои от стотиците имейли. Ще стигнем до тях само след минутка. Какви спомени ти навява този магазин?
Бъфет: Това всъщност бе последният път, когато съм вършил някаква работа
Беки: Оттогава стана малко по-лесно?
Бъфет: Доста по-лесно. Аз…единственото нещо, което научих от този магазин, че не харесвам физическата работа
Беки: Добър начин да израснеш и добър начин да го разбереш
Бъфет: Да
Беки: Не знам дали чу разговора на Карл и Джо в студиото, които говореха за пазарите и за ситуацията вчера. Цените на петрола изглежда властват над това накъде се движат пазарите за последната седмица и половина. Притесняваш ли се от цените на петрола? Притесняваш ли се от това, което се случва в Близкия Изток?
Бъфет: Може да се притесняваш като гражданин за това, което се случва, но от гледна точка на инвестициите ни – не. Това няма нищо общо с това къде ще е Coca-Cola след пет години. Но, аз просто не съм добър в това да преценявам къде ще са цените на дневна база, на месечна, а за щастие и не ми трябва да съм.
Беки: Да. Джо коментираше вчерашен разговор с някого, който казва, че петролният пазар прави точно това, което трябва да прави – реагира крайно. Това е човек, който е бил начело на саудитската Aramco и това е интересна позиция. Въпреки че ставаме свидетели на тези цени, чуваме приказки от Бен Бърнанке и от други, че това е нещо, което не бива да ни плаши. Ти така ли мислиш?
Бъфет: Ами, не знам отговора на това. Имам предвид, това зависи само от това как ще се развият събитията вбъдеще. Преди 6 или 8 месеца, ние във Fruit of the Loom (б.р – текстилно дружество, една от компаниите контролирани от Berkshire Hathaway) не бяхме притеснени от цената на памука, те отидоха от 80,90 цента, до 1,9 долара. Така че, просто не знаете какво ще се случи със стоките. Ако има дефицит и хората имат нужда, трябва да произвеждате фланелки и слипове и подобни неща, и ако в определен момент няма достатъчно памук, ние трябва да купуваме, независимо от цената. С петрола е същото. Търсенето е твърде нееластично в краткосрочен план, така че ако имате сериозни проблеми с предлагането, в краткосрочен план, въпреки че знам, че има свръхпредлагане в последно време, но един голям проблем с предлагането може да предизвика голяма промяна в цената.
Беки: Ние не сме станали свидетели на подобен проблем с предлагането, обаче
Бъфет: Да
Беки: Либийският пазар вероятно е – 2% от световното предлагане и вероятно половината от него е преустановен
Бъфет: Да
Беки: И въпреки това виждаме ръстове на цените над 100 долара. На тези нива се предлагаше вчера. Мислиш ли, че това е нещо, което е свързано със спекула? Дали може да бъде предотвратено? Или има проблем с предлагането?
Бъфет: Все още не е проблем с предлагането, но пазарите очакват такъв…хората не се опасяват от Либия. Те се страхуват, че ако протестите се разпрострат, 3 или 4 милиона барела на ден ще изчезнат от пазара. И това е напълно основателен страх. Каква е вероятността това да стане? Кой знае. Но не е нула, а в момента изглежда по-висока, отколкото преди два месеца, така че това започва да се отразява на цената. Пазарни очаквания.
Беки: Твоето писмо до акционерите, оповестено в събота, описа доста по-оптимистична картина на Америка, отколкото много хора виждаха до този момент. Защо? Защо си толкова оптимистично настроен за нещата?
Бъфет: Ами, знаете, че винаги съм бил оптимист за Америка. Искам да кажа, аз бях оптимист и когато знаех, че нещата ще заминат към ада. Америка излиза от релсите отвреме-навреме, а това бе доста видимо през 2008. Но, не можете да спрете тази страна. Минали сме, не знам, 15 рецесии, световни войни, гражданска война, сами продължете…Но в американската система има устойчивост. Тя работи. Да, отвреме-навреме тя буксува. Ще буксува отвреме-навреме и вбъдеще, но това е нещо, от което не трябва да се страхувате твърде много. Това е като да имате лоша реколта в земеделието. Ако имате хубава земя тук, в Средния запад – ще имате лоша реколта отвреме-навреме. Но знаете, че в огромна част от времето ще имате добри реколти, а ние имаме чудесна „почва“ в тази страна, метафорично казано. И с времето работи.
Беки: Какво виждаш в бизнесите си в момента? Казваш, че сме се върнали на релсите, но чува ли се пуфтенето на машината? Придвижваме ли се? Как вървят нещата?
Бъфет: Вероятно в повечето бизнеси е близко до придвижване напред. А в жилищното строителство, не се придвижваме. Не вървиме изобщо. Но винаги имаме подобна неравна ситуация. Винаги имаме бизнеси, които са в разцвет, но имаме и много бизнеси, които просто вървят, а и такива, които са спрели. Смятам, че това е валидно и за икономиката. Но, това, което виждаме от повече от две години е, че нещата се оправят. Доста по-постоянно, но не с драматична, не с драматична скорост. И това, което е интересено за мен е, че сантиментът се покачи и падна доста, по време на период когато тенденциите при самия бизнес не се променяха толкова.
Беки: А от гледна точка на бизнесите ви. Каза, че има такива, които са в разцвет. Кои са те?
Бъфет: Споменах годишния доклад. Имаме дистрибутор на електронни части. Компания, наречена TTI, те изживяват разцвет в Азия, в Европа, разцвет дори и тук. И те продават тези малки части, които струват, сещате се, някакви центове. Това е все едно продавате желирани бонбони или нещо подобно. Но те стигат до всякакви клиенти. Бизнесът им никога не е бил по-силен. ЖП бизнесът се съживява. Той вече е на 60% от това, което беше преди кризата. Определено има значим път да се извървява там, но е различен бизнес, от това, което беше преди две години. И става все по-добре с всяко тримесечие. Виждаме при машинните инструменти, малки инструменти, които са компоненти от по-големи инструменти - имаме компания наречена Iscar.
Току-що прегледах януарските цифри и януари е бил рекорден месец. Е, не с огромни маржове, но нещата стават по-добри и по-добри всеки месец. И това са неща, които, знаете, никой не ги купува да си ги сложи вкъщи или за спекула.
Беки: Да
Бъфет: Купуват се за да бъдат използвани
Беки: Кога ще видим тези неща да се отразяват на пазара на труда? Това е голямото опасение. Следващият доклад за заетостта излиза в петък.
Бъфет: Да. Нашият бизнес в Berkshire бе доста по-добре през 2010 отколкото през 2009, но добавихме само 3000 места, говорим от база от 260 000. Така че добавихме реално около 1% и нашият бизнес се подобри доста.
По време на кризата имаше доста подобрения в продуктивността. Хората, поне когато наистина трябва да затягат коланите си, откриват, че могат да го направят. Но мисля, че този период до голяма степен свърши. Мисля, че ръстът в бизнеса ще бъде доста по-повлиян от ръстовете в заетостта оттук нататък, отколкото бе в първите година и половина на възстановяването.
Беки: Това означава ли, че в края на този година ще има добри новини? Или, както прогнозират някои ще има спад в заетостта?
Бъфет: Не знам…наистина не знам отговора на това, но ако ме карате да предположа…Бих предположил, че до времето на изборите през 2012 безработицата ще е паднала вероятно в долната част на 7-те процента.
И колко добре ще изглежда това за хората тогава – не знам. Но бих предположил това, на база на това, което виждам в бизнеса.
Беки: Спомена, че строителният бизнес, който имате не се придвижва, спрял е. Посочвате, също така, в годишното писмо до акционерите, че строителният бизнес е в ситуация, при която след година може да изглежда в много по-добра позиция отколкото сега. Тим Гайтнър (б.р – финансовият министър на САЩ) коментира вчера, че все още има доста „болки, които да бъдат лекувани“ в жилищния сектор. Вие съкратихте 9400 работници в този бизнес.
Бъфет: Да
Беки: Кога мислите, че може да започнете да наемате отново?
Бъфет: Ще започнем да наемаме, когато жилищният сектор се съживи. Предлагането е в порядъка на 550-600 хиляди от доста време. И трябваше да е. Търсенето на жилища е резултат от формирането на домакинства. А в момента формирането на домакинства е значително по-голямо от броя на разрешителни за строеж. Така че излишъкът от жилища се топи. Не при невероятни темпове, но при значими темпове. И това е контрабалансът на това, че строяхме 2 милиона жилища в един момент. Знаете, нямате създаване на 2 милиона семейства годишно. Ние просто строяхме твърде много жилища. Но те не изчезват. Единственият начин да се реши това е да строим значително по-малко, в сравнение с темповете на формиране на домакинства. Ние го правим от няколко години. Така че моето предположение е, че след около година, ще успеем да стопим излишния капацитет. Сега… това не значи, че няма да има хора, които да искат да продадат жилищата си за парите, които са дали за тях преди 5 години.
Беки: Мда. Правилно.
Бъфет: Но това вече е съвсем различен въпрос. Знам, че жилищното строителство ще се съживи в един момент и ми изглежда логично този момент да е след година – на база на броя на имоти, които пазара трябва да „попие“. И това е нещо позитивно. Имахме правителствена инициатива, която бе насочена към опит да се раздвижи сектора.
Беки: Данъчното облекчение за купуващите първо жилище
Бъфет: Реалното нещо, което трябва да се направи е да се разчисти излишъка, а единственият начин да изчистите излишъка е – или да взривите жилищата, или да строите по-малко жилища отколкото е броя на формиращите се домакинства. Всяко изкуствено ускоряване на търсенето ще означава разочарование по-късно.
Беки: Значи не мислиш, че правителството трябваше да се намесва?
Бъфет: Не мисля – да. Не мисля, че да се опитвате да придвижите търсенето от четвъртото тримесечие към първото тримесечие е добра идея.
Беки: Ние видяхме края на доста програми по този начин. Не само това, което видяхме с „Кеш за таратайки“. Стигаме и до някаква точка, когато виждаме, че и QE2 ще приключи. Тя продължава до юни. Какво ще се случи с пазарите, които ти казваш, че гледат доста напред. Когато осъзнаят, че финансовото министерство няма да е там, или Фед няма да е там, да подкрепя пазара на ДЦК?
Бъфет: Не харесвам краткосрочните облигации. Не харесвам и дългосрочните. И ако ме карате насила, съм сигурен, че и средносрочните няма да ми харесат. Смятам, че е ужасяваща грешка да купувате инвестиции с фиксирана доларова доходност при тези нива на лихвите…и мисля така от години. Когато хората бягаха към кеша, защото се страхуваха от всичко, те отиваха на най-лошата инвестиция. Не знам какво ще се случи с пазара на държавни ценни книжа, но имахме…не знам дали хората го разбират, но имахме монетарна политика, която бе стъпила здраво с двата си крака за няколко години.
И ни беше нужно да излезем от там, където бяхме. Колко време ще ни е нужно е друг въпрос. Но идеята да се даде свръхдоза на пациента преди две години беше страхотна идея. Пациентът се нуждаеше от всяка капка морфин или каквото и да е там, което бе нужно…
Имахме масивна монетарна политика, масивна политика на стимулиране. Освен това, мисля, че най-важният фактор за излизането от рецесията е този вид регенеративен капацитет на капитализма. Смятам, че това…разбира се и стимулирането е психологически важно, защото хората очакват правителството да го направи. Но смятам, че основното нещо, което накара икономиката да се възстанови е, че има 300 и няколко милиона души, които се опитват да намерят начин утре да живеят по-добре от днес.
Беки: Това звучи като аргумент за край. Това ли казваш – че е твърде много? Казваш нуждаехме се. Нуждаем ли се от някои от последните дози на QE2 ?
Бъфет: Да, това казвам. Не мисля, че се нуждаем било от монетарни, било от фискални стимули, които продължават. Мисля, че се нуждаехме…цялата американска общественост, целият свят се нуждаеше да види преди две години, когато светът се опитваше да се отърве от ливъриджа и хората се паникьосваха от всякакъв вид финансови инструменти, те се нуждаеха да видят действия от федералното правителство. И то наистина си свърши работата през есента на 2008. То хвърли всичко и това беше много важно за американците.
Но, от гледна точка на възстановяването сега, то върви, защото ние имаме 70 и нещо мениджъра в Berkshire, които се опитват да намерят начин да видят как утре можем да правим повече бизнес от днес. Те мислят през цялото време как да накарат клиентите си да направят повече.
Беки: Нека те питам бързо. Джо има въпрос също, но – искам да „закова“ това, за да съм сигурна, че не правя догадки и не ти вкарвам думи в устата. Ти смяташ, че QE2 (б.р. – вторият кръг от мерки по стимулиране на икономиката, който тече в момента и е в размер от 600 милиарда долара) трябва да спре сега?
Бъфет: Имам огромен респект към Бен Бърнанке. Той знае за Фед повече отколкото аз знам умножено по 100. Но, в крайна сметка, моето мнение е, че повече нямаме нужда от това.
Беки: Джо, ти също имаше въпрос
Джо Кернен: Да.Искам да благодаря на Уорън за това, че се присъедини към нас и ни отделя от времето си. Три часа – това е от полза за нас, очевидно е от полза за зрителите. Току-що осъзнах, че ако ако беше Чарли Шийн, щеше да си направил 12 милиона долара за 3 часа. Правиш това – не мисля, че бихме могли да ти платим толкова…
Бъфет: Не, но…Така или иначе Чарли Шийн ми плаща да съм му медиен съветник, така че мисля, че се справям добре.
Джо: Някои от неговите…когато го чух да казва „чепат“ си казах оня ден „това определено носи отпечатъците на Бъфет“, защото ти използваш „чепат“ доста често.
Бъфет: Да
Джо: Слушах какво казваше, Уорън, когато говореше за облигациите. Това ме кара да мисля за финансовите активи, като цяло, което включва и акциите. И се замислям за печатните машини, не само в тази страна, но по цял свят. Чуваш трака-трака, трака-трака от централните банки. И има времена, когато финансовите активи се справят страхотно, като да кажем между 80-те и 2000. И се замислям след това, дали няма времена, когато физическите активи са по-добра идея. Виждаш Поулсън (б.р. – Джон Поулсън е популярен хедж фонд мениджър, който в последните години увеличи експозициите си при златото) и някои от другите момчета и златото и стоките. Дали при теб не се дължи на това, че не се чувстваш комфортно да инвестираш в стоки? Няма ли времена, когато трябва да се откажеш от акциите и бизнесите и да влезеш директно при стоките, но не го правиш защото не се чувстваш комфортно?
Бъфет: Не, алтернативата при мен, Джо…алтернативата, аз не харесвам инвестиции с фиксирана доходност изобщо. Не харесвам краткосрочни облигации, не харесвам дългосрочни. Ние имаме доста краткосрочни облигации, но не защото ги харесваме, а просто като място, където да си „паркираме“ парите.
Определено стоките могат да са алтернатива, но истинската алтернатива е активи, които носят доходност от един или друг тип, но не инвестиции с фиксирана доходност. Постоянно заявявам през последните години, че бих предпочел да притежавам акции, отколкото фиксирани доларови инвестиции в 5 или 10-годишен период. Не знам нищо за следващите 5 дни или 5 месеца. Същото може да се каже и за имотите под наем и за земеделската земя. Искам да кажа, инвестицията е нещо, в което си влагате парите и активът, който купувате с времето ви носи повече пари. Проблемът със стоките е, че вие залагате, че някой ще плати повече за тях след 6 месеца. Самата стока няма да направи нищо за вас.
Така че има два типа активи, които можете да купите. Едната е актив, който сам по себе си ви носи възвръщаемост, като, имот даден под наем, акция, земеделска земя. И другите са тези, които купувате и се надявате, че вбъдеще някой ще плати повече, но самият актив няма да произведе нищо. И това са две различни игри. Смятам втората игра за спекула. Сега, няма нищо неморално, незаконно или лошо в спекулата. Но е напълно различна игра – да купите буца от нещо и да се надявате, че някой друг ще плати повече за нея след две години, в сравнение с това да купите нещо и да чакате доход от него. Купих ферма преди 30 години – недалеч оттук. Никога не съм получавал оферта за нея оттогава. Това, което правя е да виждам, че произвежда нещо всяка година и тя произвежда доста задоволително количество, в сравнение с това, което платих за нея.
Ако затворят фондовата борса за 10 години и ние притежавахме Coca-Cola и Wells Fargo и някои други бизнеси, нямаше да се притеснявам, защото гледам това, което носи бизнеса. Това са бизнесите, които искам да имам. Нещо, което всъщност ще носи доходност и се надявам, че ще носи доходност, която с времето ще отговаря на очакванията ми. Една картина може от 1000 долара да отиде на 50 милиона, но това зависи от това колко ще иска да плати за нея следващият. Самата картина – няма да донесе пари. Така че ще трябва да намеря някой, който ще иска да плати повече. И с повечето активи, с активи като златото например, знаете, златото е начин да се гарантираш срещу страховете. И то се представя доста добре, отвреме-навреме, когато има страх. Но трябва да се надявате, че хората ще са по-уплашени след година или след две години, отколкото са сега. И ако са по-уплашени – ще направите пари, ако са по-малко – ще загубите. Но самото злато не произвежда нищо.
Беки: Говорейки за златото. Гледаме цените. И те бяха на нов рекорден връх. Поскъпнаха с още 3 долара днес, до 1434 долара. И има ред „тлъсти“ хедж фонд мениджъри, като Поулсън и Дейвид Айнхорн, които наистина се възползват от тези ръстове. Защо би стоял настрана? И смяташ ли, че това, което правят е погрешно?
Бъфет: Не знам. Не знам дали памукът ще поскъпне.
Беки: ОК
Бъфет: Искам да кажа, ние ползваме доста памук. Гледах го да поскъпва от 80 цента до 1,9 долара. Нашите бизнеси ползват и много мед. Гледах го да поскъпва от 2 долара до над 4. Има една камара неща на този свят, които ще поскъпват и ще падат като цени. Може утре да са хамбургерите. Но аз не знам как да предвиждам това. Знам как да предвиждам до някаква степен способността на нашите бизнеси да създават приходи. И истинският тест за това дали харесваш едно нещо като бизнес е, дали ще си щастлив, ако то никога не бъде котирано повече, само от гледна точка на това какво прави този актив за вас. Но това…ще го кажа за златото, ако вземете цялото злато на света, това ще е един куб с приблизително 20,5 метрова страна. Един куб висок 20,5 метра и нищо повече. Този същия куб, при днешната цена струва 7 трилиона долара. Това вероятно е една трета от стойността на всички акции в САЩ. Така че, имате възможност да притежавате една трета от всички акции в САЩ или да притежавате този блок злато, който не може да прави нищо друго освен да блести и да ви кара да се чувствате като Мидас или Крез или някой от тоя род.
Има почти милиард акра земеделска земя в САЩ. Тя се оценява на близо 2,5 трилиона долара. Това ви е половината континентален САЩ. Може да я имате нея, 7 Exxon Mobile-a, плюс 1 трилион в кеш или златния куб. И ако ми предложите 20,5 метровия куб и да си го гледам цял ден, да си го пипам и да си го галя отвреме-навреме и да му говоря „Направи нещо за мен“, той ще каже „Нищо не правя. Просто си стоя и изглеждам красив“. Алтернативата на това е цялата земеделска земя на тая страна, всичко, памук, царевица, соя, 7 Exxon-а. Просто си помислете. Добавете и 1 трилион пари под ръка. Наречете ме луд, но аз искам земята и Exxon Mobile-ите.
Няма коментари:
Публикуване на коментар