Доларът ще поскъпва не защото е здрав, а защото е болен

15 Юни 2009 | 11:10 
 

Сигурно читателите вече се чудят що за безумие е заглавието на тази статия. Обяснението никак не е трудно за разбиране. През последните десетилетия най-големият длъжник на планетата са Съединените американски щати. Като се започне от правителството до обикновения гражданин, всеки дължи пари на някого. 

До този момент не успях да попадна на нито един сериозен документ, който да показва до какви суми достига общият дълг в САЩ. Наскоро намерих данни, че само търгуваните деривати в Америка, които се търгуват на марджин (една от формите на кредит) са десетки трилиони долари. От там нататък мога само да гадая за другите отрасли, но със сигурност ще става дума или за стотици трилиони, или нещо още по-зловещо като сума. 

Не е трудно да се досетим как се е стигнало до толкова грандиозни задължения - държавна политика, поддържаща кредитната експанзия на всяка цена. Идеята на всички управляващи е да създадат вечен просперитет и смятат, че облекчените условия за кредитиране ще гарантират неспирен възход на икономиката. 

Така няколко поколения американци консумират на кредит и идва време сегашното поколение да плати сметката за всички. Тук всеки финансист би се намесил с обяснението, че дълговете най-лесно се покриват с висока инфлация и от там насетне тръгват разказите как Федералният резерв предстои да печата пари, за да бъдат набързо покрити задълженията, трупани през десетилетията. 

Първото нещо, което пропускат коментаторите, е, че ФЕД все още не бърза да пуска печатната машина. Единственото нещо, което засега направиха, е да внесат ликвидност чрез нови кредити. Да, наистина няколко трилиона долара влязоха в играта под формата на правителствени планове, които бяха наречени спасителни, стимулиращи и разни други сложни имена, от които простосмъртният просто трябва да се възхищава. 

Сега малко елементарна аритметика. Стигат ли няколко трилиона, за да запушат дупка от стотици трилиони? Отговорът е ясен. Следователно управляващите в САЩ ще продължават да създават такива програми, чрез които ще увеличават предлагането на долари, което според анализаторите ще доведе до понижаването на цената на зелената валута на международните пазари. 

Какво пропускат те? Отново ще припомня за най-важния закон в икономиката, който бил открит от Адам Смит. Цената се определя не само от предлагането, но и от неговото търсене. Когато има дългове за стотици трилиони, деноминирани в щатски долари, какво се случва? Започва неочаквана война на пазара за това всеки да си набави дефицитния ресурс. Останалата част от света също участваше в кредитната експанзия, но никой не може да конкурира американците по задлъжнялост. Следователно най-търсената парична единица ще бъде щатският долар. 

През следващите месеци светът и Америка не са застрашени от инфлация и поевтиняващ долар. Истинският проблем се нарича дефлация, която е задължителен спътник през период на кредитно свиване. Инфлацията и хиперинфлацията могат да се окажат проблем след няколко години, когато правителствата по света и централните банки разберат, че само облекчаване на условията на кредитиране няма да накарат длъжниците да покрият старите си задължения, а дори и да успеят ще са влезли в нови. 

Тогава те наистина е възможно да пуснат безразсъдно печатане на пари и дефлационната криза ще се превърне в хиперинфлационна. Докато дойде времето политиците да осмислят този проблем, кризата ще си остане от типа каквато е към този момент - дефлационна. 

Използвайки опита си на технически анализатор, установявам все повече знаци, показващи, че дъното на щатския долар или вече е налице, или сме съвсем близо до него. Вярно е, че коментарът, който си позволих да направя е от типа, който правят фундаменталните анализатори. Когато прибягвам към такива обяснения се стремя да аргументирам чрез закъсняващите потвърждения на фундамента информацията, която идва от графиката, където сигналите винаги са с голяма преднина.