Андрю Карнеги

Андрю Карнеги - бащата на благотворителността
Стоманеният магнат дава голяма част от богатството си за строеж на библиотеки и университети

Концертната зала "Карнеги хол" е един от символите на Ню Йорк. Андрю Карнеги пък е едно от олицетворенията на американската мечта. 
Известният предприемач е роден на 25 ноември 1835 г. в шотландския град Данфермлин. Бащата на Андрю бил тъкач на платове, но с въвеждането на парните станове ръчният занаят постепенно западнал и Уилям Карнеги останал без работа. В търсене на нов живот семейството емигрира в Америка през 1848 г., където вече се била установила лелята на Андрю. Фамилията Карнеги се заселва в градчето Алегени, щата Пенсилвания. Бащата Уилям Карнеги намира работа в тъкачна фабрика в близкия град Питсбърг, където взема за свой чирак и 13-годишния Андрю. Момчето започва работа, вместо да ходи на училище. Първата седмична заплата на малкия Карнеги възлизала на скромните 1-2 долара. Работата във фабриката не му допада особено и Андрю решава да потърси късмета си другаде. Младежът е нает за разносвач в телеграфната компания "Уестърн Юниън", а на седмица получава вече по 2,5 долара. Андрю е въодушевен от новия занаят и само на 20 години той вече е опитен телеграфист. С многобройните си заложби Карнеги очарова шефа на Западното отделение на жп линията в Пенсилвания Томас Скот, който го наема за свой личен помощник. Скот се привързва към момчето и решава да му помогне да си извоюва място в обществото. По инциатива на жп шефа Андрю Каренги влага 218 долара в акции на компания, занимаваща се с производството на спални вагони. Стъпката се оказва печеливша и две години след направената инвестиция акциите носят на своя притежател годишно по 5000 долара. Така Карнеги разбира, че пътят към мечтаното богатство е не в наемния труд, а в добрия усет и уменията да се предвиждат нещата. Андрю рискува спечелените пари и започва да купува акции на различни предприятия. Така на 28 г. младежът печели по 40 000 долара годишно. Въпреки сериозните доходи, които си докарва, Андрю Карнеги продължава да работи в жп линията до края на Гражданската война, тъй като смята това за начин да се отблагодари на своя благодетел Томас Скот. 
Андрю Карнеги е само на 26 години, когато купува първата си стоманодобивна компания. Четири години по-късно той напуска жп линията, а със спечелените пари от инвестициите в акции на различни фирма успява да открие няколко компании. В Христова възраст преуспелият шотландец вече се е превърнал в богаташ и решава да се премести в Ню Йорк. Намерението му е да се оттегли от големия бизнес и да следва в Оксфорд. В личните си записки пише, че иска да се самоусъвършенства и да се отдаде на учене и четене на 35 години. Незнайно защо Андрю Карнеги решава да отложи във времето самоусъвършенстването си. 
Магнатът е надарен с невероятен бизнес усет. Доказателство за това е и ходът, който прави дни преди борсовия крах през 1873 г. Тогава шотландецът продава всичките си акции и получените пари инвестира в производството на стомана, като открива най-големия завод през 1875 г. Само няколко години след основаването на завода Карнеги печели по 1 млн. долара годишно. 
В личния си живот Андрю Карнеги бил доста странен. Той бил толкова силно привързан към майка си Маргарет, че тя го съпровождала навсякъде, дори и на бизнес срещите му. Той силно се влияел от мнението й. Дамата смятала, че нито една жена не е достойна за "моя Анди" и затова Карнеги се оженва чак след смъртта й. Андрю бил на 45 години, когато сключва брак с Луиза Уитфийлд. Двамата имат дъщеря. 
През 1895 г. Андрю Карнеги продава стоманения си бизнес на банкера Дж. П. Морган за невероятната за онова време сума от около 500 млн. долара и се отдава на благотворителност. 
През 1888 г. Карнеги публикува в The North American Review статията си "Евангелие на богатството". В нея той разкрива водещите принципи в своя живот: "Богатството означава отговорност" и "Който умре богат, умира позорно". Освен това Андрю Карнеги съветва богаташите да живеят скромно, да осигурят бъдещето на децата си, а останалите пари още приживе да раздадат за благотворителност. Със същия хъс, с който събира огромното си състояние, Карнеги започва да го раздава. 
Благотворителната корпорация "Карнеги" пък разпределя 150 млн. долара "за подпомагане на прогреса и на взаимното разбирателство и за разпространяване на знания". Тя дава пари на университети, училища и дори на детската телевизионна програма "Улица Сезам". За мира в света пък се грижи фондът на Карнеги "Мир между народите". "Карнеги" означава още паркове, библиотеки, помощи, стипендии, музеи... Магнатът дава стотици милиони за изграждането на 2500 обществени библиотеки.
Неговите благотворителни фондове продоставят за различни нужди на човечеството около 2 млрд. долара. Примерът на Андрю Карнеги заразява 12 американски династии, които също създават свои благотворителни фондове - Рокфелер, Форд, Рейнолдс, Дюпон и т. н. 
Андрю Карнеги умира на 11 август 1919 г.