Концентрирана собственост върху Акциите и възможни конфликти на интереси  
След приключване на Предлагането, Мажоритарните Акционери, г-н Цеко Минев и г-н Ивайло Мутафчеив 
(виж “Преглед на дейността – История и развитие”) се очаква да притежават по 31 830 000 броя Акции, 
представляващи за всеки 28,94% от емитираните Акции. Г-н Цеко Минев и г-н Ивайло Мутафчиев ще могат 
заедно да упражняват значително фактическо влияние върху вземането на всички решения, изискващи 
одобрение от акционерите на Банката, включително изменения в нейния устав, назначаване и освобождаване 
на Директори и одобряване на сделки на значителна стойност, в които г-н Цеко Минев и г-н Ивайло 
Мутафчиев, пряко или чрез свързани лица, не се считат за “заинтересувани лица” съгласно българското 
законодателство (виж “Описание на Акциите и приложимото българско законодателство”). Прехвърлянето 
на Акции от Мажоритарните Акционери на други лица също така може да има значителен ефект върху 
Банката.  
След Предлагането, Банката ще продължи да има договорни и други бизнес отношения с Мажоритарните 
Акционери. Въпреки че мениджмънтът на Банката очаква, че бъдещи сделки и споразумения ще бъдат 
сключвани при условия, не по-малко благоприятни за Банката, отколкото тя би могла да получи при подобни 
сделки и споразумения с несвързани с нея лица, възможно е да възникне конфликт на интереси между Банката 

и Мажоритарните Акционери. 

Доказани умения и опит в управлението на риска и умерена експозиция към пазарни рискове 
Банката следва разумни кредитни практики и процеси, с които се постигат намаляване на необслужваните 
експозиции и приемливи нива на събираемост. Процесът на отпускане на кредити е добре структуриран и 
всички служители на Банката са задължени да се придържат към него. Вътрешният праг от 500 000 лева за 
големи експозиции е много по-нисък в сравнение с регулаторните изисквания. ПИБ има ниска експозиция 
към лихвен риск благодарение на балансиранaта дюрация на активите и пасивите. Освен това Банката се 
стреми да диверсифицира приходите си, като балансира приходите от лихви и приходите от такси и 
комисиони с цел да намали влиянието на лихвените нива върху печалбите.

За управление на валутния риск 
Банката поддържа балансирана експозиция за всяка валута.

Търговските операции и инвестициите на банката 
за собствена сметка са предимно нискорискови. 

 
Регионални инициативи 
Стратегията на Банката е да засили присъствието си на Балканите. Понастоящем ПИБ има клонове в Кипър и 
Албания. Банката е в процес на преобразуване на клона в Албания в дъщерна банка, която да развие бизнеса в 
Албания, като се възползва от опита на ПИБ в банкирането на дребно и картовите разплащания. Банката също 
така планира да засили ролята си в обслужването на регионалния стокообмен чрез клона в Кипър, дъщерното 
дружество в Албания и отличното бизнес сътрудничество с УНИБанкa, Македония. 

Развитие на дейността 
Първоначално ПИБ се фокусира върху предоставянето на услуги на корпоративни клиенти, като клиентите й 
включват както големи корпорации, така и средни и малки предприятия, на които Банката предоставя 
оборотни кредити, овърдрафти, акредитиви, банкови гаранции и други кредитни улеснения. През 1996 г. ПИБ 
е първата банка в България, която предложи на своите клиенти банкиране от дома или офиса чрез 
инсталирането на софтуер, позволяващ на корпоративните клиенти, които не са в близост до клон, да имат 
достъп до сметките си от своя офис.  
Постепенно ПИБ започва да си изгражда репутация в областта на международното търговско финансиране. 
След получаването на първия синдикиран кредит от чуждестранни банки и първия кредитен рейтинг от 
Thompson Bankwatch, Банката договаря финансирания за внос на инвестиционни стоки от Австрия, Белгия, 
Дания, Финландия, Франция, Германия, Италия, Холандия, Норвегия, Португалия, Испания, Швеция и 
Швейцария, гарантирани от агенции за експортно застраховане. В края на 2006 г. Банката вече извършва 
парични преводи в около 60 чуждестранни валути и предлага плащания с документарни акредитиви, 
документарно инкасо, гаранционни акредитиви и банкови гаранции. Банката има договорени линии за 
потвърждаване на акредитиви и гаранции без парично обезпечение с над 40 първокласни банки по целия свят 
за около 100 млн. евро. Банката разполага с мрежа от над 500 кореспонденти в Европа, Азия, Африка и 
Северна Америка.  

През 1997 г. Банката учредява клон в Никозия, Кипър. Той е лицензиран от Централната банка на Кипър да 
извършва всякаква банкова дейност. Клонът в Никозия предоставя финансиране и извършва кредитни 
операции в щатски долари и евро и предлага търговско финансиране и валутни продукти и услуги на 
дружества, регистрирани в Кипър и България, които имат бизнес интереси и дейности в България. През 1999 
г. Банката учредява клон в Тирана, Албания, който предлага широк спектър от банкови услуги на албански 
дружества и физически лица. В частност, този клон предоставя банкови услуги, свързани с търговския 
стокообмен между Албания и България. През 2004 г. Банката открива офис в Дуръс (Албания). За да развие 
допълнително дейността си на този пазар, Банката възнамерява до учреди дъщерна банка в Албания. През 
2006 г. в Албания е регистрирано дъщерно дружество и стартира процесът за получаване на банков лиценз. 
От 2007 г. Банката планира да засили присъствието си в страната чрез откриване на нови офиси и развитие на 
картовия бизнес. 
През 2001 г. ПИБ стартира първия Виртуален банков клон в България, даващ възможност за работа през 
Интернет. Клонът дава възможност на клиентите бързо и лесно да се разпореждат със своите сметки – да 
нареждат преводи в левове и чуждестранна валута, плащания към бюджета, обмяна на валута, проверка на 
салда и операции по сметка, да откриват депозитни и разплащателни сметки. През 2006 г. ПИБ обнови своя 
Интернет клон, в резултат на което бързината, функционалността и капацитетът на клона значително 
нараснаха. През изминалата година броят на клиентите на Виртуалния банков клон нарасна със 121% до над 
20 000. 

Акционери 
ПИБ е учредена от Мажоритарните Акционери г-н Цеко Минев и г-н Ивайло Мутафчиев, заедно с “Първа 
финансова брокерска къща” ООД (“ПФБК”). 
През 1997 г. EPIC, инвестиционна финансова компания, създадена през 1989 г. като част от Oesterreichische 
Landesbank с цел инвестиции в Източна Европа и бившия Съветски съюз, става акционер в Банката, с 39% 
акционерно участие. Съгласно споразумение между EPIC и Акционерите-учредители, сключено във връзка с 
акционерното участие на EPIC в Банката, Акционерите-учредители запазват контрол върху правото на глас на 
акциите на EPIC, както и получават правото да ги придобият във всеки един момент (кол опция). През 
февруари 2005 г. EPIC продава акциите си в Банката поравно на двамата Мажоритарни Акционери. 
През 1997 г. Европейската банка за възстановяване и развитие (“ЕБВР”) инвестира 4,2 млн. щатски долара в 
Банката, записвайки новоемитирани акции, представляващи 20% от акционерния капитал. Това е една от 
първите капиталови инвестиции, правена от ЕБВР в българска банка. Според договореността, съгласувано с 
първоначалната инвестиционна стратегия и Акционерното споразумение, ЕБВР притежава право по всяко 
време след 5 юни 2001 г. да продаде всичките си акции на Акционерите-учредители и ПФБК (пут опция). 
През юли 2004 г. ЕБВР упражнява тази пут опция. Акционерите-учредители и ПФБК искат одобрение от БНБ 
във връзка с упражнената от ЕБВР пут опция, но не получават такова. През ноември 2004 г. ЕБВР обжалва 
решението на БНБ пред Върховния административен съд. Върховният административен съд отхвърля жалбата 
на ЕБВР. 

През декември 2005 г. Гроут Мениджмънт Лимитед (Growth Management Limited, “GML”), инвестиционен 
фонд от отворен тип, учреден в Джърси, Англо-нормандски острови, с писменото разрешение на Българската 
народна банка, придобива от ЕБВР 100 000 акции на Банката, представляващи 10% от акционерния капитал 
на ПИБ. Инвестиционният консултант на GML е GML International Limited, Лондон, частна компания за 
инвестиционни банкови услуги, лицензирана и регулирана от Агенцията за финансови услуги на Обединеното 
кралство.  
През декември 2005 г. Хилсайд Ейпекс Фънд Лимитед (Hillside Apex Fund Limited,“Hillside”), дружество с 
ограничена отговорност, учредено на Каймановите острови, придоби от ЕБВР 10% акционерно участие в 
Банката. Hillside е учредено на 20 юли 1998 г. като търговско дъщерно дружество на Hillside Apex Fund, част 
от портфейла на Thames River Global Funds Limited. Thames River Global Funds Limited е инвестиционна 
компания от отворен тип, с ограничена отговорност, тип „освободено, мулти-клас“, учредено и регистрирано 
на Каймановите острови.  

В съответствие с решение на Общото събрание на акционерите на ПИБ, проведено на 31 януари 2007 г., GML 
и Hillside Fund Limited продават акциите си в Банката, представляващи 20% от капитала на ПИБ. ПФБК 
придобива акциите като агент от свое име и за сметка на Доменико Венчърс Лимитед (Domenico Ventures 
Limited), Британски Вирджински острови, Рафаела Консултантс Лимитед (Rafaela Consultants Limited), 
Британски Вирджински острови и Легнано Ентърпрайс лимитед (Legnano Enterprises Limited), Никозия, 
Кипър. През февруари 2007 г. ПФБК прехвърля 700 000 акции (представляващи 7% от капитала на Банката) 
на Domenico Ventures Limited, , 700 000 акции (представляващи 7% от капитала на Банката) на Rafaela 
Consultants Limited и 600 000 (представляващи 6% от капитала на Банката) на Legnano Enterprises Limited. 
История на финансирането на ПИБ 
ПИБ присъства на международните дългови пазари, като набира средства чрез двустранни кредити, 
синдикирани заеми, емитиране на облигации. Банката привлече финансиране и в България чрез издаването на 
три емисии ипотечни облигации. Тези финансирания не само подпомагат растежа на Банката, но и намаляват 
ликвидния и лихвения риск. Някои от финансовите инструменти могат да бъдат изплатени преди падежа по 
искане на инвеститорите при определени обстоятелства. 
Заеми и облигационни емисии 
През 1996 г. ЕБВР предоставя на ПИБ 5-годишен кредит в размер на 4 млн. щатски долара за финансиране на 
малки и средни предприятия в България. ПИБ е една от първите банки в България, на която ЕБВР предостави 
такъв заем. През 1998 г. кредитната линия е увеличена на 6 млн. щатски долара, които се използвани от 
Банката за отпускане на средносрочни заеми на частни компании. Този заем е изплатен напълно от Банката 
през август 1999 г. 
През 1998 г. ПИБ става първата българска банка, на която е отпуснат синдикиран заем от чуждестранни 
банки. Осем европейски банки участват в 1-годишен кредит в размер на 10 млн. щатски долара. През 1999 г. 
Банката сключва още един синдикиран заем, организиран от ЕБВР, състоящ се от две линии, една 
двугодишна, отпусната от чуждестранни и български банки в размер на 7,5 млн. евро, и втора линия, 
отпусната от ЕБВР за 5 млн. евро за срок от три години. В края на 1999 г. ПИБ получава средносрочен заем от 
6,6 млн. евро от германска държавна организация за финансиране на български дружества от секторите 
транспорт, строителство и услуги. Всички заеми са изплатени на падежа.

През декември 2000 г. Банката получава трети синдикиран заем от европейски банки на стойност 10 млн. евро
за срок от две години. Заемът е напълно погасен от Банката на падежа.
През 2001 г. Банката издава ипотечни облигации на стойност 5 млн. евро, търгувани на Българската Фондова
Борса. Облигационната емисия падежира и е погасена през 2003 г.
През м. май 2003 г. Банката издава облигации в размер на 6 млн. евро с 8,5% купон и падеж през 2008 г. През
м. юли 2003 г. Банката издава облигации в размер на 10 млн. долара, 6% купон, падеж 2004 г.

Двата
облигационни заема са напълно изплатени на падежа.

През м. септември 2003 г. Банката издава облигации на
стойност 40 млн. евро, 8% купон, падеж 2006 г., които са изплатени на падежа през 2006 г.

През м. ноември
2003 г. Банката издава в България ипотечни облигации за 5 млн. евро, 7% купон, падеж 2008 г.

През м.
декември 2003 г. Банката получава синдикиран заем от няколко европейски банки в размер на 12 млн. евро за
срок от 364 дни, с опция за удължаване с една година по искане на Банката.

Банката упражнява опцията за
удължаване и след като заемът е удължен за още 364 дни, е погасен през 2005 г.
През м. януари 2004 г. Банката договоря двегодишна кредитна линия с Dresdner Bank AG, Франкфурт, в
размер на 2 млн. евро за общо краткосрочно финансиране.

През м. май 2004 г. Банката издава облигации на
стойност 10 млн. щатски долара с 6,125% купон и падеж 2005 г.

През м. септември 2004 г. Wachovia Bank
N.A. (Ню Йорк) предоставя на Банката петгодишен заем в размер на 15 млн. щатски долара. Този заем е
гарантиран от Overseas Private Investment Corporation (OPIC), държавна агенция на Съединените американски state.

Управление на риска 
Дирекция „Управление на риска” отговаря за следенето и управлението на експозициите на ПИБ по 
отношение на кредитните и пазарните рискове. Дирекцията разработва и прилага методи за оценяване и 
количествено измерване на кредитните рискове, осъществява текущо наблюдение на кредитния портфейл, 
определя лимити с цел запазване на капитала на Банката, анализира и оценява специфични рискови 
експозиции, осъществява бек-тестове на рейтинговите модели. По отношение на пазарния риск, дирекцията 
отговаря за разработването на методи за измерване на лихвения и валутния риск, за установяването и 
прилагането на VaR лимити и позиционни лимити, валидирането на използваните модели, осъществяване на 
стрес-тестове за ефекта на различни рискови фактори върху баланса и отчета за приходите и разходите на 
Банката. 

Дебитни и кредитни карти 
Банката предлага дебитни и кредитни карти от 1996 г. През 1997 г. Банката е напълно признат и лицензиран 
член на MasterCard. Банковите карти, предлагани от Банката, включват дебитни карти Maestro, дебитни карти 
Visa Electron, кредитни карти Visa и MasterCard, кредитни карти Diners Club. Към 31 декември 2006 г. общият 
брой на банковите карти, издадени от Банката, достига 465 558 (31 декември 2005 г.: 389 858; 2004 г.: 301 
281). 
През октомври 2006 г. Банката успешно сертифицира своята карта VISA с EMV чип, а през ноември 2006 г. 
Банката получи също и сертификат за MasterCard. 
През 2006 г. броят на ПОС терминалите на ПИБ нараства със 127,9% и превишава 3250 броя (2005: 1429; 
2004: 594). По оценка на Банката тя оперира втората по големина мрежа от АТМ терминали в България, като в 
края на 2006 г. техният брой достига 537 (2005: 447; 2004: 335). 
Банката има силно мотивирани специалисти, които администрират картовите продажби на физически лица. В 
началото на 2007 г. Банката започва да пренасочва картовите си разплащания от българския оператор 
БОРИКА (националния оператор за картови разплащания) към оператора за картови разплащания CaSys, 
учреден в Македония и притежаван от Мажоритарните Акционери. 

Търговско финансиране 
Банката участва на пазара на форфетинг услугите, като сконтира бъдещите приходи от чуждестранни и 
вътрешни търговски сделки. Банката издава акредитиви и банкови гаранции, инкасира документарни инкаса, 
прехвърля вземания по акредитиви на трети лица и сконтира приходите по тях. В края на 2006 г. кредитните 
линии за потвърждение на акредитиви и гаранции без парично обезпечение, отпуснати от над 40 първокласни 
банки по целия свят, достигнаха около 100 милиона евро. 
ПИБ е сключила значителен брой споразумения с международни институции, по силата на които нейните 
клиенти имат ефективен достъп до специализираните програми и финасови облекчения за внос на машини, 
оборудване и свързани с това услуги от европейските страни и САЩ. Споразуменията финансират до 85 % от 
договорената цена на вноса и са гарантирани от държавни компании за експортно застраховане в страната на 
износителя. Финансирането се осъществява за период до пет години, според договореното количество 
доставки. 
Международни преводи 
Банката е сключила двустранни споразумения за размяна на SWIFT ключове с повече от 500 банки. Банката 
осъществява международни преводи в около 60 валути през 30 кореспондентски банкови сметки. По оценка 
на Банката през 2006 г. през нейни сметки са осъществени приблизително 6,05 % от изходящите и 5,90% от 
входящите валутни преводи от и за България. 

Еврооблигационен заем от 200 000 000 евро 
На 1 февруари 2005 г. First Investment Finance B.V., 100% собственост на Банката, издаде еврооблигационен 
заем от 200 000 000 евро, гарантирани от Банката (“Облигациите”). Облигациите са тригодишни и носят 
годишна купонна лихва от 7,5% на година. Лихвите се плащат веднъж годишно в края на периода, на 1 
февруари. Главницата следва да се погаси на 1 февруари 2008 г. При определени условия, Облигациите могат 
да бъдат погасени и предварително по инициатива на емитента или облигационерите. Същите се 
удостоверяват с временни удостоверения и са регистрирани при признати депозитарни институции на името 
на Euroclear and Clearstream, Люксембург, и са приети за търговия на Люксембургската фондова борса. 
Условията, при които са издадени Облигациите, забраняват Банката да учредява каквито и да било 
обезпечения върху настоящите и бъдещи дейности, предприятия, активи или приходи на Банката. 
Допълнителни условия са предварително одобрение от облигационерите на определени действия, 
включително ограничения на определени трансакции и разпределението на дивидент. 

Синдикиран заем в размер на 185 000 000 евро 
First Investment Finance B.V. като заемополучател, и гарантирано от Банката, сключи договор за получаването 
на синдикиран срочен заем в размер на 185 000 000 евро на 30 октомври 2006, с посредничеството на 
Bayerische Landesbank (“Заема”). Заемът следва да се изплати изцяло и еднократно 364 дена след датата на 
подписване на договора за заем. Заемът е необезпечен. Лихвата по всеки заем по този договор е годишна и е 
сума от договорен марж (0,80%), EURIBOR и присъщите разходи, ако има такива, и се дължи на последния 
ден на всеки лихвен период. Договорът включва определени условни ограничения като ограничения за 
учредяването на обезпечения, продажбата на активи и преструктуриране и определени финансови изисквания. 
 
Друго финансиране от институционални инвеститори 
Споразуменията за обратно изкупуване са средство за краткосрочно финансиране, при което Финансовите 
активи за търгуване и Инвестициите на разположение за продажба на Банката служат като обезпечение. 
Сумите по репо сделките варират в рамките на годината, в зависимост от ликвидните нужди на Банката и 
други специфични цели и инвестиционни намерения. Споразуменията за обратно изкупуване се извършват 
съгласно условията на договора на International Securities Market Association (ISMA) за условията по репо 
сделки /ISMA master repo agreement/ В края на 2006 г. задълженията по споразуменията за обратно изкупуване 
достигат 225 милиона лева. 
Потвърждаването на акредитиви става при съгласие на Банката да изпълни плащане, на определена дата, за 
определена сума. Потвърждението произтича основно от документарни акредитиви, предвиждащи плащане за 
стоката да бъде извършено определен брой дни след получаването на документите. Обикновено Банката 
договаря потвърждаването да бъде извършено на по-късна дата, след изплащането на сумата от клиентите. 
Към края на 2006 г. задълженията по акредитиви възлизат на 1,6 милиона лева. 

 Другите срочни задължения включват основно двустранни заеми , получени от Банката. През 2006 г. Банката
получи второ 5-годишно финансиране за заеми за МСП в размер на 10 милиона щатски долара от Wachovia
Bank N.A., обезпечено от OPIC. Също така през месец май 2006 г. Банката подписа двустранно споразумение
за търговско финансиране в размер на 10 милиона евро с Wachovia Bank за период от две години. 

В допълнение, Банката е задължена да поддържа минимални резерви в БНБ (съгласно Наредба № 21 на БНБ) 
в размер на 8% от депозитната база на банката. 

Канали за дистрибуция 
Каналите за дистрибуция на ПИБ са едно от най-важните й пазарни предимства. Постигнатият баланс между 
клонова мрежа, АТМ и ПОС терминали и електронното банкиране осигурява стабилна основа за растеж и 
оптимизиране на разходите. 
Разширяването на клоновата мрежа е основното средство за навлизане на Банката в най-развитите и населени 
райони на България. Към края на 2006 г. клоновата мрежа на Банката се състои от 107 клона и офиса (2005 г.: 
93; 2004 г.: 76), включващи централното управление, 23 клона и 79 офиса в България, 2 клона и два офиса в 
чужбина (в Кипър и в Албания). През 2006 г. Банката започва процедура по учредяване на дъщерна банка в Албания. След завършване на процедурата и получаването на банков лиценз на дъщерното дружество, 
активите и задълженията на клона в Албания ще бъдат прехвърлени на новата банка

Броят на сметките, регистрирани за операции чрез Интернет, превишава 40 300 и съставлява 5,9% от всички 
банкови сметки на клиенти на ПИБ. Трансакциите, наредени през Виртуалния банков клон, са 30,0% от 
всички преводи в български левове и 29,8% от преводите в чуждестранна валута. 
От 2004 г. Банката използва услугите на външни кол центрове. През 2006 г. Банката откри свой собствен кол 
център за обслужване на клиенти. Кол центърът осигурява информация за продуктите и услугите, предлагани 
от Банката, за адреса и работното време на клоновете и за работещите ATM и ПОС терминали, за валутните 
курсове и др. Кол центърът също така представлява активен маркетингов канал за целеви продукти и услуги. 
Същевременно специалистите от кол центъра оказват съдействие на клиенти при възникнали въпроси или 
проблеми при работа с Банката или попълването на банкови документи.

  54
Съдебен процес срещу Директори на Банката 
Един от предишните и двама настоящи членове на Управителния съвет бяха призовани да се явят в съда през 
декември 2002 г. като обвиняеми по наказателно дело за престъпления, извършени в хода на тръжна 
процедура за приватизация на Българската телекомуникационна компания през 2000 г., във връзка с която 
Банката е осигурила финансиране на един от двата избрани за участие в търга кандидати. Наказателното 
преследване е възбудено от прокуратурата на основание твърденията на консултант на другия избран за 
участие в търга кандидат, след като кандидатът, финансиран от Банката, бе избран да придобие акциите на приватизираното дружество. Производството приключва с отмяна на процедурата по приватизация и никой от 
избраните участници в търга впоследствие не успява да сключи приватизационна сделка. 
Повдигнати са обвинения срещу голяма група лица, участвали в процедурата по приватизация, включително 
служители на Агенцията за приватизация, спечелилия търга участник и Банката. В обвинителния акт се казва, 
че членовете на Управителния съвет на Банката са нарушили професионалните си задължения, като са 
предоставили финансиране на избрания участник, осигурявайки възможност на Банката непряко да придобие 
приватизираното дружество. Също така се посочва, че в резултат на действията на всички обвинени лица  
държавата е претърпяла имуществени и неимуществени вреди. 
Всички лица, срещу които са повдигнати обвинения, са оправдани от първоинстанционния съд. 
Оправдателната присъда е обжалвана от прокуратурата. Второинстанционният съд потвърждава акта на 
първоинстанционния съд, като оправдава отново всички обвинени лица. 
Оправдателната присъда на второинстанционния съд е отново обжалвана от прокуратурата и делото е 
отнесено за разглеждане от Върховния касационен съд. На 31 март 2005 г. Върховният касационен съд 
потвърждава акта на втората съдебна инстанция и оправдава обвинените лица. Тази оправдателна присъда е 
окончателна и не подлежи на обжалване. 

Дъщерни дружества  
Банката има три дъщерни дружества: (а) „Дайнърс клуб България” АД, представителство за България на 
Дайнърс клуб интернешънъл, извършващо дейности по издаване на карти и процесинг на разплащания с тях, в което Банката притежава 80% от капитала; (б) “Първа инвестиционна банка – Албания” Sh. A. (Албания) – 
дружество, учредено през април 2006 г. и понастоящем в производство за издаване на банков лиценз за 
територията на Република Албания, 99,99% от чийто капитал се притежава от Банката; и (в) “First Investment 
Finance” B.V. (Холандия) – дружество със специална инвестиционна цел, изцяло собственост на Банката. 

Информационни технологии 
Понастоящем ПИБ оперира с единна информационна банкова система, разработена от българска фирма. 
Системата е централизирана и всички банкови трансакции се обслужват през нея, включително операциите на 
всички клонове и офиси на Банката в страната. Системата осигурява информация в реално време относно 
банковите депозити и кредитната дейност. 
През 2007 г. Банката продължава да работи по въвеждането на редица важни технологии. При избора на ИТ 
решения Банката се ръководи от ясно дефиниране на изискванията. Развитието на информационните системи 
се осъществява с пълната подкрепа на ръководния състав на Банката. 
След като анализира нарастващата нужда от подходящо решение, съответстващо на увеличаващия се обем и 
усложняване на своите бизнес операции, Банката избра нова основна банкова информационна система, 
разработена от “i Flex Solutions” B.V. Към датата на изготвяне на настоящия документ работата по въвеждане 
на новата банкова система i-Flex FlexCube, FlexCube@ (Интернет банкиране) и Workflow (управление на 
работните процеси) продължава. 
В края на 2006 г. Банката въведе система за управление на връзките с клиенти (People Soft CRM). Системата 
позволява по-добро сегментиране на клиентите и анализиране на използваните продукти и услуги. Очаква се 
тази система да подобри взаимодействието между всички звена, участващи в продажбата на банкови 
продукти и услуги, и да идентифицира отделните нужди на клиентите и на тази база да предлага най-
подходящите за тях продукти и да удовлетвори в най-висока степен изискванията на клиентите. 
Във връзка с Базел II, Банката се подготвя да въведе модула i-Flex Reveleus. Въвеждането на този модул ще 
подобри анализа и управлението на кредитните и пазарните рискове и ще ускори и улесни подготовката на 
управленските, финансовите и регулаторните отчети. 
През 2006 г. Банката се подготвяше за въвеждането на нова картова информационна система, която да 
отговори на бързо нарастващия брой банкови карти. Системата осигурява издаване на кредитни и дебитни 
карти, разплащателни карти, кобрандирани карти и др. Системата дава възможност също така за издаване на 
карти с EMV2 чип, каквито Банката издава от края на 2006 г., като се очаква това да спомогне за повишение 
на степента на сигурност на плащанията, извършени с карти на Банката. 
Също през 2006 г. Банката закупи нови система за планиране на ресурсите (Atlantis ERP). Въвеждането на 
системата ще подобри качеството и прозрачността на управлението на информацията и ефективността на 
бизнес процесите.  
За информация относно практиките на Банката по управление на риска, произхождащ от информационните 
технологии, виж “Управление на риска и вътрешен контрол – Оперативен риск”. 
Недвижими имоти 
Към 31 декември 2006 г. Банката е собственик на осем от офисите, от които извършва дейността си, а 
останалата офисна площ е наета. Цената на притежаваните от Банката имоти (преди амортизация) е 9,1 млн. 
лева. Банката не отдава под наем, нито предоставила на лизинг своите имоти, виж също “Обща информация – 
Недвижими имоти”.  

Служители 
Към 31 декември 2006 г. Банката има 1 586 служители, работещи на пълен работен ден (заедно със 
служителите в дъщерните дружества − 1 598). От тях 101 лица заемат ръководни длъжности (2005: 98). 

Последни събития 
През януари 2007 г. ПИБ стартира своя пръв структурен депозит „Капитал”. Банката гарантира основната 
сума по депозита и минимален лихвен процент. Допълнителният лихвен процент се определя от фиксинга 
USDEUR, фиксинга на златото LBMA или индекса Dow Jones Eurostoxx 50.  
На 7 февруари 2007 г. ПИБ и LRP Landesbank Rheinland-Pfalz, Германия, подписаха кредитно споразумение 
на стойност 20 милиона евро. Кредитното споразумение е предназначено за общо финансиране на ПИБ и е за 
период от 5 години.  
През февруари 2007 г. ПИБ подписа споразумение за сътрудничество с „Инфонотари” ЕАД, акционерно 
дружество, издаващо електронни подписи за физически лица и корпоративни клиенти. По силата на 
сключеното споразумение за сътрудничество ПИБ ще предложи на своите клиенти възможността да получат 
електронни подписи при преференциални условия и да използват електронните си подписи върху различни 
документи. 
С оглед присъединяването на България към Единната европейска платежна зона (SEPA), в ПИБ бе създаден 
отдел „Платежни системи и финансови комуникации” към Дирекция „Информационни технологии”. Отделът 
ще отговаря за успешното въвеждане в ПИБ на новите платежни системи и интерфейси. 
ПИБ продължава да разширява своята клонова мрежа. От началото на 2007 г. Банката откри 5 нови офиса в 
България и 1 нов офис във Вльора, най-голямото албанско пристанище. Така, чрез своята клонова мрежа в 
България и Албания и чрез свързаната банка УНИБанка в Македония, ПИБ покрива цялата дължина на 
паневропейския транспортен коридор № 8. ПИБ планира да открие през 2007 г. още няколко нови офиса в 
Албания. 
Междубанкови лимити за експозиции 
Дирекция „Управление на риска” предлага на Управителния съвет лимити за експозиции към банки в 
България и други развиващи се пазари на основа на рейтинга на тези банки и на техните финансови 
показатели. Лимитите за банки от развитите пазари се базират на рейтинга на всяка банка, нейните лимити 
към Банката и въз основа на досегашното сътрудничество. Експозициите се одобряват по ниво на 
компетентност. 
Кредитен комитет и Кредитен съвет 
Решенията на Кредитния комитет и на Кредитния съвет се приемат с единодушие. В случай че не е 
постигнато единодушие на някое от нивата в процеса, Изпълнителният директор, отговарящ за корпоративни 
клиенти, може да поиска въпросът да бъде разгледан от по-високо ниво на компетентност.  

Банката прилага отделна методология при оценка на кредитния риск, отнасящ се до кредити за граждани,
която се базира на около 30 показателя, специфични за всеки един клиент.  
В контекста на новото международно споразумение Базел II, Банката предвижда да подобри качеството на 
своите кредитни модели посредством изграждането на подробна база данни, която да даде възможност за 
статистическото потвърждаване на резултатите от кредитните модели и за оценка на основните рискови 
параметри: PD (вероятност от неизпълнение), LGD (загуба при неизпълнение), EAD (експозиция при 
неизпълнение). В началото на 2007 г. рейтинговите модели на Банката бяха интегрирани в единна 
информационна система (Сириус), която следва да събира всички данни, свързани с отделните рейтингови 
компоненти, в централизирана база данни, като по този начин позволи по-лесното и по-гъвкаво тестване на 
вътрешните рейтингови модели. 
Прилагането на вътрешнорейтингов подход при изчисляване размера на рисково претеглените активи на 
Банката изисква наличието на вътрешни данни за период от поне пет години, при оценката на рисковите 
параметри за отделните видове експозиции. Към настоящия момент Банката не изчислява PD и LGD за своите 
експозиции, тъй като вътрешните модели на Банката започват да действат ефективно от 2004 г. В близко 
бъдеще обаче, увеличавайки своята вътрешна база данни, Банката очаква да може да изчислява статистически 
значими рискови параметри за отделните видове експозиции.  

Процедура по събиране на просрочени вземания 
Веднага след като клиент на Банката просрочи свое задължение, съответният кредитен специалист 
осъществява контакт с клиента. Същевременно регистрираното просрочие се докладва на съответния 
директор на дирекция или, в случай че кредитът е отпуснат от клон на Банката, на съответния управител на 
клон. 
При положение, че клиентът просрочи второ поредно плащане по своето задължение, кредитният специалист 
изпраща писмено известие до клиента за дължимите от него просрочени суми, както и покана за посещение на 
Банката с оглед изясняване причините за просрочията. В зависимост от представените от клиента причини за 
просрочията и след препоръка от Кредитния комитет и одобрение от Управителния съвет, погасителният план 
по кредита може да бъде преструктуриран. В случай че няма одобрено решение за преструктуриране, 
допълнително писмено известие се изпраща до клиента, в което се изисква клиентът да плати изцяло 
дължимите суми по главница и лихви в рамките на седем дни. Ако клиентът не се съобрази с това изискване, 
Банката пристъпва към съответните процедури по събиране на своите вземания, регламентирани в 
българското законодателство. 

  71
Съгласно Политиката за управление на активите, пасивите и ликвидността, Банката поддържа портфейла си 
от ценни книжа в рамките на 15 до 25% от общата сума на активите. Инструментите на разположение за 
продажба са в рамките на 70 - 75% от портфейла, инвестициите, държани до падеж, са 15 - 20%, а държаните 
за търгуване 3 - 4%. Инвестициите в акции са ограничени до 2% от портфейла. Ценните книжа в 
чуждестранна валута (различна от евро) могат да бъдат до 70% от общия портфейл. 
Политиката на Банката определя лимит и върху българските ДЦК, които могат да бъдат до 50% от портфейла. 
По отношение на чуждестранните ДЦК, рейтингът на емитента трябва да бъде не по-нисък от 
BBB/положителна перспектива. 
Банката може да инвестира в дългови инструменти, емитирани от банки. В тези случаи рейтингът на емитента 
трябва да бъде не по-нисък от BBB/положителна перспектива. Общо делът на тези активи може да бъде до 
10% от портфейла, като книжата с рейтинг под А- могат да са максимум до 3%. 
Банката също може да инвестира в структурирани продукти и деривативни инструменти. Лимитът по тези 
видове инвестиции общо е до 30% от портфейла, като само дериватите могат да са не повече от 10% от 
портфейла. Към края на 2006 г. инвестициите в структурирани продукти възлизат на 111,2 млн. лева (19,4% от 
портфейла). При подбора на структурирани продукти Банката предпочита инструменти, при които главницата 
е гарантирана. Тези инструменти гарантират пълно изплащане на главницата на падеж, но не и по-рано. 
Ликвидността на Банката се поддържа и от политиката да бъдат поддържани парична наличност и депозити в 
други банки в размер на 9 - 10% от активите на Банката. Временни отклонения от тези целеви нива са 
допустими с оглед на моментните нужди на Банката, но политиката не допуска спадането на това равнище 
под 7%. Към края на 2006 г. паричните наличности и средствата по сметки в други местни и международни 
банки са 14,8% от общия размер на активите.  
Коефициентът на ликвидност, изчислен като процент на ликвидните активи към общо депозити, е 65,6% към 
края на 2006 г., 76,0% към края на 2005 г. и 62,7% към края на 2004 г. Коефициентът кредити към депозити е 
намалял към 31 декември 2006 до 105,8% от 116,4% към края на 2005 г. и 118,6% към края на 2004 г. Това се 
дължи на нарастване на депозитната база на Банката и наложените от БНБ ограничения върху ръста на 
кредитния портфейл на банките в България.  
При избора инвестиции на разположение за продажба и активи за търгуване Банката се ръководи основно от 
ликвидността на активите и риска им. С цел ограничаване на пазарния риск, Банката е определила лимит за 
еднодневната Стойност-под-риск (Value-at-Risk, или VaR) при 95% ниво на сигурност в рамките до 0,3% от 
собствения капитал на Банката, изчислен към края на предходния месец. 

олитиката на Банката е да лимитира общата си открита валутна позиция до 15 млн. евро, от които 10 млн. 
евро за валутните пазари и 5 млн. евро за паричните и капиталовите пазари. Експозицията на паричните и 
капиталовите пазари на страни извън Европейския съюз, САЩ и Япония не може да надвишава 1 млн.евро. С 
изключение на позицията в евро, откритата валутна позиция във всяка една валута не може да надвишава 15% 
от собствения капитал на Банката.  
За всяка открита валутна позиция се поставя ограничение за допустима загуба от 10 хил. евро, или 0,5% от 
номиналната стойност на финансовия инструмент. 

Мерки срещу изпирането на пари 
Според българското законодателство, закона за мерките срещу изпирането на пари и закона за мерките срещу 
финансирането на тероризма, банките следва да записват и проверяват определени данни за клиенти и 
извършените от тях операции и да докладват за извършени съмнителни транзакции на Агенцията за 
финансово разузнаване, която е на пряко подчинение на Министерството на финансите. Внезапни проверки 
могат да бъдат извършвани за установяване спазването на тези разпоредби, като Банката е била обект на 
такива проверки през 1999, 2001 и 2004 г. Нито една от извършените проверки не е установила наличието на 
съмнителни обстоятелства.  
Банката има дефинирани вътрешни правила, които определят начините, по които служителите следва да 
прилагат методите за проверка на клиентите на Банката и идентификацията на съмнителните транзакции. 
Служителите на Банката са задължени да идентифицират клиента преди извършването на каквато и да е 
операция, наредена от него. Клиенти, депозиращи платежни нареждания или извършващи касови операции в 
размер, по-голям съответно от EUR 15 339 (BGN 30 000) и EUR 5 113 (BGN 10 000), са задължени да 
декларират произхода на средствата, обект на операцията. Всяка съмнителна транзакция се докладва на 
банковата Специализирана служба за контрол и предотвратяване изпирането на пари и финансирането на тероризма, преди да бъде извършена. Специализираната служба се занимава с обследването на съмнителните 
транзакции и докладването им, ако е необходимо, на Агенцията за финансово разузнаване.  
Банката поддържа регистър на лицата, подозирани от Агенцията за финансово разузнаване, че извършват 
изпиране на пари, финансиране на тероризма или нарушаване на законите. Политика на Банката е да не 
открива сметки на тези лица и да не изпълнява никакви транзакции, наредени от тях.  

ДИРЕКТОРИ И РЪКОВОДСТВО 
 
Банката има двустепенна система на управление, състояща се от Надзорен съвет и Управителен съвет. 
Надзорен съвет 
Настоящият състав на Надзорния съвет на Банката е: 
Име Позиция Дата на назначаване в Съвета Дата на изтичане на мандата 
Георги Мутафчиев Председател 7 март 2000 г. 7 март 2010 г.  
Тодор Брешков член 19 август 2004 г. 19 август 2009 г.  
Радка Минева член 7 март 2000 г. 7 март 2010 г.  
Неделчо Неделчев член 27 февруари 2007 г. 27 февруари 2012 г. 

През 2007 г. Дейвид Камерон Матю и Стефан Пинтер, членове на бившия Надзорен съвет, подадоха оставка 
във връзка с продажбата на акционерните участия на Гроут Мениджмънт Лимитед (Growth Management 
Limited) и Хилсайд Ейпекс Фънд Лимитед (Hillside Apex Fund Limited) (виж “Мажоритарни Акционери и 
Продаващ Акционер”), техните оставки впоследствие бяха приети от Общото събрание на акционерите на 
Банката, състояло се на 27 февруари 2007 г., което ги замени с Неделчо Неделчев и Калоян Нинов. С 
назначаването на новите членове Банката изпълни едно от изискванията, отнасящи се за публични дружества, 
а именно 1/3 от членовете на Надзорния съвет да бъдат независими съгласно критерии, изложени в Закона за 
публичното предлагане на ценни книжа.  
Контакт с членовете на Надзорния съвет може да бъде осъществен чрез централния офис на Банката – бул. 
“Драган Цанков” 37, София 1797, България. 

Управителен съвет 
Настоящият състав на Управителния съвет е: 
Име Длъжност 
Дата на назначаване в 
Съвета 
Дата на изтичане на 
мандата 
Матьо Матеев Изпълнителен директор и 
Председател на Управителния съвет  
4 март 1998 г. 4 март 2008 г. 
Мая Георгиева Изпълнителен директор 4 март 1998 г. 4 март 2008 г. 
Йордан Скорчев Изпълнителен директор 2 март 2001 г. 2 март 2011 г. 
Евгени Луканов Изпълнителен директор 11 ноември 2003 г. 11 ноември 2008 г. 
Мая Ойфалош Директор на Дирекция 
“Корпоративно банкиране” 
2 ноември 2004 г. 2 ноември 2010 г. 
Радослав Миленков Директор на Дирекция “Финансово-
Счетоводна” 
15 декември 2005 г. 15 декември 2010 г. 
Иван Иванов Регионален директор за 
Североизточна България  
11 юли 2003 г. 11 юли 2008 г. 

Членове на Надзорния съвет 
Георги Мутафчиев – Председател на Надзорния съвет 
Г-н Георги Мутафчиев (49 г., българин) е брат на Ивайло Мутафчиев, Мажоритарен Акционер и учредител на 
ПИБ. Кариерата му започва в Министерство на електрониката. През 1991 г. се присъединява към БНБ и 
отговаря за управлението на валутния резерв. През 1997 г. е избран за изпълнителен директор на “Флавия” 
АД. Г-н Мутафчиев завършва право в Софийския университет. Учи в Сорбоната в Париж, където защитава 
докторат по бизнес право. Г-н Мутафчиев придобива степен магистър по бизнес администрация от Schiller 
University, Париж. 
Освен участието си в Надзорния съвет, Г-н Мутафчиев е член на управителните съвети на “Флавия” АД и на 
“Флавин” АД.  
Тодор Брешков – член на Надзорния съвет 
Г-н Тодор Брешков (31 г., българин) започва през 1999 г. работа в “Първа финансова брокерска къща” ООД в 
отдел “Корпоративни финанси и анализи”, а през 2001 г. е избран за управител на ПФБК. 
Г-н Брешков завършва с отличие бизнес администрация в Софийски университет “Св. Климент Охридски”. 
Освен участието в Надзорния съвет на ПИБ и длъжността си на управител на ПФБК, г-н Брешков е член на 
съвета на директорите на “Българска фондова борса – София” АД; член на съвета на директорите на “Първа 
застрахователна брокерска компания” АД; член на съвета на директорите на “Фонд за български недвижими 
имоти” АДСИЦ – дружество със специална инвестиционна цел за инвестиции в недвижими имоти.  
Радка Минева – член на Надзорния съвет 
Г-жа Минева (46 г., българка) е съпругата на г-н Цеко Минев, Мажоритарен Акционер и учредител на ПИБ. 
Кариерата й започва като експерт по външна търговия. По-късно работи в RVM Trading Company. Г-жа 
Минева също така е работила в БНБ като дилър на капиталовите пазари. От 1999 г. е управител на Болкан 
Холидейс Къмпани. Завършва Университета за национално и световно стопанство в София, България, 
специалност “Търговия и туризъм”. Специализирала е към Франкфуртската фондова борса и Лондонската 
фондова борса.  
Освен позицията си в Надзорния съвет, Г-жа Минева е генерален мениджър на “Болкан Холидейс Сървисис” 
ООД и генерален мениджър и акционер в “Болкан Холидейс Партнърс” ООД.  
Неделчо Неделчев – член на Надзорния съвет  
Г-н Неделчо Неделчев (32 г., българин) е избран за член на Надзорния съвет през февруари 2007 г. Започва 
кариерата си в брокерска къща Авал. От 1997 г. работи като финансов анализатор в “Първа финансова 
кариерата си в брокерска къща Авал. От 1997 г. работи като финансов анализатор в “Първа финансова 
брокерска къща” ООД, а през 2001 г. става един от нейните управители и съдружник. През 2003 г. е назначен 
за заместник-министър по транспорта и комуникациите. През 2003-2005 г. е Председател на съвета на 
директорите и член на управителния съвет на “Българска телекомуникационна компания” АД. Г-н Неделчев е 
консултант към Министерството на държавната администрация от септември 2005 до юли 2006 г. Освен 
позицията си в Банката, Г-н Неделчев има участие в дружества, които извършват дейност в енергийния и 
телекомуникационния сектор, и в областта на финансовото консултиране.  
Г-н Неделчев има магистърска степен по международни икономически отношения от Университета за 
национално и световно стопанство. Г-н Неделчев има сертификат от Асоциацията на брокерите на световните 
пазари (Лондон) за работата си на международните финансови и стокови пазари през 2000 г.  
Калоян Нинов – член на Надзорния съвет 
Г-н Калоян Нинов (37 г., българин) е избран за член на Надзорния съвет през февруари 2007 г. Преди това г-н 
Нинов работи като инвестиционен управител и член на Управителния съвет на Национален приватизационен 
фонд “Надежда” (България).

 Избрана е за Изпълнителен директор на ПИБ от 1998 г. Преди присъединяването си към ПИБ г-жа 
Георгиева е била заместник-генерален директор в Банка за земеделски кредит, отговаряща за паричните 
пазари. Преди това в продължение на 19 години г-жа Георгиева е работила в БНБ, където придобива 
значителен опит в международното банково дело. Последната й длъжност в БНБ е ръководител на отдел 
“Платежен баланс”. Г-жа Георгиева е магистър по макроикономика от Висшия икономически институт (сега 
Университет за национално и световно стопанство) в София. Специализирала е международни плащания към 
Международния валутен фонд и има следдипломна квалификация от Българския научно-технически съюз. 
През 2001 г. е избрана за “Банкер на годината” от българския финансов седмичник “Банкер”. 
Освен позицията си в Банката, г-жа Георгиева е председател на надзорния съвет на CASYS International, 
Скопие, председател на съвета на директорите на “Първа застрахователна брокерска компания” АД и 
председател на съвета на директорите на „Дайнърс клуб България“ АД. 
Йордан Скорчев – Изпълнителен директор 
Г-н Йордан Скорчев (43 г., българин) се присъединява към Банката през 1996 г. и е Изпълнителен директор от 
2000 г. Кариерата на г-н Скорчев започва като помощник-мениджър в отдела за Централна и Латинска 
Америка на външнотърговската организация “ИНТЕРКОМЕРС” в България. През 1990 г. се присъединява 
към Първа частна банка, София, като ръководител на отдел “Трезор”. Той завършва “Международни 
икономически отношения” в Университета за национално и световно стопанство. Специализира банкиране в 

През 1993 г. се присъединява към “Първа финансова брокерска къща” ООД като 

брокер по ценни книжа, впоследствие става ръководител на отдел “Ценни книжа” и управител на 
дружеството. Г-н Нинов е бил член на управителния съвет на Българската асоциация на лицензираните 
инвестиционни посредници, а през 2000-2001 г. е президент на Асоциацията. През 2001 г. е назначен за 
заместник-министър на икономиката. От 2001 до 2003 г. е член на управителния съвет на “Булгартабак 
Холдинг” АД и на “Кинтекс” ЕАД. От 2004 до 2006 г. е управител на Болкан Холидейс Сървисис, а от 2004 г. 
– председател на съвета на директорите на “ПФБК Асет Мениджмънт” АД. Понастоящем, Калоян Нинов е 
управляващ съдружник в “Риал Естейт Мениджмънт” ООД, дружеството, управляващо активите на “Фонд за 
български недвижими имоти” АДСИЦ.  
Членове на Управителния съвет 
Биографиите на членовете на Управителния съвет са представени по-долу. 
Матьо Матеев – Председател на Управителния съвет и Изпълнителен директор 
Г-н Матьо Матеев (47 г., българин) се присъединява към Банката през 1993 г. От 1995 до 1998 г. е директор на 
кредитния отдел. През 1998 г. е избран за член на Управителния съвет и Изпълнителен директор. През 2002 г. 
е избран за Заместник-главен изпълнителен директор, а от 2006 г. за Изпълнителен директор и Председател на 
Управителния съвет. Преди това г-н Матеев работи като служител в кредитния отдел на Българска 
външнотърговска банка (понастоящем “Булбанк” АД). Има завършено висше образование по счетоводство и 
финансов контрол и магистърска степен по международни икономически отношения от Университета за 
национално и световно стопанство в София, България. Специализирал е банково управление в Eastern 
Washington University, има Marcom и Maxwell Stamp специализация. През 2006 г. е избран за “Банкер на 
годината” от българския финансов седмичник “Банкер”. 
Освен длъжността си в Банката, Г-н Матьо Матеев е член на управителния съвет на UNIBank, Скопие.  
Мая Георгиева – Изпълнителен директор 
Г-жа Мая Георгиева (53 г., българка) започва работа в Банката през 1995 г. като директор на международния 
отдел. Избрана е за Изпълнителен директор на ПИБ от 1998 г. Преди присъединяването си към ПИБ г-жа 
Георгиева е била заместник-генерален директор в Банка за земеделски кредит, отговаряща за паричните 
пазари. Преди това в продължение на 19 години г-жа Георгиева е работила в БНБ, където придобива 
значителен опит в международното банково дело. Последната й длъжност в БНБ е ръководител на отдел 
“Платежен баланс”. Г-жа Георгиева е магистър по макроикономика от Висшия икономически институт (сега 
Университет за национално и световно стопанство) в София. Специализирала е международни плащания към 
Международния валутен фонд и има следдипломна квалификация от Българския научно-технически съюз. 

Америка на външнотърговската организация “ИНТЕРКОМЕРС” в България. През 1990 г. се присъединява 
към Първа частна банка, София, като ръководител на отдел “Трезор”. Той завършва “Международни 
икономически отношения” в Университета за национално и световно стопанство. Специализира банкиране в 
Люксембург, суапови сделки в Euromoney и фючърси и опции към Чикагската фондова борса. 
Освен позицията си в Банката, г-н Скорчев е член на управителния съвет на UNIBank, Скопие; член на съвета 
на директорите на “Банксервиз” АД; член на Съвета на директорите на “Първа застрахователна брокерска 
къща” АД; член на надзорния съвет на CASYS AD, Македония, член на съвета на директорите на “Дайнърс 
Клуб България” АД.  

Евгени Луканов – Изпълнителен директор 
Г-н Евгени Луканов (34 г., българин) се присъединява към Банката през 1998 г. като Заместник-директор, 
Директор и Генерален мениджър на клон “Тирана”, Албания. От 2001 до 2003 г. е Директор на клон “Витоша” 
на Банката (София). От 2003 до 2007 г. е Директор на дирекция “Управление на риска”, а от 2004 г. – 
Изпълнителен директор и член на Управителния съвет. Преди това г-н Луканов работи като валутен брокер в 
ПФБК. Той има магистърска степен по икономика от Университета за национално и световно стопанство, 
България. 
Г-н Луканов е собственик на ЕТ „Имекса“. 
Мая Ойфалош – член на УС и Директор на дирекция “Корпоративно банкиране” 
Г-жа Мая Ойфалош (45 г., българка) започва работа в ПИБ през 1993 г. като кредитен специалист. По-късно е 
повишена в Директор на “Анализи и корпоративни кредити” и е избрана за член на Кредитния съвет на 
Банката. Преди това г-жа Ойфалош работи като Директор на отдел в Първа западна финансова къща и като 
кредитен специалист в Първа частна банка. През 2004 г. г-жа Ойфалош е назначена за Директор на 
“Корпоративно банкиране” и член на Управителния съвет.  
Г-жа Ойфалош не заема други длъжности освен позицията си в Банката. 

Радослав Миленков – член на УС и Директор на дирекция “Финансово-счетоводна” 
Г-н Радослав Миленков (34 г., българин) е Директор на дирекция “Финансово-счетоводна” и член на 
Управителния съвет от 2005 г. Той се присъединява към Банката като ръководител на дирекция “Вътрешен 
контрол” през 2003 г. Преди това г-н Миленков работи като външен одитор в Делойт&Туш. Той има 
магистърска степен по “Финанси” от Университета за национално и световно стопанство, България. 
Освен позицията си в Банката, г-н Миленков е член на Надзорния съвет на CASYS International, Скопие.  
Иван Иванов – член на УС и Регионален директор за Североизточна България 
Г-н Иван Иванов (52 г., българин) е член на Управителния съвет от 2003 г. От 2003 до 2004 г. е директор на 
дирекция “Клонова мрежа”, а от 2004 г. – Регионален директор за Североизточна България. Той се 
присъединява към Банката през 1999 г. като Директор на клон “Варна”. Преди това г-н Иванов е бил директор 
в Първа частна банка. Той завършва “Икономика” и има магистърска степен по “Икономика на 
строителството” от Висшия институт за народно стопанство (сега Икономически университет), Варна.  
Освен позицията си в Банката, г-н Иванов е собственик на ЕТ „ИКОН 54 Иван Иванов“, на „ИКОН-54“ ЕООД 
и член на надзорния съвет на „Всестранна кооперация Шотландски братя“.  
Заседания на Надзорния съвет 
Уставът на Банката и Търговският закон от 1991 г. изискват Надзорният съвет да провежда заседания най-
малко веднъж на всеки три месеца. Последното заседание се състоя на 7 декември 2006 г.  
Заседания на Управителния съвет 
Уставът на Банката и Търговският закон от 1991 г. изискват Управителният съвет да провежда заседания най-
малко веднъж на всеки три месеца. На практика Управителният съвет провежда заседания най-малко два пъти 
седмично. Последното заседание се състоя на 20 април 2007 г.  
Корпоративно управление 
Банката е приела програма за корпоративно управление, която се стреми да отговори на принципите за 
корпоративно управление на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, приети от 
Комисията за финансов надзор, и се базира на кодекса за корпоративно управление на Българската Фондова 
Борса.