Българин в САЩ реши загадка за цени на акциите чрез измерване на отпадъци 
17.07.2009 

Докторантът в Университета в Чикаго Алекси Савов направи проучване, озаглавено „Ценообразуване на активите чрез отпадъци“, в което излага тезата, че количеството отпадъци, което произвеждаме, е по-добър (т.е. по-динамичен) показател за потреблението в сравнение с традиционните методи за измерване, пише Wall Street Journal. 

Този барометър на потреблението може да помогне да се обясни защо инвеститорите очакват такава голяма премия от инвестиции в акции в сравнение с държавни облигации. 

Т. нар. „загадка за премията при акциите“ предизвиква все по-голям интерес, но остава нерешена в икономическите кръгове още от 80-те години насам, пише изданието. Тя се състои в това, че икономистите не могат да дадат адекватно обяснение защо инвеститорите изискват толкова голяма рискова премия при покупката на волатилни акции в сравнение със стабилните облигации. Премията за риска от акции спрямо облигациите в дългосрочен аспект е около 6%, което според икономистите е прекалено голяма разлика. 

На теория един от начините за обяснение на тази разлика е да се вземе предвид потреблението, което е обща мярка за богатството. Инвеститорите очакват премия от инвестиции, които се понижават, когато се понижи и потреблението. Това се дължи на факта, че облигациите, в качеството си на алтернатива на инвестициите в акции, остават стабилни при спад в потреблението. 

Според теорията на Савов има и друг метод за обяснение на този феномен: ако произвеждаме много отпадъци, ние сме богати, ако спрем да произвеждаш отпадъци – значи сме бедни. За разлика от облигациите акциите обикновено губят стойността си при трудни времена. Следователно инвеститорите е логично да очакват голяма компенсация за това, че влагат парите си в нещо, чиято стойност се понижава успоредно със спада на общото богатство. 

Проблемът за икономистите досега бе, че установената мярка за потреблението не показва достатъчна корелация с акциите, за да може да бъде обяснена премията. На теория потреблението и цените на акциите би трябвало да се движат в различните посоки в тандем. Въпреки това потреблението, по начина по който се измерва от официалните статистики (личните разходи за дълготрайни стоки и услуги), не флуктуира толкова много. 

„Промените в потреблението бяха толкова малки, че не можеше да се обясни защо те (инвеститорите) изискват толкова висока премия от акциите“, казва Савов. Сравнително ниската волатилност на потреблението, според правителствените статистики в различните държави, говори, че хората са толкова уплашени от акциите, колкото някой, „който отказва да излезе от къщи, тъй като се страхува да не му падне тухла на главата“, пише изданието. 

Използването на отпадъците като измерител на потреблението обаче работи по-добре. Количеството генерирани отпадъци е много по-волатилно (също като пазара на акции) и показва защо очакваната премия от инвеститорите е реална. Ако потреблението се движи много нагоре и надолу, хората биха искали да са компенсирани за покупката на активи, които се движат успоредно с потреблението. 

Данните за отпадъците в САЩ например отразяват движението на акциите два пъти по-адекватно в сравнение с официалната статистика за потреблението. Корелацията между данните за отпадъците и потреблението в САЩ е 60%, докато тази с правителствените данни е 30%. 

Савов, който в момента е на 26 години, се е преместил в САЩ от България в тийнейджърските си години и сега е докторант последна година в Университета в Чикаго. Той е тествал идеята си спрямо данни за отпадъците в 19 европейски страни и Япония. 

По думите му най-висока корелация има между информацията за отпадъците и движението на пазара в Япония, която е около 90%. Това се дължи на стриктните регулации за отпадъци и сметосъбиране и подробната статистика за тях, която е на разположение там. 

Данните за отпадъците в САЩ, които той е използвал, са от статистиките на Агенцията за опазване на околната среда, които започват от 1960 г. и включват всякакъв вид отпадъци.