слаба валута=силни акции=слаби национални облигации; силна валута =слаби акции=силни националниоблигации

Най-големите валутни спекулации в историята

09 Юли 2009 | 11:12 
 

слаба валута=силни акции=слаби национални облигации;

силна валута =слаби акции=силни национални облигации;

Валутният пазар е най-големият пазар в света, като валути се обменят винаги, когато услуги и стоки се търгуват между нациите. Големият размер на транзакциите предлага възможности за арбитраж за спекулантите, защото курсовете се движат всяка секунда. Обикновено тези спекуланти правят много сделки за малки печалби, но понякога големи позиции се заемат за голяма печалба или, ако нещата тръгна на зле-голяма загуба. Тук ще се спрем на най-големите валутни сделки, правени някога, подредени от investopedia.com.

Първо е важно да се разбере как се правят пари на форекс пазара. Пред всеки трейдър има четири възможности за заемане на позиции: 

- Да скъси валутата-означава, че спекулантът очаква, че тя ще поевтинее спрямо друга валута.

- Да заеме дълга позиция-означава, че трейдърът предполага, че валутата ще поскъпва спрямо друга валута.

- Другите два залога са свързани с това колко ще се промени стойността в различните посоки- дали спекуланта мисли, че много или не.

Веднъж като е взел решение относно каква позиция да заеме, има много начини да го направи. Примерно, ако реши да скъси канадския долар, най-простият начин е да вземе кредит във валутата и после да го върне, след като той се е обезценил.

Това разбира се е твърде малък и бавен вариант за големите спекуланти, така че те използват различни опции и форуърди, за да изградят и ливъриджнат позицията си. Точно използването на ливъридж прави възможно сделките да достигнат милиарди долари.

№3: Анди Крийгер срещу Кивито

През 1987 Анди Крийгер, 32-годишен трейдър към Bankers Trust, внимателно следи валутите, които поскъпват срещу долара след борсовия крах известен като Черния понеделник. Докато инвеститорите и компаниите бягат от американския долар в други валути, неизбежно е някои от тях да станат фундаментално надценени, създавайки добра възможност за арбитраж. Валутата, към която Крийгер се насочва, е новозеландският долар, наричан Киви.

Използвайки сравнително нови техники чрез опции, Крийгер заема къса позицията на стойност стотици милиони. На практика, неговите продажби в определен момент са надхвърляли паричното предлагане на Нова Зеландия. Кивито пада рязко под натиска на продажбите и малкото валута в обръщение. Кивито губи между 3 и 5 на сто, докато Крийгер прави милиони.

Една част от легендата твърди, че разтревожените власти в Нова Зеландия са се обадили на шефовете на Крийгер в Bankers Trust със заплахи, за да го накарат да излезе от кивито. Той по- късно напуска Bankers Trust и отива да работи за Джордж Сорос.

№2: Стенли Дракънмилър залага на марката два пъти

Стенли Дракънмилър прави милиони със два дълги залога в една валута, докато работи за Джордж Сорос в прословутия Quantum Fund.

Дракънмилър първо залага, когато Берлинската стена пада. Очакваните трудности в обединението на Източна и Западна Германия свалят немската марка до ниво, което Дракънмилър счита за крайно. Първоначално залага доста милиони за бъдещо рали, като в последствие Сорос му казва да увеличи покупките си до 2 млрд. марки. Нещата се развиват по план, което помага доходността на Quantum Fund да прескочи 60%.

Вероятно паради успеха на първата си сделка, Дракънмилър също прави германската марка част от най-голямата валутна спекулация в историята. Няколко години по-късно, докато Сорос пречупва Английската централна банка, Дракънмилър пак заема дълга позиция в марки, като предполага, че сривът на британския паунд под натиска на шефа му ще го свали и срещу марката. Дракънмилър е убеден, че той и Сорос са прави и показват това, като купуват британски акции. 

Той вярва, че Великобритания ще трябва да свали лихвите, за да стимулира бизнеса и по-евтиният паунд ще означава повече износ към европейските партньори. Следвайки тази линия, Дракънмилър купува германски облигации поради очакването, че инвеститорите ще се изместят към тях, докато немските акции ще показват по-малък ръст от британските. Било е добре изпипана сделка, допълваща печалби към основния залог на Сорос срещу паунда.

№ 1: Джордж Сорос срещу британския паунд

Британският паунд засенчва германската марка до 90-те години, въпреки че двете страни са доста различаващи се икономически. Германия е била по-силна, въпреки трудностите от обединението, но Великобритания е искала да запази паунда над 2.7 марки. Опитите да постигне това оставят страната с високи лихви и инфлация, но се е изисквало поддържането на тези нива, за да влезе в European Exchange Rate Mechanism (ERM).

Много спекуланти, и най-вече Джордж Сорос, са се чудели колко дълго този курс може да пребори пазарните сили и започват да заемат къси позиции срещу паунда. Сорос заема сериозни суми, за да заложи срещу валутата. Великобритания повишава лихвите до двуцифрени числа, за да се опита да спре инвеститорите.

Плащането на високи лихви струва пари и британското правителство осъзнава, че ще загуби милиарди, опитвайки се да спре спада на паунда. Великобритания се оттегля от ERM и паундът се срива срещу марката. Сорос прави най-малко 1 млрд. долара от тази сделка. От гледна точка на правителството на Великобритания, обезценката всъщност помага, като премахва напрежението върху лихвите и инфлацията.

Заключение

Всяка страна може да извлече ползи от слаба или силна валута. При слабата валута, местните стоки и активи стават по-евтини за инвеститорите и износът нараства. По същия начин местните стоки се купуват повече, защото вносните стават по-скъпи. Имало е много хора във Великобритания и Нова Зеландия, които са били доволни, когато спекулантите са свалили надценените валути. 

Разбира се, имало и такива като вносителите, които са били не особено радостни. Валутните спекуланти правят пари, като принуждават страните да се изправят пред реалностите и затова не са сред най-обичаните.

Лира стерлинг на принудително отнемане на МОК 

Обединеното кралство влезе в ERM през 1990 г., но бе принуден да излезете от програмата през 1992 г. след лири стерлинги дойде под натиск от основни валути speculators, включително и Джордж Сорос. Последвалата катастрофа от 16 септември 1992 г. бе впоследствие dubbed "Черната сряда". Там е била известна преразглеждане на отношението към този случай, дадени на Великобритания силен икономически резултати от 1992 г. насам, като някои коментатори презапис го "Бялата сряда" [1]. Някои коментатори, след Норман Tebbit взе за позоваване към МОК като "Вечната рецесия Механизъм" [2], след като Великобритания изпадна в рецесия през началото на 1990-те. Великобритания похарчени над 6bn опитва да запази валута в тесни граници, изразходването на златния си резерв. [Цитати необходими]

 Сорос е основател на Сорос Фонд Мениджмънт. През 1970 г. е съосновател на Quantum фонд с Джим Роджърс, което създава по-голямата част от Сорос състояние. Роджърс оставка от фонда през 1980 година. Други партньори са включени Виктор Niederhoffer и Стенли Druckenmiller. 

През 2007 г. Quantum фонд върнаха почти 32%, нетирането Сорос $ 2,9 млрд. евро. [16] 

[редактиране] 
Валута спекулации 

На Черно сряда (16 септември, 1992), "Сорос веднага стана известен, когато му фонда се продават по-кратък от $ 10 млрд. струва на кила, възползват от Банката на Англия на нежеланието или да повишат своята лихвените проценти до нива, сравними с тези на други европейски валутен курс Механизъм страни или да нося своята валута. 

Накрая, Банката на Англия е принудена да се оттегли от Европейската валута Механизъм на обменните курсове и да обезценявам лири стерлинги, и Сорос спечелил САЩ около $ 1,1 млрд. в процеса. Той беше dubbed "човекът, който разби на Банката на Англия." 

The Times от понеделник, 26 октомври, 1992, цитирани Сорос като казва: "Нашата обща позиция на Съвета от Черно сряда трябваше да бъде на стойност почти $ 10 милиарда. Ние планира да продаде повече от това. В действителност, когато Норман Ламонт каза точно преди обезценяване, че Той ще заеме почти $ 15 млрд. за да се защитава стерлинги, бяхме забавно, защото това е много за това как ние искахме да продават. " 

Стенли Druckenmiller, които се търгуват под Сорос, първоначално видях слабост в лири. "Сорос" принос бе бутане го вземе гигантски позиция ", в съгласие с Druckenmiller собствено проучване и инстинкти. [17] [18] 

През 1997 г., по време на Азиатската финансова криза, а след това малайзийския премиер Mahathir бен Mohamad обвиняемия Сорос за използване на богатство под негов контрол, за да накаже АСЕАН за приветстващо Мианмар като член.