Феноменталният успех на Уорън Бъфет може да бъде отдаден на строгият му и постоянен подход към финансовите пазари. Десет правила, отразени в годишните му отчети за последните две десетилетия, представляват ръководното начало на инвестиционният стил на Бъфет:

1. Стойността на една компания се определя на база на очакваните нетни парични потоци дисконтирани с лихвен процент отразяващ рискът. Въпреки че тази концепция е близка до идеите на Бенджамин Греъм за вътрешната стойност (intrinsic value), Бъфет приписва заслугите на Джон Бър Уилямс, автор на “Теорията за Инвестиционната Стойност” (за първи път публикувана през 1938), като негов източник. Концепцията е аналогична на начина, по който традиционно се оценяват облигациите – първоначално се определя колко пари ще донесе даден инструмент, и после съответния лихвен процент се прилага, за да се определи текущата стойност. Облигациите, обаче, се различават от акциите по това, че обикновено са носител на предварително определен паричен поток (под формата на лихвени плащания), докато паричните потоци при акциите варират в зависимост от това доколко успешна е дейността на емитента. Нетните парични потоци се състоят от приходите плюс непаричните счетоводни разходи (обезценка, изчерпване и амортизационни отчисления), минус капиталовите разходи необходими за поддържане на продажбите. Лихвеният процент, който Бъфет използва е този на дългосрочните правителствени облигации на САЩ.

2. Инвестирай само в компании с предвидими приходи. За да се приложи методът на оценка на Бъфет, трябва да е налице приемлива база за определяне бъдещите приходи на компанията. Нужни са добри минали стойности и стабилна основа за предвиждане на бъдещият растеж. Като резултат, Бъфет не инвестира в компании с непостоянни приходи. Освен това, правилото изключва инвестиции в акции на нови високотехнологични компании, защото при тях липсва база за определяне на бъдещите приходи.

3. Инвестирай само когато съществува граница на безопастност между цената на акцията и пазарната цена. Този принцип директно произтича от инвестиционният подход на Греъм. Бъфет, точно както Греъм, базира инвестиционните си решения на убеждението, че пазарните цени често не отразяват действителната стойност на компанията. Той счита, че “Фондовият пазар е маниакално-депресивен. Затова не бива да продаваш и купуваш по неговите правила. Трябва да продаваш и купуваш когато ти искаш.”

4. Остави рентабилността на собствения капитал да определи дали мениджмънта се справя добре с работата си. Основното мерило за икономическите резултати на мениджмънта е постигането на висока печалба на единица собствен капитал (без прекомерна задлъжнялост, счетоводни трикове, и други), а не все по-високата печалба на акция. Бъфет отбелязва, че понеже компаниите обикновено реинвестират част от печалбата си, активите на една печеливша компания ще се увеличават всяка година. Тези допълнителни средства позволяват на компанията да отчита увеличаваща се печалба на акция, дори когато резултатите на компанията се влошават. По тази причина “рекордните печалби” не впечатляват Бъфет.

5. Избягвай компании с висока задлъжнялост. “Задлъжнялостта е слабото звено, което рано или късно се пречупва”, според Бъфет. Един добър бизнес “е способен да реализира напълно задоволителни резултати без висока степен на задлъжнялост”, докато компании с висок дълг са уязвими при забавяне растежа на икономиката.

6. Инвестирай единствено в компании, чиито мениджмънт е активно ангажиран в контролиране на разходите. Това означава оперативна норма на печалбата изпреварваща тази на конкуренцията. Изключителният мениджър е този, който е ангажиран с намаляване на разходите, независимо дали печалбата е на рекордни равнища или под натиск.

7. Инвестирай единствено в компании, чиято сфера на дейност разбираш. Трябва да си напълно наясно с бизнеса на компанията, включително начина й на функциониране, миналите резултати и перспективите за бъдещето. “Никога не инвестирай в бизнес, който не разбираш”, предупреждава Бъфет.

8. Инвестирай единствено в компании с почтен и искрен мениджмънт. Бъфет отхвърля инвестициите в компании, използвали счетоводни трикове за изкуствено надуване на печалбите, или подвеждали инвеститорите си в миналото.

9. Компаниите с най-добри резултати обикновено използват франчайз, тъй като това прави продуктите или услугите им уникални. Повечето от компаниите, в които Бъфет инвестира имат уникално бизнес преимущество, което им позволява да постигат резултати над средните. Най-добрите примери за това са инвестициите му в “Уошингтън Поуст” и “Бъфало Нюз”, което са единствените значими вестници в пазарните си сегменти. Сред другите му инвестиции са “Жилет” и “Кока-Кола”, които са собственици на търговски марки разпознавани по целият свят и станали синоним на предлаганите от тях продукти.

10. Инвестирай дългосрочно. Според Бъфет, той е “изключително доволен да притежава всякакви ценни книжа за неопределено време стига очакваната рентабилност на основния капитал да е на задоволително равнище, мениджмънта да е почтен и професионален, и пазарът да не надценява компанията.” Въпреки, че той е най-добре познат с дългосрочните си инвестиции, и е може би най-известния защитник на “buy and hold” философията, Бъфет също така извършва и краткосрочна търговия. Той използва рисков арбитраж, при наличие на неизползвани средства и осъществява атрактивни според него сделки. Този тип сделки включват закупуване на акции при изявление, като сливане или ликвидация, което ще повиши цената им. Тъй като, съществува риск, че заявената промяна няма да бъде осъществена, акцията обикновено се продава с отстъпка преди очакваното събитие.