След краха на Lehman Brothers – Бъфет, Сорос и плебеите

18:00 | 15.09.2010 432 коментари 0
Цветослав Цачев, blog.elana.net

Фалитът на Lehman Brothers преди точно две години (15 септември 2008 г.) стана началото на кулминацията на кредитната криза. Третата седмица на септември 2008 г. започна с порой от новини, но банкрутът на Lehman отстъпи на второ място пред уреденото поглъщане на Merrill Lynch от Bank of America. Фондовият пазар преглътна с известни трудности събитията от предходния уикенд, като индексите затвориха с близо 5% намаление. Подобни движения на борсите по цял свят бързо станаха обичайната практика под влияние на новините за последвалите поглъщания на финансови институции, спасяването с държавни средства или фалитите на някои от по-малките банки. Големият спад на индексите обаче стана едва когато инвеститорите осъзнаха, че тези събития водят право към голяма икономическа криза за целия свят.

Изминалите две години бяха достатъчни, за да се забравят тези два месеца на безтегловност на световните финанси. Дъното на фондовите индекси дойде в началото на март 2009 г. Преди това всяко покачване на цените на акциите се използваше от спекулантите за заемане на нови къси позиции. Финансовите резултати на компаниите към края на годината бяха изключително слаби и отчаяха допълнително дългосрочните инвеститори. Лошите изненади в отчетите ги накараха да се преориентират от акции към всичко друго, което може да донесе някаква стабилност. Златото отново започна да поскъпва след първоначалните шокови разпродажби, но дълго време отстъпваше спрямо представянето на държавните ценни книжа.

Ето какво правиха през това време големите инвеститори и с какво се отличиха от паниката на масите. Уорън Бъфет, например, беше обвиняван, че се е включил по-рано като купувач и не успя да хване дъното на пазара. Неговата емблематична компания Berkshire Hathaway придоби привилегировани акции на Goldman Sachs с добър дивидент и ликвидационен дял по време на кулминацията на кризата и въпреки че цената им падна още, инвестицията на Бъфет направи 100% за една година. А покупката на акции от китайската компания BYD му донесе 500%, защото този пазар направи дъно в края на 2008 г. и след това се възстанови много бързо. Джордж Сорос заложи на петролни компании и най-вече на Petroleo Brasileiro.
По това време беше и дъното на петрола. Soros Fund Management обаче натрупва солиден пакет от Merrill Lynch, като най-вероятно голяма част от този пакет книжа е донесъл болезнени загуби. Джон Поулсън, известен с големите къси позиции в ипотечни облигации по време на кризата, имаше доста по-различен подход. Той, за разлика от Уорън Бъфет, не чакаше да купува подценени активи, а продаваше на късо всичко свързано с балона на имотите. Един от фондовете, които неговата компания управлява, направи над 500% за по-малко от две години. Но Поулсън също не успя да хване точния момент на обръщане на пазара. Късите позиции в британски банки бяха затворени през лятото на 2009 г. - Barclays, Royal Bank of Scotland и Lloyds поскъпнаха силно през този период. Фондовете на Поулсън не бяха единствените, които бяха принудени да купуват, след като премина паниката на борсите. Но загубите му бяха по-малки от печалбите през предходните години.

Не е трудно да се открие какво общо имаше Поулсън с Бъфет и Сорос - фокус върху общата икономическа картина, поддържане на стратегия, която в средносрочен план излиза на отлична печалба и най-вече - достатъчно гъвкавост, за да се правят промени в портфейлите според динамиката на пазара.

Бъфет го засърбя за голямо придобиване
28 февруари, 2011 (8)Виж коментарите Коментирай
Уорън Бъфет заяви, че „пръстът, който е на спусъка го сърби“ за голямо придобиване. „Пушката ни за за слонове е презаредена“ – пише Бъфет в писмото до акционерите. Коментарите идват след като Berkshire Hathaway съобщи, че печалбата на конгломерата расте през четвъртото тримесечие с 43% благодарение на силните резултати на железницата, която Бъфет купи през миналата година.

Нетната печалба расте до 4,38 милиарда долара или 2656 долара на акция, спрямо 3,06 милиарда или 1969 долара на акция преди година.

Бъфет купи железницата Burlington Northern Santa Fe за 26,5 милиарда долара, за да добави втората най-голяма щатска железопътна компания към „колекцията си“ от застрахователни, енергийни и хранителни компании. 80-годишният изпълнителен директор използва дълг и кеш на конгломерата си за да финансира покупката на базираната във Форт Уърт, Тексас Burlington.

Икономическият растеж в САЩ през последната година доведе до стабилизирането на резултатите на подразделението за превоз на товари на железницата през първите три тримесечия на 2010.

„Слава за тая покупка. Бях доста скептичен в началото“ – коментира анализаторът на Stifel Nicolaus & Co Майер Шийлдс пред Блумбърг – „Сделката се оказа добра за него (Бъфет)“

Клас А акциите поскъпват с 5,9% от началото на годината, като бият индекса Standard & Poor’s 500, който поскъпва с 4,9%.

Ръстът в печалбата спира поредицата от две тримесечия на спад в приходите на Berkshire. Нетната печалба падна през Q2 и Q3 на 2010, заради негативния резултат на дериватите. Бъфет използва въпросните контракти за да спекулира за бъдещото направление на фондовите борси и за платежоспособността на корпорации и местни администрации, припомня агенцията.

Печалбата на железницата се подобрява, благодарение на подема на щатската икономика, който доведе до повишено търсене на превози за автомобили, въглища и строителни материали.

Като доказателство, Union Pacific Corp., най-голямата щатска железница, по приходи за 2009, отбеляза ръст от 41% в печалбата си за четвъртото тримесечие.

Бъфет изгради Berkshire до компания с активи за 200 милиарда долара за четири десетилетия на подбор на акции и успешни придобивания. Той управлява портфолиа от акции, облигации и деривати и контролира изпълнителните директори на над 70 подразделения сред които и автомобилния застраховател Geico и производителя на електроенергия MidAmerican Energy Holdings.

Бъфет вероятно ще продължи да се оглежда за инвестиции, тъй като счетоводният отчет показва, че към края на септември компанията е имала кеш от 34,5 милиарда долара, което е най-голямото количество с което разполага от над две години. Бъфет коментира, че обмисля и покупки извън САЩ. През септември той посети Китай, а за тази година планира пътувания до Япония и Индия.

Планината от кеш ще расте и с изтичането на заемите, които Бъфет раздаде по време на кризата.

Swiss Reinsurance Co се разплати по заема от 3 милиарда франка (долара), които Berkshire му отпусна в разгара на кризата и които носеха солидната 12-процентова лихва. Goldman Sachs Group Inc. и General Electric Co също обмислят да се разплатят по заеми за 10 милиарда.

Бъфет: Не оставяйте да ви плашат с „ужасяващите проблеми пред които е изправена Америка“
28 февруари, 2011 (10)Виж коментарите Коментирай
Излизането на доклада за дейността на Berkshire Hathaway се чака като никой друг в корпоративния свят, тъй като често в придружаващото го писмо до акционерите 80-годишният главен изпълнителен директор на компанията, Уорън Бъфет, изразява идеите си за икономиката, корпоративните компенсации и правителствената политика. Тази му комуникация с акционерите му спечели почитта на мениджърите на фондове и прозвището „Оракула от Омаха“

„Коментаторите днес често говорят за големите несигурности“ – пише Бъфет – „Не се оставяйте реалността да ви стряска. През живота ми, политици и специалисти постоянно мърморят за ужасяващите проблеми пред които е изправена Америка. И все пак нашите граждани живеят шест пъти по-добре, отколкото когато са се родили“

Бъфет, който се обръща към акционерите със „собствениците“, отказва конферентните разговори с институционални инвеститори и анализатори всяко тримесечие, в полза на комуникирането с писмото към акционерите и с отговарянето на въпроси по време на годишното общо събрание пред зала пълна с хора, колкото малко спортни тимове в света събират.

Бъфет предупреждава в писмото за „опасностите на ливъриджа“ и как дядо му Ърнест, бакалин, трупал фонд от 1000 долара за сина си Фред и подобни фондове за останалите си деца. Бъфет оприличи тези средства с кешът от поне 20 милиарда долара, които Berkshire държи. (б.р. – В момента са 38,2 милиарда долара)

„Като сме толкова предпазливи по отношение на ливъриджа, ние „наказваме“ възвръщаемостта ни малко. Но да имаме повече ликвидност ни дава по-здрав сън. Още повече, по време на периоди на финансов хаос, които изригват отвреме-навреме в нашата икономика, ние ще сме екипирани както финансово, така и емоционално да играем офанзивно, докато останалите се борят да оцелеят“

Бъфет съобщава, че Berkshire ще плати около 1,5 милиарда долара за да увеличи дела си в Marmon, едно от подразделенията, което контролира около 130 бизнеса, до 80%.

Goldman Sachs Group Inc. и General Electric Co вероятно ще върнат 8 милиарда долара от парите, които Бъфет инвестира в тях по време на кризата, с лихва от 10%. Възвръщаемостта от пазарите с фиксирана доходност пада през последните 2 години и Бъфет коментира през октомври, че инвеститорите, които купуват облигации след спада „правят грешка“

Уорън Бъфет не изплаща дивиденти. Но от запасите си компания притежава, той очаква да получи повече от тях.
В същото време, г-н Бъфет каза в събота, че очаква броят на запасите Berkshire държи да плащат по-високи дивиденти и двете, тъй като икономиката се подобрява и на Федералния резерв облекчава ограниченията за дивиденти, които са образувани от банки по време на финансовата криза.

Най-голям дивидент печалба, г-н Бъфет пише в годишния си акционер писмо, вероятно ще дойдат от Wells Fargo & Co, един от най-големите стопанства от $ 60 млрд., плюс портфейла на Berkshire на обикновени акции.
В Сан Франциско банка, според г-н Бъфет, просперира през най-лошото от рецесията и е "в момента се ползват огромна финансова мощ и да печелите власт." И все пак, пише той, че е трябвало да поддържа нисък процент на дивидент, заедно с други банки. Berkshire е 6.8% дял в Wells Fargo е на стойност $ 11,1 милиарда в края на 2010 г.; на конгломерата добавя към дела си през четвъртото тримесечие.
По време на финансовата криза много американски банки намалят своите дивиденти изплащани на общите акционери след като получи капитал настойки и друга помощ от страна на правителството. Много фирми са възстановени от техните федерална помощ и увеличаване на кредитирането на бизнеса и потребителите. Но те все още трябва да търсят Фед одобрение, преди набирането на дивиденти; много от тях са поискали това.
Г-н Бъфет заяви, че Фед може да вдигне съществуващите ограничения за банките увеличаване на дивидентите, "вероятно най-скоро," и ако Уелс възстановява една "рационална политика дивидент," Berkshire стои да получат няколко стотици милиони долари в допълнителни дивиденти само от този запас едно .
Не всичко е лошо за Berkshire за ограничения Фед, обаче. Berkshire помпена $ 5 милиарда в Goldman Sachs Group Инк. време на финансовата криза в замяна на привилегировани акции плащат с 10% годишен дивидент и опциите, за да купуват акции в Wall Street фирма. В последно време банката е искат да се изплатят на скъпи помощ. Но възстановяването на Goldman е било отложено, както и на Фед разработва насоки по банкови дивидент увеличава във всички области.

Федералният резерв е "приятел, ни по отношение на" Голдман Сакс "," Г-н Бъфет, Berkshire председател и главен изпълнителен директор, пише в събота.

Г-н Бъфет заяви други дружества Berkshire притежава също така вероятно ще се увеличи дивидентите си, включително и Кока Кола, която се е увеличила своя дивидент всяка година от Berkshire завърши закупуването на запасите в средата на 1990-те. Той очаква да се съберат $ 376 милиона в дивиденти от негово 8,6% дял в кокс тази година, и вижда, че сумата удвояване в рамките на 10 години.

Г-н Бъфет не е казал нито лев на пари в брой е напуснал Berkshire за дивиденти или дял изкупуване в последните 40 години, с доходи задържани за укрепване на бизнеса. Като доказателство за това, той отбеляза, бизнеса Berkshire са производство на около 1 милиард долара на месец.

Постоянно ниски лихвени проценти, обаче, не помагат на компанията. В края на 2010 г., брой на Berkshire и парични еквиваленти са набъбнали до 38,2 милиарда щатски долара, сума, която г-н Бъфет казва, е "спечелил подаяние", както краткосрочните лихвени проценти на паричния пазар и дава задържа близо до рекордно ниско равнище.

Г-н Бъфет каза по-добри цени ще се завърне в един момент и да добави най-малко $ 500 милиона или повече, за да Berkshire на приходите от инвестиции. Но преди това се случи, г-н Бъфет каза, че се надява Berkshire "може да извадиш късмет и да намерят възможност да използвате някои от нашите пари трупат най-достойните се връща."
В писмото си г-н Бъфет каза, че компанията се подготвя за по-големи придобивания, тъй като тя изглежда да расте. "Ние ще трябва и добро качество от сегашните ни бизнес и по-големи сделки за придобиване. Ние сме подготвени. Нашите слон пистолет е бил натоварен отново, и ми задейства пръст е сърби."

BlackRock, the big money management firm led by Laurence Fink, held 6.6 percent of Berkshire Hathaway's Class B shares at the end of December.

A filing with the SEC tonight reports that as of December 31, 2010, BlackRock "beneficially owned" 68,430,861 Berkshire Class B shares. The 13G form used for the disclosure indicates BlackRock is a passive investor.

At today's closing price of $82.45, the shares would have a market value of $5.6 billion.

That appears to be an increase. CNBC.com's list of top institutional holders of Berkshire Bs, which doesn't take this latest filing into account, has BlackRock owning 53.4 million shares, about 5.1 percent of shares outstanding.

Warren Buffett is listed as owning 50.4 million shares, or 4.9% of those outstanding. But that's just his Class B holdings. He also has almost 37 percent of the higher-prices Class A shares, a position worth almost $42 billion.

Address
3555 Farnam St Ste 1440
Omaha NE 68131 US
Contact
Berkshire Hathaway Inc.
ksham@brka.com
+40 2 346 1400 1, Fax: +1 402 970 8501

In 2010, Empire was purchased by McLane Company, a wholly-owned subsidiary of Berkshire Hathaway.

f you want to have a better performance than the crowd, you must do things differently from the crowd."
"When asked about living and working in the Bahamas during his management of the Templeton Group, Templeton replied, "I've found my results for investment clients were far better here than when I had my office in 30 Rockefeller Plaza. When you're in Manhattan, it's much more difficult to go opposite the crowd."

"Invest at the point of maximum pessimism."

Julian H. Robertson Jr.,
Robertson has been quoted as saying "our mandate is to find the 200 best companies in the world and invest in them, and find the 200 worst companies in the world and go short on them. If the 200 best don't do better than the 200 worst, you should probably be in another business."[

Има ли полза от съотношението P/E
Profit.BG - 30 Ноември 2010, 15:00

Малко финансови коефициенти, използвани от инвеститорите за вземане на инвестиционни решения, са достигали до такива граници от пълно доверие до тотално отричане, какъвто е случаят при съотношението цена-печалба, пише изданието Investopedia.com.Популяризирано от легендарния инвеститор Бенджамин Греъм, един от менторите на Уорън Бъфет, съотношението е широко използвано за определяна на атрактивността на потенциалната инвестиция. Все повече обаче стават анализаторите в днешно време, които тотално отричат това съотношение. В своята книга «Анализи на ценни книжа“, Греъм стига до извода, че съотношение P/E от 16 сочи пределната цена, при която трябва да се инвестира в определена компания. «Това не означава, че всички акции с еднакви средни печалби трябва да имат една и съща цена“, допълва Грахам. Инвеститорите, според автора, е възможно да влагат своите средства и в компании с по-високи съотношения, които са с добри перспективи и се очакват да реализират добри ръстове в печалбите си. Греъм също така е бил наясно, че различните индустрии се търгуват с различни средни съотношения цена-печалба, в зависимост от потенциала им за ръст в бъдеще. Основната му теза обаче, е да се предпочитат акции с по-ниски от средното за отрасъла им съотношение цена-печалба. На противоположното мнение, или определящите съотношението цена-печалба като маловажно, също има много анализатори. Един от тях е Уилиям Онийл, основател на Investor's Business Daily, който в своя труд «Как да правим пари от търговия с акции“, твърди, че съотношението цена-печалба не е определящ фактор за ценовото движение на един актив. Като основания за това, Онийл сочи изследване, направено върху цените на акциите между 1953 и 1988 година, което сочи, че средното съотношение на най-добре представящите се по отношение на цената си акции е било 20. За този период пък, средното съотношение на индекса на сините чипове Dow Jones е било 15. С други думи, ако са се имали предвид препоръките на Греъм, то най-поскъпващите акции е трябвало да бъдат пренебрегнати, защото са се смятали за надценени. Според теорията за съотношението, компаниите, които се търгуват при по-високи съотношения цена-печалба от средните за сектора, би следвало с течение на времето да се връщат към тях и обратното. През последните 20 години се наблюдава постепенно повишение на средните съотношения в секторите като цяло, въпреки факта, че фондовите пазари не са по-волатилни от миналото. Years P/E S&P 500 1900-1910 13.4 1911-1920 10 1921-1930 12.8 1931-1940 16.2 1941-1950 9.5 1951-1960 12.6 1961-1970 17.7 1971-1980 10.4 1981-1990 12.4 1991-2000 22.6 2001-2010 22.4 * данни Investopedia.com Съотношението на широкия индекс S&P 500 достигна исторически връх към края на 2008 година. Въпреки относително високите нива на съотношението в момент на криза, повишението на индекса с около 40% от дъното му става реалност. Така въпросът дали Онийл е прав и в настоящите високотехнологични времена съотношението P/Е няма връзка с движението на цената на даден актив и дали вече не е морално остаряло остава на преден план. Фундаменталните анализатори обаче все още не се отказват от това съотношение и го използват заедно с други съотношения при вземане на решения за покупки на определени активи. При ползването му, обаче, се препоръчват да се спазват следните правила: 1. Да се сравняват съотношенията на компании в един и същ сектор, както и със средното за сектора. 2. Внимание с акции с високи съотношения по време на икономически бум. Старата поговорка гласи, че «вълните повдигат всички лодки“. Някои надценени компании обаче могат да се върнат към нормалното в моменти на корекции, или спадове. 3. Трябва да се внимава и с компании с прекомерно ниски съотношения цена-печалба и особено такива, които са с подобни по-ниски от средните за сектора за прекалено дълго време. Това означава, че най-вероятно има добра |
Сподели
причина за това.

Бъфет пред CNBC

След поредното писмо до акционерите на Berkshire Hathaway в което Уорън Бъфет разбуни духовете, с коментара, че го „сърбят пръстите“ за нова покупка и че е приготвил „пушката за слонове“ той даде обширно, тричасово интервю за телевизия CNBC от дома си в Омаха, Небраска, водено както винаги от Беки Куик, като в разговора често се намесваха и останалите водещи от студиото на телевизията. Ето най-значимата част от интервюто с Бъфет.

Беки Куик: Добро утро на всички, аз съм Беки Куик в Омаха, Джо Кернен и Карл Куинтания ще са в студиото ни. Ние сме на живо от Durham Museum пред много специален магазин. Това е магазинът на Ърнест Бъфет, дядото на най-известният гражданин на Омаха, Уорън Бъфет. Както винаги имаме много неща за които да говорим с него. Уорън, радвам се да те видя.

Бъфет: Радвам се да ви посрещна.

Беки: Това е макет на магазина на дядо ти, нали така? Където си работил самият ти.

Бъфет: Да, всъщност е на прадядо ми

Беки: Прадядо ти?

Бъфет: Да. Дядо ми не е работил в този магазин. Той първоначално беше Sidney Buffett & Sons. Той имаше двама сина – Ърнест и Франк и двамата били влюбени в едно и също момиче, което работело в магазина. Тя се оженила за единия, а другият 20 години не му говорил.

Беки: Което е причината от тях двамата само единият да е работил тук.

Бъфет: Да, точно така. Точно така.

Беки: Искам да ти благодаря много за това, че се съгласи да отговаряш на въпросите на зрителите ни днес

Бъфет: Ще е забавно

Беки: Ще е забавно. Имаме да стигнем до доста неща тази сутрин, но преди да го направим, искам да отговорим на някои от стотиците имейли. Ще стигнем до тях само след минутка. Какви спомени ти навява този магазин?

Бъфет: Това всъщност бе последният път, когато съм вършил някаква работа

Беки: Оттогава стана малко по-лесно?

Бъфет: Доста по-лесно. Аз…единственото нещо, което научих от този магазин, че не харесвам физическата работа

Беки: Добър начин да израснеш и добър начин да го разбереш

Бъфет: Да

Беки: Не знам дали чу разговора на Карл и Джо в студиото, които говореха за пазарите и за ситуацията вчера. Цените на петрола изглежда властват над това накъде се движат пазарите за последната седмица и половина. Притесняваш ли се от цените на петрола? Притесняваш ли се от това, което се случва в Близкия Изток?

Бъфет: Може да се притесняваш като гражданин за това, което се случва, но от гледна точка на инвестициите ни – не. Това няма нищо общо с това къде ще е Coca-Cola след пет години. Но, аз просто не съм добър в това да преценявам къде ще са цените на дневна база, на месечна, а за щастие и не ми трябва да съм.

Беки: Да. Джо коментираше вчерашен разговор с някого, който казва, че петролният пазар прави точно това, което трябва да прави – реагира крайно. Това е човек, който е бил начело на саудитската Aramco и това е интересна позиция. Въпреки че ставаме свидетели на тези цени, чуваме приказки от Бен Бърнанке и от други, че това е нещо, което не бива да ни плаши. Ти така ли мислиш?

Бъфет: Ами, не знам отговора на това. Имам предвид, това зависи само от това как ще се развият събитията вбъдеще. Преди 6 или 8 месеца, ние във Fruit of the Loom (б.р – текстилно дружество, една от компаниите контролирани от Berkshire Hathaway) не бяхме притеснени от цената на памука, те отидоха от 80,90 цента, до 1,9 долара. Така че, просто не знаете какво ще се случи със стоките. Ако има дефицит и хората имат нужда, трябва да произвеждате фланелки и слипове и подобни неща, и ако в определен момент няма достатъчно памук, ние трябва да купуваме, независимо от цената. С петрола е същото. Търсенето е твърде нееластично в краткосрочен план, така че ако имате сериозни проблеми с предлагането, в краткосрочен план, въпреки че знам, че има свръхпредлагане в последно време, но един голям проблем с предлагането може да предизвика голяма промяна в цената.

Беки: Ние не сме станали свидетели на подобен проблем с предлагането, обаче

Бъфет: Да

Беки: Либийският пазар вероятно е – 2% от световното предлагане и вероятно половината от него е преустановен

Бъфет: Да

Беки: И въпреки това виждаме ръстове на цените над 100 долара. На тези нива се предлагаше вчера. Мислиш ли, че това е нещо, което е свързано със спекула? Дали може да бъде предотвратено? Или има проблем с предлагането?

Бъфет: Все още не е проблем с предлагането, но пазарите очакват такъв…хората не се опасяват от Либия. Те се страхуват, че ако протестите се разпрострат, 3 или 4 милиона барела на ден ще изчезнат от пазара. И това е напълно основателен страх. Каква е вероятността това да стане? Кой знае. Но не е нула, а в момента изглежда по-висока, отколкото преди два месеца, така че това започва да се отразява на цената. Пазарни очаквания.

Беки: Твоето писмо до акционерите, оповестено в събота, описа доста по-оптимистична картина на Америка, отколкото много хора виждаха до този момент. Защо? Защо си толкова оптимистично настроен за нещата?

Бъфет: Ами, знаете, че винаги съм бил оптимист за Америка. Искам да кажа, аз бях оптимист и когато знаех, че нещата ще заминат към ада. Америка излиза от релсите отвреме-навреме, а това бе доста видимо през 2008. Но, не можете да спрете тази страна. Минали сме, не знам, 15 рецесии, световни войни, гражданска война, сами продължете…Но в американската система има устойчивост. Тя работи. Да, отвреме-навреме тя буксува. Ще буксува отвреме-навреме и вбъдеще, но това е нещо, от което не трябва да се страхувате твърде много. Това е като да имате лоша реколта в земеделието. Ако имате хубава земя тук, в Средния запад – ще имате лоша реколта отвреме-навреме. Но знаете, че в огромна част от времето ще имате добри реколти, а ние имаме чудесна „почва“ в тази страна, метафорично казано. И с времето работи.

Беки: Какво виждаш в бизнесите си в момента? Казваш, че сме се върнали на релсите, но чува ли се пуфтенето на машината? Придвижваме ли се? Как вървят нещата?

Бъфет: Вероятно в повечето бизнеси е близко до придвижване напред. А в жилищното строителство, не се придвижваме. Не вървиме изобщо. Но винаги имаме подобна неравна ситуация. Винаги имаме бизнеси, които са в разцвет, но имаме и много бизнеси, които просто вървят, а и такива, които са спрели. Смятам, че това е валидно и за икономиката. Но, това, което виждаме от повече от две години е, че нещата се оправят. Доста по-постоянно, но не с драматична, не с драматична скорост. И това, което е интересено за мен е, че сантиментът се покачи и падна доста, по време на период когато тенденциите при самия бизнес не се променяха толкова.

Беки: А от гледна точка на бизнесите ви. Каза, че има такива, които са в разцвет. Кои са те?

Бъфет: Споменах годишния доклад. Имаме дистрибутор на електронни части. Компания, наречена TTI, те изживяват разцвет в Азия, в Европа, разцвет дори и тук. И те продават тези малки части, които струват, сещате се, някакви центове. Това е все едно продавате желирани бонбони или нещо подобно. Но те стигат до всякакви клиенти. Бизнесът им никога не е бил по-силен. ЖП бизнесът се съживява. Той вече е на 60% от това, което беше преди кризата. Определено има значим път да се извървява там, но е различен бизнес, от това, което беше преди две години. И става все по-добре с всяко тримесечие. Виждаме при машинните инструменти, малки инструменти, които са компоненти от по-големи инструменти - имаме компания наречена Iscar.

Току-що прегледах януарските цифри и януари е бил рекорден месец. Е, не с огромни маржове, но нещата стават по-добри и по-добри всеки месец. И това са неща, които, знаете, никой не ги купува да си ги сложи вкъщи или за спекула.

Беки: Да

Бъфет: Купуват се за да бъдат използвани

Беки: Кога ще видим тези неща да се отразяват на пазара на труда? Това е голямото опасение. Следващият доклад за заетостта излиза в петък.

Бъфет: Да. Нашият бизнес в Berkshire бе доста по-добре през 2010 отколкото през 2009, но добавихме само 3000 места, говорим от база от 260 000. Така че добавихме реално около 1% и нашият бизнес се подобри доста.

По време на кризата имаше доста подобрения в продуктивността. Хората, поне когато наистина трябва да затягат коланите си, откриват, че могат да го направят. Но мисля, че този период до голяма степен свърши. Мисля, че ръстът в бизнеса ще бъде доста по-повлиян от ръстовете в заетостта оттук нататък, отколкото бе в първите година и половина на възстановяването.

Беки: Това означава ли, че в края на този година ще има добри новини? Или, както прогнозират някои ще има спад в заетостта?

Бъфет: Не знам…наистина не знам отговора на това, но ако ме карате да предположа…Бих предположил, че до времето на изборите през 2012 безработицата ще е паднала вероятно в долната част на 7-те процента.

И колко добре ще изглежда това за хората тогава – не знам. Но бих предположил това, на база на това, което виждам в бизнеса.

Беки: Спомена, че строителният бизнес, който имате не се придвижва, спрял е. Посочвате, също така, в годишното писмо до акционерите, че строителният бизнес е в ситуация, при която след година може да изглежда в много по-добра позиция отколкото сега. Тим Гайтнър (б.р – финансовият министър на САЩ) коментира вчера, че все още има доста „болки, които да бъдат лекувани“ в жилищния сектор. Вие съкратихте 9400 работници в този бизнес.

Бъфет: Да

Беки: Кога мислите, че може да започнете да наемате отново?

Бъфет: Ще започнем да наемаме, когато жилищният сектор се съживи. Предлагането е в порядъка на 550-600 хиляди от доста време. И трябваше да е. Търсенето на жилища е резултат от формирането на домакинства. А в момента формирането на домакинства е значително по-голямо от броя на разрешителни за строеж. Така че излишъкът от жилища се топи. Не при невероятни темпове, но при значими темпове. И това е контрабалансът на това, че строяхме 2 милиона жилища в един момент. Знаете, нямате създаване на 2 милиона семейства годишно. Ние просто строяхме твърде много жилища. Но те не изчезват. Единственият начин да се реши това е да строим значително по-малко, в сравнение с темповете на формиране на домакинства. Ние го правим от няколко години. Така че моето предположение е, че след около година, ще успеем да стопим излишния капацитет. Сега… това не значи, че няма да има хора, които да искат да продадат жилищата си за парите, които са дали за тях преди 5 години.

Беки: Мда. Правилно.

Бъфет: Но това вече е съвсем различен въпрос. Знам, че жилищното строителство ще се съживи в един момент и ми изглежда логично този момент да е след година – на база на броя на имоти, които пазара трябва да „попие“. И това е нещо позитивно. Имахме правителствена инициатива, която бе насочена към опит да се раздвижи сектора.

Беки: Данъчното облекчение за купуващите първо жилище

Бъфет: Реалното нещо, което трябва да се направи е да се разчисти излишъка, а единственият начин да изчистите излишъка е – или да взривите жилищата, или да строите по-малко жилища отколкото е броя на формиращите се домакинства. Всяко изкуствено ускоряване на търсенето ще означава разочарование по-късно.

Беки: Значи не мислиш, че правителството трябваше да се намесва?

Бъфет: Не мисля – да. Не мисля, че да се опитвате да придвижите търсенето от четвъртото тримесечие към първото тримесечие е добра идея.

Беки: Ние видяхме края на доста програми по този начин. Не само това, което видяхме с „Кеш за таратайки“. Стигаме и до някаква точка, когато виждаме, че и QE2 ще приключи. Тя продължава до юни. Какво ще се случи с пазарите, които ти казваш, че гледат доста напред. Когато осъзнаят, че финансовото министерство няма да е там, или Фед няма да е там, да подкрепя пазара на ДЦК?

Бъфет: Не харесвам краткосрочните облигации. Не харесвам и дългосрочните. И ако ме карате насила, съм сигурен, че и средносрочните няма да ми харесат. Смятам, че е ужасяваща грешка да купувате инвестиции с фиксирана доларова доходност при тези нива на лихвите…и мисля така от години. Когато хората бягаха към кеша, защото се страхуваха от всичко, те отиваха на най-лошата инвестиция. Не знам какво ще се случи с пазара на държавни ценни книжа, но имахме…не знам дали хората го разбират, но имахме монетарна политика, която бе стъпила здраво с двата си крака за няколко години.

И ни беше нужно да излезем от там, където бяхме. Колко време ще ни е нужно е друг въпрос. Но идеята да се даде свръхдоза на пациента преди две години беше страхотна идея. Пациентът се нуждаеше от всяка капка морфин или каквото и да е там, което бе нужно…

Имахме масивна монетарна политика, масивна политика на стимулиране. Освен това, мисля, че най-важният фактор за излизането от рецесията е този вид регенеративен капацитет на капитализма. Смятам, че това…разбира се и стимулирането е психологически важно, защото хората очакват правителството да го направи. Но смятам, че основното нещо, което накара икономиката да се възстанови е, че има 300 и няколко милиона души, които се опитват да намерят начин утре да живеят по-добре от днес.

Беки: Това звучи като аргумент за край. Това ли казваш – че е твърде много? Казваш нуждаехме се. Нуждаем ли се от някои от последните дози на QE2 ?

Бъфет: Да, това казвам. Не мисля, че се нуждаем било от монетарни, било от фискални стимули, които продължават. Мисля, че се нуждаехме…цялата американска общественост, целият свят се нуждаеше да види преди две години, когато светът се опитваше да се отърве от ливъриджа и хората се паникьосваха от всякакъв вид финансови инструменти, те се нуждаеха да видят действия от федералното правителство. И то наистина си свърши работата през есента на 2008. То хвърли всичко и това беше много важно за американците.

Но, от гледна точка на възстановяването сега, то върви, защото ние имаме 70 и нещо мениджъра в Berkshire, които се опитват да намерят начин да видят как утре можем да правим повече бизнес от днес. Те мислят през цялото време как да накарат клиентите си да направят повече.

Беки: Нека те питам бързо. Джо има въпрос също, но – искам да „закова“ това, за да съм сигурна, че не правя догадки и не ти вкарвам думи в устата. Ти смяташ, че QE2 (б.р. – вторият кръг от мерки по стимулиране на икономиката, който тече в момента и е в размер от 600 милиарда долара) трябва да спре сега?

Бъфет: Имам огромен респект към Бен Бърнанке. Той знае за Фед повече отколкото аз знам умножено по 100. Но, в крайна сметка, моето мнение е, че повече нямаме нужда от това.

Беки: Джо, ти също имаше въпрос

Джо Кернен: Да.Искам да благодаря на Уорън за това, че се присъедини към нас и ни отделя от времето си. Три часа – това е от полза за нас, очевидно е от полза за зрителите. Току-що осъзнах, че ако ако беше Чарли Шийн, щеше да си направил 12 милиона долара за 3 часа. Правиш това – не мисля, че бихме могли да ти платим толкова…

Бъфет: Не, но…Така или иначе Чарли Шийн ми плаща да съм му медиен съветник, така че мисля, че се справям добре.

Джо: Някои от неговите…когато го чух да казва „чепат“ си казах оня ден „това определено носи отпечатъците на Бъфет“, защото ти използваш „чепат“ доста често.

Бъфет: Да

Джо: Слушах какво казваше, Уорън, когато говореше за облигациите. Това ме кара да мисля за финансовите активи, като цяло, което включва и акциите. И се замислям за печатните машини, не само в тази страна, но по цял свят. Чуваш трака-трака, трака-трака от централните банки. И има времена, когато финансовите активи се справят страхотно, като да кажем между 80-те и 2000. И се замислям след това, дали няма времена, когато физическите активи са по-добра идея. Виждаш Поулсън (б.р. – Джон Поулсън е популярен хедж фонд мениджър, който в последните години увеличи експозициите си при златото) и някои от другите момчета и златото и стоките. Дали при теб не се дължи на това, че не се чувстваш комфортно да инвестираш в стоки? Няма ли времена, когато трябва да се откажеш от акциите и бизнесите и да влезеш директно при стоките, но не го правиш защото не се чувстваш комфортно?

Бъфет: Не, алтернативата при мен, Джо…алтернативата, аз не харесвам инвестиции с фиксирана доходност изобщо. Не харесвам краткосрочни облигации, не харесвам дългосрочни. Ние имаме доста краткосрочни облигации, но не защото ги харесваме, а просто като място, където да си „паркираме“ парите.

Определено стоките могат да са алтернатива, но истинската алтернатива е активи, които носят доходност от един или друг тип, но не инвестиции с фиксирана доходност. Постоянно заявявам през последните години, че бих предпочел да притежавам акции, отколкото фиксирани доларови инвестиции в 5 или 10-годишен период. Не знам нищо за следващите 5 дни или 5 месеца. Същото може да се каже и за имотите под наем и за земеделската земя. Искам да кажа, инвестицията е нещо, в което си влагате парите и активът, който купувате с времето ви носи повече пари. Проблемът със стоките е, че вие залагате, че някой ще плати повече за тях след 6 месеца. Самата стока няма да направи нищо за вас.

Така че има два типа активи, които можете да купите. Едната е актив, който сам по себе си ви носи възвръщаемост, като, имот даден под наем, акция, земеделска земя. И другите са тези, които купувате и се надявате, че вбъдеще някой ще плати повече, но самият актив няма да произведе нищо. И това са две различни игри. Смятам втората игра за спекула. Сега, няма нищо неморално, незаконно или лошо в спекулата. Но е напълно различна игра – да купите буца от нещо и да се надявате, че някой друг ще плати повече за нея след две години, в сравнение с това да купите нещо и да чакате доход от него. Купих ферма преди 30 години – недалеч оттук. Никога не съм получавал оферта за нея оттогава. Това, което правя е да виждам, че произвежда нещо всяка година и тя произвежда доста задоволително количество, в сравнение с това, което платих за нея.

Ако затворят фондовата борса за 10 години и ние притежавахме Coca-Cola и Wells Fargo и някои други бизнеси, нямаше да се притеснявам, защото гледам това, което носи бизнеса. Това са бизнесите, които искам да имам. Нещо, което всъщност ще носи доходност и се надявам, че ще носи доходност, която с времето ще отговаря на очакванията ми. Една картина може от 1000 долара да отиде на 50 милиона, но това зависи от това колко ще иска да плати за нея следващият. Самата картина – няма да донесе пари. Така че ще трябва да намеря някой, който ще иска да плати повече. И с повечето активи, с активи като златото например, знаете, златото е начин да се гарантираш срещу страховете. И то се представя доста добре, отвреме-навреме, когато има страх. Но трябва да се надявате, че хората ще са по-уплашени след година или след две години, отколкото са сега. И ако са по-уплашени – ще направите пари, ако са по-малко – ще загубите. Но самото злато не произвежда нищо.

Беки: Говорейки за златото. Гледаме цените. И те бяха на нов рекорден връх. Поскъпнаха с още 3 долара днес, до 1434 долара. И има ред „тлъсти“ хедж фонд мениджъри, като Поулсън и Дейвид Айнхорн, които наистина се възползват от тези ръстове. Защо би стоял настрана? И смяташ ли, че това, което правят е погрешно?

Бъфет: Не знам. Не знам дали памукът ще поскъпне.

Беки: ОК

Бъфет: Искам да кажа, ние ползваме доста памук. Гледах го да поскъпва от 80 цента до 1,9 долара. Нашите бизнеси ползват и много мед. Гледах го да поскъпва от 2 долара до над 4. Има една камара неща на този свят, които ще поскъпват и ще падат като цени. Може утре да са хамбургерите. Но аз не знам как да предвиждам това. Знам как да предвиждам до някаква степен способността на нашите бизнеси да създават приходи. И истинският тест за това дали харесваш едно нещо като бизнес е, дали ще си щастлив, ако то никога не бъде котирано повече, само от гледна точка на това какво прави този актив за вас. Но това…ще го кажа за златото, ако вземете цялото злато на света, това ще е един куб с приблизително 20,5 метрова страна. Един куб висок 20,5 метра и нищо повече. Този същия куб, при днешната цена струва 7 трилиона долара. Това вероятно е една трета от стойността на всички акции в САЩ. Така че, имате възможност да притежавате една трета от всички акции в САЩ или да притежавате този блок злато, който не може да прави нищо друго освен да блести и да ви кара да се чувствате като Мидас или Крез или някой от тоя род.

Има почти милиард акра земеделска земя в САЩ. Тя се оценява на близо 2,5 трилиона долара. Това ви е половината континентален САЩ. Може да я имате нея, 7 Exxon Mobile-a, плюс 1 трилион в кеш или златния куб. И ако ми предложите 20,5 метровия куб и да си го гледам цял ден, да си го пипам и да си го галя отвреме-навреме и да му говоря „Направи нещо за мен“, той ще каже „Нищо не правя. Просто си стоя и изглеждам красив“. Алтернативата на това е цялата земеделска земя на тая страна, всичко, памук, царевица, соя, 7 Exxon-а. Просто си помислете. Добавете и 1 трилион пари под ръка. Наречете ме луд, но аз искам земята и Exxon Mobile-ите.

Бивш член на борда на Goldman Sachs Group Inc се оказа човекът издавал вътрешна информация на Galleon
2 март, 2011 (32)
Виж коментарите
Коментирай

Раджат Гупта, бивш член на борда на Goldman Sachs Group Inc бе обвинен в търговия с вътрешна информация от щатските регулатори, като бе разкрито, че той е човекът, който е „захранвал с информация“ основателя на фонда Galleon Group Радж Раджартнам, включително за инвестицията от 5 милиарда долара на Berkshire Hathaway Inc в Goldman Sachs.

62-годишният Гупта, също така е осведомявал Раджаратнам за резултатите за отделните тримесечия на Goldman Sachs и Procter & Gamble Co., където също бе в борда, показва административната заповед на Комисията по борсите и ценните книжа на САЩ, оповестена вчера.

„Съветите“ на Гупта са генерирали печалба от 18 милиона долара, показва разследването на комисията.

Гупта, който е бивш глобален директор на консултантската компания McKinsey & Co., е бил директен или индиректен инвеститор в някои от фондовете на Galleon по времето, когато е свеждал въпросната информация, коментират от Комисията по борсите и ценните книжа. Гупта, който се оттегли от борда на Goldman Sachs миналата година вчера подаде оставка и от този на Procter & Gamble за да предотврати „всякакви шумове“, коментира говорителят на компанията.

„На Гупта е било поверено най-високото възможно доверие на водещи публични компании, а той е предал това доверие, като е изнесъл чувствителни и ценни тайни“ – се казва в изявление на Робърт Хузами от Комисията по борсите и ценните книжа.

Адвокатът на Гупта отхвърли обвиненията като „тотално безпочвени“

Според комисията Гупта се е обадил на Раджаратнам веднага след конферентен разговор през септември 2008 година на който бордът е разгледал и одобрил инвестицията на Уорън Бъфет. Минута след обаждането на Гупта Раджаратнам е купил от името на фондовете на Galleon 175 000 акции на Goldman Sachs.

Galleon е продал акциите на следващия ден след обявяването на информацията за инвестицията на Бъфет, като е направил печалба от 900 000 долара.

Според обвиненията на Комисията по борсите и ценните книжа Гупта е разкрил информация и за финансовите резултати на Goldman Sachs за второто тримесечие на 2008, след разговор с изпълнителния директор на банката Лойд Бланкфайн в който са дискутирани резултатите. Между въпросната вечер и следващата сутрин е имало „серия от обаждания“ между Гупта и Раджаратнам, твърдят от агенцията.

След разговорите Galleon е купил над 350 000 акции на Goldman Sachs плюс 5500 кол опции, които са донесли печалби от над 13,6 милиона долара.

Гупта също така е съобщил на Раджаратнам, че продажбите на Procter & Gamble ще са по-лоши от очакваното от пазара през четвъртото тримесечие на 2008.

Galleon е заел къса позиция срещу акцията, което е донесло печалба от 570 000 долара.

Блогърите: Дейвид Ван Нап – Уорън Бъфет в 23 негови цитата
6 декември, 2010 (53)
Виж коментарите
Коментирай

Уорън Бъфет е най-успешният инвеститор на нашето време, а вероятно и на всички времена. Той е прочут със своите съдържателни и остроумни цитати, които често се появяват в годишното му писмо до акционерите.

Когато ги свържем заедно, неговите цитати до голяма степен сумират инвестиционната му философия и подход.

Ето моят избор за най-добре звучащите му съвети за това как да си разумен инвеститор. Бих призовал читателите да използват формата за коментари и да добавят своите любими цитати от Бъфет.

1. Правило №1: Никога не губи пари. Правило №2: Никога не забравяй правило №1

2. Инвестирането е разходването на пари сега, за да получите повече пари вбъдеще

3. Никога не инвестирайте в бизнес, който не разбирате

4. Не се опитвам да прескачам 3 метрови огради, търся 30 сантиметрови, през които мога да прекрача

5. Слагам тежестта на сигурността. Не е рисково, когато купувате ценни книжа на частичка от това, което струват

6. Ако един бизнес се справя добре, акцията ще го последва

7. Далеч по-добре е да купите чудесна компания на точната цена, отколкото точната компания на чудесна цена (б.р – на български преводът със справедливата цена не е напълно прецизен за това пускам оригинала – It’s far better to buy a wonderful company at a fair price than a fair company at a wonderful price.)

8. Времето е приятел на добрата компания и е враг на посредствената

9. По някаква причина хората си вадят заключенията от цената, а не от стойността. Цената е това, което плащате. Стойността е това, което получавате.

10. В краткосрочен план, пазарът е апарат за гласуване. В дългосрочен – е кантар.

11. Най-честата причина за ниската цена е песимизмът. Ние искаме да правим бизнес в подобна обстановка не защото харесваме песимизма, а защото харесваме цените до които той води. Оптимизмът е врагът на рационалния купувач. Нито едното от двете, разбира се не означава, че бизнес или акция е добра покупка, защото е непопулярна, контрирането на пазара е точно толкова глупаво, колкото следването му. Това, което е важно е да мислиш, вместо да гласуваш

12. Рискът идва от това, че не знаеш какво правиш

13. По-добре е да си приблизително прав, отколкото абсолютно да грешиш

14. Всичко се свежда до това да избереш добри акции, в добри времена и да останеш с тях до тогава, докато това продължават да са добри компании

15. Широкото диверсифициране е удачно само тогава, когато инвеститорите не знаят какво правят

16. Правите нещата, когато изникне възможност. Имал съм периоди в живота си, когато съм имал цял чувал с идеи, а съм имал и дълги периоди на „суша“. Ако следващата седмица ми дойде идея – ще направя нещо. Ако не – няма да си мръдна пръста.

17. Това, което научаваме от историята е, че хората не се учат от нея

18. Не си нито прав, нито грешиш само защото тълпата не се съгласява с теб. Прав си, защото данните и доводите ти са верни

19. Не трябва да си ракетен инженер. Инвестирането не е игра, при която човекът с IQ 160 бие човекът с IQ 130

20. Трябва да инвестирате в бизнес, който един ден и глупак ще може да управлява, защото един ден глупак ще го управлява

21. Когато мениджмънт с репутацията на брилянтност се заеме с бизнес с репутацията на лоша икономика, остава валидна репутацията на бизнеса

22. Обикновено най-добрата възвръщаемост носят компаниите, които днес правят нещо твърде подобно на това, което са правили преди 5 или 10 години

23. Диверсификацията може и да защити богатството ви, но концентрацията е тази, която го изгражда

Бъфет: И така си прекарвам времето...
08.07.2010 17:20 | препоръчай (0)
Оракулът от Омаха разказва в интервю как стои с часове в интернет и какво го интересува при онлайн посещенията му
Статия

Уорън Бъфет може да няма iPod, iPad или профил във Facebook, но ако не се считат четенето и изпращането на електронни писма, прекарва повече време в интернет дори от Бил Гейтс. Освен това милиардерът споделя, че е пленен от YouTube и е спечелен от сайта завинаги.

Бъфет прекарва по 12 часа седмично в игра на бридж по интернет, с което измества Гейтс по прекарано време онлайн, става ясно от интервю с милиардера за Yahoo!. В допълнение Оракулът от Омаха прекарва и доста време, гледайки клипове в YotTube.

„Гледам доста неща. Понякога хората ми казват, че има интересни за гледане неща като политически гафове или други подобни. Или бих посетил сайта, за да слушам как Франк Синатра пее „My Way”.

„Когато направя това, виждам още други неща отстрани или друго, свързано със Синатра и тогава минават час-два и така си прекарвам времето“, посочва в интервюто Бъфет.

„Харесва ми да гледам всичко – от Тина Фей до Сара Пейлин. YouTube би трябвало да ми прибира доста пари“, отбелязва милиардерът.

По отношение на технологиите, които използва, милиардерът е доста консервативен. „Бавно навлизам в 21-век“, шегува се Бъфет, а на въпроса какъв мобилен телефон има посочва, че Александър Греъм Бел му е подарил един от първите си.

Освен всичко, Уорън Бъфет прекарва доста време в интернет, за да чете и да прави проучвания и анализи. „Гледам всякакви неща, което преди ми отнемаше цели седмици“, категоричен е той.

Въпреки това милиардерът посочва, че все още предпочита да е с книга в ръка. „Ще бъда последният човек, който чете истински вестник и има настолен телефон до себе си“, заявява Бъфет.

Berkshire Hathaway може да задели допълнителни 8 млрд. USD за гаранции
01.07.2010, 13:01

Новата финансова реформа променя условията за сключване на сделки с деривати

Ако проектозаконът за финансовата реформа на Уол Стрийт бъде приет от двете камари на американския Конгрес, инвестиционната компания на милиардера Уорън Бъфет Berkshire Hathaway ще се наложи да добави от 6 до 8 млрд. USD към гаранциите по настоящите си договори, съобщават анализатори. Изчисленията са направени на база изискването според проектозакона гаранциите да възлизат на 10% от стойността на дериватните инструменти или 100% от приходите по опционни сделки. Berkshire Hathaway има деривати на стойност 62 млрд. USD.

Критиката, която Бъфет отправи към това изискване е, че никоя компания, в това число Berkshire, не трябва да бъде заставяна да прибавя гаранционен буфер към вече сключени договори. Според милиардера, така се пропуска факта, че ако те са били сключени съгласно новите условия, цената им би била по-висока, което ощетява компанията. При сключването на бъдещи дериватни сделки обаче от Berkshire заявяват, че са готови да увеличат необходимата финансова гаранция с помощта на инвестиционното си портфолио.

Бивш служител на Berkshire призовава Бъфет пред съда
13.07.2010 09:54 | препоръчай (0)
Брад Март твърди, че, спазвайки етичния кодекс, е „загубил работата си, а репутацията му се е сринала“
Статия

Бивш служител на една от дъщерните компании на империята на Уорън Бъфет Berkshire Hathaway – Forest River, е започнал съдебни процедури срещу фирмата и настоява лично Бъфет да се яви за изслушване в съдебна зала.

Повод за обвиненията, направени от Брад Март, дава неговото твърдение, че спазвайки кодекса за бизнес етика и поведение на Berkshire, е „изгубил работата си, а репутацията му се е сринала“, предава Bloomberg.

Документите срещу Berkshire са подадени още през април и в тях присъстват обвинения срещу Forest River и изпълнителния директор на компанията Питър Лигл.

Брад Март настоява Бъфет да се яви в съда, за да обясни начина, по който Berkshire упражнява контрол върху Forest River. Това било ключово за цялостното обвинение, показват документите. Самото изслушване е насрочено за след две седмици.

В обвинението на Март се казва, че той е бил уволнен, след като е последвал процедурите от етичния кодекс на Berkshire, отивайки директно при Бъфет, за да сподели виждане, че Лигл и Forest River са въвлечени в множество схеми.

Според него се отклонявали милиони долари от Berkshire, като парите отивали директно в джоба на Лигл. Самият той пък отправял заплахи за живота на Март заради обвиненията.

Адвокатът на обвиняемия обаче е категоричен, че няма причина за съдебен процес и че обвинението на Март трябва да бъде отхвърлено.

Псевдопрепоръка от Бъфет създаде нов бестселър
15.07.2010 11:15 | препоръчай (0)
Милиардерът сам е учуден, че е препоръчал книгата „Когато парите умрат“, за която всъщност никога не бил чувал
Статия

Американският милиардер Уорън Бъфет заяви, че „никога не е чувал“ за издадена преди 35 години книга за хиперинфлацията в Германия, която според Telegraph милиардерът препоръчвал горещо.

Бъфет признава, че за пръв път чул за книгата „Когато парите умрат: Кошмарът на ваймарската хиперинфлация“ (When Money Dies: The Nightmare of the Weimar Hyper-Inflation) на Адам Фъргюсън едва след излизането на информациите, че я е препоръчвал на приятелите си, пише CNBC.

Книгата е издадена през 1975 година, като в нея се твърди, че са съчетани анализ и данни за хора, които едва са оцелели при тоталната обезценка на германската валута след края на Първата световна война.

В неделя британският вестник Telegraph обяви, че книгата се е превърнала в „култов хит“, тъй като самият Уорън Бъфет е споделил с приятели, че в нея много точно пише какво ще се случи днес, ако европейските правителства не успеят да се преборят с кризата.

По-рано този месец е било публикувано ново издание на книгата, което бързо е попаднало сред бестселърите на сайта Amazon.co.uk. Цената му е около 14 долара, което е значително под тази на първото издание, което се продава в диапазона 275 – 1 160 лири.

Бъфет защити кредитните агенции, успя да ядоса комисията за разследване на кризата
3 юни, 2010 (42)
Виж коментарите
Коментирай

Оракулът от Омаха, поне веднъж не успя да впечатли публиката си. Уорън Бъфет, милиардерът, чийто инвестиции се следят религиозно от Уолстрийт нямаше проста рецепта за лек, когато в сряда бе подложен на въртене на шиш от Комисията за разследване на финансовата криза за ролята на кредитните агенции в кризата, коментира агенция Ройтерс.

В показанията си пред комисията Бъфет не успя да избяга убедително от защитата си на бизнес модела на Moody`s, въпреки че неговата Berkshire Hathaway намали драстично дела си в кредитната агенция през последната година.

Акциите на Moody`s паднаха със 74% от февруари 2007 година насам, а Бъфет, който е ключов инвеститор в агенцията, заяви, че е щял да продаде дори повече акции, ако е можел да предвиди срива на имотния пазар.

79-годишният инвеститор смая членовете на комисията, като не даде ясни идеи за това как да се промени нещото, заради което индустрията на кредитните агенции е най-критикувана – това, че емитентите си плащат за рейтинга.

„Не съм сигурен, че той напълно схвана обхвата на въпросите, свързани с бизнес практиката и културата на Moody`s” – коментира след изслушването председателят на комисията Фил Ангелидес.

По време на изслушването заместник-председателят на комисията Бил Томас излезе от кожата си, когато Бъфет изрази колебания за това необходимо ли е приемането на специфични реформи.

„Трябва да направите повече” – коментира Томас

„Определено можех да направя повече” – бе отговорът на Бъфет.

Показанията на Бъфет, направени след изпращането на призовка, след като отказа да се яви доброволно пред комисията изразяваха виждането му, че кредитните агенции не са успели да преценят риска от ипотечната криза, като са били „приспани” от постоянния ръст в цените.

Като коментира, че самият той не е бил по-далновиден, Бъфет заяви, че Moody’s и Standard & Poor са направили грешката, която практически всички останали в страната са направили.

„Това беше бабата на всички балони” – коментира Бъфет пред комисията.

Той отказа да подкрепи твърди мерки, като смяна на топ мениджмънта на водещите кредитни агенции, като решение на проблема.

Според него реформите трябвало да са насочени към финансовите компании с твърде много ливъридж и да се накажат онези мениджмънти, които изискват огромна подкрепа от държавата. Рейтинговите агенции не са ползвали никаква помощ от държавата, допълни той.

Милиардерът Уорън Бъфет спечели от отпадането на Франция
23.06.2010

Милиардерът Уорън Бъфет спечели залога си срещу Франция на Световното първенство по футбол, след като шампионът от 1998 г. напусна турнира. Компанията на Бъфет Berkshire Hathaway Inc. беше продала застраховка, според която базираната в Омаха компания трябваше да изплати определена сума на клиент, ако Франция беше спечелила Световното първенство. "Мисля, че ще загубим 30 млн. долара, или нещо такова, ако Франция спечели", разкри Бъфет. Застраховката е била продадена от Аджит Джейн, който управлява едно от застрахователните подразделения на Berkshire. Преди време същата компания беше гарантирала полица срещу отменянето на турнира по колежански баскетбол в САЩ и беше поела риска в игра на PepsiCo Inc. , при която някой от участниците можеше да спечели 1 млрд. долара. Berkshire Hathaway също така продава застрахователно покритие и на щети, причинени от природни бедствия. Lloyd's of London пък е друга застрахователна компания, която продава полици, свързани с футбола. Компанията е застраховала много играчи, между които и бившия капитан на английския национален отбор Дейвид Бекъм.

Костенурки срещу зайци
29.06.2010 18:24 | препоръчай (2)
Финансовият съветник, който оглавява американската класация по възвръщаемост за последните 30 години, през по-голямата част от последното десетилетие е заемал кешови позиции
Статия
Коментари (3)

Ако не бързате (като зайци) и сте постоянни (макар и бавни като костенурки), печелите състезанието. Всъщност печелите, ако сте много постоянни и съвсем не бързате... До това невероятно заключение ще достигнете, ако прегледате Hulbert Financial Digest, където са запазени данни за представянето на инвестиционни консултанти през последните три десетилетия, пише MarketWatch.

Вярвате или не, финансовият съветник, който оглавява класацията за последните 30 години, през по-голямата част от последното десетилетие е заемал кешови позиции.

Въпросният финансов съветник е Чарлз Алмън от Growth Stock Outlook, а Hulbert Financial Digest проследява неговото представяне за точно 30 години от 1980 г. до затварянето на борсовата сесия тази седмица в сряда, наред с представянето на индексите и икономиката като цяло.

За да бъдем точни, трябва да признаем, че не е абсолютно сигурно, че Алмън ще запази първото място, но ако погледнем оставащите два дни на фона на повече от 10 000-те борсови сесии от лятото на 1980 г., шансът му да запази първото си място по рисково-претеглена възвръщаемост е доста добър.

За повече от 20 години Алмън е държал основната част от своето портфолио в кеш и в момента притежава акции от едва четири компании, които представляват 20% от целия му инвестиционен портфейл, докато останалите 80% от капитала са вложени във валутен фонд.

Един от инвестиционните уроци, които трябва да научим от опита на Алмън, е този за добродетелите на дисциплината и търпението. През 90-те години мнозина са смятали, че Алмън е вън от играта със своята, както тогава изглеждало, анахронична, висока кешова позиция.

Но последното десетилетие променило всичко това, след като финансови съветници, които преди са се класирали пред Алмън, сега се оказали губещи – отначало при спукването на интернет балона през 2001 г., а после по време на кредитната криза и последвалия мечи пазар между 2007 г. и 2009 г.

Перспективата нужна, за да се оцени постижението на Алмън, е чужда за мнозинството от инвеститорите, чието инвестиционно внимание обикновено се измерва с месеци, ако не и със седмици или дни.

През последните години, когато кешовата позиция на Алмън не е носела почти никакъв приход, акциите от няколкото компании, които е притежавал, като Altria Group Inc., Bristol Myers Squibb Co. и Philip Morris International Inc., са продължавали да се представят добре, особено, като се вземе предвид общият приход, тъй като много от тези компании са раздавали дивиденти.

Като резултат неговата възвръщаемост, въпреки че не е огромна, е прилична и е впечатляваща спрямо представянето на самия пазар.

През последните три години например, според Hulbert Financial Digest, портфолиото на Алмън е давало годишна възвръщаемост от 3% на година в сравнение с минус 8,1% за пазара като цяло.

Нещо, което може би липсва при подхода на Алмън, е възбудата от борсовата игра, но и това не е съвсем вярно, ако си припомним пазарния срив от следобеда на 6-ти май тази година, който Алмън преживял в комфорта на своята 80% кешова позиция.

„Мога да ви кажа, че тези 20 минути на хиперактивен пазар, бяха най-вълнуващите за моите над 50 години като инвеститор“, казва Алмън. „Спадът на Dow Jones с 22% за един ден през 1987 г. беше напълно нормален в сравнение с това, което се случи през май“.

Колко малко знаем как да учим

Джон Маркс Темплтън е смятан за най-далновидния инвеститор на XX век. Кариерата му на борсата започва през 1939 г. с придобиването на акции на 104 компании, от които 34 в банкрут. Купува акциите със заети 10 000 долара, а след четири години инвестицията му носи пет пъти по-голяма печалба. През 1954 г. създава първият дивесифициран взаимен фонд Templeton Growth Fund в САЩ. Влага почти 60% от средствата му в акции на японски компании -Fuji Film, Hitachi и Sumitomo, независимо от факта, че в този момент японската икономика изживява спад. Акциите, купени за центове му носят 2.3 млн. долара. Въз основа на опита си формулира един от основните принципи на мечата игра- купувай в момент5а на най-силен песимизъм. През 1992 г. Темплтън се оттегля от активния бизнес и прекарва остатъка от живота си като уважаван филантроп и автор на книги с духовна тематика.

Дръжте се за господин Бъфет

Какво е най-великият инвеститор на Америка да е ваш акционер? Биографът на Уорън Бъфет разговаря с главни изпълнителни директори, които знаят. Съветите на Бъфет са безценни, разбира се. Само не сключвайте сделки, които не харесва

От Алис Шрьодер, BusinessWeek
Инструменти
Изпрати на приятели
разпечатай

Кой не би искал да вдигне телефона и да пита Уорън Бъфет за съвет? Някои хора похарчиха над $1 млн., само за да обядват с него. Той бе избран за корпоративния директор, будещ най-силно възхищение в Америка в класация на списание Directorship през 2008. Изпълнителните директори на компаниите, в които има дял, хвалят неговото търпение, далновидност и способност да предава същността на сложни финансови ситуации само с няколко думи. Те харесват и факта, че ги оставя на мира, стига да си вършат работата. Понякога Бъфет става от бюрото си и показва една своя страна, която е много по-малко позната. Когато види нещо, което не харесва в компания, чиито акции притежава, славещият се като пасивен инвеститор се впуска в действие, за да защити вложението си - убеждавайки зад кулисите, мъмрейки, сключвайки опортюнистични сделки, дори наемайки и уволнявайки изпълнителни директори. За някои от усещащите ефекта от активността му може да е донякъде като да бъдат нападнати от Дядо Коледа. Достойнствата и философията на Бъфет са добре известни и макар да е на 79, способността му да ги разпространява из целия бизнес свят досега не е била по-голяма. В средата на февруари холдинговата му компания Berkshire Hathaway за първи път влезе в индекса Standard & Poor's 500 и цените на акциите и обемите скочиха, след като инвеститорите се втурнаха да купуват. Годишното му писмо до акционерите винаги е един от най-анализираните меморандуми на годината.

Покупката на Burlington Northern от Berkshire през ноември 2009 (както самият Бъфет я коментира - заложил е всичко на Америка) и делът от $5 млрд. в Goldman Sachs правят Бъфет мажоритарен инвеститор в глобалното икономическо възстановяване, чиито пипала се простират от въглища до структурни облигации, обезпечени с дългови портфейли. А след покупката на Cadbury от Kraft той нахока главния изпълнителен директор на Kraft Айрийн Розенфелд, което доказа, че зад захарната усмивка все още се крие силна захапка.

Говорейки с изпълнителните директори за този материал и пишейки през 2008 биографията „Снежна топка" със съдействието на Бъфет, научих много за начина, по който той ръководи хората, на които разчита да спечелят пари за него и акционерите му. В много случаи той е просто сърдечен и подкрепящ точно както персоната му би ви накарала да предполагате. „Първо майка ми, а после и аз можехме да се обадим и да поискаме съвет по въпроси, засягащи компанията, независимо малки или големи - разказва Доналд Греъм, главен изпълнителен директор на Washington Post Co. - Съветът му струваше милиарди за нашата не толкова голяма компания."

По време на кредитната криза от март 2008 главният изпълнителен директор на American Express Кенет Шено трябваше да иска съвет от Бъфет в момент, когато инвестицията на Berkshire в American Express бе загубила $8 млрд. заради кредитни загуби и притесненията, че компанията няма да може да си осигури кредитиране, за да финансира дейността си. Човек би помислил, че Шено има причини да се бои от разговора. Вместо това той знаел, че Бъфет, чиято компания притежава 13% от American Express, ще засили увереността му. Дори и в крайно напрегнатата атмосфера на финансовия крах стилът му е непоколебим - „обективен, директен и той знае в какво вярва", посочва Шено. Изпълнителният директор се чувствал късметлия, че Бъфет бил безразличен към пазарния натиск върху American Express.

По това време Шено бил изправен пред силен натиск да намали плащанията на компанията към инвеститорите й, както направили другите фирми. Бъфет „разбираше причините, свързани с репутацията, поради които American Express не трябвало да орязва дивидентите", изтъква той и подкрепил решението те да бъдат запазени. След кризата инвестицията на Berkshire възстанови $4 млрд. от стойността си.

Когато други изпълнителни директори, приятели са изпадали в затруднения по време на икономически спад, Бъфет им предлагал повече от съвет. Уилям Фут, оглавяващ производителя на гипсокартон и гипсови продукти USG, за първи път срещнал инвеститора преди Berkshire да подкрепи предлагане на акции на USG през 2006, купувайки 17% дял в компанията. Фут опитал да впечатли своя нов акционер, рецитирайки жилищна статистика от 60-те до 80-те - и бил поразен, когато Бъфет незабавно отговорил с данни от 40-те и 50-те.

Макар USG да се борела на ръба на фалита, Бъфет се отнасял към Фут с благосклонната липса на внимание, която обикновено показва към мениджъри, чиито компании са на върха. Фут се обаждал от време на време и пътувал до Омаха два или три пъти годишно, прекарвайки няколко часа, бъбрейки в офиса на Бъфет, преди да хапнат стек в един от любимите му ресторанти. Той „не толкова прави предложения, колкото отговаря на въпроси и дава гледна точка", каза Фут.

Съветите били много ценни за шефа на USG и той се радвал на усещането, че Бъфет има достатъчно доверие в него, за да не се меси. След това дошъл колапсът на жилищния пазар и търсенето на гипсокартон се сринало. Бъфет веднага се намесил по начин, който бил от полза и за Berkshire, и за USG. Berkshire взел $300 млн. от емисия за $400 млн. на 10%-ни бонове, конвертируеми до 2018 по преценка на Berkshire в дялови книжа на цена от $11.40 на акция. (USG се търгувала на около $5.66 преди сделката, а сега е около $13.40, което означава, че обръщането им е „in the money" или на печалба.) Клаузата за акциите, подслаждаща сделката, на практика вдигна разходите за боновете, ограничавайки в същото време ефекта върху отчета за приходите на USG до $30 млн. годишни лихви в брой, плащани на Berkshire, което помогна в момент, когато USG губи стотици милиони долари годишно.

Когато Бъфет не е доволен от главен изпълнителен директор, можете да разберете най-вече от това, което той не казва. „Той критикува чрез пропуски и неясни похвали - обяснява бившият председател на Wells Fargo Ричард „Дик" Ковачевич, дългогодишен приятел и мениджър от световна класа, когото Бъфет сравни с основателя на Wal-Mart Сам Уолтън. - Ако го наблюдавате отблизо, не е трудно да разберете."

Получаването на публична критика от Бъфет, дори и тънка, може да накара всеки директор, който върши бизнес с него, да изтръпне. Случи се на Айрийн Розенфелд на 21 януари, след като Kraft се съгласи да купи легендарната британска сладкарска компания Cadbury за $13.17 на акция. Berkshire е най-големият акционер на Kraft с дял от 9.4%. Бъфет се противопостави на по-ранна версия на сделката, но заяви, че ако Kraft осигури повече кеш за преразгледана сделка, която не „разрушава стойността", той би одобрил.

Цената на акциите на Kraft се повиши, защото забележките изглежда означаваха, че умерено по-висока сделка може да отговори на условията, стига да включва по-малко акции. Когато Розенфелд изпълни една версия на плана, съгласявайки се да плати $7.74 в брой и да предложи 0.1874 нови акции на Kraft срещу всяка на Cadbury, инвеститорите предположиха, че двамата са се споразумели за сделката. В деня на обявяването й Уилям Акман от хедж фонда Pershing Square Capital Management излезе по CNBC и прогнозира, че инвеститорът ще я подкрепи.

Вместо това само минути по-късно Бъфет се появи по CNBC и нарече споразумението на Розенфелд с Cadbury „лоша сделка" за акционерите на Kraft и „голяма грешка". Излъченото по телевизията мъмрене изуми наблюдателите, защото бе толкова нехарактерно. „Бихте помислили, че ще е щастлив - тя направи точно това, което той искаше - изтъква мажоритарен акционер, който помоли да не бъде посочван, защото цени взаимоотношенията си и с двамата изпълнителни директори. - Той се преобърна."

Бъфет ясно показа мнението си, че преразгледаната сделка „разрушава стойността". Той изглеждаше особено разлютен, че Kraft продаде доходния си бизнес със замразена пица на Nestle, за да набере средства за придобиването на Cadbury (и да извади конкурента си от наддаването за сладкарската компания). Той описа продажната цена за пица бизнеса като евтина (добра сделка за подразделение, което отчете значителни норми на печалба и ръст на продажбите по време на рецесията), за да избегне $1млрд. данъци, и настоява, че вместо това Розенфелд трябваше да даде подразделението без данъци. Бъфет освен това, изглежда, сам бе пожелал бизнеса, заявявайки: „Иска ми се да бях купил бизнеса със замразена пица на цена от девет пъти печалбите преди данъци."

Старши вицепрезидентът на Kraft Пери Йитман твърди, че компанията уважава Бъфет и очаква някой ден той да види мъдростта на сделката. Други защитници на Розенфелд са убедени, че появата на Бъфет по телевизията е целяла основно да го разграничи от сделката, защото не е постигнал своето. Попитан два пъти от CNBC дали ще продаде акциите си в Kraft, той отклонил въпроса.

Бъфет, който не отговори на въпроси за настоящата статия, отрече да има личен разрив между него и Розенфелд; той каза пред CNBC, че харесва Розенфелд, смята я за пряма и дори ще я направи попечител на завещанието му. Джеймс Килтс, който управляваше Kraft, когато бе част от Philip Morris, и бе главен изпълнителен директор на Nabiscо преди да оглави Gillette от 2001 до 2005, е дългогодишен приятел и на двамата. Килтс не коментира предполагаемия разрив, но отбеляза, че с Бъфет „винаги е бизнес, никога не е лично". Собственото обобщение на Бъфет също бе финансово и той изрази разочарованието по най-простия начин: „Чувствам се по-беден."
ПРИЯТЕЛ В НУЖДА

Изказаното гласно отношение на Бъфет към Kraft е коренно противоположно на начина, по който се държи към повечето компании, в които Berkshire инвестира. Обикновено демонстрира топлота, готовност да помогне и изчаква да му бъде поискано мнението. Макар да получи $600 млн. по Програмата за проблемни активи, M&T Bank, друго негово вложение, остана относително стабилно по време на кредитната криза. Вместо да разчита на голяма помощ от Бъфет, главният изпълнителен директор Робърт Уилмърс прекара повечето от времето си през последните две години, седейки в Бъфало и поглъщайки други закъсали банки. Бъфет винаги е казвал мили неща за М&Т, отчасти защото Уилмърс прави разумни сделки за придобивания. Той най-често говори с Бъфет по телефона. „Осемдесет или 90% от времето е за моя сметка", посочва той. Смята инвеститора за „безценнен" консултативен съвет, който дава превъзходни препоръки. В един запомнящ се случай Уилмърс се обърнал към него, когато бил притиснат от регулаторите и инвестиционните банкери да участва в първото спасяване на Chrysler през 1979. Сбитият съвет на Бъфет: „Онези, които няма да напълнят джобовете ти, ще напълнят ушите ти."

Ето как Бъфет стандартно се отнася към инвестиционните банкери: безполезни празнодумци, обслужващи собствените си интереси, и затова не губи време да се сприятелява с тях. Единственият му по-ранен опит да спечели от инвестиции на Уолстрийт завърши зле, когато той вложи $700 млн. от парите на Berkshire в Salomn Brothers през 1987. Бъфет бе пасивен член на борда, докато не му се наложи лично да спасява Salomon, след като един от трейдърите измами правителството при търг с държавни ценни книжа и фирмата почти фалира. Тогава той поведе тежка битка за компенсацията при освобождаване с отстранения шеф на Salomon Джош Гутфройнд. Управляването на инвестиционна банка, залитаща на ръба на фалита, в течение на девет месеца било жалко преживяване. Бъфет по-късно коментира, че важен урок от Salomon бил, че той погрешно се доверил на мениджмънта на банката. Имайки предвид тази история, инвеститорите били потресени, когато Бъфет наля $5 млрд. от парите на Berkshire в Goldman в най-тъмния период на финансовата криза. Goldman е единствената фирма, с която Бъфет е работил през цялата си кариера, още откакто банкерът на Goldman, Байрън Трот, който оттогава напуснал, спечелил доверието му около 2002, намирайки на Berkshire компании за купуване.
Бъфет веднъж ми разказа, че през 1940, още само 10-годишен, той се запознал със старши съдружника в Goldman Сидни Уайнберг по време на обиколка на Нюйоркската фондова борса. („Кои акции си харесваш, Уорън?", попитал го Уайнбърг.) До финансовата криза обаче Бъфет не се бил срещал с главния изпълнителен директор на Goldman Лойд Бланкфейн. Дни след краха на Lehman Brothers, когато изглеждало, че всички големи американски банки може да се сринат, точно Трот се обърнал към инвеститора от името на Goldman със сделка, по-богата от предложената от всяка друга компания. Berkshire плати $5 млрд. за 10% безсрочно преференциални акции на Goldman с прилежащи варанти за $115 в момент, когато акциите се търгували на $125 на акция, което означавало, че варантите вече били „на печалба". Ако Berkshire ги бе упражнила веднага, щеше да получи чисто $10 на акция. Репутацията на Бъфет помогна на Goldman да набере още $5 млрд. капитал, два пъти повече от търсения първоначално.

Няколко дни след това Бъфет и Бланкфейн се срещнали за първи път и изкарали весело на конференция. Бъфет по-късно предприел стъпки да защити инвестицията си, първо използвайки личния си капитал като инвеститор с най-голямо доверие в Америка, за да защити публично федералния спасителен план за Уолстрийт, а после - след като Goldman предизвика обществен гняв, заделяйки милиарди за премии на служителите - като се обедини с мениджмънта да съберат $500 млн. в подкрепа на малкия бизнес.

Бъфет, откровен критик на алчността на изпълнителните директори, плаща на себе си $100 000 годишно. Той позволява на почти всички мениджъри на дъщерните компании на Berkshire да определят сами възнагражденията си и в светлината на неговата незначителна компенсация те също занижават числото. Когато става дума за компаниите, в които инвестира Berkshire обаче, той е с по-широки възгледи. Ковачевич от Wells Fargo пожъна десетки милиони от опции върху акции, но отказа да ги отчете като разходи за компанията. Бъфет изказа гласна подкрепа на отчитането им, но това ни най-малко не навреди на взаимоотношенията им.

В деня, в който Бъфет наказа Розенфелд по CNBC, той похвали Бланкфейн пред Bloomberg News. „Не мисля, че някой би се справил по-добре в Goldman Sachs oт Лойд Бланкфейн - заяви той. - Имам му огромно доверие за това как ръководи Goldman. Трябва да очаквате банките да бъдат очернени." Розенфелд накара Бъфет да се почувства по-беден. Бланкфейн го прави забележимо по-богат.
НАЙ-ГОЛЕМИЯТ КОМПЛИМЕНТ

Бъфет е очарован от директори, които демонстрират необикновено майсторство в управлението на доходен бизнес. Той оценява нюансите на занаята по начина, по който меценат с удоволствие наблюдава скулптора по време на работа. Ковачевич от Wells Fargo е един от любимите му майстори в управлението и все пак Ковачевич казва, че Бъфет е „по-отдалечен от всеки инвеститор". Той разказва, че двамата са провели най-много 20 разговора за 10 години, макар банката да е едно от най-важните вложения на Berkshire. Ковачевич бил главен изпълнителен директор на Norwest Bank, когато придобила Wells Fargo през 1998 и тогава Бъфет настоял Ковачевич да не му дава никаква вътрешна информация, което да попречи на Berkshire да продаде или купи акциите.

Когато Бъфет се срещнал с Джим Килтс през 2001, той заявил пред Fortune, че Килтс - който направил обрат в Nabisco - „звучи по-смислено, говорейки за бизнес по принцип, от всеки, с когото съм говорил". Килтс се върнал от пенсия, за да спаси Gillette, правейки го, отчасти защото искал да работи с Бъфет, тъй като Berkshire притежавала 9% от компанията. Привързаността на инвеститора от Омаха към него бързо нараснала, а резултатите на Gillette се подобрили.

По онова време Gillette страда от струващия милиарди долари фал да купи производителя на батерии Duracell. Освен това обеща на инвеститорите нереалистичен ръст на годишните печалби от 15% до 20 % и притискаше дистрибуторите да взимат продуктите й, за да достигне прогнозите. За възхищение на Бъфет, Килтс напълно се отказва от практиката да се определят насоки за печалбите. Той съкрати хиляди работни места, затвори заводи, изплати дългове и прехвърли ресурси към нови продукти и реклама.

Килт твърди, че се е опитвал да не тревожи Бъфет. „Би било толкова лесно да се злоупотреби с факта, че той беше на разположение - посочва Килт, - защото той щеше да е задължен да говори с мен, ако вдигнех телефона." Бъфет, отбелязва той, бе най-тихият член на борда, но когато проговаряше, „имаше такова влияние, тежест и яснота, че се запомняше". На едно заседание на борда Килт предложил да се увеличат възнагражденията на директорите. Двама други директори говорили разпалено срещу хода. Бъфет бързо сложил край на обсъждането, запазвайки достойнството на несъгласните, заявявайки „Ами, аз просто ще приема увеличението ви."

След като Gillette тръгнала нагоре, Бъфет направил най-големия комплимент, според Килт, като напълно се оттеглил от борда. „Aко имате правилния човек, който да управлява бизнеса - казал той тогава, - не се нуждаете от мен."
КОГАТО УОРЪН СТОИ НАСТРАНА

Малко компании се нуждаят от Бъфет повече от Moody's, закъсалата рейтингова агенция. Moody's и подобните й бяха обвинени, че са подпомогнали финансовата криза, защото раздули кредитните рейтинги на съмнителни ипотечни ценни книжа. През март 2009 Berkshire притежавал над 20% от Moody's. Защо, питат някои бивши рейтингови анализатори, инвеститорът не е притиснал борда да затегне корпоративните стандарти, нито проговори? Със сигурност той е бил толкова задължен да изобличи компроментираните рейтинги, застрашили глобалната финансова система, колкото и даде мнението си за това колко трябва да плати Kraft за Cadbury. Бивш служител на Moody's, който отблизо познавал редиците на директорите там, описва Бъфет като „не особено ангажиран инвеститор". (Като повечето източници за Moody's, той помоли самоличността му да не бъде посочвана в светлината на провежданото разследване в компанията.) Друг вътрешен източник потвърждава, че старши мениджмънтът на Moody's, включително главният изпълнителен директор Реймънд МакДаниел, не води редовни разговори с Бъфет, нито „търси съвети от него за корпоративното управление или бизнес стратегията". Moody's отказа коментар. Moody's и Бъфет имаха основания да поддържат дистанция; конфликт на интереси за агенцията е да оценява голям инвеститор като Berkshire. Анализаторите, които разглеждат компанията, би трябвало да са защитени от мисли какво би означавало понижаването на рейтинга за личното им богатство. Moody's разкрива информация за конфликта с Berkshire в декларация до Комисията за ценни книжа и борси.

Въпреки това бивш анализатор на Moody's описва как изпратил имейл до Бъфет през 2007, предупреждавайки, че рейтинговите секюритизирани продукти са бомба с часовников механизъм и питайки го дали иска повече информация. Отговорът му по имейл, разказва анализаторът, бил, че е пасивен инвеститор, чийто подход към Moody's е да не се меси. Бъфет не отговори на молбите за коментар на имейла.

Невъзможно е да се оцени колко струва отдалечеността на Бъфет от рейтинговата агенция при тези необичайни условия. Оттогава акциите на Moody's се понижиха с над 50% и инвеститорите в ценни книжа, обезпечени с активи, загубиха милиарди. Агенцията понижи рейтинга на Berkshire от най-високата ААА със съвсем малко през април 2009; Бъфет започна да продава през юли 2009 и оттогава се е отървал от около една трета от вложенията на Berkshire.
ОТСТРАНЯВАНИЯ

Ако Moody's е илюстрация какво означава да имате парите на Бъфет, но не и неговата ангажираност, Coca-Cola показва как инвеститорът изпробва на практика всякакво отношение с мениджмънта. От години Бъфет се възхищава на уважавания главен изпълнителен директор на Coca-Cola Роберто Гойзуета и никога не се е месил; Гойзуета не искал съвет. Когато гигантът за напитки започва да се олюлява след неочакваната смърт на Гойзуета от рак през 1997, Бъфет помогнал наследникът на Гойзуета, Дъглас Айвестър, да бъде отстранен през 1998. Онази година акциите на Coca-Cola бяха на върха и делът на Berkshire струваше $17 млрд. През следващите няколко години компанията се отклонила от курса и през това време Бъфет се ангажирал все повече, опитвайки да оправи нещата. През 2000 наследникът на Айвестър, Дъглас Дафт, предложил да бъде купена Quaker Oats за марката й Gatotrade. Бъфет смачкал идеята на специално съвещание на борда, използвайки характерна реплика: „Щяхме да се откажем от 2 млрд. каси Coca-Cola годишно, за да вземем нещо като 400 млн. каси Gatotrade годишно." Впоследствие PepsiCo купила Quaker Oats в сделка, широко смятана за успешна, а мъдростта на Coca-Cola е разисквана надълго и нашироко. Това, което не се обсъжда, е влиянието на Бъфет.

Бъфет бе дълбоко обезпокоен от хаотичната култура и лошите резултати, но малко хора знаели колко разстроен е бил, защото той не казвал много публично. Дафт се пенсионирал през 2003, позовавайки се на здравни причини. Бъфет пряко участвал в търсенето на главен изпълнителен директор. Той се опитал да омае Килт да поеме поста. Когато Килт отказал, той се опитал да наеме бившия главен изпълнителен директор на General Electric Джак Уелш. Накрая Бъфет сложил край, като извадил от пенсия бившия директор на Coca-Cola, Невил Исдел, за да стабилизира компанията. Когато Исдел се пенсионирал, той бил наследен от Мухтар Кент, който компенсира спада на вътрешния пазар с растеж на развиващите се. С подобряване на съдбата на Colа взаимоотношенията на Бъфет с главните изпълнителни директори ставали по-сърдечни. Той се оттеглил от ролята си на активист, напускайки борда през 2006. Berkshire все още притежава 200 млн. акции и 8.6% от Coca-Cola, дял, който сега струва $11 млрд. I BW I

Уорън Бъфет влезе в бизнеса с дистрибуция на алкохол



Tретият по богатство в света (47 млрд. долара) милиардер Уорън Бъфет се появи на промоционално видео, облечен като стар рокаджия. 79-годишният милиардер е превързан с кърпа върху перука, заради която прилича на Аксел Роуз като дядо, с имитация на татуировки и характерни жестове на рок звезда той припява "Всичко за теб!" (All for you) във видеото за неговата американска застрахователна компания "Гейко" (Geico).

[YouTube]
Компанията на Уорън Бъфет – "Беркшир Хатауей" (Berkshire Hathaway), се споразумя вчера за закупи алкохолния дистрибутор "Емпайър дистрибуторс" (Empire Distributors) и планира да осъществи допълнителни покупки в сектора, предаде "Блумбърг". "Очакваме, че закупуването на "Емпайър" ще ни предостави стабилна основа за закупуването на подобни висококачествени дистрибутори", заяви Бъфет, който е и изпълнителен директор на "Беркшир Хатауей".

Бъфет търси начини да инвестира печалбата на компанията, която реализира след възстановяването на пазарите през миналата година. 79-годишният милиардер, който в рамките на четири десетилетия изгради компанията "Беркшир", извърши най-голямото корпоративно сливане в кариерата си миналия месец, след като финализира сделката за 27 млрд. долара за закупуването на железопътната компания "Бърлингтън Нордърн Санта Фе" (Burlington Northern Santa Fe Corp.).
Подразделението на "Беркшир" - "Маклейн", (McLane) ще стане притежател на новата придобивка на Бъфет. Звеното реализира за миналата година приходи от 31.2 млрд. долара.

Милиардерът трансформира "Беркшир Хатауей" от губеща текстилна компания в такава с пазарна цена 200 млрд. долара и в момента притежава стотици звена, които продават продукти и услуги.

Бъфет се опасява от инфлацията, определя ситуацията на Гърция като „голяма драма”
3 май, 2010 (77)
Виж коментарите
Коментирай

Уорън Бъфет заяви в събота, че се притеснява от перспективите за „значителна инфлация” в САЩ и на други места по света и че гръцката дългова криза има потенциал да се превърне в „голяма драма”

Бъфет добави, че неговата Berkshire Hathaway има ограничени валутни експозиции, главно чрез бизнеси като презастраховането.

В реч, по време на годишното общо събрание на акционерите на Berkshire Бъфет коментира, че голяма част от резултатите на компанията са обвързани с еврото, главно заради инвестициите в европейски компании.

За разлика от други знаменити инвеститори, като хедж фонд мениджъра Джордж Сорос, Бъфет се въздържаше от големи валутни „залози” в последните години и коментира, че докато от една страна гледа по цял свят за подходяща инвестиция, би бил щастлив да прави основните си инвестиционни залози в САЩ.

На фона на това, че много централни банки по цял свят понижиха лихвите до рекордни или близо до рекордни дъна, като по този начин напомпаха трилиони долари под формата на стимули в икономиката Бъфет изрази опасения за това, че има вероятност инфлацията да подаде глава.

„Перспективите за значителна инфлация се повишиха, не само тук, но и по целия свят” – заяви Бъфет пред 40 000 акционери, присъстващи на събранието – „Отучването ни от този „лек” може да се окаже по-трудно, отколкото възприемането на тази политика на стимулиране”

Бъфет отбеляза, че Berkshire има значителни еврови експозиции в презастраховането, особено в германската Cologne Re.

„Ние рядко развиваме силна позиция по отношение на една валута срещу друга” – коментира той – „Събитията от последните години ме карат да съм по „мечи” настроен за възможността валутите да задържат стойността си с течение на времето”

Бъфет и вицепрезидента и негова „сянка” Чарли Мънгър коментираха, че настоящите финансови проблеми на Гърция представляват уникално предизвикателство, защото правителството на страната е суверенно, но от друга страна не може да печати пари, с които да си реши проблемите по време на настоящата криза.

„Ще е голяма драма. Наистина не знам как ще завърши този филм и се опитвам да не ходя на такива филми”

Бъфет започва търговия с алкохолни напитки

Инвестиционната компания Berkshire Hathaway на милиардера Уорън Бъфет навлиза на пазара за дистрибуция на алкохолни напитки, предаде “Блумбърг”.
За тази цел тя ще придобие Kahn Ventures, която е собственик на веригата за търговия на едро с алкохолни напитки в САЩ Empire Distributors.
В писмо до акционерите на Berkshire Hathaway Бъфет е съобщил, че планира да търси повече подходящи възможности за покупки в отрасъла.
Той смята, че придобиването на Empire Distributors ще даде солидна основа за поглъщането на други качествени дистрибутори в бъдеще, но параметрите на сделката засега не са уточнени.
Уорън Бъфет ускори придобиванията на компании, след като пазарите на ценни книжа започнаха да се възстановяват през миналата година, а печалбите на фирмите тръгнаха нагоре.
През февруари 79-годишният инвеститор приключи най-голямото поглъщане в своята кариера - това на железопътната компания Burlington Northern, срещу сумата от 27 млрд. долара.
Припомняме, че Бъфет започва своята кариера, като трансформира Berkshire Hathaway от западаща текстилна фабрика в инвестиционен конгломерат с пазарна стойност от 200 млрд. долара в рамките на четири десетилетия.
Благодарение на неговата репутация инвеститорите са склонни да получават по-малка лихва от дългови книжа на Berkshire Hathaway, отколкото от американските ДЦК.

"Бъди лаком, когато другите се страхуват."

Buffett's 13 Business Principles

By
Chris Menon

Published in Investing Strategy on 14 April 2010
3
comments

Following these simple steps, Buffett has built a fortune.

Warren Buffett didn't become the world's richest investor by accident.

Aside from an unflappable temperament, a highly methodical mind, common sense and plenty of business acumen and integrity he also has the ability to learn from his mistakes and adhere to simple owner-related business principles.

In his latest Berkshire Hathaway annual report, Warren Buffett has outlined the 13 business principles that have guided his investing. They're an updated version of the 'owner's manual' he provided shareholders in 1996, although as Buffett explains, they were first set down in 1983. The fact they've remained unchanged in all this time is a testament to their long-term validity.

Here is a summarised version of the principles. I'd advise that Fools read the original source text to get a fuller understanding of Buffett's thoughts. They can be found on page 89-92 of the 2009 Berkshire Hathaway annual report.

These principles are a useful standard by which to judge the management of any business in which you are considering buying shares, as well as helping inform your approach to investing.
The 13 principles

1) Partnership

The company isn't viewed as the owner of the business assets but rather is the conduit through which the shareholders own the assets. Similarly, as a shareholder, you should view yourself as a part owner of a business that you expect to stay with indefinitely.

2) Management eats its own cooking

Berkshire Hathaway's directors have most of their net worth invested in Berkshire.

3) Maximise intrinsic value

Berkshire's progress is measured by the average annual rate of gain in intrinsic business value on a per-share basis. The long-term aim is to maximise this.

4) Buy quality

Own, either in part or outright, a diverse group of businesses that generate cash and consistently earn above-average returns on capital.

5) Clear reporting of earnings

In the annual report Charlie Munger and Warren Buffett provide the numbers and other information that really matter; the earnings of each major business they control.

6) Intrinsic value before accounting convention

Accounting consequences do not influence their operating or capital-allocation decisions.

7) Beware debt

Berkshire uses debt sparingly and, when it does borrow, attempts to structure loans on a long-term fixed-rate basis. It rejects interesting opportunities rather than over-leverage its balance sheet.

8) No management self-aggrandisement

Management does not pursue acquisitions to increase the size of their paycheck at shareholder expense. The fundamental requirement is for any acquisition to increase the per-share intrinsic value of Berkshire's stock.

9) Retained earnings should benefit the company

This is tested over five years by:

a) during the period did book-value gain exceed the performance of the S&P; and

b) did the stock consistently sell at a premium to book, meaning that every $1 of retained earnings was always worth more than $1.

If these tests are met, retaining earnings has made sense.

10) Value for stock

Berkshire issues common stock only when it receives as much in business value as it gives.

11) Avoid gin rummy behaviour

That is discarding his least promising business at every turn. In addition, be distrustful of suggestions that the poor businesses can be restored to satisfactory profitability by major capital expenditures.

12) Candid reporting

Berkshire is candid in its reporting to shareholders, emphasizing the pluses and minuses important in appraising business value.

13) Don't give business ideas away

Despite his policy of candour, Buffett discusses Berkshire's activities in marketable securities only to the extent legally required. This is because good investment ideas are rare, valuable and can be adopted by competitors.

Clearly, Buffett has set a benchmark that few other business managers meet.

Курт Дегерман спечелил парите на борсата
Шведски клошар завеща 1 млн. лири
Беднякът милионер бил много умен още от млад

Снимка интернет
Курт Дегерман, играел много успешно на борсата.
02.04.2010
Шведски клошар се оказа милионер и неговото наследство стана повод за люта семейна битка в шведския крайбрежен град Скелефтеа, пише британският вестник "Дейли телеграф".

Курт Дегерман бил известен сред съгражданите си като

ексцентричен, смрадлив мъж

чието хоби било да рови из кофите за боклук на заведенията за бързо хранене, да вади металните отпадъци и да ги предава за вторични суровини.

Дегерман починал неотдавна на 60 години от сърдечен удар и тогава стана ясно, че той е притежавал състояние, равняващо се на 1 млн. британски паунда.

Клошарят натрупал богатството, като инвестирал находчиво парите, спечелени от продажбата на метални отпадъци. Вместо да ги използва за вредни навици като алкохол или цигари, той ги вложил на борсата. Изкуството на успешните борсови инвестиции клошарят овладял, като четял всеки ден в градската библиотека икономическите страници на вестниците. В резултат на натрупаните познания и умелите инвестиции към момента на смъртта си той имал акции, оценявани на 731 хиляди британски паунда, както и

124 златни слитъка

на стойност 250 хиляди британски паунда. Всичко това той депозирал в швейцарска банка.

Завещанието на клошаря оставяло имуществото му на негов братовчед, който го посещавал редовно преди смъртта му. Друг братовчед обаче предявил претенции. Накрая двамата роднини се споразумели да си поделят наследството.

Близки на Дегерман разказват, че той е бил много умен още на младини. Заради неговите способности хората му предсказвали бляскаво бъдеще. Но Дегерман зарязал ученето заради лична драма още когато бил тийнейджър.

Милиардер дарява парите си, имал сделка с Господ

30 Март 2010 | 10:29


Преди няколко десетилетия, когато Албърт Гъбей се опитвал да започне бизнес с малко капитал, той обещал на Господ, че ако му помогне да стане милионер, един ден ще дари половината си пари.

Днес Албърт е на 82 години, а компанията му се оценява на 1.1 милиард долара. Той не само е станал милионер, а милиардер. И естествено е готов да изпълни своята част от уговорката.

Почти всичките му активи са във фонд, като половината от средствата ще бъдат дарени на Римската католическа църква. Самият Гъбей ще задържи за себе си едва 15 милиона, за да живее спокойни старини.

Британецът е на номер 880 в класацията на милиардерите на сп. „Форбс". Живее на тих британски остров, има две деца от първата си съпруга.

Започнал е своя бизнес през 1960 г., когато основал веригата за дискаунт стоки Kwik Save. През 1973 продал бизнеса за 28 млн. долара.

След това приложил бизнес модела в Нова Зеландия, САЩ и Ирландия, като инвестирал печалбата си в имоти във Великобритания.

През 1996, след като се излекувал от болки в гърба, основал веригата фитнеси Total Fitness. 10 години по-късно я продал на L&G за 154 млн. долара.

Гьбей живее по-спестовно и от Уорън Бъфет, много рядко дава интервюта. Той си е поставил за цел да увеличи богатството на компанията си и да достигне 1.5 млрд. долара до края на живота си.

Припомняме, че през 2006 Уорън Бъфет обеща да дари 85% от парите си за благотворителност. Той вярва, че огромните богатства не трябва да се наследяват. Бил Гейтс е дарил около 28 млрд. долара чрез фондацията си Bill & Melinda Gates Foundation.

През 2007 шотландският милиардер Томас Хунтър обеща да дари цялото си състояние от 1.5 млрд. долара за благотворителност.

Американските застрахователи увеличават рекордно покупките на облигации
INSURANCE.BG

запиши

отпечатай

изпрати на приятел

Нетният обем на покупките на дълг от страна на застрахователния сектор през миналата година е достигнал рекордните $153 млрд. 

Застрахователните компании в САЩ, които са държатели на корпоративни облигации за над $2,2 трлн., през миналата година са увеличили покупките си на дълговия пазар с най-бързите за последните пет години темпове, съобщи агенция „Блумбърг".Интересът към корпоративните облигации беше провокиран в значителна степен от коментарите на милиардера Уорън Бъфет за крайно благоприятната обстановка на пазара. Нетният обем на покупките на дълг от страна на застрахователния сектор през миналата година е достигнал рекордните $153 млрд.,като най-голяма е била активността през първото тримесечие на годината, когато доходността на облиигациите беше и най-висока. През 2008 година застрахователите купиха облигации за $59 млрд.
"Инвестициите се оказаха удачни. Гледайки назад ми се искаше да купим повече облигации тогава”, е коментирала пред агенцията главният инвестиционен директор на Allstate Corp. Джуди Грифин. Allstate увеличи през 2009 г. инвестициите си в корпоративен дълг с над 20% - до $33,1 млрд. Аналогични съжаления изказа и самият Бъфет. По думите му облигациите на корпорациите и общините през миналата година са били "смешно евтини спрямо държавните ценни книжа, гарантирани от Вашингтон".
Ралито на пазара на корпоративните дългови книжа през миналата година в САЩ позволи на застраховаателите в голяма степен да възстановят капитала си, загубен в хода на срива на пазара на недвижимите имоти и акции през 2008 г. и началото на 2009 година.