Оня ден Уорън Бъфет се показа по телевизията в специално предаване, чиято цел беше да вдигне морала на американския народ. Уорън Спасителя, който винаги инжектира пари в американската икономика, когато е в криза. Цял час не спря да се смее, докато водещата се опитваше да изкопчи от него някакъв конкретен отговор на въпроси като: «Добре, кога смятате, че ще се излезе от тази ситуация?», «И все пак в какво е добре да се инвестира?» и т.н. А Уорън, смеейки се, отговаря: «Ние сме в икономическа война. Не се заблуждавайте, че това не е война, но кога ще се оправят нещата, не знам».

Добре де, с кого воюваме все пак, питам аз Уорън от дивана в хола ми в Лос Анджелис, ама го питам тихичко, защото знам, че и на този въпрос ще се смее и пак нищо няма да каже.

А той обяснява това, което цял свят разбра, че всъщност и той нищо не знае.

Преди половин година обяви по медиите как купува акции на "Коноко Филипс", след което тези акции се изтряскаха яко долу, и сега компанията на веселия г-н Бъфет "Бъркшайър Хатауей" е с най-големите загуби от създаването си насам.

На него му е адски смешно, че не знае нищо, обаче какво ще стане с нас, обикновените хора, които непрекъснато разни месии хвърлят от една война в друга?

Не се ли случи така и с Ирак и военните, които «не бяха предвидили» конфликта между сунити и шиити? Сега пък тези, които движат икономиката на света, не знаят с кого воюват.

Аз пък за разлика от Бъфет знам кой е врагът.

Не ми е нужно да напускам пределите на микроскопичната «сигурност» на дома, в който живея, защото по някаква щастлива случайност продължавам да имам работа.

Врагът е алчността на света.

И по-точно алчността на цивилизованите идиоти, живеещи в безпрецедентно дълъг мир и безпрецедентно благополучие - т.е ние.

Задръстени с кредити, със запушени уста от възможността да получим още малко или да купим още един апартамент за «инвестиция» - ние.

Каква инвестиция, бе инвеститори на глупостта, когато обитаваме най-гигантската пирамида, създавана някога от човек?

Какъв Хеопс, какъв Дубай, какви бентлита, какви голф-игрища и дългосрочни печалби?

Всичко е мираж, купчина нищо, обграждащо ни отвсякъде като Китайската стена. Защото Китайската стена е вече тук.

Накъдето и да се обърнеш, тя опасва Америка, а от там продължава и към останалия «цивилизован» свят.

А Уорън може да се хили колкото си иска, защото неговата криза не е моята и твоята. Нали в продължение на години е вземал правилните решения за правилните акции.

Леко е притеснително, че точно сега и той взе да бърка като Алън Грийнспан, който не беше предполагал, горкия, до къде могат да стигнат нещата.

А за Буш да не говорим.

Той си знае, че каквото и да става, ще дойде Армагедон и ще е спасен.

И понеже явно от никъде няма да дойде смислен отговор, затова аз съм готова с моя.

Човек трябва да е способен да отгледа няколко стръка домати, да окопае някоя леха и да опази картофите от колорадски бръмбари, докато Уорън Бъфет му се хили от плазмения телевизор.

По-добре колорадски бръмбари, отколкото бръмбари в главата.