Бъфет си търси компания за над 40 млрд. долара
| 7 май 2007 18:54
Размер на шрифта: A | A | A |
Бъфет си търси компания на стойност 40-60 млрд. долара
Принтирай | Изпрати
Един от най-известните инвеститори в света - Уорън Бъфет, търси да придобие компания на стойност между 40 и 60 млрд. долара, съобщи Bloomberg.
Третият по богатство човек в света никога не бяга от големите сделки, като често се оплаква, че компанията му има повече свободен капитал, отколкото предлаганите на пазара добри инвестиции.
От 1987 година насам Уорън Бъфет успява да реализира 3600 процента възвръщаемост на сделките си. Една от по-нестандартните му инвестиции включва дял в размер на 3,3 млрд. долара в петролната компания PetroChina Co., 90 на сто от която е собственост на китайското правителство.
вторник, 21 юли 2009 г.
Бъфет е купил акции на Dow Jones & Co.
| 15 август 2007 16:54
Размер на шрифта: A | A | A |
/© снимка: БГНЕС
Принтирай | Изпрати
Холдинговата компания на милиардера Уорън Бъфет - Berkshire Hathaway Inc. („Бъркшър Хатауей”) е купила близо 2,8 млн. акции на Dow Jones & Co. („Дау Джоунс”) по-рано тази година преди Рупърт Мърдок да приключи сделката за придобиване на издателя на "Уолстрийт джърнъл", предаде Асошиейтед прес.
Бъркшър Хатауей представи сводка за тримесечието за притежаваните от нея акции на стойност 61,1 млрд. долара (44,9 млрд. евро) на Федералната комисия по ценни книжа и фондови борси в САЩ. В сводката не се посочва колко е заплатила Berkshire за акциите на Dow Jones & Co., чиято стойност беше 36,33 д. за една при приключването на търговията в деня преди огласяването на офертата на Мърдок за 60 д. на акция.
Сводката на Berkshire разкрива някои промени в компанията, но неотдавнашните инвестиции в две големи железопътни компании са пропуснати.
Berkshire Hathaway e получила разрешение да не разгласява информация за инвестициите си в Union Pacific Corp. („Юниън пасифик корп.”) и Norfolk Southern Corp. („Норфолк садърн корп.”), за които бе съобщено за първи път през май.
През май Berkshire обяви, че притежава 10,5 млн. акции от Union Pacific и близо 6,4 млн. акции от Norfolk Southern Corp. Новините за инвестициите на Berkshire в тези компании предизвикаха повишаване на стойността на акциите на дружества от сектора.
Berkshire притежава и 40,65 млн. акции от друга жп компания Burlington Northern Santa Fe Corp. („Бърлингтън нортърн Санта Фе корп.”), което се равнява на дял от 11,5 процента от нея.
| 15 август 2007 16:54
Размер на шрифта: A | A | A |
/© снимка: БГНЕС
Принтирай | Изпрати
Холдинговата компания на милиардера Уорън Бъфет - Berkshire Hathaway Inc. („Бъркшър Хатауей”) е купила близо 2,8 млн. акции на Dow Jones & Co. („Дау Джоунс”) по-рано тази година преди Рупърт Мърдок да приключи сделката за придобиване на издателя на "Уолстрийт джърнъл", предаде Асошиейтед прес.
Бъркшър Хатауей представи сводка за тримесечието за притежаваните от нея акции на стойност 61,1 млрд. долара (44,9 млрд. евро) на Федералната комисия по ценни книжа и фондови борси в САЩ. В сводката не се посочва колко е заплатила Berkshire за акциите на Dow Jones & Co., чиято стойност беше 36,33 д. за една при приключването на търговията в деня преди огласяването на офертата на Мърдок за 60 д. на акция.
Сводката на Berkshire разкрива някои промени в компанията, но неотдавнашните инвестиции в две големи железопътни компании са пропуснати.
Berkshire Hathaway e получила разрешение да не разгласява информация за инвестициите си в Union Pacific Corp. („Юниън пасифик корп.”) и Norfolk Southern Corp. („Норфолк садърн корп.”), за които бе съобщено за първи път през май.
През май Berkshire обяви, че притежава 10,5 млн. акции от Union Pacific и близо 6,4 млн. акции от Norfolk Southern Corp. Новините за инвестициите на Berkshire в тези компании предизвикаха повишаване на стойността на акциите на дружества от сектора.
Berkshire притежава и 40,65 млн. акции от друга жп компания Burlington Northern Santa Fe Corp. („Бърлингтън нортърн Санта Фе корп.”), което се равнява на дял от 11,5 процента от нея.
Бъфет вече е най-големият индивидуален акционер в Kraft Foods
| 15 февруари 2008 11:30
Размер на шрифта: A | A | A |
/© снимка: БГНЕС
Принтирай | Изпрати
Американският милиардер Уорън Бъфет постепенно придоби дял от 8,6 процента от Kraft Foods („Крафт фуудс”), който се оценява на 4,32 млрд. долара. Така Бъфет се превръща в най-големия индивидуален акционер в компанията, предаде БиБиСи. Акциите се купени миналато година по данни на американския финансов регулатор.
Инвестицията на Бъфет в Kraft Foods се приема като вот на доверие към фирмата, която през миналия месец обяви, че печалбите й за последното тримесечие са спаднали с 6 процента поради повишените разходи за суровини. Фирмата произвежда едноименното сирене, кафето Maxwell House и бисквитите Oreo.
Освен това Бъфет е купил акции на стойност 76 млн. долара на британската фармацевтична фирма GlaxoSmithKline, допълва БиБиСи.
| 15 февруари 2008 11:30
Размер на шрифта: A | A | A |
/© снимка: БГНЕС
Принтирай | Изпрати
Американският милиардер Уорън Бъфет постепенно придоби дял от 8,6 процента от Kraft Foods („Крафт фуудс”), който се оценява на 4,32 млрд. долара. Така Бъфет се превръща в най-големия индивидуален акционер в компанията, предаде БиБиСи. Акциите се купени миналато година по данни на американския финансов регулатор.
Инвестицията на Бъфет в Kraft Foods се приема като вот на доверие към фирмата, която през миналия месец обяви, че печалбите й за последното тримесечие са спаднали с 6 процента поради повишените разходи за суровини. Фирмата произвежда едноименното сирене, кафето Maxwell House и бисквитите Oreo.
Освен това Бъфет е купил акции на стойност 76 млн. долара на британската фармацевтична фирма GlaxoSmithKline, допълва БиБиСи.
Mars и Wrigley се взеха с финансовата благословия на Бъфет
| 29 април 2008 11:42
Размер на шрифта: A | A | A |
Милиардерът Уорън Бъфет /© снимка: БГНЕС
Принтирай | Изпрати
Американският производител на захарни изделия Mars Inc. и компанията Wrigley се обединяват, съобщават двете компании. Стойността на сделката е близо 23 млрд. долара.
Mars става собственик на 100 процента от капитала на Wrigley, като последният ще функционира като филиал, ще запази централата си в Чикаго и ще продължи да осъществява различни свои инициативи и кампании. Бил Ригли-младши ще остане изпълнителен директор на компанията.
„Това е добра сделка, на добра цена, осигуряваща огромни ползи за акционерите на компанията. За нас това е историческа възможност да защитим онова, което е специално за компанията като ценности, да инвестираме в марките да поддържаме растежа в дългосрочен план”, казва Ригли-младши.
Mars финансира сделката с 11 млрд. долара, а останалите средства идват от заеми - 5,7 млрд. долара от Goldman Sachs и 4,4 млрд. долара от компанията на милиардера Уорън Бъфет Berkshire Hathaway. Освен това компанията на Бъфет ще купи миноритарен дял за 2,1 млрд. долара в Wrigley.
„Онези, които ме познават, знаят, че аз съм голям фен на бизнес модела на Wrigley от години, обичам техните продукти”, казва най-богатият човек на света според последната класация на списание „Форбс”. „Обединението на тези две компании комбинира силата на Wrigley с доказаното умение на Mars да налага марки, което ще доведе до създаването на мощна сила на иновация и растеж на световния пазар за сладки изделия”, допълва Бъфет
| 29 април 2008 11:42
Размер на шрифта: A | A | A |
Милиардерът Уорън Бъфет /© снимка: БГНЕС
Принтирай | Изпрати
Американският производител на захарни изделия Mars Inc. и компанията Wrigley се обединяват, съобщават двете компании. Стойността на сделката е близо 23 млрд. долара.
Mars става собственик на 100 процента от капитала на Wrigley, като последният ще функционира като филиал, ще запази централата си в Чикаго и ще продължи да осъществява различни свои инициативи и кампании. Бил Ригли-младши ще остане изпълнителен директор на компанията.
„Това е добра сделка, на добра цена, осигуряваща огромни ползи за акционерите на компанията. За нас това е историческа възможност да защитим онова, което е специално за компанията като ценности, да инвестираме в марките да поддържаме растежа в дългосрочен план”, казва Ригли-младши.
Mars финансира сделката с 11 млрд. долара, а останалите средства идват от заеми - 5,7 млрд. долара от Goldman Sachs и 4,4 млрд. долара от компанията на милиардера Уорън Бъфет Berkshire Hathaway. Освен това компанията на Бъфет ще купи миноритарен дял за 2,1 млрд. долара в Wrigley.
„Онези, които ме познават, знаят, че аз съм голям фен на бизнес модела на Wrigley от години, обичам техните продукти”, казва най-богатият човек на света според последната класация на списание „Форбс”. „Обединението на тези две компании комбинира силата на Wrigley с доказаното умение на Mars да налага марки, което ще доведе до създаването на мощна сила на иновация и растеж на световния пазар за сладки изделия”, допълва Бъфет
Уорън Бъфет купува американски акции
| 17 октомври 2008 15:56
Размер на шрифта: A | A | A |
/© снимка: EPA/BGNES
Принтирай | Изпрати
Американският милиардер Уорън Бъфет, който се възползва от финансовата криза, за да увеличи ударите си на борсата, "купува американски акции", защото вярва в бъдещето на националните компании, съобщава самият той в статия във в. "Ню Йорк таймс".
Финансовата криза, която се разпространява и в други сектори на икономиката, ще направи така че в "краткосрочен план безработицата ще се увеличи, дейността на фирмите ще отслабне, а заглавията във вестниците ще продължат да предизвикват страх", пише Бъфет. "Ето защо... аз купувам американски акции", заявява той и обяснява този очевиден парадокс в статия със заглавие "Купувайте американски акции. Това правя аз", пише БГНЕС, като цитира АФП.
"Едно просто правило диктува моите покупки: Да бъда предпазлив, когато другите са алчни и да бъда алчен, когато другите са предпазливи. И това което е сигурно е, че страхът се разпространява и парализира дори опитните инвеститори", обяснява Бъфет. В дългосрочен план "новините за борсите ще бъдат добри", предвижда той, като признава, че не знае как финансовите пазари ще се развият през следващия месец и дори година.
| 17 октомври 2008 15:56
Размер на шрифта: A | A | A |
/© снимка: EPA/BGNES
Принтирай | Изпрати
Американският милиардер Уорън Бъфет, който се възползва от финансовата криза, за да увеличи ударите си на борсата, "купува американски акции", защото вярва в бъдещето на националните компании, съобщава самият той в статия във в. "Ню Йорк таймс".
Финансовата криза, която се разпространява и в други сектори на икономиката, ще направи така че в "краткосрочен план безработицата ще се увеличи, дейността на фирмите ще отслабне, а заглавията във вестниците ще продължат да предизвикват страх", пише Бъфет. "Ето защо... аз купувам американски акции", заявява той и обяснява този очевиден парадокс в статия със заглавие "Купувайте американски акции. Това правя аз", пише БГНЕС, като цитира АФП.
"Едно просто правило диктува моите покупки: Да бъда предпазлив, когато другите са алчни и да бъда алчен, когато другите са предпазливи. И това което е сигурно е, че страхът се разпространява и парализира дори опитните инвеститори", обяснява Бъфет. В дългосрочен план "новините за борсите ще бъдат добри", предвижда той, като признава, че не знае как финансовите пазари ще се развият през следващия месец и дори година.
EDF иска ядрените активи на Constellation за $ 4,5 млрд.
| 3 декември 2008 10:24
Размер на шрифта: A | A | A |
/© снимка: БГНЕС
Принтирай | Изпрати
Френската електрическа компания Electricite de France („Електрисите дьо Франс”) отправи ново предложение за закупуване на част от американската компания Constellation за 4,5 милиарда долара. Интерес към нея проявява и милиардерът Уорън Бъфет, предаде АФП.
„EDF предлага да придобие 50 на сто от ядрените дейности на Constellation Energy за 4,5 милиарда долара“, съобщи компанията в комюнике. EDF се надява да финализира сделката „в срок от шест до девет месеца“, след като получи „разрешението на компетентните американски власти“. Уорън Бъфет предложи да плати 4,7 милиарда долара за закупуването на Constellation. Предложението му беше одобрено от Управителния съвет на компанията, а акционерите трябва да се произнесат на 23 декември.
| 3 декември 2008 10:24
Размер на шрифта: A | A | A |
/© снимка: БГНЕС
Принтирай | Изпрати
Френската електрическа компания Electricite de France („Електрисите дьо Франс”) отправи ново предложение за закупуване на част от американската компания Constellation за 4,5 милиарда долара. Интерес към нея проявява и милиардерът Уорън Бъфет, предаде АФП.
„EDF предлага да придобие 50 на сто от ядрените дейности на Constellation Energy за 4,5 милиарда долара“, съобщи компанията в комюнике. EDF се надява да финализира сделката „в срок от шест до девет месеца“, след като получи „разрешението на компетентните американски власти“. Уорън Бъфет предложи да плати 4,7 милиарда долара за закупуването на Constellation. Предложението му беше одобрено от Управителния съвет на компанията, а акционерите трябва да се произнесат на 23 декември.
слаба валута=силни акции=слаби национални облигации; силна валута =слаби акции=силни националниоблигации
Най-големите валутни спекулации в историята
09 Юли 2009 | 11:12
слаба валута=силни акции=слаби национални облигации;
силна валута =слаби акции=силни национални облигации;
Валутният пазар е най-големият пазар в света, като валути се обменят винаги, когато услуги и стоки се търгуват между нациите. Големият размер на транзакциите предлага възможности за арбитраж за спекулантите, защото курсовете се движат всяка секунда. Обикновено тези спекуланти правят много сделки за малки печалби, но понякога големи позиции се заемат за голяма печалба или, ако нещата тръгна на зле-голяма загуба. Тук ще се спрем на най-големите валутни сделки, правени някога, подредени от investopedia.com.
Първо е важно да се разбере как се правят пари на форекс пазара. Пред всеки трейдър има четири възможности за заемане на позиции:
- Да скъси валутата-означава, че спекулантът очаква, че тя ще поевтинее спрямо друга валута.
- Да заеме дълга позиция-означава, че трейдърът предполага, че валутата ще поскъпва спрямо друга валута.
- Другите два залога са свързани с това колко ще се промени стойността в различните посоки- дали спекуланта мисли, че много или не.
Веднъж като е взел решение относно каква позиция да заеме, има много начини да го направи. Примерно, ако реши да скъси канадския долар, най-простият начин е да вземе кредит във валутата и после да го върне, след като той се е обезценил.
Това разбира се е твърде малък и бавен вариант за големите спекуланти, така че те използват различни опции и форуърди, за да изградят и ливъриджнат позицията си. Точно използването на ливъридж прави възможно сделките да достигнат милиарди долари.
№3: Анди Крийгер срещу Кивито
През 1987 Анди Крийгер, 32-годишен трейдър към Bankers Trust, внимателно следи валутите, които поскъпват срещу долара след борсовия крах известен като Черния понеделник. Докато инвеститорите и компаниите бягат от американския долар в други валути, неизбежно е някои от тях да станат фундаментално надценени, създавайки добра възможност за арбитраж. Валутата, към която Крийгер се насочва, е новозеландският долар, наричан Киви.
Използвайки сравнително нови техники чрез опции, Крийгер заема къса позицията на стойност стотици милиони. На практика, неговите продажби в определен момент са надхвърляли паричното предлагане на Нова Зеландия. Кивито пада рязко под натиска на продажбите и малкото валута в обръщение. Кивито губи между 3 и 5 на сто, докато Крийгер прави милиони.
Една част от легендата твърди, че разтревожените власти в Нова Зеландия са се обадили на шефовете на Крийгер в Bankers Trust със заплахи, за да го накарат да излезе от кивито. Той по- късно напуска Bankers Trust и отива да работи за Джордж Сорос.
№2: Стенли Дракънмилър залага на марката два пъти
Стенли Дракънмилър прави милиони със два дълги залога в една валута, докато работи за Джордж Сорос в прословутия Quantum Fund.
Дракънмилър първо залага, когато Берлинската стена пада. Очакваните трудности в обединението на Източна и Западна Германия свалят немската марка до ниво, което Дракънмилър счита за крайно. Първоначално залага доста милиони за бъдещо рали, като в последствие Сорос му казва да увеличи покупките си до 2 млрд. марки. Нещата се развиват по план, което помага доходността на Quantum Fund да прескочи 60%.
Вероятно паради успеха на първата си сделка, Дракънмилър също прави германската марка част от най-голямата валутна спекулация в историята. Няколко години по-късно, докато Сорос пречупва Английската централна банка, Дракънмилър пак заема дълга позиция в марки, като предполага, че сривът на британския паунд под натиска на шефа му ще го свали и срещу марката. Дракънмилър е убеден, че той и Сорос са прави и показват това, като купуват британски акции.
Той вярва, че Великобритания ще трябва да свали лихвите, за да стимулира бизнеса и по-евтиният паунд ще означава повече износ към европейските партньори. Следвайки тази линия, Дракънмилър купува германски облигации поради очакването, че инвеститорите ще се изместят към тях, докато немските акции ще показват по-малък ръст от британските. Било е добре изпипана сделка, допълваща печалби към основния залог на Сорос срещу паунда.
№ 1: Джордж Сорос срещу британския паунд
Британският паунд засенчва германската марка до 90-те години, въпреки че двете страни са доста различаващи се икономически. Германия е била по-силна, въпреки трудностите от обединението, но Великобритания е искала да запази паунда над 2.7 марки. Опитите да постигне това оставят страната с високи лихви и инфлация, но се е изисквало поддържането на тези нива, за да влезе в European Exchange Rate Mechanism (ERM).
Много спекуланти, и най-вече Джордж Сорос, са се чудели колко дълго този курс може да пребори пазарните сили и започват да заемат къси позиции срещу паунда. Сорос заема сериозни суми, за да заложи срещу валутата. Великобритания повишава лихвите до двуцифрени числа, за да се опита да спре инвеститорите.
Плащането на високи лихви струва пари и британското правителство осъзнава, че ще загуби милиарди, опитвайки се да спре спада на паунда. Великобритания се оттегля от ERM и паундът се срива срещу марката. Сорос прави най-малко 1 млрд. долара от тази сделка. От гледна точка на правителството на Великобритания, обезценката всъщност помага, като премахва напрежението върху лихвите и инфлацията.
Заключение
Всяка страна може да извлече ползи от слаба или силна валута. При слабата валута, местните стоки и активи стават по-евтини за инвеститорите и износът нараства. По същия начин местните стоки се купуват повече, защото вносните стават по-скъпи. Имало е много хора във Великобритания и Нова Зеландия, които са били доволни, когато спекулантите са свалили надценените валути.
Разбира се, имало и такива като вносителите, които са били не особено радостни. Валутните спекуланти правят пари, като принуждават страните да се изправят пред реалностите и затова не са сред най-обичаните.
Лира стерлинг на принудително отнемане на МОК
Обединеното кралство влезе в ERM през 1990 г., но бе принуден да излезете от програмата през 1992 г. след лири стерлинги дойде под натиск от основни валути speculators, включително и Джордж Сорос. Последвалата катастрофа от 16 септември 1992 г. бе впоследствие dubbed "Черната сряда". Там е била известна преразглеждане на отношението към този случай, дадени на Великобритания силен икономически резултати от 1992 г. насам, като някои коментатори презапис го "Бялата сряда" [1]. Някои коментатори, след Норман Tebbit взе за позоваване към МОК като "Вечната рецесия Механизъм" [2], след като Великобритания изпадна в рецесия през началото на 1990-те. Великобритания похарчени над 6bn опитва да запази валута в тесни граници, изразходването на златния си резерв. [Цитати необходими]
Сорос е основател на Сорос Фонд Мениджмънт. През 1970 г. е съосновател на Quantum фонд с Джим Роджърс, което създава по-голямата част от Сорос състояние. Роджърс оставка от фонда през 1980 година. Други партньори са включени Виктор Niederhoffer и Стенли Druckenmiller.
През 2007 г. Quantum фонд върнаха почти 32%, нетирането Сорос $ 2,9 млрд. евро. [16]
[редактиране]
Валута спекулации
На Черно сряда (16 септември, 1992), "Сорос веднага стана известен, когато му фонда се продават по-кратък от $ 10 млрд. струва на кила, възползват от Банката на Англия на нежеланието или да повишат своята лихвените проценти до нива, сравними с тези на други европейски валутен курс Механизъм страни или да нося своята валута.
Накрая, Банката на Англия е принудена да се оттегли от Европейската валута Механизъм на обменните курсове и да обезценявам лири стерлинги, и Сорос спечелил САЩ около $ 1,1 млрд. в процеса. Той беше dubbed "човекът, който разби на Банката на Англия."
The Times от понеделник, 26 октомври, 1992, цитирани Сорос като казва: "Нашата обща позиция на Съвета от Черно сряда трябваше да бъде на стойност почти $ 10 милиарда. Ние планира да продаде повече от това. В действителност, когато Норман Ламонт каза точно преди обезценяване, че Той ще заеме почти $ 15 млрд. за да се защитава стерлинги, бяхме забавно, защото това е много за това как ние искахме да продават. "
Стенли Druckenmiller, които се търгуват под Сорос, първоначално видях слабост в лири. "Сорос" принос бе бутане го вземе гигантски позиция ", в съгласие с Druckenmiller собствено проучване и инстинкти. [17] [18]
През 1997 г., по време на Азиатската финансова криза, а след това малайзийския премиер Mahathir бен Mohamad обвиняемия Сорос за използване на богатство под негов контрол, за да накаже АСЕАН за приветстващо Мианмар като член.
Уорън Buffett Пълният неделя долина CNBC Интервю - Препис и Видео
Публикувано: четвъртък, 9 юли 2009 | 8:02 PM ET
Text Size
By: Алекс Crippen
Изпълнителен продуцент
Уорън Buffett говори довечера (четвъртък) от касетата с CNBC на Юлия Boorstin в Херб Алън неделя Долината на медиите конференцията.
Той остава песимистични за икономиката на краткосрочните перспективи, като каза: най-новите номера, от своя Berkshire Хатауей компании показват, че потребителските разходи остава много слаб.
Buffett също казва втори икономически стимул вероятно ще бъдат необходими, но той предупреди, че никой не бива да очакват стимулиране на плана за "панацея."
За обобщение, вижте WBW пост Уорън Buffett Показва CNBC потребителски продажби Останете "Много, много меки"
Това е видео клип и предварителни препис на Юлия целия разговор с Buffett:
Юлия BOORSTIN: Уорън Buffett, благодаря ти така много за говорите с нас тук в неделя котловина. Искам да започна с един въпрос за това какво се случи днес. Имаме някои същия магазин продажби номера. И Costco на [COST 48,47 0,99 (2,09%)] номера бяха установени, въпреки някои от тези проверки отстъпка, и аз се чудех, имате много потребители гледат бизнеса, какво е вашето поемане на потребителя икономика? Може ли толкова зле, колкото изглежда?
Уорън BUFFETT: Аз мисля, че е. Аз не съм виждал цифри, които се отнасят до но бях чул преди време, а не от Costco, те щяха да бъдат много лоши. Над Ден на бащата, не знам дали американските семейства въстана против бащите си този ден, но продажбите са лоши. Облекло продажби са лоши. Ние сме в бельо бизнес. Ще видя как се движи всеки ден, а жените са не купуват бельо за техните съпрузи. (Laughs.) Това е все още много, много мека.
Юлия: The бельо индикатор е лошо.
BUFFETT: Да, добре, бельо става надолу. (Laughs.)
Юлия: Търсите намира потребителят бизнеса, който притежавате, имате ли чувството, когато потребителят икономиката ще вземем?
BUFFETT: Не знам кога ще го прави. Получавам много едновременни цифри върху него. Така че, когато се случи, аз ще знам. Но там 'нищо в цифрите, че днес ми казва какво ще се случи утре. Какво те да ми кажеш е, че днес той не вдигна още.
Юлия: световният икономически спад е голяма тема на разговор тук. Вчера Знам имаше голям панел дискусия по него. От всичко, което сте чули, че звучи като настроението беше много мрачен. Знам доста печален. Знам доста мрачен. То не беше положително настроение. Съгласни ли сте с това чувство?
BUFFETT: Ами, бих казал, че точно сега сме в много, много труден период. Ние сме били в нея - тя наистина е почти последно септември, средата на септември, когато той удари финансовата света като нищо не сме виждали, и това е намерила spilled отговорност в икономиката. И това е труден период сега. От друга страна, този филм ще има по-добър край.
Юлия: Сега, добър завършващ през Какъв период от време?
BUFFETT: (смее се). Аз не знам колко дълго филма ще бъде. Знам, че краят ще бъде добър, но аз не знам дали неговите две час филм или четиричасов филм.
Юлия: Ами, като заяви, че стимул е направил малко, не е достатъчно, за да получите икономика се движи. Смятате ли, че хората тук се съглася с вас за това?
BUFFETT: Ами, аз не знам за хора, съгласни с мен, но да, мисля, че те може би, най-общо. Но никога не е била предназначена стимул да действа бързо. Хората, с надеждата, че ще започнете trickling инча Като цяло, мисля, че и това не е критика на администрацията, защото аз вярвам в стимул и вероятно ще вярвам в друг, те могат да бъдат overrated по отношение на способността им да се сложи край на рецесия бързо .
Юлия: Но, ако сте застъпничество за друг, те са overrated?
BUFFETT: Мисля, че те са полезни, но аз мисля, че всеки, който гледа на тях като панацея се направи грешка. Но те са полезни, те са полезни.
Юлия: Какво мислиш, че трябва да се прави сега по отношение на, мислиш ли, че там трябва да бъде друг стимул точно сега?
BUFFETT: Мисля, че там може би трябва да бъде. Но аз не очаквам чудеса от него.
Юлия: Но толкова малко от 800 милиарда долара стимул вече са похарчени. Има ли смисъл да правя друг стимул сега, или не искаме, докато някои от тези пари, или повече от тези пари, е някъде там?
BUFFETT: Ами, бих. Ако имаше още една, която се опитате да заредите само върху коледно дърво е възможно за специфични избиратели, а вие ще се опита да го изразходват бързо. Но председателят заяви, че първоначално, нека се опитаме да дойда с лопатата готови проекти. И после конгреса беше приета в акта и аз мисля, напои го някои.
Юлия: Значи, ако стимул е стимул е, множество стимули, не е панацея, какво е решението?
BUFFETT: Няма сребърен куршум. Искам да кажа, първоначалната причина за това е на жилищния балон. Сега доста неща са принос към нея и flowed из него и всичко това. Ние построени няколко милиона жилищни единици годишно. Ние формирали милиона, три сто хиляди домакинства годишно, изненада, имахме много къщи в точка. Вие не може да работи, че почти за един ден или седмица или месец. Най-доброто, което можем да направим е да не се изграждане на много нови къщи сега. Искам да кажа, ние ще работим почти излишъкът описа-бързо. Ако искате да прекратите рецесия в най-кратки срокове, може да не правят нищо за насърчаване на нови жилища. Много труден за начало строители, но това е рецепта за получаване на предлагането и търсенето обратно в баланс.
Юлия: И така, какво означава това по отношение на лихвените проценти?
BUFFETT: Ами, вие искате ниски лихвени проценти. Колкото по-достъпни къщи са, имам предвид хората трябва да имат работа, но ниски лихвени проценти са добре дошъл до жилища на хора, означава, че те отговарят на изискванията за притежаване на жилища от даден вид, че не би друго. Но ние все още има твърде много къщи. И единственият начин да постигнем това, ние можем да било форма повече домакинства, вземи всички 14-годишните да започнете, живеещи заедно, които те вероятно ще искате, (смее се), или можем да взривим няколко къщи, които днес Не смятам, че всеки от нас би искал, или ще може да произвежда повече от домакинството формация и ние ще използваме на инвентаризация и ние ще се върнем към една жизнена икономика.
Юлия: Не се поддържа президента Obama --
BUFFETT: 100%.
Юлия: А какво мислиш за неговото поведение, неговото решение, тъй като той е бил в офиса?
BUFFETT: Той е бил ужасен. Мисля, че това е много важно, че хората в страната, както и в 30's, че те имат лидер вярват инча И те се погрижили за добра причина да вярвам в него. Плюс той комуникира изключително добре, така че те могат да разберат какво е това и защо го правиш това и какви са сроковете могат да бъдат и всички такива неща. Така че ние имаме право човек в Белия дом.
Юлия: Но се чувстваш като стимул не е направено достатъчно, така че сте съгласни с начина, по който той работи финансовата криза?
BUFFETT: Е, Конгресен написал стимул сметката. Да. (Smiles.)
Юлия: Вие сте спомена, че не сте притеснен за инфлацията в момента. Вие сте загрижени за инфлацията за установяване на ред. Какво може да правителството и Fed правя точно сега да се намали този риск?
BUFFETT: Ами, точно сега те са обливане лекарството. За съжаление, това лекарство няма да има след-ефект, и той ще бъде инфлацията, и въпросът е колко и как екстремни? Ние ще се прилага много по медицина, и ние не може да получи много инфлацията надолу по пътя. Но по-добре е да има пациентът се възстанови, отколкото да седят там и да кажа аз съм притеснен за последващи ефекти на лекарството, така че просто ще го игнорирате.
Юлия: цените на петрола са установени начин през последните шест седмици. Мисля, че те са вече около 60 долара. Това ли ще помогне на ситуацията?
BUFFETT: Ами, тя винаги помага. Искам да кажа, ние сме вносител 10-милиона барела на ден, плюс от петрол и това е данък, че останалата част от света налага на нас. Ние ще им стоки и услуги, които ние произвеждаме, или IOUs, в замяна на това. И ние купят евтино масло, толкова по-добре от нас.
Юлия: А къде мислите, че цените на петрола ще главата в друга година?
BUFFETT: (Laughs.) Ако аз знаех това, аз няма да ви кажа, но аз не го знаеш. (Laughs.)
Юлия: Така председателят Obama прекарал доста време в чужбина наскоро се занимават с международните отношения. Очевидно той има много въпроси, по негова чиния. Е, че когато той трябва да се съсредоточи вниманието си?
CNBC
Уорън Buffett по време на интервю CNBC днес, 9 юли в Херб Алън неделя Долината на медиите конференция
BUFFETT: Ами, това е важно, че той прави това, очевидно. Броят една работа е икономика, но това не значи, че игнорират останалата част на света. Плюс това той е, той е благоприятно, считан от останалата част на света и той трябва да се възползват от това. Той следва да установи отношения, които са по-добре с важни страни в сравнение с досегашното положение през последните осем години.
Юлия: Значи мислиш, че най-големият проблем, който да Obama е изправена точно сега е икономиката на САЩ?
BUFFETT: За сигурен. Искам да кажа, ако сте безработни, най-важната задача е да отида на друга работа, и да получите приходи. И страната е все безработните до степен. И това е много важно за икономиката получава, се връща. Тя ще се върне. Правителството има по-малко влияние върху това как бързо, че се случва от много хора биха искали да се надяваме, че тя би. Но правителството е играч, но той няма сребърен куршум. Икономиката ще се върне, все пак.
Юлия: Той изглежда като един от големите проблеми пред икономиката, а също и голяма тема на дискусията тук, е здравеопазването. Знам, че има известен брой панели за здравни грижи тук днес. Как гроба проблем мислиш е, мислиш ли, че САЩ здравната система е и това, което мислите на разтвора е?
BUFFETT: Ами, (смее се), аз знам колко голям проблем е, но аз не знам какво е решението. Ако знаех, че разтворът не бих се колебайте да предложи той. Но аз не се въвеждат нещо за тази страна, че стотици хиляди други хора не знаят, колкото и повече за това от мен. Но очевидно това е огромен проблем, когато това е използване на каквато и да е, някои хора казват, че на по-високо от 17% от БВП. Но ние не можем да отидем на здравните грижи ускорява с по-бързи процент от БВП. Ние го за дълго време, но имаме нужда от решение, и там са по-добри хора, хората по-добре квалифицирано от I.
Юлия: Една от идеите, които Сената демократите говорим за доплащане, е облагането на физическите лица доходи над 200 сто хиляди долара. Какво мислиш за това като идея е да се помогне на адрес здравната цена въпрос?
BUFFETT: Е, аз няма да го направя по отношение непременно до здравни грижи конкретно, но аз мисля, че на баланса богатите са undertaxed сравнение със средната класа и по-нисък клас. Искам да кажа, през последните десет години по-специално на данъчното право е наклонени в полза на хора като мен и ние не се нуждаят от помощ. И има много хора в тази страна, която правим.
Юлия: Е, какво бихте застъпник по отношение на бъдещето на данъци?
BUFFETT: Аз ще имат нещо, което хитове момчета като мен-трудно и хитове на хора, които
обслужен ни гости тази сутрин малко по-малко.
Юлия: И къде е тази разделителна линия? Дали тя 200 сто хиляди долара? Има ли смисъл, че като --
BUFFETT: Мисля, че тя трябва да бъде по-прогресивна на високо отидеш. Но мисля, че това е смешно, когато ми данък върху капиталовите печалби е по-малко от заплата данък върху това, което получавам днес.
Юлия: Какво мислиш, че някои от хората тук ще кажеш за това?
BUFFETT: Ами, ще трябва да ги поиска. (Smiles.) Някои от тях ще се съгласят. Не, много от тях ще се съгласят. Те не би искал това. Никой не обича, чиито данъци се увеличи. Аз не искам моите данъци се увеличи. Но от друга страна, ние сме повишаване 2.3, нещо такова, трилиона. Ние можем да прекарат четири трилиона. Има ще трябва да бъдат направени някои корекции някъде и аз мисля, че по-добре е да коригирате това, до известна степен, от хора като мен, отколкото на хората, които ми дадоха закуска тази сутрин.
Юлия: Колко дълго - Мислиш ли, че данъците ще отидем в близко бъдеще?
BUFFETT: Аз не знам за близко бъдеще, но ще отида във времето, защото ние няма да се въвеждат разходи определени от четири-трилиона на 2,3 трилиона, а ние няма да се заемат приходите, освен ако не сме -- - това ще бъде помогна малко, когато стигнем възстановяване, но ние ще трябва малко по-високи данъци някъде.
Юлия: И обратно до здравни грижи въпрос. В изказването на данъци, един от въпросите е дали да облага работодателя-условие здравни грижи. А това е голям проблем на дебата. Какво мислите?
BUFFETT: То ще бъде, ще има толкова много tradeoffs участва, той няма да бъде добра сметка. Никой не може да се изработи добра сметка. Така че, вие не можете да търсите в един наистина част от него, докато вие търсите най-различни части от него. Така че не разполагат с никакви магии отговор на това.
Юлия: Друго нещо, което ние не слух много за болницата е индустрия се е съгласил на много съкращения на разходите. Ние сте виждали фармацевтичната индустрия се съгласи с много отстъпки. Заедно, който възлиза на стотици милиони долара. Колко са тези видове компромиси ще бъде да се намери решение на здравеопазването?
BUFFETT: Е, те ще бъдат от значение. Но те имат проблем ли е, че имате здравеопазване ситуация сега, когато повече от два трилиона долара на година се изразходват. Това означава, че два трилиона долара ще някого, дали неговите лекари, медицински сестри, болници и фармацевтични компании, ти име. Всеки ще погледна, че законопроектът и те ще се казват "Аз получавам повече или по-малко? То е като данъчен закон промяна. Всеки ред в данъчната код е с район. Е, на всеки долар в медицински разноски има район, както и че е трудно нещо, в края. Това ще отнеме много лидери и някои държавническо от страна на хората, за да получите нещо подобно. Но това е въпрос, който трябва да се обърне внимание.
Юлия: Сега, в допълнение към здравни грижи, тази година цифровите медии и разпространението на медиите и на приходите на медиите е било голяма тема на разговор тук. Миналата година ние говорихме за запаля и бяха наистина ползващи ви запаля. Какво мислиш, че е най-голямата тема тази година?
BUFFETT: Ами, аз съм тук като част от техните аутрич програмата. Аз съм идиот селото по отношение на тези неща. Така те се опитват всичко за мен, ако това стане минало мен всеки три-годишно дете може да го направи. Аз съм лошо момче да попитам ..
Юлия: Да те се опитаха да отида да използвате нещо, тази година?
BUFFETT: Хората винаги се опитват да ме накарате да използват неща. Както ви казвам, ще бъде последният човек около използвайки landline телефон и четете вестници и правиш всички тези неща.
Юлия: Били ли сте опитвали Twitter?
BUFFETT: Аз не са опитвали Twitter, въпреки че се срещнах с колегите, които по един от съ-основатели на това, той е от малко градче в Небраска наречено Кларк и той отиде при Университета на Небраска за няколко години. Така че не може да бъде всичко лошо. (Laughs.)
Юлия: Не може да бъде всичко лошо. Сега един въпрос, тъй като ние не слух много за гледане на телевизия по Интернет, имат ли си гледания телевизия по интернет?
BUFFETT: Аз не гледам телевизия по интернет, но не са използвали интернет доста. Много.
Юлия: И така, ето, говоря с медиите CEOs, говоря CEOs от голям кръг от фирми, изпълнителният директор на Кока-Кола [KO 51,03 0,71 (1,41%)], American Express [AXP 28,89 0,86 (3,07%)] , всички те са тук, какво е чувството, което се от тях за състоянието на икономиката?
BUFFETT: Ами, те ще я види един и същи начин. Икономиката, те вероятно ще кажа, че този спад е спряна, повечето от тях ще кажа това в техния бизнес, но това е имало отскачам. Сега, това не означава, че не би било по-нататъшно намаляване. То не означава рикоширам няма да започнете утре. Но това, което виждам в техните бизнес е нещо като фиксирана линия, след голямо спускане.
Юлия: Има ли нещо, което сте чули тук от тези CEOs изненадана, че си?
BUFFETT: Не, не бих казал, че най-малко. Те се виждат същите неща, които виждам. Ние сме в около 70 фирми себе си, и аз се погрижили CEOs на всяка една от тези фирми, така че вече сте говорил с много от тях преди да съм се тук.
Юлия: Значи аз трябва да ви попитам --
BUFFETT: Ъ О. (Laughs.)
Юлия: Аз знам, че сте приятели с LeBron Джеймс. Знам, че той е голям фен на вашите години. Вчера бях чатите с него и той каза, че искате да игра за игра на пикап баскетбол с главен изпълнителен директор, всеки, който проявява интерес. Ще играя баскетбол пикап с LeBron Джеймс?
Марк Дънкан / AP
НБА звезда LeBron Джеймс
BUFFETT: Аз вече го направи. Играх го баскетбол за няколко години назад. Играхме в продължение на часове, а може би дори ще разкрие резултатите от това --
Юлия: Кой спечели?
BUFFETT: Добре, аз ще го играя всяка игра той иска да играе, стига да стигна до пазят рейтинг. (Laughs.), но аз няма да му кажа моето точкуване метод напред от време.
Юлия: Значи това не е съвпадение, че беше планирано?
BUFFETT: Ние ще играят голф, но не и баскетбол.
Юлия: Той добър голф играч?
BUFFETT: Той ми каза, че той никога не играе. Аз бях изигра 65 години, и ако вие искате да направите залог от всяка една от нас, залог за него. (Laughs.) той има специален комплект от клубовете, все пак. Фил Найт в Нике [NKE 52,83 0,39 (0,74%)] му даде този специален набор от клубовете, така че кой знае какво се случва да се хареса.
Юлия: Може би той ще бъде голям професионалист. Е, благодаря ти така много за говорите с нас. Наистина оценявам това.
BUFFETT: Може да е било удоволствие. Благодарности.
Buffett купува $ 2,1 млрд. през TXU Junk облигации
Теми: корпоративни облигации | Енергетика | Уорън Buffett | Корпоративни новини
Компании: TXU Корп | Berkshire Хатауей Инк. | Фирми
By: Ройтерс | 03 декември 2007 | 07:49 AM ET
Text Size
Уорън Buffett на Berkshire Хатауей е платец $ 2,1 милиарда за закупуване на TXU боклуци облигации
от Goldman Sachs, съобщава CNBC понеделник.
Buffett казал CNBC, че облигациите са единствените боклуци облигации, той се интересува в момента, като добави, че някои текущи въпроси даде нов смисъл на думата "боклуци."
Той призова в движение облог за ютилити бизнеса, защото на Berkshire Хатауей на
Теми: корпоративни облигации | Енергетика | Уорън Buffett | Корпоративни новини
Компании: TXU Корп | Berkshire Хатауей Инк. | Фирми
By: Ройтерс | 03 декември 2007 | 07:49 AM ET
Text Size
Уорън Buffett на Berkshire Хатауей е платец $ 2,1 милиарда за закупуване на TXU боклуци облигации
от Goldman Sachs, съобщава CNBC понеделник.
Buffett казал CNBC, че облигациите са единствените боклуци облигации, той се интересува в момента, като добави, че някои текущи въпроси даде нов смисъл на думата "боклуци."
Той призова в движение облог за ютилити бизнеса, защото на Berkshire Хатауей на
Buffett: Berkshire купи "Евтини" Корпоративни облигации в началото на тази година
Публикувано: събота, 2 май 2009 | 4:06 PM ET
Text Size
By: Алекс Crippen
Изпълнителен продуцент
Както днес Berkshire Хатауей акционерите срещата беше край, Уорън Buffett разкри компанията е "Има възможност за закупуване на някои корпоративни облигации много, много евтино няколко месеца назад."
Той също така казва, че той купи някои облигации за своя лична сметка.
Buffett партньора Чарли Munger допълни, че някои от корпоративните облигации, закупени от Berkshire са вече между 20 и 25%.
Публикувано: събота, 2 май 2009 | 4:06 PM ET
Text Size
By: Алекс Crippen
Изпълнителен продуцент
Както днес Berkshire Хатауей акционерите срещата беше край, Уорън Buffett разкри компанията е "Има възможност за закупуване на някои корпоративни облигации много, много евтино няколко месеца назад."
Той също така казва, че той купи някои облигации за своя лична сметка.
Buffett партньора Чарли Munger допълни, че някои от корпоративните облигации, закупени от Berkshire са вече между 20 и 25%.
понеделник, 20 юли 2009 г.
Мобиус: Китайската борса ще надмине по размер американската до 3 години
20.07.2009 11:33
Китайската фондова борса вероятно ще измести американския пазар по размер на капитализацията на търгуваните компании през следващите три години, смята инвеститорът Марк Мобиус.
Според него за това ще допринесе продажбата на големи дялове от държавните предприятия, както и това, че надхвърлящото 1,4 млрд. души население ще насочва все повече средства към фондовата борса.
„Населението в Китай само е натопило своя пръст на пазара на акции и има още много път за извървяване“, заявява Мобиус, цитиран от Bloomberg. Държавните компании „навлизат с огромни“ първични публични предлагания“, казва още той.
Към момента компаниите, листнати за търговия в Китай, се оценяват според пазара на 3,2 трлн. долара. За сравнение, пазарната капитализация на американските компании възлиза на 11,2 трлн. долара.
Миналия месец в Китай бе одобрено първото IPO от септември насам, след като регулаторите бяха наложили забрана за нови първични предлагания. От старта на търговията с акциите на първите две компании, станали публични през тази година – Guilin Sanjin Pharmaceutical Co. и Zhejiang Wanma Cable Co., книжата на двете дружества са поскъпнали съответно с 64 на сто и 139 на сто.
Sanjin, която е най-големият производител на билкови лекарства в страната, набра 910,8 млн. юана от първичното си предлагане, а презаписването на емисията бе 500 пъти. Емисията на Wanma, които доставят кабели за най-големия електроразпределител в Китай, беше презаписана 638 пъти и донесе 575 млн. юана на компанията.
Макар в момента някои акции в Китай да са надценени, пазарът ще тръгне нагоре, след като стане ясно, че печалбите растат, смята Мобиус. „По пътя можем да очакваме корекции. Аз обаче бих очаквал по-стабилно и изразено движение нагоре“.
20.07.2009 11:33
Китайската фондова борса вероятно ще измести американския пазар по размер на капитализацията на търгуваните компании през следващите три години, смята инвеститорът Марк Мобиус.
Според него за това ще допринесе продажбата на големи дялове от държавните предприятия, както и това, че надхвърлящото 1,4 млрд. души население ще насочва все повече средства към фондовата борса.
„Населението в Китай само е натопило своя пръст на пазара на акции и има още много път за извървяване“, заявява Мобиус, цитиран от Bloomberg. Държавните компании „навлизат с огромни“ първични публични предлагания“, казва още той.
Към момента компаниите, листнати за търговия в Китай, се оценяват според пазара на 3,2 трлн. долара. За сравнение, пазарната капитализация на американските компании възлиза на 11,2 трлн. долара.
Миналия месец в Китай бе одобрено първото IPO от септември насам, след като регулаторите бяха наложили забрана за нови първични предлагания. От старта на търговията с акциите на първите две компании, станали публични през тази година – Guilin Sanjin Pharmaceutical Co. и Zhejiang Wanma Cable Co., книжата на двете дружества са поскъпнали съответно с 64 на сто и 139 на сто.
Sanjin, която е най-големият производител на билкови лекарства в страната, набра 910,8 млн. юана от първичното си предлагане, а презаписването на емисията бе 500 пъти. Емисията на Wanma, които доставят кабели за най-големия електроразпределител в Китай, беше презаписана 638 пъти и донесе 575 млн. юана на компанията.
Макар в момента някои акции в Китай да са надценени, пазарът ще тръгне нагоре, след като стане ясно, че печалбите растат, смята Мобиус. „По пътя можем да очакваме корекции. Аз обаче бих очаквал по-стабилно и изразено движение нагоре“.
неделя, 19 юли 2009 г.
Българин в САЩ реши загадка за цени на акциите чрез измерване на отпадъци
17.07.2009
Докторантът в Университета в Чикаго Алекси Савов направи проучване, озаглавено „Ценообразуване на активите чрез отпадъци“, в което излага тезата, че количеството отпадъци, което произвеждаме, е по-добър (т.е. по-динамичен) показател за потреблението в сравнение с традиционните методи за измерване, пише Wall Street Journal.
Този барометър на потреблението може да помогне да се обясни защо инвеститорите очакват такава голяма премия от инвестиции в акции в сравнение с държавни облигации.
Т. нар. „загадка за премията при акциите“ предизвиква все по-голям интерес, но остава нерешена в икономическите кръгове още от 80-те години насам, пише изданието. Тя се състои в това, че икономистите не могат да дадат адекватно обяснение защо инвеститорите изискват толкова голяма рискова премия при покупката на волатилни акции в сравнение със стабилните облигации. Премията за риска от акции спрямо облигациите в дългосрочен аспект е около 6%, което според икономистите е прекалено голяма разлика.
На теория един от начините за обяснение на тази разлика е да се вземе предвид потреблението, което е обща мярка за богатството. Инвеститорите очакват премия от инвестиции, които се понижават, когато се понижи и потреблението. Това се дължи на факта, че облигациите, в качеството си на алтернатива на инвестициите в акции, остават стабилни при спад в потреблението.
Според теорията на Савов има и друг метод за обяснение на този феномен: ако произвеждаме много отпадъци, ние сме богати, ако спрем да произвеждаш отпадъци – значи сме бедни. За разлика от облигациите акциите обикновено губят стойността си при трудни времена. Следователно инвеститорите е логично да очакват голяма компенсация за това, че влагат парите си в нещо, чиято стойност се понижава успоредно със спада на общото богатство.
Проблемът за икономистите досега бе, че установената мярка за потреблението не показва достатъчна корелация с акциите, за да може да бъде обяснена премията. На теория потреблението и цените на акциите би трябвало да се движат в различните посоки в тандем. Въпреки това потреблението, по начина по който се измерва от официалните статистики (личните разходи за дълготрайни стоки и услуги), не флуктуира толкова много.
„Промените в потреблението бяха толкова малки, че не можеше да се обясни защо те (инвеститорите) изискват толкова висока премия от акциите“, казва Савов. Сравнително ниската волатилност на потреблението, според правителствените статистики в различните държави, говори, че хората са толкова уплашени от акциите, колкото някой, „който отказва да излезе от къщи, тъй като се страхува да не му падне тухла на главата“, пише изданието.
Използването на отпадъците като измерител на потреблението обаче работи по-добре. Количеството генерирани отпадъци е много по-волатилно (също като пазара на акции) и показва защо очакваната премия от инвеститорите е реална. Ако потреблението се движи много нагоре и надолу, хората биха искали да са компенсирани за покупката на активи, които се движат успоредно с потреблението.
Данните за отпадъците в САЩ например отразяват движението на акциите два пъти по-адекватно в сравнение с официалната статистика за потреблението. Корелацията между данните за отпадъците и потреблението в САЩ е 60%, докато тази с правителствените данни е 30%.
Савов, който в момента е на 26 години, се е преместил в САЩ от България в тийнейджърските си години и сега е докторант последна година в Университета в Чикаго. Той е тествал идеята си спрямо данни за отпадъците в 19 европейски страни и Япония.
По думите му най-висока корелация има между информацията за отпадъците и движението на пазара в Япония, която е около 90%. Това се дължи на стриктните регулации за отпадъци и сметосъбиране и подробната статистика за тях, която е на разположение там.
Данните за отпадъците в САЩ, които той е използвал, са от статистиките на Агенцията за опазване на околната среда, които започват от 1960 г. и включват всякакъв вид отпадъци.
17.07.2009
Докторантът в Университета в Чикаго Алекси Савов направи проучване, озаглавено „Ценообразуване на активите чрез отпадъци“, в което излага тезата, че количеството отпадъци, което произвеждаме, е по-добър (т.е. по-динамичен) показател за потреблението в сравнение с традиционните методи за измерване, пише Wall Street Journal.
Този барометър на потреблението може да помогне да се обясни защо инвеститорите очакват такава голяма премия от инвестиции в акции в сравнение с държавни облигации.
Т. нар. „загадка за премията при акциите“ предизвиква все по-голям интерес, но остава нерешена в икономическите кръгове още от 80-те години насам, пише изданието. Тя се състои в това, че икономистите не могат да дадат адекватно обяснение защо инвеститорите изискват толкова голяма рискова премия при покупката на волатилни акции в сравнение със стабилните облигации. Премията за риска от акции спрямо облигациите в дългосрочен аспект е около 6%, което според икономистите е прекалено голяма разлика.
На теория един от начините за обяснение на тази разлика е да се вземе предвид потреблението, което е обща мярка за богатството. Инвеститорите очакват премия от инвестиции, които се понижават, когато се понижи и потреблението. Това се дължи на факта, че облигациите, в качеството си на алтернатива на инвестициите в акции, остават стабилни при спад в потреблението.
Според теорията на Савов има и друг метод за обяснение на този феномен: ако произвеждаме много отпадъци, ние сме богати, ако спрем да произвеждаш отпадъци – значи сме бедни. За разлика от облигациите акциите обикновено губят стойността си при трудни времена. Следователно инвеститорите е логично да очакват голяма компенсация за това, че влагат парите си в нещо, чиято стойност се понижава успоредно със спада на общото богатство.
Проблемът за икономистите досега бе, че установената мярка за потреблението не показва достатъчна корелация с акциите, за да може да бъде обяснена премията. На теория потреблението и цените на акциите би трябвало да се движат в различните посоки в тандем. Въпреки това потреблението, по начина по който се измерва от официалните статистики (личните разходи за дълготрайни стоки и услуги), не флуктуира толкова много.
„Промените в потреблението бяха толкова малки, че не можеше да се обясни защо те (инвеститорите) изискват толкова висока премия от акциите“, казва Савов. Сравнително ниската волатилност на потреблението, според правителствените статистики в различните държави, говори, че хората са толкова уплашени от акциите, колкото някой, „който отказва да излезе от къщи, тъй като се страхува да не му падне тухла на главата“, пише изданието.
Използването на отпадъците като измерител на потреблението обаче работи по-добре. Количеството генерирани отпадъци е много по-волатилно (също като пазара на акции) и показва защо очакваната премия от инвеститорите е реална. Ако потреблението се движи много нагоре и надолу, хората биха искали да са компенсирани за покупката на активи, които се движат успоредно с потреблението.
Данните за отпадъците в САЩ например отразяват движението на акциите два пъти по-адекватно в сравнение с официалната статистика за потреблението. Корелацията между данните за отпадъците и потреблението в САЩ е 60%, докато тази с правителствените данни е 30%.
Савов, който в момента е на 26 години, се е преместил в САЩ от България в тийнейджърските си години и сега е докторант последна година в Университета в Чикаго. Той е тествал идеята си спрямо данни за отпадъците в 19 европейски страни и Япония.
По думите му най-висока корелация има между информацията за отпадъците и движението на пазара в Япония, която е около 90%. Това се дължи на стриктните регулации за отпадъци и сметосъбиране и подробната статистика за тях, която е на разположение там.
Данните за отпадъците в САЩ, които той е използвал, са от статистиките на Агенцията за опазване на околната среда, които започват от 1960 г. и включват всякакъв вид отпадъци.
Кухи компании от региона дебютират в САЩ
От Христо Петров
Всички статии на автора
Последна промяна в 17:52 на 19 юли 2009, 302 прочитания, 4 коментара
Все повече кухи компании от Източна Европа избират извънрегулирания пазар на САЩ за своя борсов дебют, съобщават "Ванкувър сън" и "Сиатъл таймс". Мажоритарите им разчитат на една и съща схема - да напомпат цената на акциите бързо и след това да продадат дяловете си на други инвеститори.
Двата вестника посочват, че някои от случаите са направо абсурдни. Така например IPO на извънрегулирания пазар е осъществила украинската Green Bikes Rental. Дружеството представило план за бъдещата си дейност и успяло да набере над 50 хил. долара от първичното си предлагане, но само след няколко месеца се отказало от бизнес стратегията си. Причината била, че според направените изследвания инфраструктурните условия в Киев не били подходящи за развиването на бизнес с отдаване на велосипеди под наем. Други любопитни примери са руската Plethora Resources, която има само един регистриран служител, който е и изпълнителен директор; както и още една руска компания - Azure International. Първоначално дружеството твърдяло, че се занимава с производство на евтини душ кабини, но след това сменило името си на Air Transport Group Holdings, което предполага, че предлага транспортни услуги. Още редица примери влизат в тази графа, като например 79-годишен украински масажист, чийто СПА център излязъл на борсата още преди да е започнал работа.
В основата на всички тези IPO-та е юристът Файяз Дийн, чиято компания урежда листването на дружествата. По данни на "Ванкувър сън" Дийн е натрупал опит в друга подобна компания, която също е известна с уреждането на причудливи първични предлагания - като например на производител на бутилирана вода за кучета. Според изданието слабост на юриста са никому неизвестни компании предимно от Русия и Украйна.
Извънрегулираният пазар в САЩ позволява редица манипулации с книжа на кухи компании, които рядко развиват дейност, а активите им не струват повече от няколко хиляди долара. Тъй като книжата не са ликвидни, цента им може да се манипулира лесно от собствениците и да се създаде впечатление за значителна доходност. Обикновено акционерите правят това с подвеждаща информация или като си продават един на друг акции на изкуствено висока цена с цел да привлекат вниманието на други инвеститори.
От Христо Петров
Всички статии на автора
Последна промяна в 17:52 на 19 юли 2009, 302 прочитания, 4 коментара
Все повече кухи компании от Източна Европа избират извънрегулирания пазар на САЩ за своя борсов дебют, съобщават "Ванкувър сън" и "Сиатъл таймс". Мажоритарите им разчитат на една и съща схема - да напомпат цената на акциите бързо и след това да продадат дяловете си на други инвеститори.
Двата вестника посочват, че някои от случаите са направо абсурдни. Така например IPO на извънрегулирания пазар е осъществила украинската Green Bikes Rental. Дружеството представило план за бъдещата си дейност и успяло да набере над 50 хил. долара от първичното си предлагане, но само след няколко месеца се отказало от бизнес стратегията си. Причината била, че според направените изследвания инфраструктурните условия в Киев не били подходящи за развиването на бизнес с отдаване на велосипеди под наем. Други любопитни примери са руската Plethora Resources, която има само един регистриран служител, който е и изпълнителен директор; както и още една руска компания - Azure International. Първоначално дружеството твърдяло, че се занимава с производство на евтини душ кабини, но след това сменило името си на Air Transport Group Holdings, което предполага, че предлага транспортни услуги. Още редица примери влизат в тази графа, като например 79-годишен украински масажист, чийто СПА център излязъл на борсата още преди да е започнал работа.
В основата на всички тези IPO-та е юристът Файяз Дийн, чиято компания урежда листването на дружествата. По данни на "Ванкувър сън" Дийн е натрупал опит в друга подобна компания, която също е известна с уреждането на причудливи първични предлагания - като например на производител на бутилирана вода за кучета. Според изданието слабост на юриста са никому неизвестни компании предимно от Русия и Украйна.
Извънрегулираният пазар в САЩ позволява редица манипулации с книжа на кухи компании, които рядко развиват дейност, а активите им не струват повече от няколко хиляди долара. Тъй като книжата не са ликвидни, цента им може да се манипулира лесно от собствениците и да се създаде впечатление за значителна доходност. Обикновено акционерите правят това с подвеждаща информация или като си продават един на друг акции на изкуствено висока цена с цел да привлекат вниманието на други инвеститори.
Фабер: Истинската криза ще дойде след време
17 юли, 2009
Виж коментарите
Коментирай
Не сме чули последната дума на кризата, въпреки всички приказки за зелени кълнове. Както предрекох на 6 март на фондовите пазари имаше ръст – този ръст беше предизвикан от напомпаните в системата пари от централните банки. Това каза в днешно интервю за CNBC Марк Фабер, автора на популярния доклад Gloom, Boom and Doom.
„Ако помпате пари в системата и създавате огромни фискални дефицити – вие създавате волатилност” – коментира Фабер.
„Видяхме временно дъно през март, ще имаме рали за около година и повече…може би дори 18 месеца. Истинската криза ще се разрази много по-късно и тя ще прочисти системата” – добави Фабер.
Запитан кога според него ще се случи това Фабер заяви, че не може да даде точна прогноза:
„Може да е след 5, може да е след 10 години, но с това кризата няма да свърши”
Има две противоречащи си мнения – едното е за това, че дефлацията е голямата опасност, като цените и търсенето ще се сриват, другите смятат, че най-големия риск е инфлацията и слабия долар. Като цяло, при криза като настоящата където липсва търсене при наличие на свръхкапацитет, при нормални условия бихте имали дефлация…тук обаче идва правителството и създава огромни дефицити – коментира Фабер принадлежността си към лагера на „инфлационистите”.
„Имаме печатари на пари като господин Бернанке и Мървин Кинг (управителя на Английската ЦБ)…никога по-рано не е имало подобен експеримент в историята на човечеството, всички правителства да хвърлят пари по едно и също време в системата” – отбеляза Фабер.
Един от начините да се справим с кризата е да бъдат уволнени половината от заетите в публичния сектор и да ги пратим да работят в частния, защото ако прехвърлите правителствена дейност към частния сектор икономиката става много по-ефективна – заяви Фабер
„Това е период на преход, който може би е болезнен. Защо Калифорния има подобни проблеми? Не защото в Калифорния има твърде много учители, а защото образователния департамент е твърде раздут като щат” – добави швейцареца
17 юли, 2009
Виж коментарите
Коментирай
Не сме чули последната дума на кризата, въпреки всички приказки за зелени кълнове. Както предрекох на 6 март на фондовите пазари имаше ръст – този ръст беше предизвикан от напомпаните в системата пари от централните банки. Това каза в днешно интервю за CNBC Марк Фабер, автора на популярния доклад Gloom, Boom and Doom.
„Ако помпате пари в системата и създавате огромни фискални дефицити – вие създавате волатилност” – коментира Фабер.
„Видяхме временно дъно през март, ще имаме рали за около година и повече…може би дори 18 месеца. Истинската криза ще се разрази много по-късно и тя ще прочисти системата” – добави Фабер.
Запитан кога според него ще се случи това Фабер заяви, че не може да даде точна прогноза:
„Може да е след 5, може да е след 10 години, но с това кризата няма да свърши”
Има две противоречащи си мнения – едното е за това, че дефлацията е голямата опасност, като цените и търсенето ще се сриват, другите смятат, че най-големия риск е инфлацията и слабия долар. Като цяло, при криза като настоящата където липсва търсене при наличие на свръхкапацитет, при нормални условия бихте имали дефлация…тук обаче идва правителството и създава огромни дефицити – коментира Фабер принадлежността си към лагера на „инфлационистите”.
„Имаме печатари на пари като господин Бернанке и Мървин Кинг (управителя на Английската ЦБ)…никога по-рано не е имало подобен експеримент в историята на човечеството, всички правителства да хвърлят пари по едно и също време в системата” – отбеляза Фабер.
Един от начините да се справим с кризата е да бъдат уволнени половината от заетите в публичния сектор и да ги пратим да работят в частния, защото ако прехвърлите правителствена дейност към частния сектор икономиката става много по-ефективна – заяви Фабер
„Това е период на преход, който може би е болезнен. Защо Калифорния има подобни проблеми? Не защото в Калифорния има твърде много учители, а защото образователния департамент е твърде раздут като щат” – добави швейцареца
четвъртък, 16 юли 2009 г.
Ф. Ферлегер: Цената на петрола ще се срине до 20 долара за барел
16.07.2009 13:31
Цената на петрола ще се срути до 20 долара за барел, тъй като рецесията ще доведе до драстичен спад на търсенето на суровината, смята бившият съветник на Белия дом Филип Ферлегер, който се занимава с академична работа в сферата на икономиката.
До края на годината ще бъде създаден излишък от 100 млн. барела петрол, което ще запълни целия капацитет за съхранение на суровината. Това може да изпрати цената на петрола рязко надолу до седемгодишното дъно от 20 долара за барел, предава Bloomberg.
Специалистът е на такова мнение, тъй като данните показвали как производството на петрол надвишава с около 1 млн. барела дневното потребление на суровината.
Информационната агенция припомня, че през 2007 година Ферлегер правилно е предсказал поскъпването на петрола над 100 долара за барел.
„Икономическото положение не се подобрява“, заявява Ферлегер, който е професор в Университета на Калгари. „Ако рецесията продължи, а предстоящата зима е мека, то ситуацията ще стане разрушителна“, смята той.
„ОПЕК не оценява размера на съкращението в производството, което трябва да се направи“, заявява специалистът и посочва, че организацията трябва да произвежда около 2 млн. барела дневно.
„Складовете ще станат тесни. Не е ясно изобщо дали ще има достатъчно капацитет за съхранение на излишъка“, казва Ферлегер.
„Още сега цените трябваше да бъдат доста по-ниски, но заради инициативата по запълване на запасите това не в така. Има нужда от форуърдни купувачи, каквито се появяват при страх от инфлация, но такъв няма, а опасенията се насочват към дефлация“, посочва специалистът, който е и издател на списанието Petroleum Economics Montly.
За последен път цената на петрола бе на ниво от 20 долара за барел през февруари 2002 година. Днес цената на черното злато се движи на ниво около 60 долара за барел.
16.07.2009 13:31
Цената на петрола ще се срути до 20 долара за барел, тъй като рецесията ще доведе до драстичен спад на търсенето на суровината, смята бившият съветник на Белия дом Филип Ферлегер, който се занимава с академична работа в сферата на икономиката.
До края на годината ще бъде създаден излишък от 100 млн. барела петрол, което ще запълни целия капацитет за съхранение на суровината. Това може да изпрати цената на петрола рязко надолу до седемгодишното дъно от 20 долара за барел, предава Bloomberg.
Специалистът е на такова мнение, тъй като данните показвали как производството на петрол надвишава с около 1 млн. барела дневното потребление на суровината.
Информационната агенция припомня, че през 2007 година Ферлегер правилно е предсказал поскъпването на петрола над 100 долара за барел.
„Икономическото положение не се подобрява“, заявява Ферлегер, който е професор в Университета на Калгари. „Ако рецесията продължи, а предстоящата зима е мека, то ситуацията ще стане разрушителна“, смята той.
„ОПЕК не оценява размера на съкращението в производството, което трябва да се направи“, заявява специалистът и посочва, че организацията трябва да произвежда около 2 млн. барела дневно.
„Складовете ще станат тесни. Не е ясно изобщо дали ще има достатъчно капацитет за съхранение на излишъка“, казва Ферлегер.
„Още сега цените трябваше да бъдат доста по-ниски, но заради инициативата по запълване на запасите това не в така. Има нужда от форуърдни купувачи, каквито се появяват при страх от инфлация, но такъв няма, а опасенията се насочват към дефлация“, посочва специалистът, който е и издател на списанието Petroleum Economics Montly.
За последен път цената на петрола бе на ниво от 20 долара за барел през февруари 2002 година. Днес цената на черното злато се движи на ниво около 60 долара за барел.
сряда, 15 юли 2009 г.
Уорън Buffett си сестра да бъдат предмет на биография Обеми са писали за Уорън Buffett символ на живота и историята на инвестиционна стратегия, която е catapulted Berkshire Хатауей в горния край на куп от най-големите американски компании.
Далеч по-малко е написано за живота на Buffett на по-възрастните сестра, 81-годишният Дорис, чийто живот история и добри дела са най-впечатляващи в собствените си права.
Но това скоро ще се промени. А биографията на Дорис Buffett, чиито Слънчевата Lady фондация раздават милиони долари на стойност благотворителност всяка година, за хората и програми често ръчно избрано от Дорис себе си, е в строителството.
Седемнадесет години Майк Zitz беше вестника репортер направи скромна заплата в Fredericksburg, Va. Той чул за отвор в четири спални, четири-баня дом в централната зона и отиде да провери това.
Какво намери, беше прекрасно обзаведен дом, собственост на Дорис Buffett, които са живели в Fredericksburg и изключване, тъй като нейното семейство преместени там когато тя е тийнейджър (Уорън намразиха го и се върна след шест седмици, за да Omaha). Дорис го попитах какво е искал да плати наема. Zitz отговорили, че биха могли да си позволят само $ 500 на месец за начало, че той е някои може да са били под наем за срок от четири пъти. Но нещо за Zitz порази акорд с Buffett, и тя се съгласи да я. Но при едно условие.
"Тук на сделката," Дорис Buffett казал Zitz. Тя след това продължи да се каже, че ще трябва да се използва една от спалните, когато тя се върна в града от различните си пътувания. Zitz съгласил и живял там за следващите две години, да се запознаеш му хазяйката и през това време. Двамата останаха в пипай века оттогава.
Дорис поканени Zitz и жена му, Лиза, на вечеря преди няколко години, за да катран книгата, която си брат и рок звезда Боно от U2 приятел имаше настоява тя да направи. Тя харесваше Zitz на писане и го познаваха добре, така че той е естествен избор, въпреки че би било първата му книга. Zitz, който е прекарал по-голямата част от кариерата си като писател вестника, договорени.
"Тя искаше да ми даде шанс," Zitz каза.
Заглавието на биографията, която Zitz се надява да приключи до края на годината и публикува следващата пролет, извиква с фразата, че Дорис използвани за започване на преговори за наем в нея място - "Тук е сделка."
Майк Zitz, по-горе, е за написването на книгата
около Дорис Buffett. Вносител снимка
Но книгата не е име само след тази първа среща. Дорис Buffett често използва тази фраза, когато регламентираща я философията на благотворителността с получателите на нейната репутация.
Дорис Buffett казва тя не вярва в ръка, но вместо ръка нагоре. Това означава, че тя иска да помогне на хората и програми, които могат да използват любовта да си помогнат сами. Така тя фондове програми затворници, за да получи образование и readjusted в обществото, за да изгради живота на очукан жени, за да се науча колежа студенти за благотворителността, за да плати на медицински разходи на тези с дефекти на раждане и много повече. През 2007 г. я Фондация издадени повече от $ 12 милиона безвъзмездна помощ.
Дорис Buffett призовава себе си "на дребно филантроп," смисъл тя оценява индивидуалните молби. От друга страна, нейният брат описва себе си като "едро филантроп," вземане на огромния подаръци за фондации, включително Бил & Мелинда Гейтс фондация, която може да реши как най-добре е да го използвам.
Уорън Buffett изпраща сестра си на писмата, които той получава молба за благотворителна помощ и Дорис и нейния персонал се оцени ги една по една. Уорън Buffett праща пари за финансиране на тези добри дела.
Въпреки си брат огромно богатство, той не е бил лек живот за Дорис Buffett. Тя трябваше да преодолеят трудна връзка с майка си, загубени в богатството от 1987 г. на фондовия пазар катастрофата и още. Макар Zitz не планира да арфа от тези в книгата си, той няма намерение да ги включи, за да покаже колко много Дорис е да се преодолее, когато тя е като почитан филантроп, баба и приятел.
"Мисля, че тя ще помогне на много хора," каза Zitz. "Това е страхотна история за разказване."
Zitz е прекарал много часове интервюиране Дорис, много от него, провеждани в Fredericksburg където Zitz все още живее и Дорис Buffett прекарва по-голямата част от годината. Zitz е пътувала с нея, да я свидетел много добри дела и да поговорим с нея приятели и Фондация служители. Той отлетял за Omaha с Дорис тази година за Berkshire Хатауей годишната среща.
Zitz заяви, че книгата "няма да се превърне в doorstop," A шегувате позоваване Schroeder Алис в "Снежна Топка," а 900-плюс страница биография на Уорън Buffett. Той иска тя да бъде забавно и вдъхновяващи четат, но предупреждава, че не се възприема като една книга да учи хората как да правят много пари. "
И това е сделката.
Далеч по-малко е написано за живота на Buffett на по-възрастните сестра, 81-годишният Дорис, чийто живот история и добри дела са най-впечатляващи в собствените си права.
Но това скоро ще се промени. А биографията на Дорис Buffett, чиито Слънчевата Lady фондация раздават милиони долари на стойност благотворителност всяка година, за хората и програми често ръчно избрано от Дорис себе си, е в строителството.
Седемнадесет години Майк Zitz беше вестника репортер направи скромна заплата в Fredericksburg, Va. Той чул за отвор в четири спални, четири-баня дом в централната зона и отиде да провери това.
Какво намери, беше прекрасно обзаведен дом, собственост на Дорис Buffett, които са живели в Fredericksburg и изключване, тъй като нейното семейство преместени там когато тя е тийнейджър (Уорън намразиха го и се върна след шест седмици, за да Omaha). Дорис го попитах какво е искал да плати наема. Zitz отговорили, че биха могли да си позволят само $ 500 на месец за начало, че той е някои може да са били под наем за срок от четири пъти. Но нещо за Zitz порази акорд с Buffett, и тя се съгласи да я. Но при едно условие.
"Тук на сделката," Дорис Buffett казал Zitz. Тя след това продължи да се каже, че ще трябва да се използва една от спалните, когато тя се върна в града от различните си пътувания. Zitz съгласил и живял там за следващите две години, да се запознаеш му хазяйката и през това време. Двамата останаха в пипай века оттогава.
Дорис поканени Zitz и жена му, Лиза, на вечеря преди няколко години, за да катран книгата, която си брат и рок звезда Боно от U2 приятел имаше настоява тя да направи. Тя харесваше Zitz на писане и го познаваха добре, така че той е естествен избор, въпреки че би било първата му книга. Zitz, който е прекарал по-голямата част от кариерата си като писател вестника, договорени.
"Тя искаше да ми даде шанс," Zitz каза.
Заглавието на биографията, която Zitz се надява да приключи до края на годината и публикува следващата пролет, извиква с фразата, че Дорис използвани за започване на преговори за наем в нея място - "Тук е сделка."
Майк Zitz, по-горе, е за написването на книгата
около Дорис Buffett. Вносител снимка
Но книгата не е име само след тази първа среща. Дорис Buffett често използва тази фраза, когато регламентираща я философията на благотворителността с получателите на нейната репутация.
Дорис Buffett казва тя не вярва в ръка, но вместо ръка нагоре. Това означава, че тя иска да помогне на хората и програми, които могат да използват любовта да си помогнат сами. Така тя фондове програми затворници, за да получи образование и readjusted в обществото, за да изгради живота на очукан жени, за да се науча колежа студенти за благотворителността, за да плати на медицински разходи на тези с дефекти на раждане и много повече. През 2007 г. я Фондация издадени повече от $ 12 милиона безвъзмездна помощ.
Дорис Buffett призовава себе си "на дребно филантроп," смисъл тя оценява индивидуалните молби. От друга страна, нейният брат описва себе си като "едро филантроп," вземане на огромния подаръци за фондации, включително Бил & Мелинда Гейтс фондация, която може да реши как най-добре е да го използвам.
Уорън Buffett изпраща сестра си на писмата, които той получава молба за благотворителна помощ и Дорис и нейния персонал се оцени ги една по една. Уорън Buffett праща пари за финансиране на тези добри дела.
Въпреки си брат огромно богатство, той не е бил лек живот за Дорис Buffett. Тя трябваше да преодолеят трудна връзка с майка си, загубени в богатството от 1987 г. на фондовия пазар катастрофата и още. Макар Zitz не планира да арфа от тези в книгата си, той няма намерение да ги включи, за да покаже колко много Дорис е да се преодолее, когато тя е като почитан филантроп, баба и приятел.
"Мисля, че тя ще помогне на много хора," каза Zitz. "Това е страхотна история за разказване."
Zitz е прекарал много часове интервюиране Дорис, много от него, провеждани в Fredericksburg където Zitz все още живее и Дорис Buffett прекарва по-голямата част от годината. Zitz е пътувала с нея, да я свидетел много добри дела и да поговорим с нея приятели и Фондация служители. Той отлетял за Omaha с Дорис тази година за Berkshire Хатауей годишната среща.
Zitz заяви, че книгата "няма да се превърне в doorstop," A шегувате позоваване Schroeder Алис в "Снежна Топка," а 900-плюс страница биография на Уорън Buffett. Той иска тя да бъде забавно и вдъхновяващи четат, но предупреждава, че не се възприема като една книга да учи хората как да правят много пари. "
И това е сделката.
NRG енергия: по-добър начин да се играе Buffett? 0 коментари
15-ти юли 2009 12:27 ч. | за запасите: EXC, NRG, BRK.A, BRK.B
Размер на шрифта:
Печат
Имейл
TweetThis
Когато се каже € œplay Buffettâ € имах предвид хората, които следва Buffett инвестиционна стратегия, по-точно хората, които купуват и притежават компанията му Berkshire Хатауей (NYSE: BRK.A, BRK.B) състав. Това не е лесно, колкото Buffettâ € ™ е стратегия, не е ясно, рязани, и дружината му състав е предимно overpriced през последните години (тъй като на неговата слава), да не говорим за домашното правиш Berkshire е почти мисия невъзможна (поне аз се чувствах не може да разбирам му ъгъла камък бизнес: застраховка). Така че тук е по-добър начин:
Покупка на акции Buffett купили
Berkshire е нетен купувач на акции (акции), както и поради размерите му, той трябва да подаде купуват / продават дейности SEC всяко тримесечие (gurusfocus има хубава маса за това). Покупка на акции Buffett купи @ 50% или 30% от цената Buffett, ще предложи на марж на безопасност (както по отношение на фирмата, бизнеса и цена на акцията) при инвестиране. Както казах в предишните си NRG пункт, Buffett средна цена на NRG състав е около $ 34,36 на акция.
А конфронтация между Exelon и NRG Енергия
Получих годишната среща и Exelon прокси материал: и двете компании прати писмо и карта за гласуване два пъти (един преди новата оферта, един след). Аз гласува с NRG борда преди Exelon повдигнати му предложи.
2 юли Exelon (NYSE: EXC) засилена обмяна оферта от 0,485 до 0,545 Exelon акции за една акция NRG (Exelon IR уеб сайт).
6 юли, NRG (NYSE: NRG) отхвърли Exelon предлагат нови (NRG IR уеб сайт)
Fortune списание статия. Последни Икономист също имаше една статия на тази тема. Мисля, NRG Енергия активи в Тексас е по-ценен от Exelon Средния (Чикаго), тъй като на демографията (населението и икономиката в Тексас, ще расте по-бързо и в бъдеще).
Whatâ € ™ е правото цена?
Тя се появява Дейвид Крейн, изпълнителен директор на NRG, се очаква нещо в 30s. В момента Exelon предлагат е около $ 26 до 27 (0,545 акции на EXC състав). Вярвам, че когато Buffett купих това, той не очаква да се загуби. Така че моите съвети на Джон Rowe (главен изпълнителен директор на Exelon): най-малко повишаване на търговеца да извърши Orcale на Omaha пауза дори, OK?
15-ти юли 2009 12:27 ч. | за запасите: EXC, NRG, BRK.A, BRK.B
Размер на шрифта:
Печат
Имейл
TweetThis
Когато се каже € œplay Buffettâ € имах предвид хората, които следва Buffett инвестиционна стратегия, по-точно хората, които купуват и притежават компанията му Berkshire Хатауей (NYSE: BRK.A, BRK.B) състав. Това не е лесно, колкото Buffettâ € ™ е стратегия, не е ясно, рязани, и дружината му състав е предимно overpriced през последните години (тъй като на неговата слава), да не говорим за домашното правиш Berkshire е почти мисия невъзможна (поне аз се чувствах не може да разбирам му ъгъла камък бизнес: застраховка). Така че тук е по-добър начин:
Покупка на акции Buffett купили
Berkshire е нетен купувач на акции (акции), както и поради размерите му, той трябва да подаде купуват / продават дейности SEC всяко тримесечие (gurusfocus има хубава маса за това). Покупка на акции Buffett купи @ 50% или 30% от цената Buffett, ще предложи на марж на безопасност (както по отношение на фирмата, бизнеса и цена на акцията) при инвестиране. Както казах в предишните си NRG пункт, Buffett средна цена на NRG състав е около $ 34,36 на акция.
А конфронтация между Exelon и NRG Енергия
Получих годишната среща и Exelon прокси материал: и двете компании прати писмо и карта за гласуване два пъти (един преди новата оферта, един след). Аз гласува с NRG борда преди Exelon повдигнати му предложи.
2 юли Exelon (NYSE: EXC) засилена обмяна оферта от 0,485 до 0,545 Exelon акции за една акция NRG (Exelon IR уеб сайт).
6 юли, NRG (NYSE: NRG) отхвърли Exelon предлагат нови (NRG IR уеб сайт)
Fortune списание статия. Последни Икономист също имаше една статия на тази тема. Мисля, NRG Енергия активи в Тексас е по-ценен от Exelon Средния (Чикаго), тъй като на демографията (населението и икономиката в Тексас, ще расте по-бързо и в бъдеще).
Whatâ € ™ е правото цена?
Тя се появява Дейвид Крейн, изпълнителен директор на NRG, се очаква нещо в 30s. В момента Exelon предлагат е около $ 26 до 27 (0,545 акции на EXC състав). Вярвам, че когато Buffett купих това, той не очаква да се загуби. Така че моите съвети на Джон Rowe (главен изпълнителен директор на Exelon): най-малко повишаване на търговеца да извърши Orcale на Omaha пауза дори, OK?
Мобиус: Назрява нова много лоша криза
15 юли, 2009
Виж коментарите
Коментирай
Назрява нова финансова криза, която ще дойде от неспособността да се регулират ефективно дериватите и от огромната ликвидност, която пакетите за стимулиране създават, заявява пред Bloomberg Марк Мобиус от Templeton Asset Management Ltd.
„Политическият натиск, който създават инвестиционните банки и другите големи играчи, които печелят от дериватите ще осуетят адекватна регулация, заяви Мобиус, който контролира 25 милиарда долара, в качеството си на президент на Templeton – „Определено ще има нова криза”
Дериватите са отговорни за отписвания и загуби на стойност от 1,5 трилиона долара на най-големите банки, застрахователи и брокери от началото на 2007 година насам, твърди агенцията.
Мобиус не коментира какво смята, че би било ефективна регулация на деривативите. Според банката за Международен сетълмент деривативите в момента са на стойност от 592 трилиона долара – 10 пъти повече от световния БВП.
„Банките правят толкова много пари от тези неща, че те не искат прозрачност, защото спредовете са толкова щедри когато няма прозрачност” – казва Мобиус.
Според него можем да станем свидетели на „много лоша криза” в период от 5 до 7 години, когато парите от пакетите за стимулиране на икономиките ударят и без това уязвимата икономика.
Мобиус прогнозира и серия от кратки, „драматични” корекции на фондовите борси в краткосрочен план, като заявява, че „15-20% са нищо, когато хората са нервни”
Според него нововъзникващите пазари „не са скъпи” и ще продължат да растат. Той заяви, че е привърженик на стоковия пазар и на компании като Anglo American, която има интереси в платината, златото, диамантите, въглищата и базовите метали.
За Китай и Индия според него добър залог са компаниите ориентирани към потребителите и банките.
15 юли, 2009
Виж коментарите
Коментирай
Назрява нова финансова криза, която ще дойде от неспособността да се регулират ефективно дериватите и от огромната ликвидност, която пакетите за стимулиране създават, заявява пред Bloomberg Марк Мобиус от Templeton Asset Management Ltd.
„Политическият натиск, който създават инвестиционните банки и другите големи играчи, които печелят от дериватите ще осуетят адекватна регулация, заяви Мобиус, който контролира 25 милиарда долара, в качеството си на президент на Templeton – „Определено ще има нова криза”
Дериватите са отговорни за отписвания и загуби на стойност от 1,5 трилиона долара на най-големите банки, застрахователи и брокери от началото на 2007 година насам, твърди агенцията.
Мобиус не коментира какво смята, че би било ефективна регулация на деривативите. Според банката за Международен сетълмент деривативите в момента са на стойност от 592 трилиона долара – 10 пъти повече от световния БВП.
„Банките правят толкова много пари от тези неща, че те не искат прозрачност, защото спредовете са толкова щедри когато няма прозрачност” – казва Мобиус.
Според него можем да станем свидетели на „много лоша криза” в период от 5 до 7 години, когато парите от пакетите за стимулиране на икономиките ударят и без това уязвимата икономика.
Мобиус прогнозира и серия от кратки, „драматични” корекции на фондовите борси в краткосрочен план, като заявява, че „15-20% са нищо, когато хората са нервни”
Според него нововъзникващите пазари „не са скъпи” и ще продължат да растат. Той заяви, че е привърженик на стоковия пазар и на компании като Anglo American, която има интереси в платината, златото, диамантите, въглищата и базовите метали.
За Китай и Индия според него добър залог са компаниите ориентирани към потребителите и банките.
неделя, 12 юли 2009 г.
Уорън Бъфет продава колата си в eBay
23.08.2006 10:34
СТАТИЯ
размер на шрифта:
Аукционът за стария Lincoln Town Car е третият Интернет - търг с участието на милиардера тази година
Американският милиардер Уорън Бъфет, който заема второ място след Бил Гейтс в списъка на най-богатите хора на планетата, ще продаде на Интернет - аукцион в eBay своя автомобил Lincoln Town Car от 2001 г. Причината е, че преди няколко месеца Бъфет си е купил нов Cadillac DTS, съобщават световните агенции.
Търгът ще се проведе между 12 и 22 септември, като началната цена на колата ще бъде 25 000 долара. Спечелените средства ще бъдат изразходвани за благотворителни цели, съобщиха хора, близки до милиардера.
Припомняме, че това е вече трети Интернет - аукцион с участието на Уорън Бъфет от началото на 2006 г. През май бизнесменът продаде на търг за 11 211 долара популярен хавайски музикален инструмент с личен автограф върху него. От 2000 г. пък ежегодно в eBay се организира аукцион за правото да се обядва с Бъфет. През миналия юни за това право бяха платени 620 100 долара. Най-често кандидати, желаещи да спечелят възможността за обяд в компанията на инвеститора, са бизнесмени, разчитащи в лична среща да убедят Бъфет да вложи парите си в техните начинания.
Също през юни милиардерът обяви плановете си да дари голяма част от своето 44 - милиардно състояние на благотворителната фондация на Бил и Мелинда Гейтс.
23.08.2006 10:34
СТАТИЯ
размер на шрифта:
Аукционът за стария Lincoln Town Car е третият Интернет - търг с участието на милиардера тази година
Американският милиардер Уорън Бъфет, който заема второ място след Бил Гейтс в списъка на най-богатите хора на планетата, ще продаде на Интернет - аукцион в eBay своя автомобил Lincoln Town Car от 2001 г. Причината е, че преди няколко месеца Бъфет си е купил нов Cadillac DTS, съобщават световните агенции.
Търгът ще се проведе между 12 и 22 септември, като началната цена на колата ще бъде 25 000 долара. Спечелените средства ще бъдат изразходвани за благотворителни цели, съобщиха хора, близки до милиардера.
Припомняме, че това е вече трети Интернет - аукцион с участието на Уорън Бъфет от началото на 2006 г. През май бизнесменът продаде на търг за 11 211 долара популярен хавайски музикален инструмент с личен автограф върху него. От 2000 г. пък ежегодно в eBay се организира аукцион за правото да се обядва с Бъфет. През миналия юни за това право бяха платени 620 100 долара. Най-често кандидати, желаещи да спечелят възможността за обяд в компанията на инвеститора, са бизнесмени, разчитащи в лична среща да убедят Бъфет да вложи парите си в техните начинания.
Също през юни милиардерът обяви плановете си да дари голяма част от своето 44 - милиардно състояние на благотворителната фондация на Бил и Мелинда Гейтс.
Нищо ново под слънцето - на един дето избачкал софтуера се падат по 10 ченгета да го охраняват, случайно да не открадне собствения си труд и да го продаде на конкуренцията... За сведение - тази категория софтуер се базира на последните достижения на математическата (статистическа) обработката на данни в реално време - за дълъг период надали става но в рамките на работното денонощие на борсите софтуера "хваща" закономерности и подава команда за части от секундата да се купят или продадат акции/ценни книжа на определени компании ...
Кой открадна софтуера на Goldman Sachs?
21:30 от Маргарита Насева
КОМПАНИИ
Компютърните престъпления могат да нанесат щети за милиони долари.
[Reuters]
Руският емигрант Сергей Алейников е обвинен в промишлен шпионаж и източване на данни, което може да донесе загуба за милиони долари на американската банка.
Една от най-стабилните американски банки Goldman Sachs може да реализира загуба на стойност милиони долари заради кражба на свръхсекретен търговски софтуер. Кражбата е извършена от Сергей Алейников, бивш служител на банката.
Алейников е бил задържан миналия петък от ФБР на летище Нюарк (щата Ню Джърси). Освободен е в понеделник вечерта под гаранция от 750 хиляди долара. Срещу него са повдигнати обвинения за кражба на търговски софтуер. Според федералните власти програмата помага на Goldman Sachs да генерира печалби в размер на милиони долари всяка година като сключва бързи сделки с ценни книжа и стоки. Федералните власти твърдят, че програмата следи развитието на пазарите в реално и използва сложни математически формули, за да прогнозира развитието им.
Кой е Алейников?
Сергей Алейников е на 39 години. Той емигрира в САЩ през 1991 г. От информацията за него в сайта LinkedIn става ясно, че програмистът е постъпил на работа в Goldman Sachs през май 2007 г.
Руските издания твърдят, че софтуерният специалист бързо се издигал в банката до поста заместник ръководител на отдела, който обезпечава търговските операции на Goldman Sachs на фондовите и стоковите пазари. По данни на ФБР Сергей Алейников е бил един от програмистите, които разработват и усъвършенстват компютърната система за търговия.
Технология на престъплението
Според информация на агенция Reuters в началото на юни Сергей Алейников е напуснал Goldman Sachs и малко преди да бъде арестуван, е постъпил на работа в друга фирма в Чикаго, където заплатата му е била тройно по-висока, отколкото в Goldman Sachs.
Преди да напусне банката, Алейников е "източил" програмата и файлове с поверителна информация на сървър в Германия. Впоследствие е прехвърлил изтеглените файлове на свой домашен компютър. По данни на New York Times дейността му е привлякла вниманието на службите за сигурност на банката, тъй като обемът на копираната информация от служебния сървър на Goldman Sachs е бил необичайно голям. Федералните власти са конфискували всички компютри от дома на Алейников.
Задържаният, съпругата му и неговия адвокат отричат обвиненията. Алейников признава, че е копирал данни на домашния си компютър, но твърди, че информацията не е била тайна. По думите му той не е знаел за наличието на поверителни данни в този масив. Едва след като е свалил данните, осъзнал, че те са повече, отколкото е възнамерявал да изтегли.
Според властите, обаче, действията му са били умишлени, тъй като Алейников ги е криптирал и след това е "изтрил" използваната програма. Адвокатът му пък нарече обвиненията на федералните власти "нелепи". Според адвокат Сабрина Шроф в Goldman са знаели, че програмистът е записвал данни на личния си ноутбук, за да може да работи у дома и в това не е имало нищо престъпно.
По случая съществуват много въпроси - кой е поръчал източването на софтуера, кой още е имал достъп до свалената от Алейников информация на германския сървър, защо федералните власти са чакали толкова много, преди да се намесят, след като той е изтеглил информацията три седмици по-рано. Изслушванията в съда ще започнат на 3 август и вероятно ще хвърлят светлина върху случая.
Разследването и делото ще се следят с голям интерес, не само защото става въпрос за секретен софтуер, но защото те ще дадат информация за това как работят част от центровете, генериращи големите печалби не само в Goldman Sachs, но и в други фирми от Уолстрийт и как компаниите защитават своите системи.
петък, 10 юли 2009 г.
Бъфет „за“ втори спасителен план, отправя нови съвети против разоряване
10.07.2009 15:04
Милиардерът Уорън Бъфет вярва, че САЩ ще излезе от сегашната икономическа рецесия по-силен от всякога, но поведението на американския потребител може да се промени завинаги, предаде Abc. Той не изключва възможността безработицата да се повиши до 11%, преди икономиката да се възстанови.
Бъфет подкрепя идеята за втори пакет за насърчаване на икономиката, но предупреждава, че той трябва да бъде оползотворен по различен начин. По този начин ефектът ще бъде по-голям и ще се възстанови доверието на обществеността в действията на правителството.
Последните доклади на правителството показват, че парите от първия спасителен план за 787 млрд. щатски долара са били разпределени неравномерно. Скорошен анализ от New York Times разкри, че селските райони в САЩ получават по-малки суми за транспортни проекти.
Инвеститорът, известен като „Оракула от Омаха“ поради историята на своите успешни инвестиции, сподели своите три базови съвета с хората, които искат да увеличават своите спестявания и да съхранят парите си на сигурно място.
Неговият първи съвет гласи, че ако едно нещо изглежда твърде добро, за да е истина, то вероятно е истина. Вторият съвет поучава, че винаги трябва да се гледа колко заработва човекът, който се опитва да ви продаде нещо. Третият съвет е кратък: „Не задлъжнявайте“.
Според него сегашната криза е предизвикана от свръхзадлъжняването на домакинствата и компаниите. Той допълва, че никой човек не може да се разори, ако няма заеми и не дължи пари. Ето защо рецесията може да припомни на американските потребители как да спестяват повече и да харчат по-малко.
Бъфет предупреди, че хората трябва да са търпеливи, защото ще мине време, преди икономиката да се съживи. Най-дълго ще бъде възстановяването на жилищния сектор поради големия излишък от жилища на пазара в резултат от презастрояването.
Бъфет изрази увереност в действията на председателя на Федералния резерв Бен Бернанке и вярва, че той ще бъде преизбран на своя пост, след като мандатът му изтече в края на тази година.
Бъфет призна, че действията на правителството ще увеличат още повече бюджетния дефицит, но допълни, че би се притеснявал повече, ако властите са били безучастни. Здравната система в САЩ, която е най-скъпата в целия свят, но не и най-ефективната, се нуждае от драстична реформа.
10.07.2009 15:04
Милиардерът Уорън Бъфет вярва, че САЩ ще излезе от сегашната икономическа рецесия по-силен от всякога, но поведението на американския потребител може да се промени завинаги, предаде Abc. Той не изключва възможността безработицата да се повиши до 11%, преди икономиката да се възстанови.
Бъфет подкрепя идеята за втори пакет за насърчаване на икономиката, но предупреждава, че той трябва да бъде оползотворен по различен начин. По този начин ефектът ще бъде по-голям и ще се възстанови доверието на обществеността в действията на правителството.
Последните доклади на правителството показват, че парите от първия спасителен план за 787 млрд. щатски долара са били разпределени неравномерно. Скорошен анализ от New York Times разкри, че селските райони в САЩ получават по-малки суми за транспортни проекти.
Инвеститорът, известен като „Оракула от Омаха“ поради историята на своите успешни инвестиции, сподели своите три базови съвета с хората, които искат да увеличават своите спестявания и да съхранят парите си на сигурно място.
Неговият първи съвет гласи, че ако едно нещо изглежда твърде добро, за да е истина, то вероятно е истина. Вторият съвет поучава, че винаги трябва да се гледа колко заработва човекът, който се опитва да ви продаде нещо. Третият съвет е кратък: „Не задлъжнявайте“.
Според него сегашната криза е предизвикана от свръхзадлъжняването на домакинствата и компаниите. Той допълва, че никой човек не може да се разори, ако няма заеми и не дължи пари. Ето защо рецесията може да припомни на американските потребители как да спестяват повече и да харчат по-малко.
Бъфет предупреди, че хората трябва да са търпеливи, защото ще мине време, преди икономиката да се съживи. Най-дълго ще бъде възстановяването на жилищния сектор поради големия излишък от жилища на пазара в резултат от презастрояването.
Бъфет изрази увереност в действията на председателя на Федералния резерв Бен Бернанке и вярва, че той ще бъде преизбран на своя пост, след като мандатът му изтече в края на тази година.
Бъфет призна, че действията на правителството ще увеличат още повече бюджетния дефицит, но допълни, че би се притеснявал повече, ако властите са били безучастни. Здравната система в САЩ, която е най-скъпата в целия свят, но не и най-ефективната, се нуждае от драстична реформа.
четвъртък, 9 юли 2009 г.
Уорън Бъфет: Ще се оправим
Уорън Бъфет, Оракулът на Омаха, любимият милиардер на Америка, беше цитиран във всички медии с изказването си, че Америка вече лети към пропастта с главата надолу, че безработицата ще се увеличи и ще последва инфлация.
Бъфет пише много хубаво. Неговите писма до акционерите на компанията му Бъркшиър се четат като профетическа есеистична литература. Има закачливо перо. В последното си писмо до акционерите пише следното: "С Тони се почувствахме като комари на нудистки плаж. Навсякъде бъка от сочни обекти." Като комари-инвеститори в акции, разбира се. Той е моралният стожер на милиардерите, Лев Толстой на привилегированите. Има пълно доверие в американския бизнес, вярва в дълбоките кешови резерви, осигуряващи независимостта на компаниите му, проповядва умереност, предпазливост, правителствена намеса в тежки рецесии. Инвеститор е за него професия като всяка друга, макар че предпочита да е шеф на Дженерал Електрик или разносвач на вестници, особено последното, защото може да прави каквото си иска когато си поиска. Не обича бляскавия хай-лайф, не одобрява практиката милиарди да се наследяват, обича да се изказва, като Тед Търнър по едно друго време, по въпроси на икономиката и икономическата политика. Едно негово изречение да жужне в журналистическо ухо, и Бъфет е вече на страниците на вестниците. Една добра негова прогноза има заряда да дръпне акциите на споменатото предприятие нагоре. Има невероятна памет за числа и данни, обяснява бизнеса с феномени на психологията - на консуматорите и на инвеститорите. По един простичък начин обяснява сегашното положение с факта, че за и.д.-тата гроздето никога не е твърде високо и твърде кисело, ако колегата се стреми да го има. Когато изпълнителният директор в една компания чуе, че конкуренцията прави нещо, и той иска да се хване на същото хоро, без оглед на бизнес модел и конкретните възможности на компанията. "Ако Кока Кола купи нещо, Пепси вече мисли за същото на същата сцена. На всеки изпълнителен директор му е близка тази 'всички други деца го правят' философия". В по-добрите времена, разбира се, тази особеност на бизнес елита се наричаше "характер А", като буквата А след характер означаваше агресивност, лидерство, богатство, успех, първенство, безкомпромисен нагон за пари и власт, и се считаше за нещо много хубаво.
Уорън Бъфет, Оракулът на Омаха, любимият милиардер на Америка, беше цитиран във всички медии с изказването си, че Америка вече лети към пропастта с главата надолу, че безработицата ще се увеличи и ще последва инфлация.
Бъфет пише много хубаво. Неговите писма до акционерите на компанията му Бъркшиър се четат като профетическа есеистична литература. Има закачливо перо. В последното си писмо до акционерите пише следното: "С Тони се почувствахме като комари на нудистки плаж. Навсякъде бъка от сочни обекти." Като комари-инвеститори в акции, разбира се. Той е моралният стожер на милиардерите, Лев Толстой на привилегированите. Има пълно доверие в американския бизнес, вярва в дълбоките кешови резерви, осигуряващи независимостта на компаниите му, проповядва умереност, предпазливост, правителствена намеса в тежки рецесии. Инвеститор е за него професия като всяка друга, макар че предпочита да е шеф на Дженерал Електрик или разносвач на вестници, особено последното, защото може да прави каквото си иска когато си поиска. Не обича бляскавия хай-лайф, не одобрява практиката милиарди да се наследяват, обича да се изказва, като Тед Търнър по едно друго време, по въпроси на икономиката и икономическата политика. Едно негово изречение да жужне в журналистическо ухо, и Бъфет е вече на страниците на вестниците. Една добра негова прогноза има заряда да дръпне акциите на споменатото предприятие нагоре. Има невероятна памет за числа и данни, обяснява бизнеса с феномени на психологията - на консуматорите и на инвеститорите. По един простичък начин обяснява сегашното положение с факта, че за и.д.-тата гроздето никога не е твърде високо и твърде кисело, ако колегата се стреми да го има. Когато изпълнителният директор в една компания чуе, че конкуренцията прави нещо, и той иска да се хване на същото хоро, без оглед на бизнес модел и конкретните възможности на компанията. "Ако Кока Кола купи нещо, Пепси вече мисли за същото на същата сцена. На всеки изпълнителен директор му е близка тази 'всички други деца го правят' философия". В по-добрите времена, разбира се, тази особеност на бизнес елита се наричаше "характер А", като буквата А след характер означаваше агресивност, лидерство, богатство, успех, първенство, безкомпромисен нагон за пари и власт, и се считаше за нещо много хубаво.
За Бъфет обаче няма святи класи и елити. Ако човек не знае, че това е вторият най-богат човек на света за 2009 година, според Форбс, ще си помисли, че може би е професор по икономика.
Вярва в благините на менторството и 15 пъти на година се среща на живо със студенти.
Въпреки своите 37 милиарда долара, той е скромен, говори разумно, живее в къща, която е закупил през 1958 година. През 2006 година дари 37.4 милиарда от парите си на пет фондации, 31 милиарда от които бяха за фондацията на приятеля му Бил Гейтс.
Бъфет говори бързо, малко хаотично, ползва разговорен жаргон, мисълта му тече стакато, често се позовава и/или критикува теоретични конструкти, добре познати от учебниците по икономика и теория на медиите.
Той например вярва в ликвидност, в диверсифициране на инвестициите, във въртенето на парите чрез производство.
Купува текстилното предприятие Бъркшиър Хатауей през 1965 година и го превръща в супер успешен холдинг с инвестиции в застрахователния, хранителния, банковия, енергийния бизнес. Известен е, а понякога и критикуван, че, веднъж закупил ценни книжа в дадена компания, не продава с десетилетия.
Инвестирал е в Кока Кола, Уелс Фарго, Американ Експрес, Гайко, Деъри Куин и др. Когато купува ценни книжа, се води от максимата: бъди алчен, когато всички са уплашени, и предпазлив, когато всички са алчни.
Въпреки всичко, миналат година изгуби 25 милиарда долара поради обезценяване на ценните книжа.
На девети март Бъфет отговаряше на въпроси на журналисти и зрители на CNBC в продължение на три часа. По време на разговора успя да вмъкне реклама на застрахователния си и банков бизнес като Гайко и Уелс Фарго, което им вдигна акциите на следващия ден.
Посланията му бяха насочени както към Америка като цяло, така и към правителството.
Бъфет призова към единение на нацията и подкрепа за Обама, но също така критикува правителството за това, че посланията му са неясни. Неясни за големия бизнес явно.
Изключително изгодните вложения, които Бъфет направи в Голдман Сакс и Дженерал Електрик през септември 2008 зависят до голяма степен от успеха на възстановителните операции на правителството.
Като практичен бизнесмен и едър инвеститор в газови и нефтени предприятия, обаче, Уорън Бъфет се обяви против така наречената cap and trade данъчна програма, с която се въвеждат ограничения на емисиите на въглероден двуокис в атмосферата.
Дори ги нарече регресивен данък, който бизнесите ще прехвърлят на клиентите си. Липса на идеализъм и прогресивно мислене, но пък доста реалистичен репортаж от бъдещето.
В крайна сметка така мислят богатите, а това, което става на световната сцена, макар и намагнетизирано от масите, си остава вечната борба между старите и новите печалбарски модели на бизнеса, стари и нови политически приоритети.
И как богатите разчитат случките и посланията, и говорят за тях донякъде дава ориентация поне за силите на противоборство и единение.
Бъфет се е оказвал прав в повечето случаи и особено в дългосрочен план.
Затова си струва да го чуем.
Най-големите валутни спекулации в историята
09 Юли 2009 | 11:12
Валутният пазар е най-големият пазар в света, като валути се обменят винаги, когато услуги и стоки се търгуват между нациите. Големият размер на транзакциите предлага възможности за арбитраж за спекулантите, защото курсовете се движат всяка секунда. Обикновено тези спекуланти правят много сделки за малки печалби, но понякога големи позиции се заемат за голяма печалба или, ако нещата тръгна на зле-голяма загуба. Тук ще се спрем на най-големите валутни сделки, правени някога, подредени от investopedia.com.
Първо е важно да се разбере как се правят пари на форекс пазара. Пред всеки трейдър има четири възможности за заемане на позиции:
- Да скъси валутата-означава, че спекулантът очаква, че тя ще поевтинее спрямо друга валута.
- Да заеме дълга позиция-означава, че трейдърът предполага, че валутата ще поскъпва спрямо друга валута.
- Другите два залога са свързани с това колко ще се промени стойността в различните посоки- дали спекуланта мисли, че много или не.
Веднъж като е взел решение относно каква позиция да заеме, има много начини да го направи. Примерно, ако реши да скъси канадския долар, най-простият начин е да вземе кредит във валутата и после да го върне, след като той се е обезценил.
Това разбира се е твърде малък и бавен вариант за големите спекуланти, така че те използват различни опции и форуърди, за да изградят и ливъриджнат позицията си. Точно използването на ливъридж прави възможно сделките да достигнат милиарди долари.
№3: Анди Крийгер срещу Кивито
През 1987 Анди Крийгер, 32-годишен трейдър към Bankers Trust, внимателно следи валутите, които поскъпват срещу долара след борсовия крах известен като Черния понеделник. Докато инвеститорите и компаниите бягат от американския долар в други валути, неизбежно е някои от тях да станат фундаментално надценени, създавайки добра възможност за арбитраж. Валутата, към която Крийгер се насочва, е новозеландският долар, наричан Киви.
Използвайки сравнително нови техники чрез опции, Крийгер заема къса позицията на стойност стотици милиони. На практика, неговите продажби в определен момент са надхвърляли паричното предлагане на Нова Зеландия. Кивито пада рязко под натиска на продажбите и малкото валута в обръщение. Кивито губи между 3 и 5 на сто, докато Крийгер прави милиони.
Една част от легендата твърди, че разтревожените власти в Нова Зеландия са се обадили на шефовете на Крийгер в Bankers Trust със заплахи, за да го накарат да излезе от кивито. Той по- късно напуска Bankers Trust и отива да работи за Джордж Сорос.
№2: Стенли Дракънмилър залага на марката два пъти
Стенли Дракънмилър прави милиони със два дълги залога в една валута, докато работи за Джордж Сорос в прословутия Quantum Fund.
Дракънмилър първо залага, когато Берлинската стена пада. Очакваните трудности в обединението на Източна и Западна Германия свалят немската марка до ниво, което Дракънмилър счита за крайно. Първоначално залага доста милиони за бъдещо рали, като в последствие Сорос му казва да увеличи покупките си до 2 млрд. марки. Нещата се развиват по план, което помага доходността на Quantum Fund да прескочи 60%.
Вероятно паради успеха на първата си сделка, Дракънмилър също прави германската марка част от най-голямата валутна спекулация в историята. Няколко години по-късно, докато Сорос пречупва Английската централна банка, Дракънмилър пак заема дълга позиция в марки, като предполага, че сривът на британския паунд под натиска на шефа му ще го свали и срещу марката. Дракънмилър е убеден, че той и Сорос са прави и показват това, като купуват британски акции.
Той вярва, че Великобритания ще трябва да свали лихвите, за да стимулира бизнеса и по-евтиният паунд ще означава повече износ към европейските партньори. Следвайки тази линия, Дракънмилър купува германски облигации поради очакването, че инвеститорите ще се изместят към тях, докато немските акции ще показват по-малък ръст от британските. Било е добре изпипана сделка, допълваща печалби към основния залог на Сорос срещу паунда.
№ 1: Джордж Сорос срещу британския паунд
Британският паунд засенчва германската марка до 90-те години, въпреки че двете страни са доста различаващи се икономически. Германия е била по-силна, въпреки трудностите от обединението, но Великобритания е искала да запази паунда над 2.7 марки. Опитите да постигне това оставят страната с високи лихви и инфлация, но се е изисквало поддържането на тези нива, за да влезе в European Exchange Rate Mechanism (ERM).
Много спекуланти, и най-вече Джордж Сорос, са се чудели колко дълго този курс може да пребори пазарните сили и започват да заемат къси позиции срещу паунда. Сорос заема сериозни суми, за да заложи срещу валутата. Великобритания повишава лихвите до двуцифрени числа, за да се опита да спре инвеститорите.
Плащането на високи лихви струва пари и британското правителство осъзнава, че ще загуби милиарди, опитвайки се да спре спада на паунда. Великобритания се оттегля от ERM и паундът се срива срещу марката. Сорос прави най-малко 1 млрд. долара от тази сделка. От гледна точка на правителството на Великобритания, обезценката всъщност помага, като премахва напрежението върху лихвите и инфлацията.
Заключение
Всяка страна може да извлече ползи от слаба или силна валута. При слабата валута, местните стоки и активи стават по-евтини за инвеститорите и износът нараства. По същия начин местните стоки се купуват повече, защото вносните стават по-скъпи. Имало е много хора във Великобритания и Нова Зеландия, които са били доволни, когато спекулантите са свалили надценените валути.
Разбира се, имало и такива като вносителите, които са били не особено радостни. Валутните спекуланти правят пари, като принуждават страните да се изправят пред реалностите и затова не са сред най-обичаните.
09 Юли 2009 | 11:12
Валутният пазар е най-големият пазар в света, като валути се обменят винаги, когато услуги и стоки се търгуват между нациите. Големият размер на транзакциите предлага възможности за арбитраж за спекулантите, защото курсовете се движат всяка секунда. Обикновено тези спекуланти правят много сделки за малки печалби, но понякога големи позиции се заемат за голяма печалба или, ако нещата тръгна на зле-голяма загуба. Тук ще се спрем на най-големите валутни сделки, правени някога, подредени от investopedia.com.
Първо е важно да се разбере как се правят пари на форекс пазара. Пред всеки трейдър има четири възможности за заемане на позиции:
- Да скъси валутата-означава, че спекулантът очаква, че тя ще поевтинее спрямо друга валута.
- Да заеме дълга позиция-означава, че трейдърът предполага, че валутата ще поскъпва спрямо друга валута.
- Другите два залога са свързани с това колко ще се промени стойността в различните посоки- дали спекуланта мисли, че много или не.
Веднъж като е взел решение относно каква позиция да заеме, има много начини да го направи. Примерно, ако реши да скъси канадския долар, най-простият начин е да вземе кредит във валутата и после да го върне, след като той се е обезценил.
Това разбира се е твърде малък и бавен вариант за големите спекуланти, така че те използват различни опции и форуърди, за да изградят и ливъриджнат позицията си. Точно използването на ливъридж прави възможно сделките да достигнат милиарди долари.
№3: Анди Крийгер срещу Кивито
През 1987 Анди Крийгер, 32-годишен трейдър към Bankers Trust, внимателно следи валутите, които поскъпват срещу долара след борсовия крах известен като Черния понеделник. Докато инвеститорите и компаниите бягат от американския долар в други валути, неизбежно е някои от тях да станат фундаментално надценени, създавайки добра възможност за арбитраж. Валутата, към която Крийгер се насочва, е новозеландският долар, наричан Киви.
Използвайки сравнително нови техники чрез опции, Крийгер заема къса позицията на стойност стотици милиони. На практика, неговите продажби в определен момент са надхвърляли паричното предлагане на Нова Зеландия. Кивито пада рязко под натиска на продажбите и малкото валута в обръщение. Кивито губи между 3 и 5 на сто, докато Крийгер прави милиони.
Една част от легендата твърди, че разтревожените власти в Нова Зеландия са се обадили на шефовете на Крийгер в Bankers Trust със заплахи, за да го накарат да излезе от кивито. Той по- късно напуска Bankers Trust и отива да работи за Джордж Сорос.
№2: Стенли Дракънмилър залага на марката два пъти
Стенли Дракънмилър прави милиони със два дълги залога в една валута, докато работи за Джордж Сорос в прословутия Quantum Fund.
Дракънмилър първо залага, когато Берлинската стена пада. Очакваните трудности в обединението на Източна и Западна Германия свалят немската марка до ниво, което Дракънмилър счита за крайно. Първоначално залага доста милиони за бъдещо рали, като в последствие Сорос му казва да увеличи покупките си до 2 млрд. марки. Нещата се развиват по план, което помага доходността на Quantum Fund да прескочи 60%.
Вероятно паради успеха на първата си сделка, Дракънмилър също прави германската марка част от най-голямата валутна спекулация в историята. Няколко години по-късно, докато Сорос пречупва Английската централна банка, Дракънмилър пак заема дълга позиция в марки, като предполага, че сривът на британския паунд под натиска на шефа му ще го свали и срещу марката. Дракънмилър е убеден, че той и Сорос са прави и показват това, като купуват британски акции.
Той вярва, че Великобритания ще трябва да свали лихвите, за да стимулира бизнеса и по-евтиният паунд ще означава повече износ към европейските партньори. Следвайки тази линия, Дракънмилър купува германски облигации поради очакването, че инвеститорите ще се изместят към тях, докато немските акции ще показват по-малък ръст от британските. Било е добре изпипана сделка, допълваща печалби към основния залог на Сорос срещу паунда.
№ 1: Джордж Сорос срещу британския паунд
Британският паунд засенчва германската марка до 90-те години, въпреки че двете страни са доста различаващи се икономически. Германия е била по-силна, въпреки трудностите от обединението, но Великобритания е искала да запази паунда над 2.7 марки. Опитите да постигне това оставят страната с високи лихви и инфлация, но се е изисквало поддържането на тези нива, за да влезе в European Exchange Rate Mechanism (ERM).
Много спекуланти, и най-вече Джордж Сорос, са се чудели колко дълго този курс може да пребори пазарните сили и започват да заемат къси позиции срещу паунда. Сорос заема сериозни суми, за да заложи срещу валутата. Великобритания повишава лихвите до двуцифрени числа, за да се опита да спре инвеститорите.
Плащането на високи лихви струва пари и британското правителство осъзнава, че ще загуби милиарди, опитвайки се да спре спада на паунда. Великобритания се оттегля от ERM и паундът се срива срещу марката. Сорос прави най-малко 1 млрд. долара от тази сделка. От гледна точка на правителството на Великобритания, обезценката всъщност помага, като премахва напрежението върху лихвите и инфлацията.
Заключение
Всяка страна може да извлече ползи от слаба или силна валута. При слабата валута, местните стоки и активи стават по-евтини за инвеститорите и износът нараства. По същия начин местните стоки се купуват повече, защото вносните стават по-скъпи. Имало е много хора във Великобритания и Нова Зеландия, които са били доволни, когато спекулантите са свалили надценените валути.
Разбира се, имало и такива като вносителите, които са били не особено радостни. Валутните спекуланти правят пари, като принуждават страните да се изправят пред реалностите и затова не са сред най-обичаните.
сряда, 8 юли 2009 г.
Не толкова парите, колкото начинът, по който човек ги харчи, правят американците републиканци или демократи. Трябва може би човек да е гостувал на Уорън Бъфет, втория най-богат човек на света, за да се убеди, че в Америка богатството не притежава онзи дискриминиращ идеологическа аспект, както в Европа. Хората обичат възрастния мултимилиардер, защото той все още живее в своята стара къща в Омаха, Небраска, а най-голямото му удоволствие през лятото – като на повечето американци – е да изяде една голяма пържола някъде на открито. Или пък човек трябва да посети Бетонвил, Арканзас, където Сам Уолтън основа веригата Уол-Март и изгони своите вицепрезиденти, защото си строят прекалено показни къщи.
Не толкова парите, колкото начинът, по който човек ги харчи, правят американците републиканци или демократи. Трябва може би човек да е гостувал на Уорън Бъфет, втория най-богат човек на света, за да се убеди, че в Америка богатството не притежава онзи дискриминиращ идеологическа аспект, както в Европа. Хората обичат възрастния мултимилиардер, защото той все още живее в своята стара къща в Омаха, Небраска, а най-голямото му удоволствие през лятото – като на повечето американци – е да изяде една голяма пържола някъде на открито. Или пък човек трябва да посети Бетонвил, Арканзас, където Сам Уолтън основа веригата Уол-Март и изгони своите вицепрезиденти, защото си строят прекалено показни къщи.
Бъфет се намесва и в Швейцария
Написано от bgВести
Четвъртък, 05 Февруари 2009
Застрахователният гигант Swiss Re съобщи, че ще се обърне към милиардера Уорън Бъфет за вливането на свежи капитали в дружеството.
От своя страна Дойче банк и Банко Сантандер напомниха, че негативните ефекти на кредитната криза тепърва ще излизат на преден план.
Базираната в Цюрих Swiss Re оповести, че ще получи $2,6 млрд. от Беркшър Хатауей - компанията, собственост на олигарха Уорън Бъфет. Швейцарската застрахователна институция си оставя и вратичка да изиска на един по-късен етап още $2 млрд., ако пазарът я принуди да го стори. Компанията също така анонсира нетни загуби от $1 млрд. за финансовата 2008 година.
С заемането на средствата г-н Бъфет ще осъществи третата си сериозна финансова инжекция от началото на кризата. По-рано той инвестира $5 млрд. в Goldman Sachs и $3млрд. в конгломерата Дженеръл Електрик Къмпани. В свое изявление Уорън Бъфет изрази задоволството си от сделката и изказа своето добро впечатление от изпълнителния директор на Swiss Re Жак Аргрен и неговия мениджърски екип.
Капиталите на Swiss Re попривършиха след загубата на 6 млрд. швейцарски франка в резултат на операции на финансовите пазари. „Съгласието на г-н Бъфет да инвестира при нас е показно за вярата в нашата институция" сподели Жак Аргрен пред журналисти.
Швейцарската компания обяви плана за сделката, едва след като Дойче банк, най-голямата немска банка, съобщи за загуби от 4,8 млрд. евро за четвъртото тримесечие на 2008 година. За същия период от 2007 година Дойче банк беше осъществила нетна печалба от 1 млрд. евро.
Най-голямата испанска финансова институция Банко Сантандер също анонсира по-лоши измерения на дейността си за разлика от предходната година. Печалбата на компанията за 2008 година е спаднала с 2% от 2007 година и е на стойност 8,9 млрд. евро. На фона на рецесията обаче резултатите на Банко Сантандер са повече от задоволителни.
Написано от bgВести
Четвъртък, 05 Февруари 2009
Застрахователният гигант Swiss Re съобщи, че ще се обърне към милиардера Уорън Бъфет за вливането на свежи капитали в дружеството.
От своя страна Дойче банк и Банко Сантандер напомниха, че негативните ефекти на кредитната криза тепърва ще излизат на преден план.
Базираната в Цюрих Swiss Re оповести, че ще получи $2,6 млрд. от Беркшър Хатауей - компанията, собственост на олигарха Уорън Бъфет. Швейцарската застрахователна институция си оставя и вратичка да изиска на един по-късен етап още $2 млрд., ако пазарът я принуди да го стори. Компанията също така анонсира нетни загуби от $1 млрд. за финансовата 2008 година.
С заемането на средствата г-н Бъфет ще осъществи третата си сериозна финансова инжекция от началото на кризата. По-рано той инвестира $5 млрд. в Goldman Sachs и $3млрд. в конгломерата Дженеръл Електрик Къмпани. В свое изявление Уорън Бъфет изрази задоволството си от сделката и изказа своето добро впечатление от изпълнителния директор на Swiss Re Жак Аргрен и неговия мениджърски екип.
Капиталите на Swiss Re попривършиха след загубата на 6 млрд. швейцарски франка в резултат на операции на финансовите пазари. „Съгласието на г-н Бъфет да инвестира при нас е показно за вярата в нашата институция" сподели Жак Аргрен пред журналисти.
Швейцарската компания обяви плана за сделката, едва след като Дойче банк, най-голямата немска банка, съобщи за загуби от 4,8 млрд. евро за четвъртото тримесечие на 2008 година. За същия период от 2007 година Дойче банк беше осъществила нетна печалба от 1 млрд. евро.
Най-голямата испанска финансова институция Банко Сантандер също анонсира по-лоши измерения на дейността си за разлика от предходната година. Печалбата на компанията за 2008 година е спаднала с 2% от 2007 година и е на стойност 8,9 млрд. евро. На фона на рецесията обаче резултатите на Банко Сантандер са повече от задоволителни.
Бъфет се намесва и в Швейцария
Написано от bgВести
Четвъртък, 05 Февруари 2009
Застрахователният гигант Swiss Re съобщи, че ще се обърне към милиардера Уорън Бъфет за вливането на свежи капитали в дружеството.
От своя страна Дойче банк и Банко Сантандер напомниха, че негативните ефекти на кредитната криза тепърва ще излизат на преден план.
Базираната в Цюрих Swiss Re оповести, че ще получи $2,6 млрд. от Беркшър Хатауей - компанията, собственост на олигарха Уорън Бъфет. Швейцарската застрахователна институция си оставя и вратичка да изиска на един по-късен етап още $2 млрд., ако пазарът я принуди да го стори. Компанията също така анонсира нетни загуби от $1 млрд. за финансовата 2008 година.
С заемането на средствата г-н Бъфет ще осъществи третата си сериозна финансова инжекция от началото на кризата. По-рано той инвестира $5 млрд. в Goldman Sachs и $3млрд. в конгломерата Дженеръл Електрик Къмпани. В свое изявление Уорън Бъфет изрази задоволството си от сделката и изказа своето добро впечатление от изпълнителния директор на Swiss Re Жак Аргрен и неговия мениджърски екип.
Капиталите на Swiss Re попривършиха след загубата на 6 млрд. швейцарски франка в резултат на операции на финансовите пазари. „Съгласието на г-н Бъфет да инвестира при нас е показно за вярата в нашата институция" сподели Жак Аргрен пред журналисти.
Швейцарската компания обяви плана за сделката, едва след като Дойче банк, най-голямата немска банка, съобщи за загуби от 4,8 млрд. евро за четвъртото тримесечие на 2008 година. За същия период от 2007 година Дойче банк беше осъществила нетна печалба от 1 млрд. евро.
Най-голямата испанска финансова институция Банко Сантандер също анонсира по-лоши измерения на дейността си за разлика от предходната година. Печалбата на компанията за 2008 година е спаднала с 2% от 2007 година и е на стойност 8,9 млрд. евро. На фона на рецесията обаче резултатите на Банко Сантандер са повече от задоволителни.
Написано от bgВести
Четвъртък, 05 Февруари 2009
Застрахователният гигант Swiss Re съобщи, че ще се обърне към милиардера Уорън Бъфет за вливането на свежи капитали в дружеството.
От своя страна Дойче банк и Банко Сантандер напомниха, че негативните ефекти на кредитната криза тепърва ще излизат на преден план.
Базираната в Цюрих Swiss Re оповести, че ще получи $2,6 млрд. от Беркшър Хатауей - компанията, собственост на олигарха Уорън Бъфет. Швейцарската застрахователна институция си оставя и вратичка да изиска на един по-късен етап още $2 млрд., ако пазарът я принуди да го стори. Компанията също така анонсира нетни загуби от $1 млрд. за финансовата 2008 година.
С заемането на средствата г-н Бъфет ще осъществи третата си сериозна финансова инжекция от началото на кризата. По-рано той инвестира $5 млрд. в Goldman Sachs и $3млрд. в конгломерата Дженеръл Електрик Къмпани. В свое изявление Уорън Бъфет изрази задоволството си от сделката и изказа своето добро впечатление от изпълнителния директор на Swiss Re Жак Аргрен и неговия мениджърски екип.
Капиталите на Swiss Re попривършиха след загубата на 6 млрд. швейцарски франка в резултат на операции на финансовите пазари. „Съгласието на г-н Бъфет да инвестира при нас е показно за вярата в нашата институция" сподели Жак Аргрен пред журналисти.
Швейцарската компания обяви плана за сделката, едва след като Дойче банк, най-голямата немска банка, съобщи за загуби от 4,8 млрд. евро за четвъртото тримесечие на 2008 година. За същия период от 2007 година Дойче банк беше осъществила нетна печалба от 1 млрд. евро.
Най-голямата испанска финансова институция Банко Сантандер също анонсира по-лоши измерения на дейността си за разлика от предходната година. Печалбата на компанията за 2008 година е спаднала с 2% от 2007 година и е на стойност 8,9 млрд. евро. На фона на рецесията обаче резултатите на Банко Сантандер са повече от задоволителни.
Лакшми Митал - стоманеният махараджа
От Боряна СЕМКОВА
всички статии от този автор
Наричат го още Хенри Форд на XXI век и Дейл Карнеги от Калкута. Преди десет години е познат само на индийците и на специалистите от стоманодобива в Азия. Днес е известен като екстравагантен и талантлив бизнесмен - трети по богатство в света през 2005 г. след Бил Гейтс и Уорън Бъфет според класацията на сп. Forbes и най-богатият човек във Великобритания. Състоянието му се изчислява на близо 30 млрд. долара. Вероятно 2005 г. ще влезе в световната икономическа история и като неговата година, защото няма друг човек, който за 12 месеца да е спечелил толкова пари - 19 млрд. долара. Той е некоронованият крал на стоманата, познат вече в цял свят, разпрострял империята си в над 15 страни на четири континента. Той е Лакшми Митал.
Няма как да не е толкова богат, защото това е предопределено още с раждането му, когато родителите му го наричат Лакшми - по името на индуското божество на успеха и богатството. Жизненият му път започва на 15 юни 1950 г. в
Пустинно село без ток
в щата Раджастан. В родното му място електричество се появява чак през 1960 г., когато Лакшми е десетгодишен. Животът на свещи обаче не пречи на предприемчивостта на баща му Мохан, който през 1951 г. - година след раждането на Лакшми, прави първите си стъпки в стоманодобива, а през 1968 г. семейството се премества в Калкута, където бащата основава малък металургичен завод под името Ispat (стомана на санскрит). В съответствие с неписаните семейно-кланови закони на индийското общество Лакшми и неговитe братя Прамод и Винод - сегашните собственици на металургичния комбинат „Кремиковци“, тръгват на работа във фабриката на баща си. Междувременно бъдещият милиардер завършва висше образование по специалността „Търговия и бизнес“ в Калкутския университет и започва да прилага знанията си в семейния бизнес. Компанията се развива относително успешно и обещава безоблачно бъдеще за наследниците и.
Но Лакшми и баща му Мохан мислят глобално. На 26 години начинаещият бизнесмен получава поръчение от баща си да изведе семейния бизнес на Митал на международната арена. Това става в средата на 70-те години, когато Индия влиза в поредния цикъл на амбиции за създаване на социалистическо общество и властта практически връзва ръцете на частните компании. Митал младши заминава за Индонезия и построява там през 1976 г. един от най-модерните за времето си стоманодобивни комбинати.
Още от първите стъпки на изграждане на империята си Митал залага на евтината суровина. Той се отказва от преработката на скрап за разлика от своите конкуренти и според твърденията на Би Би Си уволнява хиляди работници, като постепенно започва да въвлича в орбитата си политици от Изтока и Запада. Придържа се към един принцип, от който никога не отстъпва - да работи с най-съвременно оборудване.
Митал придобива репутацията на човек, който с лекота поема риск. Той започва да изгражда империята си, като смело купува западнали държавни стоманодобивни заводи в развиващи се страни, модернизира ги, не след дълго идват и печалбите. Неведнъж твърди, че когато става дума за бизнес, вижда онова, което другите не могат.
Ето как го прави
През 1989 г. купува държавната стоманодобивна компания на Тринидад и Тобаго Iron & Steel Co of Trinidad & Tobago (Iscott). Заводът е в толкова окаяно състояние, че носи загуби от 100 000 долара дневно. След година на масови съкращения и внедряване на нови технологии предприятието, преименувано на Ispat Carribean, излиза на печалба.
Не след дълго Митал купува няколко завода в Германия, Канада и Ирландия и в началото на 90-те години печели близо 1 млрд. долара годишно. През 1992 г. придобива третия по производство завод в Мексико - Sicartsa, за 220 млн. долара и създава на негова база компанията Ispat Mexicana. Следват още сделки в Казахстан, ЮАР, Алжир, САЩ, Франция и Германия.
1994 e годината, която изиграва ролята на рубикон в кариерата на Лакшми Митал. Семейният бизнес е разделен - в чужбина се поема от Лакшми чрез поделението Ispat International, а за Прамод и Винод остават индийските операции с Ispat Industries. Когато това се случва, стоманодобивната промишленост е поразена от поредната криза, акциите на Ispat International поевтиняват и Митал решава да консолидира собствеността си в LNM Holdings, като продължи със собствени средства да купува металургични фирми в целия свят. През 1997 г. LNM Holding е регистрирана на фондовите борси в Амстердам и Ню Йорк.
През 2004 г., десет години след като разделя бизнеса с братята си, Лакшми Митал отчита нетна печалба от 4.7 млрд. долара за 2004 г., а братята му - 37 млн. долара. Пак през 2004 г. списъкът на активите на Митал попълват заводите Nova Hut в Чехия, Polski Huty Stali в Полша, Petrotub в Румъния, BH Steel в Босна, Balkan Steel в Македония, Alfasid в Алжир и Iscor в ЮАР. Братята Прамод и Винод не могат да се похвалят с подобна експанзия.
През декември 2004 г. Митал трансформира лицето на разпокъсаната стоманодобивна индустрия чрез сливането на Ispat International и LNM Holdings, които влизат в LNM Group, и създаването на компанията Mittal Steel, която се превръща в най-голямата в света за производство на стомана. Същевременно Митал купува и базираната в американския щат Охайо компания International Steel Group и тя става също част от новата Mittal Steel. Индийският бизнесмен поема постовете председател на съвета на директорите и главен изпълнителен директор, а синът му Адития е президент и главен финансов директор. Дъщеря му Ваниша е член на съвета на директорите. Mittal Steel e 88% семейна собственост. Според предварителните изчисления Mittal Steel е доставила на световния пазар през 2005 г. 58 млн. тона стомана.
Несъмнено Лакшми Митал има отлични способности като мениджър. Всички предприятия от неговата империя са свързани в обща мрежа. Ако някъде не достига суровина, той е в състояние да прехвърли от друг свой завод, дори той да е доста отдалечен. Митал разполага с флотилия товарни кораби, което му позволява да развива производството си, без да е зависим от външни фактори.
Въпреки че стоманодобивът е приоритетно направление на бизнеса му, Митал влага капитал в различни отрасли като превоза на товари, енергетиката и нефтопреработката.
Описаната по-горе идилична картина на бизнес възход е помрачавана неколкократно от
Скандални разкрития
около дейността на Лакшми Митал. Една от особеностите на Митал, твърди украинският сайт УРА-Информ, е, че той никога не купува предприятие в страна, в която не познава представител на висшите ешелони на властта. Скандалите, в които се замесва името му, потвърждават това заключение.
През 2001 г. той беше замесен в скандал, наречен от британския печат „Миталгейт“. Беше разкрито, че индийският милиардер е дал дарение на Лейбъристката партия на премиера Тони Блеър в размер на 3.6 млн. долара, по данни на Би Би Си. Блеър беше обвинен в корупция, пренебрегване на интересите на британските работници и заговор с едрия бизнес. Премиерът твърдеше, че не е знаел за дарението и че Митал е решил да помогне от чувство за солидарност. По същото време в печата излезе и фактът, че Митал е задлъжнял на данъчните служби на острова с около 1 млрд. долара. Скандалът „Миталгейт“ постепенно заглъхна, след като Блeър не призна каквато и да било вина, а и британските читатели преди близо пет години не проявяваха интерес към личността на Митал.
Според агенция Асошиейтед прес Лакшми Митал е давал пари и лично на Тони Блеър срещу услугата британският премиер да напише писмо до румънския премиер, в което да препоръча индийския бизнесмен за купувач на държавната стоманодобивна компания Sidex. В писмото си Блеър нарича LNM британска компания. Едва след като Митал действително купи Sidex, се разбра, че LNM e регистрирана в офшорна зона на холандските Антилски острови и така е плащал много малко данъци във Великобритания, пише в. Independent. В британските ведомости са записани само 100 работници и служители, а в целия свят работната му сила наброява 80 000 души.
Скандални разкрития помрачават и казахстанската придобивка на Митал, която той завоюва през 1995 г. Той купи за 500 млн. долара Карагандинския металургичен комбинат. Гигантът на съветската тежка промишленост беше с оборудване от 60-те години, към момента на покупката в завода нямаше топла вода и отопление, продукцията се реализираше на бартер, а работниците не бяха получавали заплати от месеци. Митал модернизира завода за още 500 млн. долара, а от няколко години Ispat Karmet, както нарече предприятието, работи на печалба. Дотук добре. Местни журналисти разкриха обаче, че сделката за комбината е била договорена от Митал лично с казахстанския президент Нурсултан Назарбаев, който преди е работил години като партиен организатор там. До Назарбаев Митал стигнал чрез бизнесмена Патох Шодиев, ползващ се съмнителна слава. През май 2001 г. Шодиев беше подсъдим в Белгия по обвинение за пране на пари. Темата беше подета и от британския печат, но казахстанският скандал постепенно утихна, както и „Миталгейт“.
Полската придобивка на Лакшми Митал също не е постигната без участието на представител на властта в Полша. Според твърденията на полските профсъюзи, които в момента са в конфликт с индийския бизнесмен заради големи съкращения в принадлежащия му завод, Митал е купил предприятието с активното съдействия на Анджей Шараварски, който по това време е заместник-министър на финансите.
В края на 2005 г., след като Митал придоби украинския стоманодобивен гигант „Криворижсталь“, украинските медии излязоха със собствени разкрития, че оранжевата революция от 2004 г. е успяла благодарение на парите на индийския бизнесмен. Целта на огромните, но неуточнени дарения била, след като опозиционният тогава лидер Юшченко дойде на власт, да се преразгледа приватизацията на комбината и той да бъде продаден на Митал. Тези твърдения не бива да се приемат за чиста монета по една проста причина - преразглеждането на приватизацията на „Криворижсталь“ беше наложително, защото предприятието беше продадено при непрозрачна процедура на роднини на тогавашния украински президент Леонид Кучма.
Дали заради непрекъснатото замесване на името му в скандали, или заради характерното за много богати хора нежелание да стоят под светлината на прожекторите, Лакшми Митал определено изпитва
Неприязън към публичността
Въпреки това именно тя му помага да влезе в най-високите ешелони на властта във Великобритания. Публичността го среща с британския премиер Тони Блеър, защото дори дискретните чиновници от „Даунинг стрийт“ 10 в Лондон, където се помещава парвителството, са принудени да признаят, че „те трябва да са се запознали на някои от приемите“, на които са присъствали.
Що се отнася до британското кралско семейство, индийският бизнесмен е дарител в благотворителния фонд на принц Чарлс, познава се със съпругата му Камила, вечерял е с принцеса Ана и е забавлявал принц Андрю. Снимки на милиардера на вечеря с принцеса Маргарет през 1995 г. се появяват в британския и индийския печат.
Близък бизнес партньор на Митал, цитиран от в. Independent, твърди: „Лакшми не обича да се появява в светските колони, но в същото време не пропуска да демонстрира огромното си богатство. Той има огромна къща, общува с облечени във власт хора, но това не го прави лош и надменен.“
Освен че не обича светската суета, Лакшми Митал не обича да обсъжда и една друга тема -
Отношенията с братята си Прамод и Винод
Практически Лакшми се разделя с двамата два пъти - веднъж през 1976 г., когато заминава за Индонезия да гради международен бизнес, и втори път през 1994 г., когато за Прамод и Винод остава Ispat Industries, а за Лакшми - Ispat International. Вторият път е окончателен.
Поне така изглежда. В редките случаи, когато го питат за братята му, Лакшми Митал обикновено отговаря нещо в смисъл: семейството е семейство, бизнесът е бизнес. Бащата Мохан също отказва да коментира каква е причината за подялбата на бизнеса и очевидното охладняване на братските отношения.
В бизнеса интересите на братята за пръв път се сблъскаха в наддаването за филипинския комбинат National Steel Corporation, който бе спечелен от Ispat Industries на Прамод и Винод. За втори път те станаха конкуренти в търга за най-големия стоманодобивен комбинат в Босна и Херцеговина - BH Steel в Зеница. Тогава Ispat India, една от компаниите на Прамод и Винод Митал, кандидатстваше успоредно с LNM Holdings за босненския актив. В процеса на надпреварата Ispat India бе принудена да се оттегли заради доста ниската си оферта, а LNM Group купи 51% от комбината за 280 млн. долара.
Неохотата да обсъжда роднинските отношения се сменя с грейнало лице и блестящи очи, когато в редките си интервюта Лакшми Митал бъде поканен да обсъди
Вижданията си за бизнеса със стомана
Може да се каже, че възгледите му за стоманодобива са концентрирани в интервю за в. Sunday Telegraph от края на 2004 г. То обяснява агресивността му в преследване на нови придобивки и го представя като стоманен оптимист в прекия и преносния смисъл. За него бъдещето на стоманодобива е в пет или шест глобални групировки, които ще оставят далеч в миналото огромните загуби и кретащия бизнес, които характеризират сектора години наред.
„В стоманодобивната индустрия има ново поколение мениджъри, които няма да допуснат да губят пари, както предшествениците им в миналото. Те искат да печелят“, казва Митал. Тези мениджъри, продължава той, са решени да модернизират сектора и да го освободят от хроничното му свръхпроизводство.
Митал твърдо вярва, че прозрачността е един от факторите, които предопределят успеха на една компания. „Смятам, че с глобалната си дейност Mittal Steel трябва да е публична компания.“
А когато се налага да коментира невероятните си бизнес постижения, Митал ги нарича „част от работния ми процес“.
Сватбата, за която дълго ще се говори
През юни 2004 г. целият свят следеше с внимание сватбата на Ваниша, дъщерята на Лакшми Митал, с индийския банкер Амит Бхатия. Поканите, които получиха гостите, подсказваха, че те ще участват в изключително събитие. Поканените хиляда гости получиха изящна брошура с романтични стихове, написани от самата Ваниша и роднините и. За сватбата Лакшми Митал беше откупил почти за цяла седмица Версай - двореца на френския крал Луи XIV, близо до Париж.
Стотици гости бяха превозени от различни кътчета на света с чартърни полети. Тържествата продължиха пет дни. След официалната част на бракосъчетанието гостите бяха почерпени с коктейли и изискани индийски ястия. Последваха обиколки из многобройните зали на двореца. Кулминацията на вечерта беше театрална постановка с участието на звездите на индийското кино, членовете на семейство Митал, включително младоженците. След това сватбата е преместена в друг известен парижки дворец, построен през XVII век за Никола Фуке, министър на финансите на Луи XIV. В продължение на петте дни в центъра на Париж вечер се устройваха разкошни фойерверки и илюминации.
Сватбата на Ваниша струва според различните изчисления между 54 млн. и 66 млн. долара. След това светско събитие каймакът на индийската имиграция във Великобритания се разделя на два непримирими лагера - такива, които са били на сватбата на Митал, и останалите, които не са удостоени.
„Кралският“ палат
През 2003 г. индийският бизнесмен сключи сделка, която влезе в книгата на рекордите на „Гинес“ като най-скъпо закупения имот в цялата световна история. Лакшми Митал купи за рекордните 130 млн. долара цял палат на „Кенсингтън палас гардънс“ в централната част на Лондон, принадлежащ на британския милиардер Бърни Екълстоун, главен изпълнителен директор на двете компании, които управляват и организират автомобилното състезание Формула 1.
Според британския печат след направения ремонт повечето подове, стълби и колони в сградата са от същия мрамор, от който е направен прочутият индийски архитектурен паметник Тадж Махал.
Палатът се състои от 12 спални, бална зала, картинна галерия, турски бани и украсен със скъпоценни камъни басейн. Сигурността на обитателите му се осигурява от 65 охранителни камери.
Империята „Митал“ реализира през 2004 г. приходи от 22.2 млрд. долара
АмерикаCaribbean Ispat Limited Тринидад и Тобаго
Consorcio Minero Benito Juarez Pena Colorada SA de CV Мексико
Ispat Mexicana, SA de CV Мексико
Servicios Siderurgicos Integrados, SA de CV Мексико
Mittal Steel USA САЩ
Ispat Sidbec Inc. Канада
Sorevco Канада
АфрикаAlfasid Алжир
Iscor ЮАР
АзияMittal Steel Temirtau Казахстан
Hunan Valin Steel Tube & Wire Китай
ЕвропаIspat Unimetal Франция
Ispat Hamburger Stahlwerke GmbH Германия
Ispat Ruhrort Германия
Ispat Stahlwerk Ruhrort GmbH Германия
Ispat Walzdraht Hochfeld GmbH Германия
Huta Czestochowa Полша
Nova Hut Чехия
Petrotub Румъния
„Криворижсталь“ Украйна
BH Steel Босна и Херцеговина
Balkan Steel Македония
От Боряна СЕМКОВА
всички статии от този автор
Наричат го още Хенри Форд на XXI век и Дейл Карнеги от Калкута. Преди десет години е познат само на индийците и на специалистите от стоманодобива в Азия. Днес е известен като екстравагантен и талантлив бизнесмен - трети по богатство в света през 2005 г. след Бил Гейтс и Уорън Бъфет според класацията на сп. Forbes и най-богатият човек във Великобритания. Състоянието му се изчислява на близо 30 млрд. долара. Вероятно 2005 г. ще влезе в световната икономическа история и като неговата година, защото няма друг човек, който за 12 месеца да е спечелил толкова пари - 19 млрд. долара. Той е некоронованият крал на стоманата, познат вече в цял свят, разпрострял империята си в над 15 страни на четири континента. Той е Лакшми Митал.
Няма как да не е толкова богат, защото това е предопределено още с раждането му, когато родителите му го наричат Лакшми - по името на индуското божество на успеха и богатството. Жизненият му път започва на 15 юни 1950 г. в
Пустинно село без ток
в щата Раджастан. В родното му място електричество се появява чак през 1960 г., когато Лакшми е десетгодишен. Животът на свещи обаче не пречи на предприемчивостта на баща му Мохан, който през 1951 г. - година след раждането на Лакшми, прави първите си стъпки в стоманодобива, а през 1968 г. семейството се премества в Калкута, където бащата основава малък металургичен завод под името Ispat (стомана на санскрит). В съответствие с неписаните семейно-кланови закони на индийското общество Лакшми и неговитe братя Прамод и Винод - сегашните собственици на металургичния комбинат „Кремиковци“, тръгват на работа във фабриката на баща си. Междувременно бъдещият милиардер завършва висше образование по специалността „Търговия и бизнес“ в Калкутския университет и започва да прилага знанията си в семейния бизнес. Компанията се развива относително успешно и обещава безоблачно бъдеще за наследниците и.
Но Лакшми и баща му Мохан мислят глобално. На 26 години начинаещият бизнесмен получава поръчение от баща си да изведе семейния бизнес на Митал на международната арена. Това става в средата на 70-те години, когато Индия влиза в поредния цикъл на амбиции за създаване на социалистическо общество и властта практически връзва ръцете на частните компании. Митал младши заминава за Индонезия и построява там през 1976 г. един от най-модерните за времето си стоманодобивни комбинати.
Още от първите стъпки на изграждане на империята си Митал залага на евтината суровина. Той се отказва от преработката на скрап за разлика от своите конкуренти и според твърденията на Би Би Си уволнява хиляди работници, като постепенно започва да въвлича в орбитата си политици от Изтока и Запада. Придържа се към един принцип, от който никога не отстъпва - да работи с най-съвременно оборудване.
Митал придобива репутацията на човек, който с лекота поема риск. Той започва да изгражда империята си, като смело купува западнали държавни стоманодобивни заводи в развиващи се страни, модернизира ги, не след дълго идват и печалбите. Неведнъж твърди, че когато става дума за бизнес, вижда онова, което другите не могат.
Ето как го прави
През 1989 г. купува държавната стоманодобивна компания на Тринидад и Тобаго Iron & Steel Co of Trinidad & Tobago (Iscott). Заводът е в толкова окаяно състояние, че носи загуби от 100 000 долара дневно. След година на масови съкращения и внедряване на нови технологии предприятието, преименувано на Ispat Carribean, излиза на печалба.
Не след дълго Митал купува няколко завода в Германия, Канада и Ирландия и в началото на 90-те години печели близо 1 млрд. долара годишно. През 1992 г. придобива третия по производство завод в Мексико - Sicartsa, за 220 млн. долара и създава на негова база компанията Ispat Mexicana. Следват още сделки в Казахстан, ЮАР, Алжир, САЩ, Франция и Германия.
1994 e годината, която изиграва ролята на рубикон в кариерата на Лакшми Митал. Семейният бизнес е разделен - в чужбина се поема от Лакшми чрез поделението Ispat International, а за Прамод и Винод остават индийските операции с Ispat Industries. Когато това се случва, стоманодобивната промишленост е поразена от поредната криза, акциите на Ispat International поевтиняват и Митал решава да консолидира собствеността си в LNM Holdings, като продължи със собствени средства да купува металургични фирми в целия свят. През 1997 г. LNM Holding е регистрирана на фондовите борси в Амстердам и Ню Йорк.
През 2004 г., десет години след като разделя бизнеса с братята си, Лакшми Митал отчита нетна печалба от 4.7 млрд. долара за 2004 г., а братята му - 37 млн. долара. Пак през 2004 г. списъкът на активите на Митал попълват заводите Nova Hut в Чехия, Polski Huty Stali в Полша, Petrotub в Румъния, BH Steel в Босна, Balkan Steel в Македония, Alfasid в Алжир и Iscor в ЮАР. Братята Прамод и Винод не могат да се похвалят с подобна експанзия.
През декември 2004 г. Митал трансформира лицето на разпокъсаната стоманодобивна индустрия чрез сливането на Ispat International и LNM Holdings, които влизат в LNM Group, и създаването на компанията Mittal Steel, която се превръща в най-голямата в света за производство на стомана. Същевременно Митал купува и базираната в американския щат Охайо компания International Steel Group и тя става също част от новата Mittal Steel. Индийският бизнесмен поема постовете председател на съвета на директорите и главен изпълнителен директор, а синът му Адития е президент и главен финансов директор. Дъщеря му Ваниша е член на съвета на директорите. Mittal Steel e 88% семейна собственост. Според предварителните изчисления Mittal Steel е доставила на световния пазар през 2005 г. 58 млн. тона стомана.
Несъмнено Лакшми Митал има отлични способности като мениджър. Всички предприятия от неговата империя са свързани в обща мрежа. Ако някъде не достига суровина, той е в състояние да прехвърли от друг свой завод, дори той да е доста отдалечен. Митал разполага с флотилия товарни кораби, което му позволява да развива производството си, без да е зависим от външни фактори.
Въпреки че стоманодобивът е приоритетно направление на бизнеса му, Митал влага капитал в различни отрасли като превоза на товари, енергетиката и нефтопреработката.
Описаната по-горе идилична картина на бизнес възход е помрачавана неколкократно от
Скандални разкрития
около дейността на Лакшми Митал. Една от особеностите на Митал, твърди украинският сайт УРА-Информ, е, че той никога не купува предприятие в страна, в която не познава представител на висшите ешелони на властта. Скандалите, в които се замесва името му, потвърждават това заключение.
През 2001 г. той беше замесен в скандал, наречен от британския печат „Миталгейт“. Беше разкрито, че индийският милиардер е дал дарение на Лейбъристката партия на премиера Тони Блеър в размер на 3.6 млн. долара, по данни на Би Би Си. Блеър беше обвинен в корупция, пренебрегване на интересите на британските работници и заговор с едрия бизнес. Премиерът твърдеше, че не е знаел за дарението и че Митал е решил да помогне от чувство за солидарност. По същото време в печата излезе и фактът, че Митал е задлъжнял на данъчните служби на острова с около 1 млрд. долара. Скандалът „Миталгейт“ постепенно заглъхна, след като Блeър не призна каквато и да било вина, а и британските читатели преди близо пет години не проявяваха интерес към личността на Митал.
Според агенция Асошиейтед прес Лакшми Митал е давал пари и лично на Тони Блеър срещу услугата британският премиер да напише писмо до румънския премиер, в което да препоръча индийския бизнесмен за купувач на държавната стоманодобивна компания Sidex. В писмото си Блеър нарича LNM британска компания. Едва след като Митал действително купи Sidex, се разбра, че LNM e регистрирана в офшорна зона на холандските Антилски острови и така е плащал много малко данъци във Великобритания, пише в. Independent. В британските ведомости са записани само 100 работници и служители, а в целия свят работната му сила наброява 80 000 души.
Скандални разкрития помрачават и казахстанската придобивка на Митал, която той завоюва през 1995 г. Той купи за 500 млн. долара Карагандинския металургичен комбинат. Гигантът на съветската тежка промишленост беше с оборудване от 60-те години, към момента на покупката в завода нямаше топла вода и отопление, продукцията се реализираше на бартер, а работниците не бяха получавали заплати от месеци. Митал модернизира завода за още 500 млн. долара, а от няколко години Ispat Karmet, както нарече предприятието, работи на печалба. Дотук добре. Местни журналисти разкриха обаче, че сделката за комбината е била договорена от Митал лично с казахстанския президент Нурсултан Назарбаев, който преди е работил години като партиен организатор там. До Назарбаев Митал стигнал чрез бизнесмена Патох Шодиев, ползващ се съмнителна слава. През май 2001 г. Шодиев беше подсъдим в Белгия по обвинение за пране на пари. Темата беше подета и от британския печат, но казахстанският скандал постепенно утихна, както и „Миталгейт“.
Полската придобивка на Лакшми Митал също не е постигната без участието на представител на властта в Полша. Според твърденията на полските профсъюзи, които в момента са в конфликт с индийския бизнесмен заради големи съкращения в принадлежащия му завод, Митал е купил предприятието с активното съдействия на Анджей Шараварски, който по това време е заместник-министър на финансите.
В края на 2005 г., след като Митал придоби украинския стоманодобивен гигант „Криворижсталь“, украинските медии излязоха със собствени разкрития, че оранжевата революция от 2004 г. е успяла благодарение на парите на индийския бизнесмен. Целта на огромните, но неуточнени дарения била, след като опозиционният тогава лидер Юшченко дойде на власт, да се преразгледа приватизацията на комбината и той да бъде продаден на Митал. Тези твърдения не бива да се приемат за чиста монета по една проста причина - преразглеждането на приватизацията на „Криворижсталь“ беше наложително, защото предприятието беше продадено при непрозрачна процедура на роднини на тогавашния украински президент Леонид Кучма.
Дали заради непрекъснатото замесване на името му в скандали, или заради характерното за много богати хора нежелание да стоят под светлината на прожекторите, Лакшми Митал определено изпитва
Неприязън към публичността
Въпреки това именно тя му помага да влезе в най-високите ешелони на властта във Великобритания. Публичността го среща с британския премиер Тони Блеър, защото дори дискретните чиновници от „Даунинг стрийт“ 10 в Лондон, където се помещава парвителството, са принудени да признаят, че „те трябва да са се запознали на някои от приемите“, на които са присъствали.
Що се отнася до британското кралско семейство, индийският бизнесмен е дарител в благотворителния фонд на принц Чарлс, познава се със съпругата му Камила, вечерял е с принцеса Ана и е забавлявал принц Андрю. Снимки на милиардера на вечеря с принцеса Маргарет през 1995 г. се появяват в британския и индийския печат.
Близък бизнес партньор на Митал, цитиран от в. Independent, твърди: „Лакшми не обича да се появява в светските колони, но в същото време не пропуска да демонстрира огромното си богатство. Той има огромна къща, общува с облечени във власт хора, но това не го прави лош и надменен.“
Освен че не обича светската суета, Лакшми Митал не обича да обсъжда и една друга тема -
Отношенията с братята си Прамод и Винод
Практически Лакшми се разделя с двамата два пъти - веднъж през 1976 г., когато заминава за Индонезия да гради международен бизнес, и втори път през 1994 г., когато за Прамод и Винод остава Ispat Industries, а за Лакшми - Ispat International. Вторият път е окончателен.
Поне така изглежда. В редките случаи, когато го питат за братята му, Лакшми Митал обикновено отговаря нещо в смисъл: семейството е семейство, бизнесът е бизнес. Бащата Мохан също отказва да коментира каква е причината за подялбата на бизнеса и очевидното охладняване на братските отношения.
В бизнеса интересите на братята за пръв път се сблъскаха в наддаването за филипинския комбинат National Steel Corporation, който бе спечелен от Ispat Industries на Прамод и Винод. За втори път те станаха конкуренти в търга за най-големия стоманодобивен комбинат в Босна и Херцеговина - BH Steel в Зеница. Тогава Ispat India, една от компаниите на Прамод и Винод Митал, кандидатстваше успоредно с LNM Holdings за босненския актив. В процеса на надпреварата Ispat India бе принудена да се оттегли заради доста ниската си оферта, а LNM Group купи 51% от комбината за 280 млн. долара.
Неохотата да обсъжда роднинските отношения се сменя с грейнало лице и блестящи очи, когато в редките си интервюта Лакшми Митал бъде поканен да обсъди
Вижданията си за бизнеса със стомана
Може да се каже, че възгледите му за стоманодобива са концентрирани в интервю за в. Sunday Telegraph от края на 2004 г. То обяснява агресивността му в преследване на нови придобивки и го представя като стоманен оптимист в прекия и преносния смисъл. За него бъдещето на стоманодобива е в пет или шест глобални групировки, които ще оставят далеч в миналото огромните загуби и кретащия бизнес, които характеризират сектора години наред.
„В стоманодобивната индустрия има ново поколение мениджъри, които няма да допуснат да губят пари, както предшествениците им в миналото. Те искат да печелят“, казва Митал. Тези мениджъри, продължава той, са решени да модернизират сектора и да го освободят от хроничното му свръхпроизводство.
Митал твърдо вярва, че прозрачността е един от факторите, които предопределят успеха на една компания. „Смятам, че с глобалната си дейност Mittal Steel трябва да е публична компания.“
А когато се налага да коментира невероятните си бизнес постижения, Митал ги нарича „част от работния ми процес“.
Сватбата, за която дълго ще се говори
През юни 2004 г. целият свят следеше с внимание сватбата на Ваниша, дъщерята на Лакшми Митал, с индийския банкер Амит Бхатия. Поканите, които получиха гостите, подсказваха, че те ще участват в изключително събитие. Поканените хиляда гости получиха изящна брошура с романтични стихове, написани от самата Ваниша и роднините и. За сватбата Лакшми Митал беше откупил почти за цяла седмица Версай - двореца на френския крал Луи XIV, близо до Париж.
Стотици гости бяха превозени от различни кътчета на света с чартърни полети. Тържествата продължиха пет дни. След официалната част на бракосъчетанието гостите бяха почерпени с коктейли и изискани индийски ястия. Последваха обиколки из многобройните зали на двореца. Кулминацията на вечерта беше театрална постановка с участието на звездите на индийското кино, членовете на семейство Митал, включително младоженците. След това сватбата е преместена в друг известен парижки дворец, построен през XVII век за Никола Фуке, министър на финансите на Луи XIV. В продължение на петте дни в центъра на Париж вечер се устройваха разкошни фойерверки и илюминации.
Сватбата на Ваниша струва според различните изчисления между 54 млн. и 66 млн. долара. След това светско събитие каймакът на индийската имиграция във Великобритания се разделя на два непримирими лагера - такива, които са били на сватбата на Митал, и останалите, които не са удостоени.
„Кралският“ палат
През 2003 г. индийският бизнесмен сключи сделка, която влезе в книгата на рекордите на „Гинес“ като най-скъпо закупения имот в цялата световна история. Лакшми Митал купи за рекордните 130 млн. долара цял палат на „Кенсингтън палас гардънс“ в централната част на Лондон, принадлежащ на британския милиардер Бърни Екълстоун, главен изпълнителен директор на двете компании, които управляват и организират автомобилното състезание Формула 1.
Според британския печат след направения ремонт повечето подове, стълби и колони в сградата са от същия мрамор, от който е направен прочутият индийски архитектурен паметник Тадж Махал.
Палатът се състои от 12 спални, бална зала, картинна галерия, турски бани и украсен със скъпоценни камъни басейн. Сигурността на обитателите му се осигурява от 65 охранителни камери.
Империята „Митал“ реализира през 2004 г. приходи от 22.2 млрд. долара
АмерикаCaribbean Ispat Limited Тринидад и Тобаго
Consorcio Minero Benito Juarez Pena Colorada SA de CV Мексико
Ispat Mexicana, SA de CV Мексико
Servicios Siderurgicos Integrados, SA de CV Мексико
Mittal Steel USA САЩ
Ispat Sidbec Inc. Канада
Sorevco Канада
АфрикаAlfasid Алжир
Iscor ЮАР
АзияMittal Steel Temirtau Казахстан
Hunan Valin Steel Tube & Wire Китай
ЕвропаIspat Unimetal Франция
Ispat Hamburger Stahlwerke GmbH Германия
Ispat Ruhrort Германия
Ispat Stahlwerk Ruhrort GmbH Германия
Ispat Walzdraht Hochfeld GmbH Германия
Huta Czestochowa Полша
Nova Hut Чехия
Petrotub Румъния
„Криворижсталь“ Украйна
BH Steel Босна и Херцеговина
Balkan Steel Македония
Абонамент за:
Публикации (Atom)