Най-лошите американски CEO-та за всички времена

Изданието Portfolio.com изготви класация на най-лошите американски CEO-та на всички времена, заедно с професори от различни бизнес училища. 

Класацията е изготвена съгласно способностите на всеки изпълнителен директор да разрушава стойност, както и на липсата на иновативност и мениджърски качества. Ето ги и 10-те най-лоши американски CEO-та на всички времена:

1. Ричард Фълд

Едно нещо е да предвождаш колапса на една от най-ценените компании на Уолстрийт, но когато високомерието ти създава национална финансова паника със сигурност кандидатстваш за челната позиция в подобна класация. Неразумното предприемане на рискове от страна на Фълд може би беше типично за Уолстрийт, но отказът му да признае, че Lehman Brothers е в беда и да предприеме необходимите стъпки, за да я спаси надмина всякакви граници. След като компанията подаде заявление за най-големия фалит в историята на САЩ (613 млрд. долара задължения), Фълд продължава борбено да отстоява своята позиция и не показва разкаяние. Дори Бърнард Мадоф каза, че съжалява.

Интересен факт: Фълд наскоро е бил забелязан да разучава как действат апаратите за чекиране на авиокомпанията Jet Blue на летище Ла Гуардия в Ню Йорк.

2. Анджело Модзило

Запознайте се с човека, които направи високорисковия кредит дума използвана в ежедневието. Модзило, които е син на касапин, създава най-големия ипотечен кредитор в САЩ - Countrywide. Някогашен символ на успех в живота, Модзило обаче бива заслепен от него и започва да преследва и най-рисковите кредитополучатели, за да увеличи пазарния дял на компанията си. В хода на това той легитимизира цял сектор, който впоследствие срина икономиката на САЩ.

Интересен факт: Програмата на Модзило, наречена Приятели на Анджело, която преди време е била тайна, а сега има позорна слава, е предлагала заеми при изгодни условия на политически влиятелни клиенти, между които сенаторите Кент Конрад и Крис Дод.

3. Кен Лей

Когато стане въпрос за лоши CEO-та Лей притежава всички характеристики: Той не само е бил непочтен, но и катастрофално неспособен като мениджър. Лей, който основава Enron и го превръща в енергийна компания на стойност 70 млрд. долара не е бил особено заинтересован от ежедневните задължения по управлението на компанията. Впоследствие той дава право на свобода на свои неблагонадеждни подчинени като Джефри Скилинг и Анди Фастоу. Той също така се подписва под поредица от заплетени сделки, които формират основата на счетоводната измама, която впоследствие изгори парите на акционерите и доведе компанията до фалит. Лей беше осъден по обвинения в измама с ценни книжа през 2006 г. Ако не беше починал малко след това го очакваше присъда от около 30 години в затвора.

Интересен факт: Акциите на Enron се обезцениха с 99.7% от стойността си през 2001 г.

4. Джими Кейн

Кейн е пример за мениджър загубил връзка с реалността. Той играе бридж с приятели, докато фондовете на Bear Stearns фалират през юли 2007 г. и прави същото следващия март, когато ликвидната криза в компанията доведе до спешната й продажба на J.P. Morgan. Да не говорим, че цената на акциите на компанията възлиза на 10 долара за брой (по-малко от 3% от върховото й ниво от 170 долара). Кейн ще прекара останалата част от живота си в опити да опровергае информациите, че другото му любимо занимание е било да пуши марихуана.

Интересен факт: Какви промени могат да настъпят само за година: Цена от 10 долара за акция в момента не изглежда никак лошо.

5. Бърни Ебърс

Ебърс е завършеният корпоративен купувач. Той купува малко известна телефонна компания през 80-те години на миналия век и в продължение на 17-години с поредица от придобивания я превръща в най-големия телеком в света. Уви, страстта му към сключването на сделки не се пренася в уменията за управляването на бизнеса като цяло. Когато акциите на WorldCom се обезценяват през 2000 г., огромните задължения на компанията излизат наяве. Ебърс се опитва да ги прикрие посредством счетоводни измами. През 2005 г., три години след като WorldCom е подала заявление за фалит, той е осъден за счетоводна измама на стойност 11 млрд. долара. В момента Ебърс излежава 25-годишна присъда.

Интересен факт: Когато Ебърс подава оставка през 2002 г. акциите на WorldCom са се обезценили до 1.79 долара за брой, в сравнение с пика от 64.50 долара за брой през 1999 г.

6. Ал Дънлап

Избран от борда на директорите на Scott Paper Co. като човекът, който да изведе изпадналата в затруднение компания до печалба, Дънлап печели прякора си „Резачката" като уволнява 11 000 служители. Когато по-късно Scott се слива с Kimberly-Clark, Дънлап получава повече от 100 млн. долара от сделката.

В по-късен период от неговата кариера той е избран да оглави компанията Sunbeam, чиито акции поскъпват при новината за неговото назначаване. В следващите месеци следват огромни съкращения на персонал и затваряне на заводи.

Дънлап не успява да продаде Sunbeam на нов купувач, както прави със Scott и на практика му се налага да управлява компанията. Провалът му е грандиозен. В рамките на две години бордът на директорите го уволнява. Тактиката, която той използва е да надпише печалбата на компанията с 60 млн. долара, което му носи съдебен процес от Щатската комисия по ценни книжа и борси и още едно съдебно дело заведено от акционерите. Дънлап в крайна сметка постига договореност и в двата случая и получава забрана да заема ръководна длъжност на публична компания.

7. Фред Джоузеф

Джоузеф извежда инвестиционната банка Drexel до солидни позиции на Уолстрийт през 80-те години на миналия век. След това вижда как компанията изпада във фалит през 1990 г., след като е признат за виновен в търговия с вътрешна информация и принудена да плати 650 млн. долара глоби. Няма доказателства, че самият Джоузеф е извършил престъпление, но слабото му управление оставя компанията без кризисен план. През 1992 г., Drexel не успява да изплати 100 млн. долара заеми и спира дейност. Джоузеф не попада в затвора, но получава доживотна забрана да заема длъжността CEO на Уолстрийт.

8. Джей Гоулд

Гоулд е типичният пример за безскрупулен ръководител. Той се е занимавал със строежа на железопътни линии и спекула, мамейки съдружниците си, подкупвайки законодатели и дори отвличайки потенциален инвеститор. Той успява да измами Министерството на финансите, вдигайки цената на златото и предизвиква страх на Уолстрийт, който сваля цените на всички акции. След като наема стачкоизменници по време на стачка при построяването на железопътна линия през 1886 г., той казва: "Мога да наема половината от работната класа да избие другата половина."

9. Джон Патерсън

Тираничният Патерсън обичал да уволнява, след което да отново да назначава ръководители, за да пречупи самоуважението им. Той забранява "вредните" храни, включително хляб и масло, на територията на компанията и кара служителите да се теглят на всеки шест месеца. През 1913 г. той и още 29 служители на компанията за производство на механични касови апарати National Cash Register Company (NCR) са осъдени за различни анти монополни нарушения. (Решението е отменено година по-късно). Патерсън може би е известен най-вече с това, че уволнява Томас Уотсън, който създава IBM.

Интересен факт: Днес стойността на NCR възлиза на 1.5 млрд. долара.

10. Джон Ейкърс

Докато останалата част от света се насочва към персоналните компютри, Ейкърс остава в ерата на големите машини не успявайки да вземе решение какво да прави с IBM във важен момент от еволюцията на технологичната индустрия. IBM на практика е парализирана от неговата нерешителност.

Интересен факт: Ейкърс освобождава поста малко след като компанията обявява 4.97 млрд. долара нетна загуба за 1992 г.