Десетте най-популярни легенди

за хиперразвити цивилизации в далечната древност (1)

Дейвид Хечър Чайлдрес, Ancientx.com

http://www.de-zorata.de/sites/oshte-info/oshte.info/004/11/1511/03.htm

   
Археологът Дейвид Хечър Чайлдрес прави много невероятни пътешествия до най-старите и отдалечени кътчета на земята. Плодотворно пише за изгубени градове и древни цивилизации. Автор е на книги (серията „Тhe Lost Cities”), хроникиращи забравената слава на озадачаващи ни места - от пустинята Гоби (Китай) до Пума Пунку (Боливия), от Мохенджо Даро (Пакистан) до Баалбек (Ливан). За някои от тези праисторически обекти има отделни надеждни археологически данни, за други разполагаме само с писания в древни книги и със сведения от устните предания на народите. Заглавието е на Още инфо.

1. Мю или Лемурия (Ancient Mu or Lemuria)

Според различни езотерични източници, първата цивилизация се е появила преди 78 000 години на гигантски континент, известен като Мю или Лемурия, и е продължила да съществува смайващите 52 000 години. Споменава се, че тя била разрушена от земетресения, предизвикани от смяна на полюсите, станала преди около 26 000 години или приблизително през 24 000 г. пр. Хр.



Карта на Лемурия - вдясно се виждат очертанията на двете Америки. Според други версии, потъналият континент се е намирал в Индийския океан.

Докато Mю не се е развила така високо в технологично отношение, както се предполага за други по-късни цивилизации, казва се, че тя е достигнала някои модерни технологии, най-вече в областта на строителството на дълготрайни мегалитни здания, които са способни да издържат на земетресения. Но науката за управлението е това, което се смята за най-голямото постижение на Мю.

Предполага се, че е имало един език и едно правителство. Образованието е било ключът за успеха на Империята, и тъй като всеки гражданин е познавал добре законите на Вселената и е бил обучаван в някаква професия или занаят, това е водело до просперитет. 

Образованието на децата е било задължително до 21-годишна възраст, за да имат те правото да посещават училище за гражданство, което продължавало още седем години. Така най-ранната възраст, на която човек е могъл да стане гражданин на Империята, е била 28 години. 

2. Атлантида (Ancient Atlantis)

Смята се, че когато континентът Мю потънал, нивото на океаните в света се понижава драстично, тъй като водата се отправя към току-що формирания басейн на Тихия океан. Относително малките острови, съществували в Атлантика по време на Лемурската цивилизация, остават високо и на сухо при отдръпването на океана. Новопоявилата се земя се присъединява към архипелага Посейдон в Атлантически океан и формира малък континент. Днешните историци наричат този континент „Атлантида”, въпреки че неговото истинско име е било Посейдон.
Вярва се, че Атлантида е развила технологиите си до доста високо ниво, далеч отвъд това, което съществува днес на нашата планета. В книгата „Обитател на две планети”, продиктувана за пръв път на млад калифорниец на име Фредерик Спенсер Оливър през 1884 от Филос от Тибет, а също и в последвалото го през 1940 продължение „Завръщане на обитателя на Земята”, се споменава за такива изобретения и устройства като климатици - за неутрализиране на смъртоносни и вредни изпарения; безвъздушни цилиндрични лампи - тръби от кристал, светещи през нощта; електрически пушки - оръжие, използващо електричеството като задвижваща сила (днес има подобни пистолети, но са сравнително ново изобретение); монорелсов транспорт; водни генератори – съоръжения за кондензиране на вода от атмосферата; и вайликси - въздушни кораби, управлявани със силата на левитацията и отблъскването. 

Спящият ясновидец Едгар Кейси говори за употребата на самолети и кристали или  

Праисторически потънал град в Атлантическия океан или просто рожба на художническо въображение?


огнеупорни камъни, използувани за енергия и други подобни приложения. Той споменава също така и за злоупотреби с властта и за предупредителни сигнали за наближаващо унищожение.

3. Индийската империя Рама (Rama Empire of India)

За щастие, древните книги от Индийската империя Рама са запазени, за разлика от тези за Китай, Египет, Централна и Южна Америка. Много от тези древни нации сега са изоставени пустеещи земи, погълнати от гъстата джунгла, или са буквално на дъното на някой океан. Но Индия, въпреки опустошенията от войни и нашествия, успява да запази голяма част от своята древна история.  

Дълго време се смяташе, че индийската цивилизация датира не по-рано от 500-та г. пр. н. е., само около 200 години преди нашествието на Александър Велики на субконтинента. Но миналият век бяха открити извънредно сложните градове на Мохенджо Даро („Могилата на мъртвите”) и Харапа, намиращи се в долината на р. Инд в днешен Пакистан.

Откриването на тези градове принуди археолозите да изместят датата на началото на индийската цивилизация с хиляди години назад. За почуда на съвременните изследователи, градовете са високо развити и карат водещите археолози да смятат, че преди да бъдат изградени, те са били замислени като цяло: забележително ранен пример за градоустройство. Дори още по-впечатляващ е фактът, че канализационната система на голям град от това време превъзхожда тази в Пакистан, Индия и повечето от азиатските страни днес. 



Автентични археологически разкопки в Мохеджо Даро.

4. Озирийската цивилизация на Средиземноморието (Osirian Civilization of the Mediterranean)

Смята се, че по времето на Атлантида и Рама, Средиземноморието е било голяма и плодородна долина. Тази предшестваща египетските царства древна цивилизация е била известна като Озирийската цивилизация. Както и днес, река Нил извирала от Африка, но се наричала Стикс. Като вместо да се влива в Средиземно море в Северен Египет, реката завивала на запад и преминавала през най-ниската част на Средиземноморската долина, където формирала голямо езеро, излизала между Малта и Сицилия на юг от Сардиния и се вливала в Атлантически океан при Гибралтар (Херкулесовите стълбове). 

След като Атлантида била унищожена от преломен катаклизъм, при тези катастрофални промени Атлантическия океан започнал да наводнява бавно Средиземноморския басейн. Така били унищожени големите градове на Озирийската цивилизация, които се оказали под водата. Техните жители били принудени да се преселят на по-високи места. Тази теория обяснява странните мегалитни останки по цялото Средиземноморие. Потопени структури с мегалитни пропорции са открити и покрай бреговете на Мароко и Кадис в Испания.



Странни образувания на средиземноморското дъно, може би - останки от озирийски град?

Археологически факт е, че в Средиземноморието има повече от 200 известни в древността градове, които се намират днес под водата. Според фипотезите, останки от тази велика древна култура са египетската цивилизация, минойската на остров Крит и микенската в Крит и Гърция. Цивилизацията е градила огромни и устойчиви на земетресения мегалитни постройки. Използвала е електричество и други удобства, присъщи за времето на Атлантида. Както атлантите, озирийците са летели с дирижабли, придвижвали са се и с други форми на транспорт, често електрически по своята природа. Загадъчните следи от вагонни колела в Малта, които минават през канари и под водата, може да са част от древна озирийска ж. п. линия, използвана за транспортиране на разбити камъни до градове, които са под водата сега.

Може би най-добрият пример за високите технологии на озирийците е удивителната тераса, намерена при Баалбек, Ливан. Главната платформа е съставна от най-големите в света сечени камъни. Някои от тях са дълги 25 м и дебели над 4.5 м. Изчислява се, че тежат между 1 200 и 1 500 тона всеки! 

5. Цивилизацията Уигер от пустинята Гоби (Uiger civilization of the Gobi Desert)

Много древни градове са съществували при цивилизацията Уигер в Гоби, синхорнна с Атлантида и Рама. Въпреки че сега Гоби е пустиня, тези градове са били някога океански пристанища. Едгар Кейси е убеден, че в изгубените градове от онази епоха там ще се открият асансьори, и въпреки, че това все още не се е случило, то не е невъзможно. 



Мегалитна постройка всред пустинята Гоби

В Уигер са били използвани вимани (древни летателни апарати - бел. ред.). Твърди се, че Старейшините на Лемурия, известни като Тринадесетата Школа, са изместили седалището си преди катаклизма в ненаселено плато на Централна Азия, което сега наричаме Тибет. Предполага се, че тук те са създали библиотека и школа, известна като Великото Бяло Братство. 

Великият китайски философ Лао Дзъ, роден през 604 г. пр. Хр., говори често за Древни Учители и тяхната дълбока мъдрост. Той написал прочутата книга „Тао Те Чинг”, може би най-популярното четиво, създадено някога на китайски. Когато към края на своя много дълъг живот напуска родината, пътува на запад към легендарната земя на Хси Уанг Мю. Според древните китайци, там е било седалището на Древните.
Археологът Дейвид Хечър Чайлдрес прави много невероятни пътешествия до най-старите и отдалечени кътчета на земята. Плодотворно пише за изгубени градове и древни цивилизации. Автор е на книги (серията „Тhe Lost Cities”), хроникиращи забравената слава на озадачаващи ни места - от пустинята Гоби (Китай) до Пума Пунку (Боливия), от Мохенджо Даро (Пакистан) до Баалбек (Ливан). За някои от тези праисторически обекти има отделни надеждни археологически данни, за други разполагаме само с писания в древни книги и със сведения от устните предания на народите. Заглавието е на Още инфо.

>> Продължение

6. Tиахуанако, (Tiahuanaco)



Вратата на Слънцето в Тиахуанако

Както в Mю и Атлантида, строителството в Южна Америка е било в мегалитни мащаби с многоъгълна конструкционна технология, дизайнирана да направи масивните стени устойчиви на земетресения. Тези стени са били от значителна важност в района на Огнения Пръстен - древната Mю.

Домове и обществени здания са били изградени от големи каменни блокове. Заради високата почит, която са отдавали на културата за благополучието на бъдещите поколения, и високото ценене на постепенният, продължителен растеж на обществото, сградите са били строени така, че съществуват с хилядолетия. Къщи, направени от цимент, дърво и мазилка, ще издържат около сто години, ако са поддържани. Но погледнете мегалитните конструкции на Египет, Малта и Перу. Тези здания стоят и днес. Куско, древната столица на Перу, която по всяка вероятност е била изградена преди инките, е все още обитавана и днес - след хиляди години. Действително, повечето от зданията на централен Куско днес имат стари стени, които са на стотици години (докато по-скорошни здания, построени от испанците, вече се ронят).

Само неколкостотин мили на юг са фантастичните руини на Пума Пунку, високо в боливийското Aлтиплано. Намиращи се само на една миля от прочутия Tиахуанако, останките от Пума Пунку представляват масивни мегалитни конструкции, разхвърляни като детски кубчета за игра. Какъв вид катастрофален катаклизъм може да е причинил това? Мегалитната конструкция е от вида, който би трябвало да издържи хиляди години, и въпреки всичко 100-тонните блокове са били накъсани на части от могъщи геоложки сили.

Изглежда, че континентът Южна Америка е бил неочаквано и бурно изблъскан нагоре по време на някакъв катаклизъм, най-вероятно при смяна на полюсите. Бивш канал, намиращ се на морското равнище, сега може да бъде видян на около 4000 метра надморска височина в Андите. Възможно свидетелство за този сценарий са многото океански вкаменелости, които се наблюдават близо до Титикака. Езерото дори се обитава от сладководни морски кончета, които се срещат единствено там. 

7. Mаи, (Mayans)

Пирамиди на маите са открити от Централна Америка до индонезийския остров Ява. Пирамидата на Суку, намираща се на склоновете на връх Лау, близо до Суракарта в централна Ява, е удивителен храм с възпоменателни плочи и стълбовидна архитектура, която може да се оприличи на тази от пирамидите в джунглата на Централна Америка. Всъщност, тази постройка е почти еднаква с откритите в древната майска местност Уаксактун, близо до Tикал.



Пирамидата на Слънцето в Мексико

Древните маи са били блестящи астрономи и математици, чиито ранни градове са живели в аграрна хармония със земята. Те са изградили градове с канали и хидропонни градини на древния полуостров Юкатан. Предполага се, че някои от майските глифове представляват електронни устройства за контролиране на насекоми, които са излъчвали етерни вибрации, специфично въздействащи върху съответния вредител.

Едгар Кейси споменава за маите и тяхната технология в едно от своите тълкувания: 

„Що се отнася до стила на строителство с каменни блокове, ние открихме, че той е наподобявал на голяма цилиндрична чаша (както бихме го нарекли днес), направена по такъв начин, че стоящият най-отгоре камък да централизира енергията, концентрираща се между основата на цилиндъра и този най-горен камък.”

Архивите за начините на строителство могат да се намерят на три места на Земята, които са там и днес: в потъналата част на Атлантида, където все още предстои да бъде открита част от храмовете, намиращи се под водораслите на вековна океанска вода близо до известното като Бимини място до крайбрежието на Флорида; в архивите на храм в Египет; и в архивите в Юкатан, Америка, където се намират в момента тези камъни (за които се знае толкова малко!). 

Смята се, че някъде в района, обитаван някога от маите се намира древната Зала на архивите, вероятно под пирамиден комплекс, в подземен тунел и мрежа от помещения. Според някои източници това хранилище с древно познание се съхранява в кварцови кристали с изключително високо качество, които могат да поберат голямо количество информация - подобно на съвременните компакт дискове.

8. Древен Китай, (Ancient China)

За цивилизацията на древен Китай, известен като Хан Китай, се смята, че като всички свои посестрими от онази отдалечена епоха черпи живителни сокове от огромния тихоокеански континент Мю. Древните китайци са известни със своите небесни колесници, с гадателството си и с производството на нефрити в сътрудничество с маите. Действително, древните истории на китайците и маите изглеждат неразделно свързани.



Великата китайска стена, накачулена от туристи

Според антрополозите, таоисткото влияние е стигнало до Централна Америка с въвеждането на символи и мотиви от династията Шанг (Ин-Янг е най-известният измежду тях, но има и много други), които ги свързват с известното художествено изкуство и скулптури на маите. Нефритът е бил от особена важност за китайците Шанг. До сега източникът на китайския нефрит не е установен. Много от него може да е идвал от Централна Америка. Дори източникът на централно-американския нефрит е загадка; смята се, че много древни мини за нефрит все още не са открити.

Често се казва, че древните китайци са били инициаторите на всяко изобретение - от тоалетната хартия, детекторите за земетресения, банкнотите, каноните, реактивните двигатели, методите за печатне и хиляди други изкусни и високотехнологични артикули и способи за тяхното производство. През 1959 археолози откриха в Китай токи на колани, направени от алуминий преди хиляди години. Алуминият днес се произвежда от боксит с помощта на електричество!

9. Древни Етиопия и Израел, (Аncient Ethiopia and Israel)



Храмът на Соломон в Израел

От такива стари текстове като Библията и етиопската книга Кебра Негаст (Kebra Negast) научаваме истории за високи технологии от древна Етиопия и Израел. Казва се, че храмът в Йерусалим е бил основан на три гигантски блока дялан камък, подобни на тези от Баалбек, Ливан. Днес почитаният Храм на Соломон и кубето на мюсюлманската Джамия на Скалата се намират на място, чиито основи стигат до Озирийската цивилизация.

Като много от по-късните финикийски конструкции, сградата на храма, съхраняващ Ковчежето със Заветите (Кивотът), както и храмовете в Етиопия, са последните от мегалитните конструкции. Масивният храм Монт, изграден от цар Соломон върху руините на по-ранен мегалитен храм, е бил построен, за да подслони древната реликва, известна като Ковчежето със Заветите.

10. Аройското кралство на слънцето в Тихи океан, (Aroi Sun Kingdom of the Pacific)

Последната в моя списък на древни цивилизации е тази на неизвестната древна култура на Аройското кралство на слънцето в Тихи океан. Така нареченият изгубен континент Mю е потънал преди повече от 24 000 години при смяна на полюсите, като Тихоокеанският район е бил заселен отново от расова смесица на всички цивилизации, идващи от Рама, Китай, Африка и Америките.



Причузливите каменни колоси от Великденските острови

Напреднала островна нация със земни площи, по-големи от тези на Тихоокеанието в момента, се е разраснала около Полинезия, Mеланезия и Mикронезия. Древни полинезийски легенди отбелязват забележителността на тази цивилизация. Царство Арой е съществувало много хиляди години преди европейците да преоткрият Тихия океан. Според преданията, аройците са строителите на много от мегалитните пирамиди, платформи, арки, пътища и статуи, намиращи се в централната част на Тихоокеанието днес. 

Когато някои от над 400-те чакълени хълма в Нова Каледония са били разкопавани през 60-те години, намерените там циментени колони с вар и черупки са били датирани от 10 950-та и 5 120 г. пр. Хр. Тези странни построения може да се видят в южната част на Нова Каледония и на Острова на боровете.

Според жителите на Великденските острови, знаменитите им статуите са можели да ходят и се издигали във въздуха, където се въртели по посока на часовниковата посока. А микронезийците твърдят, че на остров Понпей камъните на осемнадесет-квадратни-километров град са били левитирани, за да се поставят на съответното им място.

Полинезийци от Нова Зеландия, Великденските острови, Хаваите и Таити вярват, че техните предшественици са имали способността да летят и са пътували по въздуха от един остров до друг.