Брус Маклеланд за успеха



Докато животът ми си минаваше, имах възможността да наблюдавам някои неща, върху които си струва да се замисли човек. Едно от тях беше всеизвестният факт, че тихите, съвестни служители, които винаги са погълнати от работата си, харесват тази работа, имат си дом, имат достатъчно, за да се хранят и да се обличат, грижат се за семействата си, уважавани са от висшестоящите (относително), имат сякаш идеален живот. Те нямат тежнения и стремежи да са нещо повече от съседите си, не полагат безсмислени усилия да направят нещо или да бъдат нещо повече от собственото си просто, уютно и щастливо аз.
Също така е известно, че когато се зададе повишение в службата, тези надеждни, мълчаливи хора го получават, докато техните блъскащи се, шумни, бързащи, тревожещи се, откриващи грешки, хапещи и ръмжащи колеги си остават на старите позиции, затрупвани от дългове и вечни безпокойства. При контактите си с работодатели забелязах сякаш нов елемент, който го нямаше при служителите. Това беше чувството на безрезервна самоувереност. Тогава ми дойде на ум, че вероятно тази вяра, или липсата й, е разликата между работодател и работник.
По-късно имах възможност на живо да наблюдавам някои от водещите умове в света на бизнеса и ми се стори, че сред качествата, уникални за всеки един, присъства една характерна сила, нещо съвсем ясно доловимо при общуване с тези хора. Те бяха способни да мислят за хиляди неща, докато другите мислят за стотици, и да постигат тези неща със същата лекота. Те бяха широко скроени, силни, пълни с вяра индивиди, които подчиняваха енергията си на постигането на мащабни начинания, самата мисъл за които би хвърлила в ужас обикновения човек.
Забелязах също така, че най-мъдрите, тези, които можеха да видят най-далеч в перспектива, бяха тихи, спокойни мъже, които не могат лесно да бъдат изкарани от равновесие. Някои от най-умните бяха неспособни да правят пари в области извън техните тесни интереси. От това в крайна сметка заключих, че мъдростта идва чрез мира и спокойствието и че мъдростта без сила е слаба. Докато един дава воля на ума да реши какво трябва да се прави, друг смята за абсолютна необходимост да изпълнява това решение. Сила без разум, развихряща се нашироко в безполезни и погрешни посоки, не постига нищо или почти нищо.
Също така забелязах, че докато мъдростта нарастваше, умствените способности се запазваха, без да работят на границата на възможностите си, упражняваха се, без да се изтощават, което разширяваше границите на силата. И съответно някой, притежаващ мъдрост и малко сила, би могъл чрез подходящо насочване на тази сила да извърши повече от онзи, който притежава много сила и малко мъдрост. Видях, че добре построените планове и силното старание често дават слаби резултати, докато някои от големите успехи в началото си са били малки начинания. Очевидно е, че трябва да има някакви причини за всичко това. Ако разгледаме нещата в обратна посока от резултата към причината, лесно се вижда, че физическата сила няма значение, тъй като някои от най-великите водачи са били дребни и слаби мъже. После изследвах внимателно аспекта на образованието и констатирах, че само малцина от най-добрите са завършили колеж, а някои са били дори неграмотни. Очевидно беше, че тайната не е в образованието.
Също така забелязах, че някои хора, способни да поглъщат знания така лесно, както гъбата попива водата, бяха лишени от способността да извлекат каквато и да е полза от наученото, докато техните съученици, неспособни или нежелаещи да учат, често удивяваха света с някое голямо постижение. Негативно настроените стават най-добрите ученици, но позитивно настроените стават хора на действието. След това изследванията доказаха, че колкото по послушно е момчето в училище, толкова по често то става служител при най-големия калпазанин.
Забелязах:
• че образованият, независим мислител става най-добрият;
• че онзи, който най-много се стреми да придобие пари, получава най-малко;
• че онзи, чиято единствена амбиция е да има къщурка, не получава повече от къщурка;
• че онзи, който мрази най-много, е обичан най-малко, и че онзи, който се опитва да плаши другите, сам е страхливец.
Видях, че телата на онези, които мразят, са винаги сковани, мускулите им вечно напрегнати и умовете и телата им сбръчкани и сгърчени, че функционират объркано и са изпълнени с болка и страдание. Обяснението е, че омразата, ревността и унинието предизвикват напрегнато, нехармонично мислене и влияят по съответния начин върху тялото.
Също така стана ясно:
• че успелите хора се събират в групи и че не успелите хора постъпват по същия начин, но се събират в други групи;
• че онези, които се кълнат във вярност с най-висок глас, са първите, които бягат;
• че това, което носи успех на един, носи загуба и унижение на друг;
• че един човек може да стане жертва на обстоятелствата, а в същото време брат му да се изсмее на обкръжаващите го и на думите им и да „отлети”;
• че някои мъже говорят за извършване на велики дела, докато други просто ги вършат, без да кажат и дума;
• че приказливците не могат да спрат своето бърборене дори и да искат; че мълчаливите могат да кажат по интересни неща от приказливите;
• че всеки вид бизнес е добър за натрупване на благосъстояние, стига да си подходящият човек.
Всички тези неща ни карат да вярваме, че нито големината на човек, нито неговото образование имат нещо общо с постигането на целите му, а всъщност състоянието на ума, съчетано с желание и вяра в успеха, сякаш привличат всичко към него.
Последва задълбочено изследване на мисълта в психологически аспект, за да стане ясно дали нашият приятел Касий е бил прав, като е казал „Грешката, скъпи Бруте, не е в звездите, а в нас самите, които сме се подчинили,” и ако е така, къде се крие грешката?
Изучаването на езика на мисълта и силата на внушението показа ясно, че вярата в това, че нещо може да бъде постигнато, се изгражда и че тази вяра прави нещото достижимо. Нейното включване в мисловния поток отваря пътя към осъзнаване на факта, че мисълта е действащ елемент и че утвърдилата се максима „Познай себе си” е най -всеобхватният и най-добрият съвет, даван някога на човечеството.
Тя се основава на това:
• че характерът или личността могат да придобият сила и благородство;
• че човек може да придобие сила;
• че умът привлича успех от всички неща, след като се е освободил от ревността, омразата, недоверието, слабата воля, гнева, нетърпението и страха;
• че себе изучаването и самоанализът ни правят ясни за самите себе си разкриват както силните, така и слабите ни качества, чувството ни за справедливост, сила, увереност, решителност и др.
Индийската философия ни разкрива стойността и силата на въображението, учи ни, че човек израства такъв, каквато представа има за себе си, и това, което мисли или за което се мисли, се превръща в реалност. Мисловните образи, доведени до вниманието ни от обкръжаващия свят, оставят траен отпечатък върху нас и чрез тази сила някои хора биват контролирани от обстоятелствата, докато други, отдавайки по-малко внимание на обкръжаващата среда и повече на някаква своя амбиция, са способни да се издигнат над обстоятелствата и да ги контролират.
Искам да кажа, че дете, израсло в бедност, винаги в мислите си е с бедни хора, вижда в техните домове, както и в своя само гола мизерия, чува колко трудно е да се сдобиеш с пари, знае, че баща му трябва да работи много за нищожно заплащане, носи бедняшки дрехи и свиква с живота на бедняка, докато не стане част от него. Доказателствата за богатство, които вижда, за него не са истина. То чувства, че богатството не е за него. Мисли, че познава целия си живот и че обстоятелствата, с които е заобиколено, са създали този начин на мислене. Накарайте го сега да изработи мисловни образи на себе си в по-добър живот, в който има пари, приятели и всичко, което желае. С времето всичко това става реалност, а старият му живот започва да изглежда като измислица. Обстоятелствата за него се променят заедно с промяната в мисленето му. То се издига над обстоятелствата и започва да ги контролира.
Изучаването на природата във всичките й форми и на следствията от желанията при животните и човека доказва съществуването на Закона за вибрациите. Ако този закон се призове със силно желание да придобием нужните ни качества на ума, той ще бъде приведен в действие, но ако пожелаем да ни донесе пари и световна власт, той няма да ни отговори. Всички блага идват при този, който изгражда в себе си чистота и сила на характера. Точно това е имал пред вид Христос, казвайки: „Но първом търсете царството на Бога и Неговата правда, и всичко това ще ви се придаде” .
Това е било истина някога, истина е и сега. Търсене на Царството не означава вяра във всяко вероучение. То означава постигане на състояние на мир и покой в мислите, за да можем да поемем притока на божествена мъдрост. Когато човек влезе в хармония със Създателя, той се издига в Рая. „Царството Божие вътре във вас е” това е състояние, а не място. Всичко това обаче бяха само предположения, а изучаването на умовете на другите и сравнението с предишното им състояние доказа, че развитието им е следствие от тяхната сила или слабост на характера, което на свой ред се дължи на начина на мислене и на природата на техните мисли. Усъвършенстването на собствения характер даде доказателство и демонстрира факта, че успехът в живота изцяло е следствие на личността на индивида и че чрез самоанализ, мисловни внушения, Законът на вибрациите и силата на въображението всеки може да създаде от себе си каквото си поиска.
Личността се състои от елементи, които се наричат смелост, самоувереност, справедливост, решителност, твърдост, вдъхновение и истина. Степента, в която ги притежава индивида, определя силата му. Състоянията на спокойствие и концентрация позволяват най-доброто използване на тези сили.
Мислите са жизнени, живи, реални неща, както са реални кислородът и водородът. Те идват отвън и тяхната значимост за всеки ум зависи от неговото състояние. Ако то е на сила и решимост, умът приема силни и решителни мисли, които дават сила на характера. Ако е в състояние на раздразнение, колебание, страх и липса на вдъхновение, умът приема този тип мисли, които пораждат нищета, бедност и лошо здраве. Всяка мисъл, приета и излъчена от нашето съзнание, ни прави по-силна или по-слаба личност.
Просто да знаем тези неща не ни носи полза, но осъзнаването на тази истина, със съответното внимание и контрол на мислите, носят. Редовното упражняване на самовнушение може да развие елементите на ума, правейки контрола реален.
Тези истини са от света на мислите и недоверчивото състояние на ума, с което обикновените хора живеят, едва ли може да приеме, че е възможно да има по-висши нива, достижими за техния ум. Под нива на ума се разбира нагласата, водеща до състояние на ума, което кара някои хора да осмиват всяко ново изобретение или идея, за разлика от онзи, който предлага тази идея и може ясно да види приложимостта й, както и останалите състояния, представени от всички гледни точки между тези две. Това е способността на някой да види истината, когато му бъде казана, и неспособността на друг да възприеме всякаква полза от нея.
Тези нива съществуват откакто свят светува и са били най-голямата пречка за човешкото развитие, особено по отношение на морала и религията. Нисшите състояния на ума, бидейки по брой повече, затъмняват проявите на мисълта на по-малкото по брой напредничави мислители. Когато Галилей изложил идеята, че Земята е кръгла, той бил принуден насила да се откаже от нея, защото Инквизицията, основана с цел да спре свободата на мисълта, се състояла от тъпоумни църковни служители.
Когато при практикуване на самовнушение се постигне по-висше състояние, в началото то е временно и при връщане в първоначалното състояние реакцията на хората, която неизменно се наблюдава, е: „О, това е безсмислено!” Тогава разочарованието, отчаянието и безнадеждността сграбчват в ноктите си ума. Опитът ще дойде само след като в достатъчна степен сте осъзнали нуждата да действате и вероятно след тежки месеци на постоянно самовнушение.
Този принцип не се основава на вашите разбирания или вяра те нямат нищо общо с него. Той е научна истина и не е това, което си мислите за него по време на самоусъвършенстването си. Четете внимателно и разсъждавайте върху тези идеи, стъпка по стъпка, а после започнете да ги прилагате и продължете в този дух. Повярвайте, че това ще ви донесе удовлетворение. Дръжте на собственото си мнение (това е заповед).
Има хора, които не могат да повярват в тези истини. Техните умове са от по-нисш порядък, изцяло заети с материалното. Те са слепи за духовните истини и виждат всичко в светлината на своята величествена самодостатъчност. Ако ум, способен донякъде да вижда, донякъде да повярва в тези неща, влезе в контакт с тях, той ще бъде заслепен с тяхната слепота. Тъй като по-нисшият ум преобладава и мнозинството е на негова страна, споделяйки с останалите нашите вярвания, когато първата вълна щастлив ентусиазъм ни замае, ние сме готови да разрушим собствения си живот първо, като се поддадем, и после, като се оставим да бъдем победени от антагонизма на тези хора. Но ако останем непоклатими и работим за развиването на устойчивост, смелост, мощ, сила, подтик, добра воля и т.н., ние ще станем по-силни и ще останем на собствените си позиции, въпреки всеки и въпреки всичко.
Когато авторът беше малко момче, лъскайки обувки на улицата в родното си село, някой от тълпата го попита какъв ще стане, като порасне. Той искрено и честно отговори „Адвокат”, при което някакъв глупак, гръмогласен шут, се изкикоти и каза „Ти адвокат!” и се изсмя отвратително. Тълпата избухна в смях. Детската душа се сви. Момчето се предаде. И видя подходящата възможност едва сега. Този кикот му струваше трийсет години извън истинското му призвание.
Дръжте на собственото си мнение.
Ако имате приятели, които се нуждаят от тези истини за собственото си благоденствие и са склонни да ги приемат, на всяка цена им ги кажете, но не хвърляйте бисерите си на свинете, защото в отговор ще бъдете разкъсани.
Не се бойте и изпълнявайте дълга си във всеки момент. Изпълнявайте го толкова добре, колкото можете. Надявайте се и очаквайте по-добри времена и вашият успех е осигурен. Злонамерените действия на обединените сили на тълпата не могат да ви спрат. Най-важни за себе си сте вие самите.
Упражнявайте икономии, но не и скъперничество свободно харчете парите си за нужните неща, но всичко, което ви се иска, не ви е непременно необходимо.

Брус Маклеланд

Преуспяване чрез силата на мисълта

www.spiralata.net