Един свят с рационални икономически агенти би бил предвидим и стабилен. Днешният свят е налудничав. В него за по-малко от година петролът скача от $60 до над $140, по-късно пада под $40 за барел; фондовите борси регистрират невиждани печалби, за да загубят около 40-60% за няколко месеца; експерти и управители на централни банки твърдят, че кризата ще ги подмине, а дни по-късно говорят за фалити, държавна помощ и безработица.

Основните психологически фактори, които диктуват икономическото поведение, са, че хората обикновено взимат решения на базата на установени правила, а не въз основа на рационални анализи; че формулировката на един проблем влияе върху решението на предприемача; че съществуват пазарни аномалии. В последната група влизат стадното поведение, алчността и страхът, информацията от уста на уста. Когато някой реши да купува акциите на дадена компания, останалите го следват, да не би да пропуснат евентуални ползи. При мечия пазар ситуацията е същата, само че всички продават.
ОТ УСТА НА УСТА

Информация от уста на уста причинява криза в Холандия, когато през 1637 пазарът на лалета стига върха си. След многото приказки, че покупката на грудки осигурява 10%, 100%, дори 1000% печалба при препродаването, цената на грудките достигнала нива, на които купувачите не били способни да ги купуват. И се сринала.

Ако подобни похвати създават бум на пазара, защо и да не го сринат?

През XVII век информацията се предавала най-вече от уста на уста, а днес - от медиите и блоговете в интернет. Случилото се в Холандия е нищожно в сравнение със спекулациите, които сега прекосяват планетата. Днешният свят е във финансова и икономическа криза, чийто следващ етап експерти и анализатори се надпреварват да предсказват. Медиите пускат информацията, блоговете я оценяват, аудиторията коментира. На кого да вярваш и на базата на чия и каква информация да отсечеш как да управляваш парите си?

В такава обстановка дори мъдрите грешат. Те вземат решения, които биха ги предпазили от загуби или поне биха ги минимизирали. Фундаменталните фактори зад стабилността на бизнес сектор или отделна страна вече не играят, хората са наплашени от купищата приказки, че Източна Европа е рискова дестинация, че страните с валутен борд ще бъдат принудени да девалвират валутите си, че регионът прилича на Югоизточна Азия от 90-те години на миналия век. Кой наистина би рискувал с инвестиции тъкмо там?

Ето това внушават днес повечето икономически изследвания. Те се концентрират върху реториката, използвайки ключови фрази като "високорисковия пазар на Европа", висока задлъжнялост и дефицит по текущата сметка. Къде са конкретните анализи, къде са моделите, които показват при 1% спад в преките чуждестранни инвестиции до дадена страна с колко ще спадне БВП, инфлацията, заплатите, заетостта?

Редица теории за най-големия еднодневен срив на борсовия индекс DJIA засягат точно такива анализи. Една от причините за срива на 19 октомври - черния понеделник на 1987, са публикации в медиите, които правят паралели с кризата от 1929. Анализаторите и експертите показвали графики за поведението на основни икономически показатели, което силно наподобявало това, което видели по време на предната голяма криза.

Да ви звучи познато?