НЕПОЗНАТАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ

НЕПОЗНАТАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ



Нерадостната констатация на древните, че всичко ново е добре забравеното старо може би е рожба на убедеността ни в цикличността на всичко, което се случва с нас. Аналогията с обозримия небесен свод, чието движение се подчинява на определена и познаваема, математически точна периодика, по аналогия е било прилагано и към явленията от човешкия живот, и към човешката история. Може би най-ярка илюстрация на това твърдение е хронологията на географските открития, дори се изкушавам да сложа думата "открития" в кавички. Достатъчно е да си спомним откриването на Америка, което западната цивилизация традиционно свързва с плаванията на Христофор Колумб, но все пак е нарекла "новия" континент с името на Америго Веспучи. А преди тях? Прочутият Винланд на Ерик Червенокосия и сина му Лейф Ериксон? Плаванията на свети Брендан? Гръцките и римските морски походи към "края на земята" отвъд Херкулесовите стълбове? Невероятните финикийски плавания с бързоходните кораби от ливански кедър? Кой всъщност е открил Америка?
Разбира се, едно откритие има стойност само тогава, когато трайно заеме мястото си в съкровищницата на човешкото познание, в културата и стопанския живот на цивилизацията. Тъкмо поради това с достатъчна точност можем да опишем хронологията на откритията на планетата, такава, каквато ни се представя от историческите хроники. Но ние ли сме първите?
От средата на миналия век насам все по-често изследователите на историята на географските открития си задават този въпрос, и все по-често правят изненадващия извод, че във времето преди познатата ни история е съществувала развита цивилизация, чиито интелектуален потенциал и технологични възможности са и позволили да опознае в детайли планетата. По думите на Чарлз Хапгуд тази цивилизация "или е била локализирана на едно място и е осъществявала световна търговия, или наистина е обхващала целия свят. Тази култура най-малкото в някои отношения е достигнала по-високо ниво от Египет, Вавилон, Гърция и Рим. В астрономията, мореплаването, картографирането и вероятно в корабостроенето тя е постигнала повече, отколкото която и да било страна до 18-ти век по християнското летоброене. Едва през 18-ти век ние успяваме да установим практически начини за определяне на географската дължина. Едва през 18-ти век ние за пръв път точно успяваме да измерим обиколката на земята. И едва през 19-ти век китобойни флотилии и изследователски експедиции се отправят към Арктика и Антарктика. А картите показват, че в древността някой вече се е занимавал с това".
Нашето технологично високомерие лесно ни подвежда да смятаме, че древните народи са били значително по-изостанали от нас. Но така ли е наистина? Няма никакви доказателства, че хората преди 2, 3, 10 и дори 30 хиляди години са се различавали съществено от нас не само във физическо, но и в емоционално и интелектуално отношение. Вярно ли е тогава, че географията започва от Страбон и Птоломей? Възможният отговор на този въпрос се съдържа в много археологически находки, които очевидно и упорито не се вписват в представите ни за древния свят, но и в известните на всички ни портулани - "картите на морските царе", които получили през средновековието името си от думата за пристанище - "порт". Именно на тях е посветена и революционната книга на Хепгуд - първата, която през миналия век ни предоставя достатъчно доказателства за това, че преди началото на историята такава, каквато я познаваме, са живяли хора с възможности и познания, за които не подозираме. Именно древните морски карти са съхранили през огромен низ поколения точните знания на тази цивилизация за света, който е обитавала, за планетата и географските и особености. Не е трудно да се предположи, че тези знания са натрупани в предисторическите времена, и чрез мореплавателите на критско-минойската и финикийската държава са били предадени като щафета към античността, средновековието, съвременността... Известно е например, че такива картографски документи са се съхранявали и изучавали в прочутата Александрийска библиотека, където са се правели и копия от тях. Впоследствие съдбата им се проследява отчетливо в хранилищата на византийския Константинопол до падането му под ударите на кръстоносците от четвъртия кръстоносен поход през 1204 г. След тази дата те се разсейват на Запад - във Венеция и Генуа, в Рим и други средища в Европа, както и в мюсюлманския свят. Започва тяхното "откриване" от западната цивилизация, което преживява истински бум през 15-ти - 16-ти век, и изглежда все още не е завършило.
Повечето от тези материали обхващат Средиземно и Черно море, но има карти и на други места - например на двете Америки, на Арктика и Антарктика, което е възможно само ако допуснем, че в необозримото минало древните мореплаватели са плавали от полюс до полюс. Невероятен факт - те са изследвали и картографирали Антарктика тогава, когато Южният континент е бил свободен от ледената си покривка! Очевидно е също така, че те са разполагали с навигационни съоръжения за точно определяне на географската дължина с такива възможности, с каквито са разполагали мореплавателите едва след 18-ти век.
Разбира се, към всичко необяснимо от собствената си история човечеството се отнася като към мит, и така е било дълго време с всички доказателства за съществуването на древната непозната нам цивилизация. Така е било дълго време и с портуланите, които обаче напоследък никой не може вече да пренебрегва. Може да се смята за решен и въпросът не са ли те изкусни фалшификации. И след като вече е установено, че са истински, не ни остава нищо друго освен да приемем очевидното - човешката история ни поднася свидетелство за древността на цивилизацията, което може да преобърне представите ни за нейния ход.
Може би една от отправните точки за новия прочит на историята е намирането на уникална карта в султанския дворец Топ капъ в Цариград през 1929 година. Нарисувана на пергамент, тя е датирана с 919 г. по Хиджра, което съответства на 1513 г. по християнското летоброене. И на нея стои подписът на турския адмирал Пири ибн Хаджи Мамед, който днес е известен на всички с името Пири Рейс.
Патриотичният подем в Турция по времето на Мустафа Кемал Ататюрк получил мощен стимул - оказало се, че картата на турския географ съдържа картографско изображение на Америка, и при това Южна Америка и Африка са разположени в строго съответствие по географска дължина, въпреки че през 16-ти век все още не съществували прибори за нейното определяне. Освен това в обяснителния текст Пири Рейс твърдял, че западната част на картата той е прерисувал от картата на Колумб, намирането на която вече много столетия е мечтата на всички картографи. Мнозина предполагали, че загубената карта на великия генуезец е някъде в Турция. Но и без това твърдението на Пири Рейс, че при изготвянето на своята карта е ползвал повече от 20 карти, много от които от времето на Александър Македонски, не било приемано сериозно от учените до последно време, но сега вече се налага да се вгледаме в него по-внимателно.
При изследването на картата от капитан Арлингтън Х. Мелери, специалист по древна картография, той установил, че южната и част изобразява заливите и островите на антарктическото крайбрежие и по-точно Земята на кралица Мод, която сега е под дебела ледена покривка. Следователно някой е картографирал тези земи преди много и много векове, когато те са били свободни от лед.
Разбира се, тази история е само една от отправните точки в изясняването, доколкото това е възможно, на загадката на древните карти. Ето един друг случай - Ренд Флем Ат обърнал внимание на несъответствието на географската терминология на Платон със съвременните обозначения. Това му позволило да се опита да промени гледната точка - взел обикновен училищен глобус и започнал да го върти по необичаен начин. Спрял в този момент, когато глобусът към него бил обърнат с Антарктида, и Южният полюс , условно казано,се оказал в центъра на света. Тази гледна точка позволила на Ренд Флем Ат да направи някои много любопитни заключения, които имали пряко отношение към хилядолетната загадка на Атлантида. Платон съобщава дословно:"От него /т.е. от остров Атлантида/ е лесно да се премине на други острови, а от тях - на целия срещуположен материк, който е заобиколен от истинския океан. А морето от тази страна на Гибралтарския пролив е само залив с тесен проход към него". Ренд Флем Ат бил озадачен от това, че Платон нарича "залив" Средиземно море, и единственото обяснение било, че в сравнение със Световния океан това наистина е така. Но имал ли е Платон представа от мащабите на този глобален океан? За подобно определение наистина е нужен поглед откъм Южния полюс. Поради това не е чудно, че Ренд Флем Ат поставя митичната Атлантида именно в Антарктида, и при това намира и много други аргументи в подкрепа на това си твърдение. Например - Платон твърди, че по територия Атлантида е по-голяма "от Ливия и Азия, взети заедно". Като имаме предвид, че под Ливия древните елини разбирали Северна Африка, а Азия наричали Близкия Изток, то общата им територия е напълно съпоставима с територията на Антарктида. При това Платон съобщава, че Атлантида е горист остров, който се извисява "високо над морското равнище". Отново съответствието е пълно - Антарктида достига височина 2000 м над морското равнище. А още през 1665 г. немският езуит Атанасиус Кирхер издал труд, в който включил древна египетска карта на Атлантида. Според Флем Ат очертанията на острова поразително напомнят тези на Антарктида, каквато е била преди 12 000 години. При това в противовес на традиционното становище, че Антарктида е била покрита с лед в продължение на 50 - 60 милиона години, през 1990 г. на 250 мили от Южния полюс геолозите открили останки от древна гора на много по-млада възраст. Нека пак споменем, че на картата на турския адмирал Пири Рейс Антарктида е изобразена без лед. А на картата на Оронциус Финеус, съставена през 1531 г. се виждат планински вериги и реки там, където сега има само ледници. Очевидно всичко това, както и много други факти говорят в подкрепа на хипотезата, че Антарктида е била свободна от лед в историческо време. Остава да разсъждаваме за това как без въздухоплавателни и космически средства древните хора са успяли да съставят карта на Южния материк, при това с точност, каквато можем да постигнем едва днес след прилагането на съвременни локационни методи, които ни помагат да надзърнем под двукилометровата ледена кора. А Чарлз Хепгуд е установил, че картата на Пири Рейс съдържа най-малко 24 точки, нанесени с точност до половин градус, а подобна точност европейците достигат едва по време на пътешествията на капитан Джеимс Кук през втората половина на 18-ти век.
Остава да добавим, че цитираният вече неведнъж Хапгуд е автор на непризната от официалната наука идея за това, че земната кора /литосфера/ плава по течната астеносфера върху твърдата мантия, която обвива земното ядро. При това заедно с кората се местят и океанските басейни, което може да обясни различното местоположение на континентите по отношение на полюсите в различните епохи. Тази теория е възторжено приветствана от великия Алберт Айнщайн, който дори пише предговор към първото издание на книгата на Хепгуд "Движения на земната кора".
Изброяването на подобни аргументи може да бъде продължено, но нека завършим с още един, който разказва за древния японски император Темну, който още през 681 г. сл. Хр. Заповядал на своите писари да съберат всички древни митове. Така до наши дни се запазил един, който разказва за времената, "когато Земята била млада" и първата обитаема от хората страна се наричала Оногороджима и била разположена недалеч от южния полюс...