Другият Полсън, или как се печелят $1 млрд., докато останалите губят

от Ричард Тейтълбаум, "Блумбърг" 

днес, 18:25 

Още по темата

Най-четени от деня

Първи симптоми на кризата и в реалната икономика

S&P понижи рейтинга на Русия за първи път от 10 години насам

"Сони" съкращава 8 хил. служители

Дистрибутор на "Нокиа" напуска България

Последни статии в Свят

Бивш шеф на "Беър Стърнс": "Уолстрийт се промени завинаги"

S&P понижи рейтинга на Русия за пръв път от 10 години насам

Брюксел смени тона за помощта на европейските банки

Петролът прави опит за поскъпване

 

Уголемяване

Джон Полсън

[Reuters]

Централата на Paulson & Co на 28-я етаж на нюйоркски небостъргач тъне в сумрак в сивия ноемврийски следобед, докато работници пренасят авангардните скулптури, редки произведения на изкуството към новия офис през шест преки.

През последните два дни индексът "Дау Джоунс индъстриъл" е изгубил общо 929 пункта, данните за безработицата са мрачни, а Джон Полсън, който управлява в хедж фондовете си 36 млрд. долара, не грее от щастие.

"Влошаване има почти във всички категории активи. Гледаме как падат цените на жилищата, на производителите на стоки за здравеопазване, на автопроизводителите и на собствениците на търговски площи", изброява той. След което 52-годишният предприемач надзърта над роговите рамки на очилата си и добавя: "А тепърва ще идват още лоши новини."

Впрочем той няма пълно основание да е мрачен - фондовете на Paulson & Co. са докарали през 2007 г. над 3 млрд. долара печалба от залагане на това, че имотният балон в Америка ще се пръсне. Преди година той наредил на анализаторите си да започнат масиран преглед на балансовите отчети на самозабравилите се финансови институции, включително и такива от Великобритания. "Фокусирахме се върху банките с много ипотечни кредити. След като те рухнаха, преместихме прожектора върху всички категории кредити."

Какъв е ефектът от това? Четири от фондовете на Полсън са сред 20-те най-добре представили и най-печеливши през първите девет месеца на тази година (по данни на "Блумбърг").

Печалба от $1.05 млрд. 

Доходността на тези фондове е в рамките на 15-25%, което би трябвало да означава, че към 30 септември печалбите им са надхвърлили 1 милиард долара.

Това е впечатляващо постижение на фона на катастрофалната за хедж фондовете 2008 година. Тази индустрия страда от гърчещите се пазари, бягащите инвеститори и най-тежката кредитна криза от 30-те години насам. Само през септември фондовете са изгубили 10.8%, а през октомври - още 6.3%, което е най-слабата доходност поне от 1990 г. насам, когато започва събирането на данни за тази индустрия. В средата на годината са спрели дейността си 15% от фондовете и това вероятно е само началото на истинска касапница сред над 10-те хиляди хедж фонда по света.

"Много е просто - в следващите две тримесечия броят им ще се съкрати наполовина. Ще видите отлив на капитали, какъвто не сте и сънували", прогнозира Джон Сицилиани, управляващ партньор в търговската банка Grail Partners LLC. Инвеститорите не напускат, а направо бягат - само през септември и октомври отливът се изчислява на 87.5 млрд. долара. През второто тримесечие в тази година индустрията с хедж фондове имаше 1.93 трилиона долара, но в края на третото те вече бяха намалели с 11%.

"Сега ще се отсее кой е имал късмет и кой притежава истински талант. Елементарните спекулации вече са смъртоносни", допълва Кари Маккейб, основател на нюйоркския инвеститор Lasair Capital LLC.

Класацията на "Блумбърг" се оглавява от фонда "Медалион" на Джим Саймънс, математик и бивш разбивач на секретни военни кодове в Пентагона - доходност над 58% или печалба от 1.43 млрд. долара. По-важен е подходът са правене на пари - най-добри се оказаха тези, които играят със здрави нерви и огромна информация. Те купуват такива корпоративни книжа, които носят голяма печалба при осребряване в подходящия момент, т.е. те се държат по-дълго от обичайното и се залага на светкавична реакция на данни за корпоративни събития като придобивания и преструктуриране. За разлика от тях класическите играчи "на късо" залагат на допускане за поевтиняване на акциите - те купуват (и така създават психоза за вдигане на цената), но веднага ги продават по-скъпо с надежда, че ще ги купят отново на по-ниската реална цена, ще прибират за себе си разликата и ще се разплатят с кредитора си.

Полсън, който през 80-те години е работил за вече изчезналата "Беър Стърнс", е типичен инвестиционен банкер, комбиниращ различни подходи. По данни на британския финансов регулатор той е играл с над 1 млрд. долара къси продажби срещу големите банкови групи Barclays, HBOS, Lloyds и Royal Bank of Scotland, които само за деветте месеца на тази година изгубиха средно 50% от стойността си.

Милиардерът казва, че няма обяснение защо колегите му не са постъпвали като него. "Инвеститорите биха ти простили, ако доходността им е под средната за периода, но никога не прощават, ако губиш парите им."

Според него 2009 г. ще възнагради онези, които са инвестирали в преструктуриране, стратегически придобивания и стабилни кредити. "Освен това трябва да се фокусираш върху прости теми и ясна стратегия", казва той. През ноември Полсън започна да купува държавни книжа, гарантирани с жилищни ипотеки, посочва "Блумбърг".

На 13 ноември обаче той и още четири от

най-стръвните хедж фонд акули 

- Саймънс, Грифин, Сорос и Фалконе, трябваше да се бранят пред специалната комисия на американския Конгрес, разследваща корените на днешната криза. Конгресмените ги засипаха с остри въпроси за техните стратегии, данъчен статус и необходимост от нови регулации.

Полсън впечатли мнозина. Той контраатакува програмата TARP на финансовия министър Хенри Полсън за спасяване на Уолстрийт с критики, че така се дават прекалено щедри помощи на банките. Според него е трябвало държавата да получи по-малко срещу тези инжекции и банките е трябвало да бъдат принудени да се откажат от дивиденти върху акциите си, докато са "на системи".

Американските фондове обаче ще бъдат ударени с по-високи данъци. В момента комисионата от 20 и повече процента, която прибират, се облага като доход от дългосрочно инвестиран капитал, т.е. 15%, което е по-малко от данъците на много учители, пожарникари и водопроводчици в Америка. Вероятно ще има силен натиск и да се пререгистрират в САЩ фондовете по офшорни зони, благодарение на които се постига високата доходност.

Пазарните условия също ги притискат 

Който не печели добре, ще трябва да намали комисионите си и да съкрати времето, за което блокира в операции парите на инвеститорите си. Хедж фондовете ще трябва да свикнат и с мисълта, че могат и да губят. За 17 години само през 2002 г. тяхната индустрия е отчела загуба от 1.45%, а средната годишна доходност е била 14.2%.

Такива данни привлякоха чудовищно количество пари дори от университетски фондации и пенсионни фондове. Инвеститорите се опитваха бързо да си върнат изгубеното при спукването на интернет балона и в периода 2001-2007 г. изляха общо допълнителни 658 млрд. долара

Днес те се питат дали са получили онова, което са очаквали. "Голдман Сакс" състави т.нар. VIP кошница от 50 компании, в чиито акции най-много влагаха повечето от хедж фондовете, следвайки стаден инстинкт. Но точно тези акции изгубиха най-много (19%) само през септември, когато фондовете отчаяно търсеха пари. Акциите на компаниите, в които се инвестираше най-малко, паднаха в това време само с 2%.

"Цялата логика на тази индустрия е, че се плаща висока премия за много слабата връзка с капризите на пазара", обяснява Даниел Селегин, инвестиционен консултант в Casey, Quirk & Associates. Хора като Полсън печелят от това, че тръгват наляво, когато стадото завива надясно. Затова през 2006 г. той управляваше 6 млрд. долара, а днес тази сума е шест пъти по-голяма.

"Макар да бяха изгубени трилиони долари, все още има огромно количество пари, търсещи доходност. Парите са много повече от добрите места, които останаха за влагане, а опитните мениджъри са в огромен дефицит", разказва Уоксмън от Barclay Hedge.

Изглежда, това е най-важният урок, който може да се научи от "кървавата" 2008 г.Много малко се знае за личния му живот 

Роден в квартал Бийчхърст, той е третото от четири деца на Алфред и Жаклин Полсън и учи в общинско училище, където по думите му има чудесни програми за даровити и напористи хлапета. "Винаги съм бил 4-5 години напред по литература и математика", казва той.

След като завършва гимназията "Бейхайд" в Куинс, той отива в университета на Ню Йорк, където през 1978 г. получава блестяща диплома по финанси и държи прощалната реч от името на випуска си. През 1980 г. Полсън продължава в Harvard Business School, където завършва сред най-добрите 5% от курса си. По това време няма много места в банковия бизнес и той отива в Boston Consulting Group Inc. Две години по-късно се премества като съдружник в нюйоркската Odyssey Partners на Леон Ливай и Джак Наш. Фирмата е специализирана в оценка на риска и използването му за търговия с акции. Именно на вече покойните Ливай и Наш той отдава огромно признание, че са го научили как да оценява риска, да инвестира в имоти и да печели от банкрути. "Леон беше брилянтен. Много от нещата, които днес знам за сделките, съм научил от него."

През 1984г. Полсън напуска и отива в "Беър Стърнс", където само за четири години се издига до управляващ директор. Когато година по-късно банката пуска акции, той решава, че не му се работи за листвана компания, и през 1988 г. се присъединява към честната Gruss Partners, също специализирана по корпоративни рискове. Основателят Джоузеф Грус му дава нов важен урок. "Той казваше: "Не става дума за печелене на пари, а за това как да не изгубиш пари", разказва днес Полсън.

През 1994 г. той основава своята Paulson & Co именно като фирма за оценка на рисковете, която се размножава в няколко фонда, играеща в различни сегменти и сектори, за да се защити от рухване на пазара. Така през 2006 г. при надушването на първите признаци за сегашната криза се раждат Paulson Credit Opportunities и Credit Opportunities II. През 2007 г. двата фонда изкарват 600% доходност, а през 2008 г. са в челните топ 20 на класациите на "Блумбърг" за постижения и печалба.