Сега ли е момента за покупка на акции?

Сега ли е момента за покупка на акции?

Според мен тази година определено ще бъде успешна за инвеститорите в акции. Световните пазари ще отбележат растеж от най-малко 25%, а нашият SOFIX ще нарастне с повече от 77%. Въпросът е дали това ще стане плавно и стабилно или волатилността ще продължи да бъде значителна. По-вероятно второто, а среднодневните обороти ще останат ниски.

 

„Няма нищо ново под слънцето”. Според сър Джон Темпълтън, легендарен инвеститор, всяка покупка на акции днес си заслужава толкова, колкото през: 

· Януари 1973, когато ОПЕК обявява петролно ембарго на САЩ, вследствие, на което за година и половина S&P се срива с цели 48.2%. Разбира се всеки, които диверсифицирано купува акции на тези ниски нива, прави средна печалба от 38% през следващата година и 67% през следващите 2 години.

· Октомври 1987, когато световните капиталови пазари се сриват, а S&P губи 20.4% в една сесия. Една година след това акциите се повишават с 23%, а две години след това с 54%.

· Октомври 2002: След колапса на дот-ком бума и безпрецедентните терористични атаки в САЩ, инвеститорите попаднаха в суров „мечи” пазар. Една година след това акциите нарастват с 34%, а две години след това с 44%.

 

Уорън Бъфет също е на мнение, че сега е момента да се купуват акции. Според него: „Лошите новини са най-добрия приятел на инвеститора. Те ти дават възможност да купиш части от бъдещето на Америка с дисконт.” На 21.11.2008г. пред Фокс Бизнес Нетуърк той каза направо, че за него срива на акциите „няма значение” и добави още „Това ми се случвало три пъти досега – през 1974, през 1987 и за периода 1998-2000г., т.е. надявам се, че ще живея достатъчно дълго това да се случи още няколко пъти.”

 

В трудни времена, обикновенно инвеститорите не се възползват от възникналите, веднъж на поколение, възможности. Вместо това, те чакат някои авторитет да каже, че вече е „сигурно” да се купуват акции, но тогава вече е твърде късно. Интересно у нас, кой ли би могъл да бъде такъв авторитет. На ум ми идват няколко такива в близкото минало, но не и сега, за съжаление. Липсата на авторитети е основен, скрит недостатък на нашия капиталов пазар, за който не се говори много. Много трудно ще се върне доверието на капиталов пазар без лидери, които да заложат репутацията си, че това ще се случи. Следователно, за разлика от други развиващи се пазари, които се очаква да се възстановят преди развитите, нашият ще се възстанови последен. Въпреки това мисля, че като цяло, фондовият ни пазар ще нарастне значително през 2009г., но не и до нивата от края на 2007г. Основанията ми за това са следните:

1. Цените на акциите се сринаха до ликвидационни стойности. Родните ни индекси паднаха най-много след тези в Исландия, банковата система на която, а и самата държава, фалираха. Банковата система у нас е стабилна и е една от най-добре капитализираните в Европа.

2. Някои компании се търгуват значително под счетоводната си стойност. Дори и да се преизчисли счетоводната стойност (BV-MTM), като се преоценят активите по възможно най-консервативен начин, цените на акциите остават атрактивни.

3. През следващата година световната икономическа криза несъмнено ще се отрази негативно на нашата икономика, но не толкова, че с това да може да се обяснят ниските в момента ценови равнища. Към настоящия момент инвестирането в акции у нас за период от минимум 3г., носи само два риска - от неплатежоспособност, т.е. от фалит и от „некоректното” отношение на мажоритарните акционери към миноритарните. В тази връзка, в анализите си, инвеститорите трябва да поставят акцент върху вероятността от фалит на интересуващата ги компания и върху качеството на корпоративното й управление или казано по друг начин, върху вероятността мажоритарите да „ограбят” миноритарите. Колкото и страно последното да звучи за публична компания, то е твърде вероятно да се случи, поради много, повечето антропологични, причини, но главно заради слабата, меко казано, регулативна дейност на КФН.

 

Според Джеф Мортимър, главен инвестиционен директор на Чарлз Шуаб Взаимни Фондове , 47% от печалбите, направени по време на типичен бичи пазар, са реализирани през първите му 12 месеца – доста преди повечето инвеститори да са се почувствали конфортно и да са започнали да купуват. 

Ще кажете „този път е различно”, следователно и гледането в миналото сега е безполезно. Тези думи Темпълтън дефинира като „най-опасните 4 думи в инвестирането.” Теорията за „черния лебед” е по-актуална от всякога. Всъщност тези думи винаги са били изричани и в кризите преди сегашната. В миналото световната икономика не е била толкова глобална, не са съществували толкова сложни финансови инструменти, информационните и телекомуникационни технологи не са били толкова развити и т.н. Въпреки това, причините и следствията са много идентични. Във всяка криза става дума за шоково неутрализиране на натрупаните дисбаланси (балони) и колкото са по-големи те, толкова следствията от кризата са по-тежки. Продължителността и цената за решаването на проблемите, създадени от кризата, зависи най-вече от адекватността на паричните политики на централните банки и дейността на правителствата. Сега е момента централните банки да докажат смисъла от тяхното съществуване. Към настоящия момент, исторически погледнато, доказателствата не са много убедителни.

 

В заключение считам, че възможностите за инвестиране в акции, листвани на фондовия ни пазар са толкова големи, колкото бяха в началото на 2004г. След това всички бяхме свидетели на безпрецедентен растеж. Вероятността за „хващане” на дъното на пазара е твърде малка, за да послужи като база, върху която да се гради рационална инвестиционна стратегия. По-важен е времевия хоризонт на инвестициите. Ако се търси средносрочно вложение (най-малко за 2-3г.) или дългосрочно, сега е момента за диверсифицирано инвестиране в акции. Диверсифицирано, защото концентрацията на инвестициите в малко на брой експозиции е твърде рисково и се прави от малко на брой инвеститори. Интересно е да се знае, че един от тях е великият Уорън Бъфет, а привърженик на диверсификацията е не по-малко великият сър Джон Темпълтън.