Бъфет може да получи $593 млн. компенсации
Ако сделката за Constellation бъде спечелена от EDF, той ще получи сума, равна на 3,72% от договорената стойност
05.12.2008 16:13:03
Лина Сейгъл, Лондон Уорън Бъфет ще прибере $593 млн. от Constellation Energy, ако тя приеме по-щедрата оферта на Electricite de France (EDF). В тази сума влизат $175 млн. такса обезщетение и $418 млн. обикновени акции, които не могат да бъдат емитирани заради регулаторни ограничения. С таксата обезщетение се компенсират усилията и средствата на първия наддаващ, ако сделката бъде развалена заради конкурентна оферта. Тази практика е разпространена в САЩ от години, но във Великобритания беше незаконна. Според Корпоративния закон това е вид помощ за изкупуване на собствените акции. През 1997 г. обаче предложеното сливане на BT и американската MCI, в което беше включена двупосочна обезщетителна такса, промени мисленето в ситито. Две години по-късно регулаторът Takeover Panel постави разумни според него ограничения - таксата не бива да надвишава 1% от стойността на сделката. А бордът на директорите на таргетираната компания и консултантите по сделката трябва да потвърдят публично, че таксата е в максимален интерес на акционерите. В САЩ тези плащания обикновено са около 2-4% от стойността на сделката. За Бъфет това е равно на 3,72% от тази за Constellation. Най-голямата такса в корпоративната история на САЩ е от 2000 г., когато Warner-Lambert изплати на American Home Products $1,8 млрд. за това, че са нарушили офертата за сливане в полза на Pfizer. Pfizer възразиха, че таксата е необосновано висока и обвиниха Warner в нарушаване на задълженията към акционерите. И загубиха в съда. Критиците твърдят, че тези такси умишлено отклоняват конкуренцията в ущърб на акционерите. През 2005 г. институционални инвеститори оспориха 3,75% такса, включена в сделката за поглъщането на Toys R Us на стойност $6,6 млрд. Според тях таксата ограничава наддаването и максималната компенсация. Съдът застана на страната на директорите от Toys R Us и отбеляза, че дори ако таксата бъде намалена на 2,5%, това би довело до допълнителни $0,33 на акция – стойност, която съдията определи като незначителна. Понякога тези такси могат да помогнат на наддаващия, който губи търга, да увеличи печалбата. През 2005 г. Johnson & Johnson получиха $705 млн. от Guidant, след като здравната компания ги пренебрегна заради по-щедра оферта от Boston Scientific.
петък, 28 август 2009 г.
астни фондове преразглеждат инвестиционната си стратегия
23.11.2008 14:44:30
Мартин Арнолд Според китайския философ Конфуций само най-мъдрите и най-глупавите не се променят. Повечето управители на частни фондове започват да показват, че не са нито твърде умни, нито твърде глупави, за да адаптират стратегиите си, така че да могат да се справят с кризата на финансовия пазар. Ограничените откъм кеш банки категорично отказват да кредитират изкупувания със заемни средства освен за придобиването на осигурени компании в най-защитените сектори. Но дори да отпуснат банките такива кредити, те ще са непоносимо скъпи. Като резултат частните инвеститори, които използват отчасти инвеститорски фондове и банкови заеми за изкупуването на компании, започват да осъществяват сделки, които не зависят толкова много от заети пари или въобще изключват ползването на заем. „Много от частните инвестиционни фондове преразглеждат инвестиционната си стратегия, след като осъзнаха, че догодина няма да има много стандартни изкупувания“, каза Джак Калахан от бутиковата инвестиционна банка Hawkpoint. Една от най-забележителните съвременни техники, която се очаква да стане все по-популярна в бъдеще, е т.нар. цялостна сделка (all-equity deal). При нея изкупуването се финансира изцяло с налични капитали на частния фонд, а не посредством заем от банката. Осъществената от Advent International съвместно с La Poste миналия месец сделка на стойност ?203 млн. за придобиването на френския бизнес с кредитни карти на Experian беше точно такава. Също миналия месец BC Partners осигуриха без банков заем над ?500 млн. за покупката на германската компания за производството на трансформатори на електрическата енергия SGB Starkstrom Gerätebau. Но като извънредна мярка британската компания взе от продавача - HCP Capital, заем на купувача. „Всички в индустрията се чудят какво да правят“, каза Андрю Нюингтън, управляващ партньор в BC Partners. „Докато очакванията за търговската цена продължават да спадат, сделки ще се сключват все по-малко и все по-рядко.“ От друга страна, Филип Бускъмб, главен изпълнителен директор на Lyceum Capital, занимаваща се с изкупуване на среден бизнес, заяви, че твърде многото сделки за цялостно изкупуване без кредит може да разтревожат инвеститорите. „Те биха могли да си помислят, че без заем могат сами да инвестират парите“, поясни той. Ян Аметиър от Doughty Hanson, който отпусна на британската си фирма ?460 млн. през юни за изкупуването на датската фирма за производство на резервни части за вятърни турбини Svendborg Brakes, каза: „Трябва да намерите бизнес със стабилни перспективи за ръст, в противен случай сделката за изкупуване с лични средства няма да има ефект.“ Според него такъв тип сделки имат предимство пред търговете с наддаване, тъй като се считат за по-малко рискови, отколкото зависещите от банкови кредити. Той добави още, че докато такава сделка „трябва да се извършва с лични средства без заем“, повечето изкупвачи ще трябва да очакват добавянето на известен дълг, когато пазарът се възстанови след година-две. Финансирането на купувача, при което самият продавач участва със заем в сделката, също ще се превърне в честа тактика в бъдеще. Тя вече беше предложена от Reed Elsevier на частните инвестиционни фондове за изкупуването на поделението й по бизнес информация. Някои купувачи обмислят покупката на миноритарен дял в листваните компании чрез конвертируеми привилегировани акции, които се изплащат по-бързо от обикновените и имат по-висока доходност, подобно на онези, които компанията на Уорън Бъфет Berkshire Hathaway купи в Goldman Sachs и General Electric. „Компаниите, които имат нужда от рефинансиране, могат да се обърнат към частни инвеститори, тъй като няма достъпен кредит“, каза Найджъл МакКонел, управляващ партньор в Cognetas. „Продажбата на конвертируеми привилегировани акции е един такъв начин.“ Въпреки това критиците се оплакват, че както миноритарните акционери, така и частните инвеститори нямат необходимия контрол, с който да направят действителен основен ремонт на дадена компания. „Ако не си управляващ акционер и нямаш идеалната информация, значи не ставаш“, каза Ник Петрусик от компанията за дългови инвестиции GSC Partners Europe по време на състоялата се тази седмица конференция в Париж Super Investor. „На инвеститорите това не им се харесва особено.“ Друга сфера, която беше разглеждана от много купувачи, е покупката на дълг от по-стари сделки за изкупуване, които се търгуват с огромни отстъпки. Боб Лонг, главен изпълнителен директор на Conversus Asset Management, фонд с $2,8 млрд. частни инвестиции, каза, че една трета от капитала им от третото тримесечие е бил изхарчен за изкупуването на проблемни заеми. Междувременно няколко частни инвеститори целят придобиването на силно задлъжнели компании, които са в просрочка или тя им предстои, възстановявайки вече съществуващия дълг към банката срещу свежи капитали. Кърт Бйоркланд, съуправляващ партньор в Permira, заяви: „Ще има нови сделки, но ще са много различни. И в много случаи ще идват от затруднени източници. Задлъжнелите ще оправят дълга си в партньорство с частните инвестиционни фондове.“
23.11.2008 14:44:30
Мартин Арнолд Според китайския философ Конфуций само най-мъдрите и най-глупавите не се променят. Повечето управители на частни фондове започват да показват, че не са нито твърде умни, нито твърде глупави, за да адаптират стратегиите си, така че да могат да се справят с кризата на финансовия пазар. Ограничените откъм кеш банки категорично отказват да кредитират изкупувания със заемни средства освен за придобиването на осигурени компании в най-защитените сектори. Но дори да отпуснат банките такива кредити, те ще са непоносимо скъпи. Като резултат частните инвеститори, които използват отчасти инвеститорски фондове и банкови заеми за изкупуването на компании, започват да осъществяват сделки, които не зависят толкова много от заети пари или въобще изключват ползването на заем. „Много от частните инвестиционни фондове преразглеждат инвестиционната си стратегия, след като осъзнаха, че догодина няма да има много стандартни изкупувания“, каза Джак Калахан от бутиковата инвестиционна банка Hawkpoint. Една от най-забележителните съвременни техники, която се очаква да стане все по-популярна в бъдеще, е т.нар. цялостна сделка (all-equity deal). При нея изкупуването се финансира изцяло с налични капитали на частния фонд, а не посредством заем от банката. Осъществената от Advent International съвместно с La Poste миналия месец сделка на стойност ?203 млн. за придобиването на френския бизнес с кредитни карти на Experian беше точно такава. Също миналия месец BC Partners осигуриха без банков заем над ?500 млн. за покупката на германската компания за производството на трансформатори на електрическата енергия SGB Starkstrom Gerätebau. Но като извънредна мярка британската компания взе от продавача - HCP Capital, заем на купувача. „Всички в индустрията се чудят какво да правят“, каза Андрю Нюингтън, управляващ партньор в BC Partners. „Докато очакванията за търговската цена продължават да спадат, сделки ще се сключват все по-малко и все по-рядко.“ От друга страна, Филип Бускъмб, главен изпълнителен директор на Lyceum Capital, занимаваща се с изкупуване на среден бизнес, заяви, че твърде многото сделки за цялостно изкупуване без кредит може да разтревожат инвеститорите. „Те биха могли да си помислят, че без заем могат сами да инвестират парите“, поясни той. Ян Аметиър от Doughty Hanson, който отпусна на британската си фирма ?460 млн. през юни за изкупуването на датската фирма за производство на резервни части за вятърни турбини Svendborg Brakes, каза: „Трябва да намерите бизнес със стабилни перспективи за ръст, в противен случай сделката за изкупуване с лични средства няма да има ефект.“ Според него такъв тип сделки имат предимство пред търговете с наддаване, тъй като се считат за по-малко рискови, отколкото зависещите от банкови кредити. Той добави още, че докато такава сделка „трябва да се извършва с лични средства без заем“, повечето изкупвачи ще трябва да очакват добавянето на известен дълг, когато пазарът се възстанови след година-две. Финансирането на купувача, при което самият продавач участва със заем в сделката, също ще се превърне в честа тактика в бъдеще. Тя вече беше предложена от Reed Elsevier на частните инвестиционни фондове за изкупуването на поделението й по бизнес информация. Някои купувачи обмислят покупката на миноритарен дял в листваните компании чрез конвертируеми привилегировани акции, които се изплащат по-бързо от обикновените и имат по-висока доходност, подобно на онези, които компанията на Уорън Бъфет Berkshire Hathaway купи в Goldman Sachs и General Electric. „Компаниите, които имат нужда от рефинансиране, могат да се обърнат към частни инвеститори, тъй като няма достъпен кредит“, каза Найджъл МакКонел, управляващ партньор в Cognetas. „Продажбата на конвертируеми привилегировани акции е един такъв начин.“ Въпреки това критиците се оплакват, че както миноритарните акционери, така и частните инвеститори нямат необходимия контрол, с който да направят действителен основен ремонт на дадена компания. „Ако не си управляващ акционер и нямаш идеалната информация, значи не ставаш“, каза Ник Петрусик от компанията за дългови инвестиции GSC Partners Europe по време на състоялата се тази седмица конференция в Париж Super Investor. „На инвеститорите това не им се харесва особено.“ Друга сфера, която беше разглеждана от много купувачи, е покупката на дълг от по-стари сделки за изкупуване, които се търгуват с огромни отстъпки. Боб Лонг, главен изпълнителен директор на Conversus Asset Management, фонд с $2,8 млрд. частни инвестиции, каза, че една трета от капитала им от третото тримесечие е бил изхарчен за изкупуването на проблемни заеми. Междувременно няколко частни инвеститори целят придобиването на силно задлъжнели компании, които са в просрочка или тя им предстои, възстановявайки вече съществуващия дълг към банката срещу свежи капитали. Кърт Бйоркланд, съуправляващ партньор в Permira, заяви: „Ще има нови сделки, но ще са много различни. И в много случаи ще идват от затруднени източници. Задлъжнелите ще оправят дълга си в партньорство с частните инвестиционни фондове.“
Всичко, от което се нуждаете, е кеш
Все по-отчаяното търсене на правилното решение променя съвременния начин на управление, но невинаги в положителна посока
21.11.2008 16:38:20
The Economist Рядко корпоративната стратегия се е преобръщала съвсем наопаки за толкова кратко време. Само преди година беше опасно да трупаш кеш. Инвеститори активисти вилнееха из компаниите, принуждавайки ръководствата да връщат пари на вложителите, да изплащат специални дивиденти или да изкупуват обратно акции. От 80-те години насам тенденцията е към максимално изстискване на корпоративните средства. Тук се включват различни методи за намаляване на производствените разходи, като износ на цялото производство, освен основните компетенции на фирмата, разработване на стратегии за доставки по целия свят от рода на „Точно навреме”, както и осигуряване на огромно количество допълнително финансиране чрез кредити с цел „лостов ефект“ за балансовия отчет. Конгломерати като Arnold Weinstock’s General Electric Company, които се придържаха към стария стил, бяха оглозгани до кокал. На компаниите, които заделяха кеш (дори толкова успели като Toyota и Microsoft), се гледаше с подозрение. Денят на разплатата Вече не е така. За повечето големи американски корпорации денят на разплатата дойде преди два месеца, когато задълбочаващата се финансова криза ненадейно затвори овърнайт пазара на краткосрочни корпоративни облигации. Това много скоро принуди дори най-стабилните фирми да започнат отчаяно да търсят пари, за да могат да покрият основните си задължения, като изплащането на работни заплати. От тогава насам управителите навсякъде по света се водят от основния принцип да събират всяка стотинка, която могат да намерят, и да правят всичко възможно, за да задържат колкото се може повече кеш за колкото се може по-дълго време. За някои предприятия, като инвестиционните банки и детройтските автомобилопроизводители, тези усилия вече са в голяма степен обществено достояние. В Англия солидни корпоративни гиганти срещат все повече трудности при покриването дори на съвсем рутинни заеми. За да разпишат балансите за края на годината, из цяла Европа неспокойни счетоводители искат все повече доказателства за това, че фирмите, с които работят, са в категорията “рентабилно предприятие”. В Америка най-големите публични компании, оглавяващи класацията Fortune 500, все по-често трябва да отговарят на въпросите на инвеститори колко бързо ще „изгори“ рисковият им капитал. В Силициевата долина финансираната чрез венчър капитали компания Sequoia наскоро посъветва по-малките фирми, в които е инвестирала, да се отнасят изключително внимателно към всеки наличен долар, да съкратят персонал и да преустановят всички планове за разширяване, които не водят до незабавен „положителен паричен поток“. Пестеливостта и нейните парадокси Ограничаването на средствата е огромен проблем за световната икономика, тъй като фирмите орязват максимално постоянно контролираните си разходи. В резултат може да се стигне до корпоративния вариант на ситуацията, която Джон Мeйнард Кейнс нарече парадокс на пестеливостта. Всяка компания прави онова, което е разумно за самата нея, но чрез намаляване на разходите си тя забавя още повече световната икономика и по този начин ощетява всички, включително и себе си. Това само ще усили необходимостта от разширяване на валутната и фискалната политика в подкрепа на търсенето, както и за още по-пряка подкрепа на кредитните пазари. Такъв беше осигурен от Федералния резерв за подсилване на пазара за краткосрочни корпоративни облигации и някои големи американски компании вече се възползваха от него. Това са жизненоважни задачи за политици и регулатори, но за корпоративните управители парадоксът работи в обратна посока – харченето може и да е от полза на обществото, но е в ущърб на акционерите им. Бъдещето на кариерата на едно цяло поколение директори зависи от действията, които те ще предприемат през следващите няколко месеца. Сега е моментът малцината щастливи пестеливци, успели да заделят кеш, едновременно да самодоволничат и да се държат хищнически. Досега за 2008 г. японски компании успяха да натрупат $71 млрд. чрез поглъщания на чужди фирми, което е исторически рекорд. Според сметките на Бил Гейтс компанията му е разполагала с достатъчно кеш, за да оцелее една година с нулеви продажби. Състоянието й от $21 млрд. понастоящем й осигурява дори още повече опции от обикновено. Богатите фармацевтични фирми като Eli Lilly, Roche, Merck и Bristol-Myers Squibb заявиха, че финансовата криза им дава чудесната възможност да изкупят биотехнологични компании на смешно ниски цени. Германската Siemens планира финансиране за клиентите си с недостатъчни налични капитали. Според направено проучване (съвсем на място за Citigroup, които отрязаха 52 000 работни места тази седмица) фирмите със заделен кеш, чието представяне понастоящем изпреварва задлъжнелите компании, преди са изоставали. Онези, които не са отделяли пари в брой, ще се сблъскат с нарушен баланс. В краткосрочен план някои от начините, използвани досега за повишаване цените на акциите, ще започнат да изглеждат самоубийствени. Огромни дивиденти и обратни изкупувания трябва да се смятат за безумни, дори акциите да ви се струват евтини, според Уорън Бъфет. Онова, което преди беше признак за корпоративно здраве, понастоящем се смята за болест. Повече подсигурителен материал (под формата на кеш в банката) ще е необходим, за да се гарантира добрата финансова стабилност. По подобен начин спестяващите производствени разходи вериги на доставки вече не изглеждат чак толкова добра идея, при положение че трябва да намерите кеш, за да държите на повърхността доставчик, който не може да получи дори основен търговски кредит. Стратегията „точно навреме“ се превръща в „за всеки случай“. Но докога? Този нов консерватизъм не е предизвикан единствено от факта, че е трудно да се намери кеш. Търсенето на някои продукти също спада. И домакинствата, и компаниите са в период на изчакване и никой не знае кога ще започнат да купуват отново. Фирмите трябва да планират внимателно и този ден.
Все по-отчаяното търсене на правилното решение променя съвременния начин на управление, но невинаги в положителна посока
21.11.2008 16:38:20
The Economist Рядко корпоративната стратегия се е преобръщала съвсем наопаки за толкова кратко време. Само преди година беше опасно да трупаш кеш. Инвеститори активисти вилнееха из компаниите, принуждавайки ръководствата да връщат пари на вложителите, да изплащат специални дивиденти или да изкупуват обратно акции. От 80-те години насам тенденцията е към максимално изстискване на корпоративните средства. Тук се включват различни методи за намаляване на производствените разходи, като износ на цялото производство, освен основните компетенции на фирмата, разработване на стратегии за доставки по целия свят от рода на „Точно навреме”, както и осигуряване на огромно количество допълнително финансиране чрез кредити с цел „лостов ефект“ за балансовия отчет. Конгломерати като Arnold Weinstock’s General Electric Company, които се придържаха към стария стил, бяха оглозгани до кокал. На компаниите, които заделяха кеш (дори толкова успели като Toyota и Microsoft), се гледаше с подозрение. Денят на разплатата Вече не е така. За повечето големи американски корпорации денят на разплатата дойде преди два месеца, когато задълбочаващата се финансова криза ненадейно затвори овърнайт пазара на краткосрочни корпоративни облигации. Това много скоро принуди дори най-стабилните фирми да започнат отчаяно да търсят пари, за да могат да покрият основните си задължения, като изплащането на работни заплати. От тогава насам управителите навсякъде по света се водят от основния принцип да събират всяка стотинка, която могат да намерят, и да правят всичко възможно, за да задържат колкото се може повече кеш за колкото се може по-дълго време. За някои предприятия, като инвестиционните банки и детройтските автомобилопроизводители, тези усилия вече са в голяма степен обществено достояние. В Англия солидни корпоративни гиганти срещат все повече трудности при покриването дори на съвсем рутинни заеми. За да разпишат балансите за края на годината, из цяла Европа неспокойни счетоводители искат все повече доказателства за това, че фирмите, с които работят, са в категорията “рентабилно предприятие”. В Америка най-големите публични компании, оглавяващи класацията Fortune 500, все по-често трябва да отговарят на въпросите на инвеститори колко бързо ще „изгори“ рисковият им капитал. В Силициевата долина финансираната чрез венчър капитали компания Sequoia наскоро посъветва по-малките фирми, в които е инвестирала, да се отнасят изключително внимателно към всеки наличен долар, да съкратят персонал и да преустановят всички планове за разширяване, които не водят до незабавен „положителен паричен поток“. Пестеливостта и нейните парадокси Ограничаването на средствата е огромен проблем за световната икономика, тъй като фирмите орязват максимално постоянно контролираните си разходи. В резултат може да се стигне до корпоративния вариант на ситуацията, която Джон Мeйнард Кейнс нарече парадокс на пестеливостта. Всяка компания прави онова, което е разумно за самата нея, но чрез намаляване на разходите си тя забавя още повече световната икономика и по този начин ощетява всички, включително и себе си. Това само ще усили необходимостта от разширяване на валутната и фискалната политика в подкрепа на търсенето, както и за още по-пряка подкрепа на кредитните пазари. Такъв беше осигурен от Федералния резерв за подсилване на пазара за краткосрочни корпоративни облигации и някои големи американски компании вече се възползваха от него. Това са жизненоважни задачи за политици и регулатори, но за корпоративните управители парадоксът работи в обратна посока – харченето може и да е от полза на обществото, но е в ущърб на акционерите им. Бъдещето на кариерата на едно цяло поколение директори зависи от действията, които те ще предприемат през следващите няколко месеца. Сега е моментът малцината щастливи пестеливци, успели да заделят кеш, едновременно да самодоволничат и да се държат хищнически. Досега за 2008 г. японски компании успяха да натрупат $71 млрд. чрез поглъщания на чужди фирми, което е исторически рекорд. Според сметките на Бил Гейтс компанията му е разполагала с достатъчно кеш, за да оцелее една година с нулеви продажби. Състоянието й от $21 млрд. понастоящем й осигурява дори още повече опции от обикновено. Богатите фармацевтични фирми като Eli Lilly, Roche, Merck и Bristol-Myers Squibb заявиха, че финансовата криза им дава чудесната възможност да изкупят биотехнологични компании на смешно ниски цени. Германската Siemens планира финансиране за клиентите си с недостатъчни налични капитали. Според направено проучване (съвсем на място за Citigroup, които отрязаха 52 000 работни места тази седмица) фирмите със заделен кеш, чието представяне понастоящем изпреварва задлъжнелите компании, преди са изоставали. Онези, които не са отделяли пари в брой, ще се сблъскат с нарушен баланс. В краткосрочен план някои от начините, използвани досега за повишаване цените на акциите, ще започнат да изглеждат самоубийствени. Огромни дивиденти и обратни изкупувания трябва да се смятат за безумни, дори акциите да ви се струват евтини, според Уорън Бъфет. Онова, което преди беше признак за корпоративно здраве, понастоящем се смята за болест. Повече подсигурителен материал (под формата на кеш в банката) ще е необходим, за да се гарантира добрата финансова стабилност. По подобен начин спестяващите производствени разходи вериги на доставки вече не изглеждат чак толкова добра идея, при положение че трябва да намерите кеш, за да държите на повърхността доставчик, който не може да получи дори основен търговски кредит. Стратегията „точно навреме“ се превръща в „за всеки случай“. Но докога? Този нов консерватизъм не е предизвикан единствено от факта, че е трудно да се намери кеш. Търсенето на някои продукти също спада. И домакинствата, и компаниите са в период на изчакване и никой не знае кога ще започнат да купуват отново. Фирмите трябва да планират внимателно и този ден.
Компании
Уилям Ригли основава Wrigley's само с 32 долара
Преди около 120 години дъвката изобщо не е била разпространена, но великата фамилия с нея „завладява“ света
14.11.2008 15:18:34
Смята се, че древните гърци са първите изобретатели на дъвката. Те използвали смолиста смес, наречена "мастиш", която извличали от кората на дърветата. През II век маите пък изобретили друг вид дъвка от сгъстения сок на дървото саподила. Твърдата лепкава субстанция наричали "чикъл" и я дъвчели непрекъснато. Индианците от Нова Англия извличали смолата от смърчовите дървета и приготвяли малки бучки за дъвчене. Колониалните заселници в САЩ също усвоили обичая, но към смолата от смърча добавили подсладен пчелен восък. През 1850 г. американецът Джон Къртис станал първият човек, който започнал да продава дъвки. Основоположникът на империята Уилям Ригли-младши пристига в Чикаго от Филаделфия през пролетта на 1891 г. Тогава той е на 29 години. Разполага само с 32 долара, но е изпълнен с амбицията да започне свой бизнес. Освен голям ентусиазъм и енергия Уилям Ригли има и невероятен търговски нюх. Баща му произвеждал сапун и като малък Уилям продавал стоката по улиците. Той започва бизнес в Чикаго през 1891 г. и основава своя компания за производството на сапун. Предприемчивият младеж предлага в допълнение на стоката си различни подаръци, като сода за хляб на магазинерите, които зареждат от него. В един момент содата става много по-популярна от сапуна и Ригли веднага се пренасочва към производство й. През 1892 г. се сеща като премия към пакетче сода да предлага като бонус и две пакетчета дъвки. Ефектът е постигнат - продажбите веднага се увеличават. Този път дъвката става по-популярна от предлаганата сода. В края на ХIХ век в Америка има около 10 фабрики за производство на дъвки. Уилям Ригли обаче е убеден, че такава продукция има бъдеще, и той пуска първите дъвки "Лота" и "Васар" с фирменото име "Уилям Ригли-джуниър". Дъвката Juicy fruit се появява на следващата - 1893 г., месеци по-късно на пазара е пусната Spearmint. Да се стъпи на пазара на дъвки по това време се оказва доста трудно, но и голямо предизвикателство за Уилям . Продуктите на съществуващите компании вече са утвърдени на пазара, а Wrigley все още е доста непозната марка. През 1899 г. шест от известните американски компании за производство на дъвки се обединяват и се превръщат в изключително сериозна конкуренция за едва прохождащия бизнес на предприемача. И Ригли е поканен да се присъедини към обединението, но той отказва, убеден, че ще успее да се справи с конкуренцията. В началото той сам се занимава с разпространението на продукцията си в търговската мрежа и продължава да дава подаръци на клиентите, за да ги насърчава да купуват неговите продукти. Предлага им заедно с дъвките електрически крушки, ножчета за бръснене. Скоро започва да отпечатва и брошури с предлаганите подаръци за да се ориентират клиентите и да избират по-лесно. Ригли е сред първите бизнесмени, които започват да рекламират стоките си във вестници, списания и чрез постери на публични места. През първото десетилетие на ХХ век компанията започва да изнася дъвките си и извън пределите на Америка и така марката Wrigley става известна почти навсякъде. Първите задгранични фабрики за производство на дъвки Wrigley се появяват в Канада, Австралия, Великобритания и Нова Зеландия. Различните предпочитания на международните пазари водят до създаването на нови продукти с различни вкусове. Водещият принцип, който Уилям Ригли стриктно спазва в работата на компанията, е: "Качеството е много важно, дори и в нещо толкова малко като дъвката." Той умира на 26 януари 1932 г., когато е на 70 години. Кормилото на бизнеса поема Уилям Ригли Трети, който управлява компанията, наследена от дядо си до 1999 г., когато умира от пневмония. Сегашният президент също се казва Уилям Ригли- младши. Той е четвърто поколение наследник на великата империя за дъвки. Той е по-известен като Бил Ригли. Родителите на днешния шеф се развеждат, когато той е на 5 години. На 10-годишна възраст се премества в щата Аризона с майка си, брат си и сестра си. Като юноша работи в Wrigley по време на летните ваканции, основно участва в тестването на дъвките. По време на следването си в престижния университет Дюк редовно получава съобщения от компанията, изпращани от баща му. Но щом взема диплома на икономист, не отива в Wrigley, а подхваща собствен бизнес. Заминава за Сиатъл, където с двама приятели продава препарати за почистване от петна. Скоро обаче демонстрациите на препарати в супермаркетите му омръзват и през 1985 г. той се връща в Чикаго при баща си. През последните години правнукът ангажира професионални мениджъри и това нарежда империята за втора поредна година в класацията на авторитетното списание Forbes за “най-доброто място за работа” на планетата. Дъвките, произвеждани от американския гигант Wrigley, днес са познати на потребителите в 150 държави по света. Компанията има производствени съоръжения в 12 страни, както и представители в 34 страни. Wrigley дава работа на повече от 10 000 души във всички точки на света. Сред най-известните дъвки на американската империя са Orbit, Airwaves, Winterfresh, Doublemint, Spearmint и др. Годишните продажби днес надхвърлят $5 млрд. долара През настоящата 2008 г. се осъществи и най-голямата сделка на годината за 23 млрд. долара, като компаниите Mars Inc. и Wrigley се сляха. В сделката участваше и Уорън Бъфет, който е известен с нюха си да усеща добрите възможности и да получи перспективен бизнес на възможно най-ниска цена. 73 хиляди ще достигнат служителите на обединената компания, а 15 000 ще дойдат от Wrigley, като не се очакват големи съкращения в новия производител. Централната сграда на Wrigley в Чикаго е известна със странното съчетание на материали. Постройката е уникална и приютява не само известната фирма, но и множество други, като 3000 служители всеки ден заемат всичките 442 000 квадратни метра офисна площ. Вечер тя е пищно осветена. Облицована е от 250 000 теракотени плочки, всяка с отделен дизайн. Това е най-скъпият проект на времето си, който заедно с четирите часовника на зданието със стрелки от 2,3 и 3,5 метра, е финансирал първият Уилям-младши. Подготви: Гергана Костадинова
Последният преследвач на сделки никога не е бил по-ентусиазиран
В нито една от предните пазарни катастрофи Уорън Бъфет не е имал достатъчно капитал, за да си позволи атрактивните покупки, които го радват в момента
09.02.2009 14:05:16
Джъстин Баер Дългоочакваното и обичайно забавно годишно писмо на Уорън Бъфет до акционерите на Berkshire Hathaway вероятно ще се забави поне още няколко седмици. Много инвеститори ще се досетят за поне едно напомняне в това последно послание: годината беше трудна и за Бъфет, и за Berkshire. Печалбата на Berkshire регистрира пет последователни тримесечия със спад, тенденция, която очаквано ще се запази и през четвъртото тримесечие. Акциите й, които са от най-високия клас „А“, са загубили 37% от началото на 2008 г. заради опасенията за излагането им на риск от дериватите и порфолиото от финансови акции. Макар да е рано да се каже, с нетърпение очакваме да разберем дали октомврийската статия на Бъфет в „Ню Йорк таймс“, която насърчаваше американците да купуват акции, ще се окаже прозорлива. Подобно на конкурентите си и Бъфет в момента свиква с икономическия спад, който не прилича на нищо от преживяното от инвеститорите досега. Нищо, че миналия месец в интервю за Nightly Business Report на телевизия PBS той заяви: „Инвестиционната стратегия, която следвам, съм научил между 1949 и 1950 г. от една книжка на Бен Греъм. И никога не съм я променял.“ В известен смисъл обаче Бъфет, последният ентусиазиран преследвач на сделки, преживява най-вълнуващия период в живота си. В момента той сключва сделки при изключително изгодни условия с някои от най-известните и уважавани компании в света, сред които General Electric, Goldman Sachs, Wrigley, Dow Chemical и Harley-Davidson. „В ранните си години той не успя да направи достатъчно пари при нито една пазарна катастрофа, казва Алис Шрьодер, автор на „Снежната лавина: Уорън Бъфет и бизнесът на живота“. За първи път в своята кариера той има достатъчно капитал, за да се възползва от възможностите, които кризата разкрива пред него.“ Последната инвестиция за £2,6 млрд. в закъсалия застраховател Swiss Re ще донесе на Бъфет солидна годишна лихва, както и ще му даде право да увеличи дела на Berkshire на атрактивна цена. Днес малко хора виждат предстоящо възстановяване на глобалната икономика, така че покупателният ентусиазъм на Бъфет вероятно ше продължи. Berkshire е завършила третото тримесечие с повече от $31 млрд. кеш. Шрьодер, която е бивш борсов анализатор и си е сътрудничила с Бъфет за написването на биографията му, казва, че милиардерът е бил доста въздържан в инвеститорската си стратегия заради дълбокото убеждение, че го очаква „някоя по-добра сделка в бъдеще“. „Хората, които сега не са доволни от условията му, може и да ги харесат след година“, предвещава тя. Октомврийското писмо загатна за решението му да обогати персоналния си инвестиционен портфейл с акции. В същото време преследването на по-висока възвращаемост от тази, която предоставя кешът, е стратегия, която и Berkshire следва в последно време. „Моята стратегия прилича на тази на ресторант, който се настанява в сграда, която наскоро е била освободена от банка. Рекламата му гласи: Устата ви трябва да е там, където бяха парите ви, пише Бъфет. Днес и парите, и устата ми казват 'акции'.“ Все по-стремителният спад ще обогати още повече менюто. А Бъфет може би е все така гладен. „Апетитът ми се засилва обратно пропорционално на цените на акциите, споделя милиардерът пред PBS. Не се съмнявайте в това.“
В нито една от предните пазарни катастрофи Уорън Бъфет не е имал достатъчно капитал, за да си позволи атрактивните покупки, които го радват в момента
09.02.2009 14:05:16
Джъстин Баер Дългоочакваното и обичайно забавно годишно писмо на Уорън Бъфет до акционерите на Berkshire Hathaway вероятно ще се забави поне още няколко седмици. Много инвеститори ще се досетят за поне едно напомняне в това последно послание: годината беше трудна и за Бъфет, и за Berkshire. Печалбата на Berkshire регистрира пет последователни тримесечия със спад, тенденция, която очаквано ще се запази и през четвъртото тримесечие. Акциите й, които са от най-високия клас „А“, са загубили 37% от началото на 2008 г. заради опасенията за излагането им на риск от дериватите и порфолиото от финансови акции. Макар да е рано да се каже, с нетърпение очакваме да разберем дали октомврийската статия на Бъфет в „Ню Йорк таймс“, която насърчаваше американците да купуват акции, ще се окаже прозорлива. Подобно на конкурентите си и Бъфет в момента свиква с икономическия спад, който не прилича на нищо от преживяното от инвеститорите досега. Нищо, че миналия месец в интервю за Nightly Business Report на телевизия PBS той заяви: „Инвестиционната стратегия, която следвам, съм научил между 1949 и 1950 г. от една книжка на Бен Греъм. И никога не съм я променял.“ В известен смисъл обаче Бъфет, последният ентусиазиран преследвач на сделки, преживява най-вълнуващия период в живота си. В момента той сключва сделки при изключително изгодни условия с някои от най-известните и уважавани компании в света, сред които General Electric, Goldman Sachs, Wrigley, Dow Chemical и Harley-Davidson. „В ранните си години той не успя да направи достатъчно пари при нито една пазарна катастрофа, казва Алис Шрьодер, автор на „Снежната лавина: Уорън Бъфет и бизнесът на живота“. За първи път в своята кариера той има достатъчно капитал, за да се възползва от възможностите, които кризата разкрива пред него.“ Последната инвестиция за £2,6 млрд. в закъсалия застраховател Swiss Re ще донесе на Бъфет солидна годишна лихва, както и ще му даде право да увеличи дела на Berkshire на атрактивна цена. Днес малко хора виждат предстоящо възстановяване на глобалната икономика, така че покупателният ентусиазъм на Бъфет вероятно ше продължи. Berkshire е завършила третото тримесечие с повече от $31 млрд. кеш. Шрьодер, която е бивш борсов анализатор и си е сътрудничила с Бъфет за написването на биографията му, казва, че милиардерът е бил доста въздържан в инвеститорската си стратегия заради дълбокото убеждение, че го очаква „някоя по-добра сделка в бъдеще“. „Хората, които сега не са доволни от условията му, може и да ги харесат след година“, предвещава тя. Октомврийското писмо загатна за решението му да обогати персоналния си инвестиционен портфейл с акции. В същото време преследването на по-висока възвращаемост от тази, която предоставя кешът, е стратегия, която и Berkshire следва в последно време. „Моята стратегия прилича на тази на ресторант, който се настанява в сграда, която наскоро е била освободена от банка. Рекламата му гласи: Устата ви трябва да е там, където бяха парите ви, пише Бъфет. Днес и парите, и устата ми казват 'акции'.“ Все по-стремителният спад ще обогати още повече менюто. А Бъфет може би е все така гладен. „Апетитът ми се засилва обратно пропорционално на цените на акциите, споделя милиардерът пред PBS. Не се съмнявайте в това.“
Бъфет е необичайно мълчалив по повод рейтинговите агенции
Оракулът от Омаха притежава 20% в Moody’s Corporation
18.03.2009 15:21:11
Дейвид Сегал, Ню Йорк таймс В годишното си обръщение до акционерите в Berkshire Hathaway Уорън Бъфет поощри инвеститорите да задават неудобни въпроси на срещата на акционерите през май. Ето един интересен въпрос, който може да ни хрумне, ако сме наблюдавали внимателно поведението на Бъфет: „Та какво смятате да правите по повод Moody’s?“ Бъфет, известен с прозвището Оракула от Омаха, притежава 20% в Moody’s Corporation, компанията майка на една от трите рейтингови агенции, които оценяват дълга, емитиран от корпорации и банки с цел набиране на капитал на фондовия пазар. В последните месеци Moody’s Investors Service и конкурентите й от Standard & Poor’s и Fitch Ratings играеха главни роли в почти всяка сцена от хоръра „Къде сбъркахме?“, който се изви в истински всепомитащ финансов ураган. Безпощадни критики Най-малко 10 от големите компании, които фалираха или бяха спасени през миналата година, са били оценени с инвестиционен рейтинг по времето, когато се сгромолясаха. Moody’s оцени дълга на Lehman Brothers с инвестиционен рейтинг А2 дни преди банкрута на банката. И именно Moody’s даде на необезпечения привилегирован дълг на American International Group оценка Аа3, по-висока дори от А2, седмица преди правителството да поеме контрола върху застрахователя през септември в първата фаза на онова, което по-късно прерасна в 170-милиардна спасителна акция. 78-годишният Бъфет е един от най-богатите хора в света, известен с острите безпощадни критики както към своите собствени бизнес начинания, така и към институционалните слабости на Уолстрийт. В същото време Оракулът е необичайно мълчалив по въпроса за конфликта на интереси в бизнес модела на рейтинговите агенции. А конфликтът е особено впечатляващ в неговия случай, защото една от компаниите, които Moody's оценява, е именно Berkshire. За протокола нейният Aaa рейтинг е със същата стойност, както получения от Standard & Poor’s. Миналата седмица Fitch за пръв път свали оценката на Berkshire. Бъфет отказа да ни даде интервю за написването на тази статия. Разбира се, на главата си има много по-големи проблеми от компания, която генерира по-малко от $2 млрд. от неговата 127-милиардна империя. Berkshire Hathaway е конгломерат, който Бъфет управлява от десетилетия. Наскоро той обяви най-лошите годишни резултати в историята си – през четвъртото тримесечие нетните приходи са паднали с 96% до $117 млн. „Късите“ продажби на акции на Berkshire Hathaway са станали популярна стратегия според Bloomberg News. Но да играеш срещу Бъфет никога не е било печеливша стратегия в дългосрочен план, а първокласните А-акции на компанията, които в момента се търгуват на близо $82 000, доста под 52-седмичното върхово ниво от $147 000, изглеждат доста привлекателни според много анализатори. Джъстин Фулър, партньор в Midway Capital Research and Management и блогър в Buffetologist, казва, че всеки, който сега купи акции в Berkshire, всъщност купува на цени от 2004 г. и получава гратис всичко, което Бъфет е постигнал оттогава насам. Бъфет наистина пазарува стремително. В последната година той посегна към своята мултимилиардна сметка и продаде акции в един куп компании, за да прибави други ценни активи към богатството си, което в момента включва преференциални акции на Goldman Sachs и General Electric. За всеки от двата пакета Berkshire получава по 10% годишно. Лоша преценка Същевременно Бъфет не прецени добре времето за закупуване на акции в ConocoPhillips, както и за придобиване на дялове в две ирландски банки, на които не им провървя. В годишното си обръщение той нарича тези решения някои от „глупавите (си) постъпки“ през 2008 г. Бъфет обаче не е словоохтолив относно дела си в Moody’s, а внимателните читатели на годишните му послания казват, че има навика да набляга прекалено много на някои грешки, за да избута в мъглата теми, за които предпочита да не говори. „Уорън заслужава признание за откровеността по повод грешките си, казва Алис Шрьодер, автор на биографията на Бъфет „Снежната топка“. Той обаче избира за кои да говори. А си заслужава да чуете и за „кучетата, които не лаят“.“ Едно от тези неми кучета, казва тя, е Moody’s. „Той не говори публично за онова, което вероятно прави, за да влияе на управлението на компанията в настоящата криза, казва тя. Миналата пролет той знаеше, че рейтинговите агенции са дълбоко замесени във финансовата беда. След като тогава не продаде дела си в Moody’s, все пак би трябвало да обясни какво прави, за да подобри управлението.“ Междувременно Moody's вярва, че рейтинговата система може и да се нуждае от ремонт, но не е съвсем изпочупена. Майкъл Адлер, говорител на Moody's, съобщи, че ролята на компанията е била просто да прецени какви са шансовете даден емитент на дългови книжа да просрочи задълженията си, като в някои случаи отчита и възможността за правителствена намеса. Той твърди, че всеки, който прави предположения за цените на акции на тези емитенти въз основа на прогнозите на Moody's, всъщност не използва правилно информацията. В такъв случай инвеститорите, които не боравят с данните по подходящия начин, се оказват прекалено много. Според Джером Фонс, който напусна компанията през 2007 г. след реорганизация, Бъфет отдавна е разбрал, че връзката му с Moody's не е особено редна. Бъфет никога не е участвал в срещите на борда, казва той, и Berkshire никога не е закупувала още акции след придобиването на сегашния пакет през 2000 г. като част от сделката с тогавашната компания майка Dun & Bradstreet. Смята се, че Бъфет не ползва рейтингови агенции за дейността на Berkshire. Подобно на мнозина големи инвеститори той е наел свои анализатори. „Мисля, че с радост би продал акциите си в компанията. Но не може, казва Фонс. – Веднага щом се разбере, че продава, стойността на агенцията ще се срине.“ Едва ли можем да очакваме който и да било капиталист да се стреми към промяна, ако тя намалява печалбата му. Но Уорън Бъфет не е който и да е капиталист. За американската икономика той е най-доброто, което има под ръка за поста житейски гуру.
Оракулът от Омаха притежава 20% в Moody’s Corporation
18.03.2009 15:21:11
Дейвид Сегал, Ню Йорк таймс В годишното си обръщение до акционерите в Berkshire Hathaway Уорън Бъфет поощри инвеститорите да задават неудобни въпроси на срещата на акционерите през май. Ето един интересен въпрос, който може да ни хрумне, ако сме наблюдавали внимателно поведението на Бъфет: „Та какво смятате да правите по повод Moody’s?“ Бъфет, известен с прозвището Оракула от Омаха, притежава 20% в Moody’s Corporation, компанията майка на една от трите рейтингови агенции, които оценяват дълга, емитиран от корпорации и банки с цел набиране на капитал на фондовия пазар. В последните месеци Moody’s Investors Service и конкурентите й от Standard & Poor’s и Fitch Ratings играеха главни роли в почти всяка сцена от хоръра „Къде сбъркахме?“, който се изви в истински всепомитащ финансов ураган. Безпощадни критики Най-малко 10 от големите компании, които фалираха или бяха спасени през миналата година, са били оценени с инвестиционен рейтинг по времето, когато се сгромолясаха. Moody’s оцени дълга на Lehman Brothers с инвестиционен рейтинг А2 дни преди банкрута на банката. И именно Moody’s даде на необезпечения привилегирован дълг на American International Group оценка Аа3, по-висока дори от А2, седмица преди правителството да поеме контрола върху застрахователя през септември в първата фаза на онова, което по-късно прерасна в 170-милиардна спасителна акция. 78-годишният Бъфет е един от най-богатите хора в света, известен с острите безпощадни критики както към своите собствени бизнес начинания, така и към институционалните слабости на Уолстрийт. В същото време Оракулът е необичайно мълчалив по въпроса за конфликта на интереси в бизнес модела на рейтинговите агенции. А конфликтът е особено впечатляващ в неговия случай, защото една от компаниите, които Moody's оценява, е именно Berkshire. За протокола нейният Aaa рейтинг е със същата стойност, както получения от Standard & Poor’s. Миналата седмица Fitch за пръв път свали оценката на Berkshire. Бъфет отказа да ни даде интервю за написването на тази статия. Разбира се, на главата си има много по-големи проблеми от компания, която генерира по-малко от $2 млрд. от неговата 127-милиардна империя. Berkshire Hathaway е конгломерат, който Бъфет управлява от десетилетия. Наскоро той обяви най-лошите годишни резултати в историята си – през четвъртото тримесечие нетните приходи са паднали с 96% до $117 млн. „Късите“ продажби на акции на Berkshire Hathaway са станали популярна стратегия според Bloomberg News. Но да играеш срещу Бъфет никога не е било печеливша стратегия в дългосрочен план, а първокласните А-акции на компанията, които в момента се търгуват на близо $82 000, доста под 52-седмичното върхово ниво от $147 000, изглеждат доста привлекателни според много анализатори. Джъстин Фулър, партньор в Midway Capital Research and Management и блогър в Buffetologist, казва, че всеки, който сега купи акции в Berkshire, всъщност купува на цени от 2004 г. и получава гратис всичко, което Бъфет е постигнал оттогава насам. Бъфет наистина пазарува стремително. В последната година той посегна към своята мултимилиардна сметка и продаде акции в един куп компании, за да прибави други ценни активи към богатството си, което в момента включва преференциални акции на Goldman Sachs и General Electric. За всеки от двата пакета Berkshire получава по 10% годишно. Лоша преценка Същевременно Бъфет не прецени добре времето за закупуване на акции в ConocoPhillips, както и за придобиване на дялове в две ирландски банки, на които не им провървя. В годишното си обръщение той нарича тези решения някои от „глупавите (си) постъпки“ през 2008 г. Бъфет обаче не е словоохтолив относно дела си в Moody’s, а внимателните читатели на годишните му послания казват, че има навика да набляга прекалено много на някои грешки, за да избута в мъглата теми, за които предпочита да не говори. „Уорън заслужава признание за откровеността по повод грешките си, казва Алис Шрьодер, автор на биографията на Бъфет „Снежната топка“. Той обаче избира за кои да говори. А си заслужава да чуете и за „кучетата, които не лаят“.“ Едно от тези неми кучета, казва тя, е Moody’s. „Той не говори публично за онова, което вероятно прави, за да влияе на управлението на компанията в настоящата криза, казва тя. Миналата пролет той знаеше, че рейтинговите агенции са дълбоко замесени във финансовата беда. След като тогава не продаде дела си в Moody’s, все пак би трябвало да обясни какво прави, за да подобри управлението.“ Междувременно Moody's вярва, че рейтинговата система може и да се нуждае от ремонт, но не е съвсем изпочупена. Майкъл Адлер, говорител на Moody's, съобщи, че ролята на компанията е била просто да прецени какви са шансовете даден емитент на дългови книжа да просрочи задълженията си, като в някои случаи отчита и възможността за правителствена намеса. Той твърди, че всеки, който прави предположения за цените на акции на тези емитенти въз основа на прогнозите на Moody's, всъщност не използва правилно информацията. В такъв случай инвеститорите, които не боравят с данните по подходящия начин, се оказват прекалено много. Според Джером Фонс, който напусна компанията през 2007 г. след реорганизация, Бъфет отдавна е разбрал, че връзката му с Moody's не е особено редна. Бъфет никога не е участвал в срещите на борда, казва той, и Berkshire никога не е закупувала още акции след придобиването на сегашния пакет през 2000 г. като част от сделката с тогавашната компания майка Dun & Bradstreet. Смята се, че Бъфет не ползва рейтингови агенции за дейността на Berkshire. Подобно на мнозина големи инвеститори той е наел свои анализатори. „Мисля, че с радост би продал акциите си в компанията. Но не може, казва Фонс. – Веднага щом се разбере, че продава, стойността на агенцията ще се срине.“ Едва ли можем да очакваме който и да било капиталист да се стреми към промяна, ако тя намалява печалбата му. Но Уорън Бъфет не е който и да е капиталист. За американската икономика той е най-доброто, което има под ръка за поста житейски гуру.
Всичко това е чудесно, но моите пари си остават под дюшека
Според анализите на BarCap стагфлацията е възможен вариант в средносрочен план и за САЩ, и за Европа
31.03.2009 17:08:41
Тони Джаксън Както отбелязва самият Уорън Бъфет, прогнозите за поведението на пазара са на практика невъзможни. Ето защо, когато преди три седмици изказах мнение, че акциите ще се покачат и впоследствие американският фондов пазар скочи с 22% в рамките само на две седмици, знаех, че е време да спра да насилвам късмета си. Нищо не ни пречи обаче да си зададем въпроса дали поне на теория това покачване може да се запази. За целта първо ще разгледаме проучването на Barclays Capital. Теорията на BarCap се основава на три довода. Първо, в момента очакванията са толкова лоши, че лесно могат да бъдат надхвърлени. Второ, има признаци, че американската икономика вече е достигнала дъното. Трето, тази рецесия носи всички отличителни белези на класическа корекция в складовите запаси от стоки, така че обратът може да е много бърз. В първия си аргумент BarCap твърди, че прогнозите за приходите на компаниите от S&P 500 предполагат срив от 95% в американските корпоративни постъпления от най-високото до най-ниското им равнище. Това би било най-големият срив на печалбите, регистриран някога. Дори с взрива на финансовите институции тази прогноза изглежда доста крайна. Но дали инвеститорите гледат сериозно на нея? Анализаторите не успяха да предвидят кризата, така че последвалата промяна в позицията им няма кой знае каква тежест. Потребителското търсене в САЩ, а и в континентална Европа изглежда стабилно напоследък. Ако тенденцията се запази, гореспоменатата корекция в складовите запаси от стоки в някакъв момент ще поеме в обратна посока, тъй като производството пада много по-бързо от търсенето. BarCap обаче изтъква някои спънки. Първата е свързана с процента от доходите, който домакинствата спестяват. В САЩ той се покачи доста по-слабо, отколкото бихме предположили, съдейки по предходни кризи (в Азия и Скандинавските страни, например). Но ако домакинствата решат, че трябва сериозно да се заемат с изчистване на задълженията си, всички прогнози за търсенето излитат през прозореца. Това, разбира се, важи и за скока в стоковите запаси и корпоративните печалби. Ако пък търсенето наистина се покачи, много бързо ще се появи риск от скок в инфлацията. В резултат на количественото облекчаване в системата има много повече пари и ако темпото им на обращение внезапно се оживи редом с търсенето, резултатите могат да бъдат доста неприятни. Особено ако хората заподозрат, че правителствата имат скрити подбуди да облекчат огромното си дългово бреме чрез инфлация. Подобни опасения повишават инфлационните очаквания. Колкото до огромната разлика между реалното и оптималното производство – 70-те години доказаха, че тя не е бариера за нарастването на цените. BarCap заключава, че стагфлацията е възможен вариант в средносрочен план както за САЩ, така и за Европа. Дори и да е така, все още можем да твърдим, че всичко е калкулирано в крайната цена. Това ме води към втория обект на анализ – този на британския консултант Андрю Смитърс. Смитърс обича да се рови в официалните американски данни за корпоративните печалби, балансите и общия финансов поток. Той прилага две основни мерила към информацията – т. нар. “q” ratio (съпоставя пазарната цена на една компания със стойността на активите й) и коригираното към цикличните промени съотношение цена/доходи (пазарната цена на обикновените акции, разделена на годишните доходи за една). И в двата случая BarCap изчислява, че според представените данни акциите са под реалната им себестойност. Смитърс обаче вероятно ще достигне до друго заключение. Според данните в края на миналата година нетното състояние на американските корпорации е понесло доста тежък спад. Могат да се очакват още дори само поради факта, че отчисленията върху недвижимите имоти все още не са изчерпали ефекта си. Смитърс смята, че за да изчисли средните приходи за последните десет години, трябва да извади печалбата от преоценката на стойността на недвижимите имоти и други активи съобразно пазарната им цена през последното десетилетие, тъй като те не са присъствали в предходните данни. Става въпрос за смайващите 22% от общите приходи на не финансовите корпорации за периодa. Според резултатите S&P е бил малко над справедливата си стойност дори преди последното покачване на акциите. При предходни тежки случаи на мечи пазар индексът е падал най-много до 45% под справедливата стойност. Предвид всичко това приятно е да чуем от Смитърс, че европейските пазари всъщност изглеждат под реалните стойности. За това обаче може би има причина. Доказателство номер три идва от екипа на Société Généralе, който проучва глобалните приходи за 2008 г. Като изключим от сметките банките и петролните компании, американските оперативни маржове за миналата година са били 10,3%. За сравнение средната им стойност за последните 25 години е 10,1%, а най-ниското им равнище - 7,1%. В Европа обаче маржовете останаха на рекордно високото ниво от 10% при средна стойност за последните 25 години от 6,6% и най-ниско равнище от 3,9%. Société Généralе отбелязва, че тези маржове са чувствителни към нивото на продажбите, което вещае изключително тежка година. И пак, разбира се, всичко това може и да е калкулирано в цената. Вече казах, че не съм готов да рискувам с нови краткосрочни прогнози. Моите пари ще си останат под дюшека.
Според анализите на BarCap стагфлацията е възможен вариант в средносрочен план и за САЩ, и за Европа
31.03.2009 17:08:41
Тони Джаксън Както отбелязва самият Уорън Бъфет, прогнозите за поведението на пазара са на практика невъзможни. Ето защо, когато преди три седмици изказах мнение, че акциите ще се покачат и впоследствие американският фондов пазар скочи с 22% в рамките само на две седмици, знаех, че е време да спра да насилвам късмета си. Нищо не ни пречи обаче да си зададем въпроса дали поне на теория това покачване може да се запази. За целта първо ще разгледаме проучването на Barclays Capital. Теорията на BarCap се основава на три довода. Първо, в момента очакванията са толкова лоши, че лесно могат да бъдат надхвърлени. Второ, има признаци, че американската икономика вече е достигнала дъното. Трето, тази рецесия носи всички отличителни белези на класическа корекция в складовите запаси от стоки, така че обратът може да е много бърз. В първия си аргумент BarCap твърди, че прогнозите за приходите на компаниите от S&P 500 предполагат срив от 95% в американските корпоративни постъпления от най-високото до най-ниското им равнище. Това би било най-големият срив на печалбите, регистриран някога. Дори с взрива на финансовите институции тази прогноза изглежда доста крайна. Но дали инвеститорите гледат сериозно на нея? Анализаторите не успяха да предвидят кризата, така че последвалата промяна в позицията им няма кой знае каква тежест. Потребителското търсене в САЩ, а и в континентална Европа изглежда стабилно напоследък. Ако тенденцията се запази, гореспоменатата корекция в складовите запаси от стоки в някакъв момент ще поеме в обратна посока, тъй като производството пада много по-бързо от търсенето. BarCap обаче изтъква някои спънки. Първата е свързана с процента от доходите, който домакинствата спестяват. В САЩ той се покачи доста по-слабо, отколкото бихме предположили, съдейки по предходни кризи (в Азия и Скандинавските страни, например). Но ако домакинствата решат, че трябва сериозно да се заемат с изчистване на задълженията си, всички прогнози за търсенето излитат през прозореца. Това, разбира се, важи и за скока в стоковите запаси и корпоративните печалби. Ако пък търсенето наистина се покачи, много бързо ще се появи риск от скок в инфлацията. В резултат на количественото облекчаване в системата има много повече пари и ако темпото им на обращение внезапно се оживи редом с търсенето, резултатите могат да бъдат доста неприятни. Особено ако хората заподозрат, че правителствата имат скрити подбуди да облекчат огромното си дългово бреме чрез инфлация. Подобни опасения повишават инфлационните очаквания. Колкото до огромната разлика между реалното и оптималното производство – 70-те години доказаха, че тя не е бариера за нарастването на цените. BarCap заключава, че стагфлацията е възможен вариант в средносрочен план както за САЩ, така и за Европа. Дори и да е така, все още можем да твърдим, че всичко е калкулирано в крайната цена. Това ме води към втория обект на анализ – този на британския консултант Андрю Смитърс. Смитърс обича да се рови в официалните американски данни за корпоративните печалби, балансите и общия финансов поток. Той прилага две основни мерила към информацията – т. нар. “q” ratio (съпоставя пазарната цена на една компания със стойността на активите й) и коригираното към цикличните промени съотношение цена/доходи (пазарната цена на обикновените акции, разделена на годишните доходи за една). И в двата случая BarCap изчислява, че според представените данни акциите са под реалната им себестойност. Смитърс обаче вероятно ще достигне до друго заключение. Според данните в края на миналата година нетното състояние на американските корпорации е понесло доста тежък спад. Могат да се очакват още дори само поради факта, че отчисленията върху недвижимите имоти все още не са изчерпали ефекта си. Смитърс смята, че за да изчисли средните приходи за последните десет години, трябва да извади печалбата от преоценката на стойността на недвижимите имоти и други активи съобразно пазарната им цена през последното десетилетие, тъй като те не са присъствали в предходните данни. Става въпрос за смайващите 22% от общите приходи на не финансовите корпорации за периодa. Според резултатите S&P е бил малко над справедливата си стойност дори преди последното покачване на акциите. При предходни тежки случаи на мечи пазар индексът е падал най-много до 45% под справедливата стойност. Предвид всичко това приятно е да чуем от Смитърс, че европейските пазари всъщност изглеждат под реалните стойности. За това обаче може би има причина. Доказателство номер три идва от екипа на Société Généralе, който проучва глобалните приходи за 2008 г. Като изключим от сметките банките и петролните компании, американските оперативни маржове за миналата година са били 10,3%. За сравнение средната им стойност за последните 25 години е 10,1%, а най-ниското им равнище - 7,1%. В Европа обаче маржовете останаха на рекордно високото ниво от 10% при средна стойност за последните 25 години от 6,6% и най-ниско равнище от 3,9%. Société Généralе отбелязва, че тези маржове са чувствителни към нивото на продажбите, което вещае изключително тежка година. И пак, разбира се, всичко това може и да е калкулирано в цената. Вече казах, че не съм готов да рискувам с нови краткосрочни прогнози. Моите пари ще си останат под дюшека.
Търсене на пукнатини в пазарната теория
Според теорията фондовата борса не може да бъде победена с редовна стратегия
07.06.2009 16:41:18
Джо Носера
New York Times
Вече няколко месеца уважаваният пазарен стратег в компанията за управление на институционални активи GMO Джереми Грантъм оплаква ... Какво мислите? Хипотезата за ефективността на пазара.
Известна ви е хипотезата за ефективния пазар, нали? Тази теория, родена във финансовия департамент на Чикагския университет и дълго господстваща в академичните среди, гласи, че фондовият пазар не може да бъде победен с редовна стратегия, защото всичката важна информация вече е налична в цените на ценните книжа. С други думи, фондовият пазар е рационален.
Няколко сериозни удара
В последното десетилетие хипотезата за ефективния пазар, която бе издигната в ранг на догма от началото на 70-те, понесе няколко сериозни удара. Първият дойде от възхода на бихейвиористичната икономическа теория, чиито поддръжници, като Ричард Х. Тейлър от Чикагския университет и Робърт Дж. Шилър от Йейл, убедително показаха, че масовата психология, стадното поведение и подобните феномени имат значителен ефект върху цените на акциите. От което следва, че пазарът в крайна сметка не е чак толкова ефективен. След това се появи и едно доста по-осезаемо доказателство – дотком балонът, бързо последван от жилищния балон.
Напоследък се затрудняваме да намерим човек, дори в Университета в Чикаго, който да твърди, че пазарът е напълно ефективен. Дори Грантъм, който критикуваше хипотезата на ефективния пазар много преди критиката да дойде на мода, едва ли е спокоен от нейния упадък. Според него тя е нанесла доста щети в своя апогей, с които все още се борим. Колко ли? Според Грантъм хипотезата за ефективния пазар е повече или по-малко пряко отговорна за финансовата криза.
„В своето желание за математически ред и елегантни модели, пише той в писмото си до клиентите на фирмата по-рано тази година, икономическата върхушка изигра зле ролята си на черната овца“, да не споменаваме „откровените изблици на ирационалност“.
И продължава: „Невероятно неточната теория за ефективния пазар бе приета изцяло на доверие от много от финансовите ни лидери, а отчасти - от почти всички. Тя обаче внушаваше доверие към икономическата и правителствената върхушка, дори след като летално опасната комбинация от балони на активите, хлабав контрол, зловредни инициативи и дяволито сложни инструменти ни докара сегашното бедствие. Разбира се, нито едно от тях не може да се случва в един рационален, ефективен свят. Май това си мислеха те. И най-ужасната част от тази вяра беше, че тя доведе до хронично подценяване на опасностите от спукването на балоните на активите.“
Не мога да не мисля за тирадата на Грантъм, докато чета новата книга на Джъстин Фокс „Митът за рационалния пазар“ - вълнуваща история за онова, което скоро може да стане известно като възхода и упадъка на хипотезата за ефективността на пазара.
Фокс е бизнес колумнист на сп. „Тайм“ (и бивш мой колега), който отдавна се интересува от академичните теории за финансовите феномени. Неговата теза е, че идеята на стратезите на ефективния пазар е била доста добра в първоначалния си вид. Увити в своите академични пашкули, заети с писане на текстове на своя си математически жаргон, техните теории са развили вътрешна логика, която се е оказала доста далеч от пазарните реалности. Затова цяла група млади икономисти - бихейвиористите, е трябвало да тласнат професията обратно в реалността.
Като отглас от думите на Грантъм звучат твърденията на Фокс, че хипотезата за ефективния пазар е изиграла извънмерна роля в оформянето на начина, по който страната мисли и действа в последните над 30 години. Фокс обаче смята, че не всички последици от него са непременно лоши. Колкото до въпроса дали една академична теория от чикагската люпилня е предизвикала финансовата криза, достатъчно е да отговорим, че някои въпроси никога няма да получат абсолютно сигурен отговор. Което не значи, че не трябва да бъдат задавани.
„Няма лесни начини за победа над пазара“, сподели Фокс в разговор с мен преди няколко дена. Има един-единствен урок, който хипотезата за ефективния пазар със сигурност ни е научила, и той е, че не можем да победим пазара. А и мнозинството професионални валутни мениджъри също не могат да победят пазара, поне не и твърде често.
Според Фокс голяма част от първите академични изследвания, които раждат теорията за ефективния пазар, са целели просто да покажат, че и най-предсказуемите фондови таблици са възхваляван вуду-трик. Само защото някакъв модел е бил развит, не значи, че той ще продължава да бъде следван, нито че има някакво реално покритие.
Няма безплатен обяд
Цели дисертации бяха написани само за да покажат как 20 произволно избрани акции на компании се представят по-добре от активно управлявани взаимни фондове. Оттук и изразът „произволна разходка“, която подсказва за почти реалната невъзможност да се побеждава пазарът достатъчно често. Бихейвиористът Тейлър уверява, че доказателствата за тази точка, наречена от него „принцип за несъществуването на безплатен обяд“, са ясни и достатъчно убедителни.
Това прозрение доведе до възхода на пасивните индексни фондове, които просто отразяват пазара, вместо да се опитват да го победят. Освен ако не сте Уорън Бъфет, именно индексният фонд е мястото, в което трябва да държите парите си. Дори хората, които не следват този съвет, знаят, че е най-разумно да го направят.
Грантъм е сред първите застъпници на индексните фондове, предимно за неизкусни инвеститори, които нямат надежда да надхитрят пазара. Той обаче вярва, че професионалистите би следвало да са се справили по-добре точно защото „пазарът е пълен с неефективни елементи от първостепенно качество“.
„Отклоненията са невъобразими, твърдеше той по време на обяда ни наскоро. Жилищният пазар в САЩ през 2007 г. Япония през 80-те. Nasdaq. През 2000 г. акциите на растежа (на компании с нарастващ пазарен дял) бяха три пъти над справедливата им стойност. През 2000 г. сп. „Икономист“ ни цитира, че Nasdaq ще падне със 75%. В света на ефективността подобни събития не биха могли да се случат в рамките на един човешки живот. Ако пазарът бе наистина ефективен, акциите на растежа биха били с перманентно по-високи стойности.“
Според теорията фондовата борса не може да бъде победена с редовна стратегия
07.06.2009 16:41:18
Джо Носера
New York Times
Вече няколко месеца уважаваният пазарен стратег в компанията за управление на институционални активи GMO Джереми Грантъм оплаква ... Какво мислите? Хипотезата за ефективността на пазара.
Известна ви е хипотезата за ефективния пазар, нали? Тази теория, родена във финансовия департамент на Чикагския университет и дълго господстваща в академичните среди, гласи, че фондовият пазар не може да бъде победен с редовна стратегия, защото всичката важна информация вече е налична в цените на ценните книжа. С други думи, фондовият пазар е рационален.
Няколко сериозни удара
В последното десетилетие хипотезата за ефективния пазар, която бе издигната в ранг на догма от началото на 70-те, понесе няколко сериозни удара. Първият дойде от възхода на бихейвиористичната икономическа теория, чиито поддръжници, като Ричард Х. Тейлър от Чикагския университет и Робърт Дж. Шилър от Йейл, убедително показаха, че масовата психология, стадното поведение и подобните феномени имат значителен ефект върху цените на акциите. От което следва, че пазарът в крайна сметка не е чак толкова ефективен. След това се появи и едно доста по-осезаемо доказателство – дотком балонът, бързо последван от жилищния балон.
Напоследък се затрудняваме да намерим човек, дори в Университета в Чикаго, който да твърди, че пазарът е напълно ефективен. Дори Грантъм, който критикуваше хипотезата на ефективния пазар много преди критиката да дойде на мода, едва ли е спокоен от нейния упадък. Според него тя е нанесла доста щети в своя апогей, с които все още се борим. Колко ли? Според Грантъм хипотезата за ефективния пазар е повече или по-малко пряко отговорна за финансовата криза.
„В своето желание за математически ред и елегантни модели, пише той в писмото си до клиентите на фирмата по-рано тази година, икономическата върхушка изигра зле ролята си на черната овца“, да не споменаваме „откровените изблици на ирационалност“.
И продължава: „Невероятно неточната теория за ефективния пазар бе приета изцяло на доверие от много от финансовите ни лидери, а отчасти - от почти всички. Тя обаче внушаваше доверие към икономическата и правителствената върхушка, дори след като летално опасната комбинация от балони на активите, хлабав контрол, зловредни инициативи и дяволито сложни инструменти ни докара сегашното бедствие. Разбира се, нито едно от тях не може да се случва в един рационален, ефективен свят. Май това си мислеха те. И най-ужасната част от тази вяра беше, че тя доведе до хронично подценяване на опасностите от спукването на балоните на активите.“
Не мога да не мисля за тирадата на Грантъм, докато чета новата книга на Джъстин Фокс „Митът за рационалния пазар“ - вълнуваща история за онова, което скоро може да стане известно като възхода и упадъка на хипотезата за ефективността на пазара.
Фокс е бизнес колумнист на сп. „Тайм“ (и бивш мой колега), който отдавна се интересува от академичните теории за финансовите феномени. Неговата теза е, че идеята на стратезите на ефективния пазар е била доста добра в първоначалния си вид. Увити в своите академични пашкули, заети с писане на текстове на своя си математически жаргон, техните теории са развили вътрешна логика, която се е оказала доста далеч от пазарните реалности. Затова цяла група млади икономисти - бихейвиористите, е трябвало да тласнат професията обратно в реалността.
Като отглас от думите на Грантъм звучат твърденията на Фокс, че хипотезата за ефективния пазар е изиграла извънмерна роля в оформянето на начина, по който страната мисли и действа в последните над 30 години. Фокс обаче смята, че не всички последици от него са непременно лоши. Колкото до въпроса дали една академична теория от чикагската люпилня е предизвикала финансовата криза, достатъчно е да отговорим, че някои въпроси никога няма да получат абсолютно сигурен отговор. Което не значи, че не трябва да бъдат задавани.
„Няма лесни начини за победа над пазара“, сподели Фокс в разговор с мен преди няколко дена. Има един-единствен урок, който хипотезата за ефективния пазар със сигурност ни е научила, и той е, че не можем да победим пазара. А и мнозинството професионални валутни мениджъри също не могат да победят пазара, поне не и твърде често.
Според Фокс голяма част от първите академични изследвания, които раждат теорията за ефективния пазар, са целели просто да покажат, че и най-предсказуемите фондови таблици са възхваляван вуду-трик. Само защото някакъв модел е бил развит, не значи, че той ще продължава да бъде следван, нито че има някакво реално покритие.
Няма безплатен обяд
Цели дисертации бяха написани само за да покажат как 20 произволно избрани акции на компании се представят по-добре от активно управлявани взаимни фондове. Оттук и изразът „произволна разходка“, която подсказва за почти реалната невъзможност да се побеждава пазарът достатъчно често. Бихейвиористът Тейлър уверява, че доказателствата за тази точка, наречена от него „принцип за несъществуването на безплатен обяд“, са ясни и достатъчно убедителни.
Това прозрение доведе до възхода на пасивните индексни фондове, които просто отразяват пазара, вместо да се опитват да го победят. Освен ако не сте Уорън Бъфет, именно индексният фонд е мястото, в което трябва да държите парите си. Дори хората, които не следват този съвет, знаят, че е най-разумно да го направят.
Грантъм е сред първите застъпници на индексните фондове, предимно за неизкусни инвеститори, които нямат надежда да надхитрят пазара. Той обаче вярва, че професионалистите би следвало да са се справили по-добре точно защото „пазарът е пълен с неефективни елементи от първостепенно качество“.
„Отклоненията са невъобразими, твърдеше той по време на обяда ни наскоро. Жилищният пазар в САЩ през 2007 г. Япония през 80-те. Nasdaq. През 2000 г. акциите на растежа (на компании с нарастващ пазарен дял) бяха три пъти над справедливата им стойност. През 2000 г. сп. „Икономист“ ни цитира, че Nasdaq ще падне със 75%. В света на ефективността подобни събития не биха могли да се случат в рамките на един човешки живот. Ако пазарът бе наистина ефективен, акциите на растежа биха били с перманентно по-високи стойности.“
Бъфет продължава да изкупува облигации
09.06.2009 19:43:49
Ръководената от милиардера Уорън Бъфет компания Berkshire Hathaway се е насочила към активни инвестиции в общински облигации. За последните девет месеца експозицията в този вид инструменти е скочила от 2,05 на 4,05 млрд. долара, като причината за това е „невъобразимата доходност“, която те предлагат, според Бъфет.
Berkshire се е насочила към изкупуване на облигации на фона на силно ограничени покупки на акции. Възможността за придобиване на облигации е дошла заради добрите кешови наличности на компанията. В момент, когато хедж фондовете и взаимните фондове са били притиснати от маржин колове, компанията на Бъфет е успяла да реализира добри сделки.
„Умелите инвеститори прибраха добри печалби. За хора като Бъфет, които са разбрали, че принципите на инвестиране в стойност (т.нар. value investments) не се променят независимо от обстоятелствата, имаше някои отлични възможности, смята Джанет Таваколи, автор на книгата Dear Mr. Buffet, цитиран от „Блумбърг“.
През първото тримесечие на годината Berkshire е инвестирала 624 млн. долара в акции, което е най-ниската сума от поне 2005 година насам. В същото време кешовата наличност се е свила до нива под 20 млрд. долара в резултат на първата годишна загуба на компанията за последните поне 20 години.
09.06.2009 19:43:49
Ръководената от милиардера Уорън Бъфет компания Berkshire Hathaway се е насочила към активни инвестиции в общински облигации. За последните девет месеца експозицията в този вид инструменти е скочила от 2,05 на 4,05 млрд. долара, като причината за това е „невъобразимата доходност“, която те предлагат, според Бъфет.
Berkshire се е насочила към изкупуване на облигации на фона на силно ограничени покупки на акции. Възможността за придобиване на облигации е дошла заради добрите кешови наличности на компанията. В момент, когато хедж фондовете и взаимните фондове са били притиснати от маржин колове, компанията на Бъфет е успяла да реализира добри сделки.
„Умелите инвеститори прибраха добри печалби. За хора като Бъфет, които са разбрали, че принципите на инвестиране в стойност (т.нар. value investments) не се променят независимо от обстоятелствата, имаше някои отлични възможности, смята Джанет Таваколи, автор на книгата Dear Mr. Buffet, цитиран от „Блумбърг“.
През първото тримесечие на годината Berkshire е инвестирала 624 млн. долара в акции, което е най-ниската сума от поне 2005 година насам. В същото време кешовата наличност се е свила до нива под 20 млрд. долара в резултат на първата годишна загуба на компанията за последните поне 20 години.
Топдестинации за финансови експерти
От Уолстрийт до Лувъра се пазят закони и места, белязали корпоративната история на света
07.06.2009 16:06:10
Казват, че да потъркаш ноздрите на бика от Уолстрийт носело късмет.
Всеки си има любима дестинация. Някои са луди по плажовете, други обичат да разглеждат катедрали и паметници. А кои обаче са световните центрове, които всеки уважаващ себе си финансов маниак трябва да посети? Изданието Investopedia.com подбра някои топдестинации за феновете на финансите, цитирани от profit.bg
Ако имате път към Ню Йорк, разходете се из Долен Манхатън - това е домът на Нюйоркската фондова борса. Там се намират и главните квартири на едни от най-големите американски инвестиционни банки и брокерски къщи. Не забравяйте да се снимате до бика на Уолстрийт - когато се върнете, ще показвате с гордост на всичките си приятели как сте застанали небрежно до 7-тонната бронзова статуя. Много трейдъри търкат ноздрите на бика и казват, че това носело късмет.
В сградата на американския златен резерв във Форт Нокс, Кентъки, по данни на финансовото министерство се пазят 147.3 млн. унции злато. За да ви пуснат вътре, е необходимо да имате заповед от президента, така че можете да разгледате сградата само отвън.
Истинските маниаци на тема финанси и инвестиране не само че са изчели всичко, написано от Бъфет, ами и са видели дома му в Омаха. В тази къща Бъфет е живял по времето, когато е спечелил първия си долар като разносвач на вестници. Той все още притежава къщата и живее в нея през по-голямата част от годината.
В хотел Mount Washington, Бретън Уудс, Ню Хемпшир, през 1944 г. се е състояла конференцията Бретън Уудс, която е довела до създаването на Международния валутен фонд. Хотелът е известен още с прекрасните голф игрища около него и със близките ски писти.
Кайманските острови се намират на около 480 мили южно от Маями и са известни като най-голямата офшорна зона в света. Ако искате нещо по-авантюристично, отидете на остров Борнео. Дълбоко в джунглите на Бусанг се намират мините Bre-X Minerals. Говори се, че там са най-големите златни залежи в света.
Остров Джекил, Джорджия, добива известност, след като през 1886-а става частен клуб за някои от най-богатите капиталисти като Дж. П. Морган, Уилям Рокфелер и Уилям Вандербилт. Точно там се провежда и тайната среща на най-значимите американски финансисти през 1910 г. или срещата, на която се договаря създаването на Фед. В Лувъра в Париж са изложени законите на Хамураби - първите в света закони, регламентиращи отношенията между кредитори и кредитополучатели.
Топмилиардери спасяват филантропията на тайна среща
Общото им състояние е 125 млрд. долара, дарили са над $72,5 млрд. за благотворителност от 1996 г. досега
22.05.2009 19:30:51
Снимка: ЕПА/БГНЕС
„Класа“
Едни от най-богатите хора в света се събраха на тайна среща в Ню Йорк, организирана от фондацията на Бил и Мелинда Гейтс, за да обсъдят възможностите за намаляване на социалното напрежение по света, разкриха американски медии. Освен най-богатият човек на планетата Бил Гейтс, на сбирката са присъствали чернокожата Опра Уинфри, основният му конкурент Уорън Бъфет и още 4-5 знакови личности. Те са обсъждали в продължение на 6 часа какво трябва да се направи, за да се увеличи благотворителността в условията на глобална криза.
Филантропите, участвали в срещата, са дарили повече от 72,5 млрд. долара за благородни каузи от 1996 г. досега, показват данни на Chronicle of Philanthropy.
Сбирката се е състояла на „закрити врата“ в университета „Рокфелер“ още на 5 май, но чак сега става достояние на медиите. Сред VIP поканените са били създателят на CNN Тед Търнър, Джордж Сорос и кметът на Ню Йорк Майкъл Блумбърг.
Въпреки благородната цел, никой от участниците не е посочил какво точно са обсъждали. Все пак според близък до събитието участник, богаташите са разменили идеи как да повишат нивото на филантропия. Според сайта IrishCentral.com, всеки от гостите е имал по 15 минути, за да изложи вижданията си за глобалния икономически климат, нивото на благотворителност и какво трябва да направят най-богатите.
„Досега толкова много влиятелни хора не се бяха срещали на едно място. Получи се чудесна дискусия и участниците обещаха да продължат диалога и занапред“, коментира съветничката на фондацията на Бил и Мелинда Гейтс Патриша Стоунсифър, цитирана от ABCNews.com. Според нея сред засегнатите теми са били здравеопазването по света, стипендиите и образованието.
„Всяка от организациите на милиардерите си има отделна сфера на влияние. Гейтс например е фокусирал усилията си в световното здраве, създателят на CNN Тед Търнър – в опазване на околната среда, а Сорос се е заел да защитава гражданските права“, коментира Боб Отенхоф, изп. директор на Guidestar - компания, която следи дейността на организациите с идеална цел. За периода 1997-2006 г. Търнър е дарил 1,6 млрд. долара, като 1 милион е бил предназначен за Обединените нации. Фондовият мениджър и Нобелов лауреат Сорос пък е заделил 9 млрд. долара, като само за четири години, от 2002 до 2006, е предоставил благотворително 1,1 млрд. По-голямата част от средствата са били разпределени от семейната организация Open Society Institute.
Данните на списание Portfolio показват, че създателят на Microsoft и най-богат мъж на планетата Бил Гейтс е предоставил безвъзмездно 13,7 млрд. долара между 2002 и 2008 г. Основният му конкурент – Уорън Бъфет, собственик на конгломерата Berkshire Hathaway, е дал за благотворителни каузи 46,1 млрд. долара, като през 2006 г. е увеличил с 31 млрд. долара капитала на фондацията на Бил и Мелинда Гейтс. Чернокожата перла Опра Уинфри е дарила 50 милиона през 2007 г., Майкъл Блумбърг – 205 млн. за 2007 и 2008 г., Ели Броуд – 100 млн. за миналата година, а финансистът Питър Питърсън - 1 млрд.
По-голямата част от топбогаташите са отделили от банковите си сметки пари, които сами са изработили. Общото богатство на участвалите в „тайната среща“ се оценява на 125 млрд. долара. По мнението на Стейси Палмър, главен редактор на Chronicle of Philanthropy, благотворителните организации преживяват тежки времена, защото даренията са намалели драстично.
Бъфет и други пукнатини в теорията за ефективния пазар
Всеки свой удар обясняваме със собствената си съобразителност, а не с факта, че цените очевидно са били нереално ниски
30.06.2009 17:05:12
Уорън Бъфет се извиси над всички не само защото бе достатъчно умен да не се впуска в сектора, а защото му бе позволено да стои настрана.
Снимка: ЕПА/БГНЕС
Тони Джаксън
Като човек, който от цяла вечност опява за слабостите на Хипотезата за ефективния пазар, съм леко разочарован от сегашния порой материали, защитаващи същата позиция. Ей така, просто от инат, ще обърна въпроса.
Какво толкова не й е наред на теорията за ефективния пазар?
Няма нищо чудно в появата на тези писания точно сега. Липсата на вяра в ефективните пазари е естествено следствие от балоните. Първите ми спомени от подобен изблик (сега ще си издам годините) са за периода след срива от 1987 г.
В такива времена онези, които опират пешкира, съвсем естествено обвиняват ирационалността на пазара за твърде високите цени. Обратното обаче не е валидно. Всеки свой удар в покачващ се пазар обясняваме със собствената си съобразителност, а не с факта, че цените очевидно са били нереално ниски.
Когато говорим за ефективни пазари, трябва да се пазим от някои заблуди. Първата е, че според теорията пазарната цена е точната. Всъщност в нея се казва просто, че тази цена по всяка вероятност е по-вярна от останалите достъпни алтернативи.
По-нататък ще се върна към понятието „вярна“. Много хора виждат в хипотезата твърдението, че пазарните цени представляват сума от наличната информация. Всъщност те отразяват средната стойност.
Ето ви един елементарен пример. Аз предлагам да купя от вас картина със съзнанието, че вече имам купувач, който ще плати двойно за нея (вие не знаете това). Вие приемате, защото знаете, а аз не, че картината е фалшификат.
В конкретния пазар нито една от страните не е напълно информирана, но това не е от значение. Те действат въз основа на известното им и така се установява цена.
Подобен модел действа в т.нар. консенсусни прогнози. Ако тя казва, че компанията Х ще спечели $1,95 за акция, това е просто средноаритметичното от предвижданията на анализаторите. Всъщност е напълно възможно никой от тях да не е посочил сума от $1,95. Не че ще си го признаят.
Щом пазарната цена е просто някаква усреднена стойност, значи всеки с по-добра информация може да победи пазара. Тук не говорим за вътрешна информация, а просто за по-добър поглед върху общодостъпната.
Подобно нещо се твърдеше за най-големите и печеливши инвестиционни банки с основанието, че те извличат предимство от факта, че виждат най-голяма част от активността на световните пазари. Дори това да е вярно, преимуществото е било толкова незначително, че трябва да е бил нужен огромен ливъридж за някаква рентабилност.
Това обяснява защо в кредитния балон процъфтяваха банковите отдели, занимаващи се с търговия за собствена сметка. След срива дейността им постепенно бе редуцирана.
Друго възражение срещу ефективните пазари е това, което можем да наречем „ефекта Уорън Бъфет“ - няколко личности показаха, че могат да надхитрят пазара.
В известен смисъл това виждане ми се е струвало не толкова невярно, колкото неуместно. Огромен брой хора по света могат да свирят на пиано криво-ляво, но само единици са виртуозите в състояние да изпълнят „Трансцедентални етюди” на Лист.
Образно казано, истината за посредствените пианисти е, че за тях изследванията са невъзможни за свирене. Нищо че някой някъде по света може да се справи - ако не сте сред малцината избрани, просто си губите времето в опити.
Аргументът за Бъфет е валиден в по-широк и интересен смисъл. Разбира се, ако приемем, че пазарната цена е вярната. Вярна, но за кого и в кой момент?
Въпросът може да бъде поставен по различен начин. Очевидно участниците в пазара, които заедно определят цените, се стремят да натрупат печалба или най-малкото да избегнат загуба. В какъв контекст обаче и за какъв времеви отрязък?
В кредитния балон цели класове ценни книжа бяха движени от ливъридж. Доминацията на фондовете, правещи бързи пари, и банковите отдели за собствена търговия бе толкова голяма, че на практика те определяха цените. Получените равнища бяха точните, докато ливъриджът се крепеше, но не и след това. Институциите, които работеха с реални пари, смятаха тези цени за грешни, но не ги оспориха своевременно и равнищата се задържаха известно време.
Тези играчи търпят влиянието и на други силни диспропорции. В технологичния бум например разумните фондови мениджъри знаеха, че цените, на които се котираха дотком акциите, са налудничави. Все пак им се наложи да купуват, тъй като бумът продължи няколко години, а резултатите им се оценяват на тримесечна база.
В този контекст Бъфет се извиси над всички – не само защото бе достатъчно умен да не навлиза в сектора, а защото му бе позволено да стои настрана.
Това е основната слабост на Хипотезата за ефективния пазар. Не можете да победите пазара днес или следващата седмица. В дългосрочен план обаче това е възможно, при условие че не преследвате целта на всички останали или поне не по същото време.
Компании
Петролните гиганти доминират във Fortune 500
Royal Dutch Shell оглави класацията с чиста печалба от 26 млрд. долара
09.07.2009 15:19:03
1.Exxon Mobil регистрира с 15 млрд. долара по-малък оборот от първенеца.
Най-големите производители на петрол доминират тотално в класацията на 500-те най-големите компании в света, подредени от американското списание „Форчън“. Англо-холандската Royal Dutch Shell е поставена под номер едно, а нейни подгласници в първата десетка са още шест фирми за добив, преработка и търговия с черно злато. Миналата година Royal Dutch Shell е бил на трето място в престижното подреждане. Петролният гигант е отчел продажби в размер на 458,36, което е с 1 5 млрд. долара повече от резултатите на Exxon Mobil.
Най-големият производител на петрол в Европа няма намерение да намалява оборотите: Shell смело ще инвестира до 18 млрд. долара в завод в Катар, който ще превръща природен газ в по-чисто изгарящо дизелово гориво, пише щатското издание. Компанията се надява заводът Pearl GTL да започне да развива дейност до 2010 г. и очаква той да произвежда достатъчно гориво за 160 000 автомобила на ден.
Изтеклата година обаче не е била толкова успешна за победителя от 2007 г. Най-голямата верига магазини за търговия на дребно в света Wal-Mart пада от първото място до номер 3 в класацията. Акциите на компанията бяха най-добре представящите се в Dow Jones през миналата година, след като притиснатите от липса на средства компании се стичаха масово в магазините на Wal-Mart, търсейки изгодни цени. Компанията губи челната си позиция в класацията, но отчита 30 млрд. долара допълнителни продажби през 2008 г. Ръстът се дължи основно на двуцифрено повишение на продажбите в международните й магазини (щатските продажби нарастват само с 6%). Само Wal-Mart Китай открива 28 магазина през миналата година. Перспективите през Wal-Mart за тази година са обещаващи, тъй като потребителите продължават да търсят изгодни цени в условията на рецесия.
Както и в предходната година, второто място в класацията е за Exxon Mobil. Независимо от колебанията в цената на петрола от 146 долара до около 45 долара за барел Exxon отчита 443 млрд. долара приходи и 45 млрд. долара печалба за миналата година. Компанията е разпределила и 40 млрд. долара под формата на дивидент, което е с 4.4 млрд. долара повече от 2007 г. Exxon инвестира усилено в нарастващото търсене на втечнен природен газ, като ще изгради четири нови завода през 2009 г. на обща стойност 20 млрд. долара. Всеки от заводите ще произвежда 7.8 млн. тона втечнен природен газ годишно.
Британската петролна компания British Petroleum (BP) запазва четвъртата си позиция в класацията. След силното начало на миналата година печалбата на BP за първите две тримесечия възлиза на внушителните 17 млрд. долара. Компанията обаче пострада от спада в цената на петрола, отчитайки печалба за четвъртото тримесечие в размер на 3.3 млрд. долара.
BP обаче продължи напред, представяйки нова платформа в Мексиканския залив, наречена Thunder Horse, която добива 200 000 барела петролен еквивалент дневно и помогна на компанията да си спечели прозвището „най-големия производител в залива".
Челната петица се оформя от Chevron, която се изкачва с едно място нагоре в сравнение с предходната година. Chevron, която традиционно е втората щатска петролна компания след Exxon, увеличава печалбата си с 28% през 2008 г. Модерните рафинерии на Chevron й помагат да намали загубите от спада в цената на суровия петрол през втората половина на годината. В предходните години Chevron успяваше да компенсира спада в производството от петролните й полета с придобивания, нарастващи цени на петрола и бизнеса, свързан с рафиниране.
Производството на компанията е по-малко в сравнение с преди пет години и Chevron ще отдели 23 млрд. долара, за да увеличи полетата си в чужбина и рафинериите си. Изплащането на инвестицията ще отнеме известно време, ако цената на петрола остане ниска. Положителното за Chevron при ниските цени на петрола е, че гигантът може да придобива малките конкуренти на ниски цени. От осмо място през 2007 г. през миналата година Total се изкачва до 6-о. Компанията, базирана в покрайнините на Париж, е в отлично състояние и се устремява към нови територии за сондаж. Тя буквално изхвърли Chevron и ConocoPhillips от 25% от полетата за добив на природен газ в Русия и оферира китайското правителство за проучване и добив на енергоресурси във Вътрешна Монголия.
Въпреки настъплението на французите ConocoPhillips е успяла за една година да се придвижи от 10-а на 7-а позиция. Инвестиционната програма на компанията обаче беше критикувана жестоко от Лорън Бъфет, който нарече плановете й „огромна грешка“. Вследствие на поевтиняването на черното злато през 2008 г. тя е отчела загуби от 17 млрд. долара. Финансовото състояние на Conoco се разклати заради покупката на стойност 34 млрд. долара на газовата компания Burlington Resources през 2006 г. Парите бяха инвестирани по време на ценови пик на синьото гориво, което после поевтиня с около 60%
На осма позиция е холандската банка ING Group, която, както повечето банки в САЩ, получи правителствена помощ през октомври 2008 г. Властите в европейската страна наляха 13 млрд. долара, за да я стабилизират. Кризата обаче отне близо 73 на сто от наличните средства, а акциите й спаднаха до 10 долара на акция с отчетена нетни загуби от около 1 млрд. долара. Тя обаче остава единствената банка в челната десятъка на класацията, а нейна подвластницa в сферата на финансовите услуги e Dexia Group, която се е предвижила от 19-о на 16-о място през тази година.
Присъствието на китайската петролно-преработвателна компания Sinopec не може да изненада експертите. Въпреки по-доброто й представяне в класацията (от 9-о на 16-о място) тя е засегната сериозно от кризата и приходите й са намалели с 53%. Това звучи странно, имайки предвид, че това е най-голямата рафинерия в Азия, която осигурява 80% от горивото в Китай.
Кризата при покупките на автомобили засегна изключително много японския производител Toyota Motor , който се оттегля от пета на десета позиция. Компанията не можа дълго да се радва на факта, че измести от лидерските позиции при производителите General Motors и отчете първата си корпоративна загуба от 1938 година насам. Като цяло класацията изразява кризата в автомобилния, банковия и застрахователния и сектори. Детронирането на Wal-Mart от челните позиции говори и за свиването на потреблението в САЩ. За сметка на това, въпреки че петролът поевтиня значително в края на 2008 г., петролните компании са успели да извлекат рекордни дивиденти от предишните рекордни стойности на черното злато.
Сред 500-те няма български, но има фирми майки, които имат представителства или дъщерни дружества в страната. Освен попадналите в Топ 10 сравнително предни позиции заемат Nestle (48-о място). Десет места по-надолу е UniCredit Group (58-о), следват Kraft Foods (177-о), OMV Group (206-о), Danone (423-то), Heineken (422-ро), съобщи Money.bg.
Петролните гиганти доминират във Fortune 500
Royal Dutch Shell оглави класацията с чиста печалба от 26 млрд. долара
09.07.2009 15:19:03
1.Exxon Mobil регистрира с 15 млрд. долара по-малък оборот от първенеца.
Най-големите производители на петрол доминират тотално в класацията на 500-те най-големите компании в света, подредени от американското списание „Форчън“. Англо-холандската Royal Dutch Shell е поставена под номер едно, а нейни подгласници в първата десетка са още шест фирми за добив, преработка и търговия с черно злато. Миналата година Royal Dutch Shell е бил на трето място в престижното подреждане. Петролният гигант е отчел продажби в размер на 458,36, което е с 1 5 млрд. долара повече от резултатите на Exxon Mobil.
Най-големият производител на петрол в Европа няма намерение да намалява оборотите: Shell смело ще инвестира до 18 млрд. долара в завод в Катар, който ще превръща природен газ в по-чисто изгарящо дизелово гориво, пише щатското издание. Компанията се надява заводът Pearl GTL да започне да развива дейност до 2010 г. и очаква той да произвежда достатъчно гориво за 160 000 автомобила на ден.
Изтеклата година обаче не е била толкова успешна за победителя от 2007 г. Най-голямата верига магазини за търговия на дребно в света Wal-Mart пада от първото място до номер 3 в класацията. Акциите на компанията бяха най-добре представящите се в Dow Jones през миналата година, след като притиснатите от липса на средства компании се стичаха масово в магазините на Wal-Mart, търсейки изгодни цени. Компанията губи челната си позиция в класацията, но отчита 30 млрд. долара допълнителни продажби през 2008 г. Ръстът се дължи основно на двуцифрено повишение на продажбите в международните й магазини (щатските продажби нарастват само с 6%). Само Wal-Mart Китай открива 28 магазина през миналата година. Перспективите през Wal-Mart за тази година са обещаващи, тъй като потребителите продължават да търсят изгодни цени в условията на рецесия.
Както и в предходната година, второто място в класацията е за Exxon Mobil. Независимо от колебанията в цената на петрола от 146 долара до около 45 долара за барел Exxon отчита 443 млрд. долара приходи и 45 млрд. долара печалба за миналата година. Компанията е разпределила и 40 млрд. долара под формата на дивидент, което е с 4.4 млрд. долара повече от 2007 г. Exxon инвестира усилено в нарастващото търсене на втечнен природен газ, като ще изгради четири нови завода през 2009 г. на обща стойност 20 млрд. долара. Всеки от заводите ще произвежда 7.8 млн. тона втечнен природен газ годишно.
Британската петролна компания British Petroleum (BP) запазва четвъртата си позиция в класацията. След силното начало на миналата година печалбата на BP за първите две тримесечия възлиза на внушителните 17 млрд. долара. Компанията обаче пострада от спада в цената на петрола, отчитайки печалба за четвъртото тримесечие в размер на 3.3 млрд. долара.
BP обаче продължи напред, представяйки нова платформа в Мексиканския залив, наречена Thunder Horse, която добива 200 000 барела петролен еквивалент дневно и помогна на компанията да си спечели прозвището „най-големия производител в залива".
Челната петица се оформя от Chevron, която се изкачва с едно място нагоре в сравнение с предходната година. Chevron, която традиционно е втората щатска петролна компания след Exxon, увеличава печалбата си с 28% през 2008 г. Модерните рафинерии на Chevron й помагат да намали загубите от спада в цената на суровия петрол през втората половина на годината. В предходните години Chevron успяваше да компенсира спада в производството от петролните й полета с придобивания, нарастващи цени на петрола и бизнеса, свързан с рафиниране.
Производството на компанията е по-малко в сравнение с преди пет години и Chevron ще отдели 23 млрд. долара, за да увеличи полетата си в чужбина и рафинериите си. Изплащането на инвестицията ще отнеме известно време, ако цената на петрола остане ниска. Положителното за Chevron при ниските цени на петрола е, че гигантът може да придобива малките конкуренти на ниски цени. От осмо място през 2007 г. през миналата година Total се изкачва до 6-о. Компанията, базирана в покрайнините на Париж, е в отлично състояние и се устремява към нови територии за сондаж. Тя буквално изхвърли Chevron и ConocoPhillips от 25% от полетата за добив на природен газ в Русия и оферира китайското правителство за проучване и добив на енергоресурси във Вътрешна Монголия.
Въпреки настъплението на французите ConocoPhillips е успяла за една година да се придвижи от 10-а на 7-а позиция. Инвестиционната програма на компанията обаче беше критикувана жестоко от Лорън Бъфет, който нарече плановете й „огромна грешка“. Вследствие на поевтиняването на черното злато през 2008 г. тя е отчела загуби от 17 млрд. долара. Финансовото състояние на Conoco се разклати заради покупката на стойност 34 млрд. долара на газовата компания Burlington Resources през 2006 г. Парите бяха инвестирани по време на ценови пик на синьото гориво, което после поевтиня с около 60%
На осма позиция е холандската банка ING Group, която, както повечето банки в САЩ, получи правителствена помощ през октомври 2008 г. Властите в европейската страна наляха 13 млрд. долара, за да я стабилизират. Кризата обаче отне близо 73 на сто от наличните средства, а акциите й спаднаха до 10 долара на акция с отчетена нетни загуби от около 1 млрд. долара. Тя обаче остава единствената банка в челната десятъка на класацията, а нейна подвластницa в сферата на финансовите услуги e Dexia Group, която се е предвижила от 19-о на 16-о място през тази година.
Присъствието на китайската петролно-преработвателна компания Sinopec не може да изненада експертите. Въпреки по-доброто й представяне в класацията (от 9-о на 16-о място) тя е засегната сериозно от кризата и приходите й са намалели с 53%. Това звучи странно, имайки предвид, че това е най-голямата рафинерия в Азия, която осигурява 80% от горивото в Китай.
Кризата при покупките на автомобили засегна изключително много японския производител Toyota Motor , който се оттегля от пета на десета позиция. Компанията не можа дълго да се радва на факта, че измести от лидерските позиции при производителите General Motors и отчете първата си корпоративна загуба от 1938 година насам. Като цяло класацията изразява кризата в автомобилния, банковия и застрахователния и сектори. Детронирането на Wal-Mart от челните позиции говори и за свиването на потреблението в САЩ. За сметка на това, въпреки че петролът поевтиня значително в края на 2008 г., петролните компании са успели да извлекат рекордни дивиденти от предишните рекордни стойности на черното злато.
Сред 500-те няма български, но има фирми майки, които имат представителства или дъщерни дружества в страната. Освен попадналите в Топ 10 сравнително предни позиции заемат Nestle (48-о място). Десет места по-надолу е UniCredit Group (58-о), следват Kraft Foods (177-о), OMV Group (206-о), Danone (423-то), Heineken (422-ро), съобщи Money.bg.
Време е кредитните суапове да се изкачат по еволюционната стълба
Надзорниците не трябва да откликват на горещите молби на инвестиционните гиганти, които печелят добре от статуквото
21.07.2009 15:19:17
Цените на кредитните суапове са твърде непрозрачни за печеливши оферти.
Тони Джаксън
Странният свят на кредитните деривати, както ни напомня и последното разследване на американското Министерство на правосъдието, е тестова мишена за големите пушки на регулаторите.
Когато банките издухаха огромни суми за сметка на обществото, дериватите често влизаха в ролята на хазартни жетони. Регулацията обаче е висш пилотаж. А ако съдим по последните изказвания на висши политически представители, например членовете на Банковата комисия към Сената, някои обвинения вероятно не са насочени в правилната посока.
Става дума за дериватите, известни като суапове за осигуряване срещу кредитен риск, които оцеляха след кредитния крънч. Те имат ключова роля за защитата срещу риск от просрочване на дългове, а предполагаемото им количество все още се оценява на десетки хиляди милиарди долара.
Сравнително меките критики към кредитните суапове могат лесно да се изброят. Те не се оценяват според облигациите или заемите, от които се предполага, че произлизат; а се използват за спекулации; стойността им подценява стойността на активите зад тях.
До известна степен всичко това е вярно, но няма връзка с проблемите. Относно ценообразуването доходността от дадена облигация и нейните суапове за осигуряване срещу кредитен риск на теория би трябвало да са идентични. По последни данни разминаването е до 200 базисни пункта. Това не е толкова важно, колкото изглежда. Кредитните суапове са поели по свой път, като оценяват не облигацията, а вероятността нейният емитент да просрочи дълга си. Въпросът е дали на тази цена може да се разчита.
Що се отнася до спекулацията, любопитен е фактът, че суаповете за осигуряване срещу кредитен риск трябва да бъдат самостоятелни. Без съмнение щеше е по-добре, както твърди Кейнс, ако пазарите не бяха вторичен хазартен продукт. Но те са, а кредитните суапове не са по-различни от обикновените акции и валутите.
По въпроса за това, че кредитните суапове са с по-голяма стойност от основния актив, това често е вярно за пазарите на деривати – от правителствените облигации до фючърсите за памук. И е напълно естествено. Ако има търсене, кредитните суапове заместват актива.
Какви са по-силните аргументи? Да започнем с Уорън Бъфет, който правилно оцени дериватите преди 5 години.
Има три неща, които той изтъкна като показателни. Първо, кредитните суапове не могат да се оценят по счетоводните отчети на притежателя. Второ, дериватите са естествен източник на заемни средства. Много по-малко капитал е необходим за излагане на риск от дадена облигация чрез кредитен суап, отколкото за закупуването й. И трето, кредитните деривати се концентрират върху риска, като го предлагат на малка група търговци – инвестиционните банки.
Две от тези характеристики имат връзка с онова, което трябва да правим сега. По отношение на волатилните цени на кредитните суапове трябва да знаете, че индексите на кредитните суапове се оценяват не според цените на съставките им, а според цените, донесени от самата индексна единица. За всеки конкретен ден цитираната индексна цена може да се разминава с няколко процентни пункта от цената на съставките. На фондовия пазар разликата би се изравнила, но цените на кредитните суапове са твърде непрозрачни, за да бъдат включени в доходна оферта.
С други думи, този пазар е доста неефикасен и недоразвит, но и дава представа за видовете ловки осчетоводявания на инвестиционните банки. Отговорът е в стандартизацията.
Що се отнася до ливъриджа, би следвало да се изисква повече капитал от притежателите на кредитни суапове. Това има връзка с текущия спор за това дали кредитните суапове трябва да се търгуват на стандартните борси. Сега те се търгуват чрез система за извънборсова търговия. Вероятно и по двата начина. Само трябва да знаем, че по-сложните продукти, търгувани извън регулираните пазари, изискват много повече капитал от стандартизираните.
Третото предположение на Бъфет засяга друга гореща тема – дали кредитните суапове трябва да се търгуват чрез борси, собственост на потребителя, или чрез клирингови къщи, притежавани и управлявани от трейдърите. Първото, тъй като големите инвестиционни банки имат твърде голямо влияние над индустрията в този й вид.
И последно. Преди близо 18 месеца обърнах внимание на риска кредитните суапове да се превърнат в мотив за натискане на компаниите към дъното. Именно това се случва в момента.
Номерът е да се купят някакви облигации, така че да се осигури вот за ликвидация. След това се купуват още кредитни суапове, така че чрез гласуването за фалита да се реализира печалба.
Това е голямо изпитание за онези, които мислят, че „скъсяването на голо“ (т.е. отварянето на къси позиции без предварително заемане на книжата) е лошо само по себе си. Забраната на тази практика не е необходима. Просто трябва да се изиска прозрачност от собствениците на кредитни суапове над дадено ниво.
И тук стигаме до общия интерес за регулаторите. Пазарът на кредитни суапове е примитивен и недоразвит. Ако се съмнявате, сравнете го с други развити пазари. И, разбира се, не откликвайте на горещите молби на инвестиционните банки, които печелят доста добре от статуквото.
Надзорниците не трябва да откликват на горещите молби на инвестиционните гиганти, които печелят добре от статуквото
21.07.2009 15:19:17
Цените на кредитните суапове са твърде непрозрачни за печеливши оферти.
Тони Джаксън
Странният свят на кредитните деривати, както ни напомня и последното разследване на американското Министерство на правосъдието, е тестова мишена за големите пушки на регулаторите.
Когато банките издухаха огромни суми за сметка на обществото, дериватите често влизаха в ролята на хазартни жетони. Регулацията обаче е висш пилотаж. А ако съдим по последните изказвания на висши политически представители, например членовете на Банковата комисия към Сената, някои обвинения вероятно не са насочени в правилната посока.
Става дума за дериватите, известни като суапове за осигуряване срещу кредитен риск, които оцеляха след кредитния крънч. Те имат ключова роля за защитата срещу риск от просрочване на дългове, а предполагаемото им количество все още се оценява на десетки хиляди милиарди долара.
Сравнително меките критики към кредитните суапове могат лесно да се изброят. Те не се оценяват според облигациите или заемите, от които се предполага, че произлизат; а се използват за спекулации; стойността им подценява стойността на активите зад тях.
До известна степен всичко това е вярно, но няма връзка с проблемите. Относно ценообразуването доходността от дадена облигация и нейните суапове за осигуряване срещу кредитен риск на теория би трябвало да са идентични. По последни данни разминаването е до 200 базисни пункта. Това не е толкова важно, колкото изглежда. Кредитните суапове са поели по свой път, като оценяват не облигацията, а вероятността нейният емитент да просрочи дълга си. Въпросът е дали на тази цена може да се разчита.
Що се отнася до спекулацията, любопитен е фактът, че суаповете за осигуряване срещу кредитен риск трябва да бъдат самостоятелни. Без съмнение щеше е по-добре, както твърди Кейнс, ако пазарите не бяха вторичен хазартен продукт. Но те са, а кредитните суапове не са по-различни от обикновените акции и валутите.
По въпроса за това, че кредитните суапове са с по-голяма стойност от основния актив, това често е вярно за пазарите на деривати – от правителствените облигации до фючърсите за памук. И е напълно естествено. Ако има търсене, кредитните суапове заместват актива.
Какви са по-силните аргументи? Да започнем с Уорън Бъфет, който правилно оцени дериватите преди 5 години.
Има три неща, които той изтъкна като показателни. Първо, кредитните суапове не могат да се оценят по счетоводните отчети на притежателя. Второ, дериватите са естествен източник на заемни средства. Много по-малко капитал е необходим за излагане на риск от дадена облигация чрез кредитен суап, отколкото за закупуването й. И трето, кредитните деривати се концентрират върху риска, като го предлагат на малка група търговци – инвестиционните банки.
Две от тези характеристики имат връзка с онова, което трябва да правим сега. По отношение на волатилните цени на кредитните суапове трябва да знаете, че индексите на кредитните суапове се оценяват не според цените на съставките им, а според цените, донесени от самата индексна единица. За всеки конкретен ден цитираната индексна цена може да се разминава с няколко процентни пункта от цената на съставките. На фондовия пазар разликата би се изравнила, но цените на кредитните суапове са твърде непрозрачни, за да бъдат включени в доходна оферта.
С други думи, този пазар е доста неефикасен и недоразвит, но и дава представа за видовете ловки осчетоводявания на инвестиционните банки. Отговорът е в стандартизацията.
Що се отнася до ливъриджа, би следвало да се изисква повече капитал от притежателите на кредитни суапове. Това има връзка с текущия спор за това дали кредитните суапове трябва да се търгуват на стандартните борси. Сега те се търгуват чрез система за извънборсова търговия. Вероятно и по двата начина. Само трябва да знаем, че по-сложните продукти, търгувани извън регулираните пазари, изискват много повече капитал от стандартизираните.
Третото предположение на Бъфет засяга друга гореща тема – дали кредитните суапове трябва да се търгуват чрез борси, собственост на потребителя, или чрез клирингови къщи, притежавани и управлявани от трейдърите. Първото, тъй като големите инвестиционни банки имат твърде голямо влияние над индустрията в този й вид.
И последно. Преди близо 18 месеца обърнах внимание на риска кредитните суапове да се превърнат в мотив за натискане на компаниите към дъното. Именно това се случва в момента.
Номерът е да се купят някакви облигации, така че да се осигури вот за ликвидация. След това се купуват още кредитни суапове, така че чрез гласуването за фалита да се реализира печалба.
Това е голямо изпитание за онези, които мислят, че „скъсяването на голо“ (т.е. отварянето на къси позиции без предварително заемане на книжата) е лошо само по себе си. Забраната на тази практика не е необходима. Просто трябва да се изиска прозрачност от собствениците на кредитни суапове над дадено ниво.
И тук стигаме до общия интерес за регулаторите. Пазарът на кредитни суапове е примитивен и недоразвит. Ако се съмнявате, сравнете го с други развити пазари. И, разбира се, не откликвайте на горещите молби на инвестиционните банки, които печелят доста добре от статуквото.
Завръщат ли се конгломератите?
Елементи като висок паричен приток, стабилни печалби и здрав баланс са ключ към успеха на диверсифицирания бизнес
25.08.2009 16:32:53
По-голямата част от Berkshire Hathaway на Уорън Бъфет е конгломерат от стар модел с дейност от застраховане до жилищно строителство.
Снимка: ЕПА/БГНЕС
Тони Джаксън
На пръв поглед за Уорън Бъфет изминалата година бе изпълнена с превратности. Компанията му Berkshire Hathaway претърпя ужасяващи загуби през първото тримесечие и регистрира активно оздравяване през второто.
Реалността обаче е малко по-различна. По-голямата част от компанията (около две трети по стойност на активите) е конгломерат от стар модел с дейност от застраховане до жилищно строителство. Той е претърпял едва 13% спад на печалбите в първото тримесечие и 31% през второто, които обаче се засенчват от загубите на хартия и печалбите на пазарите.
Друг пример е General Electric – стар конгломерат, борещ се с бурята. И при него щетите са нанесени от големите му затруднени финансови звена. И в двете компании основен фактор за издънките са били растящите печалби от електроуреди. В случая с Berkshire те са били изцяло собственост на компанията, а с GE – снабдяване с турбини и друго оборудване от електрогиганта.
Класическата стратегия на диверсификация май върши работа. А може би моделът на конгломерата, дискредитиран от десетилетия, ще се завърне?
Критиките срещу конгломератите (освен това, че много от тях са се разпаднали през 70-те и 80-те) са в две посоки. Първо, твърди се, че управлението работи най-добре, когато вниманието му е концентрирано. Сложете всичките си яйца в една кошница, е казал Марк Твен, и наблюдавайте кошницата.
Стратегията има очевидни рискове. Но това, твърди вторият аргумент, не е от значение. Оставете справянето с риска на инвеститори, които могат да разширяват портфолиата си в редица независими една от друга индустрии.
Може би е слаба утеха за борда, изправен пред криза в тясната си индустрия, да знае, че друга компания в различен сектор се справя добре. Това е явен израз на вечната схватка между управлението и акционерите.
Напоследък акционерният довод изгуби сила, тъй като диверсификацията не работеше, както трябва. Активите и класовете активи се движеха нагоре-надолу заедно. Основна причина бе прекомерният ливъридж. С развиването на ливъриджа диверсификацията ще се затвърди, но това развитие е и още един аргумент в защита на принципа на конгломерата.
В момента банковата система не може или не желае да подкрепя корпоративните си клиенти, както преди. Това е особено вярно за трансграничното финансиране – много банки са отчасти собственост на национални правителства, които изискват национално кредитиране.
Глобалният рисков капитал е дефицит, а банките се държат като предприятия за комунални услуги. Това се е случвало и преди – през 70-те. Тогава, според Absolute Strategy Research (ASR), отговорът бил в конгломератите. Защо не и днес?
Ключовата концепция е тази за „кешовата крава“, дефинирана през 70-те от Boston Consulting Group като лидер на един напълно развит пазар, чиято капиталова възвращаемост е по-висока от процента пазарен ръст. Излишъкът на кеш може да бъде насочен към компании с прираст другаде в корпорацията.
С други думи, ако банките не помагат, заобикаляйте ги. От ASR предполагат, че кандидатите за нов конгломерат в Европа може да включват GlaxoSmithKline, Vodafone или германската софтуерна SAP. Друг е въпросът дали тези компании виждат бъдещето си по този начин. Те обаче отговарят на критериите на ASR – висок паричен приток, стабилни печалби и здрав баланс.
Подобни критерии са възприети и от Бъфет. Предлаганите кандидати за закупуване, казва той, трябва да имат стабилна история на печалби, малко или никакъв дълг и висока капиталова възвращаемост. Той следва и класическата конгломератна стратегия на прехвърляне на кеш потока към онези части на бизнеса, които предлагат най-добра възвращаемост. През последните 3 години (случайно или не) над 60% от капиталовите разходи на Berkshire са отишли в електрическия бизнес. Това поделение е донесло едва 14% от печалбата за периода, но сега работи повече от пълноценно.
Същата стратегия е възприета и от GE. Както обясни веднъж бившият й шеф Джак Уелч, „нашата работа е разпределението на капитала – интелектуален и финансов. Помириши, усети, докосни, чуй и после разпределяй. И допускай грешки – ние сме достатъчно големи, за да грешим“. С право може да се твърди, че основната грешка на GE в последните години – прекомерната зависимост от финансовите услуги, е достатъчно голяма, за да навреди. Но това не е недостатък в конгломератния принцип, а отклонение от него. Фактът, че моделът на конгломерата звучи логично, не гарантира завръщането му. Но е факт, че най-стабилно представилите се в последните пазарни сривове са здрави, дефанзивни бизнеси като търговия на дребно с храни или производители на потребителски стоки. Ако се управляват правилно, конгломератите ще имат същите дефанзивни качества.
Елементи като висок паричен приток, стабилни печалби и здрав баланс са ключ към успеха на диверсифицирания бизнес
25.08.2009 16:32:53
По-голямата част от Berkshire Hathaway на Уорън Бъфет е конгломерат от стар модел с дейност от застраховане до жилищно строителство.
Снимка: ЕПА/БГНЕС
Тони Джаксън
На пръв поглед за Уорън Бъфет изминалата година бе изпълнена с превратности. Компанията му Berkshire Hathaway претърпя ужасяващи загуби през първото тримесечие и регистрира активно оздравяване през второто.
Реалността обаче е малко по-различна. По-голямата част от компанията (около две трети по стойност на активите) е конгломерат от стар модел с дейност от застраховане до жилищно строителство. Той е претърпял едва 13% спад на печалбите в първото тримесечие и 31% през второто, които обаче се засенчват от загубите на хартия и печалбите на пазарите.
Друг пример е General Electric – стар конгломерат, борещ се с бурята. И при него щетите са нанесени от големите му затруднени финансови звена. И в двете компании основен фактор за издънките са били растящите печалби от електроуреди. В случая с Berkshire те са били изцяло собственост на компанията, а с GE – снабдяване с турбини и друго оборудване от електрогиганта.
Класическата стратегия на диверсификация май върши работа. А може би моделът на конгломерата, дискредитиран от десетилетия, ще се завърне?
Критиките срещу конгломератите (освен това, че много от тях са се разпаднали през 70-те и 80-те) са в две посоки. Първо, твърди се, че управлението работи най-добре, когато вниманието му е концентрирано. Сложете всичките си яйца в една кошница, е казал Марк Твен, и наблюдавайте кошницата.
Стратегията има очевидни рискове. Но това, твърди вторият аргумент, не е от значение. Оставете справянето с риска на инвеститори, които могат да разширяват портфолиата си в редица независими една от друга индустрии.
Може би е слаба утеха за борда, изправен пред криза в тясната си индустрия, да знае, че друга компания в различен сектор се справя добре. Това е явен израз на вечната схватка между управлението и акционерите.
Напоследък акционерният довод изгуби сила, тъй като диверсификацията не работеше, както трябва. Активите и класовете активи се движеха нагоре-надолу заедно. Основна причина бе прекомерният ливъридж. С развиването на ливъриджа диверсификацията ще се затвърди, но това развитие е и още един аргумент в защита на принципа на конгломерата.
В момента банковата система не може или не желае да подкрепя корпоративните си клиенти, както преди. Това е особено вярно за трансграничното финансиране – много банки са отчасти собственост на национални правителства, които изискват национално кредитиране.
Глобалният рисков капитал е дефицит, а банките се държат като предприятия за комунални услуги. Това се е случвало и преди – през 70-те. Тогава, според Absolute Strategy Research (ASR), отговорът бил в конгломератите. Защо не и днес?
Ключовата концепция е тази за „кешовата крава“, дефинирана през 70-те от Boston Consulting Group като лидер на един напълно развит пазар, чиято капиталова възвращаемост е по-висока от процента пазарен ръст. Излишъкът на кеш може да бъде насочен към компании с прираст другаде в корпорацията.
С други думи, ако банките не помагат, заобикаляйте ги. От ASR предполагат, че кандидатите за нов конгломерат в Европа може да включват GlaxoSmithKline, Vodafone или германската софтуерна SAP. Друг е въпросът дали тези компании виждат бъдещето си по този начин. Те обаче отговарят на критериите на ASR – висок паричен приток, стабилни печалби и здрав баланс.
Подобни критерии са възприети и от Бъфет. Предлаганите кандидати за закупуване, казва той, трябва да имат стабилна история на печалби, малко или никакъв дълг и висока капиталова възвращаемост. Той следва и класическата конгломератна стратегия на прехвърляне на кеш потока към онези части на бизнеса, които предлагат най-добра възвращаемост. През последните 3 години (случайно или не) над 60% от капиталовите разходи на Berkshire са отишли в електрическия бизнес. Това поделение е донесло едва 14% от печалбата за периода, но сега работи повече от пълноценно.
Същата стратегия е възприета и от GE. Както обясни веднъж бившият й шеф Джак Уелч, „нашата работа е разпределението на капитала – интелектуален и финансов. Помириши, усети, докосни, чуй и после разпределяй. И допускай грешки – ние сме достатъчно големи, за да грешим“. С право може да се твърди, че основната грешка на GE в последните години – прекомерната зависимост от финансовите услуги, е достатъчно голяма, за да навреди. Но това не е недостатък в конгломератния принцип, а отклонение от него. Фактът, че моделът на конгломерата звучи логично, не гарантира завръщането му. Но е факт, че най-стабилно представилите се в последните пазарни сривове са здрави, дефанзивни бизнеси като търговия на дребно с храни или производители на потребителски стоки. Ако се управляват правилно, конгломератите ще имат същите дефанзивни качества.
вторник, 25 август 2009 г.
Бъфет: Не се храня толкова лошо, колкото всички си мислят
25 Август 2009 | 12:00
Милиардерът инвеститор Уорън Бъфет не крие любовта си към хамбургерите, кока-колата с вкус на череша, пържoлите, запържените картофени ястия и бирата от корени, пише CNBC.
Бъфет също така избягва повечето зеленчуци.
"Броколите, аспержите и брюкселското зеле ми изглеждат като китайска храна, пълзяща в чинията. От карфиола почти ми става лошо. Ям моркови с неохота. Не харесвам сладките картофи и дори не искам да доближавам ревен. Повдига ми се от него," казва той в биографичната книга The Snowball на Алис Шрьодер.
Бъфет обаче твърди, че „лошите" му хранителни навици не са толкова ужасни, колкото всички си мислят.
В отговор на зъболекар от Ню Джърси, който праща писмо до Бъфет, в което го насърчава да се храни с по-здравословна храна и да приема хранителни добавки, Бъфет казва: "Нещата, с които се храня, са далече от стандартите, но са по-добри, отколкото обикновено са описвани. Имам чудесен лекар, който ме побутва в правилната посока всеки път, когато го посещавам. Като цяло се наслаждавам на изключително добро здраве, което основно се дължи на гените, разбира се, но също така мисля, че и защото се наслаждавам толкова много на живота всеки ден."
Бъфет също така прави повече физически упражнение през последните години.
През 2007 г. Бъфет заявява пред CNBC, че две години преди това лекарят му е дал право на избор: "Да се храни по-здравословно или да прави физически упражнения." Бъфет казва, че е избрал упражненията, които според него са "по-малкото зло."
25 Август 2009 | 12:00
Милиардерът инвеститор Уорън Бъфет не крие любовта си към хамбургерите, кока-колата с вкус на череша, пържoлите, запържените картофени ястия и бирата от корени, пише CNBC.
Бъфет също така избягва повечето зеленчуци.
"Броколите, аспержите и брюкселското зеле ми изглеждат като китайска храна, пълзяща в чинията. От карфиола почти ми става лошо. Ям моркови с неохота. Не харесвам сладките картофи и дори не искам да доближавам ревен. Повдига ми се от него," казва той в биографичната книга The Snowball на Алис Шрьодер.
Бъфет обаче твърди, че „лошите" му хранителни навици не са толкова ужасни, колкото всички си мислят.
В отговор на зъболекар от Ню Джърси, който праща писмо до Бъфет, в което го насърчава да се храни с по-здравословна храна и да приема хранителни добавки, Бъфет казва: "Нещата, с които се храня, са далече от стандартите, но са по-добри, отколкото обикновено са описвани. Имам чудесен лекар, който ме побутва в правилната посока всеки път, когато го посещавам. Като цяло се наслаждавам на изключително добро здраве, което основно се дължи на гените, разбира се, но също така мисля, че и защото се наслаждавам толкова много на живота всеки ден."
Бъфет също така прави повече физически упражнение през последните години.
През 2007 г. Бъфет заявява пред CNBC, че две години преди това лекарят му е дал право на избор: "Да се храни по-здравословно или да прави физически упражнения." Бъфет казва, че е избрал упражненията, които според него са "по-малкото зло."
неделя, 23 август 2009 г.
Rein in U.S. debt, Buffett says
The U.S. must address the massive amounts of “monetary medicine” that have been pumped into the financial system and now pose threats to the world’s largest economy and its currency, Omaha billionaire Warren Buffett said.
The “gusher of federal money” has rescued the financial system, and the U.S. economy is now on a slow path to recovery, Buffett wrote in a New York Times commentary Tuesday.
While he applauds measures adopted by the Federal Reserve and officials from the Bush and Obama administrations, the Berkshire Hathaway chairman and CEO says the U.S. is fiscally in “uncharted territory.”
The government is trying to spark business and consumer spending through a $787 billion stimulus plan, while the Treasury and the Fed have spent billions more on separate programs to rescue financial institutions and resuscitate the banking system.
The U.S. budget deficit is forecast to reach a record $1.841 trillion in the year that ends Sept. 30.
“Enormous dosages of monetary medicine continue to be administered and, before long, we will need to deal with their side effects,” Buffett, 78, said.
“For now, most of those effects are invisible and could indeed remain latent for a long time. Still, their threat may be as ominous as that posed by the financial crisis itself.”
Advertising
The “greenback emissions” will swell the deficit to 13 percent of gross domestic product this fiscal year, while net debt will increase to 56 percent of GDP, Buffett said.
The U.S. budget deficit reached a record for the first 10 months of the fiscal year and broke a monthly high for July.
The excess of expenditure over revenue for July climbed to $180.7 billion, compared with a $102.8 billion gap in July 2008 as the government spent more than in any month in U.S. history, the Treasury said Aug. 12.
Officials must still do “whatever it takes” to get the U.S. economy back on its growth momentum, Buffett wrote.
“Once recovery is gained, however, Congress must end the rise in the debt-to-GDP ratio and keep our growth in obligations in line with our growth in resources,” Buffett said.
“With government expenditures now running 185 percent of receipts, truly major changes in both taxes and outlays will be required.
A revived economy can’t come close to bridging that sort of gap.”
Pacific Investment Management Co., which runs the world’s biggest bond fund, said in an Emerging Markets Watch report that the dollar will weaken as the swelling U.S. deficit erodes its status as a reserve currency. The Dollar Index, which tracks the greenback against a basket of currencies, has fallen 12 percent from this year’s high in March.
“Unchecked greenback emissions will certainly cause the purchasing power of currency to melt,” Buffett said. “The dollar’s destiny lies with Congress.”
Buffett As The Wizard of Oz
Forget about the businesses, it's the magic of the man that accounts for the premium value of Berkshire Hathaway.Martin Sosnoff
Jim Oberweis bought Baidu.com @ $80 in 2006, and said it was still a buy at $115 this year. It's at $330 now.
Stepping back from the operating properties, the semi-annual earnings shortfall of even $1.5 billion doesn't make or break this story stock or diminish Buffett's "value added" to Berkshire going forward. His timely intervention during the financial panic as a lender of next-to-last resort already is bearing fruit.
After all, how many honchos can out-negotiate Goldman Sachs ( GS - news - people ) in acquiring a 10% yielding preferred stock block for $5 billion with warrants till 2013 for 43.5 million shares exercisable at $115? Already, the unrealized gain is north of $2 billion.
Another $6.6 billion was put into Wrigley ( WWY - news - people ) in the form of 11.45% subordinated paper. Six billion here, $3 billion there, all of a sudden we're talking over $20 billion moving around the board, over half the value of the entire equity portfolio.
When Warren goes to the great chocolate factory in the sky, take something off whatever you think Berkshire is worth. I see it at book value.
I don't care how many sealed envelopes rest in his corporate safe. Buffett ain't replaceable.
Forget about the businesses, it's the magic of the man that accounts for the premium value of Berkshire Hathaway.Martin Sosnoff
Is there anything more to be learned from Warren Buffett? Maybe yes, maybe no.
The "yes" has to do with his good feel for macro events like financial panics, the dollar, interest rates, stock market valuation and preferred asset categories throughout the world.
The "no" is more my judgment after scanning Buffett's equity portfolio and Berkshire Hathaway's ( BRK - news - people ) stable of operating properties that cover insurance, retailing, manufacturing, utilities and services businesses like NetJets.
The shrinkage in operating earnings year to date is massive for what is characterized in the condensed financial statements as "other business."
Pretax earnings contracted from $1.56 billion to $322 million.
Meantime, Berkshire's insurance properties moved in disparate directions.
General Re did better, but Geico's numbers were halved, and other reinsurance properties lost money.
Reinvestment and derivative gains/losses, pretax earnings in total declined from $6.6 billion to $5.1 billion for the first half of 2009.
Jim Oberweis bought Baidu.com @ $80 in 2006, and said it was still a buy at $115 this year. It's at $330 now.
The question is whether this earnings shortfall, largely cyclical in nature, is worth grumbling about.
I always regarded Buffett's love for his operating properties and their managers as a personal conceit that goes back to the good ol' days 40 years ago when he'd discover properties selling below net worth or even liquidating value.
Berkshire Hathaway is the name of the textile mills he owned and later liquidated as obsolescent, needing enormous capital investment to remain competitive.
The Kings of Wall Street have long coveted the absolute supremacy they now enjoy over the largest economy in the world.
The debt is a problem, but vast change is necessary throughout the banking sys....
The issue today is more a balance sheet item.
There is almost $34 billion in goodwill on Berkshire's balance sheet.
Only time will tell whether these purchased businesses will snap back and validate Buffett's template of owning properties with consistent earnings, good returns on equity and able managers.
Future write-downs of goodwill remain an open question.
Stepping back from the operating properties, the semi-annual earnings shortfall of even $1.5 billion doesn't make or break this story stock or diminish Buffett's "value added" to Berkshire going forward. His timely intervention during the financial panic as a lender of next-to-last resort already is bearing fruit.
After all, how many honchos can out-negotiate Goldman Sachs ( GS - news - people ) in acquiring a 10% yielding preferred stock block for $5 billion with warrants till 2013 for 43.5 million shares exercisable at $115? Already, the unrealized gain is north of $2 billion.
Similarly, Buffett bought from GE ( GE - news - people ) a $3 billion block of 10% preferred with warrants good for 134.8 million shares of common stock exercisable at $22.25 a share.
GE trades near $14 but the warrants run through 2013.
Peons like me held their breath (and nose) and waded into the Goldman Sachs common stock and publicly traded preferreds of Bank of America ( BAC - news - people ) and JPMorgan Chase ( JPM - news - people ) when nobody wanted them.
Morgan's preferred touched down at $14.40 and Bank of America at $5.40.
There were no warrants attached to these positions, just residual fear of default.
Currently, both preferreds trade near par and yield just under 8%.
Special Offer: Insurance companies have been on fire since March 9.
If you've missed the boat, don't jump aboard anything at this point, but there are still great buys in insurance. Click here for instant access to model portfolios in Dow Theory Forecasts.
Money managers are called by disparaging nouns and adjectives when they've disappointed--perhaps even buried--their loyal clientele
. Madoff, of course, was a greedy psychopath who had it coming.
Decades ago, when I ran with a fast crowd and managed a hedge fund, they called me a gunslinger.
My partner put down on his passport application that he was a professional speculator, which pegged him perfectly. He emerged from the bean pit in the Chicago Board of Trade with his shirt on.
The Sage of Omaha, complimentary as it sounds, doesn't fully describe Warren Buffett.
Yes, in the '50s and '60s, he devoured financial manuals and annual reports, searching for undervalued properties, sometimes going for control with a coterie of friendly operators.
Buffett was and is a value investor in the purest sense. His properties had to be well-managed with position on the board.
The franchise!
The franchise!
Whether it was newspapers, broadcasting, soft drinks, manufactured homes, even credit cards, banks, toothpaste or razor blades, his investments rarely disappointed.
Many of these decades-ago successes have grown long in the tooth. This list embraces Coca-Cola ( KO - news - people ), Procter and Gamble ( PG - news - people ), Kraft Foods ( KFT - news - people ), Johnson & Johnson ( JNJ - news - people ), even American Express ( AXP - news - people ).
Buffett can't afford to sell much of his inventory because the capital gains taxes at the corporate level are prohibitive. Only recent multibillion-dollar mistakes like ConocoPhillips can be banged out and charged off. Berkshire's $36 billion portfolio carried $15.5 billion in unrealized gains at midyear.
You don't want to own Berkshire Hathaway for its equity portfolio or even for its portfolio of operating companies.
Buffett goes to great lengths to extol them, all puffed up like the Wizard of Oz, working his levers and generating smoke.
Beneath the surface, Buffett has become a macro investor, and that's where he is moving around big blocks of capital.
I'm sure there's more to come.
Berkshire Hathaway's insurance float grows by billions per annum as Geico is an aggressive marketer, annually adding new policy holders.
Additionally, there's still $21.4 billion in cash on the balance sheet and borrowings approaching $15 billion. Berkshire may have lost its Triple A credit rating, which puzzles me as a subjective call by the credit rating agencies.
But even AA gets you gobs of low-cost capital in our yield-starved bond market.
Unless you're in the trenches managing money, few investors or observers comprehend how much courage it takes to stand alone when there's panic in the streets.
This is what I give Buffett full credit for.
Decades ago, he waded into Geico and American Express, understanding that their basic franchise was intact when they were floundering in red ink.
During the fourth quarter of last year, Buffett took major positions in the preferred stock of GE and Goldman Sachs when you easily could configure a scenario where they might crumble into dust like Lehman Brothers ( LEHMQ - news - people ).
Berkshire's total investment came to $8 billion for this then bedraggled pair.
Later came a near $3 billion investment in a Swiss Re 12% convertible issue and a $3 billion preferred stock commitment in Dow Chemical ( DOW - news - people ) struggling to fulfill its contract to buy Rohm and Haas ( ROH - news - people ).
Another $6.6 billion was put into Wrigley ( WWY - news - people ) in the form of 11.45% subordinated paper. Six billion here, $3 billion there, all of a sudden we're talking over $20 billion moving around the board, over half the value of the entire equity portfolio.
Berkshire also has sold long maturity equity put options for a sizable premium to insurance companies involved with annuities. Seldom remarked, there's a major bond portfolio of $35 billion which unlike MetLife ( MET - news - people ) and Allstate ( ALL - news - people ) wasn't caught up in shaky commercial real estate or sustained portfolio bond defaults and credit downgrades.
Fair value rests above amortized cost, including $11 billion in foreign government paper.
The updated résumé depicts Buffett as a major player in macro investing, making big decisions on currencies, world financial markets and the viability of major corporations under maximum stress.
This ain't day-to-day stock picking or overweighting or underweighting sectors of the market like energy or technology, which is what I'm confined to.
We should love Buffett not for NetJets, Geico and his Buffalo newspaper or even for his equity portfolio of Coca-Cola and Wells Fargo ( WFC - news - people ), but for his capacity to move around multibillion-dollar blocks of money that carry inherent high rates of return with prudent risk tolerance.
Without turning to necrolatry, this is Buffett's subconscious legacy to his shareholders.
I leave open the issue of Berkshire Hathaway as a stock.
Book value at midyear, according to the company, was $73,806, while the market price ticks near $100,000. Shareholders during the past five years are holding even, but the stock peaked near $150,000 late in 2007 along with everything else, inclusive of collectibles and real estate.
When Warren goes to the great chocolate factory in the sky, take something off whatever you think Berkshire is worth. I see it at book value.
I don't care how many sealed envelopes rest in his corporate safe. Buffett ain't replaceable.
Buffett’s Berkshire Hathaway Discloses Becton Dickinson Stake
Aug. 15 (Bloomberg) -- Billionaire investor Warren Buffett’s Berkshire Hathaway Inc. took a stake in Becton Dickinson & Co., as shares of the syringe and laboratory equipment maker advanced in the second quarter.
Berkshire had 1.2 million shares of the Franklin Lakes, New Jersey-based medical supplies company at the end of the second quarter, Berkshire said yesterday in a regulatory filing listing U.S. stock holdings as of June 30. Omaha, Nebraska-based Berkshire also increased its stake in Johnson & Johnson, the world’s largest maker of health-care products, by 14 percent to 36.9 million shares.
“Becton Dickinson is an old-line company, a leader in its chosen field, and it has predictable cash flows and future earnings,” said Frank Betz, a partner at Warren, New Jersey- based Carret Zane Capital Management, which owns Berkshire shares. “He’s keen on the health-care sector and its long-term possibilities as Americans age.”
Buffett built a stock portfolio valued at more than $48 billion by betting on companies including soft-drink maker Coca- Cola Co. that he believes have competitive advantages and enduring brand popularity. Known as the “Oracle of Omaha,” Buffett, 78, is a cult figure among investors who mimic his stock picks. He drew a record 35,000 people to Omaha’s Qwest Center arena for the shareholders meeting this year.
“When you have a history of investing success like Warren Buffett, anybody who doesn’t pay attention to what he’s doing in his stock portfolio does so at their own risk,” Betz said.
Surgical Blades
Becton manufactures products including needles and syringes, catheters, surgical blades and scalpels and critical- care monitoring devices, according to its Web site. The company climbed 6.1 percent in the three months ended June 30 to $71.31 on the New York Stock Exchange. Becton closed yesterday at $66.39. Liz Ryan Sax, a spokeswoman for Becton Dickinson, had no immediate comment.
Buffett makes most of the investment decisions at Berkshire, while Lou Simpson, 72, manages the portfolio for car insurance unit Geico Corp. Buffett has cautioned investors against assuming all moves in the equity portfolio are his.
The filing omits information about quarterly transactions because Buffett was granted permission to keep some moves confidential for now. The U.S. Securities and Exchange Commission sometimes allows companies to withhold information from the public to limit copycat investing while a firm is building or cutting a position.
Berkshire slashed holdings in Eaton Corp., the Cleveland- based maker of circuit-breakers and fuel pumps, by 38 percent to 2 million shares. Berkshire disclosed the Eaton stake last year.
Carmax, WellPoint
The firm also cut its stake in used-car dealer Carmax Inc. by 25 percent to 9 million shares, and reduced holdings of Home Depot Inc. by 25 percent to 2.76 million shares.
Berkshire reduced holdings of WellPoint Inc. 27 percent to 3.5 million shares and sold 24 percent of its shares in UnitedHealth Group Inc., lowering its total to 3.4 million shares.
Buffett, who is Berkshire’s chairman and chief executive officer, last week disclosed the sale of some of Berkshire’s ConocoPhillips shares in the quarter, and said the firm had divested an undisclosed number since June 30. Berkshire said yesterday that the size of the stake had fallen 9.5 percent in the quarter. Buffett’s firm remains the oil producer’s second- largest shareholder, according to Bloomberg data.
A decline in the value of the ConocoPhillips holdings contributed to Berkshire’s worst quarterly loss in at least two decades in the first three months of 2009 as Buffett worked to recover from what he called his “major mistake” of buying shares with oil prices near their peak. Berkshire said in a filing last week the sale of the securities at a loss may help recover $690 million in capital gains taxes paid in 2006.
American Express
The biggest holdings listed in Berkshire’s disclosure yesterday all rose in value in the second quarter. American Express Co. advanced 71 percent in the period. Wells Fargo & Co. increased 70 percent, while Burlington Northern Santa Fe Corp. advanced 22 percent. The firm’s single largest holding, Coca- Cola, climbed 9.2 percent.
Berkshire’s own shares passed $100,000 for the first time since January last week, recovering from a six-year low in March. The stock fell $750 to $101,400 yesterday.
Mutual funds and individual investors mimic the firm’s stock picks to duplicate Buffett’s investing success. An academic study in 2007 found that using this strategy for 31 years would have delivered annualized returns of about 25 percent, double the return of the Standard & Poor’s 500 Index.
Berkshire had also previously disclosed the sale of its stake in Constellation Energy Group Inc. Berkshire’s MidAmerican Energy Holdings Co. acquired the shares last year as part of a termination package when Constellation broke an agreement to sell itself to Buffett’s firm for $4.7 billion.
Yesterday’s filing lists equities traded on U.S. exchanges. Buffett discloses other holdings in annual reports and filings with non-U.S. regulators.
Warren Watch: Bite into this, Mr. Buffett
By Steve Jordon
WORLD-HERALD STAFF WRITER
« Money
Nutritional dentist (yes, there are such) Gregg Schneider of Linden, N.J., is nothing if not true to his profession.
When he realized that Warren Buffett seemingly exists on peanut brittle, soda, hamburgers, steak, ice cream and hash browns, he knew what he had to do.
“These are not the doctor’s prescriptions for a long and healthy life,” he wrote to Buffett, encouraging him to choose healthy food and take nutritional supplements.
Buffett wrote back:
Advertising
“My diet, though far from standard, is somewhat better than usually portrayed. I have a wonderful doctor who nudges me in your direction every time I see him.
“All in all, I’ve enjoyed remarkably good health — largely because of genes, of course — but also, I think, because I enjoy life so much every day.”
Buffett invited Schneider to the annual meeting of shareholders in Berkshire Hathaway Inc. held in Omaha each spring.
Schneider said he will display the letter in his office as evidence of his medical outreach.
He recommends that his patients eat less fat and take multivitamins, especially vitamin D, and uses vitamins and supplements to treat oral diseases. He’s a Berkshire shareholder but has yet to attend a shareholders meeting.
“I think I may go next year,” he said.
Buffett jokes about the healthy attributes of hamburgers and recommends T-bone steaks with a double order of hash browns at Gorat’s Steak House in Omaha. He joins visiting college students in topping off lunch with a root beer float at Piccolo Pete’s and is known to grab the occasional Bronco’s burger.
His food comments also help sell products for Berkshire companies, including Coca-Cola, Dairy Queen and See’s candy. During the question-and-answer session at the annual meeting, he and Berkshire Vice Chairman Charlie Munger usually have cans of Coke and bowls of candy in front of them.
But Buffett in 2005 began regular workouts with a personal trainer and, since his 2006 marriage, appears to have trimmed down. “Astrid’s taking good care of me,” he told biographer Alice Schroeder.
Power point
Buffett’s opinion piece in the New York Times last week was a classic example of his use of strong language to make an argument.
Buffett wrote that he supported recent government spending to prevent the nation’s financial system from collapsing but warned that the government must act to head off other problems, including runaway inflation.
Among his words and phrases: gusher, resoundingly, tumbling, ominous, staggering, uncharted territory, enormous, gigantic, mushrooming, force-feed, soaking, rumblings, emergency room, overtime, extraordinary, threaten, banana republic, immediate, flourishing, unchecked, melt, destiny, evil and destructive.
That sort of “common sense, hyperbolic language” fits Buffett, said Greg Zacharias, director of English graduate studies at Creighton University, because of his long history of writing and speaking plainly.
“He uses this kind of language, these kinds of examples, that are very powerful,” Zacharias said. “They’re very powerful in political circles and in the financial world, but they can also speak to regular people.”
That’s important if you’re trying to encourage such changes as raising taxes or cutting government spending.
“Those words function as metaphors and other poetic, nonliteral, terms that for most readers — expert or not — call attention to the situation’s size, energy, potential for crisis and injury, and thus to the importance of the piece and, along with that, of the writer of the piece,” Zacharias said.
Buffett has the ability to speak to many audiences at once without alienating any of them, a skill called “code-shifting,” Zacharias said. Former President Ronald Reagan had that skill, too, which helped gain public support for his governing policies.
If someone else used the same sort of language, Zacharias said, the arguments might appear artificial or exaggerated. But Buffett’s widely known speaking and writing style make the Times piece genuine and appropriate to him.
“Who he is and what he says work together,” Zacharias said. “Whether this strategy will work or not, I don’t know. It sure is an attention grabber from an expert communicator.”
Battery charged
BYD Inc., the Chinese electric car company that is 10 percent owned by Berkshire’s MidAmerican Energy Holdings division, landed a big contract to supply lithium-ion batteries to one of China’s largest automakers.
The Business Insider reported that the deal isn’t public yet, but according to thebeijing- news.com the automaker is likely Shanghai Automotive Industry Corp. It would be the first original equipment contract for BYD’s battery division.
BYD also won subsidies for its plug-in F3Dm hybrid car of as much as $7,316 per car. Sales in China are due to start next month, BYD says.
Wind and sun
BYD’s connections with MidAmerian may include new types of batteries to store energy generated by wind and the sun, according to Oregon Business magazine.
Pat Reiten, president of Pacific Power, a part of MidAmerican’s PacifiCorp. division, met BYD officials in China during a trade mission with Oregon Gov. Ted Kulongoski.
Reiten said the battery collaboration is “potentially a game-changer,” letting utilities store electricity when the wind blows and the sun shines and then transmitting it later as needed.
Reiten said PacificCorp has succeeded by doing the simple things well: “Make investments that make sense. Run your business efficiently. Keep your costs down. Deal with regulators and legislators and governors with integrity. Do what you say, say what you mean.
“It’s a very straightforward, Midwestern ethic, but I think it works very well here in the Northwest, too.”
Last July, Reiten gave a presentation to Buffett and other executives on building 2,000 miles of transmission lines, for $6.1 billion, to extend from PacifiCorp’s wind energy farms in Wyoming into Utah, Idaho and Oregon.
PacifiCorp is asking state regulators for a 9.1 percent rate increase to help pay for the lines.
Geico expansion
Berkshire auto insurer Geico is expanding its service center near Buffalo, N.Y., and will add about 300 jobs there over the next three years, the Associated Press said.
Geico, based in Washington, D.C., already has 1,500 people in the Buffalo suburb of Amherst.
By Steve Jordon
WORLD-HERALD STAFF WRITER
« Money
Nutritional dentist (yes, there are such) Gregg Schneider of Linden, N.J., is nothing if not true to his profession.
When he realized that Warren Buffett seemingly exists on peanut brittle, soda, hamburgers, steak, ice cream and hash browns, he knew what he had to do.
“These are not the doctor’s prescriptions for a long and healthy life,” he wrote to Buffett, encouraging him to choose healthy food and take nutritional supplements.
Buffett wrote back:
Advertising
“My diet, though far from standard, is somewhat better than usually portrayed. I have a wonderful doctor who nudges me in your direction every time I see him.
“All in all, I’ve enjoyed remarkably good health — largely because of genes, of course — but also, I think, because I enjoy life so much every day.”
Buffett invited Schneider to the annual meeting of shareholders in Berkshire Hathaway Inc. held in Omaha each spring.
Schneider said he will display the letter in his office as evidence of his medical outreach.
He recommends that his patients eat less fat and take multivitamins, especially vitamin D, and uses vitamins and supplements to treat oral diseases. He’s a Berkshire shareholder but has yet to attend a shareholders meeting.
“I think I may go next year,” he said.
Buffett jokes about the healthy attributes of hamburgers and recommends T-bone steaks with a double order of hash browns at Gorat’s Steak House in Omaha. He joins visiting college students in topping off lunch with a root beer float at Piccolo Pete’s and is known to grab the occasional Bronco’s burger.
His food comments also help sell products for Berkshire companies, including Coca-Cola, Dairy Queen and See’s candy. During the question-and-answer session at the annual meeting, he and Berkshire Vice Chairman Charlie Munger usually have cans of Coke and bowls of candy in front of them.
But Buffett in 2005 began regular workouts with a personal trainer and, since his 2006 marriage, appears to have trimmed down. “Astrid’s taking good care of me,” he told biographer Alice Schroeder.
Power point
Buffett’s opinion piece in the New York Times last week was a classic example of his use of strong language to make an argument.
Buffett wrote that he supported recent government spending to prevent the nation’s financial system from collapsing but warned that the government must act to head off other problems, including runaway inflation.
Among his words and phrases: gusher, resoundingly, tumbling, ominous, staggering, uncharted territory, enormous, gigantic, mushrooming, force-feed, soaking, rumblings, emergency room, overtime, extraordinary, threaten, banana republic, immediate, flourishing, unchecked, melt, destiny, evil and destructive.
That sort of “common sense, hyperbolic language” fits Buffett, said Greg Zacharias, director of English graduate studies at Creighton University, because of his long history of writing and speaking plainly.
“He uses this kind of language, these kinds of examples, that are very powerful,” Zacharias said. “They’re very powerful in political circles and in the financial world, but they can also speak to regular people.”
That’s important if you’re trying to encourage such changes as raising taxes or cutting government spending.
“Those words function as metaphors and other poetic, nonliteral, terms that for most readers — expert or not — call attention to the situation’s size, energy, potential for crisis and injury, and thus to the importance of the piece and, along with that, of the writer of the piece,” Zacharias said.
Buffett has the ability to speak to many audiences at once without alienating any of them, a skill called “code-shifting,” Zacharias said. Former President Ronald Reagan had that skill, too, which helped gain public support for his governing policies.
If someone else used the same sort of language, Zacharias said, the arguments might appear artificial or exaggerated. But Buffett’s widely known speaking and writing style make the Times piece genuine and appropriate to him.
“Who he is and what he says work together,” Zacharias said. “Whether this strategy will work or not, I don’t know. It sure is an attention grabber from an expert communicator.”
Battery charged
BYD Inc., the Chinese electric car company that is 10 percent owned by Berkshire’s MidAmerican Energy Holdings division, landed a big contract to supply lithium-ion batteries to one of China’s largest automakers.
The Business Insider reported that the deal isn’t public yet, but according to thebeijing- news.com the automaker is likely Shanghai Automotive Industry Corp. It would be the first original equipment contract for BYD’s battery division.
BYD also won subsidies for its plug-in F3Dm hybrid car of as much as $7,316 per car. Sales in China are due to start next month, BYD says.
Wind and sun
BYD’s connections with MidAmerian may include new types of batteries to store energy generated by wind and the sun, according to Oregon Business magazine.
Pat Reiten, president of Pacific Power, a part of MidAmerican’s PacifiCorp. division, met BYD officials in China during a trade mission with Oregon Gov. Ted Kulongoski.
Reiten said the battery collaboration is “potentially a game-changer,” letting utilities store electricity when the wind blows and the sun shines and then transmitting it later as needed.
Reiten said PacificCorp has succeeded by doing the simple things well: “Make investments that make sense. Run your business efficiently. Keep your costs down. Deal with regulators and legislators and governors with integrity. Do what you say, say what you mean.
“It’s a very straightforward, Midwestern ethic, but I think it works very well here in the Northwest, too.”
Last July, Reiten gave a presentation to Buffett and other executives on building 2,000 miles of transmission lines, for $6.1 billion, to extend from PacifiCorp’s wind energy farms in Wyoming into Utah, Idaho and Oregon.
PacifiCorp is asking state regulators for a 9.1 percent rate increase to help pay for the lines.
Geico expansion
Berkshire auto insurer Geico is expanding its service center near Buffalo, N.Y., and will add about 300 jobs there over the next three years, the Associated Press said.
Geico, based in Washington, D.C., already has 1,500 people in the Buffalo suburb of Amherst.
Абонамент за:
Публикации (Atom)