Бъфет и други пукнатини в теорията за ефективния пазар
Всеки свой удар обясняваме със собствената си съобразителност, а не с факта, че цените очевидно са били нереално ниски
30.06.2009 17:05:12
Уорън Бъфет се извиси над всички не само защото бе достатъчно умен да не се впуска в сектора, а защото му бе позволено да стои настрана.


Снимка: ЕПА/БГНЕС 

Тони Джаксън

Като човек, който от цяла вечност опява за слабостите на Хипотезата за ефективния пазар, съм леко разочарован от сегашния порой материали, защитаващи същата позиция. Ей така, просто от инат, ще обърна въпроса.
Какво толкова не й е наред на теорията за ефективния пазар?
Няма нищо чудно в появата на тези писания точно сега. Липсата на вяра в ефективните пазари е естествено следствие от балоните. Първите ми спомени от подобен изблик (сега ще си издам годините) са за периода след срива от 1987 г. 
В такива времена онези, които опират пешкира, съвсем естествено обвиняват ирационалността на пазара за твърде високите цени. Обратното обаче не е валидно. Всеки свой удар в покачващ се пазар обясняваме със собствената си съобразителност, а не с факта, че цените очевидно са били нереално ниски. 
Когато говорим за ефективни пазари, трябва да се пазим от някои заблуди. Първата е, че според теорията пазарната цена е точната. Всъщност в нея се казва просто, че тази цена по всяка вероятност е по-вярна от останалите достъпни алтернативи.
По-нататък ще се върна към понятието „вярна“. Много хора виждат в хипотезата твърдението, че пазарните цени представляват сума от наличната информация. Всъщност те отразяват средната стойност.
Ето ви един елементарен пример. Аз предлагам да купя от вас картина със съзнанието, че вече имам купувач, който ще плати двойно за нея (вие не знаете това). Вие приемате, защото знаете, а аз не, че картината е фалшификат.
В конкретния пазар нито една от страните не е напълно информирана, но това не е от значение. Те действат въз основа на известното им и така се установява цена. 
Подобен модел действа в т.нар. консенсусни прогнози. Ако тя казва, че компанията Х ще спечели $1,95 за акция, това е просто средноаритметичното от предвижданията на анализаторите. Всъщност е напълно възможно никой от тях да не е посочил сума от $1,95. Не че ще си го признаят. 
Щом пазарната цена е просто някаква усреднена стойност, значи всеки с по-добра информация може да победи пазара. Тук не говорим за вътрешна информация, а просто за по-добър поглед върху общодостъпната. 
Подобно нещо се твърдеше за най-големите и печеливши инвестиционни банки с основанието, че те извличат предимство от факта, че виждат най-голяма част от активността на световните пазари. Дори това да е вярно, преимуществото е било толкова незначително, че трябва да е бил нужен огромен ливъридж за някаква рентабилност. 
Това обяснява защо в кредитния балон процъфтяваха банковите отдели, занимаващи се с търговия за собствена сметка. След срива дейността им постепенно бе редуцирана. 
Друго възражение срещу ефективните пазари е това, което можем да наречем „ефекта Уорън Бъфет“ - няколко личности показаха, че могат да надхитрят пазара. 
В известен смисъл това виждане ми се е струвало не толкова невярно, колкото неуместно. Огромен брой хора по света могат да свирят на пиано криво-ляво, но само единици са виртуозите в състояние да изпълнят „Трансцедентални етюди” на Лист. 
Образно казано, истината за посредствените пианисти е, че за тях изследванията са невъзможни за свирене. Нищо че някой някъде по света може да се справи - ако не сте сред малцината избрани, просто си губите времето в опити. 
Аргументът за Бъфет е валиден в по-широк и интересен смисъл. Разбира се, ако приемем, че пазарната цена е вярната. Вярна, но за кого и в кой момент?
Въпросът може да бъде поставен по различен начин. Очевидно участниците в пазара, които заедно определят цените, се стремят да натрупат печалба или най-малкото да избегнат загуба. В какъв контекст обаче и за какъв времеви отрязък?
В кредитния балон цели класове ценни книжа бяха движени от ливъридж. Доминацията на фондовете, правещи бързи пари, и банковите отдели за собствена търговия бе толкова голяма, че на практика те определяха цените. Получените равнища бяха точните, докато ливъриджът се крепеше, но не и след това. Институциите, които работеха с реални пари, смятаха тези цени за грешни, но не ги оспориха своевременно и равнищата се задържаха известно време. 
Тези играчи търпят влиянието и на други силни диспропорции. В технологичния бум например разумните фондови мениджъри знаеха, че цените, на които се котираха дотком акциите, са налудничави. Все пак им се наложи да купуват, тъй като бумът продължи няколко години, а резултатите им се оценяват на тримесечна база. 
В този контекст Бъфет се извиси над всички – не само защото бе достатъчно умен да не навлиза в сектора, а защото му бе позволено да стои настрана. 
Това е основната слабост на Хипотезата за ефективния пазар. Не можете да победите пазара днес или следващата седмица. В дългосрочен план обаче това е възможно, при условие че не преследвате целта на всички останали или поне не по същото време.