Завръщат ли се конгломератите?
Елементи като висок паричен приток, стабилни печалби и здрав баланс са ключ към успеха на диверсифицирания бизнес
25.08.2009 16:32:53
По-голямата част от Berkshire Hathaway на Уорън Бъфет е конгломерат от стар модел с дейност от застраховане до жилищно строителство.


Снимка: ЕПА/БГНЕС

Тони Джаксън

На пръв поглед за Уорън Бъфет изминалата година бе изпълнена с превратности. Компанията му Berkshire Hathaway претърпя ужасяващи загуби през първото тримесечие и регистрира активно оздравяване през второто.
Реалността обаче е малко по-различна. По-голямата част от компанията (около две трети по стойност на активите) е конгломерат от стар модел с дейност от застраховане до жилищно строителство. Той е претърпял едва 13% спад на печалбите в първото тримесечие и 31% през второто, които обаче се засенчват от загубите на хартия и печалбите на пазарите.
Друг пример е General Electric – стар конгломерат, борещ се с бурята. И при него щетите са нанесени от големите му затруднени финансови звена. И в двете компании основен фактор за издънките са били растящите печалби от електроуреди. В случая с Berkshire те са били изцяло собственост на компанията, а с GE – снабдяване с турбини и друго оборудване от електрогиганта.
Класическата стратегия на диверсификация май върши работа. А може би моделът на конгломерата, дискредитиран от десетилетия, ще се завърне? 
Критиките срещу конгломератите (освен това, че много от тях са се разпаднали през 70-те и 80-те) са в две посоки. Първо, твърди се, че управлението работи най-добре, когато вниманието му е концентрирано. Сложете всичките си яйца в една кошница, е казал Марк Твен, и наблюдавайте кошницата.
Стратегията има очевидни рискове. Но това, твърди вторият аргумент, не е от значение. Оставете справянето с риска на инвеститори, които могат да разширяват портфолиата си в редица независими една от друга индустрии. 
Може би е слаба утеха за борда, изправен пред криза в тясната си индустрия, да знае, че друга компания в различен сектор се справя добре. Това е явен израз на вечната схватка между управлението и акционерите. 
Напоследък акционерният довод изгуби сила, тъй като диверсификацията не работеше, както трябва. Активите и класовете активи се движеха нагоре-надолу заедно. Основна причина бе прекомерният ливъридж. С развиването на ливъриджа диверсификацията ще се затвърди, но това развитие е и още един аргумент в защита на принципа на конгломерата.
В момента банковата система не може или не желае да подкрепя корпоративните си клиенти, както преди. Това е особено вярно за трансграничното финансиране – много банки са отчасти собственост на национални правителства, които изискват национално кредитиране.
Глобалният рисков капитал е дефицит, а банките се държат като предприятия за комунални услуги. Това се е случвало и преди – през 70-те. Тогава, според Absolute Strategy Research (ASR), отговорът бил в конгломератите. Защо не и днес?
Ключовата концепция е тази за „кешовата крава“, дефинирана през 70-те от Boston Consulting Group като лидер на един напълно развит пазар, чиято капиталова възвращаемост е по-висока от процента пазарен ръст. Излишъкът на кеш може да бъде насочен към компании с прираст другаде в корпорацията. 
С други думи, ако банките не помагат, заобикаляйте ги. От ASR предполагат, че кандидатите за нов конгломерат в Европа може да включват GlaxoSmithKline, Vodafone или германската софтуерна SAP. Друг е въпросът дали тези компании виждат бъдещето си по този начин. Те обаче отговарят на критериите на ASR – висок паричен приток, стабилни печалби и здрав баланс.
Подобни критерии са възприети и от Бъфет. Предлаганите кандидати за закупуване, казва той, трябва да имат стабилна история на печалби, малко или никакъв дълг и висока капиталова възвращаемост. Той следва и класическата конгломератна стратегия на прехвърляне на кеш потока към онези части на бизнеса, които предлагат най-добра възвращаемост. През последните 3 години (случайно или не) над 60% от капиталовите разходи на Berkshire са отишли в електрическия бизнес. Това поделение е донесло едва 14% от печалбата за периода, но сега работи повече от пълноценно. 
Същата стратегия е възприета и от GE. Както обясни веднъж бившият й шеф Джак Уелч, „нашата работа е разпределението на капитала – интелектуален и финансов. Помириши, усети, докосни, чуй и после разпределяй. И допускай грешки – ние сме достатъчно големи, за да грешим“. С право може да се твърди, че основната грешка на GE в последните години – прекомерната зависимост от финансовите услуги, е достатъчно голяма, за да навреди. Но това не е недостатък в конгломератния принцип, а отклонение от него. Фактът, че моделът на конгломерата звучи логично, не гарантира завръщането му. Но е факт, че най-стабилно представилите се в последните пазарни сривове са здрави, дефанзивни бизнеси като търговия на дребно с храни или производители на потребителски стоки. Ако се управляват правилно, конгломератите ще имат същите дефанзивни качества.