Всичко това е чудесно, но моите пари си остават под дюшека
Според анализите на BarCap стагфлацията е възможен вариант в средносрочен план и за САЩ, и за Европа
31.03.2009 17:08:41


Тони Джаксън Както отбелязва самият Уорън Бъфет, прогнозите за поведението на пазара са на практика невъзможни. Ето защо, когато преди три седмици изказах мнение, че акциите ще се покачат и впоследствие американският фондов пазар скочи с 22% в рамките само на две седмици, знаех, че е време да спра да насилвам късмета си. Нищо не ни пречи обаче да си зададем въпроса дали поне на теория това покачване може да се запази. За целта първо ще разгледаме проучването на Barclays Capital. Теорията на BarCap се основава на три довода. Първо, в момента очакванията са толкова лоши, че лесно могат да бъдат надхвърлени. Второ, има признаци, че американската икономика вече е достигнала дъното. Трето, тази рецесия носи всички отличителни белези на класическа корекция в складовите запаси от стоки, така че обратът може да е много бърз. В първия си аргумент BarCap твърди, че прогнозите за приходите на компаниите от S&P 500 предполагат срив от 95% в американските корпоративни постъпления от най-високото до най-ниското им равнище. Това би било най-големият срив на печалбите, регистриран някога. Дори с взрива на финансовите институции тази прогноза изглежда доста крайна. Но дали инвеститорите гледат сериозно на нея? Анализаторите не успяха да предвидят кризата, така че последвалата промяна в позицията им няма кой знае каква тежест. Потребителското търсене в САЩ, а и в континентална Европа изглежда стабилно напоследък. Ако тенденцията се запази, гореспоменатата корекция в складовите запаси от стоки в някакъв момент ще поеме в обратна посока, тъй като производството пада много по-бързо от търсенето. BarCap обаче изтъква някои спънки. Първата е свързана с процента от доходите, който домакинствата спестяват. В САЩ той се покачи доста по-слабо, отколкото бихме предположили, съдейки по предходни кризи (в Азия и Скандинавските страни, например). Но ако домакинствата решат, че трябва сериозно да се заемат с изчистване на задълженията си, всички прогнози за търсенето излитат през прозореца. Това, разбира се, важи и за скока в стоковите запаси и корпоративните печалби. Ако пък търсенето наистина се покачи, много бързо ще се появи риск от скок в инфлацията. В резултат на количественото облекчаване в системата има много повече пари и ако темпото им на обращение внезапно се оживи редом с търсенето, резултатите могат да бъдат доста неприятни. Особено ако хората заподозрат, че правителствата имат скрити подбуди да облекчат огромното си дългово бреме чрез инфлация. Подобни опасения повишават инфлационните очаквания. Колкото до огромната разлика между реалното и оптималното производство – 70-те години доказаха, че тя не е бариера за нарастването на цените. BarCap заключава, че стагфлацията е възможен вариант в средносрочен план както за САЩ, така и за Европа. Дори и да е така, все още можем да твърдим, че всичко е калкулирано в крайната цена. Това ме води към втория обект на анализ – този на британския консултант Андрю Смитърс. Смитърс обича да се рови в официалните американски данни за корпоративните печалби, балансите и общия финансов поток. Той прилага две основни мерила към информацията – т. нар. “q” ratio (съпоставя пазарната цена на една компания със стойността на активите й) и коригираното към цикличните промени съотношение цена/доходи (пазарната цена на обикновените акции, разделена на годишните доходи за една). И в двата случая BarCap изчислява, че според представените данни акциите са под реалната им себестойност. Смитърс обаче вероятно ще достигне до друго заключение. Според данните в края на миналата година нетното състояние на американските корпорации е понесло доста тежък спад. Могат да се очакват още дори само поради факта, че отчисленията върху недвижимите имоти все още не са изчерпали ефекта си. Смитърс смята, че за да изчисли средните приходи за последните десет години, трябва да извади печалбата от преоценката на стойността на недвижимите имоти и други активи съобразно пазарната им цена през последното десетилетие, тъй като те не са присъствали в предходните данни. Става въпрос за смайващите 22% от общите приходи на не финансовите корпорации за периодa. Според резултатите S&P е бил малко над справедливата си стойност дори преди последното покачване на акциите. При предходни тежки случаи на мечи пазар индексът е падал най-много до 45% под справедливата стойност. Предвид всичко това приятно е да чуем от Смитърс, че европейските пазари всъщност изглеждат под реалните стойности. За това обаче може би има причина. Доказателство номер три идва от екипа на Société Généralе, който проучва глобалните приходи за 2008 г. Като изключим от сметките банките и петролните компании, американските оперативни маржове за миналата година са били 10,3%. За сравнение средната им стойност за последните 25 години е 10,1%, а най-ниското им равнище - 7,1%. В Европа обаче маржовете останаха на рекордно високото ниво от 10% при средна стойност за последните 25 години от 6,6% и най-ниско равнище от 3,9%. Société Généralе отбелязва, че тези маржове са чувствителни към нивото на продажбите, което вещае изключително тежка година. И пак, разбира се, всичко това може и да е калкулирано в цената. Вече казах, че не съм готов да рискувам с нови краткосрочни прогнози. Моите пари ще си останат под дюшека.