Бъфет е необичайно мълчалив по повод рейтинговите агенции
Оракулът от Омаха притежава 20% в Moody’s Corporation
18.03.2009 15:21:11

Дейвид Сегал, Ню Йорк таймс В годишното си обръщение до акционерите в Berkshire Hathaway Уорън Бъфет поощри инвеститорите да задават неудобни въпроси на срещата на акционерите през май. Ето един интересен въпрос, който може да ни хрумне, ако сме наблюдавали внимателно поведението на Бъфет: „Та какво смятате да правите по повод Moody’s?“ Бъфет, известен с прозвището Оракула от Омаха, притежава 20% в Moody’s Corporation, компанията майка на една от трите рейтингови агенции, които оценяват дълга, емитиран от корпорации и банки с цел набиране на капитал на фондовия пазар. В последните месеци Moody’s Investors Service и конкурентите й от Standard & Poor’s и Fitch Ratings играеха главни роли в почти всяка сцена от хоръра „Къде сбъркахме?“, който се изви в истински всепомитащ финансов ураган. Безпощадни критики Най-малко 10 от големите компании, които фалираха или бяха спасени през миналата година, са били оценени с инвестиционен рейтинг по времето, когато се сгромолясаха. Moody’s оцени дълга на Lehman Brothers с инвестиционен рейтинг А2 дни преди банкрута на банката. И именно Moody’s даде на необезпечения привилегирован дълг на American International Group оценка Аа3, по-висока дори от А2, седмица преди правителството да поеме контрола върху застрахователя през септември в първата фаза на онова, което по-късно прерасна в 170-милиардна спасителна акция. 78-годишният Бъфет е един от най-богатите хора в света, известен с острите безпощадни критики както към своите собствени бизнес начинания, така и към институционалните слабости на Уолстрийт. В същото време Оракулът е необичайно мълчалив по въпроса за конфликта на интереси в бизнес модела на рейтинговите агенции. А конфликтът е особено впечатляващ в неговия случай, защото една от компаниите, които Moody's оценява, е именно Berkshire. За протокола нейният Aaa рейтинг е със същата стойност, както получения от Standard & Poor’s. Миналата седмица Fitch за пръв път свали оценката на Berkshire. Бъфет отказа да ни даде интервю за написването на тази статия. Разбира се, на главата си има много по-големи проблеми от компания, която генерира по-малко от $2 млрд. от неговата 127-милиардна империя. Berkshire Hathaway е конгломерат, който Бъфет управлява от десетилетия. Наскоро той обяви най-лошите годишни резултати в историята си – през четвъртото тримесечие нетните приходи са паднали с 96% до $117 млн. „Късите“ продажби на акции на Berkshire Hathaway са станали популярна стратегия според Bloomberg News. Но да играеш срещу Бъфет никога не е било печеливша стратегия в дългосрочен план, а първокласните А-акции на компанията, които в момента се търгуват на близо $82 000, доста под 52-седмичното върхово ниво от $147 000, изглеждат доста привлекателни според много анализатори. Джъстин Фулър, партньор в Midway Capital Research and Management и блогър в Buffetologist, казва, че всеки, който сега купи акции в Berkshire, всъщност купува на цени от 2004 г. и получава гратис всичко, което Бъфет е постигнал оттогава насам. Бъфет наистина пазарува стремително. В последната година той посегна към своята мултимилиардна сметка и продаде акции в един куп компании, за да прибави други ценни активи към богатството си, което в момента включва преференциални акции на Goldman Sachs и General Electric. За всеки от двата пакета Berkshire получава по 10% годишно. Лоша преценка Същевременно Бъфет не прецени добре времето за закупуване на акции в ConocoPhillips, както и за придобиване на дялове в две ирландски банки, на които не им провървя. В годишното си обръщение той нарича тези решения някои от „глупавите (си) постъпки“ през 2008 г. Бъфет обаче не е словоохтолив относно дела си в Moody’s, а внимателните читатели на годишните му послания казват, че има навика да набляга прекалено много на някои грешки, за да избута в мъглата теми, за които предпочита да не говори. „Уорън заслужава признание за откровеността по повод грешките си, казва Алис Шрьодер, автор на биографията на Бъфет „Снежната топка“. Той обаче избира за кои да говори. А си заслужава да чуете и за „кучетата, които не лаят“.“ Едно от тези неми кучета, казва тя, е Moody’s. „Той не говори публично за онова, което вероятно прави, за да влияе на управлението на компанията в настоящата криза, казва тя. Миналата пролет той знаеше, че рейтинговите агенции са дълбоко замесени във финансовата беда. След като тогава не продаде дела си в Moody’s, все пак би трябвало да обясни какво прави, за да подобри управлението.“ Междувременно Moody's вярва, че рейтинговата система може и да се нуждае от ремонт, но не е съвсем изпочупена. Майкъл Адлер, говорител на Moody's, съобщи, че ролята на компанията е била просто да прецени какви са шансовете даден емитент на дългови книжа да просрочи задълженията си, като в някои случаи отчита и възможността за правителствена намеса. Той твърди, че всеки, който прави предположения за цените на акции на тези емитенти въз основа на прогнозите на Moody's, всъщност не използва правилно информацията. В такъв случай инвеститорите, които не боравят с данните по подходящия начин, се оказват прекалено много. Според Джером Фонс, който напусна компанията през 2007 г. след реорганизация, Бъфет отдавна е разбрал, че връзката му с Moody's не е особено редна. Бъфет никога не е участвал в срещите на борда, казва той, и Berkshire никога не е закупувала още акции след придобиването на сегашния пакет през 2000 г. като част от сделката с тогавашната компания майка Dun & Bradstreet. Смята се, че Бъфет не ползва рейтингови агенции за дейността на Berkshire. Подобно на мнозина големи инвеститори той е наел свои анализатори. „Мисля, че с радост би продал акциите си в компанията. Но не може, казва Фонс. – Веднага щом се разбере, че продава, стойността на агенцията ще се срине.“ Едва ли можем да очакваме който и да било капиталист да се стреми към промяна, ако тя намалява печалбата му. Но Уорън Бъфет не е който и да е капиталист. За американската икономика той е най-доброто, което има под ръка за поста житейски гуру.