ко не беше вторият най-богат човек на света, останалите добре известни атрибути на Уорън Бъфет – адрес в Омаха, петстайно жилище, в което той живее от петдесет и две години насам, годишна заплата от 100 000 долара и телефон, на който той отговаря сам – биха били незабележими. Но ние имаме известни очаквания по отношение на баснословно богатите хора, насърчавани до голяма степен от самите баснословно богати (и бившите такива): къщата на Бил Гейтс – над 6000 кв. метра, с шест кухни; къщата с двадесет и три бани на Принц Бандар; колекциите от скъпи автомобили на Бернд Мадоф, и т. н. И макар че самият Бъфет не е съвсем лишен от слабости – като един от собствениците на компанията NetJets, която продава микро-акции на частни самолети, той използва услугите на фирмата си – пестеливостта му е част от онова, което специалистите по маркетинг биха нарекли негова запазена марка. Очевидното безразличие към парите, които той иначе трупа така усилено, подсилва доверието в него: той не е алчен, той просто е много добър в това, което върши.

Според Алис Шрьодер, негова предана биографка, кариерата на Бъфет е започнала рано, някъде на около шестгодишна възраст, когато е започнал да купува пакетчета дъвка и да ги продава на съседите за печалба от няколко цента. След това преминал на Кока-Кола, която разнасял от врата на врата през лятото; след това на „предварително-притежавани“ топки за голф. Семейство Бъфет не били бедни – баща му, който представял Омаха в продължение на четири мандата в Конгреса, преди да бъде счетен за прекалено десен дори от консервативните жители на Небраска – започнал като застрахователен агент, а после преминал към продажби на акции по време на бума преди кризата от 1929. Но по времето, когато е роден Уорън, през 1930-те, акциите били трудна работа, а парите – малко.

Бъфет посещава Уол Стрийт за пръв път на десетгодишна възраст, където получава среща със Сидни Уайнбърг, шефът на Голдман Сакс. (Може би това обяснява дългогодишните му връзки с фирмата). Някъде по това време той купува и първите си акции, по три за себе си и за сестра си Дорис, които получава за по 35 долара и продава по за 40 – което е добре, само че скоро след това цената им стига 200 долара. На единадесет той прочита книга, която предлага сто начина за печелене на 1000 долара и това му дава цел: да спечели един милион долара до 35 годишна възраст. След двадесет и четири години той е вече петкратен милионер.

Бъфет, това може да се каже спокойно, има по-различно отношение към парите от вас и мен. За нас те са средство към някаква цел. За него те са призвание. Той е обсебен от тях. Ако те изобщо са за нещо, то това е за получаване на още повече от тях. Човекът е колекционер. Просто така се е получило, че той колекционира долари.

Правенето на пари интересува Бъфет повече от имането на пари или харченето им. Това е едно интелектуално и морално занимание: как компаниите печелят пари, как трябва да се оценяват техните активи, кои са подценяваните бизнеси, които останалите не забелязват, какво изисква собствеността, какво е отношението между директори и притежатели на акции? Отхвърлен от Harvard Business School след невзрачно следване в Университета Небраска, Бъфет попада в Columbia Business School, където изпада под влияние на професор Бенджамин Греъм. Греъм е любител на пурите и жените, физически непривлекателен човек с изключителен талант за печелене на пари. Освен това той е и уважаван автор по финансови въпроси, съавтор, заедно с един друг професор от Columbia, на един огромен и сложно написан том, наречен Security Analysis, който се превръща в библията на Бъфет.

В дългата му кариера на купувач и продавач на акции, съветите на Греъм се оказват изключително полезни – особено по време на дот-ком еуфорията от деветдесетте години, когато отказът му да скочи на високотехнологичния пазар и публичното му изказване, че това е дим и пушек, му спечелват обществено презрение. („Одобрението… не е цел на инвеститора“, писа той наскоро. „Всъщност, одобрението много често е контрапродуктивно, защото то замъглява мозъка и го прави по-малко възприемчив за нови факти или преосмисляне на достигнати по-рано заключения. Пазете се от инвеститорски действия, които предизвикват аплодисменти; великолепните ходове често биват съпровождани от прозевки.“) 

Хората, надяващи се да повторят успеха на Бъфет изучават всеки негов ход по същия начин, по който той е изучавал Греъм. Съществува не съвсем малка индустрия от книги, DVD и облекло с марката Бъфет; Amazon.com има собствен магазин Уорън Бъфет, където може да се купи последното издание на Security Analysis с предговор от Бъфет, или да се снеме на собствения iPod The Warren Buffett Investing Strategy.

Годишното писмо на Бъфет до акционерите на Berkshire Hathaway, текстилната компания, която той купува през 1962 за по 7,50 долара акцията и която превърна в холдинг, състоящ се от най-различни компании, като цената на единичната акция в момента възлиза на 90 000 долара (през 2007 година тя беше 150 000), се чете от милиони инвеститори, финансови мениджъри и новаци на финансовите пазари. Не е рядкост годишните събрания на холдинга, председателствани от самия Бъфет в Омаха, да привличат десетки хиляди акционери (и просто хора, намерили билети чрез eBay), жадни да научат нещо от майстора.

И така, какъв е шансът да повторите успеха на Бъфет? За онези, които са инвестирали отрано при него, много добър. Смята се, че една начална вноска от 10 000 долара, която той е получил от най-ранните си партньори, днес струва стотици милиони долари Но има голяма разлика между това да се разчита на умението на Бъфет за натрупване на огромно състояние – и натрупване на огромно състояние чрез придобиване на способностите, които той притежава. „Тоя тип е гений“ – казват хората. „Той е Бил Гейтс на нюйоркската стокова борса.“