Северът и Югът с различни подходи към корпоративното заплащане 
Една от идеите е да се постави таван от ?500 хил. върху годишната заплата на топбанкерите 
06.11.2008 14:57:46

Пол Бетс и Андрю Хил Богатите и влиятелни хора напоследък избягват да демонстрират статута си освен ако не са в някой луксозен курорт например. В Испания и Италия общественият дебат срещу прекомерно високото заплащане на корпоративните директори е учудващо немощен. Не такъв е случаят в други части на Европа. Във Франция президентът Никола Саркози изготви закон, който предвижда възнаграждението да бъде орязано при евентуални лоши резултати. Главният изпълнителен директор на френско-белгийската финансова компания Dexia, която наскоро бе спасена с пари на двете правителства, бе принуден да се лиши от щедрото си обезщетение по клаузата „златен парашут“. Германия също предлага драконовски мерки за обуздаване на заплащането при директорите. Една от идеите е да се постави таван от ?500 хил. върху годишната заплата на топбанкерите. Проблемът е обект на сериозни дискусии в Холандия, Великобритания и дори Швейцария. На юг обаче изглежда не бързат да обуздаят корпоративните шефове, които от доста време се радват на щедро заплащане независимо от резултатите си. В Испания правителството просто не смята този проблем за приоритет. В Италия пък правителството, управлявано от мултимилиардера и медиен магнат Силвио Берлускони, върви в съвсем различна посока. Кабинетът се опитва да прокара в парламента закон, който защитава мениджърите. Разбира се, идеята на новото законодателство е да предпази онези мениджъри, които държавата назначава да спасят затруднени компании като Parmalat и Alitalia. Макар на пръв поглед намеренията да са съвсем благородни, новият закон върви срещу тенденцията възнаграждението на директорите да се редуцира. Telecom Italia е най-подходящата илюстрация за системата, която по думите на опитния американски инвеститор Уорън Бъфет възнаграждава провала. След приватизацията на компанията преди около десетилетие станахме свидетели на няколко фрапантни случая. Вече бивш председател на борда на директорите се оттегли с обезщетение от ?5 млн. след едва девет месеца на този пост, а неговият наследник, който се задържа половин година, си тръгна със ?7,5 млн. Следващият шеф прибра компенсация от ?17 млн. за освобождаването си, след като Pirelli пое контрола върху компанията. След последните промени в Telecom Italia управляващият директор на компанията си тръгна със ?17,2 млн. Нещата не стоят по-различно и в държавния корпоративен сектор. Един от бившите ръководители на Alitalia се премести в работещата на загуба авиокомпания от държавните железници, за да освободи място за поредното политическо назначение. Преди три години въпросният мениджър изкара два пъти колкото шефа на Lufthansa и почти три пъти повече от този на Air France. И така корпоративната въртележка продължава, но явно никой не го е грижа за това. Всъщност в Италия се усеща обществено негодувание срещу на пръв поглед неуязвимите корпоративни акули, но хората са изгубили всякаква надежда за промяна в тази система на заплащане, която устоя и на най-тежките финансови и икономически цикли.