Бенджамин Греъм – “бащата” на Уорън Бъфет в инвестирането 

събота, 18 август 2007 

Уникална личност в света на борсовата търговия, който създава един нов клон в стратегическото инвестиране в акции.

Най-сполучливият инвеститор на нашето време - Уорън Бъфет определя Греъм като човека, който е допринесъл най-много за неговото изграждане като инвеститор.

 

Кой е Бенджамин Греъм

 

Бенджамин Греъм (8 май 1894 г. – 21 септември 1976 г.) е влиятелен икономист и професионален инвеститор, който днес често е наричан “Бащата на инвестирането в стойност” (Value Investing), както и “Деканът на Уолстрийт”.

Днес Греъм е повече познат от честите препратки към неговото име, правени от инвеститора-милиардер Уорън Бъфет, който е бил негов студент в Колумбийския университет и единствен от неговите ученици е получил оценка А+, според Робърт Майлс.

Други известни ученици на Бенджамин Греъм са Уилям Руейн, Ървинг Кан, Уолтър Шлос и Чарлс Брейндс.

Бъфет, който хвали Греъм, че е изградил у него здрава инвеститорска основа, го описва като втория най-влиятелен човек в своя живот след баща си.

В действителност Греъм е имал такова огромно въздействие върху своите студенти, че двама от тях, Бъфет и Кан, кръщават синовете си на неговото име – Хауърд Греъм Бъфет и Томас Греъм Кан.

 

Произход

Греъм, който е с еврейски произход и чиято истинска фамилия е Гросбаум, е роден в Лондон, но след това семейството му се измества в Ню Йорк, когато той е на една година.

Родителите на Бенджамин му сменят фамилното име на Греъм по времето на Първата световна война, когато звучащите на немски имена будили подозрение.

След смъртта на баща си и години на унизителна бедност, Бенджамин се превръща в модел за студент и завършва Колумбия втори по успех на 20-годишна възраст. Получава покана за работа като учител по английски, математика и философия, но започва работа на Уолстрийт чрез стартирането на Graham-Newman Partnership.

 

Творчество

Неговата книга “Security Analysis” (Анализ на ценните книжа), написана заедно с Дейвид Дод, е публикувана през 1934 г. и оттогава се счита за библия на истинските инвеститори.

Тя и “The Intelligent Investor” (Интелигентният инвеститор), публикувана през 1949 г. (четвъртото издание е на Джейсън Цвайг от 2003 г.) са двете негови най-оценени книги.

Уорън Бъфет описва “The Intelligent Investor” като най-добрата писана някога книга за инвестирането.

 

Съвети

Греъм съветва борсовите участници първо да направят ясно разграничение между инвестиции и спекулации.

В “Security Analysis” той дава ясна дефиниция на инвестирането, която я отделя от спекулирането.

Тя казва: “Инвеститорската операция е такава, която след задълбочен анализ обещава сигурност на инвестираната сума и добра възвращаемост.

Останалите операции, които не попадат под този критерий, се определят като спекулативни.  

 

Греъм пише, че собственикът на акции трябва да се отнася към тях, все едно е собственик на фирма.

С тази нагласа притежателят на акции няма да е загрижен от прекалено високата флуктуация на тяхната цена, тъй като в дългосрочен период истинската стойност на акцията ще бъде отразена в нейната цена.

 

Греъм прави разграничение между пасивен и активен инвеститор.

Пасивният инвеститор, който често е наричан защитен инвеститор, инвестира внимателно, търси качествени акции и купува дългосрочно.

Активният инвеститор, от друга страна, е този който разполага с повече време, интерес и вероятно по специализирани знания за да търси акции, с които да направи удар на пазара.

 

Греъм препоръчва на инвеститорите да отделят време и усилия, за да анализират финансовото състояние на компаниите.

Когато дадена компания се предлага на пазара на цена, която е под нейната вътрешна стойност, съществува “марджин на сигурност”, който прави компанията подходяща за инвестиране.

 

Греъм пише, че “инвестирането е най-интелигентно, когато се прави на бизнес основа” – твърдение, което Уорън Бъфет определя като най-важните думи за инвестирането, които някога са казвани.

Греъм споделя, че инвеститорът в акции не е нито прав, нито греши, защото останалите се съгласят или несъгласят с него;

той е прав, защото неговите факти и анализи са прави.

 

Любимата алегория на Греъм е тази за г-н Пазар, един доста забавен тип, който всеки ден се явява пред брокерите на борсата и им предлага да купи или продаде своите акции на различна цена.

Често, котираната от г-н Пазар цена е приемлива, но често е и смешна. Инвеститорът е свободен или да се съгласи с котираната от него цена и да изтъргува поръчката, или да го игнорира напълно.

Г-н Пазар не го интересува това и на следващия ден ще бъде отново на същото място с друга цена.

Целта е инвеститорът да не угажда на прищевките на г-н Пазар при определянето на стойността на акциите, които притежава.

Той трябва да печели от безумието и лошите ходове на другите участници на пазара, отколкото да е един от тях.

Инвеститорът е най-добре да се концентрира върху реалното представяне на компаниите и да получава дивиденти от техните акции, отколкото да е прекалено загрижен от често нерационалното поведение на г-н Пазар.