Филип Фишър (1907 - 2004) е един от най-успешните инвеститори в историята.
През 1931 година Фишър основава своята компания Fisher&Co, постигайки по-късно голяма възвращаемост за клиентите си.
Става известен и с книгата си “Common Stocks and Uncommon Profits,” издадена за първи път през 1958 и преиздавана многократно след това.
Най-популярната инвестиция на Фишър е в акции на компанията Motorola, които купува през 1955 и държи до смъртта си през 2004 година.
Приживе се самоопределя като дългосрочен инвеститор, твърдейки, че този стил е най-добрият за постигане на високи резултати.
Фишър избира да инвестира в компании, които демонстрират растеж, над средния за пазара.
Като важни характеристики на компаниите определя относително ниската стойност на коефициента P/E спрямо растежа, доходност над средната за индустрията, както и стабилния ръст в продажбите.
Фишер е един от тези инвеститори, които не се натоварват излишно с прекалено много числа.
От изключително значение в процеса на взимане на инвестиционно решение за него са наличието на професионализъм в работата на персонала, добрите отношения на компанията с инвеститорите, както и позицията в индустрията.
Фишер обича да проучва малките технологични компании, които още не са си изградили име на Уол Стрийт.
В процеса на търсене на такива инвестиции, Фишър разговаря с всяко лице сързано с дейността на компанията, до което може да се добере (служители, конкуренти, клиенти, доставчици и други), за да добие възможно най-добра предства за възможностите за растеж на въпросната компания
Фишър не е най-големият привърженик на прекомерната диверсификация.
Когато повечето инвеститори са на принципа “Не слагай всички яйца в една кошница,” Фишър по-скоро би се съгласил с “Сложи всички яйца в една кошница и внимателно пази тази кошница!”
Фишър никога не е имал повече от тридесет комапнии в своя портфейл.
Препоръчва да не се следва тълпата, а да се търсят такива комании и сектори, които още не са забелязани.
Важен съвет, който дава Фишър е, че не бива да се отлага инвестиция в компания, която смятаме, че ще постигне голям ръст в следващите години, само за да изчакаме цената и да спадне с няколко цента.
Фишър закрива позициите си когато прецени, че компанията вече не отговаря положително на поставяните от него петнадесет въпроса, когато сметне, че се е подвел в избора си, или когато намери компания с по-добри възможности.
“Ако работата, когато купувате акции на компания е свършена добре, времето за тяхната продажба е – почти никога” – Филип Фишър.
Няма коментари:
Публикуване на коментар