JPMORGАN WILL SAVE THE WORLD AGAIN, BUT NOT FOR FREE!*
PLACE VENDOM e най-скъпия площад в Париж.
Освен магазини и офиси на най-реномираните бижутерни фирми в света, тук се намира хотел РИЦ, Министерство на правосъдието на Франция и една уникална сграда на Джей Пи Морган.
Това е сградата на Джей Пи Морган, а мазератито съм го пракирал за “цвят”.
По-долу е снимка на изгледа от сградата на Джей Пи Морган към центъра на площада.
В средата е колона със статуя на Наполеон на върха.
Историята на тази колона е дълга и интересна, но ще я пропусна.
Статията все пак не е историческа, а „конспиративна”.
За успокоение на най-големите икономисти-песимисти ще спомена, че към 10.10.2008г. табелката на Джей Пи Морган все още е там.
Щом до сега тази сграда не е сменила собственика си, значи спасение за финансовия свят има и то се казва Джей Пи Морган и още няколко фамилии като тази.
Защо мисля така?
Защото „няма нищо ново под слънцето” и защото от време на време, макар и изключително рядко, се увличам по такива непрофесионални работи, като конспиративните теории.
Към настоящия момент всички медии тръбят, че вече няма инвестиционни банки, че финансовата система не е същата, играчите са други и т.н.
Какво като няма инвестиционни банки?
Пазарът на техните продукти и услуги едва ли ще изчезне.
Инвестиционните продукти ще се наименоват по различен начин, както и институциите, които ще ги предлагат.
Всъщност, не е ли по-важно какво става със собствениците на инвестиционните банки или по-точно с тези, които са ги контролирали и управлявали.
Вероятно същите тези влиятелни кръгове ще продължат да дърпат конците на финансовите пазари и в бъдеще.
Поне историята това подсказва.
Фамилиите, контролиращи икономическия и политическия живот на САЩ, а това означава и на света, винаги са се чувствали добре, особено в кризисни времена. Всъщност това е тяхното време за правене на много пари.
Време, чакано може би цяло поколение.
Пазарните потребности създават продуктите и услугите.
Ако пазарът търси инвестиционни продукти и услуги, има ли значение как ще се нарича институцията, която ще ги предлага.
Дали ще се нарича инвестиционна банка, търговска банка или по друг начин банка, едва ли е толкова важно.
Ако регулацията изисква да съществуват две банки: инвестиционни и търговски, всеки уважаващ себе си бизнесмен лесно би заобиколил тази регулация, като вместо една универсална банка, ще направи две: едната инвестиционна, а другата търговска.
През 1933г по време на Великата депресия в САЩ, е приет първия голям банков закон на века (Законът на Глас-Стийгал).
С тази регулация се разделя банковото дело на инвестиционно банкерство, от една страна и на търговско банкерство, от друга.
Преди това такова деление е нямало.
Скоро няма да го има и в наши дни, но огромното, задкулисно влияние на фамилиите Морган, Рокфелер и др. ще го има и вероятно ще става все по-силно икономически и политически.
Но нека останем още малко в историята.
Вследствие на приемането на гореспоменатия закон, Морган избира търговското бан
киране за основната си компания Джей Пи Морган енд Къмпани, като прехвърля бизнеса с ценни книжа на отделна компания – Морган Стенли енд Къмпани.
Да същата Морган Стенли, която все още не е фалирала и едва ли ще фалира, защото зад нея стои фамилията Морган, за разлика от Лимън Брадърс, която е конкурент на Морган от преди повече от 150 години.
Междудругото тук ще направя малко отклонение, защото се сетих за един интересен пример от България.
Преди Лимън Брадърс да фалира, Рупърт Мърдок ги беше наел за консултант по продажбата на най-голямата частна телевизия у нас - БиТиВи.
След като инвестиционната банка фалира, познайте кой ги замести – Джей Пи Морган.
Последният е и консултант по вече сключената рекордна сделка по продажбата на Нова Телевизия на MTG.
Нека пак се върнем към историята, по време на Великата депресия и особено в кризите преди това, фамилията Морган винаги са правили много, ама адски много пари.
Преди създаването на ФЕД, Джон П. Морган (старши) е имал повече власт от съвременна централна банка.
Той е монополизирал банков сектор, а чрез него е имал и огромно влияние върху реалния сектор.
Можете да си представите какви монополни печалби е правил тогава.
През Великата депресия империята на Джак П. Морган се е възприемала като държава в държавата.
Тя реално е монополизирала финансовите пазари, „благодарение на взаимнопреплитащите се директорски постове на банковите партньори и на различните начини, които Морган използва, за да компенсира своите приятели.” Морган е решавал тогава кой ще фалира и кои ще бъде спасен.
Последното винаги се прави с финансовата подкрепа на държавата.
Не е ли удивителна приликата с настоящата криза.
Към днешна дата главна роля играе банката Джей Пи Морган Чейс енд Ко.
Последната е обединение на две банки, едната контролирана от наследниците на Морган, а другата на Рокфелер.
Настоящата криза все още не е намерила дъното, а JPMorgan Chase & Co” вече почват да правят пари от новите си придобивки, направени разбира се с помощта на държавата (виж http://www.investor.bg/?cat=6&id=70131).
Големите пари ще доидат след година две, когато се стабилизират капиталовите пазари.
Тогава текущите загуби ще бъдат изцяло заличени, а богатството, трупано с поколения, запазено.
Ще бъде запазена и репутацията, а с това и икономическото и политическо влияние на тези фамилии.
Накрая ще завърша с това, че клановете Морган, Рокфелер и други подобни имат удивителната способност да осребряват политическите си контакти, естествено за сметка на данъкоплатците, но така, че след това да се говори за тях като за „спасители” на капиталовия пазар, а от там и на националната икономика.
Нещо, за което руските олигарси, а и нашите бизнесмени, могат не само да завиждат, но и да се учат.