Бъфет хвали китайска компания, акциите й скачат
17 Септември 2009 | 09:58
Милиардерът инвеститор Уорън Бъфет превърна Dalian Dayang Trands Co. в най-добре представящата се текстилна компания на китайския фондов пазар, след като обяви, че носи нейни костюми и ги оцени като "чудесни."
Акциите на Dayang, която е базирана в североизточния китайски град Далиен, поскъпваха с 9.5% до 14.60 юана за брой малко след обяд в Шанхай. Акциите поскъпват с 46% тази седмица, след като Dayang пусна видео на уебсайта си, в което Бъфет поздравява председателя й за 30-годишния юбилей на компанията.
"Трябва да ви кажа, че в момента имам девет костюма и всичките са произведени в Китай. Изхвърлих всичките си други костюми," казва във видеото председателят на Berkshire Hathaway Inc Бъфет, след което добавя, че неговият бизнес партньор Чарли Мънгър и председателят на Microsoft Corp. Бил Гейтс също носят костюми на Dayang.
Книжата на Dayang са се оскъпили с 260% през тази година, най-много от 25-те текстилни компании търгувани на борсите в Шанхай и Шенжен. Компанията, има 131 млн. долара продажби за 2008 г. и пазарна капитализация под 350 млн. долара.
Dayang е основана през септември 1979 г. с 85 служители. Компанията в момента има около 6 800 служители и генерира около 40% от продажбите си в САЩ и Европа.
Фирмата разполага с 20 магазина в 11 града в Китай, според уебсайта й. Главният дизайнер на Dayang е Ивано Катари, който напуска Giorgio Armani SpA, за да поеме този пост.
Китайският президент Ху Дзинтао носи костюм на Dayang на срещата си с бившия президент на САЩ Джордж Буш през 2007 г.
четвъртък, 24 септември 2009 г.
Как Бъфет заработи 3 млрд. долара от Goldman Sachs?
24 Септември 2009 | 11:50
Минаха 12 месеца, а компанията на милиардера Уорън Бъфет е с 3 млрд. долара по-богата, пише CNBC.
Преди една година на 23 септември 2008 г., когато финансовият свят все още осъзнаваше фалита на Lehman Brothers отпреди няколко дни, Бъфет шокира Уолстрийт като даде огромен вот на доверие на Goldman Sachs.
Късно през деня тогава от Goldman обявиха, че са сключили сделка за продажбата на привилегировани акции на стойност 5 млрд. долара на Berkshire Hathaway. На практика Berkshire даваше огромен заем на Goldman. А такива суми не се дават назаем когато смятате, че една компания може да последва Lehman Brothers.
На следващия ден Бъфет завява, че цената е била точната, условията са били точните и хората са били точните.
Парите на Бъфет и неговата реклама на Goldman обаче не излизат евтино.
От Goldman се съгласяват да плащат на Berkshire 10% годишен дивидент по привилегированите акции. Това прави 500 млн. долара на година, а плащането не зависи по никакъв начин от това, което се случва с цената на обикновените акции на Goldman.
Има и още. В допълнително споразумение, което Бъфет нарича „бонус" Goldman дава право на Berkshire да закупи обикновени акции на стойност 5 млрд. долара на цена от 115 долара за акция. Berkshire може да упражни това право когато пожелае в следващите пет години.
Бонусът се превърна в голяма печалба. Цената на акциите на Goldman падна до 47.41 долара за брой в края на ноември по време на пика на кризата. Според някои Бъфет беше загубил усета си за печеливши сделки, изтъквайки варантите на Goldman. (Те обаче не взимаха под внимание 10-те процента дивидент по заема от Berkshire на стойност 5 млрд. долара. Това плащане беше гарантирано, освен ако Goldman не беше фалирала.)
До март варантите почти вече носеха печалба, след като цената на акциите на Goldman скочи.
Днес тези варанти са на стойност почти 3.1 млрд. долара. (Разликата между вчерашната пазарна цена от около 186 долара на акция и цената от 115 долара за Berkshire, умножена по 43.478.260 варанти, които компанията на Бъфет е получила.)
Всичко това е на хартия разбира се. Berkshire на практика не получава никакви пари от варантите докато не упражни опцията си да закупи акции на цената от 115 долара за брой, които след това да продаде на по-висока пазарна цена.
Засега Бъфет не показва, че има намерения за подобно нещо поради очакванията, че акциите на Goldman ще продължат да поскъпват.
През юли, когато акциите на Berkshire поскъпнаха до шестмесечен връх, Бъфет заяви, че неговият усет му подсказва, че компанията ще задържи варантите почти до датата на изтичането им. „Привилегированите акции ни носят дивидент, а варантите ще ни заработят печалбата.", споделя тогава Бъфет.
24 Септември 2009 | 11:50
Минаха 12 месеца, а компанията на милиардера Уорън Бъфет е с 3 млрд. долара по-богата, пише CNBC.
Преди една година на 23 септември 2008 г., когато финансовият свят все още осъзнаваше фалита на Lehman Brothers отпреди няколко дни, Бъфет шокира Уолстрийт като даде огромен вот на доверие на Goldman Sachs.
Късно през деня тогава от Goldman обявиха, че са сключили сделка за продажбата на привилегировани акции на стойност 5 млрд. долара на Berkshire Hathaway. На практика Berkshire даваше огромен заем на Goldman. А такива суми не се дават назаем когато смятате, че една компания може да последва Lehman Brothers.
На следващия ден Бъфет завява, че цената е била точната, условията са били точните и хората са били точните.
Парите на Бъфет и неговата реклама на Goldman обаче не излизат евтино.
От Goldman се съгласяват да плащат на Berkshire 10% годишен дивидент по привилегированите акции. Това прави 500 млн. долара на година, а плащането не зависи по никакъв начин от това, което се случва с цената на обикновените акции на Goldman.
Има и още. В допълнително споразумение, което Бъфет нарича „бонус" Goldman дава право на Berkshire да закупи обикновени акции на стойност 5 млрд. долара на цена от 115 долара за акция. Berkshire може да упражни това право когато пожелае в следващите пет години.
Бонусът се превърна в голяма печалба. Цената на акциите на Goldman падна до 47.41 долара за брой в края на ноември по време на пика на кризата. Според някои Бъфет беше загубил усета си за печеливши сделки, изтъквайки варантите на Goldman. (Те обаче не взимаха под внимание 10-те процента дивидент по заема от Berkshire на стойност 5 млрд. долара. Това плащане беше гарантирано, освен ако Goldman не беше фалирала.)
До март варантите почти вече носеха печалба, след като цената на акциите на Goldman скочи.
Днес тези варанти са на стойност почти 3.1 млрд. долара. (Разликата между вчерашната пазарна цена от около 186 долара на акция и цената от 115 долара за Berkshire, умножена по 43.478.260 варанти, които компанията на Бъфет е получила.)
Всичко това е на хартия разбира се. Berkshire на практика не получава никакви пари от варантите докато не упражни опцията си да закупи акции на цената от 115 долара за брой, които след това да продаде на по-висока пазарна цена.
Засега Бъфет не показва, че има намерения за подобно нещо поради очакванията, че акциите на Goldman ще продължат да поскъпват.
През юли, когато акциите на Berkshire поскъпнаха до шестмесечен връх, Бъфет заяви, че неговият усет му подсказва, че компанията ще задържи варантите почти до датата на изтичането им. „Привилегированите акции ни носят дивидент, а варантите ще ни заработят печалбата.", споделя тогава Бъфет.
сряда, 23 септември 2009 г.
Това, че пазарът е в неравновесие, не пречи на някого да го разбира.
Ужасът за един е възможност за други.
За съжаление е така.
Най-големите печалби се правят на гърба на най-паникьосаните.
Щом Уорън Бъфет дава 5 милиарда долара за акции на “Голдмън Сакс”, или е готов да загуби 5 милиарда долара свои и на акционерите си пари, или има за какво.
Казват, че колкото повече са глупавите, толкова по-добре живеят умните.
- Затова системата се нуждае от хора, които само да харчат пари и да взимат колкото може повече кредити, за да консумират.
Мъдрият Уорън Бъфет, най-богатият човек на планетата, казва, че никога не би си купил кола на лизинг или лотариен билет.
вторник, 22 септември 2009 г.
През 2009 година група иконофизици от Швейцария и Китай също заявиха уменията си да предсказват бъдещето на фондовите пазари.
Анализирайки динамиката на китайския фондов индекс Shanghai Composite изследователите стигнаха до извода, че той представлява своеобразен надуващ се балон и предсказаха датата, когато балонът трябва да се пукне.
неделя, 20 септември 2009 г.
16 септември 2009
Бъфет: Американската икономика се стабилизира
Думите му, заедно с изказванията на председателя на Федералния резерв Бен Бернанке, бяха една от причините акциите и стоките на развитите пазари да отбележат ръст днес
Бъфет: Американската икономика се стабилизира
Думите му, заедно с изказванията на председателя на Федералния резерв Бен Бернанке, бяха една от причините акциите и стоките на развитите пазари да отбележат ръст днес
Американската икономика е преминала през най-критичната негативна точка и макар все още да не показва ръст, има признаци на стабилизиране.
Така пояснява икономическата ситуация в САЩ в момента инвеститорът Уорън Бъфет, цитиран от "Дау Джоунс".
Думите му, заедно с изказванията на председателя на Федералния резерв Бен Бернанке, бяха една от причините акциите и стоките на развитите пазари да отбележат ръст днес.
Бернанке изказа мнение, че техническата рецесия в САЩ вече е отминала.
Бъфет не очаква "второ понижение" на икономиката около очакванията за рецесия от типа W. Според него настоящата рецесия няма да бъде последвана от краткосрочно възстановяване, последвано от втори етап на свиване на икономиката.
По думите му има признаци на стабилизация, като по-конкретно имотният пазар е преминал най-лошото, макар и все още да се чака ефектът върху търговските имоти.
По думите му признаците на стабилизация отчасти се дължат на правителствената намеса.
Според него програмата за закупуване на проблемни активи от банките TARP може да излезе на печалба.
18 септември 2009
Банковите сертификати - бомба със закъснител
INSURANCE.BG
запиши отпечатай изпрати на приятел
Сертификатът е форма на парична инвестиция, която бизнесменът Уорън Бъфет окачествява като "финансово оръжие за масово унищожение"
Понятието сертификат създава впечатление за нещо ценно. Често обаче това е илюзия. Сертификатът е форма на парична инвестиция, която бизнесменът Уорън Бъфет окачествява като "финансово оръжие за масово унищожение".
Клиенти в Германия, които бяха купили сертификати от банката Lehman Brothers знаят много добре за какво става дума. След като преди година Lehman Brothers обяви фалит, хиляди клиенти трябваше да отпишат своите депозитни сертификати от тази банка.
Загубите възлизат на милиарди, но търговията със сертификати продължава да бележи бум. Както почти всички германски граждани и Ренате Гроб е нямала представа какво всъщност са сертификатите. Едва по-късно тя разбира каква бомба със закъснител цъка в банковото й депо: "Тогава някой ми се обади по телефона и каза, че една от най-големите американски банки е фалирала.
Помислих си - не ме интересува, нямам нищо общо с това. След два-три дни обаче, когато проверявах банковото си депо, изведнъж прочетох Lehman Brothers... и в този момент ми стана лошо", разказва Ренате Гроб. Тя не е била наясно най-вече с главния риск на почти всички депозитни сертификати.
Ако продавачът на сертификатите фалира, парите на инвеститора изчезват, тъй като капиталовата защита за жалост не важи в случай на банков банкрут, посочва „Дойче веле“. Причината защо на пазара продължават да се предлагат сертификати е много семпла, посочва професорът по банково дело Томас Хартман-Венделс. По думите му така банките не поемат никакъв риск.
"При сертификатите банките получават комисионна от продажбата. Това означава, че те не поемат риск, както например при отпускането на заем, който след това не може да бъде изплатен. При сертификатите банките просто печелят няколко процента от продажната сума.
В тази сделка за банката няма никакъв риск", смята Хартман-Венделс. Напоследък се продават и сертификати, които са застраховани срещу банков фалит, но дори и такива сертификати не са уместна парична инвестиция, тъй като има и един втори проблем.
По принцип сертификатите са един вид обзалагане. Инвеститорът залага на бъдещо развитие при цените на определени акции, облигации и суровини, докато банката се обзалага против. Но, както посочва професор Хартман-Венделс, по правило банките имат по-точната информация.
БР
Банковите сертификати - бомба със закъснител
INSURANCE.BG
запиши отпечатай изпрати на приятел
Сертификатът е форма на парична инвестиция, която бизнесменът Уорън Бъфет окачествява като "финансово оръжие за масово унищожение"
Понятието сертификат създава впечатление за нещо ценно. Често обаче това е илюзия. Сертификатът е форма на парична инвестиция, която бизнесменът Уорън Бъфет окачествява като "финансово оръжие за масово унищожение".
Клиенти в Германия, които бяха купили сертификати от банката Lehman Brothers знаят много добре за какво става дума. След като преди година Lehman Brothers обяви фалит, хиляди клиенти трябваше да отпишат своите депозитни сертификати от тази банка.
Загубите възлизат на милиарди, но търговията със сертификати продължава да бележи бум. Както почти всички германски граждани и Ренате Гроб е нямала представа какво всъщност са сертификатите. Едва по-късно тя разбира каква бомба със закъснител цъка в банковото й депо: "Тогава някой ми се обади по телефона и каза, че една от най-големите американски банки е фалирала.
Помислих си - не ме интересува, нямам нищо общо с това. След два-три дни обаче, когато проверявах банковото си депо, изведнъж прочетох Lehman Brothers... и в този момент ми стана лошо", разказва Ренате Гроб. Тя не е била наясно най-вече с главния риск на почти всички депозитни сертификати.
Ако продавачът на сертификатите фалира, парите на инвеститора изчезват, тъй като капиталовата защита за жалост не важи в случай на банков банкрут, посочва „Дойче веле“. Причината защо на пазара продължават да се предлагат сертификати е много семпла, посочва професорът по банково дело Томас Хартман-Венделс. По думите му така банките не поемат никакъв риск.
"При сертификатите банките получават комисионна от продажбата. Това означава, че те не поемат риск, както например при отпускането на заем, който след това не може да бъде изплатен. При сертификатите банките просто печелят няколко процента от продажната сума.
В тази сделка за банката няма никакъв риск", смята Хартман-Венделс. Напоследък се продават и сертификати, които са застраховани срещу банков фалит, но дори и такива сертификати не са уместна парична инвестиция, тъй като има и един втори проблем.
По принцип сертификатите са един вид обзалагане. Инвеститорът залага на бъдещо развитие при цените на определени акции, облигации и суровини, докато банката се обзалага против. Но, както посочва професор Хартман-Венделс, по правило банките имат по-точната информация.
БР
Когато всички очакват нещо... се случва обратното!
18 Септември 2009 | 16:16
Всички инвеститори са чували тезата „купувай на слухове, продавай на новини", но едва ли много от тях са се замисляли какво стои в основата на това правило.
В теорията за инвеститорското поведение съществува нещо като понятие „ефект на стадото". При нея масата инвеститори имат склонност да вярват в определена теза. Щом всички си мислят, че знаят нещо и движат пазара в тази посока, то най-вероятно не се случва така.
Тук важи постулатът „ако нещо е твърде очевидно, то най-вероятно нещата не стоят точно по този начин".
Доказателства за тези твърдения има много. Така например, след две десетилетия на огромен ентусиазъм, свързан с технологичния сектор, през март 2000 година нивото на оптимизъм сред инвеститорите за сектора е било 65.7%. Едва 11.1% от инвеститорите са били мечи настроени.
Тогава е бил достигнат и върха на индекса, следящ представянето на технологичните компании, а това станахме свидетели на невероятен спад.
Същото се е случило и при дъното, постигнато от щатските индекси през октомври 2002 година, когато Dow Jones бе при ниво от 7 500 пункта, а широкият S&P 500 при 800 пункта.
В този момент, когато посоката се е обърнала, инвеститорите с негативни очаквания за по-нататъшни понижения са били 54.8% от всички.
Последвало е повишение, отвело някои от индексите до исторически рекорди, като Dow Jones и S&P 500 са добавили по близо 50% от дъната си през 2002 година.
При достигането на пика, разбира се, „бичите нагласи" отново са достигнали рекордна стойност, като такива очаквания са имали 54.6% от всички инвеститори, докато „мечите" са били едва 16.5%.
И какво се случи през март тази година, когато пазарите отново достигнаха дъна, невиждани от 12 години насам? Инвеститорите с бичи нагласи почти се стопиха, като съставляваха едва 18.9% от всички.
Над 70% от инвеститорите бяха с мечи възгледи, а 47.2% от всички професионални съветници, смятаха, че акциите ще продължат да падат. Само 26.4% смятаха, че ни очакват по-добри времена.
Всички знаем какво се случи от тогава до момента, като широкият индекс добави 50% към стойността си - постижение, което индексът не е достигал за толкова кратък срок в историята си.
Какво очакват инвеститорите днес?
През август, 51% от инвеститорите и 51.6% от анализаторите са с положителни нагласи за бъдещата посока на пазара, което е мнозинство. Разбира се, преди да станем свидетели на евентуално връщане на индексите, е възможно този процент да продължи да се повишава, което да се изразява във възходящо движение. Доста е възможно обаче, именно прекомерно големият оптимизъм на инвеститорите, че всичко лошо е свършило, да им изиграе лоша шега, смятат специалистите от ЕТF.
Най-вероятно всичко казано до тук можем да отнесем и към родната действителност. За съжаление обаче, тук липсва база от данни относно инвеститорския сентимент.
18 Септември 2009 | 16:16
Всички инвеститори са чували тезата „купувай на слухове, продавай на новини", но едва ли много от тях са се замисляли какво стои в основата на това правило.
В теорията за инвеститорското поведение съществува нещо като понятие „ефект на стадото". При нея масата инвеститори имат склонност да вярват в определена теза. Щом всички си мислят, че знаят нещо и движат пазара в тази посока, то най-вероятно не се случва така.
Тук важи постулатът „ако нещо е твърде очевидно, то най-вероятно нещата не стоят точно по този начин".
Доказателства за тези твърдения има много. Така например, след две десетилетия на огромен ентусиазъм, свързан с технологичния сектор, през март 2000 година нивото на оптимизъм сред инвеститорите за сектора е било 65.7%. Едва 11.1% от инвеститорите са били мечи настроени.
Тогава е бил достигнат и върха на индекса, следящ представянето на технологичните компании, а това станахме свидетели на невероятен спад.
Същото се е случило и при дъното, постигнато от щатските индекси през октомври 2002 година, когато Dow Jones бе при ниво от 7 500 пункта, а широкият S&P 500 при 800 пункта.
В този момент, когато посоката се е обърнала, инвеститорите с негативни очаквания за по-нататъшни понижения са били 54.8% от всички.
Последвало е повишение, отвело някои от индексите до исторически рекорди, като Dow Jones и S&P 500 са добавили по близо 50% от дъната си през 2002 година.
При достигането на пика, разбира се, „бичите нагласи" отново са достигнали рекордна стойност, като такива очаквания са имали 54.6% от всички инвеститори, докато „мечите" са били едва 16.5%.
И какво се случи през март тази година, когато пазарите отново достигнаха дъна, невиждани от 12 години насам? Инвеститорите с бичи нагласи почти се стопиха, като съставляваха едва 18.9% от всички.
Над 70% от инвеститорите бяха с мечи възгледи, а 47.2% от всички професионални съветници, смятаха, че акциите ще продължат да падат. Само 26.4% смятаха, че ни очакват по-добри времена.
Всички знаем какво се случи от тогава до момента, като широкият индекс добави 50% към стойността си - постижение, което индексът не е достигал за толкова кратък срок в историята си.
Какво очакват инвеститорите днес?
През август, 51% от инвеститорите и 51.6% от анализаторите са с положителни нагласи за бъдещата посока на пазара, което е мнозинство. Разбира се, преди да станем свидетели на евентуално връщане на индексите, е възможно този процент да продължи да се повишава, което да се изразява във възходящо движение. Доста е възможно обаче, именно прекомерно големият оптимизъм на инвеститорите, че всичко лошо е свършило, да им изиграе лоша шега, смятат специалистите от ЕТF.
Най-вероятно всичко казано до тук можем да отнесем и към родната действителност. За съжаление обаче, тук липсва база от данни относно инвеститорския сентимент.
Абонамент за:
Публикации (Atom)