Следете Бъфет
09 Септември 2009 | 12:44
Уорън Бъфет се смята за едва ли не инвеститор номер едно в целия свят. Ежегодният обяд с този човек, провеждащ се от девет години насам, се продава на търг в е-Bay и за това време той поскъпна 84 пъти, до 2.11 млн. долара. Трябва да споменем, че Бъфет е и на второ място в списъка на Forbes за най-богатите хора на планетата. Подобна престижна позиция добавя особена тежест на неговото мнение, което простосмъртните инвеститори възприемат като глас Божи, пише Interfax.
Но не само изречените от легендарния инвеститор слова имат значение. Изследване от 2007 г. показа, че сляпото копиране на портфейла на Berkshire Hathaway за последните 30-ина години би могло да донесе на инвеститорите годишен доход от например 25%. Подобен резултат е двойно повече от доходност, която би се постигнала от инвестиране в компании от индекса S&P 500 за същия период.
Ето че и днес The Wall Street Journal пише за това, че Berkshire Hathaway купува по-малко акции, като отдава предпочитание на корпоративни и държавни облигации. Изданието прави автоматично извод - пазарът на акции може отново да започне да се понижава.
По данни на Bloomberg към края на второ тримесечие, Berkshire, който е собственик на повече от 60 фирми от отделни отрасли, е продал повече акции, отколкото е придобил. Разходите на финансовата компания за придобиване на акции са се понижили до минимума си за повече от последните пет години. В частност Berkshire е продавал активно акции на Moody's.
Самият Уорън Бъфет се отказа да даде краткосрочна прогноза за пазара на акции, но предупреди инвеститорите да се въздържат от покупка на акции с взети назаем пари, което в частност доведе и до катастрофичните последици на кризата.
„Още не сме решили всичките си проблеми", заяви Бъфет. - „Трябва да накараме икономиката да заработи отново".
В хода на рецесията загуби от 25 млрд. долара в ценни книжа струваха и детронирането на Бъфет от върха на най-богатите хора в света. Освободеното място зае Бил Гейтс. Всъщност Бъфет е и един от малцината, които успяха все пак да поспечелят нещо от кризата.
След като препоръча на правителството да подкрепи американския финансов сектор и призова открито своите съграждани да купуват акции, той инвестира милиарди точно в онези компании, на които държавата обеща да помогне. Към тези компании се причисляват Goldman Sachs, General Electric, American Express, Bank of America, Wells Fargo, U.S. Bancorp, до една сдобили се с държавни помощи.
Така че инвеститорите трябва да се замислят - дали да не последвам Бъфет?
сряда, 9 септември 2009 г.
Berkshire Hathaway засилва застраховането на просрочени ипотеки в САЩ
09.09.2009 11:57
Компанията на американския милиардер Уорън Бъфет Berkshire Hathaway навлиза все по-активно в пазара на застраховки на просрочени ипотеки. Така тя се опитва да извлече печалби от банките с големи експозиции в сектора, който въвлече САЩ в тежката финансова криза.
Berkshire е една от трите големи компании, опериращи в този сегмент, редом до немската Munich Re и австралийската QBE Insurance Group.
Застраховането на имоти, чиито ипотеки са били просрочени и са освободени от бившите си собственици, е по-рисково от стандартното застраховане на жилища, предава Bloomberg.
Това е така, тъй като тези имоти често стават обект на вандализъм или недобросъвестни действия.
За сметка на имотния сектор Berkshire се изтегля от застраховането на големи търговски площи срещу урагани и други бедствия.
Причината за това е, че заради кризата търсенето на подобни продукти пада, а основните конкуренти са свалили цените.
09.09.2009 11:57
Компанията на американския милиардер Уорън Бъфет Berkshire Hathaway навлиза все по-активно в пазара на застраховки на просрочени ипотеки. Така тя се опитва да извлече печалби от банките с големи експозиции в сектора, който въвлече САЩ в тежката финансова криза.
Berkshire е една от трите големи компании, опериращи в този сегмент, редом до немската Munich Re и австралийската QBE Insurance Group.
Застраховането на имоти, чиито ипотеки са били просрочени и са освободени от бившите си собственици, е по-рисково от стандартното застраховане на жилища, предава Bloomberg.
Това е така, тъй като тези имоти често стават обект на вандализъм или недобросъвестни действия.
За сметка на имотния сектор Berkshire се изтегля от застраховането на големи търговски площи срещу урагани и други бедствия.
Причината за това е, че заради кризата търсенето на подобни продукти пада, а основните конкуренти са свалили цените.
Бъфет с призив да се спре с краткосрочното мислене на финансовите пазари
09.09.2009 11:41
Уорън Бъфет е един от 27-те бизнес, правителствени и академични лидери, които призовават „настойчиво за прекратяване на фокусирането върху унищожаващия стойността краткосрочен поглед“ върху финансовите пазари.
Очаква се утре милиардерът, заедно с останалите инициатори на призива, да подпише становище, което да бъде разпространено до медиите и обществеността, предава CNBC.
В документа ще се акцентира върху това, че „здравото общество се нуждае от здрави и отговорни компании“, работещи за постигането на дългосрочните си цели.
Вместо това обаче „бордове на директори, мениджъри, акционери с различни интереси и регулатори са позволили краткосрочните оценки да надделеят над перспективния дългосрочен растеж и устойчивите финансови цели на корпорациите“, се казва в становището.
Призивът, който ще бъде отправен, приканва мениджърите, шефовете и „особено акционерите“ и институционалните инвеститори да пренасочат фокуса си към дългосрочните цели и да не оказват натиск за „високо ниво на ливъридж и високорискови корпоративни стратегии, разработени за постигането на краткосрочна възвръщаемост“.
Като основен проблем се посочва това, че компаниите се опитват да задоволят очакванията на влиятелните си акционери, фокусирайки се върху краткосрочни метрики, каквито са например тримесечните отчети. Така може да бъдат „нарушени интересите на акционерите, търсещи дългосрочен растеж и стабилни печалби“, се казва в документа.
Балансът в крайна сметка може да бъде постигнат, като по-голямата сила на акционерите би следвало да бъде придружена от по-високата отговорност както на инвеститорите, така и на финансовите посредници.
09.09.2009 11:41
Уорън Бъфет е един от 27-те бизнес, правителствени и академични лидери, които призовават „настойчиво за прекратяване на фокусирането върху унищожаващия стойността краткосрочен поглед“ върху финансовите пазари.
Очаква се утре милиардерът, заедно с останалите инициатори на призива, да подпише становище, което да бъде разпространено до медиите и обществеността, предава CNBC.
В документа ще се акцентира върху това, че „здравото общество се нуждае от здрави и отговорни компании“, работещи за постигането на дългосрочните си цели.
Вместо това обаче „бордове на директори, мениджъри, акционери с различни интереси и регулатори са позволили краткосрочните оценки да надделеят над перспективния дългосрочен растеж и устойчивите финансови цели на корпорациите“, се казва в становището.
Призивът, който ще бъде отправен, приканва мениджърите, шефовете и „особено акционерите“ и институционалните инвеститори да пренасочат фокуса си към дългосрочните цели и да не оказват натиск за „високо ниво на ливъридж и високорискови корпоративни стратегии, разработени за постигането на краткосрочна възвръщаемост“.
Като основен проблем се посочва това, че компаниите се опитват да задоволят очакванията на влиятелните си акционери, фокусирайки се върху краткосрочни метрики, каквито са например тримесечните отчети. Така може да бъдат „нарушени интересите на акционерите, търсещи дългосрочен растеж и стабилни печалби“, се казва в документа.
Балансът в крайна сметка може да бъде постигнат, като по-голямата сила на акционерите би следвало да бъде придружена от по-високата отговорност както на инвеститорите, така и на финансовите посредници.
вторник, 8 септември 2009 г.
Warren Buffett and the Interpretation of Financial Statements, The search for the
Company with a Durable Competitive Advantage
Years ago, investing was left to the professionals.
Solid investment strategies took large teams of financial analysts and accountants years to implement.
However, in today’s ever improving technology driven culture, a single person could implement these strategies with just a click of a button.
A tech-savvy investor can run a regression analysis, which at one point might
have taken that previously mentioned team of professionals a month, in ten minutes or less. What has changed?
The simplest, and most general answer, is technology; and Warren Buffet utilizes
this technology in every aspect of his investments.
Warren Buffet is one of the best and most well known investors in the world and the
strategies that got him where he is today are nothing short of genius.
These investment strategies, derived from Benjamin Graham’s value investing, disrupt conventional investing maxims like the greater the risk the greater the potential return.
1
Searching for a durable competitive advantage diminishes potential risk without diminishing returns, and maintaining long-term investments eliminates costly capital gains tax. But what is truly amazing Warren Buffet’s ability to continuously stay ahead of the curve and identify the durable competitive advantage quickly and correctly.
1
See, http://www.investopedia.com/university/greatest/benjamingraham.asp (Describing Benjamin Graham as the father of Value Investing)
1
In this book, the authors seek to identify how Warren Buffet goes about identifying which companies are most suitable to his trading strategy. Buffet and Clark outline the entire process, from locating and researching a verity of financial documents, to the final sale of the stock.
Their detailed discussion of the process includes insight into the implementation of Warren’s
investment strategy, and although the book has a straightforward approach, it requires a general
background understanding of both finance and accounting.
All publicly traded companies must file quarterly financial statements with the SEC.
These quarterly reports, called 8Q’s, are made available to the public via the internet.
Specifically these reports are available at Yahoo Finance, which is the website I have used myself for many years.
2
Utilizing this free and easily accessible financial information is the key
to Warren’s investment strategy.
With this understanding, the authors break down each financial document and how to interpret and understand it.
The most amazing part of these websites is the technology available; comparing financial statements, running regression analysis, and analyzing corporate expenditures is can be done with the touch of a button.
The Income Statement – The authors describe Warren’s approach to utilizing the income statement.
Looking for a durable competitive advantage through the income statement is a fairly difficult process.
It involves determining whether or not money is being spent in all the correct
places.
One must determine not only how a particular company, in a particular industry spends money but also how a company such as this one should spend in this particular industry.
Warren Buffet achieves this through painstaking analysis of every modicum of information given in the income statement.
The Balance Sheet – The basic formula is simple enough: Assets = Liabilities + Equity.
The question is how are liabilities and equity are advantageous, and how can assets be a drain on
2
www.finance.yahoo.com
the company.
The authors demonstrate how Warren Buffet has come to interpret each aspect of
the balance sheet.
First what assets are appropriate, how much cash is on hand, what type of
inventory conversion cycle is being employed and how much credit the company tends to extend.
Second what liabilities the company has incurred, both short term and long term debt can have devastating effects on a company if they are not managed correctly.
Finally the authors detail how Warren’s strategy dissects equity.
Above average retained earnings or purchased treasury stock are an indicator of a financially healthy corporation.
The authors indicate that the balance sheet should present a clean bill of health for any good investment.
The Cash Flow Statement – The cash flow statement provides the answer to a simple
question;
how much capital does a corporation require?
The authors present three categories of cash flow, the first being cash flow generated from operating activities.
Operating activities are simple to understand, and can be summarized as net income after depreciation and amortization.
The second category is cash flow generated from investing operations.
Here Warren seeks out the most favorable ration of capital expenditures to investing income.
The authors describe in great detail how to much capital expenditure can reek havoc on what otherwise appears a good investment.
The third and final category is cash flow generated from financing activities;
financing activities simply illustrate how a company raises money to pay for its processes.
The cash flow statement details the inner-workings of any corporation, and if used correctly can help to diagnose a problem before it is too late.
Warren Buffett and the Interpretation of Financial Statements, The search for the
Company with a Durable Competitive Advantage, is recommended to people who have a general background understanding of finance and accounting, and want to educate themselves on some of the details Warren Buffet’s investing strategies.
I would not recommend this book to someone who is new to investing, or has never taken a business finance class.
Warren’s novel and often counter intuitive approach to investing should open the mind of business savvy investor.
Company with a Durable Competitive Advantage
Years ago, investing was left to the professionals.
Solid investment strategies took large teams of financial analysts and accountants years to implement.
However, in today’s ever improving technology driven culture, a single person could implement these strategies with just a click of a button.
A tech-savvy investor can run a regression analysis, which at one point might
have taken that previously mentioned team of professionals a month, in ten minutes or less. What has changed?
The simplest, and most general answer, is technology; and Warren Buffet utilizes
this technology in every aspect of his investments.
Warren Buffet is one of the best and most well known investors in the world and the
strategies that got him where he is today are nothing short of genius.
These investment strategies, derived from Benjamin Graham’s value investing, disrupt conventional investing maxims like the greater the risk the greater the potential return.
1
Searching for a durable competitive advantage diminishes potential risk without diminishing returns, and maintaining long-term investments eliminates costly capital gains tax. But what is truly amazing Warren Buffet’s ability to continuously stay ahead of the curve and identify the durable competitive advantage quickly and correctly.
1
See, http://www.investopedia.com/university/greatest/benjamingraham.asp (Describing Benjamin Graham as the father of Value Investing)
1
In this book, the authors seek to identify how Warren Buffet goes about identifying which companies are most suitable to his trading strategy. Buffet and Clark outline the entire process, from locating and researching a verity of financial documents, to the final sale of the stock.
Their detailed discussion of the process includes insight into the implementation of Warren’s
investment strategy, and although the book has a straightforward approach, it requires a general
background understanding of both finance and accounting.
All publicly traded companies must file quarterly financial statements with the SEC.
These quarterly reports, called 8Q’s, are made available to the public via the internet.
Specifically these reports are available at Yahoo Finance, which is the website I have used myself for many years.
2
Utilizing this free and easily accessible financial information is the key
to Warren’s investment strategy.
With this understanding, the authors break down each financial document and how to interpret and understand it.
The most amazing part of these websites is the technology available; comparing financial statements, running regression analysis, and analyzing corporate expenditures is can be done with the touch of a button.
The Income Statement – The authors describe Warren’s approach to utilizing the income statement.
Looking for a durable competitive advantage through the income statement is a fairly difficult process.
It involves determining whether or not money is being spent in all the correct
places.
One must determine not only how a particular company, in a particular industry spends money but also how a company such as this one should spend in this particular industry.
Warren Buffet achieves this through painstaking analysis of every modicum of information given in the income statement.
The Balance Sheet – The basic formula is simple enough: Assets = Liabilities + Equity.
The question is how are liabilities and equity are advantageous, and how can assets be a drain on
2
www.finance.yahoo.com
the company.
The authors demonstrate how Warren Buffet has come to interpret each aspect of
the balance sheet.
First what assets are appropriate, how much cash is on hand, what type of
inventory conversion cycle is being employed and how much credit the company tends to extend.
Second what liabilities the company has incurred, both short term and long term debt can have devastating effects on a company if they are not managed correctly.
Finally the authors detail how Warren’s strategy dissects equity.
Above average retained earnings or purchased treasury stock are an indicator of a financially healthy corporation.
The authors indicate that the balance sheet should present a clean bill of health for any good investment.
The Cash Flow Statement – The cash flow statement provides the answer to a simple
question;
how much capital does a corporation require?
The authors present three categories of cash flow, the first being cash flow generated from operating activities.
Operating activities are simple to understand, and can be summarized as net income after depreciation and amortization.
The second category is cash flow generated from investing operations.
Here Warren seeks out the most favorable ration of capital expenditures to investing income.
The authors describe in great detail how to much capital expenditure can reek havoc on what otherwise appears a good investment.
The third and final category is cash flow generated from financing activities;
financing activities simply illustrate how a company raises money to pay for its processes.
The cash flow statement details the inner-workings of any corporation, and if used correctly can help to diagnose a problem before it is too late.
Warren Buffett and the Interpretation of Financial Statements, The search for the
Company with a Durable Competitive Advantage, is recommended to people who have a general background understanding of finance and accounting, and want to educate themselves on some of the details Warren Buffet’s investing strategies.
I would not recommend this book to someone who is new to investing, or has never taken a business finance class.
Warren’s novel and often counter intuitive approach to investing should open the mind of business savvy investor.
Buffett: The Making of an American Capitalist (1995),
Roger Lowenstein.
Academic scholars, Wall Street pundits, and the media
continually tell us that it is impossible to beat the markets. Yet
Buffett had a compounded annual gain of 29.2 percent, while
the major stock averages advanced 11 percent or so a year.
So, what are the lessons we can glean from studying this icon
in American investing. In reading Lowenstein’s excellent work
I have attempted to pull a few of Buffett’s dominant and
recurring qualities to the forefront for our consideration.
1. Singular Focus: In writing to Jerry Orans, Buffett ripped the conventional wisdom as
regards investing for capital or income.
“The objectives you mention in your letter mean nothing.
That is all a lot of bull put out by the sponsors.
Everyone has the same objective - to end up with more dough than they start with a minimum of risk.” Pg. 61
2. Staunch Independence: “I will tell you the secret of getting rich. You try to be greedy
when others are fearful and you try to be very fearful when others are very greedy. We derive no comfort because important people, or vocal people, or great numbers of people agree with us.
Nor do we derive comfort if they don’t.” Pgs. 50 & 85
3. Serious Research: “Knapp’s first impression was that ‘Buffett knew almost every balance
sheet on the New York Stock Exchange. He had a most unusual appetite for research.
Buffett spent the day reading annual reports and business publications and talking on the telephone.
He said he read ‘a couple thousand’ financial statements a year.” Pgs. 45, 49,
61, & 130
4. Knowing When to Sell: “It seemed that the dizzier the Go-Go’s success, the greater was
Buffett’s urge to apply the brakes.
In May 1969 he, stunned his partners with the news that he was liquidating Buffett Partnership.
And now, at the height of the bull market, he was getting out.” And again, “by 1987, Berkshire was stuffed with cash.
In the spring, he quietly sold every stock in the portfolio save for the ‘permanent’ three.
He was stumped for a place to reinvest.” Pgs. 100, 114, 296
5. Knowing When to Buy: In 1973, “he would run his finger down the price-earnings column
of the sock table, and practically every P-E was in single digits.
It was one of those rare times on Wall Street: America was being given away, and nobody wanted it. Buffett’s reaction was instinctive: Be greedy when others are fearful. In 1974, with the market at a low, he said in Forbes, “Now is the time to invest and get rich.” Pgs. 150, 161
6. Ignoring the Noise: “By the end of 1973, the market value of Berkshire’s portfolio, which had cost a total of $52 million, had sunk to only $40 million.
His paper losses worsened significantly in 1974.
His net worth, as measured by Berkshire’s prices, fell by half.
Yet it seemed to dampen his spirits not at all.
In the sixties, when he had been making tons of money, he had been full of fearful prophecies.
Now, with his portfolio underwater, he was salivating.” Pg. 156
7. Values and Patience: “Fund managers who had been eager to buy the nifty fifty at eighty
times earnings were unwilling to buy Affiliated at five times. To Buffett, this was madness.
He tartly observed, ‘I have never been able to figure out why it’s riskier to buy something
at $40 million than at $80 million.
By early 1986, over the last twenty-one years, Berkshire
stock had multiplied 167 times, while the Dow had merely doubled.” Pgs. 156, 275, 316
Roger Lowenstein.
Academic scholars, Wall Street pundits, and the media
continually tell us that it is impossible to beat the markets. Yet
Buffett had a compounded annual gain of 29.2 percent, while
the major stock averages advanced 11 percent or so a year.
So, what are the lessons we can glean from studying this icon
in American investing. In reading Lowenstein’s excellent work
I have attempted to pull a few of Buffett’s dominant and
recurring qualities to the forefront for our consideration.
1. Singular Focus: In writing to Jerry Orans, Buffett ripped the conventional wisdom as
regards investing for capital or income.
“The objectives you mention in your letter mean nothing.
That is all a lot of bull put out by the sponsors.
Everyone has the same objective - to end up with more dough than they start with a minimum of risk.” Pg. 61
2. Staunch Independence: “I will tell you the secret of getting rich. You try to be greedy
when others are fearful and you try to be very fearful when others are very greedy. We derive no comfort because important people, or vocal people, or great numbers of people agree with us.
Nor do we derive comfort if they don’t.” Pgs. 50 & 85
3. Serious Research: “Knapp’s first impression was that ‘Buffett knew almost every balance
sheet on the New York Stock Exchange. He had a most unusual appetite for research.
Buffett spent the day reading annual reports and business publications and talking on the telephone.
He said he read ‘a couple thousand’ financial statements a year.” Pgs. 45, 49,
61, & 130
4. Knowing When to Sell: “It seemed that the dizzier the Go-Go’s success, the greater was
Buffett’s urge to apply the brakes.
In May 1969 he, stunned his partners with the news that he was liquidating Buffett Partnership.
And now, at the height of the bull market, he was getting out.” And again, “by 1987, Berkshire was stuffed with cash.
In the spring, he quietly sold every stock in the portfolio save for the ‘permanent’ three.
He was stumped for a place to reinvest.” Pgs. 100, 114, 296
5. Knowing When to Buy: In 1973, “he would run his finger down the price-earnings column
of the sock table, and practically every P-E was in single digits.
It was one of those rare times on Wall Street: America was being given away, and nobody wanted it. Buffett’s reaction was instinctive: Be greedy when others are fearful. In 1974, with the market at a low, he said in Forbes, “Now is the time to invest and get rich.” Pgs. 150, 161
6. Ignoring the Noise: “By the end of 1973, the market value of Berkshire’s portfolio, which had cost a total of $52 million, had sunk to only $40 million.
His paper losses worsened significantly in 1974.
His net worth, as measured by Berkshire’s prices, fell by half.
Yet it seemed to dampen his spirits not at all.
In the sixties, when he had been making tons of money, he had been full of fearful prophecies.
Now, with his portfolio underwater, he was salivating.” Pg. 156
7. Values and Patience: “Fund managers who had been eager to buy the nifty fifty at eighty
times earnings were unwilling to buy Affiliated at five times. To Buffett, this was madness.
He tartly observed, ‘I have never been able to figure out why it’s riskier to buy something
at $40 million than at $80 million.
By early 1986, over the last twenty-one years, Berkshire
stock had multiplied 167 times, while the Dow had merely doubled.” Pgs. 156, 275, 316
03 септември 2009
Berkshire Hathaway навлиза в ипотечния бизнес
INSURANCE.BG
запиши отпечатай изпрати на приятел
Компанията на инвеститора-милиардер Уорън Бъфет купува активите на Capmark Financial
Компанията на инвеститора-милиардер Уорън Бъфет Berkshire Hathaway Inc. и кредиторът Leucadia National Corp. се споразумяха да похарчат $490 млн. за свързаните с недвижима собственост активи на близката до фалит Capmark Financial Group Inc., съобщи агенция Блумбърг.
Банката Capmark, принадлежаща на редица акционери, сред които KKR & Co. и Goldman Sachs Group Inc., заплати $40 млн. за продажбата на ипотечния си бизнес, както и бизнеса за обслужване на кредити на алианс между Berkshire и Leucadia.
Миналото тримесечие Capmark загуби $1,6 млрд. и съобщи, че Федералната корпорация за застраховане на депозитите на САЩ иска от компанията да увеличи капитала си.
Capmark е една от най-големите ипотечни компании в САЩ с ипотеки за над $10 млрд. Компанията обслужва дълг от $360 млрд.
Berkshire Hathaway навлиза в ипотечния бизнес
INSURANCE.BG
запиши отпечатай изпрати на приятел
Компанията на инвеститора-милиардер Уорън Бъфет купува активите на Capmark Financial
Компанията на инвеститора-милиардер Уорън Бъфет Berkshire Hathaway Inc. и кредиторът Leucadia National Corp. се споразумяха да похарчат $490 млн. за свързаните с недвижима собственост активи на близката до фалит Capmark Financial Group Inc., съобщи агенция Блумбърг.
Банката Capmark, принадлежаща на редица акционери, сред които KKR & Co. и Goldman Sachs Group Inc., заплати $40 млн. за продажбата на ипотечния си бизнес, както и бизнеса за обслужване на кредити на алианс между Berkshire и Leucadia.
Миналото тримесечие Capmark загуби $1,6 млрд. и съобщи, че Федералната корпорация за застраховане на депозитите на САЩ иска от компанията да увеличи капитала си.
Capmark е една от най-големите ипотечни компании в САЩ с ипотеки за над $10 млрд. Компанията обслужва дълг от $360 млрд.
BYD: Бъфет иска да купи още акции
31 август, 2009
Виж коментарите
Коментирай
Американският милиардер Уорън Бъфет възнамерява да увеличи дела си в китайският производител на електрически автомобили и батерии BYD, съобщи президента на компанията в понеделник. Новината доведе до ръст на акциите на дружеството от 8 процента.
MidAmerican Energy Holdings, подразделение на Berkshire Hathaway купи 10 процента от BYD за $ 230 милиона или около HK $ 8 на акция през септември миналата година, предизвиквайки огромен интерес към акцията.
„Намерението на MidAmerican винаги е било да повиши дела си в BYD, защото вярва, че компанията има добри перспективи в развитието на алтернативните енергийни технологии, но ние все още обмисляме дали да продаваме още акции” заяви пред репортери днес Уан Чуанфу.
Компанията, която е най-големия листван в Хонг Конг автомобилен производител съобщи, че очаква модела й e6 да се появи догодина на американския пазар, доста по-рано от предварителния график.
„Акциите на BYD, не са евтини при сегашната цена, но тъй като стратегията на дружеството е в съответствие с политиката на Пекин, а също така има и подкрепата на Бъфет, пазарът е готов да плати премия“, коментира Бен Куонг, главен оперативен директор на KGI.
31 август, 2009
Виж коментарите
Коментирай
Американският милиардер Уорън Бъфет възнамерява да увеличи дела си в китайският производител на електрически автомобили и батерии BYD, съобщи президента на компанията в понеделник. Новината доведе до ръст на акциите на дружеството от 8 процента.
MidAmerican Energy Holdings, подразделение на Berkshire Hathaway купи 10 процента от BYD за $ 230 милиона или около HK $ 8 на акция през септември миналата година, предизвиквайки огромен интерес към акцията.
„Намерението на MidAmerican винаги е било да повиши дела си в BYD, защото вярва, че компанията има добри перспективи в развитието на алтернативните енергийни технологии, но ние все още обмисляме дали да продаваме още акции” заяви пред репортери днес Уан Чуанфу.
Компанията, която е най-големия листван в Хонг Конг автомобилен производител съобщи, че очаква модела й e6 да се появи догодина на американския пазар, доста по-рано от предварителния график.
„Акциите на BYD, не са евтини при сегашната цена, но тъй като стратегията на дружеството е в съответствие с политиката на Пекин, а също така има и подкрепата на Бъфет, пазарът е готов да плати премия“, коментира Бен Куонг, главен оперативен директор на KGI.
BYD с първи завод за масово производство на батерии за електрическите си автомобили
22 август, 2009
Виж коментарите
Коментирай
Китайската компания за производство на батерии и електрически автомобили BYD пусна в експлоатация завод в който ще започне масовото производство на литиеви батерии за електрически автомобили. Заводът е в Хуижоу, в южната китайска провинция Гуандонг.
Компанията, дял в която купи и Уорън Бъфет инжектира близо 5 милиарда юана (731,5 милиона долара) в завода в Хуижоу, който ще произвежда презареждащи се батерии и автомобилни части, съобщава China Securities Journal.
Съоръженията за производството на батериите за електрическите автомобили на компанията са практически готови, като бяха изградени за по-малко от година (строителството започна миналия септември).
Първият хибрид ( F3DM) на базираната в Шенжен компания направи дебюта си през миналия декември. Заводът в Хуижоу, първия в който ще се произвеждат масово литиево-йонните батерии за автомобилите на компанията е ключова стъпка в развитието на производството й.
Наскоро президентът на BYD изрази увереност, че компанията ще успее да предложи първите си изцяло електрически автомобили на американския пазар доста по-рано от очакваното.
22 август, 2009
Виж коментарите
Коментирай
Китайската компания за производство на батерии и електрически автомобили BYD пусна в експлоатация завод в който ще започне масовото производство на литиеви батерии за електрически автомобили. Заводът е в Хуижоу, в южната китайска провинция Гуандонг.
Компанията, дял в която купи и Уорън Бъфет инжектира близо 5 милиарда юана (731,5 милиона долара) в завода в Хуижоу, който ще произвежда презареждащи се батерии и автомобилни части, съобщава China Securities Journal.
Съоръженията за производството на батериите за електрическите автомобили на компанията са практически готови, като бяха изградени за по-малко от година (строителството започна миналия септември).
Първият хибрид ( F3DM) на базираната в Шенжен компания направи дебюта си през миналия декември. Заводът в Хуижоу, първия в който ще се произвеждат масово литиево-йонните батерии за автомобилите на компанията е ключова стъпка в развитието на производството й.
Наскоро президентът на BYD изрази увереност, че компанията ще успее да предложи първите си изцяло електрически автомобили на американския пазар доста по-рано от очакваното.
Покупките в здравния бизнес накараха Бъфет да коментира икономиката в болнична метафора
19 август, 2009
Виж коментарите
Коментирай
Икономиката на САЩ излиза от спешното отделение и започва да се възстановява бавно, пише в днешната си рубрика в New York Times Уорън Бъфет. Страната трябва да се справи със страничните ефекти на „монетарните лекарства” , които продължават да и се предписват.
Нетният дълг на страната расте като гъба, пише Бъфет. През настоящата фискална година той ще нараства с по един процентен пункт на месец, като ще се увеличи до 56% от БВП – при старт от 41%, коментира легендарния инвеститор.
„Непосредствената ни цел е да изправим страната на крака и да я накараме да оживее – каквото и да отнеме” – сочи той, като добавя, че след като растежа е веднъж осигурен правителството трябва да спре нарастването на съотношението дълг/БВП.
19 август, 2009
Виж коментарите
Коментирай
Икономиката на САЩ излиза от спешното отделение и започва да се възстановява бавно, пише в днешната си рубрика в New York Times Уорън Бъфет. Страната трябва да се справи със страничните ефекти на „монетарните лекарства” , които продължават да и се предписват.
Нетният дълг на страната расте като гъба, пише Бъфет. През настоящата фискална година той ще нараства с по един процентен пункт на месец, като ще се увеличи до 56% от БВП – при старт от 41%, коментира легендарния инвеститор.
„Непосредствената ни цел е да изправим страната на крака и да я накараме да оживее – каквото и да отнеме” – сочи той, като добавя, че след като растежа е веднъж осигурен правителството трябва да спре нарастването на съотношението дълг/БВП.
Бъфет продължава да живее в интересен филм
8 септември, 2009
Виж коментарите
Коментирай
Уорън Бъфет често казва, че обича да ходи на работа всеки ден. Въпреки, че изгуби, поне на хартия 25 милиарда от личното си богатство, финансовата криза изобщо не е променила ентусиазма му за работа.
Бъфет заявява пред NY Times:
„Последната година е невероятно интересен период. Самата драма. Да се гледа този филм бе забавно, да участваш в него също, в известна степен, макар и не по отношение на това, което се случи с живота на хората”
А той през последните месеци продължава да твърди, че филма все още не е достигнал кулминация:
„Проблемите още не са свършили. Трябва да „съберем” икономиката, така че да функционира по начина по който трябва”
Коментарите на Бъфет са от интервю от миналата седмица в Times, части от което се коментират в статия от днес озаглавена „Наблюдаваният отблизо Бъфет преизчислява залозите си”
Греъм Боули припомня по какъв начин Бъфет се е възползвал досега от кризата, отбелязвайки, че малцина на или извън Wall Street са капитализирали кризата толкова умело, колкото Бъфет.
Боули адмирира поведението на Бъфет и коментира, че мнозина са побягнали миналата есен, по същото време, когато инвеститора от Омаха вкарваше милиарди в General Electric и Goldman Sachs. Данъкоплатците спасиха много от компаниите, в които Бъфет има инвестиции, като Goldman, American Express, Bank of America, Wells Fargo, и U.S. Bancorp.
„След като посъветва Вашингтон да спаси финансовата индустрия на нацията и призова американците публично да купуват акции, Бъфет сам скочи…Той се позиционира достатъчно добре, така че да се възползва от пазарния хаос – и това оправдава имиджа му на един от най-великите инвеститори на всички времена”
В момента, обаче според Боули у Бъфет има известно отдръпване, като Berkshire Hathaway стои настрана, купува по-малко акции, като в същото време инвестира в корпоративни и държавни облигации”
Според Боули това може би е знак, че за Бъфет фондовата борса може би отново се насочва надолу.
Дали тези притеснения ще значат намаляване на инвестициите на Berkshire в акции до най-ниските нива за последните 5 години.
Вероятно. Но да си припомним, че дори, когато Berkshire „дръзко купуваха” преди година те не купуваха много акции.
Когато компанията на Бъфет обяви покупките си за четвъртото тримесечие на миналата година видяхме повече продажби, отколкото покупки, включително 54-процентово редуциране на дела в Johnson & Johnson и 7,4-процентово на този в U.S. Bancorp.
Милиардите на Бъфет и престижа на парите му му отвориха вратите за колосални заеми към Goldman и GE, с годишна възвръщаемост от 10% (продажбата на Johnson & Johnson помогна за това)
Ако можете да правите подобни сделки, с подобна гарантирана възвръщаемост има смисъл да се фокусирате върху корпоративен дълг…дори и да не се притеснявате, че фондовата борса ще падне отново.
8 септември, 2009
Виж коментарите
Коментирай
Уорън Бъфет често казва, че обича да ходи на работа всеки ден. Въпреки, че изгуби, поне на хартия 25 милиарда от личното си богатство, финансовата криза изобщо не е променила ентусиазма му за работа.
Бъфет заявява пред NY Times:
„Последната година е невероятно интересен период. Самата драма. Да се гледа този филм бе забавно, да участваш в него също, в известна степен, макар и не по отношение на това, което се случи с живота на хората”
А той през последните месеци продължава да твърди, че филма все още не е достигнал кулминация:
„Проблемите още не са свършили. Трябва да „съберем” икономиката, така че да функционира по начина по който трябва”
Коментарите на Бъфет са от интервю от миналата седмица в Times, части от което се коментират в статия от днес озаглавена „Наблюдаваният отблизо Бъфет преизчислява залозите си”
Греъм Боули припомня по какъв начин Бъфет се е възползвал досега от кризата, отбелязвайки, че малцина на или извън Wall Street са капитализирали кризата толкова умело, колкото Бъфет.
Боули адмирира поведението на Бъфет и коментира, че мнозина са побягнали миналата есен, по същото време, когато инвеститора от Омаха вкарваше милиарди в General Electric и Goldman Sachs. Данъкоплатците спасиха много от компаниите, в които Бъфет има инвестиции, като Goldman, American Express, Bank of America, Wells Fargo, и U.S. Bancorp.
„След като посъветва Вашингтон да спаси финансовата индустрия на нацията и призова американците публично да купуват акции, Бъфет сам скочи…Той се позиционира достатъчно добре, така че да се възползва от пазарния хаос – и това оправдава имиджа му на един от най-великите инвеститори на всички времена”
В момента, обаче според Боули у Бъфет има известно отдръпване, като Berkshire Hathaway стои настрана, купува по-малко акции, като в същото време инвестира в корпоративни и държавни облигации”
Според Боули това може би е знак, че за Бъфет фондовата борса може би отново се насочва надолу.
Дали тези притеснения ще значат намаляване на инвестициите на Berkshire в акции до най-ниските нива за последните 5 години.
Вероятно. Но да си припомним, че дори, когато Berkshire „дръзко купуваха” преди година те не купуваха много акции.
Когато компанията на Бъфет обяви покупките си за четвъртото тримесечие на миналата година видяхме повече продажби, отколкото покупки, включително 54-процентово редуциране на дела в Johnson & Johnson и 7,4-процентово на този в U.S. Bancorp.
Милиардите на Бъфет и престижа на парите му му отвориха вратите за колосални заеми към Goldman и GE, с годишна възвръщаемост от 10% (продажбата на Johnson & Johnson помогна за това)
Ако можете да правите подобни сделки, с подобна гарантирана възвръщаемост има смисъл да се фокусирате върху корпоративен дълг…дори и да не се притеснявате, че фондовата борса ще падне отново.
Бъфет: Последните 18 месеца бяха „финансова драма“
08.09.2009 15:34
Милиардерът Уорън Бъфет винаги казва, че обича да ходи на работа всеки ден. Макар заради глобалната криза неговото богатство да е намаляло счетоводно с около 25 млрд. долара, то тя не е успяла да навреди на ентусиазма му за работа.
„Последната година и половина беше извънредно интересен период. Просто една драма. Да гледаш отстрани бе забавно, участието във филма – също, не обаче и в това, което тя причини на живота на хората“, казва Бъфет в интервю за New York Times.
Както неведнъж през последните месеци Бъфет е посочвал, „филмът“ продължава да се играе.
„Все още не сме преодолели проблемите. Трябва да върнем буксуващата икономика обратно към нейното нормално функциониране“, заявява той.
Посочените цитати са от миналата седмица, а сега са включени в анализ относно инвестиционния портфейл на Уорън Бъфет и неговото развитие през кризата. В него се посочва, че милиардерът е успял да извлече предимства в трудните времена така, „както малко хора на Wall Street са успели да го направят“.
В анализа се казва, че в момента, когато повечето инвеститори са бягали изплашени, Бъфет е инвестирал милиарди в Goldman Sachs и General Electric, което му е донесло значителни печалби. Това е помогнало и за договарянето на доста сериозни заеми към двете компании с доходност от високите за САЩ 10%.
Портфейлът на Бъфет обаче често е съставен от непопулярни компании, което затруднява малкия инвеститор в преследването на доходност чрез позициите на милиардера, се казва още в материала.
08.09.2009 15:34
Милиардерът Уорън Бъфет винаги казва, че обича да ходи на работа всеки ден. Макар заради глобалната криза неговото богатство да е намаляло счетоводно с около 25 млрд. долара, то тя не е успяла да навреди на ентусиазма му за работа.
„Последната година и половина беше извънредно интересен период. Просто една драма. Да гледаш отстрани бе забавно, участието във филма – също, не обаче и в това, което тя причини на живота на хората“, казва Бъфет в интервю за New York Times.
Както неведнъж през последните месеци Бъфет е посочвал, „филмът“ продължава да се играе.
„Все още не сме преодолели проблемите. Трябва да върнем буксуващата икономика обратно към нейното нормално функциониране“, заявява той.
Посочените цитати са от миналата седмица, а сега са включени в анализ относно инвестиционния портфейл на Уорън Бъфет и неговото развитие през кризата. В него се посочва, че милиардерът е успял да извлече предимства в трудните времена така, „както малко хора на Wall Street са успели да го направят“.
В анализа се казва, че в момента, когато повечето инвеститори са бягали изплашени, Бъфет е инвестирал милиарди в Goldman Sachs и General Electric, което му е донесло значителни печалби. Това е помогнало и за договарянето на доста сериозни заеми към двете компании с доходност от високите за САЩ 10%.
Портфейлът на Бъфет обаче често е съставен от непопулярни компании, което затруднява малкия инвеститор в преследването на доходност чрез позициите на милиардера, се казва още в материала.
понеделник, 7 септември 2009 г.
Завръщат ли се конгломератите?
Елементи като висок паричен приток, стабилни печалби и здрав баланс са ключ към успеха на диверсифицирания бизнес
25.08.2009 16:32:53
По-голямата част от Berkshire Hathaway на Уорън Бъфет е конгломерат от стар модел с дейност от застраховане до жилищно строителство.
Снимка: ЕПА/БГНЕС
Тони Джаксън
На пръв поглед за Уорън Бъфет изминалата година бе изпълнена с превратности. Компанията му Berkshire Hathaway претърпя ужасяващи загуби през първото тримесечие и регистрира активно оздравяване през второто.
Реалността обаче е малко по-различна. По-голямата част от компанията (около две трети по стойност на активите) е конгломерат от стар модел с дейност от застраховане до жилищно строителство. Той е претърпял едва 13% спад на печалбите в първото тримесечие и 31% през второто, които обаче се засенчват от загубите на хартия и печалбите на пазарите.
Друг пример е General Electric – стар конгломерат, борещ се с бурята.
И при него щетите са нанесени от големите му затруднени финансови звена.
И в двете компании основен фактор за издънките са били растящите печалби от електроуреди.
В случая с Berkshire те са били изцяло собственост на компанията, а с GE – снабдяване с турбини и друго оборудване от електрогиганта.
Класическата стратегия на диверсификация май върши работа.
А може би моделът на конгломерата, дискредитиран от десетилетия, ще се завърне?
Критиките срещу конгломератите (освен това, че много от тях са се разпаднали през 70-те и 80-те) са в две посоки.
Първо, твърди се, че управлението работи най-добре, когато вниманието му е концентрирано.
Сложете всичките си яйца в една кошница, е казал Марк Твен, и наблюдавайте кошницата.
Стратегията има очевидни рискове.
Но това, твърди вторият аргумент, не е от значение.
Оставете справянето с риска на инвеститори, които могат да разширяват портфолиата си в редица независими една от друга индустрии.
Може би е слаба утеха за борда, изправен пред криза в тясната си индустрия, да знае, че друга компания в различен сектор се справя добре.
Това е явен израз на вечната схватка между управлението и акционерите.
Напоследък акционерният довод изгуби сила, тъй като диверсификацията не работеше, както трябва
. Активите и класовете активи се движеха нагоре-надолу заедно.
Основна причина бе прекомерният ливъридж.
С развиването на ливъриджа диверсификацията ще се затвърди, но това развитие е и още един аргумент в защита на принципа на конгломерата.
В момента банковата система не може или не желае да подкрепя корпоративните си клиенти, както преди.
Това е особено вярно за трансграничното финансиране – много банки са отчасти собственост на национални правителства, които изискват национално кредитиране.
Глобалният рисков капитал е дефицит, а банките се държат като предприятия за комунални услуги.
Това се е случвало и преди – през 70-те.
Тогава, според Absolute Strategy Research (ASR), отговорът бил в конгломератите.
Защо не и днес?
Ключовата концепция е тази за „кешовата крава“, дефинирана през 70-те от Boston Consulting Group като лидер на един напълно развит пазар, чиято капиталова възвращаемост е по-висока от процента пазарен ръст.
Излишъкът на кеш може да бъде насочен към компании с прираст другаде в корпорацията.
С други думи, ако банките не помагат, заобикаляйте ги.
От ASR предполагат, че кандидатите за нов конгломерат в Европа може да включват GlaxoSmithKline, Vodafone или германската софтуерна SAP.
Друг е въпросът дали тези компании виждат бъдещето си по този начин.
Те обаче отговарят на критериите на ASR – висок паричен приток, стабилни печалби и здрав баланс.
Подобни критерии са възприети и от Бъфет.
Предлаганите кандидати за закупуване, казва той, трябва да имат стабилна история на печалби, малко или никакъв дълг и висока капиталова възвращаемост.
Той следва и класическата конгломератна стратегия на прехвърляне на кеш потока към онези части на бизнеса, които предлагат най-добра възвращаемост.
През последните 3 години (случайно или не) над 60% от капиталовите разходи на Berkshire са отишли в електрическия бизнес.
Това поделение е донесло едва 14% от печалбата за периода, но сега работи повече от пълноценно.
Същата стратегия е възприета и от GE.
Както обясни веднъж бившият й шеф Джак Уелч, „нашата работа е разпределението на капитала – интелектуален и финансов.
Помириши, усети, докосни, чуй и после разпределяй.
И допускай грешки – ние сме достатъчно големи, за да грешим“.
С право може да се твърди, че основната грешка на GE в последните години – прекомерната зависимост от финансовите услуги, е достатъчно голяма, за да навреди. Но това не е недостатък в конгломератния принцип, а отклонение от него.
Фактът, че моделът на конгломерата звучи логично, не гарантира завръщането му.
Но е факт, че най-стабилно представилите се в последните пазарни сривове са здрави, дефанзивни бизнеси като търговия на дребно с храни или производители на потребителски стоки.
Ако се управляват правилно, конгломератите ще имат същите дефанзивни качества.
Елементи като висок паричен приток, стабилни печалби и здрав баланс са ключ към успеха на диверсифицирания бизнес
25.08.2009 16:32:53
По-голямата част от Berkshire Hathaway на Уорън Бъфет е конгломерат от стар модел с дейност от застраховане до жилищно строителство.
Снимка: ЕПА/БГНЕС
Тони Джаксън
На пръв поглед за Уорън Бъфет изминалата година бе изпълнена с превратности. Компанията му Berkshire Hathaway претърпя ужасяващи загуби през първото тримесечие и регистрира активно оздравяване през второто.
Реалността обаче е малко по-различна. По-голямата част от компанията (около две трети по стойност на активите) е конгломерат от стар модел с дейност от застраховане до жилищно строителство. Той е претърпял едва 13% спад на печалбите в първото тримесечие и 31% през второто, които обаче се засенчват от загубите на хартия и печалбите на пазарите.
Друг пример е General Electric – стар конгломерат, борещ се с бурята.
И при него щетите са нанесени от големите му затруднени финансови звена.
И в двете компании основен фактор за издънките са били растящите печалби от електроуреди.
В случая с Berkshire те са били изцяло собственост на компанията, а с GE – снабдяване с турбини и друго оборудване от електрогиганта.
Класическата стратегия на диверсификация май върши работа.
А може би моделът на конгломерата, дискредитиран от десетилетия, ще се завърне?
Критиките срещу конгломератите (освен това, че много от тях са се разпаднали през 70-те и 80-те) са в две посоки.
Първо, твърди се, че управлението работи най-добре, когато вниманието му е концентрирано.
Сложете всичките си яйца в една кошница, е казал Марк Твен, и наблюдавайте кошницата.
Стратегията има очевидни рискове.
Но това, твърди вторият аргумент, не е от значение.
Оставете справянето с риска на инвеститори, които могат да разширяват портфолиата си в редица независими една от друга индустрии.
Може би е слаба утеха за борда, изправен пред криза в тясната си индустрия, да знае, че друга компания в различен сектор се справя добре.
Това е явен израз на вечната схватка между управлението и акционерите.
Напоследък акционерният довод изгуби сила, тъй като диверсификацията не работеше, както трябва
. Активите и класовете активи се движеха нагоре-надолу заедно.
Основна причина бе прекомерният ливъридж.
С развиването на ливъриджа диверсификацията ще се затвърди, но това развитие е и още един аргумент в защита на принципа на конгломерата.
В момента банковата система не може или не желае да подкрепя корпоративните си клиенти, както преди.
Това е особено вярно за трансграничното финансиране – много банки са отчасти собственост на национални правителства, които изискват национално кредитиране.
Глобалният рисков капитал е дефицит, а банките се държат като предприятия за комунални услуги.
Това се е случвало и преди – през 70-те.
Тогава, според Absolute Strategy Research (ASR), отговорът бил в конгломератите.
Защо не и днес?
Ключовата концепция е тази за „кешовата крава“, дефинирана през 70-те от Boston Consulting Group като лидер на един напълно развит пазар, чиято капиталова възвращаемост е по-висока от процента пазарен ръст.
Излишъкът на кеш може да бъде насочен към компании с прираст другаде в корпорацията.
С други думи, ако банките не помагат, заобикаляйте ги.
От ASR предполагат, че кандидатите за нов конгломерат в Европа може да включват GlaxoSmithKline, Vodafone или германската софтуерна SAP.
Друг е въпросът дали тези компании виждат бъдещето си по този начин.
Те обаче отговарят на критериите на ASR – висок паричен приток, стабилни печалби и здрав баланс.
Подобни критерии са възприети и от Бъфет.
Предлаганите кандидати за закупуване, казва той, трябва да имат стабилна история на печалби, малко или никакъв дълг и висока капиталова възвращаемост.
Той следва и класическата конгломератна стратегия на прехвърляне на кеш потока към онези части на бизнеса, които предлагат най-добра възвращаемост.
През последните 3 години (случайно или не) над 60% от капиталовите разходи на Berkshire са отишли в електрическия бизнес.
Това поделение е донесло едва 14% от печалбата за периода, но сега работи повече от пълноценно.
Същата стратегия е възприета и от GE.
Както обясни веднъж бившият й шеф Джак Уелч, „нашата работа е разпределението на капитала – интелектуален и финансов.
Помириши, усети, докосни, чуй и после разпределяй.
И допускай грешки – ние сме достатъчно големи, за да грешим“.
С право може да се твърди, че основната грешка на GE в последните години – прекомерната зависимост от финансовите услуги, е достатъчно голяма, за да навреди. Но това не е недостатък в конгломератния принцип, а отклонение от него.
Фактът, че моделът на конгломерата звучи логично, не гарантира завръщането му.
Но е факт, че най-стабилно представилите се в последните пазарни сривове са здрави, дефанзивни бизнеси като търговия на дребно с храни или производители на потребителски стоки.
Ако се управляват правилно, конгломератите ще имат същите дефанзивни качества.
Оферта на Kraft Foods към Cadbury за $16,7 милиарда е била отхвърлена
7 септември, 2009
Най-голямата хранителна група в Северна Америка – Kraft Foods съобщи, че е направила оферта за сливане на стойност 16,7 милиарда долара към британската компания за захарни изделия Cadbury, но офертата е била отхвърлена.
Kraft съобщиха, че са предложили 300 пенса на акция и 0.2589 нови акции на Kraft за всяка на Cadbury. Офертата означава премия от 31% спрямо петъчната цена на затваряне на търговията с акцията на британската компания.
Kraft коментират, че общата компания е щяла да има приходи в размер на 50 милиарда долара и да създаде „глобален лидер в снаксовете, захарните изделия и бързите храни с изключително портфолио от водещи световни марки”.
В изявлението си от Kraft отчитат и „изключителните ползи от синергиите”, които според техни изчисления са щели да доведат до спестяване на 625 милиона долара годишно преди данъчно облагане.
7 септември, 2009
Най-голямата хранителна група в Северна Америка – Kraft Foods съобщи, че е направила оферта за сливане на стойност 16,7 милиарда долара към британската компания за захарни изделия Cadbury, но офертата е била отхвърлена.
Kraft съобщиха, че са предложили 300 пенса на акция и 0.2589 нови акции на Kraft за всяка на Cadbury. Офертата означава премия от 31% спрямо петъчната цена на затваряне на търговията с акцията на британската компания.
Kraft коментират, че общата компания е щяла да има приходи в размер на 50 милиарда долара и да създаде „глобален лидер в снаксовете, захарните изделия и бързите храни с изключително портфолио от водещи световни марки”.
В изявлението си от Kraft отчитат и „изключителните ползи от синергиите”, които според техни изчисления са щели да доведат до спестяване на 625 милиона долара годишно преди данъчно облагане.
Абонамент за:
Публикации (Atom)