What Warren Buffett knows
 
 
The Ottawa CitizenDecember 2, 2009Be the first to post a comment
 
 

Much has been made of Warren Buffett's $34-billion purchase of the railway concern Burlington Northern Santa Fe Corporation.

The purchase strained the resources of Buffett's holding company, Berkshire Hathaway, quite an accomplishment given that Buffett is one of the richest men in the world and his holding company one of the biggest. It's worth remembering that Buffett got rich being right. His gamble on Burlington Northern tells us something about Buffett, but also something about the future of the economy.

Buffett likes big, stable companies. Because his pool of money is so large, he can't jump in and out of stocks as easily as the wealthy barber on the corner. Quite often, when he makes a purchase, Buffett ends up owning the company. He doesn't run the company, just sits back and lets good management do the right thing. Buffett buys for the next decade, not next month.

Buffett likes companies that have a dominant position in their market. If investing were a baseball game, he'd pick the New York Yankees over the Kansas City Royals every time. To duplicate the infrastructure of Burlington Northern would cost billions of dollars, and no one is prepared to do it. Burlington Northern has already built up its own infrastructure (though there is upkeep), so the company has a huge competitive advantage -- probably insurmountable.

Because railways transport goods, they rise and fall with the economy. If no goods are being produced and sold, no need to transport them. Buffett is betting that the U.S. and global economies are going to come roaring back to life. He's also betting that food production -- corn and other bulk commodities that ship well by train -- will do well in the future. His investment is also a bet on continuing demand for coal to produce electricity.

Buffett recognizes that railways are highly efficient users of fuel. He has noted that rail, for an equal quantity of energy, can move the same amount of cargo as 120 trucks. What this means is that one of the smartest investors in the world is predicting an inevitable increase in the cost of fuel to the point that trains displace trucks as the dominant means of shipping. Buffett is buying Burlington Northern because he foresees the same kind of world that economists such as Jeff Rubin and urbanists such as Richard Florida predict: a world of high-cost oil.

At the same time, it's worth noting that Buffett is not running to cash in his assets for fear that escalating oil prices are going to cause a collapse anytime soon. He's retaining his holdings, while positioning himself for the future. Indeed, a list of Berkshire Hathaway holdings is a who's who of the biggest and best in the U.S.: American Express, Bank of America, Coca Cola, Comcast, ConocoPhillips, Costco, Exxon and Gannett. Buffett is betting that companies that have done well in the past will be also be able to position themselves for the future.

There's no reason that the traditional economy cannot adjust to new circumstances. And sometimes what seems new is not really so new. After all, Burlington Northern may be the hot new thing for Warren Buffett, but it represents an industry that has been around for a while.

Акционерите на Berkshire Hathaway ще гласуват сплит на акциите клас В
3 ноември, 2009 (33)
Виж коментарите
Коментирай

Berkshire Hathaway подготвя сплит на (по-евтиния си)клас B на акциите си в подготовка за най-голямата покупка в историята на компанията – тази на Burlington Northern Santa Fe.

Собствениците на по-евтините клас В акции ще гласуват за сплит 50 към 1, който вече бе одобрен от борда на компанията.

Berkshire съобщиха днес, че сплита е необходим като част от сделката по придобиването на железопътната компания, 22% от която вече е собственост на Berkshire.

По-голяма част от акциите, които ще бъдат емитирани при осъществяването на сделката акции на Burlington за акции на Berkshire ще са клас А, сплита се налага за да могат да се удоволетворят притежателите на дребни дялове в Burlington, които ще искат акции, вместо кеш.

При клас А няма да има сплит. Обикновените акции, клас В известни като Baby Berkshire бяха издадени за първи път през май 1996. Те бяха създадени за да може инвеститорите, които искаха да влязат в една компания с легендарния Бъфет да имат по-лесен достъп при твърде високата цена на дотогавашната акция.

Акциите, клас А в момента са най-скъпите на нюйоркската фондова борса, като вчера затвориха на нива от 98 750 долара за акция. Клас В приключиха сесията при цена от 3625 долара.

След сплита те ще струват 65,3 долара.

Акциите клас В не могат да се продават при цена малко над 1/30 от цената на акция клас А. Когато нараснат над 1/30 се купуват акции клас А и се конвертират в клас В за да може цената да се регулира под въпросното съотношение.

Една акция клас В на Berkshire, обаче има 1/200 от правото на глас на акция клас А.

Бъфет е увеличил с 90% дела си в Wal-Mart
17 ноември, 2009 (35)
Виж коментарите
Коментирай

В очевиден залог на това, че потребителите няма да изневерят на дискаунтърите с възстановяването на икономиката Berkshire Hathaway на Уорън Бъфет увеличава дела си в най-голямата световна търговска верига Wal-Mart с около 90% по време на лятото.

Компанията на Бъфет добавя близо 18 милиона акции, които в момента са на стойност 1 милиард долара.

В подаденото заявление към Комисията по Борсите и ценните книжа към 30 септември личи, че дела на компанията на Бъфет във веригата се увеличава до 37,84 милиона акции от 19,9 милиона към 30 юни.

Към цената на затваряне от вчера това означава стойност на целия дял от малко над 2 милиарда долара. Това е по-малко от 1% от пазарната капитализация на компанията.

site

11.3. Стойностно инвестиране. Подход на Бенджамин Греъм при анализ на финансовите отчети

Никое представяне на фундаменталния анализ на ценни книжа не може да бъде пълно без обсъждане на идеите на Бенджамин Греъм, "гуруто" на инвестициите. До възникването на съвременната теория на портфейлите през втората половина на този век Греъм е бил определено най-важният мислител и учител в областта на инвестиционния анализ. Неговото влияние върху професионалните инвеститори остава все още много силно.

"Магнум опусът" на Греъм е "Анализ на ценните книжа", написан съвместно с професора от Колумбийския университет Дейвид Дууд през 1934г. Посланието на тази книга е подобно на идеите, представени в настоящата тема. Греъм е убеден, че внимателният анализ на финансовите отчети на фирмата може да разкрие изгодни акции. Той разработва множество различни правила за определяне на най-важните финансови отношения и критичните стойности, с които да се преценява дали даден вид акция е подценена.

Идеята на стойностното инвестиране на Греъм се състои в това, че дори той самият вече не е привърженик на усложнените методи за анализ на ценни книжа, целящи откриването на възможности с по-добри стойности. Преди 40 години това е била благодатна дейност. В онези дни всеки добре обучен анализатор на ценни книжа може да направи добра професионална селекция на подценени емисии чрез подробни проучвания, ала в светлината на огромния обем налични изследвания Греъм се съмнява, че такива усилия на широк фронт ще генерират достатъчно добри селекции достатъчно често, за да оправдаят разходите си. В този смисъл той е на страната на идеята за "ефективния пазар", която днес е общоприета от специалистите по финанси и финансови анализатори.

Въпреки това, Бенджамин Греъм предлага един опростен подход за определяне на изгодни акции. Неговият пръв по-ограничен метод се отнася до купуването на обикновени акции на цени, по-ниски от стойността на техния оборотен капитал или от нетната стойност на текущите (т.е. краткотрайните) им активи, като се пренебрегват производствените обекти и другите основни средства, а общата стойност на всички пасиви се изважда от текущите активи. Лично той широко използва този подход при управлението на инвестиционни фондове и за период от около 30 години печели от този източник средно около 20% годишно. За известно време обаче, след средата на 50-те, този вид възможности за закупуване са станали много редки поради преобладаващия бичи пазар. Започнали са пак да се появяват по-често след упадъка от 1973-1974. Греъм смята, че това е безгрешен подход за системно инвестиране, който не се основава на индивидуалните резултати, а на очакваните "групови приходи".

*Двата полезни източника на информация, за тези, които биха желали да опитат метода на Греъм:

Outlook of Standard and poors Investment Survey of Value Line 

Тези две издания съдържат списъци на акции, които се продават под НС на оборотния капитал.

11.4. Подход на Уорън Бъфет при анализ на финансовите отчети

Финансовият успех на американския предприемач Уорън Бъфет се е превърнал в легенда. Тези 10 000 долара, които Бъфет далновидно е инвестирал в Berkshire Hatheway през 1965 г. и които се умножават до 30 млн. долара 40 години по-късно, не са мираж. За всеки начинаещ или опитен играч на световните фондови пазари е интересно как предприемачът е постигнал този успех.

Теорията на Бъфет дава най-добри резултати и анализи на две или повече акции на компании от едни и същи или сходни индустрии. За пример ще послужат два от световните фармацевтични гиганта – "Пфайцер" и "Мерк". Анализът на Бъфет съдържа седем основни компонента:

11.4.1. Доходност на СК

Бъфет търси компании, които систематично реализират по-големи печалби от средните в индустрията. Той обаче смята, че печалбите от финансовите отчети не са реални и вместо това разглежда показателя доходност на СК = Печалба / СК. 

Ако този показател е по-висок през последните 5 години от средния за отрасъла, акцията на съответното дружество се оценява положително. "Мерк" покрива този показател за разлика от "Пфайцер", въпреки че за последната година показателят "Пфайцер" е 46%, този на фармацевтичната индустрия - 34%, а на "Мерк" е 39%. През 1998 и 2000 г. обаче "Пфайцер" бележи по-ниски показатели за отрасъла.

11.4.2. Задлъжнялост

Известният милионер предпочита фирми с относително по-малка задлъжнялост и изследва показателя дългосрочен дълг към СК. За да бъде избрана, компанията трябва да има по-нисък показател през всяка една от последните 5 години в сравнение със съответните стойности на отрасъла. "Пфайцер" издържа теста със своите 15%, но "Мерк" не успява с 28% или малко над средния за индустрията.

11.4.3. Марж на печалбата

Бъфет избира компании, които имат по-висок марж на печалбата след данъци (счетоводна печалба / общо продажби) от средния за отрасъла. Критерият отново е този показател да бъде по-голям през всяка една от последните 5 години. Въпреки че и двете разглеждани компании не покриват това изискване, "Пфайцер" отчита по-добър показател през 3 от последните 5 години, а "Мерк" – единствено през 1 г.

11.4.4. Управление на паричните средства на акционерите

Веднъж преминала стадия на ускорен растеж, Бъфет очаква компанията да започне да възвръща инвестицията на акционерите си, било чрез обратно изкупуване на акции, било чрез нарастване на дивидента. И двете фармацевтични компании отговарят на това изискване през последните 5 години.

11.4.5. Растеж на цените на акциите

Като всеки инвеститор Бъфет желае нарастването на фирмените печалби да се пренесе върху цените на акциите. Изискването му е през последните 10 години пазарна капитализация на фирмата да е нараснала не по-малко от неразпределената печалба в процентно изражение. В това отношение "Пфайцер" се представя по-добре с печалба от 5 лв. в пазарна стойност за всеки 1 лв. неразпределена печалба, докато за "Мерк" съотношението e 2:1.

11.4.6. Нарастване на печалбата на собственика

Бъфет съставя собствен измерител за доходност – печалба на собственика. Той е подобен на свободните парични средства (стойността на влезлите и излезлите парични потоци от сметките на компанията, свързани с основната дейност и след приспадане на капиталовите разходи). И двете компании през всяка една от последните 5 години увеличават този показател, но средствата за акционерите на "Пфайцер" растат средно с 64% годишно, а тези на "Мерк" - с по 10%.

11.4.7. Дисконтиране към вътрешна (присъща) стойност на акцията

Бъфет изисква "маржин на сигурността", което значи, че разглежданата акция трябва да се търгува най-малко с 25% под вътрешната си стойност. "Пфайцер" и "Мерк" не отговарят на това изискване, защото и двете компании се търгуват съответно с 9% и 14% под вътрешната си стойност.

*Вътрешно присъщата стойност на една акция, означена с Vo, се дефинира като съвременната стойност на всички парични плащания от акцията към инвеститора, включително дивидентите и постъпленията от окончателната продажба на акцията, сконтирани с подходящия коригиран съобразно риска лихвен процент (к). Всеки път, когато вътрешно присъщата стойност или собствената преценка на инвеститора за реалната стойност на акцията надхвърли пазарната цена, акцията се смята за подценена и за добро вложение.

Vo = E(D1) + E(P1) / 1+ k

E(D1) – получен или очакван дивидент;

E(P1) – очаквана пазарна цена на акцията в края на годината.

В заключение, нито една от двете фирми не удовлетворява съвкупно и седемте изисквания на Бъфет. Въпреки това, анализът е много полезен при открояване на силните и слабите страни на фирмите и сравнителните възможности за инвестиране в тях.