Топ 10 на най-големите финансови кризи в света
By Георги Танев on септември 27th, 2008
За да прогнозираме бъдещето си е добре за познаваме миналото си. Това важи в двойно сила за финансовите пазари, където всяка една грешка струва твърде скъпо.
Снимката в голям размер!
10: Паниката от 1907
Чевъртата така наречена „Паника” за период от 34 години, Паниката от 1907 г. е задействана от обичайните заподозрени - свръхрастежа и спекулациите.
Стоковата борса се сгромолясва през март, а вторият срив през октомври води до масово теглене от банки и фондове, което от своя страна води до изнемогване на Националната Банка на Америка. Финансовото министерство, със значителната помощ на Джей Пи Морган и още няколко подбрани финансови институции започват състезание със обезценяването на националната валута. Вярата в пазара е възстановена през май 1908 г., а Конгресът приема закона на Алдрих-Вреланд, който създава Националната Монетарна Комисия. По-късно тя препоръчва създаването на Федералния Резерв в опит да създаде инструмент за предодвратяване или поне ограничаване на бъдещи кризи.
9: Грешката от декември - 1994
Позната още като Кризата на Песото, тя е предизвикана от новосформираното по това време мексиканско правителство, което опитвайки се чрез спешни реформи да поправи грешки на предишното правителство вади очи, вместо да изпише вежди.
Годината довела до „Грешката” е изпълнена с толкова бъркотии, че биха притеснили и най-храбрия и рисков инвеститор: бунт в Чиапас, слухове за корупция на най-високо правителствено ниво и две последователни убийства на политици. Новия президент след предсрочни избори, Ернесто Зедильо не видя друг избор от ситуацията освен деноминация на песото – ход, който накара всички пари в държавата буквално да отлетят. Това се случи толкова бързо и драматично, че почти коства новия пост на Зедильо.
8: Аржентинската икономическа Криза – 1999
80-те години на миналия век бяха трудно време за Аржентина: военна диктатура, Фолклендската криза (спор за остривите м/у Англия и Аржентина) и инфлация. Външния им дълг скочи до небето през 90-те и в комбинация с корупция доведе до неизбежна рецесия през 1999 г. Верни на себе си, инвеститорите изгубиха доверие в инвестиции в страната грабнаха си парите и избягаха, което доведе до колапс на банковата система и принуди правителството да замрази всички банкови сметки за цяла година. Последваха демонстрации, които прераснаха в бунтове и свалиха правителството на Фернандо да ла Руя. Следващите две правителства не успяха да овладеят ситуацията и огромен брой компании фалираха или стигнаха съвсем близо до фалита. Третото по ред правителство водено от Нестор Кирчнър най-накрая успя да стабилизира икономиката.
7: Хиперинфлацията в Германия 1918-1924
През 1914 г. обменният курс долар-марка е 1:4. През 1923 г. скочил до безумните 1:1 000 000. Принципно идеята да имаш толкова пари, че да трябва да ги носиш в кашони изглежда добра, но не и когато с тях не можеш да си купиш и парче хляб.
След Първата Световна Война, победителите решиха да накажат Германия за това, че я започнаха и наложиха репарации за изкупване на вината й. Германия нямаше ресурсите от земя, стоки или природни залежи, за да ги покрие и валутата й пое стремглаво надолу. Какво беше решението? Германия почна да печата валута докато произведе банкнота от 1 000 000 000 марки. Издадоха Рентенмарката през 1923 г. в опит да обузддаят инфлацията. Тя беше последвана от Райхмарката в 1924 г. и хиперинфлацията свърши.
6: Соук Ал-Манх -1982
Може ли нещо толкова просто като чек с отложено плащане да катурне цяла икономика? Никога не е токова просто, но е достатъчно вярно. Стоковата борса Соук Ал-Манх в Кувейт беше алтернатива на официалната борса и недотам легална. Легалната борса, контролирана от стари пари, обаче не беше достъпна за голяма част от инвеститорите и те започнаха да играят на Соук Ал-Манх. Акциите бяха търгувани чрез чекове с отложено плащане, което бързо създаде въздушни замъци. Постройки, които естествено се сгромолясаха отведнъж. Хиляди инвеститори се оказаха с лоши вземания следствие на тромавата система за документирне на плащанията. Сумата на въздушните пари достигна 94 млрд., пари които естествено никога не са съществували. Само две банки преживяха труса. Кувейтското правителство се намеси и едва беше започнало да нормализира нещата когато, през 1990г. Ирак нахлу в страната. В днешни дни обаче кувейтският динар е една от най-стабилните валути в света.
5: Черният понеделник – 1987
Защо понеделник октомври 19, 1987? Защо огромна стокова борса се срина? Как $ 500 милиона се изпариха във въздуха? Толкова години по-късно все още няма ясни отговори, най-вече защото имаше твърде малко признаци какво се задава. Независимо от причините световните борси бяха повалени: до края на октомври 1987 г., Австралийската борса падна с 41,8%, Канадската с 22,5%, Британската с 26,5%, а таз и в Хонг Конг 26,4 на сто. Една от теориите, обясняваща краха е навлизането на компютрите и моменталната търговия чрез програми на Уол Стрийт, но и тя е спорна. Независимо от причината, резултата беше много, много фалирали хора за много кратко време.
4: Руската финансова криза -1998
Корупцията, ниската производителност на труда, липсата на реформи, девалвацията на рублата и политическата нестабилност доведоха Русия до огромна финансова криза в края на миналия век. В добавка, като третия световен износител на петрол и газ Русия беше ударена дори по-силно. Когато чуждестранните инвеститори изнесоха парите си от страната, банките бяха толкова осакатени, че дори помощ от МВФ не им помогна особено. Кризата се разрасна и премина в страни като Чехия и Украйна и удари по индекса Дау Джоунс, който претърпя едно от най-значителните си падания в историята.
3: Източно-азиатската финансова Криза – 1997
Така нареченото „Азиатско икономическо чудо” се превърна в катастрофа през юли 1997 г., когато инвеститорите направиха това, което могат най-добре: загубиха доверие, главно във валутите. Високите производствени нива правеха азиатския пазар привлекателен, но когато Щатите понижиха нивата на търсене в опит да спрат собствената си рецесия, Азиатския пазар изжеднъж се оказа рисков. Последва ефекта на доминото, първо в Тайланд, а после Филипините, Хонг Конг, Малайзия и нататък задействайки безпрецедентна международна криза. Пазарите в Азия, дотогава радващи се на благополучие бяха пометени: спад от 75% в Тайланд, 23% в Хонг Конг (благодарение на Англия б.пр.) и 60% в Сингапур. Покрай тях не остана нито една световна борса, която да не загуби позиции.
2: Черният вторник – 1929
29 октомври, 1929, $10 млрд (около $95 в наши дни) се превърнаха в прах. В годините предшестващи тази черна дата Дау Джоунс превърна много мъже в милионери. Борсата се бе превърнала в хоби на много неначетени хора, незнаещи дори принципите на които се основава борсата. Те влагаха парите си в компании, за които не знаеха нищо (много от които пирамиди). Когато правителството се намеси в опит да озапти нещата и повиши лихвите настана масова паника. Инвеститори се опитваха да излязат независимо от загубите, но парите бяха илюзия. За нещастие банките също се бяха подлъгали да инвестират в стокови акции и в опита им за бягство много от тях фалираха или излязоха от позициите си едва живи. Държавата изпадна в Голямата Депресия и голяма част от света я последва. Война назряваше, защото беше единствения изход към икономически просперитет. Един от малцината, които се отърваха преди кризата да удари беше Джоузеф Кенеди, бащата на Джон и Робърт Кенеди. Можем само да си представим колко различен щеше да е политическия пейзаж в САЩ, ако това не се беше случило.
1: Петролната Криза – 1973
След като в продължение на години Запада изстискваше петролните запаси на Близкия Изток, членовете на ОПЕК поумняха. В средата на въоръжения конфликт между Израел и Сирия и Египет, ОПЕК реши да използва петрола като оръжие и наложи ембарго на страните подкрепящи Израел. Резултата - цените хвръкнаха до небето. Ембаргото продължи само 5 месеца, но последиците продължават и до днес. Членовете на ОПЕК осъзнаха мощта си. САЩ въведоха ограничение на скоростта от 90 км/ч в опит да пестят петрол, а през 1977 г. президента Картър създаде Министреството на Енергетиката, което веднага създаде Американския Стратегически Петролен Резерв – буфер във време на кризи.
събота, 13 юни 2009 г.
Планетарни аспекти и финансовите пазари
Автор: Марлене Пвайфле
Няма ли да е страхотно, ако някой може със сигурност да каже, че при определен транзит финансовият пазар ще тръгне нагоре, или че акциите, които сте купили сутринта ще увеличат значително стойността си до утре? Тогава всички ще сме богати! За съжаление, геокосмическите енергии могат да се интерпретират по различен начин и винаги при финансовите пазари има риск.
Нещата не са прости, но ако си „пишем домашните” редовно и СЛЕД това използваме астрологичните принципи, за да определим времето за покупка и продажба, имаме потенциала да увеличим печалбата си и да намалим риска. Ключовата дума тук е потенциал.
Най-добрия начин да се използва астрологията да определяне на времето за покупка и продажба е първо да се изберат солидни акции в благоприятен сектор.
След това по важност е да се проучи как транзити в миналото са повлияли върху тези акции като се проучи ценовата графика и IPO* спрямо транзитите. За цените в САЩ такава информация може да се намери и получи във вид на таблици на Excel уебсайта Yahoo Finance*.
Когато правите своето проучване, ще установите че четвъртите хармонични аспекти (които често се наричат „трудни” аспекти в астрологията”) влияят върху цената на акциите, а не „лесните аспекти” – тригоните и секстилите. Финансовият астролог търси кое генерира движенията на цените на фондовата борса – обратите в движението и времевите периоди, в които има промени на ценита. За това е нужна динамична енергия, която идва от трудните (или лоши) аспекти.
Правило 1 на финансовия астролог е: Да не мисли в термините на "Добро = тригони и секстили " и "лошо = квадратури и опозиции". Сигурно ще се изненадате какво може да повлияе на цените на борсите! Добротворните планети и във финансовата астрология имат положително влияние, но динамичната енергия на четвъртите хармонични аспекти води до промени в цените. Тригон на Слънце и Венера може би ще повиши цената на акциите за ден, но няма да доведе до трайно и стабилно повишение.
Въпреки че няма космически гаранции че определен аспект ще предизвика повишение или намаление на цената, има няколко геокосмически контакта, които често водят до подобни промени!
Бил Меридиан дава в книгата си Planetary Stock Trading – III списък на планетните комбинации, които влияят за нарастване и намаляване на цените.
Все пак аз препоръчвам да се започне от IPO или картата на създаване на съответната корпорация, за да се види как планетите са аспектирани там. Аз следвам теорията „без обещания ‑ без печалби/загуби” на астролозите Айви Голдщейн Якъбсън и други традиционалисти, които твърдят, че ако няма аспект в наталната карта между планетите, няма „обещание” (няма сигнификант, т.е. няма влияние) при какъвто и да е аспект между същите две планети в карта за бъдещ момент.
Моите наблюдения показват, че ако дадена планета не е силно аспектирана в картата на момента на IPO, при транзити ценовите влияния няма да са значими или стабилни – това се отнася за двете посоки – растеж или намаляване. Освен това ако дадени акции за зле аспектирани от планети в картата на началното предлагане (IPO), тогава планета, която се предполага да доведе до повишение може да донесе изненади, като доведе до обратното! (Случва се и обратното, ако дадени акции са аспектирани добре от дадена планета, която се предполага да има негативно влияние, вместо негативното влияние се проявява положително!)
Вземайки за разглеждане картата на създаването на корпорацията, дневните аспекти на Луната и планетите, които влияят върху финансовия сектор, ето списък на транзитите – основно през четвъртия хармоничен аспект:
Благоприятни аспекти (за печалба във финансови спекулации)
Мажорни аспекти от Юпитер към повечето планети и точки. Юпитер е много благоприятен към планетите и точките с изключение на аспектите към Марс и Сатурн, които могат да имат негативно влияние върху цените. (Не забравяйти да погледнете картата на IPО, за да изследвате аспектите на тези планети в тях)
Мажорните аспекти между Слънце и Венера обикновено са благоприятни.
Мажорните аспекти между Нептун и Слънци и Венера (с Нептун свързваме времената на несигурност и надежди, желания и мечти – те често съвпадат със слухове и илюзии. Проверете как Нептун е аспектиран в картата на IPO!)
Мажорните аспекти между Уран и Венера и ъглите на картата обикновено са благоприятни (но трябва да сте сигурни в точността на данните за картата, ако използвате ъглите и отново да сте проверили предварително как Уран е аспектиран в картата!)
Неблагоприятни аспекти (за загуба във финансови спекулации)
Мажорни неблагоприятни аспекти между Сатурн и повечето планети и точки – с изключение на аспектите на транзитиране на Сатурн към Меркурий и Марс, които могат да предизвикат и благоприятни, и неблагоприятни ценови промени.
Мажорни неблагоприятни аспекти на Уран и Нептун към Плутон.
Мажорни неблагоприятни аспекти между Плутон и ъглите или Лунните възли. (отново, трябва да сте сигурни за картата!)
Сриванията на цените и пазара на акции често се свръзват с Плутон, който представлява властта и контрола и се проявява при купуването или сливането на корпорации. Аспекти на Юпитер и Плутон представляват оптимизъм, разрастване, нараснала власт и успех и често са благоприятни.
Затъмненията могат да имат положителен или отрицателен ефект, който може да продължи 2-3 месеца според аспектираните планети по време на затъмнението. Затъмненията влияят на пазара и на движението на цените на акциите като задействат планетите, с които апликиращите аспекти са по-малки от 3º. Геокосмическата енергия може да се задейства по време на затъмнението или по-късно ако транзитиращата планета (особено Марс) се аспектира по време на затъмнението. Трудните аспекти, особено съвпадът и квадратурата, трябва специално да се отбележат. Всички аспекти на Юпитер, Нептун, Уран или картата на акциите към затъмнението са благоприятни и ще доведат до повишаване на цените, а тези на Сатурн и Плутон имат обратния ефект – към намаляване на цените, непредсказуемост и хаос.
Бележка за транзитиращата Луна – винаги обръщайте внимание на дневните аспекти на Луната! Тя определя общото настроение – минута по минута, час по час – на пазара всеки ден. Брокерите могат да използват времената, когато Луната аспектира повратните точки през деня. Когато Луната има повече аспекти, пазарът често реализира по-големи обеми на продажбите, а в дните с малко аспекти пазарът е по-муден и с по-малък обем. Някои астролози препоръчват да не се търгува по време на Луна на празен ход както и при ретрограден Меркурий.
Транзитиращите планети имат различни влияния и всяка енергийна комбинация има и положителни, и негативни последици според обстоятелствата и по-общата геокосмическа картина и циклите на планетите, които се развиват в съответния момент. Винаги проверявайте ефемеридите и развиващите се цикли!
Бележка на автора: Астролагията е презицно средство за определяне на пазара, но не може да бъде използвана като единствена стратегия при финансови инвестиции. Тя не може да предскаже тенденциите на пазара като техническият анализ, нито да определи дали дадени акции имат солидна икономическа основа като фундаменталния анализ. Успехът на финансовия пазар винаги започа с рузбирането и използването на принципите, които традиционният пазарен анализ прилага, и след това с прилагане на геокосмическите /астрологичните/ принципи.
Автор: Марлене Пвайфле
Няма ли да е страхотно, ако някой може със сигурност да каже, че при определен транзит финансовият пазар ще тръгне нагоре, или че акциите, които сте купили сутринта ще увеличат значително стойността си до утре? Тогава всички ще сме богати! За съжаление, геокосмическите енергии могат да се интерпретират по различен начин и винаги при финансовите пазари има риск.
Нещата не са прости, но ако си „пишем домашните” редовно и СЛЕД това използваме астрологичните принципи, за да определим времето за покупка и продажба, имаме потенциала да увеличим печалбата си и да намалим риска. Ключовата дума тук е потенциал.
Най-добрия начин да се използва астрологията да определяне на времето за покупка и продажба е първо да се изберат солидни акции в благоприятен сектор.
След това по важност е да се проучи как транзити в миналото са повлияли върху тези акции като се проучи ценовата графика и IPO* спрямо транзитите. За цените в САЩ такава информация може да се намери и получи във вид на таблици на Excel уебсайта Yahoo Finance*.
Когато правите своето проучване, ще установите че четвъртите хармонични аспекти (които често се наричат „трудни” аспекти в астрологията”) влияят върху цената на акциите, а не „лесните аспекти” – тригоните и секстилите. Финансовият астролог търси кое генерира движенията на цените на фондовата борса – обратите в движението и времевите периоди, в които има промени на ценита. За това е нужна динамична енергия, която идва от трудните (или лоши) аспекти.
Правило 1 на финансовия астролог е: Да не мисли в термините на "Добро = тригони и секстили " и "лошо = квадратури и опозиции". Сигурно ще се изненадате какво може да повлияе на цените на борсите! Добротворните планети и във финансовата астрология имат положително влияние, но динамичната енергия на четвъртите хармонични аспекти води до промени в цените. Тригон на Слънце и Венера може би ще повиши цената на акциите за ден, но няма да доведе до трайно и стабилно повишение.
Въпреки че няма космически гаранции че определен аспект ще предизвика повишение или намаление на цената, има няколко геокосмически контакта, които често водят до подобни промени!
Бил Меридиан дава в книгата си Planetary Stock Trading – III списък на планетните комбинации, които влияят за нарастване и намаляване на цените.
Все пак аз препоръчвам да се започне от IPO или картата на създаване на съответната корпорация, за да се види как планетите са аспектирани там. Аз следвам теорията „без обещания ‑ без печалби/загуби” на астролозите Айви Голдщейн Якъбсън и други традиционалисти, които твърдят, че ако няма аспект в наталната карта между планетите, няма „обещание” (няма сигнификант, т.е. няма влияние) при какъвто и да е аспект между същите две планети в карта за бъдещ момент.
Моите наблюдения показват, че ако дадена планета не е силно аспектирана в картата на момента на IPO, при транзити ценовите влияния няма да са значими или стабилни – това се отнася за двете посоки – растеж или намаляване. Освен това ако дадени акции за зле аспектирани от планети в картата на началното предлагане (IPO), тогава планета, която се предполага да доведе до повишение може да донесе изненади, като доведе до обратното! (Случва се и обратното, ако дадени акции са аспектирани добре от дадена планета, която се предполага да има негативно влияние, вместо негативното влияние се проявява положително!)
Вземайки за разглеждане картата на създаването на корпорацията, дневните аспекти на Луната и планетите, които влияят върху финансовия сектор, ето списък на транзитите – основно през четвъртия хармоничен аспект:
Благоприятни аспекти (за печалба във финансови спекулации)
Мажорни аспекти от Юпитер към повечето планети и точки. Юпитер е много благоприятен към планетите и точките с изключение на аспектите към Марс и Сатурн, които могат да имат негативно влияние върху цените. (Не забравяйти да погледнете картата на IPО, за да изследвате аспектите на тези планети в тях)
Мажорните аспекти между Слънце и Венера обикновено са благоприятни.
Мажорните аспекти между Нептун и Слънци и Венера (с Нептун свързваме времената на несигурност и надежди, желания и мечти – те често съвпадат със слухове и илюзии. Проверете как Нептун е аспектиран в картата на IPO!)
Мажорните аспекти между Уран и Венера и ъглите на картата обикновено са благоприятни (но трябва да сте сигурни в точността на данните за картата, ако използвате ъглите и отново да сте проверили предварително как Уран е аспектиран в картата!)
Неблагоприятни аспекти (за загуба във финансови спекулации)
Мажорни неблагоприятни аспекти между Сатурн и повечето планети и точки – с изключение на аспектите на транзитиране на Сатурн към Меркурий и Марс, които могат да предизвикат и благоприятни, и неблагоприятни ценови промени.
Мажорни неблагоприятни аспекти на Уран и Нептун към Плутон.
Мажорни неблагоприятни аспекти между Плутон и ъглите или Лунните възли. (отново, трябва да сте сигурни за картата!)
Сриванията на цените и пазара на акции често се свръзват с Плутон, който представлява властта и контрола и се проявява при купуването или сливането на корпорации. Аспекти на Юпитер и Плутон представляват оптимизъм, разрастване, нараснала власт и успех и често са благоприятни.
Затъмненията могат да имат положителен или отрицателен ефект, който може да продължи 2-3 месеца според аспектираните планети по време на затъмнението. Затъмненията влияят на пазара и на движението на цените на акциите като задействат планетите, с които апликиращите аспекти са по-малки от 3º. Геокосмическата енергия може да се задейства по време на затъмнението или по-късно ако транзитиращата планета (особено Марс) се аспектира по време на затъмнението. Трудните аспекти, особено съвпадът и квадратурата, трябва специално да се отбележат. Всички аспекти на Юпитер, Нептун, Уран или картата на акциите към затъмнението са благоприятни и ще доведат до повишаване на цените, а тези на Сатурн и Плутон имат обратния ефект – към намаляване на цените, непредсказуемост и хаос.
Бележка за транзитиращата Луна – винаги обръщайте внимание на дневните аспекти на Луната! Тя определя общото настроение – минута по минута, час по час – на пазара всеки ден. Брокерите могат да използват времената, когато Луната аспектира повратните точки през деня. Когато Луната има повече аспекти, пазарът често реализира по-големи обеми на продажбите, а в дните с малко аспекти пазарът е по-муден и с по-малък обем. Някои астролози препоръчват да не се търгува по време на Луна на празен ход както и при ретрограден Меркурий.
Транзитиращите планети имат различни влияния и всяка енергийна комбинация има и положителни, и негативни последици според обстоятелствата и по-общата геокосмическа картина и циклите на планетите, които се развиват в съответния момент. Винаги проверявайте ефемеридите и развиващите се цикли!
Бележка на автора: Астролагията е презицно средство за определяне на пазара, но не може да бъде използвана като единствена стратегия при финансови инвестиции. Тя не може да предскаже тенденциите на пазара като техническият анализ, нито да определи дали дадени акции имат солидна икономическа основа като фундаменталния анализ. Успехът на финансовия пазар винаги започа с рузбирането и използването на принципите, които традиционният пазарен анализ прилага, и след това с прилагане на геокосмическите /астрологичните/ принципи.
Богатство и Фън Шуй
Богатство и Фън Шуй
Триумфалното шествие на фън шуй по света започна едва през миналия век. Но всъщност това учение съществува от незапомнени времена. Родило се в Древен Китай и се радва на голяма почит в Хонк Конг и в Тайван. Мнозина твърдят, че икономическият им растеж се дължи именно на спазването на принципите на фън шуй. Не само домовете и офисите там се строят съобразно с неговите правила, но и всеки уважаващ себе си бизнесмен не подписва договор, без да се консултира със специалист по това учение.
Как бихме могли да използване законите на фън шуй, за да привлечем богатството в дома си и да увеличим материалното си благосъстояние? Трябва да сме наясно, че то не е панацея. Защото, ако човек се отнася негативно към живота си, ако не обича себе си и не иска да стори нищо за собственото си щастие, не само фън шуй, но каквото и да било няма да го спаси. Докато една правилна “настройка” на дома или офиса може да помогне много. Предлагаме някои от тези “настройки”, които бихте могли да направите и сами. И така - говорим си за богатството. Трябва веднага да подчертаем, че самото разбиране за него във фън шуй е много по-широко. Под “богатство” в учението се разбира не само материалното, но и духовното, интелектуалното, а също така и културното. Нека насочим погледа си към материалното. За начало начертайте подробен план на дома си и с помощта на компас определете ориентацията му спрямо посоките на света. Това ще ви е нужно, за да можете не само да анализирате секторите на дома си, но и да направите съответните настройки в “паричната” област, за която ще трябва да отделите внимание главно на югоизточния сектор. Именно той е важният за привличането на богатството. За цветовото му оформяне е препоръчителна зелената или синята гама. Подходящи за него са дървените мебели, както и живите цветя и картини с природни пейзажи, но задължително със зеленина. Друг подходящ вариант е и изображението на мелница.
Освен това в оформлението на този сектор е много подходящ и домашният фонтан. В специализираните магазини се продават разнообразни модели. Допустимо е използването на фонтан в каквато и да е форма. А ако не можете да си позволите подобна покупка, то бихте могли да използвате картина или снимка на фонтан или на друг водоизточник. Но ако сте спрели избора си на снимка на Ниагарския водопад, сме длъжни веднага да ви предупредим за вредата от излишеството. Помнете златното правило: всичко е добре, когато е с мярка.
Друг силно действащ способ за привличане на богатство в дома е аквариумът. И него, както и всичко изброено по-горе, би трябвало да разположите в югоизточния сектор. И тук в сила са няколко основни правила. Първото от тях е, че аквариумът трябва да съответства по размери на стаята. Защото прекалено големият аквариум ще бъде за вас източник не на значителни доходи, а на крупни финансови проблеми. Винаги мислете за законите на пропорциите и всичко ще бъде наред. Второто правило се отнася до обитателите на аквариума. Колкото по-старателно ги “ухажвате”, толкова по-благосклонна ще е печалбата към вас. Ако вашите рибки не получават нужното внимание, благополучието може да ви се “обиди”. То никак не обича хората, които се отнасят небрежно към неговите символи, особено когато те са живи същества. Така, че по-добре се откажете от аквариума, отколкото да обречете рибките в него на “безпризорно” съществуване. И третото правило - каквито са рибките, такъв е и късметът! Не е случайност фактът, че в приказките на много народи именно златната рибка изпълнява желания, свързани с богатството, а не някакво друго животинче. Затова много внимателно подберете рибките, които ще гледате. Ако и покупката на аквариум не ви е по джоба, то можете да използвате изображение или скулптура на риба. Те също би трябвало да ви донесат финансов успех. Що се отнася до материала - за предпочитане са стъклото и дървото.
Третият символ на богатството са така наречените растения на богатството. Във фън шуй за такива се считат, които са с кръгли или с месести листа. Те също би трябвало да бъдат разположени в югоизточния сектор. Но - внимание! В него е “забранено” да бъдат отглеждани кактуси или други растения с остри листа или клонки.
Полезно е в този сектор да поставите и няколко банкноти. Паричните знаци също са символ на богатство и е важно да ги има там в буквалния смисъл на думата. Трябва обаче да знаете, че богатството е готово да отиде при този, който е готов да го посрещне. Така че, освен да се опитате да направите нещо от предложеното по-горе, е добре да се отнасяте към парите с уважение. Само тогава тяхното количество ще се увеличава. Помнете, че фън шуй не е решение на всеки проблем! Освен това нека напомним, че късметът не винаги идва точно оттам, откъдето го очакваме. И в крайна сметка - умей да забогатяваш и от любовта на хората около теб!
Източник : http://magi.triada.bg/article.asp?topic=ZV&id=ZV329
Триумфалното шествие на фън шуй по света започна едва през миналия век. Но всъщност това учение съществува от незапомнени времена. Родило се в Древен Китай и се радва на голяма почит в Хонк Конг и в Тайван. Мнозина твърдят, че икономическият им растеж се дължи именно на спазването на принципите на фън шуй. Не само домовете и офисите там се строят съобразно с неговите правила, но и всеки уважаващ себе си бизнесмен не подписва договор, без да се консултира със специалист по това учение.
Как бихме могли да използване законите на фън шуй, за да привлечем богатството в дома си и да увеличим материалното си благосъстояние? Трябва да сме наясно, че то не е панацея. Защото, ако човек се отнася негативно към живота си, ако не обича себе си и не иска да стори нищо за собственото си щастие, не само фън шуй, но каквото и да било няма да го спаси. Докато една правилна “настройка” на дома или офиса може да помогне много. Предлагаме някои от тези “настройки”, които бихте могли да направите и сами. И така - говорим си за богатството. Трябва веднага да подчертаем, че самото разбиране за него във фън шуй е много по-широко. Под “богатство” в учението се разбира не само материалното, но и духовното, интелектуалното, а също така и културното. Нека насочим погледа си към материалното. За начало начертайте подробен план на дома си и с помощта на компас определете ориентацията му спрямо посоките на света. Това ще ви е нужно, за да можете не само да анализирате секторите на дома си, но и да направите съответните настройки в “паричната” област, за която ще трябва да отделите внимание главно на югоизточния сектор. Именно той е важният за привличането на богатството. За цветовото му оформяне е препоръчителна зелената или синята гама. Подходящи за него са дървените мебели, както и живите цветя и картини с природни пейзажи, но задължително със зеленина. Друг подходящ вариант е и изображението на мелница.
Освен това в оформлението на този сектор е много подходящ и домашният фонтан. В специализираните магазини се продават разнообразни модели. Допустимо е използването на фонтан в каквато и да е форма. А ако не можете да си позволите подобна покупка, то бихте могли да използвате картина или снимка на фонтан или на друг водоизточник. Но ако сте спрели избора си на снимка на Ниагарския водопад, сме длъжни веднага да ви предупредим за вредата от излишеството. Помнете златното правило: всичко е добре, когато е с мярка.
Друг силно действащ способ за привличане на богатство в дома е аквариумът. И него, както и всичко изброено по-горе, би трябвало да разположите в югоизточния сектор. И тук в сила са няколко основни правила. Първото от тях е, че аквариумът трябва да съответства по размери на стаята. Защото прекалено големият аквариум ще бъде за вас източник не на значителни доходи, а на крупни финансови проблеми. Винаги мислете за законите на пропорциите и всичко ще бъде наред. Второто правило се отнася до обитателите на аквариума. Колкото по-старателно ги “ухажвате”, толкова по-благосклонна ще е печалбата към вас. Ако вашите рибки не получават нужното внимание, благополучието може да ви се “обиди”. То никак не обича хората, които се отнасят небрежно към неговите символи, особено когато те са живи същества. Така, че по-добре се откажете от аквариума, отколкото да обречете рибките в него на “безпризорно” съществуване. И третото правило - каквито са рибките, такъв е и късметът! Не е случайност фактът, че в приказките на много народи именно златната рибка изпълнява желания, свързани с богатството, а не някакво друго животинче. Затова много внимателно подберете рибките, които ще гледате. Ако и покупката на аквариум не ви е по джоба, то можете да използвате изображение или скулптура на риба. Те също би трябвало да ви донесат финансов успех. Що се отнася до материала - за предпочитане са стъклото и дървото.
Третият символ на богатството са така наречените растения на богатството. Във фън шуй за такива се считат, които са с кръгли или с месести листа. Те също би трябвало да бъдат разположени в югоизточния сектор. Но - внимание! В него е “забранено” да бъдат отглеждани кактуси или други растения с остри листа или клонки.
Полезно е в този сектор да поставите и няколко банкноти. Паричните знаци също са символ на богатство и е важно да ги има там в буквалния смисъл на думата. Трябва обаче да знаете, че богатството е готово да отиде при този, който е готов да го посрещне. Така че, освен да се опитате да направите нещо от предложеното по-горе, е добре да се отнасяте към парите с уважение. Само тогава тяхното количество ще се увеличава. Помнете, че фън шуй не е решение на всеки проблем! Освен това нека напомним, че късметът не винаги идва точно оттам, откъдето го очакваме. И в крайна сметка - умей да забогатяваш и от любовта на хората около теб!
Източник : http://magi.triada.bg/article.asp?topic=ZV&id=ZV329
Томас Едисън или винаги опитвайте още веднъж
Томас Едисън или винаги опитвайте още веднъж
Освен велик изобретател, Томас Едисън е и успешен предприемач и бизнесмен. Той ни съветва да не се отказваме лесно, а винаги да опитваме още веднъж. Предлагаме ви избрани цитати от него:
Възможността се пропуска от повечето хора, защото е в работнически дрехи и изглежда като работа.
Нашата най-голяма слабост лежи в отказването. Най-сигурния път да успеем е винаги да опитваме още веднъж.
Ценноста на идеята лежи в използването й.
Има далеч повече възможности, отколкото способности.
Не искам да изобретявам нещо, което не се продава. Ако се продава, то значи е полезно, а полезността е успех.
Бъди смел! Виждал съм много спадове в бизнеса. След такива Америка винаги е изплувала по-силна и просперираща. Бъди смел като праотците си. Имай вяра! Върви напред!
Недоволството е първата необходимост на прогреса.
Горд съм с факта, че никога не съм изобретявал оръжия за убиване.
Аз не съм се провалял. Просто открих 10 000 начина, по които няма да стане.
Не съм прекарал и един ден в работа през живота си. Всичко беше забавление.
Не съм направил нищо случайно, нито някое от моите изобретения е дошло случайно. Те са плод на работа.
Ако бихме направили всичко, на което сме способни, щяхме да буквално да се смаем.
Само защото нещо не работи, както сте го планирали, не означава, че е безполезно.
Много от провалите са на хора, които не са осъзнали колко близо до успеха са били, когато са се отказали.
Ненасилието води до по-висок морал, което е целта на цялата еволюция. Докато не спрем да се нараняваме взаимно, ще бъдем диваци.
bogatstvo.net
Използван източник : www.brainyquote.com
Освен велик изобретател, Томас Едисън е и успешен предприемач и бизнесмен. Той ни съветва да не се отказваме лесно, а винаги да опитваме още веднъж. Предлагаме ви избрани цитати от него:
Възможността се пропуска от повечето хора, защото е в работнически дрехи и изглежда като работа.
Нашата най-голяма слабост лежи в отказването. Най-сигурния път да успеем е винаги да опитваме още веднъж.
Ценноста на идеята лежи в използването й.
Има далеч повече възможности, отколкото способности.
Не искам да изобретявам нещо, което не се продава. Ако се продава, то значи е полезно, а полезността е успех.
Бъди смел! Виждал съм много спадове в бизнеса. След такива Америка винаги е изплувала по-силна и просперираща. Бъди смел като праотците си. Имай вяра! Върви напред!
Недоволството е първата необходимост на прогреса.
Горд съм с факта, че никога не съм изобретявал оръжия за убиване.
Аз не съм се провалял. Просто открих 10 000 начина, по които няма да стане.
Не съм прекарал и един ден в работа през живота си. Всичко беше забавление.
Не съм направил нищо случайно, нито някое от моите изобретения е дошло случайно. Те са плод на работа.
Ако бихме направили всичко, на което сме способни, щяхме да буквално да се смаем.
Само защото нещо не работи, както сте го планирали, не означава, че е безполезно.
Много от провалите са на хора, които не са осъзнали колко близо до успеха са били, когато са се отказали.
Ненасилието води до по-висок морал, което е целта на цялата еволюция. Докато не спрем да се нараняваме взаимно, ще бъдем диваци.
bogatstvo.net
Използван източник : www.brainyquote.com
Брус Маклеланд за успеха
Докато животът ми си минаваше, имах възможността да наблюдавам някои неща, върху които си струва да се замисли човек. Едно от тях беше всеизвестният факт, че тихите, съвестни служители, които винаги са погълнати от работата си, харесват тази работа, имат си дом, имат достатъчно, за да се хранят и да се обличат, грижат се за семействата си, уважавани са от висшестоящите (относително), имат сякаш идеален живот. Те нямат тежнения и стремежи да са нещо повече от съседите си, не полагат безсмислени усилия да направят нещо или да бъдат нещо повече от собственото си просто, уютно и щастливо аз.
Също така е известно, че когато се зададе повишение в службата, тези надеждни, мълчаливи хора го получават, докато техните блъскащи се, шумни, бързащи, тревожещи се, откриващи грешки, хапещи и ръмжащи колеги си остават на старите позиции, затрупвани от дългове и вечни безпокойства. При контактите си с работодатели забелязах сякаш нов елемент, който го нямаше при служителите. Това беше чувството на безрезервна самоувереност. Тогава ми дойде на ум, че вероятно тази вяра, или липсата й, е разликата между работодател и работник.
По-късно имах възможност на живо да наблюдавам някои от водещите умове в света на бизнеса и ми се стори, че сред качествата, уникални за всеки един, присъства една характерна сила, нещо съвсем ясно доловимо при общуване с тези хора. Те бяха способни да мислят за хиляди неща, докато другите мислят за стотици, и да постигат тези неща със същата лекота. Те бяха широко скроени, силни, пълни с вяра индивиди, които подчиняваха енергията си на постигането на мащабни начинания, самата мисъл за които би хвърлила в ужас обикновения човек.
Забелязах също така, че най-мъдрите, тези, които можеха да видят най-далеч в перспектива, бяха тихи, спокойни мъже, които не могат лесно да бъдат изкарани от равновесие. Някои от най-умните бяха неспособни да правят пари в области извън техните тесни интереси. От това в крайна сметка заключих, че мъдростта идва чрез мира и спокойствието и че мъдростта без сила е слаба. Докато един дава воля на ума да реши какво трябва да се прави, друг смята за абсолютна необходимост да изпълнява това решение. Сила без разум, развихряща се нашироко в безполезни и погрешни посоки, не постига нищо или почти нищо.
Също така забелязах, че докато мъдростта нарастваше, умствените способности се запазваха, без да работят на границата на възможностите си, упражняваха се, без да се изтощават, което разширяваше границите на силата. И съответно някой, притежаващ мъдрост и малко сила, би могъл чрез подходящо насочване на тази сила да извърши повече от онзи, който притежава много сила и малко мъдрост. Видях, че добре построените планове и силното старание често дават слаби резултати, докато някои от големите успехи в началото си са били малки начинания. Очевидно е, че трябва да има някакви причини за всичко това. Ако разгледаме нещата в обратна посока от резултата към причината, лесно се вижда, че физическата сила няма значение, тъй като някои от най-великите водачи са били дребни и слаби мъже. После изследвах внимателно аспекта на образованието и констатирах, че само малцина от най-добрите са завършили колеж, а някои са били дори неграмотни. Очевидно беше, че тайната не е в образованието.
Също така забелязах, че някои хора, способни да поглъщат знания така лесно, както гъбата попива водата, бяха лишени от способността да извлекат каквато и да е полза от наученото, докато техните съученици, неспособни или нежелаещи да учат, често удивяваха света с някое голямо постижение. Негативно настроените стават най-добрите ученици, но позитивно настроените стават хора на действието. След това изследванията доказаха, че колкото по послушно е момчето в училище, толкова по често то става служител при най-големия калпазанин.
Забелязах:
• че образованият, независим мислител става най-добрият;
• че онзи, който най-много се стреми да придобие пари, получава най-малко;
• че онзи, чиято единствена амбиция е да има къщурка, не получава повече от къщурка;
• че онзи, който мрази най-много, е обичан най-малко, и че онзи, който се опитва да плаши другите, сам е страхливец.
Видях, че телата на онези, които мразят, са винаги сковани, мускулите им вечно напрегнати и умовете и телата им сбръчкани и сгърчени, че функционират объркано и са изпълнени с болка и страдание. Обяснението е, че омразата, ревността и унинието предизвикват напрегнато, нехармонично мислене и влияят по съответния начин върху тялото.
Също така стана ясно:
• че успелите хора се събират в групи и че не успелите хора постъпват по същия начин, но се събират в други групи;
• че онези, които се кълнат във вярност с най-висок глас, са първите, които бягат;
• че това, което носи успех на един, носи загуба и унижение на друг;
• че един човек може да стане жертва на обстоятелствата, а в същото време брат му да се изсмее на обкръжаващите го и на думите им и да „отлети”;
• че някои мъже говорят за извършване на велики дела, докато други просто ги вършат, без да кажат и дума;
• че приказливците не могат да спрат своето бърборене дори и да искат; че мълчаливите могат да кажат по интересни неща от приказливите;
• че всеки вид бизнес е добър за натрупване на благосъстояние, стига да си подходящият човек.
Всички тези неща ни карат да вярваме, че нито големината на човек, нито неговото образование имат нещо общо с постигането на целите му, а всъщност състоянието на ума, съчетано с желание и вяра в успеха, сякаш привличат всичко към него.
Последва задълбочено изследване на мисълта в психологически аспект, за да стане ясно дали нашият приятел Касий е бил прав, като е казал „Грешката, скъпи Бруте, не е в звездите, а в нас самите, които сме се подчинили,” и ако е така, къде се крие грешката?
Изучаването на езика на мисълта и силата на внушението показа ясно, че вярата в това, че нещо може да бъде постигнато, се изгражда и че тази вяра прави нещото достижимо. Нейното включване в мисловния поток отваря пътя към осъзнаване на факта, че мисълта е действащ елемент и че утвърдилата се максима „Познай себе си” е най -всеобхватният и най-добрият съвет, даван някога на човечеството.
Тя се основава на това:
• че характерът или личността могат да придобият сила и благородство;
• че човек може да придобие сила;
• че умът привлича успех от всички неща, след като се е освободил от ревността, омразата, недоверието, слабата воля, гнева, нетърпението и страха;
• че себе изучаването и самоанализът ни правят ясни за самите себе си разкриват както силните, така и слабите ни качества, чувството ни за справедливост, сила, увереност, решителност и др.
Индийската философия ни разкрива стойността и силата на въображението, учи ни, че човек израства такъв, каквато представа има за себе си, и това, което мисли или за което се мисли, се превръща в реалност. Мисловните образи, доведени до вниманието ни от обкръжаващия свят, оставят траен отпечатък върху нас и чрез тази сила някои хора биват контролирани от обстоятелствата, докато други, отдавайки по-малко внимание на обкръжаващата среда и повече на някаква своя амбиция, са способни да се издигнат над обстоятелствата и да ги контролират.
Искам да кажа, че дете, израсло в бедност, винаги в мислите си е с бедни хора, вижда в техните домове, както и в своя само гола мизерия, чува колко трудно е да се сдобиеш с пари, знае, че баща му трябва да работи много за нищожно заплащане, носи бедняшки дрехи и свиква с живота на бедняка, докато не стане част от него. Доказателствата за богатство, които вижда, за него не са истина. То чувства, че богатството не е за него. Мисли, че познава целия си живот и че обстоятелствата, с които е заобиколено, са създали този начин на мислене. Накарайте го сега да изработи мисловни образи на себе си в по-добър живот, в който има пари, приятели и всичко, което желае. С времето всичко това става реалност, а старият му живот започва да изглежда като измислица. Обстоятелствата за него се променят заедно с промяната в мисленето му. То се издига над обстоятелствата и започва да ги контролира.
Изучаването на природата във всичките й форми и на следствията от желанията при животните и човека доказва съществуването на Закона за вибрациите. Ако този закон се призове със силно желание да придобием нужните ни качества на ума, той ще бъде приведен в действие, но ако пожелаем да ни донесе пари и световна власт, той няма да ни отговори. Всички блага идват при този, който изгражда в себе си чистота и сила на характера. Точно това е имал пред вид Христос, казвайки: „Но първом търсете царството на Бога и Неговата правда, и всичко това ще ви се придаде” .
Това е било истина някога, истина е и сега. Търсене на Царството не означава вяра във всяко вероучение. То означава постигане на състояние на мир и покой в мислите, за да можем да поемем притока на божествена мъдрост. Когато човек влезе в хармония със Създателя, той се издига в Рая. „Царството Божие вътре във вас е” това е състояние, а не място. Всичко това обаче бяха само предположения, а изучаването на умовете на другите и сравнението с предишното им състояние доказа, че развитието им е следствие от тяхната сила или слабост на характера, което на свой ред се дължи на начина на мислене и на природата на техните мисли. Усъвършенстването на собствения характер даде доказателство и демонстрира факта, че успехът в живота изцяло е следствие на личността на индивида и че чрез самоанализ, мисловни внушения, Законът на вибрациите и силата на въображението всеки може да създаде от себе си каквото си поиска.
Личността се състои от елементи, които се наричат смелост, самоувереност, справедливост, решителност, твърдост, вдъхновение и истина. Степента, в която ги притежава индивида, определя силата му. Състоянията на спокойствие и концентрация позволяват най-доброто използване на тези сили.
Мислите са жизнени, живи, реални неща, както са реални кислородът и водородът. Те идват отвън и тяхната значимост за всеки ум зависи от неговото състояние. Ако то е на сила и решимост, умът приема силни и решителни мисли, които дават сила на характера. Ако е в състояние на раздразнение, колебание, страх и липса на вдъхновение, умът приема този тип мисли, които пораждат нищета, бедност и лошо здраве. Всяка мисъл, приета и излъчена от нашето съзнание, ни прави по-силна или по-слаба личност.
Просто да знаем тези неща не ни носи полза, но осъзнаването на тази истина, със съответното внимание и контрол на мислите, носят. Редовното упражняване на самовнушение може да развие елементите на ума, правейки контрола реален.
Тези истини са от света на мислите и недоверчивото състояние на ума, с което обикновените хора живеят, едва ли може да приеме, че е възможно да има по-висши нива, достижими за техния ум. Под нива на ума се разбира нагласата, водеща до състояние на ума, което кара някои хора да осмиват всяко ново изобретение или идея, за разлика от онзи, който предлага тази идея и може ясно да види приложимостта й, както и останалите състояния, представени от всички гледни точки между тези две. Това е способността на някой да види истината, когато му бъде казана, и неспособността на друг да възприеме всякаква полза от нея.
Тези нива съществуват откакто свят светува и са били най-голямата пречка за човешкото развитие, особено по отношение на морала и религията. Нисшите състояния на ума, бидейки по брой повече, затъмняват проявите на мисълта на по-малкото по брой напредничави мислители. Когато Галилей изложил идеята, че Земята е кръгла, той бил принуден насила да се откаже от нея, защото Инквизицията, основана с цел да спре свободата на мисълта, се състояла от тъпоумни църковни служители.
Когато при практикуване на самовнушение се постигне по-висше състояние, в началото то е временно и при връщане в първоначалното състояние реакцията на хората, която неизменно се наблюдава, е: „О, това е безсмислено!” Тогава разочарованието, отчаянието и безнадеждността сграбчват в ноктите си ума. Опитът ще дойде само след като в достатъчна степен сте осъзнали нуждата да действате и вероятно след тежки месеци на постоянно самовнушение.
Този принцип не се основава на вашите разбирания или вяра те нямат нищо общо с него. Той е научна истина и не е това, което си мислите за него по време на самоусъвършенстването си. Четете внимателно и разсъждавайте върху тези идеи, стъпка по стъпка, а после започнете да ги прилагате и продължете в този дух. Повярвайте, че това ще ви донесе удовлетворение. Дръжте на собственото си мнение (това е заповед).
Има хора, които не могат да повярват в тези истини. Техните умове са от по-нисш порядък, изцяло заети с материалното. Те са слепи за духовните истини и виждат всичко в светлината на своята величествена самодостатъчност. Ако ум, способен донякъде да вижда, донякъде да повярва в тези неща, влезе в контакт с тях, той ще бъде заслепен с тяхната слепота. Тъй като по-нисшият ум преобладава и мнозинството е на негова страна, споделяйки с останалите нашите вярвания, когато първата вълна щастлив ентусиазъм ни замае, ние сме готови да разрушим собствения си живот първо, като се поддадем, и после, като се оставим да бъдем победени от антагонизма на тези хора. Но ако останем непоклатими и работим за развиването на устойчивост, смелост, мощ, сила, подтик, добра воля и т.н., ние ще станем по-силни и ще останем на собствените си позиции, въпреки всеки и въпреки всичко.
Когато авторът беше малко момче, лъскайки обувки на улицата в родното си село, някой от тълпата го попита какъв ще стане, като порасне. Той искрено и честно отговори „Адвокат”, при което някакъв глупак, гръмогласен шут, се изкикоти и каза „Ти адвокат!” и се изсмя отвратително. Тълпата избухна в смях. Детската душа се сви. Момчето се предаде. И видя подходящата възможност едва сега. Този кикот му струваше трийсет години извън истинското му призвание.
Дръжте на собственото си мнение.
Ако имате приятели, които се нуждаят от тези истини за собственото си благоденствие и са склонни да ги приемат, на всяка цена им ги кажете, но не хвърляйте бисерите си на свинете, защото в отговор ще бъдете разкъсани.
Не се бойте и изпълнявайте дълга си във всеки момент. Изпълнявайте го толкова добре, колкото можете. Надявайте се и очаквайте по-добри времена и вашият успех е осигурен. Злонамерените действия на обединените сили на тълпата не могат да ви спрат. Най-важни за себе си сте вие самите.
Упражнявайте икономии, но не и скъперничество свободно харчете парите си за нужните неща, но всичко, което ви се иска, не ви е непременно необходимо.
Брус Маклеланд
Преуспяване чрез силата на мисълта
www.spiralata.net
Докато животът ми си минаваше, имах възможността да наблюдавам някои неща, върху които си струва да се замисли човек. Едно от тях беше всеизвестният факт, че тихите, съвестни служители, които винаги са погълнати от работата си, харесват тази работа, имат си дом, имат достатъчно, за да се хранят и да се обличат, грижат се за семействата си, уважавани са от висшестоящите (относително), имат сякаш идеален живот. Те нямат тежнения и стремежи да са нещо повече от съседите си, не полагат безсмислени усилия да направят нещо или да бъдат нещо повече от собственото си просто, уютно и щастливо аз.
Също така е известно, че когато се зададе повишение в службата, тези надеждни, мълчаливи хора го получават, докато техните блъскащи се, шумни, бързащи, тревожещи се, откриващи грешки, хапещи и ръмжащи колеги си остават на старите позиции, затрупвани от дългове и вечни безпокойства. При контактите си с работодатели забелязах сякаш нов елемент, който го нямаше при служителите. Това беше чувството на безрезервна самоувереност. Тогава ми дойде на ум, че вероятно тази вяра, или липсата й, е разликата между работодател и работник.
По-късно имах възможност на живо да наблюдавам някои от водещите умове в света на бизнеса и ми се стори, че сред качествата, уникални за всеки един, присъства една характерна сила, нещо съвсем ясно доловимо при общуване с тези хора. Те бяха способни да мислят за хиляди неща, докато другите мислят за стотици, и да постигат тези неща със същата лекота. Те бяха широко скроени, силни, пълни с вяра индивиди, които подчиняваха енергията си на постигането на мащабни начинания, самата мисъл за които би хвърлила в ужас обикновения човек.
Забелязах също така, че най-мъдрите, тези, които можеха да видят най-далеч в перспектива, бяха тихи, спокойни мъже, които не могат лесно да бъдат изкарани от равновесие. Някои от най-умните бяха неспособни да правят пари в области извън техните тесни интереси. От това в крайна сметка заключих, че мъдростта идва чрез мира и спокойствието и че мъдростта без сила е слаба. Докато един дава воля на ума да реши какво трябва да се прави, друг смята за абсолютна необходимост да изпълнява това решение. Сила без разум, развихряща се нашироко в безполезни и погрешни посоки, не постига нищо или почти нищо.
Също така забелязах, че докато мъдростта нарастваше, умствените способности се запазваха, без да работят на границата на възможностите си, упражняваха се, без да се изтощават, което разширяваше границите на силата. И съответно някой, притежаващ мъдрост и малко сила, би могъл чрез подходящо насочване на тази сила да извърши повече от онзи, който притежава много сила и малко мъдрост. Видях, че добре построените планове и силното старание често дават слаби резултати, докато някои от големите успехи в началото си са били малки начинания. Очевидно е, че трябва да има някакви причини за всичко това. Ако разгледаме нещата в обратна посока от резултата към причината, лесно се вижда, че физическата сила няма значение, тъй като някои от най-великите водачи са били дребни и слаби мъже. После изследвах внимателно аспекта на образованието и констатирах, че само малцина от най-добрите са завършили колеж, а някои са били дори неграмотни. Очевидно беше, че тайната не е в образованието.
Също така забелязах, че някои хора, способни да поглъщат знания така лесно, както гъбата попива водата, бяха лишени от способността да извлекат каквато и да е полза от наученото, докато техните съученици, неспособни или нежелаещи да учат, често удивяваха света с някое голямо постижение. Негативно настроените стават най-добрите ученици, но позитивно настроените стават хора на действието. След това изследванията доказаха, че колкото по послушно е момчето в училище, толкова по често то става служител при най-големия калпазанин.
Забелязах:
• че образованият, независим мислител става най-добрият;
• че онзи, който най-много се стреми да придобие пари, получава най-малко;
• че онзи, чиято единствена амбиция е да има къщурка, не получава повече от къщурка;
• че онзи, който мрази най-много, е обичан най-малко, и че онзи, който се опитва да плаши другите, сам е страхливец.
Видях, че телата на онези, които мразят, са винаги сковани, мускулите им вечно напрегнати и умовете и телата им сбръчкани и сгърчени, че функционират объркано и са изпълнени с болка и страдание. Обяснението е, че омразата, ревността и унинието предизвикват напрегнато, нехармонично мислене и влияят по съответния начин върху тялото.
Също така стана ясно:
• че успелите хора се събират в групи и че не успелите хора постъпват по същия начин, но се събират в други групи;
• че онези, които се кълнат във вярност с най-висок глас, са първите, които бягат;
• че това, което носи успех на един, носи загуба и унижение на друг;
• че един човек може да стане жертва на обстоятелствата, а в същото време брат му да се изсмее на обкръжаващите го и на думите им и да „отлети”;
• че някои мъже говорят за извършване на велики дела, докато други просто ги вършат, без да кажат и дума;
• че приказливците не могат да спрат своето бърборене дори и да искат; че мълчаливите могат да кажат по интересни неща от приказливите;
• че всеки вид бизнес е добър за натрупване на благосъстояние, стига да си подходящият човек.
Всички тези неща ни карат да вярваме, че нито големината на човек, нито неговото образование имат нещо общо с постигането на целите му, а всъщност състоянието на ума, съчетано с желание и вяра в успеха, сякаш привличат всичко към него.
Последва задълбочено изследване на мисълта в психологически аспект, за да стане ясно дали нашият приятел Касий е бил прав, като е казал „Грешката, скъпи Бруте, не е в звездите, а в нас самите, които сме се подчинили,” и ако е така, къде се крие грешката?
Изучаването на езика на мисълта и силата на внушението показа ясно, че вярата в това, че нещо може да бъде постигнато, се изгражда и че тази вяра прави нещото достижимо. Нейното включване в мисловния поток отваря пътя към осъзнаване на факта, че мисълта е действащ елемент и че утвърдилата се максима „Познай себе си” е най -всеобхватният и най-добрият съвет, даван някога на човечеството.
Тя се основава на това:
• че характерът или личността могат да придобият сила и благородство;
• че човек може да придобие сила;
• че умът привлича успех от всички неща, след като се е освободил от ревността, омразата, недоверието, слабата воля, гнева, нетърпението и страха;
• че себе изучаването и самоанализът ни правят ясни за самите себе си разкриват както силните, така и слабите ни качества, чувството ни за справедливост, сила, увереност, решителност и др.
Индийската философия ни разкрива стойността и силата на въображението, учи ни, че човек израства такъв, каквато представа има за себе си, и това, което мисли или за което се мисли, се превръща в реалност. Мисловните образи, доведени до вниманието ни от обкръжаващия свят, оставят траен отпечатък върху нас и чрез тази сила някои хора биват контролирани от обстоятелствата, докато други, отдавайки по-малко внимание на обкръжаващата среда и повече на някаква своя амбиция, са способни да се издигнат над обстоятелствата и да ги контролират.
Искам да кажа, че дете, израсло в бедност, винаги в мислите си е с бедни хора, вижда в техните домове, както и в своя само гола мизерия, чува колко трудно е да се сдобиеш с пари, знае, че баща му трябва да работи много за нищожно заплащане, носи бедняшки дрехи и свиква с живота на бедняка, докато не стане част от него. Доказателствата за богатство, които вижда, за него не са истина. То чувства, че богатството не е за него. Мисли, че познава целия си живот и че обстоятелствата, с които е заобиколено, са създали този начин на мислене. Накарайте го сега да изработи мисловни образи на себе си в по-добър живот, в който има пари, приятели и всичко, което желае. С времето всичко това става реалност, а старият му живот започва да изглежда като измислица. Обстоятелствата за него се променят заедно с промяната в мисленето му. То се издига над обстоятелствата и започва да ги контролира.
Изучаването на природата във всичките й форми и на следствията от желанията при животните и човека доказва съществуването на Закона за вибрациите. Ако този закон се призове със силно желание да придобием нужните ни качества на ума, той ще бъде приведен в действие, но ако пожелаем да ни донесе пари и световна власт, той няма да ни отговори. Всички блага идват при този, който изгражда в себе си чистота и сила на характера. Точно това е имал пред вид Христос, казвайки: „Но първом търсете царството на Бога и Неговата правда, и всичко това ще ви се придаде” .
Това е било истина някога, истина е и сега. Търсене на Царството не означава вяра във всяко вероучение. То означава постигане на състояние на мир и покой в мислите, за да можем да поемем притока на божествена мъдрост. Когато човек влезе в хармония със Създателя, той се издига в Рая. „Царството Божие вътре във вас е” това е състояние, а не място. Всичко това обаче бяха само предположения, а изучаването на умовете на другите и сравнението с предишното им състояние доказа, че развитието им е следствие от тяхната сила или слабост на характера, което на свой ред се дължи на начина на мислене и на природата на техните мисли. Усъвършенстването на собствения характер даде доказателство и демонстрира факта, че успехът в живота изцяло е следствие на личността на индивида и че чрез самоанализ, мисловни внушения, Законът на вибрациите и силата на въображението всеки може да създаде от себе си каквото си поиска.
Личността се състои от елементи, които се наричат смелост, самоувереност, справедливост, решителност, твърдост, вдъхновение и истина. Степента, в която ги притежава индивида, определя силата му. Състоянията на спокойствие и концентрация позволяват най-доброто използване на тези сили.
Мислите са жизнени, живи, реални неща, както са реални кислородът и водородът. Те идват отвън и тяхната значимост за всеки ум зависи от неговото състояние. Ако то е на сила и решимост, умът приема силни и решителни мисли, които дават сила на характера. Ако е в състояние на раздразнение, колебание, страх и липса на вдъхновение, умът приема този тип мисли, които пораждат нищета, бедност и лошо здраве. Всяка мисъл, приета и излъчена от нашето съзнание, ни прави по-силна или по-слаба личност.
Просто да знаем тези неща не ни носи полза, но осъзнаването на тази истина, със съответното внимание и контрол на мислите, носят. Редовното упражняване на самовнушение може да развие елементите на ума, правейки контрола реален.
Тези истини са от света на мислите и недоверчивото състояние на ума, с което обикновените хора живеят, едва ли може да приеме, че е възможно да има по-висши нива, достижими за техния ум. Под нива на ума се разбира нагласата, водеща до състояние на ума, което кара някои хора да осмиват всяко ново изобретение или идея, за разлика от онзи, който предлага тази идея и може ясно да види приложимостта й, както и останалите състояния, представени от всички гледни точки между тези две. Това е способността на някой да види истината, когато му бъде казана, и неспособността на друг да възприеме всякаква полза от нея.
Тези нива съществуват откакто свят светува и са били най-голямата пречка за човешкото развитие, особено по отношение на морала и религията. Нисшите състояния на ума, бидейки по брой повече, затъмняват проявите на мисълта на по-малкото по брой напредничави мислители. Когато Галилей изложил идеята, че Земята е кръгла, той бил принуден насила да се откаже от нея, защото Инквизицията, основана с цел да спре свободата на мисълта, се състояла от тъпоумни църковни служители.
Когато при практикуване на самовнушение се постигне по-висше състояние, в началото то е временно и при връщане в първоначалното състояние реакцията на хората, която неизменно се наблюдава, е: „О, това е безсмислено!” Тогава разочарованието, отчаянието и безнадеждността сграбчват в ноктите си ума. Опитът ще дойде само след като в достатъчна степен сте осъзнали нуждата да действате и вероятно след тежки месеци на постоянно самовнушение.
Този принцип не се основава на вашите разбирания или вяра те нямат нищо общо с него. Той е научна истина и не е това, което си мислите за него по време на самоусъвършенстването си. Четете внимателно и разсъждавайте върху тези идеи, стъпка по стъпка, а после започнете да ги прилагате и продължете в този дух. Повярвайте, че това ще ви донесе удовлетворение. Дръжте на собственото си мнение (това е заповед).
Има хора, които не могат да повярват в тези истини. Техните умове са от по-нисш порядък, изцяло заети с материалното. Те са слепи за духовните истини и виждат всичко в светлината на своята величествена самодостатъчност. Ако ум, способен донякъде да вижда, донякъде да повярва в тези неща, влезе в контакт с тях, той ще бъде заслепен с тяхната слепота. Тъй като по-нисшият ум преобладава и мнозинството е на негова страна, споделяйки с останалите нашите вярвания, когато първата вълна щастлив ентусиазъм ни замае, ние сме готови да разрушим собствения си живот първо, като се поддадем, и после, като се оставим да бъдем победени от антагонизма на тези хора. Но ако останем непоклатими и работим за развиването на устойчивост, смелост, мощ, сила, подтик, добра воля и т.н., ние ще станем по-силни и ще останем на собствените си позиции, въпреки всеки и въпреки всичко.
Когато авторът беше малко момче, лъскайки обувки на улицата в родното си село, някой от тълпата го попита какъв ще стане, като порасне. Той искрено и честно отговори „Адвокат”, при което някакъв глупак, гръмогласен шут, се изкикоти и каза „Ти адвокат!” и се изсмя отвратително. Тълпата избухна в смях. Детската душа се сви. Момчето се предаде. И видя подходящата възможност едва сега. Този кикот му струваше трийсет години извън истинското му призвание.
Дръжте на собственото си мнение.
Ако имате приятели, които се нуждаят от тези истини за собственото си благоденствие и са склонни да ги приемат, на всяка цена им ги кажете, но не хвърляйте бисерите си на свинете, защото в отговор ще бъдете разкъсани.
Не се бойте и изпълнявайте дълга си във всеки момент. Изпълнявайте го толкова добре, колкото можете. Надявайте се и очаквайте по-добри времена и вашият успех е осигурен. Злонамерените действия на обединените сили на тълпата не могат да ви спрат. Най-важни за себе си сте вие самите.
Упражнявайте икономии, но не и скъперничество свободно харчете парите си за нужните неща, но всичко, което ви се иска, не ви е непременно необходимо.
Брус Маклеланд
Преуспяване чрез силата на мисълта
www.spiralata.net
Как се предсказват курсове
Как се предсказват курсове
В раздел: Астро Новини | Сподели статията във Facebook
Съществува финансова астрология. Тя се цели в предсказването на курсовете на валутите, акциите, движението на нивата на различни индекси и стоки на борсата, цената на ценните метали (основно златото) и дава насоки как да се търгува. И това е само една част от силата й. Когато искате да регистрирате фирма и да стартирате нов бизнес отново е добре да се допитате освен до вашия доверен адвокат и до финансов астролог, който ще определи най-удачната дата за подобна регистрация. На базата на статистически проучване сред няколко хиляди компании са определени периодите в които регистриррането на фирма не е епрепоръчително и има най-голям риск от това да стигнете до фалит. Предполага се, че това е последното нещо, което един собственик иска да се случи с неговата компания.
Горната графика показва един астрологичен феномен - как се променя нивото на индекса Dow Jones в зависимост от положението на Луната в зодиакалните знаци. Изследвани са няколко стотин цикъла на Луната и откритието е, че индексът върви надолу, когато Луната се намира в края на знака БЛИЗНАЦИ и началото на знака РАК. Това обхваща един ден на всеки лунен цикъл и той се пада на различни дати всеки месец. Това е само един от многото фактори и открити астрологични зависимости, които дават възможност да се правят подобни предсказания.
В раздел: Астро Новини | Сподели статията във Facebook
Съществува финансова астрология. Тя се цели в предсказването на курсовете на валутите, акциите, движението на нивата на различни индекси и стоки на борсата, цената на ценните метали (основно златото) и дава насоки как да се търгува. И това е само една част от силата й. Когато искате да регистрирате фирма и да стартирате нов бизнес отново е добре да се допитате освен до вашия доверен адвокат и до финансов астролог, който ще определи най-удачната дата за подобна регистрация. На базата на статистически проучване сред няколко хиляди компании са определени периодите в които регистриррането на фирма не е епрепоръчително и има най-голям риск от това да стигнете до фалит. Предполага се, че това е последното нещо, което един собственик иска да се случи с неговата компания.
Горната графика показва един астрологичен феномен - как се променя нивото на индекса Dow Jones в зависимост от положението на Луната в зодиакалните знаци. Изследвани са няколко стотин цикъла на Луната и откритието е, че индексът върви надолу, когато Луната се намира в края на знака БЛИЗНАЦИ и началото на знака РАК. Това обхваща един ден на всеки лунен цикъл и той се пада на различни дати всеки месец. Това е само един от многото фактори и открити астрологични зависимости, които дават възможност да се правят подобни предсказания.
петък, 12 юни 2009 г.
Десетте най-популярни легенди
за хиперразвити цивилизации в далечната древност (1)
Дейвид Хечър Чайлдрес, Ancientx.com
http://www.de-zorata.de/sites/oshte-info/oshte.info/004/11/1511/03.htm
Археологът Дейвид Хечър Чайлдрес прави много невероятни пътешествия до най-старите и отдалечени кътчета на земята. Плодотворно пише за изгубени градове и древни цивилизации. Автор е на книги (серията „Тhe Lost Cities”), хроникиращи забравената слава на озадачаващи ни места - от пустинята Гоби (Китай) до Пума Пунку (Боливия), от Мохенджо Даро (Пакистан) до Баалбек (Ливан). За някои от тези праисторически обекти има отделни надеждни археологически данни, за други разполагаме само с писания в древни книги и със сведения от устните предания на народите. Заглавието е на Още инфо.
1. Мю или Лемурия (Ancient Mu or Lemuria)
Според различни езотерични източници, първата цивилизация се е появила преди 78 000 години на гигантски континент, известен като Мю или Лемурия, и е продължила да съществува смайващите 52 000 години. Споменава се, че тя била разрушена от земетресения, предизвикани от смяна на полюсите, станала преди около 26 000 години или приблизително през 24 000 г. пр. Хр.
Карта на Лемурия - вдясно се виждат очертанията на двете Америки. Според други версии, потъналият континент се е намирал в Индийския океан.
Докато Mю не се е развила така високо в технологично отношение, както се предполага за други по-късни цивилизации, казва се, че тя е достигнала някои модерни технологии, най-вече в областта на строителството на дълготрайни мегалитни здания, които са способни да издържат на земетресения. Но науката за управлението е това, което се смята за най-голямото постижение на Мю.
Предполага се, че е имало един език и едно правителство. Образованието е било ключът за успеха на Империята, и тъй като всеки гражданин е познавал добре законите на Вселената и е бил обучаван в някаква професия или занаят, това е водело до просперитет.
Образованието на децата е било задължително до 21-годишна възраст, за да имат те правото да посещават училище за гражданство, което продължавало още седем години. Така най-ранната възраст, на която човек е могъл да стане гражданин на Империята, е била 28 години.
2. Атлантида (Ancient Atlantis)
Смята се, че когато континентът Мю потънал, нивото на океаните в света се понижава драстично, тъй като водата се отправя към току-що формирания басейн на Тихия океан. Относително малките острови, съществували в Атлантика по време на Лемурската цивилизация, остават високо и на сухо при отдръпването на океана. Новопоявилата се земя се присъединява към архипелага Посейдон в Атлантически океан и формира малък континент. Днешните историци наричат този континент „Атлантида”, въпреки че неговото истинско име е било Посейдон.
Вярва се, че Атлантида е развила технологиите си до доста високо ниво, далеч отвъд това, което съществува днес на нашата планета. В книгата „Обитател на две планети”, продиктувана за пръв път на млад калифорниец на име Фредерик Спенсер Оливър през 1884 от Филос от Тибет, а също и в последвалото го през 1940 продължение „Завръщане на обитателя на Земята”, се споменава за такива изобретения и устройства като климатици - за неутрализиране на смъртоносни и вредни изпарения; безвъздушни цилиндрични лампи - тръби от кристал, светещи през нощта; електрически пушки - оръжие, използващо електричеството като задвижваща сила (днес има подобни пистолети, но са сравнително ново изобретение); монорелсов транспорт; водни генератори – съоръжения за кондензиране на вода от атмосферата; и вайликси - въздушни кораби, управлявани със силата на левитацията и отблъскването.
Спящият ясновидец Едгар Кейси говори за употребата на самолети и кристали или
Праисторически потънал град в Атлантическия океан или просто рожба на художническо въображение?
огнеупорни камъни, използувани за енергия и други подобни приложения. Той споменава също така и за злоупотреби с властта и за предупредителни сигнали за наближаващо унищожение.
3. Индийската империя Рама (Rama Empire of India)
За щастие, древните книги от Индийската империя Рама са запазени, за разлика от тези за Китай, Египет, Централна и Южна Америка. Много от тези древни нации сега са изоставени пустеещи земи, погълнати от гъстата джунгла, или са буквално на дъното на някой океан. Но Индия, въпреки опустошенията от войни и нашествия, успява да запази голяма част от своята древна история.
Дълго време се смяташе, че индийската цивилизация датира не по-рано от 500-та г. пр. н. е., само около 200 години преди нашествието на Александър Велики на субконтинента. Но миналият век бяха открити извънредно сложните градове на Мохенджо Даро („Могилата на мъртвите”) и Харапа, намиращи се в долината на р. Инд в днешен Пакистан.
Откриването на тези градове принуди археолозите да изместят датата на началото на индийската цивилизация с хиляди години назад. За почуда на съвременните изследователи, градовете са високо развити и карат водещите археолози да смятат, че преди да бъдат изградени, те са били замислени като цяло: забележително ранен пример за градоустройство. Дори още по-впечатляващ е фактът, че канализационната система на голям град от това време превъзхожда тази в Пакистан, Индия и повечето от азиатските страни днес.
Автентични археологически разкопки в Мохеджо Даро.
4. Озирийската цивилизация на Средиземноморието (Osirian Civilization of the Mediterranean)
Смята се, че по времето на Атлантида и Рама, Средиземноморието е било голяма и плодородна долина. Тази предшестваща египетските царства древна цивилизация е била известна като Озирийската цивилизация. Както и днес, река Нил извирала от Африка, но се наричала Стикс. Като вместо да се влива в Средиземно море в Северен Египет, реката завивала на запад и преминавала през най-ниската част на Средиземноморската долина, където формирала голямо езеро, излизала между Малта и Сицилия на юг от Сардиния и се вливала в Атлантически океан при Гибралтар (Херкулесовите стълбове).
След като Атлантида била унищожена от преломен катаклизъм, при тези катастрофални промени Атлантическия океан започнал да наводнява бавно Средиземноморския басейн. Така били унищожени големите градове на Озирийската цивилизация, които се оказали под водата. Техните жители били принудени да се преселят на по-високи места. Тази теория обяснява странните мегалитни останки по цялото Средиземноморие. Потопени структури с мегалитни пропорции са открити и покрай бреговете на Мароко и Кадис в Испания.
Странни образувания на средиземноморското дъно, може би - останки от озирийски град?
Археологически факт е, че в Средиземноморието има повече от 200 известни в древността градове, които се намират днес под водата. Според фипотезите, останки от тази велика древна култура са египетската цивилизация, минойската на остров Крит и микенската в Крит и Гърция. Цивилизацията е градила огромни и устойчиви на земетресения мегалитни постройки. Използвала е електричество и други удобства, присъщи за времето на Атлантида. Както атлантите, озирийците са летели с дирижабли, придвижвали са се и с други форми на транспорт, често електрически по своята природа. Загадъчните следи от вагонни колела в Малта, които минават през канари и под водата, може да са част от древна озирийска ж. п. линия, използвана за транспортиране на разбити камъни до градове, които са под водата сега.
Може би най-добрият пример за високите технологии на озирийците е удивителната тераса, намерена при Баалбек, Ливан. Главната платформа е съставна от най-големите в света сечени камъни. Някои от тях са дълги 25 м и дебели над 4.5 м. Изчислява се, че тежат между 1 200 и 1 500 тона всеки!
5. Цивилизацията Уигер от пустинята Гоби (Uiger civilization of the Gobi Desert)
Много древни градове са съществували при цивилизацията Уигер в Гоби, синхорнна с Атлантида и Рама. Въпреки че сега Гоби е пустиня, тези градове са били някога океански пристанища. Едгар Кейси е убеден, че в изгубените градове от онази епоха там ще се открият асансьори, и въпреки, че това все още не се е случило, то не е невъзможно.
Мегалитна постройка всред пустинята Гоби
В Уигер са били използвани вимани (древни летателни апарати - бел. ред.). Твърди се, че Старейшините на Лемурия, известни като Тринадесетата Школа, са изместили седалището си преди катаклизма в ненаселено плато на Централна Азия, което сега наричаме Тибет. Предполага се, че тук те са създали библиотека и школа, известна като Великото Бяло Братство.
Великият китайски философ Лао Дзъ, роден през 604 г. пр. Хр., говори често за Древни Учители и тяхната дълбока мъдрост. Той написал прочутата книга „Тао Те Чинг”, може би най-популярното четиво, създадено някога на китайски. Когато към края на своя много дълъг живот напуска родината, пътува на запад към легендарната земя на Хси Уанг Мю. Според древните китайци, там е било седалището на Древните.
Археологът Дейвид Хечър Чайлдрес прави много невероятни пътешествия до най-старите и отдалечени кътчета на земята. Плодотворно пише за изгубени градове и древни цивилизации. Автор е на книги (серията „Тhe Lost Cities”), хроникиращи забравената слава на озадачаващи ни места - от пустинята Гоби (Китай) до Пума Пунку (Боливия), от Мохенджо Даро (Пакистан) до Баалбек (Ливан). За някои от тези праисторически обекти има отделни надеждни археологически данни, за други разполагаме само с писания в древни книги и със сведения от устните предания на народите. Заглавието е на Още инфо.
>> Продължение
6. Tиахуанако, (Tiahuanaco)
Вратата на Слънцето в Тиахуанако
Както в Mю и Атлантида, строителството в Южна Америка е било в мегалитни мащаби с многоъгълна конструкционна технология, дизайнирана да направи масивните стени устойчиви на земетресения. Тези стени са били от значителна важност в района на Огнения Пръстен - древната Mю.
Домове и обществени здания са били изградени от големи каменни блокове. Заради високата почит, която са отдавали на културата за благополучието на бъдещите поколения, и високото ценене на постепенният, продължителен растеж на обществото, сградите са били строени така, че съществуват с хилядолетия. Къщи, направени от цимент, дърво и мазилка, ще издържат около сто години, ако са поддържани. Но погледнете мегалитните конструкции на Египет, Малта и Перу. Тези здания стоят и днес. Куско, древната столица на Перу, която по всяка вероятност е била изградена преди инките, е все още обитавана и днес - след хиляди години. Действително, повечето от зданията на централен Куско днес имат стари стени, които са на стотици години (докато по-скорошни здания, построени от испанците, вече се ронят).
Само неколкостотин мили на юг са фантастичните руини на Пума Пунку, високо в боливийското Aлтиплано. Намиращи се само на една миля от прочутия Tиахуанако, останките от Пума Пунку представляват масивни мегалитни конструкции, разхвърляни като детски кубчета за игра. Какъв вид катастрофален катаклизъм може да е причинил това? Мегалитната конструкция е от вида, който би трябвало да издържи хиляди години, и въпреки всичко 100-тонните блокове са били накъсани на части от могъщи геоложки сили.
Изглежда, че континентът Южна Америка е бил неочаквано и бурно изблъскан нагоре по време на някакъв катаклизъм, най-вероятно при смяна на полюсите. Бивш канал, намиращ се на морското равнище, сега може да бъде видян на около 4000 метра надморска височина в Андите. Възможно свидетелство за този сценарий са многото океански вкаменелости, които се наблюдават близо до Титикака. Езерото дори се обитава от сладководни морски кончета, които се срещат единствено там.
7. Mаи, (Mayans)
Пирамиди на маите са открити от Централна Америка до индонезийския остров Ява. Пирамидата на Суку, намираща се на склоновете на връх Лау, близо до Суракарта в централна Ява, е удивителен храм с възпоменателни плочи и стълбовидна архитектура, която може да се оприличи на тази от пирамидите в джунглата на Централна Америка. Всъщност, тази постройка е почти еднаква с откритите в древната майска местност Уаксактун, близо до Tикал.
Пирамидата на Слънцето в Мексико
Древните маи са били блестящи астрономи и математици, чиито ранни градове са живели в аграрна хармония със земята. Те са изградили градове с канали и хидропонни градини на древния полуостров Юкатан. Предполага се, че някои от майските глифове представляват електронни устройства за контролиране на насекоми, които са излъчвали етерни вибрации, специфично въздействащи върху съответния вредител.
Едгар Кейси споменава за маите и тяхната технология в едно от своите тълкувания:
„Що се отнася до стила на строителство с каменни блокове, ние открихме, че той е наподобявал на голяма цилиндрична чаша (както бихме го нарекли днес), направена по такъв начин, че стоящият най-отгоре камък да централизира енергията, концентрираща се между основата на цилиндъра и този най-горен камък.”
Архивите за начините на строителство могат да се намерят на три места на Земята, които са там и днес: в потъналата част на Атлантида, където все още предстои да бъде открита част от храмовете, намиращи се под водораслите на вековна океанска вода близо до известното като Бимини място до крайбрежието на Флорида; в архивите на храм в Египет; и в архивите в Юкатан, Америка, където се намират в момента тези камъни (за които се знае толкова малко!).
Смята се, че някъде в района, обитаван някога от маите се намира древната Зала на архивите, вероятно под пирамиден комплекс, в подземен тунел и мрежа от помещения. Според някои източници това хранилище с древно познание се съхранява в кварцови кристали с изключително високо качество, които могат да поберат голямо количество информация - подобно на съвременните компакт дискове.
8. Древен Китай, (Ancient China)
За цивилизацията на древен Китай, известен като Хан Китай, се смята, че като всички свои посестрими от онази отдалечена епоха черпи живителни сокове от огромния тихоокеански континент Мю. Древните китайци са известни със своите небесни колесници, с гадателството си и с производството на нефрити в сътрудничество с маите. Действително, древните истории на китайците и маите изглеждат неразделно свързани.
Великата китайска стена, накачулена от туристи
Според антрополозите, таоисткото влияние е стигнало до Централна Америка с въвеждането на символи и мотиви от династията Шанг (Ин-Янг е най-известният измежду тях, но има и много други), които ги свързват с известното художествено изкуство и скулптури на маите. Нефритът е бил от особена важност за китайците Шанг. До сега източникът на китайския нефрит не е установен. Много от него може да е идвал от Централна Америка. Дори източникът на централно-американския нефрит е загадка; смята се, че много древни мини за нефрит все още не са открити.
Често се казва, че древните китайци са били инициаторите на всяко изобретение - от тоалетната хартия, детекторите за земетресения, банкнотите, каноните, реактивните двигатели, методите за печатне и хиляди други изкусни и високотехнологични артикули и способи за тяхното производство. През 1959 археолози откриха в Китай токи на колани, направени от алуминий преди хиляди години. Алуминият днес се произвежда от боксит с помощта на електричество!
9. Древни Етиопия и Израел, (Аncient Ethiopia and Israel)
Храмът на Соломон в Израел
От такива стари текстове като Библията и етиопската книга Кебра Негаст (Kebra Negast) научаваме истории за високи технологии от древна Етиопия и Израел. Казва се, че храмът в Йерусалим е бил основан на три гигантски блока дялан камък, подобни на тези от Баалбек, Ливан. Днес почитаният Храм на Соломон и кубето на мюсюлманската Джамия на Скалата се намират на място, чиито основи стигат до Озирийската цивилизация.
Като много от по-късните финикийски конструкции, сградата на храма, съхраняващ Ковчежето със Заветите (Кивотът), както и храмовете в Етиопия, са последните от мегалитните конструкции. Масивният храм Монт, изграден от цар Соломон върху руините на по-ранен мегалитен храм, е бил построен, за да подслони древната реликва, известна като Ковчежето със Заветите.
10. Аройското кралство на слънцето в Тихи океан, (Aroi Sun Kingdom of the Pacific)
Последната в моя списък на древни цивилизации е тази на неизвестната древна култура на Аройското кралство на слънцето в Тихи океан. Така нареченият изгубен континент Mю е потънал преди повече от 24 000 години при смяна на полюсите, като Тихоокеанският район е бил заселен отново от расова смесица на всички цивилизации, идващи от Рама, Китай, Африка и Америките.
Причузливите каменни колоси от Великденските острови
Напреднала островна нация със земни площи, по-големи от тези на Тихоокеанието в момента, се е разраснала около Полинезия, Mеланезия и Mикронезия. Древни полинезийски легенди отбелязват забележителността на тази цивилизация. Царство Арой е съществувало много хиляди години преди европейците да преоткрият Тихия океан. Според преданията, аройците са строителите на много от мегалитните пирамиди, платформи, арки, пътища и статуи, намиращи се в централната част на Тихоокеанието днес.
Когато някои от над 400-те чакълени хълма в Нова Каледония са били разкопавани през 60-те години, намерените там циментени колони с вар и черупки са били датирани от 10 950-та и 5 120 г. пр. Хр. Тези странни построения може да се видят в южната част на Нова Каледония и на Острова на боровете.
Според жителите на Великденските острови, знаменитите им статуите са можели да ходят и се издигали във въздуха, където се въртели по посока на часовниковата посока. А микронезийците твърдят, че на остров Понпей камъните на осемнадесет-квадратни-километров град са били левитирани, за да се поставят на съответното им място.
Полинезийци от Нова Зеландия, Великденските острови, Хаваите и Таити вярват, че техните предшественици са имали способността да летят и са пътували по въздуха от един остров до друг.
През 1929 в султанския дворец в Цариград била открита една географска карта, която възбудила особен интерес у изследователите, но също и сред широката публика. Тази карта – в действителност е запазена само нейната лява половина – е нарисувана върху пергамент, а твърде обширният и подробен надпис върху нея я датира към месец мухарем от мохамеданската година 919, което отговаря на годината 1513 след Христа. Подписана е с името на турския адмирал Пири Ибн хаджи Мохамед, който е бил известен повече под името Пири Рейс (Рейс е турското обозначение за адмирал).
Фрагмент от картата на Пири Рейс със Северния полюс и очертанията на Канада и Гренландия (щракнете върху нея, за да я видите цялата)
Интересът, който тази карта събужда главно в Турция и Америка идва преди всичко от особено точното очертание на източния бряг от Северна и Южна Америка, необичайно за времето, когато картата е била начертана – по-малко от две десетилетия след първото пътешествие на Колумб и много дълго преди подробното изследване на континента. Освен това се оказва, че географското положение на отделните точки от американския континент е дадено на тази карта с точност, каквато европейската наука е в състояние да определи едва в края на ХVІІІ век.
Не по-малък интерес обаче предизвикват обстойните бележки на адмирал Пири върху картата, в които се твърди, че «като нея няма друга по света» и че «тя е съставена от 20 стари мореплавателни карти на целия свят до Индия и Китай още от времето на Александър Македонски, между които и една използвана от Колумб карта, а точността, с която са очертани седемте световни морета я прави също тъй надеждна за употреба, както картите на близките земи». Обстоятелството, че в този надпис се споменава името на Колумб и използваната от него карта, за която е известно, че е загубена, раздвижва предимно американската общественост. За известно време картата е в центъра на общественото внимание, предизвикало оживена активност на американските дипломати, които правят всичко възможно за издирването и на колумбовия оригинал в турските архиви. Но всичко остава без резултат – не се намират повече никакви връзки между картата на адмирал Пири и предполагаемия оригинал на Колумб. В научните кръгове се изказват съмнения за наличието на такава връзка и постепенно интересът към картата замира, без да се обърне достатъчно внимание на останалите обстоятелства, свързани с нея.
Комплексът от въпроси около картата на адмирал Пири привлича най-после в края на 1950-те години вниманието и на известния американски учен Чарлз Хепгуд (Charles Hapgood, 1904-1982), професор по история в Keene State College в Ню Хемпшайр. Малко преди това неговата книга Eart’s Shifting Crust, New York 1958 (второ преработено издание под заглавие The Pat of the Pole, New York 1970) събужда между специалистите голям интерес във връзка с неговата хипотеза за движението на земната черупка, като в предговора си за книгата Алберт Айнщайн се изказва най-положително за нея. Тъй като Хепгут забелязва в картата на адмирал Пири редица обстоятелства в подкрепа на своята хипотеза, той започва в рамките на изследователската си дейност в университета заедно с група свои студенти работа върху един научно-изследователски проект, посветен на сравнителното проучване на мореплавателни карти от Античността, Средновековието и Ренесанса, която приключва в 1966 с издаването на обширен труд по този въпрос под заглавие «Maps of the Ancient Sea King. Evidence of Advanced Civilization in the Ice Age» (немски превод под заглавие «Die Weltkarten der alten Seefahrer. Die Entdeckung der Antarktis vor 6000 Jahren und Amerikas vor Kolumbos», Франкфурт на Майн 2002).
Изследването на Хепгуд може да служи за пример как един тъй сложен комплекс от въпроси се предлага на читателя, който не притежава специални познания по тях, без при това да е затруднен от недостатъчните си познания в областта на математиката, картографията и мореплаването, но също така и на геологията, физиката и историята. Целият този комплекс от научни данни, както и всички резултати от изследванията, се предават с максимална нагледност, но и по най-увлекателния начин, задържащ през всичкото време вниманието на читателя подобно на криминален или авантюристичен роман и представящ му цяла поредица съвършено нови за него факти, изложени и доказани обаче с методите на съвременната наука.
Още в самото начало на работата си по научния проект работният колектив установява обща връзка между картата на адмирал Пири с голям брой мореплавателни карти предимно от късното Средновековие и Ренесанса, придобили особена популярност главно сред турските, португалските и италианските мореплаватели. Те са известни под общото название «портолански» карти, т.е. карти, имащи предназначението да показват пътя на корабите от едно пристанище до друго, както и относителното разстояние между тези пристанища. Доколкото до края на ХVІІІ век европейските и арабските мореплаватели нямат методи за установяване на точната географска дължина и то не само по време на техния морски път, но и на сушата, тези карти, съставени по много странен начин и показващи с твърде малко приближение разстоянията между отделните точки от маршрутите им са били твърде разпространени и се ползвали с голяма почит от страна на моряците, като са били често копирани.
Макар и още в края на ХІХ век да излиза едно подробно изследване на портоланските карти от шведския изследовател A. E. Nordenskjöld, An Essay of the Early History of Charts and Sailing Directions, Stockholm 1897, Хепгуд преразглежда отново основно всички въпроси, свързани с тях, като коментира и цяла поредица от други карти, останали незабелязани преди това. Чрез сравнението на отделните карти се прави опит да се установят методите, с които те са били изчислени и изчертани. А един от основните проблеми в комплекса от изследвания е за бреговата линия на Антарктида, очертана с извънредно голяма точност на редица портолански карти, в това число и на картата на адмирал Пири, макар и тази брегова линия под покрития с дебела близо два километра ледена покривка континент съвременната наука успява да уточни едва в резултат от изследователската дейност на международната експедиция през 1949/1950 година.
Когато Хепгуд и неговите сътрудници започват изследването на старите карти, те си поставят сравнително ограничена по обхват цел: да установят дали върху картата на адмирал Пири от 1513 година наистина е обозначена бреговата линия на Антарктида и дали тя отговаря на бреговата линия на континента, изчислена и очертана от международната експедиция в 1949/1950 година. За тази цел се подлагат на анализ заедно с картата на Пири също и цяла поредица портолански карти, явно произхождащи от същия източник. С твърде сложни математически изчисления се прави опит да бъде установено по какъв начин тези карти са били проектирани. Още в самото начало на работата става ясно, че твърдението на Пири за използване на значителен брой стари карти при съставянето на неговата карта, е вярно. В стигналата до нас част от картата на Пири, която сигурно е представяла лявата половина или по-малка от половина част от цялата карта, могат да бъдат установени четири отделни карти със собствени мрежи, съединени в една. При това се вижда, че първоначалните части са били заснети при използване на сферична тригонометрия, като сглобяването им е станало твърде примитивно – с допускане на съществени грешки в мащаба, пропускане на липсващи части (откъс в южната част от американския континент) и без познаване на сферичната тригонометрия, при което се получават значителни грешки в разстоянието между източния бряг на Атлантическия океан (Европа и Африка) и западния бряг (Америка).
Както е известно, съвременната наука съумява твърде късно да реши въпроса с изготвянето на точни географски карти. Затрудненията идват преди всичко поради липсата на точни инструменти за определяне на географската ширина и особено на географската дължина, с които тя разполага едва от края на ХVІІІ век. От друга страна проектирането на сферичната повърхност на земното кълбо върху плоскост изисква прилагането на сферичната тригонометрия, което от своя страна предполага познаването на точните величини на земния екватор и меридиан, с които тя също преди това не разполага. До неотдавна се считаше, че за първи път сферичната тригонометрия е приложена от старогръцкия учен Хипарх през втори век сл. Хр., макар и да има данни, че тя е била позната още на египтяните и халдейците, а Хипарх само я открива наново. Във всеки случай тя не се прилага на практика от античната картография, чийто главен представител, александрийският географ Клавдий Птолемей (~100-160 сл. Хр.) не я използва никъде при съставяне на своите карти.
Редица обстоятелства – приемането за нулев меридиан географската дължина на Александрия и за изходна точка на проектирането пресечната точка на този нулев меридиан с тропика на рака, неприлагането на сферичната тригонометрия в стигналите до нас портолански карти и относително точното предаване на географската дължина в близките на същия нулев меридиан точки, както и използването на стадия (~166 м.) за единица мярка – водят до заключението, че още преди втори век след Христа неизвестен компилатор в Александрия се е опитал да свърже заедно определен брой извънредно точно изчислени и съставени стари карти на отделни части от света, без да си дава сметка за грешките, възникващи при проектирането им в една плоскост. От тук идва и парадоксът, че докато при изчертаването на бреговата линия и поставянето на отделни географски точки се постига точност по-голяма от тази, с която европейската наука разполага до последните години на ХVІІІ век, при разстоянията между отдалечени помежду си точки се допускат грешки, надминаващи 1000 км, а и посоката на географския север се дава често неточно – което и трябва да се очаква при проектиране на сфера върху плоскост чрез квадратна или правоъгълна мрежа от паралели и мередиани.
Анализът на картата на адмирал Пири и останалите портолански карти показва, че всички те са съставени от множество локални карти, изготвени с прилагане на сферична тригонометрия. Тъй като техният по всяка вероятност античен компилатор от Александрия не е бил запознат със сферичната тригонометрия и следователно не е можел да си служи с нея, бил е принуден да разкъса сферичната повърхност на земята на голям брой отделни плоски участъци. По такъв начин отдалечени помежду си области би трябвало да
Районът около Северния полюс в горната част от картата на адмирал Пири с пречертана мрежа. Вижте по-добре цялата западна и цялата източна половина.
показват различни посоки за север – това може най-добре да се види при северния участък от картата на Пири, като на нея се нанесе мрежата на първоначалните образци за картата: по отношение на нулевия меридиан на техните проекции всички нанесени там географски точки са предадени с изключителна и дори невероятна прецизност. Затова пък съпоставянето на отделните части – в дадения случай това са два откъса с отделни (правоъгълни!) мрежи – води до груби грешки от порядъка на 1000 до 2000 километра.
Фрагмент от картата на Пири Рейс със Северния полюс и очертанията на Канада и Гренландия (щракнете върху нея, за да я видите цялата)
Интересът, който тази карта събужда главно в Турция и Америка идва преди всичко от особено точното очертание на източния бряг от Северна и Южна Америка, необичайно за времето, когато картата е била начертана – по-малко от две десетилетия след първото пътешествие на Колумб и много дълго преди подробното изследване на континента. Освен това се оказва, че географското положение на отделните точки от американския континент е дадено на тази карта с точност, каквато европейската наука е в състояние да определи едва в края на ХVІІІ век.
Не по-малък интерес обаче предизвикват обстойните бележки на адмирал Пири върху картата, в които се твърди, че «като нея няма друга по света» и че «тя е съставена от 20 стари мореплавателни карти на целия свят до Индия и Китай още от времето на Александър Македонски, между които и една използвана от Колумб карта, а точността, с която са очертани седемте световни морета я прави също тъй надеждна за употреба, както картите на близките земи». Обстоятелството, че в този надпис се споменава името на Колумб и използваната от него карта, за която е известно, че е загубена, раздвижва предимно американската общественост. За известно време картата е в центъра на общественото внимание, предизвикало оживена активност на американските дипломати, които правят всичко възможно за издирването и на колумбовия оригинал в турските архиви. Но всичко остава без резултат – не се намират повече никакви връзки между картата на адмирал Пири и предполагаемия оригинал на Колумб. В научните кръгове се изказват съмнения за наличието на такава връзка и постепенно интересът към картата замира, без да се обърне достатъчно внимание на останалите обстоятелства, свързани с нея.
Комплексът от въпроси около картата на адмирал Пири привлича най-после в края на 1950-те години вниманието и на известния американски учен Чарлз Хепгуд (Charles Hapgood, 1904-1982), професор по история в Keene State College в Ню Хемпшайр. Малко преди това неговата книга Eart’s Shifting Crust, New York 1958 (второ преработено издание под заглавие The Pat of the Pole, New York 1970) събужда между специалистите голям интерес във връзка с неговата хипотеза за движението на земната черупка, като в предговора си за книгата Алберт Айнщайн се изказва най-положително за нея. Тъй като Хепгут забелязва в картата на адмирал Пири редица обстоятелства в подкрепа на своята хипотеза, той започва в рамките на изследователската си дейност в университета заедно с група свои студенти работа върху един научно-изследователски проект, посветен на сравнителното проучване на мореплавателни карти от Античността, Средновековието и Ренесанса, която приключва в 1966 с издаването на обширен труд по този въпрос под заглавие «Maps of the Ancient Sea King. Evidence of Advanced Civilization in the Ice Age» (немски превод под заглавие «Die Weltkarten der alten Seefahrer. Die Entdeckung der Antarktis vor 6000 Jahren und Amerikas vor Kolumbos», Франкфурт на Майн 2002).
Изследването на Хепгуд може да служи за пример как един тъй сложен комплекс от въпроси се предлага на читателя, който не притежава специални познания по тях, без при това да е затруднен от недостатъчните си познания в областта на математиката, картографията и мореплаването, но също така и на геологията, физиката и историята. Целият този комплекс от научни данни, както и всички резултати от изследванията, се предават с максимална нагледност, но и по най-увлекателния начин, задържащ през всичкото време вниманието на читателя подобно на криминален или авантюристичен роман и представящ му цяла поредица съвършено нови за него факти, изложени и доказани обаче с методите на съвременната наука.
Още в самото начало на работата си по научния проект работният колектив установява обща връзка между картата на адмирал Пири с голям брой мореплавателни карти предимно от късното Средновековие и Ренесанса, придобили особена популярност главно сред турските, португалските и италианските мореплаватели. Те са известни под общото название «портолански» карти, т.е. карти, имащи предназначението да показват пътя на корабите от едно пристанище до друго, както и относителното разстояние между тези пристанища. Доколкото до края на ХVІІІ век европейските и арабските мореплаватели нямат методи за установяване на точната географска дължина и то не само по време на техния морски път, но и на сушата, тези карти, съставени по много странен начин и показващи с твърде малко приближение разстоянията между отделните точки от маршрутите им са били твърде разпространени и се ползвали с голяма почит от страна на моряците, като са били често копирани.
Макар и още в края на ХІХ век да излиза едно подробно изследване на портоланските карти от шведския изследовател A. E. Nordenskjöld, An Essay of the Early History of Charts and Sailing Directions, Stockholm 1897, Хепгуд преразглежда отново основно всички въпроси, свързани с тях, като коментира и цяла поредица от други карти, останали незабелязани преди това. Чрез сравнението на отделните карти се прави опит да се установят методите, с които те са били изчислени и изчертани. А един от основните проблеми в комплекса от изследвания е за бреговата линия на Антарктида, очертана с извънредно голяма точност на редица портолански карти, в това число и на картата на адмирал Пири, макар и тази брегова линия под покрития с дебела близо два километра ледена покривка континент съвременната наука успява да уточни едва в резултат от изследователската дейност на международната експедиция през 1949/1950 година.
Когато Хепгуд и неговите сътрудници започват изследването на старите карти, те си поставят сравнително ограничена по обхват цел: да установят дали върху картата на адмирал Пири от 1513 година наистина е обозначена бреговата линия на Антарктида и дали тя отговаря на бреговата линия на континента, изчислена и очертана от международната експедиция в 1949/1950 година. За тази цел се подлагат на анализ заедно с картата на Пири също и цяла поредица портолански карти, явно произхождащи от същия източник. С твърде сложни математически изчисления се прави опит да бъде установено по какъв начин тези карти са били проектирани. Още в самото начало на работата става ясно, че твърдението на Пири за използване на значителен брой стари карти при съставянето на неговата карта, е вярно. В стигналата до нас част от картата на Пири, която сигурно е представяла лявата половина или по-малка от половина част от цялата карта, могат да бъдат установени четири отделни карти със собствени мрежи, съединени в една. При това се вижда, че първоначалните части са били заснети при използване на сферична тригонометрия, като сглобяването им е станало твърде примитивно – с допускане на съществени грешки в мащаба, пропускане на липсващи части (откъс в южната част от американския континент) и без познаване на сферичната тригонометрия, при което се получават значителни грешки в разстоянието между източния бряг на Атлантическия океан (Европа и Африка) и западния бряг (Америка).
Както е известно, съвременната наука съумява твърде късно да реши въпроса с изготвянето на точни географски карти. Затрудненията идват преди всичко поради липсата на точни инструменти за определяне на географската ширина и особено на географската дължина, с които тя разполага едва от края на ХVІІІ век. От друга страна проектирането на сферичната повърхност на земното кълбо върху плоскост изисква прилагането на сферичната тригонометрия, което от своя страна предполага познаването на точните величини на земния екватор и меридиан, с които тя също преди това не разполага. До неотдавна се считаше, че за първи път сферичната тригонометрия е приложена от старогръцкия учен Хипарх през втори век сл. Хр., макар и да има данни, че тя е била позната още на египтяните и халдейците, а Хипарх само я открива наново. Във всеки случай тя не се прилага на практика от античната картография, чийто главен представител, александрийският географ Клавдий Птолемей (~100-160 сл. Хр.) не я използва никъде при съставяне на своите карти.
Редица обстоятелства – приемането за нулев меридиан географската дължина на Александрия и за изходна точка на проектирането пресечната точка на този нулев меридиан с тропика на рака, неприлагането на сферичната тригонометрия в стигналите до нас портолански карти и относително точното предаване на географската дължина в близките на същия нулев меридиан точки, както и използването на стадия (~166 м.) за единица мярка – водят до заключението, че още преди втори век след Христа неизвестен компилатор в Александрия се е опитал да свърже заедно определен брой извънредно точно изчислени и съставени стари карти на отделни части от света, без да си дава сметка за грешките, възникващи при проектирането им в една плоскост. От тук идва и парадоксът, че докато при изчертаването на бреговата линия и поставянето на отделни географски точки се постига точност по-голяма от тази, с която европейската наука разполага до последните години на ХVІІІ век, при разстоянията между отдалечени помежду си точки се допускат грешки, надминаващи 1000 км, а и посоката на географския север се дава често неточно – което и трябва да се очаква при проектиране на сфера върху плоскост чрез квадратна или правоъгълна мрежа от паралели и мередиани.
Анализът на картата на адмирал Пири и останалите портолански карти показва, че всички те са съставени от множество локални карти, изготвени с прилагане на сферична тригонометрия. Тъй като техният по всяка вероятност античен компилатор от Александрия не е бил запознат със сферичната тригонометрия и следователно не е можел да си служи с нея, бил е принуден да разкъса сферичната повърхност на земята на голям брой отделни плоски участъци. По такъв начин отдалечени помежду си области би трябвало да
Районът около Северния полюс в горната част от картата на адмирал Пири с пречертана мрежа. Вижте по-добре цялата западна и цялата източна половина.
показват различни посоки за север – това може най-добре да се види при северния участък от картата на Пири, като на нея се нанесе мрежата на първоначалните образци за картата: по отношение на нулевия меридиан на техните проекции всички нанесени там географски точки са предадени с изключителна и дори невероятна прецизност. Затова пък съпоставянето на отделните части – в дадения случай това са два откъса с отделни (правоъгълни!) мрежи – води до груби грешки от порядъка на 1000 до 2000 километра.
Този пример Хепгуд илюстрира с известния в историята пример от първото пътуване на Колумб. Независимо от бележката на Пири, че при съставянето на неговата карта била използвана и картата на Колумб, от изображението на тази карта трябва да се допусне, че Колумб е имал на разположение подобна на нея, понеже тя го довела до заблуждението да очаква появяването на насрещния бряг значително по-рано, отколкото следва според действителното му положение – брегът се появил едва след изминаването на още 1300 километра в западна посока, което разстояние съвпада с грешката от 14°, получена при съединяването на двете отделни и сами по себе си точни карти. От друга страна, невярното предаване на о-в Куба на тази карта, води до убеждението, че компилаторът е разполагал с повече отделни карти на този участък, за някои части от който такива липсвали и те са допълнени произволно. Върху други възможности, като промени в релефа на тази част от Атлантическия океан, настъпили евентуално след изготвянето на първоначалните много стари карти, Хепгуд не се спира и дори не споменава за тях – по всяка вероятност за да не бъде обвинен в излагане на «ненаучна» хипотеза, за каквато в «научните» среди поне до издаването на книгата му се смята хипотезата за потъването на Атлантида.
http://www.de-zorata.de/sites/oshte-info/oshte.info/004/00104/06/1806/05-1.htm
Загадката на старинните морски карти 2
Д-р Асен Чилингиров
-1- -2- -3-
При изследванията си Хепгуд и неговите сътрудници отделят също така особено внимание върху античното корабоплаване и корабостроене, както и върху влиянията, които финикийците по всяка вероятност са упражнявали върху гърците. Именно финикийците, съставящи част от първоначалното население на Югоизточна Европа и Мала Азия, се явяват като носители на старата традиция и то не само в областта на науката – която те като морски народ пренасят далече на запад и север – а и по отношение на писмеността, за чието развитие те, а не гърците изиграват решителната роля.
Изследванията на Хепгуд потвърждават предположението, изказано още от А. Е. Nordenskjцld, че всички портолански карти – към които трябва да се причисли и картата на адмирал Пири – следват само един общ източник, от който изглежда е имало едно или дори няколко копия, изготвени още през античността, но са били запазени и отделни регионални карти, останали неизползвани в повечето от техните копия. Следи от този общ първоизточник Хепгуд открива дори в една китайска карта, която е издялана върху камък през 1137 сл. Хр., но очевидно следва много по-стар прототип – публикувана е малко преди неговото изследване [J. Needham, Science and Civilisation in China, Cambridge 1959, III, ил. 79]. При тази карта на Източен Китай той открива същия принцип за изчисляване и проектиране, както при портоланските карти, чийто общ прототип бил изготвен по идентичен начин с прилагане на сферична тригонометрия и необикновено точно разположение на отделните географски точки, но впоследствие е бил пречертан върху квадратна мрежа, при което се получава същата грешка във величината на градусите – при пренасянето на правоъгълната мрежа с огънати меридиани в квадратна с паралелни отвесни линии градусите от географската ширина са около 20% по-малки от тези на географската дължина. Тази карта затвърдява убеждението на Хепгуд за съществуванието на една необикновено високо развита общосветовна култура в далечното минало, за чиито технически достижения старите географски карти, запазени в най-отдалечени части на нашата планета, дават най-красноречивото доказателство.
Четири портолански карти, както и картата на адмирал Пири, съдържат следи от отделни карти, които липсват в останалите и това кара Хепгуд и неговите сътрудници да обърнат повече внимание върху тях. При внимателния анализ на тези карти се оказва, че те съдържат някои данни, важни за географското положение на определени части от света, различно от тяхното съвременно положение, но и за определянето на времето, когато техните образци са били съставени.
На първо място по значение между тези карти е начертаната от Оронс Финй (Oronce Finй или Oronteus Fineus) през 1531, отпечатък от която Хепгуд открива в Библиотеката на Конгреса във Вашингтон през 1959. В нейната дясна половина е представен целият южен континент (Антарктида), изчертан по проекция, за централна точка при която е бил взет явно южният полюс, чието географско положение обаче се отклонява на не
Част от картата на Оронс Финй от 1531
по-малко от 7 до 8 градуса от сегашното. Разликата не може да се определи напълно точно, защото при копирането на отделните стари карти компилаторът не
се е съобразил с различния им мащаб и отделните области се явяват в невярно съотношение и на копираната от Оронс Финй карта. Независимо от погрешния мащаб обаче, очертанията на бреговата линия на континента отговарят в много голяма степен на измерените в 1949/1950 под дебелата сега близо 2 км ледена покривка. Нещо повече – в картата на Оронс Финй са начертани дори множество фиорди, в които се втичат все още реки, чиито долини в някои случаи са също отбелязани.
Липсата на повече подробности в зоната, включена в отбелязания на тази карта полярен кръг – изместен както сегашния южен полюс в посока на изток от Южна Америка – дава основание за предположението, че при изчертаването на картата тази зона е била вече покрита с ледена покривка, или с други думи картата не е възможно да е била съставена по-късно от шестото хилядолетие пр. Хр. Ако се вземе обаче
Същата част от картата на Оронс Финй от 1531 – пречертана
предвид местоположението на южния полюс върху нея, тя трябва да е била съставена значително по-рано, а именно още преди последното изместване на тази точка. В последно време се счита, че то е предизвикало края на така наречената
«последна ледена епоха» и се предполага, че е станало внезапно между осмото и десетото хилядолетие пр. Хр. А тъй като същото положение на двата полюса, но твърде различно от сегашното, е било запазено в течение на много десетки хиляди години преди това, т.е. по времето, когато Централна и Северна Европа, а и цяла Канада със северните части на Америка били покрити с дебела ледена покривка, считано все още от мнозина историци за период на глобално застудяване, няма никакви основания да допуснем, че картата е била съставена тъкмо в последните години от тази епоха, а не още много хилядолетия преди това.
Втората по-необикновена портоланска карта е тази на Хаджи Ахмед от 1559 година. При нейното пречертаване и пренасяне проекцията й в сферична, тя
Картата на Хаджи Ахмед от 1559
също свидетелствува за голямата точност на измерванията в нейния стар първообраз. Не по-малко интересно при нея обаче е и обстоятелството, че там Беринговият проток липсва – и това явно не е грешка на кописта, а свидетелство,
че в една твърде отдалечена от нас епоха, когато голяма част от южния континент не е била покрита с ледена покривка, Аляска пък е била свързана с източната част от Сибир, която по това време е имала умерен климат, а за такава връзка в твърде далечното минало ние разполагаме и с още други доказателства, чието изброяване излиза от темата на книгата.
Третата също така по-особена портоланска карта е тази на Йехуди Ибн Бен Зарб от Александрия, начертана в 1487, а отпечатана в 1497. Със своето твърде прецизно изчертаване бреговата линия на Средиземно море и западния бряг на европейския континент тя превъзхожда останалите портолански карти, но най-интересното в нея е представянето на Егейско море, отговарящо на една епоха, значително по-ранна от историческата, когато нивото му е било много по-ниско, като се дава с големи подробности бреговата линия на цяла поредица вече потънали егейски острови. Не по-малко интересно е и обстоятелството, че при нея Британските острови са покрити с глетчери, каквито са обозначени на картата също в Централна Европа, и то дори южно от 50° с.ш. Бреговата линия на Мала Азия и на Черно море обаче е явно коригирана в съответствие със съвременното й положение при изчертаването на картата от Йехуди Ибн Бен Зара, което би трябвало да се очаква от една морска карта, предназначена главно за турски мореплаватели.
За много стар прототип и при картата на братята Николо и Антонио Зено от Венеция, начертана в 1380, говори нейната необичайна проекция, при която меридианите се събират в една обща точка, намираща се на югозапад от
Част от картата на Ибн Бен Зара от 1487 и съвременна карта на Егейско море
съвременното положение на северния полюс. А туй отклонение отговаря на отклонението в положението на южния полюс, показано върху картата на Оронс Финй. В духа на това отклонение Гренландия е представена на тази карта свободна от глетчери, които днес имат дебелина до 1,5 км и са покрили напълно планините и долините на острова, представени върху тази карта с много подробности. В замяна на това Северна Норвегия е изцяло покрита с лед и на картата липсват напълно подробности за северния бряг на европейския континент, намиращ се явно по време на съставянето на картата под дълбока ледна покривка.
Загадката на старинните морски карти 3
Д-р Асен Чилингиров
-1- -2- -3-
Хепгуд вижда в данните от тези карти подкрепа на тезата си за движението на континентите, при относително запазено положение на земната ос и нейния ъгъл спрямо земната еклиптика. Ако и още десетилетия преди Хепгуд да са били изказвани предположения за промяна в мястото на северния и южния полюси – и то внезапна, – в изследването на Хепгуд се дават вече несъмнени доказателства за това, както и за една макар и приблизителна хронология на този процес. На въпроса за причините, довели до преместването на полюсите – или на континентите, респективно на земната черупка – Хепгут отделя много място в бележките и размишленията си. Той допуска три възможни причини за това разместване:
1. Преместване на земната ос.
2. Постепенно движение на някои от континентите, променящи при това положението помежду си.
3. Движение на цялата земна черупка.
Първото обяснение той изключва, тъй като от само себе си земната ос не може да промени положението си, а само от външни причини – вследствие на силен удар на метеорит или друго небесно тяло. Но удар, способен да премести земната ос, би предизвикал пълно унищожение на живота върху цялата Земя.
Второто предположение е във връзка с формулираната през 1912 от Alfred Wegener теория, базираща се на откритите в различни земни слоеве на едно и също място останки от животински видове, присъщи за най-раздалечени климатични зони от земното кълбо, които показват, че тези области в различни епохи се намирали по разни места. Според тази теория отначало е имало само един общ континент, който впоследствие се е разкъсал на много части и е «заплувал» в най-различни посоки. Физиците обаче отхвърлят тази теория като несъстоятелна и тя сега се подддържа от малцина.
Третото предположение се основава върху теорията на Хепгут за движението на подвижната земна черупка. Според него това движение може да бъде до голяма степен повлияно от промени в симетрията на отделни части от земното кълбо, причинени от натрупването на огромни количества лед върху южния континент и северната част от Скандинавския полуостров, чието разположение не е симетрично на полюса и тяхното натежаване в процеса на движението на Земята около нейната ос. Под действието на центробежната сила това огромно количество лед би могло постепенно да измести подвижната земна черупка на това място в посока към екватора, където обаче ледът започва да се топи и за известно време се установява равновесие.
Макар и Хепгуд да дава предимство на своята теория, той оставя открит въпроса за причината, довела до промяна в положението на полюсите спрямо земната черупка. През трите десетилетия, последвали излизането на неговата книга, спорът продължава, макар и теорията му да не се взима предвид от изследователите. И причината за това не е само обстоятелството, че тя не изхожда от «гилдията» на геофизиците – а както е известно, различните «гилдии» не са твърде благосклонни към външни лица, които се месят в заниманията им, макар и Хепгуд да си е извоювал висока репутация не само като историк, а неговият труд върху движението на земната черупка му е спечелил поддържници и сред не малко физици, на първо място в лицето на Айнщайн.
Карта на ледената покривка през т.нар. “Ледна епоха”
През тези три десетилетия, започва вече да се поставя сериозно под въпрос тезата на Лайъл за постепенно развитие на Земята и противната на нея «катастрофална» теория печели все
повече привърженници. Почти непосредствено след издаването на труда на Хепгуд американския ядрен физик и носител на Нобеловата награда за физика през 1968 Луис Валтер Алварес излиза с нови доказателства в полза на теорията за неравномерно развитие на нашата планета, прекъсвано от значителни по размер глобални катастрофи, причинени от силни удари върху нея, нанесени от метеорити или други небесни тела. Както показва една компютерна симулация, изпълнена от негови сътрудници през 1996, ударът върху Земята от един единствен метеорит би трябвало да унищожи напълно всичкия живот върху нея – а до сега са открити следи от пет такива по-големи или по-малки паднали на Земята метеорити. Засега обаче още не може да се приеме със сигурност, че последната промяна на местата на земните полюси е резултат от такава катастрофа. То може да бъде причинено също и от преминаването на някоя комета много близо до Земята. При това е напълно допустимо и да се получи изменение в самата еклиптика. Възможността за такова приближаване на комета до Земята, както и докосването на стратосферата от опашката на кометата, състояща се главно от водород и въглерод в газообразно състояние, е допускана от някои изследователи още през първата половина на миналия век и въпреки отрицателното отношение на мнозинството гео- и биофизици към нея. Засега тя дава най-приемливо обяснение както за произхода на петрола и някои видове каменни въглища, така и за образуването на значителни количества вода при съединението на водорода от опашката на метеорита с кислорода от земната атмосфера – или с други думи обяснява изобилието на води по време на така наречения «Ноев потоп», за който помнят митологиите едва ли не на всички народи по цялата земя. Това обаче са засега само хипотези, които дават модели за обяснение на отделни, макар и важни за историята на земята събития. Всички те явно не могат да бъдат обяснени отведнаж, но натрупването на доказателства в полза на една или друга хипотеза ни приближава стъпка по стъпка до истината.
Най-малкото, вече се приема, че промяната в положението на полюсите и земната ос спрямо земната повърхност е настъпила внезапно, а не постепенно. С това вече се реабилитират считаните за невероятни и налудничави идеи на някои изследователи за примчината, предизвикала масовата гибел на мастодонти в Сибир. За хиляди от тях смъртта настъпила внезапно, била е причинена от скоротечно замръзване, при което техните тела, заедно с несмляната храна в стомасите им, са останали запазени в напълно консервиран вид, като дори са били използвани за препитание от техните откриватели.
Трудът на Хепгуд с приложения фактически материал от старите карти дава нови и дотогава неизвестни доказателства за изместването на полярната зона в Европа и Северна Америка в източна посока, считано все още от немалко изследователи за край на глобална ледена епоха. С привеждането на тези доказателства Хепгуд се явява едва ли не някакъв революционер, заел се да реформира традиционните възгледи за историята на Земята, които при излизането на книгата му се считат за непоклатими и са зациментирани здраво в съзнанието на всички геофизици. По своите убеждения той обаче съвсем не е радикален новатор, а най-верен поддържник на динамичната геология на Чарлз Лайъл, изхождаща от предпоставката за твърде бавно и постепенно развитие на живота на нашата планета, както и на средата и условията върху нея. Със съвсем не по-слаба и дори фанатична вяра той се отнася към установените и възприети от науката методи за определянето на хронологията както на отделните геологични епохи, така и на събитията от по-новата история на нашата планета и особено на твърде модния през 1960-те и 1970-те години радиовъглероден метод (С14).
Напълно актуални обаче са размишленията на Хепгут за съществуванието на една минала велика цивилизация на нашата планета, но също и за съдбата на съвременната цивилизация в по-близко или по-далечно бъдеще, изложени в последната глава от неговата книга, която предлагам на читателя в български превод с малки съкращения. А днес, близо 40 години след излизането на книгата му, ние знаем по-добре от него колко мимолетни са достиженията и на нашата култура – те вече дори не са записани на по-трайни носители на информация, като камъка, пергамента и хартията, а се съхраняват върху едва ли не «нематериални» устройства, за чието пълно унищожение са нужни значително по-малко усилия и средства, отколкото са били нужни за унищожаване достиженията на която и да е от предишните култури на нашата планета.
НЕПОЗНАТАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ
НЕПОЗНАТАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ
Нерадостната констатация на древните, че всичко ново е добре забравеното старо може би е рожба на убедеността ни в цикличността на всичко, което се случва с нас. Аналогията с обозримия небесен свод, чието движение се подчинява на определена и познаваема, математически точна периодика, по аналогия е било прилагано и към явленията от човешкия живот, и към човешката история. Може би най-ярка илюстрация на това твърдение е хронологията на географските открития, дори се изкушавам да сложа думата "открития" в кавички. Достатъчно е да си спомним откриването на Америка, което западната цивилизация традиционно свързва с плаванията на Христофор Колумб, но все пак е нарекла "новия" континент с името на Америго Веспучи. А преди тях? Прочутият Винланд на Ерик Червенокосия и сина му Лейф Ериксон? Плаванията на свети Брендан? Гръцките и римските морски походи към "края на земята" отвъд Херкулесовите стълбове? Невероятните финикийски плавания с бързоходните кораби от ливански кедър? Кой всъщност е открил Америка?
Разбира се, едно откритие има стойност само тогава, когато трайно заеме мястото си в съкровищницата на човешкото познание, в културата и стопанския живот на цивилизацията. Тъкмо поради това с достатъчна точност можем да опишем хронологията на откритията на планетата, такава, каквато ни се представя от историческите хроники. Но ние ли сме първите?
От средата на миналия век насам все по-често изследователите на историята на географските открития си задават този въпрос, и все по-често правят изненадващия извод, че във времето преди познатата ни история е съществувала развита цивилизация, чиито интелектуален потенциал и технологични възможности са и позволили да опознае в детайли планетата. По думите на Чарлз Хапгуд тази цивилизация "или е била локализирана на едно място и е осъществявала световна търговия, или наистина е обхващала целия свят. Тази култура най-малкото в някои отношения е достигнала по-високо ниво от Египет, Вавилон, Гърция и Рим. В астрономията, мореплаването, картографирането и вероятно в корабостроенето тя е постигнала повече, отколкото която и да било страна до 18-ти век по християнското летоброене. Едва през 18-ти век ние успяваме да установим практически начини за определяне на географската дължина. Едва през 18-ти век ние за пръв път точно успяваме да измерим обиколката на земята. И едва през 19-ти век китобойни флотилии и изследователски експедиции се отправят към Арктика и Антарктика. А картите показват, че в древността някой вече се е занимавал с това".
Нашето технологично високомерие лесно ни подвежда да смятаме, че древните народи са били значително по-изостанали от нас. Но така ли е наистина? Няма никакви доказателства, че хората преди 2, 3, 10 и дори 30 хиляди години са се различавали съществено от нас не само във физическо, но и в емоционално и интелектуално отношение. Вярно ли е тогава, че географията започва от Страбон и Птоломей? Възможният отговор на този въпрос се съдържа в много археологически находки, които очевидно и упорито не се вписват в представите ни за древния свят, но и в известните на всички ни портулани - "картите на морските царе", които получили през средновековието името си от думата за пристанище - "порт". Именно на тях е посветена и революционната книга на Хепгуд - първата, която през миналия век ни предоставя достатъчно доказателства за това, че преди началото на историята такава, каквато я познаваме, са живяли хора с възможности и познания, за които не подозираме. Именно древните морски карти са съхранили през огромен низ поколения точните знания на тази цивилизация за света, който е обитавала, за планетата и географските и особености. Не е трудно да се предположи, че тези знания са натрупани в предисторическите времена, и чрез мореплавателите на критско-минойската и финикийската държава са били предадени като щафета към античността, средновековието, съвременността... Известно е например, че такива картографски документи са се съхранявали и изучавали в прочутата Александрийска библиотека, където са се правели и копия от тях. Впоследствие съдбата им се проследява отчетливо в хранилищата на византийския Константинопол до падането му под ударите на кръстоносците от четвъртия кръстоносен поход през 1204 г. След тази дата те се разсейват на Запад - във Венеция и Генуа, в Рим и други средища в Европа, както и в мюсюлманския свят. Започва тяхното "откриване" от западната цивилизация, което преживява истински бум през 15-ти - 16-ти век, и изглежда все още не е завършило.
Повечето от тези материали обхващат Средиземно и Черно море, но има карти и на други места - например на двете Америки, на Арктика и Антарктика, което е възможно само ако допуснем, че в необозримото минало древните мореплаватели са плавали от полюс до полюс. Невероятен факт - те са изследвали и картографирали Антарктика тогава, когато Южният континент е бил свободен от ледената си покривка! Очевидно е също така, че те са разполагали с навигационни съоръжения за точно определяне на географската дължина с такива възможности, с каквито са разполагали мореплавателите едва след 18-ти век.
Разбира се, към всичко необяснимо от собствената си история човечеството се отнася като към мит, и така е било дълго време с всички доказателства за съществуването на древната непозната нам цивилизация. Така е било дълго време и с портуланите, които обаче напоследък никой не може вече да пренебрегва. Може да се смята за решен и въпросът не са ли те изкусни фалшификации. И след като вече е установено, че са истински, не ни остава нищо друго освен да приемем очевидното - човешката история ни поднася свидетелство за древността на цивилизацията, което може да преобърне представите ни за нейния ход.
Може би една от отправните точки за новия прочит на историята е намирането на уникална карта в султанския дворец Топ капъ в Цариград през 1929 година. Нарисувана на пергамент, тя е датирана с 919 г. по Хиджра, което съответства на 1513 г. по християнското летоброене. И на нея стои подписът на турския адмирал Пири ибн Хаджи Мамед, който днес е известен на всички с името Пири Рейс.
Патриотичният подем в Турция по времето на Мустафа Кемал Ататюрк получил мощен стимул - оказало се, че картата на турския географ съдържа картографско изображение на Америка, и при това Южна Америка и Африка са разположени в строго съответствие по географска дължина, въпреки че през 16-ти век все още не съществували прибори за нейното определяне. Освен това в обяснителния текст Пири Рейс твърдял, че западната част на картата той е прерисувал от картата на Колумб, намирането на която вече много столетия е мечтата на всички картографи. Мнозина предполагали, че загубената карта на великия генуезец е някъде в Турция. Но и без това твърдението на Пири Рейс, че при изготвянето на своята карта е ползвал повече от 20 карти, много от които от времето на Александър Македонски, не било приемано сериозно от учените до последно време, но сега вече се налага да се вгледаме в него по-внимателно.
При изследването на картата от капитан Арлингтън Х. Мелери, специалист по древна картография, той установил, че южната и част изобразява заливите и островите на антарктическото крайбрежие и по-точно Земята на кралица Мод, която сега е под дебела ледена покривка. Следователно някой е картографирал тези земи преди много и много векове, когато те са били свободни от лед.
Разбира се, тази история е само една от отправните точки в изясняването, доколкото това е възможно, на загадката на древните карти. Ето един друг случай - Ренд Флем Ат обърнал внимание на несъответствието на географската терминология на Платон със съвременните обозначения. Това му позволило да се опита да промени гледната точка - взел обикновен училищен глобус и започнал да го върти по необичаен начин. Спрял в този момент, когато глобусът към него бил обърнат с Антарктида, и Южният полюс , условно казано,се оказал в центъра на света. Тази гледна точка позволила на Ренд Флем Ат да направи някои много любопитни заключения, които имали пряко отношение към хилядолетната загадка на Атлантида. Платон съобщава дословно:"От него /т.е. от остров Атлантида/ е лесно да се премине на други острови, а от тях - на целия срещуположен материк, който е заобиколен от истинския океан. А морето от тази страна на Гибралтарския пролив е само залив с тесен проход към него". Ренд Флем Ат бил озадачен от това, че Платон нарича "залив" Средиземно море, и единственото обяснение било, че в сравнение със Световния океан това наистина е така. Но имал ли е Платон представа от мащабите на този глобален океан? За подобно определение наистина е нужен поглед откъм Южния полюс. Поради това не е чудно, че Ренд Флем Ат поставя митичната Атлантида именно в Антарктида, и при това намира и много други аргументи в подкрепа на това си твърдение. Например - Платон твърди, че по територия Атлантида е по-голяма "от Ливия и Азия, взети заедно". Като имаме предвид, че под Ливия древните елини разбирали Северна Африка, а Азия наричали Близкия Изток, то общата им територия е напълно съпоставима с територията на Антарктида. При това Платон съобщава, че Атлантида е горист остров, който се извисява "високо над морското равнище". Отново съответствието е пълно - Антарктида достига височина 2000 м над морското равнище. А още през 1665 г. немският езуит Атанасиус Кирхер издал труд, в който включил древна египетска карта на Атлантида. Според Флем Ат очертанията на острова поразително напомнят тези на Антарктида, каквато е била преди 12 000 години. При това в противовес на традиционното становище, че Антарктида е била покрита с лед в продължение на 50 - 60 милиона години, през 1990 г. на 250 мили от Южния полюс геолозите открили останки от древна гора на много по-млада възраст. Нека пак споменем, че на картата на турския адмирал Пири Рейс Антарктида е изобразена без лед. А на картата на Оронциус Финеус, съставена през 1531 г. се виждат планински вериги и реки там, където сега има само ледници. Очевидно всичко това, както и много други факти говорят в подкрепа на хипотезата, че Антарктида е била свободна от лед в историческо време. Остава да разсъждаваме за това как без въздухоплавателни и космически средства древните хора са успяли да съставят карта на Южния материк, при това с точност, каквато можем да постигнем едва днес след прилагането на съвременни локационни методи, които ни помагат да надзърнем под двукилометровата ледена кора. А Чарлз Хепгуд е установил, че картата на Пири Рейс съдържа най-малко 24 точки, нанесени с точност до половин градус, а подобна точност европейците достигат едва по време на пътешествията на капитан Джеимс Кук през втората половина на 18-ти век.
Остава да добавим, че цитираният вече неведнъж Хапгуд е автор на непризната от официалната наука идея за това, че земната кора /литосфера/ плава по течната астеносфера върху твърдата мантия, която обвива земното ядро. При това заедно с кората се местят и океанските басейни, което може да обясни различното местоположение на континентите по отношение на полюсите в различните епохи. Тази теория е възторжено приветствана от великия Алберт Айнщайн, който дори пише предговор към първото издание на книгата на Хепгуд "Движения на земната кора".
Изброяването на подобни аргументи може да бъде продължено, но нека завършим с още един, който разказва за древния японски император Темну, който още през 681 г. сл. Хр. Заповядал на своите писари да съберат всички древни митове. Така до наши дни се запазил един, който разказва за времената, "когато Земята била млада" и първата обитаема от хората страна се наричала Оногороджима и била разположена недалеч от южния полюс...
Нерадостната констатация на древните, че всичко ново е добре забравеното старо може би е рожба на убедеността ни в цикличността на всичко, което се случва с нас. Аналогията с обозримия небесен свод, чието движение се подчинява на определена и познаваема, математически точна периодика, по аналогия е било прилагано и към явленията от човешкия живот, и към човешката история. Може би най-ярка илюстрация на това твърдение е хронологията на географските открития, дори се изкушавам да сложа думата "открития" в кавички. Достатъчно е да си спомним откриването на Америка, което западната цивилизация традиционно свързва с плаванията на Христофор Колумб, но все пак е нарекла "новия" континент с името на Америго Веспучи. А преди тях? Прочутият Винланд на Ерик Червенокосия и сина му Лейф Ериксон? Плаванията на свети Брендан? Гръцките и римските морски походи към "края на земята" отвъд Херкулесовите стълбове? Невероятните финикийски плавания с бързоходните кораби от ливански кедър? Кой всъщност е открил Америка?
Разбира се, едно откритие има стойност само тогава, когато трайно заеме мястото си в съкровищницата на човешкото познание, в културата и стопанския живот на цивилизацията. Тъкмо поради това с достатъчна точност можем да опишем хронологията на откритията на планетата, такава, каквато ни се представя от историческите хроники. Но ние ли сме първите?
От средата на миналия век насам все по-често изследователите на историята на географските открития си задават този въпрос, и все по-често правят изненадващия извод, че във времето преди познатата ни история е съществувала развита цивилизация, чиито интелектуален потенциал и технологични възможности са и позволили да опознае в детайли планетата. По думите на Чарлз Хапгуд тази цивилизация "или е била локализирана на едно място и е осъществявала световна търговия, или наистина е обхващала целия свят. Тази култура най-малкото в някои отношения е достигнала по-високо ниво от Египет, Вавилон, Гърция и Рим. В астрономията, мореплаването, картографирането и вероятно в корабостроенето тя е постигнала повече, отколкото която и да било страна до 18-ти век по християнското летоброене. Едва през 18-ти век ние успяваме да установим практически начини за определяне на географската дължина. Едва през 18-ти век ние за пръв път точно успяваме да измерим обиколката на земята. И едва през 19-ти век китобойни флотилии и изследователски експедиции се отправят към Арктика и Антарктика. А картите показват, че в древността някой вече се е занимавал с това".
Нашето технологично високомерие лесно ни подвежда да смятаме, че древните народи са били значително по-изостанали от нас. Но така ли е наистина? Няма никакви доказателства, че хората преди 2, 3, 10 и дори 30 хиляди години са се различавали съществено от нас не само във физическо, но и в емоционално и интелектуално отношение. Вярно ли е тогава, че географията започва от Страбон и Птоломей? Възможният отговор на този въпрос се съдържа в много археологически находки, които очевидно и упорито не се вписват в представите ни за древния свят, но и в известните на всички ни портулани - "картите на морските царе", които получили през средновековието името си от думата за пристанище - "порт". Именно на тях е посветена и революционната книга на Хепгуд - първата, която през миналия век ни предоставя достатъчно доказателства за това, че преди началото на историята такава, каквато я познаваме, са живяли хора с възможности и познания, за които не подозираме. Именно древните морски карти са съхранили през огромен низ поколения точните знания на тази цивилизация за света, който е обитавала, за планетата и географските и особености. Не е трудно да се предположи, че тези знания са натрупани в предисторическите времена, и чрез мореплавателите на критско-минойската и финикийската държава са били предадени като щафета към античността, средновековието, съвременността... Известно е например, че такива картографски документи са се съхранявали и изучавали в прочутата Александрийска библиотека, където са се правели и копия от тях. Впоследствие съдбата им се проследява отчетливо в хранилищата на византийския Константинопол до падането му под ударите на кръстоносците от четвъртия кръстоносен поход през 1204 г. След тази дата те се разсейват на Запад - във Венеция и Генуа, в Рим и други средища в Европа, както и в мюсюлманския свят. Започва тяхното "откриване" от западната цивилизация, което преживява истински бум през 15-ти - 16-ти век, и изглежда все още не е завършило.
Повечето от тези материали обхващат Средиземно и Черно море, но има карти и на други места - например на двете Америки, на Арктика и Антарктика, което е възможно само ако допуснем, че в необозримото минало древните мореплаватели са плавали от полюс до полюс. Невероятен факт - те са изследвали и картографирали Антарктика тогава, когато Южният континент е бил свободен от ледената си покривка! Очевидно е също така, че те са разполагали с навигационни съоръжения за точно определяне на географската дължина с такива възможности, с каквито са разполагали мореплавателите едва след 18-ти век.
Разбира се, към всичко необяснимо от собствената си история човечеството се отнася като към мит, и така е било дълго време с всички доказателства за съществуването на древната непозната нам цивилизация. Така е било дълго време и с портуланите, които обаче напоследък никой не може вече да пренебрегва. Може да се смята за решен и въпросът не са ли те изкусни фалшификации. И след като вече е установено, че са истински, не ни остава нищо друго освен да приемем очевидното - човешката история ни поднася свидетелство за древността на цивилизацията, което може да преобърне представите ни за нейния ход.
Може би една от отправните точки за новия прочит на историята е намирането на уникална карта в султанския дворец Топ капъ в Цариград през 1929 година. Нарисувана на пергамент, тя е датирана с 919 г. по Хиджра, което съответства на 1513 г. по християнското летоброене. И на нея стои подписът на турския адмирал Пири ибн Хаджи Мамед, който днес е известен на всички с името Пири Рейс.
Патриотичният подем в Турция по времето на Мустафа Кемал Ататюрк получил мощен стимул - оказало се, че картата на турския географ съдържа картографско изображение на Америка, и при това Южна Америка и Африка са разположени в строго съответствие по географска дължина, въпреки че през 16-ти век все още не съществували прибори за нейното определяне. Освен това в обяснителния текст Пири Рейс твърдял, че западната част на картата той е прерисувал от картата на Колумб, намирането на която вече много столетия е мечтата на всички картографи. Мнозина предполагали, че загубената карта на великия генуезец е някъде в Турция. Но и без това твърдението на Пири Рейс, че при изготвянето на своята карта е ползвал повече от 20 карти, много от които от времето на Александър Македонски, не било приемано сериозно от учените до последно време, но сега вече се налага да се вгледаме в него по-внимателно.
При изследването на картата от капитан Арлингтън Х. Мелери, специалист по древна картография, той установил, че южната и част изобразява заливите и островите на антарктическото крайбрежие и по-точно Земята на кралица Мод, която сега е под дебела ледена покривка. Следователно някой е картографирал тези земи преди много и много векове, когато те са били свободни от лед.
Разбира се, тази история е само една от отправните точки в изясняването, доколкото това е възможно, на загадката на древните карти. Ето един друг случай - Ренд Флем Ат обърнал внимание на несъответствието на географската терминология на Платон със съвременните обозначения. Това му позволило да се опита да промени гледната точка - взел обикновен училищен глобус и започнал да го върти по необичаен начин. Спрял в този момент, когато глобусът към него бил обърнат с Антарктида, и Южният полюс , условно казано,се оказал в центъра на света. Тази гледна точка позволила на Ренд Флем Ат да направи някои много любопитни заключения, които имали пряко отношение към хилядолетната загадка на Атлантида. Платон съобщава дословно:"От него /т.е. от остров Атлантида/ е лесно да се премине на други острови, а от тях - на целия срещуположен материк, който е заобиколен от истинския океан. А морето от тази страна на Гибралтарския пролив е само залив с тесен проход към него". Ренд Флем Ат бил озадачен от това, че Платон нарича "залив" Средиземно море, и единственото обяснение било, че в сравнение със Световния океан това наистина е така. Но имал ли е Платон представа от мащабите на този глобален океан? За подобно определение наистина е нужен поглед откъм Южния полюс. Поради това не е чудно, че Ренд Флем Ат поставя митичната Атлантида именно в Антарктида, и при това намира и много други аргументи в подкрепа на това си твърдение. Например - Платон твърди, че по територия Атлантида е по-голяма "от Ливия и Азия, взети заедно". Като имаме предвид, че под Ливия древните елини разбирали Северна Африка, а Азия наричали Близкия Изток, то общата им територия е напълно съпоставима с територията на Антарктида. При това Платон съобщава, че Атлантида е горист остров, който се извисява "високо над морското равнище". Отново съответствието е пълно - Антарктида достига височина 2000 м над морското равнище. А още през 1665 г. немският езуит Атанасиус Кирхер издал труд, в който включил древна египетска карта на Атлантида. Според Флем Ат очертанията на острова поразително напомнят тези на Антарктида, каквато е била преди 12 000 години. При това в противовес на традиционното становище, че Антарктида е била покрита с лед в продължение на 50 - 60 милиона години, през 1990 г. на 250 мили от Южния полюс геолозите открили останки от древна гора на много по-млада възраст. Нека пак споменем, че на картата на турския адмирал Пири Рейс Антарктида е изобразена без лед. А на картата на Оронциус Финеус, съставена през 1531 г. се виждат планински вериги и реки там, където сега има само ледници. Очевидно всичко това, както и много други факти говорят в подкрепа на хипотезата, че Антарктида е била свободна от лед в историческо време. Остава да разсъждаваме за това как без въздухоплавателни и космически средства древните хора са успяли да съставят карта на Южния материк, при това с точност, каквато можем да постигнем едва днес след прилагането на съвременни локационни методи, които ни помагат да надзърнем под двукилометровата ледена кора. А Чарлз Хепгуд е установил, че картата на Пири Рейс съдържа най-малко 24 точки, нанесени с точност до половин градус, а подобна точност европейците достигат едва по време на пътешествията на капитан Джеимс Кук през втората половина на 18-ти век.
Остава да добавим, че цитираният вече неведнъж Хапгуд е автор на непризната от официалната наука идея за това, че земната кора /литосфера/ плава по течната астеносфера върху твърдата мантия, която обвива земното ядро. При това заедно с кората се местят и океанските басейни, което може да обясни различното местоположение на континентите по отношение на полюсите в различните епохи. Тази теория е възторжено приветствана от великия Алберт Айнщайн, който дори пише предговор към първото издание на книгата на Хепгуд "Движения на земната кора".
Изброяването на подобни аргументи може да бъде продължено, но нека завършим с още един, който разказва за древния японски император Темну, който още през 681 г. сл. Хр. Заповядал на своите писари да съберат всички древни митове. Така до наши дни се запазил един, който разказва за времената, "когато Земята била млада" и първата обитаема от хората страна се наричала Оногороджима и била разположена недалеч от южния полюс...
Географски карти изпреварили времето си
Географски карти изпреварили времето си
Вестник Монитор 12/11/2007 14:00:00
Османски адмирал нарисувал Антарктида 300 години преди да бъде открита
На снимката е една от осемте карти на света от 1482 г., които бяха откраднати от Националната библиотека на Испания и бяха открити в Аржентина и САЩ.
Осем карти на света от 1482 г., което бяха откраднати от Националната библиотека на Испания и впоследствие бяха открити в Аржентина и САЩ, днес, 12 ноември, ще бъдат върнати с официална церемония на библиотеката.
В близките дни Испания ще си върне от САЩ и откраднатите от Националната библиотека трудове на александрийския учен Клавдий Птоломей "Космография" и "География".
След кражбата им от Мадрид и проведеното международно разследване безценните документи бяха открити в Сидни, Ню Йорк и Буенос Айрес. Един от документите все още се намира в Сидни, но се очаква до края на месеца да бъде предаден на испанските власти.
Откраднатите от Испания географски карти и до днес удивляват със своята точност. Те обаче не са единствените, които остават загадка за учените и най-голямата от тези загадки е една карта, намерена в Турция.
През 1929 г. директорът на Националния музей в Истанбул Халил Едем, който проучвал старинната библиотека в двореца Топкапъ, намира една прашна карта, навита на руло. Картата е нарисувана на парче кожа от газела с размери 86 на 64 см и е направена през 1513 година от турския адмирал Пири ибн Хаджи Мехмед, по-известен като Пири Рейс.
Картата била предадена на самия Кемал Ататюрк, който заповядал тя да се проучи и публикува.
Но по онова време никой не осъзнавал колко важна е картата. Едва по-късно тя
предизвикала сензация
в научния свят, тъй като турският адмирал с удивителна точност е изобразил географски обекти, за съществуването на които по онова време не би могъл да знае никой. Западното крайбрежие на Африка и Южна Америка са били практически неизвестни на Стария свят през XVI век. А Пири Рейс много точно е изобразил релефа на крайбрежието на Чили и планинската верига на Андите. Правилно е изобразил Амазонка и дори е нарисувал остров Маражу в устието на огромната река, който е бил открит едва през 1543 г.
Не стига това, ами Пири Рейс е нанесъл на картата Антарктида 300 години преди да бъде открита. Той достоверно е изобразил бреговата линия, която сега, както и преди пет века, е под лед с огромна дебелина. Пири Рейс е нарисувал някои острови на Южния полюс, които са били открити през 1958 г. На древната карта е нанесен и провлакът между Америка и Антарктида, който е изчезнал преди повече от 10 000 години.
Според най-нови преценки на учените Антарктида е била скована от лед преди 6000 до 12 000 години. От това излиза, че за картата на Пири Рейс е ползван някакъв източник отпреди поне 4000 години преди Новата ера. А първата известна на човечеството цивилизация се е появила в Месопотамия преди 3000 години преди Христа, а цивилизациите в Китай и Индия са около 1000 години по-млади.
През 1949 г. обединена британско-шведска експедиция изследва Антарктида с помощта на ехолокатори, за да установи какъв е релефът под дебелия слой лед. Изводът на учените е: "Географските подробности, изобразени в долната част на картата (т.е. бреговете на Антарктида) прекрасно съответстват с данните от сеизмичното разузнаване. Не можем да намерим начин как да обясним данните от тази карта с предполагаемото равнище на географската наука през 1513 г."
През 1953 г. с картата на Пири Рейс се заема Картографското бюро на флота на САЩ. Американските специалисти стигат до извода, че Пири Рейс е използвал метода на налагането. Стига се дотам, че нанасянето на данните от древната карта върху глобуса помага да бъдат поправени някои грешки в съвременните карти. Подобна точност е абсолютно необяснима. Днес тя може да бъде постигната с помощта на снимки от голяма височина. Картата на Пири Рейс много прилича на фотография, направена от космоса. Все едно
космически кораб е увиснал над Земята
и е насочил камерата си надолу към земната повърхност. Всичко, което е в радиус от няколко хиляди километра под камерата, се възпроизвежда много точно. Но земите в периферията на снимката са с променени очертания и изкривяването е толкова по-голямо, колкото те са по-далеч от центъра на фотографията. Това е така, заради сферичната форма на Земята. Така например, на картата на Пири Рейс Южна Америка е доста източена. Тя изглежда точно такава на снимките, направени от американските астронавти от повърхността на Луната.
По-нататъшни проучвания на професора от Кийн Колидж в Ню Хемпшир, САЩ, Чарлз Хепгуд показват, че при съставянето на картата Пири Рейс вероятно е използвал сфероидна тригонометрия, която се е появила в средата на XVIII век. Освен това турският адмирал би трябвало да е знаел точно каква и кривината на Земята.
Професор Хепгуд открива, че картата на Пири Рейс безспорно е най-прочутата, но
не е единствената
В края на 1959 г. в библиотеката на американския Конгрес, във Вашингтон, Хепгуд намира картата на Оронтеус Финиус. Тя е съставена през 1531 г. На нея Финиус е изобразил Антарктида, като бреговете й не са покрити с лед. Изобразени са също реки и планини на континента.
Хепгуд обръща внимание и на карта на Антарктида, направена през 1737 г. от члена на френската академия на науките Филип Буаше. На френската карта от XVIII в. на Антарктида няма лед. Подробно е изобразена топографията на континента, за която съвременните учени не са имали представа чак от 1958 г.
Но това не е всичко. На картата на Дулчерт от 1339 г. географските координати на Европа и Северна Америка са показани с точност до секунда.
Италианецът Зено в края на XIV в. е обозначил подводните скали край Гренландия и то няколко века преди те да бъдат открити през 1949 и 1952 г.
През 1502 г. португалецът Де Карнейро съставя карта на цялото африканско крайбрежие и то по време, когато мнозина имат само смътна представа за този континент.
През 1559 г. в своята карта на света Хаджи Ахмет, съотечественик на Пири Рейс, начертава западното крайбрежие на Северна и на Южна Америка с поразителна точност, каквато е достигната от картографите едва след няколко века.
Всички тези потресаващи факти навели Хепгуд на мисълта, че различните карти, съставени от различни картографи по различно време, имат
един общ първоизточник
Неколцина изследователи допускат, че това е карта, или карти, оцелели от Александрийската библиотека, унищожена по времето на Александър Македонски.
Според Чарлз Хепгуд оригиналните карти са били съставени от представители на високоразвита цивилизация, изчезнала преди около 10 000 години. Това, предполага Хепгуд, са били жителите на легендарната Атлантида.
Хепгуд бил убеден, че Атлантида е днешната Антарктида. През 1963 г. професорът съобщава предположението си в писмо до президента на Съединените щати Джон Кенеди. В писмото Хепгуд убеждава Кенеди САЩ да финансират експедиция, която подробно да изследва Антарктида за следи от древна цивилизация. Но Кенеди е убит на 22 ноември 1963 г. и двамата не успяват да се видят.
Чарлз Хепгуд бил убеден, че Атлантида не е мит и не е измислица на древногръцкия философ Платон. След като изучил геоложки данни, Хепгуд излиза с хипотезата, че около 10 000 г. преди нашата ера са се преместили полюсите. По тази причина Атлантида се е преместила на около 3 000 км на юг. Причината за преместването на полюсите, според Хепгуд, е била някаква глобална катастрофа, възможно удар на астероид. Никой от сериозните учени не подкрепя хипотезата на Хепгуд, но и никой досега я е опровергал.
Кой е Пири Рейс
Пири Рейс е роден между 1465 и 1470 г. в Гелиболу, днес Галиполи, в Турция. Истинското му име е Мухидин Пири. Син е на Хаджи Али Мехмед от град Караман и е племенник на известния османски мореплавател Кемал Рейс. Започва да плава вероятно след 1481 г. заедно с чичо си, който е пират в Средиземно море. Участва в много морски експедиции и преминава заедно с чичо си на държавна служба в Османската империя. При една от морските експедиции воюва с португалците в Персийския залив. Разбира, че Португалците са блокирали Ормузкия проток, а в същото време трябва да отиде на помощ на гарнизона в Кайро. Прави го, но по-късно е обвинен е, че изоставил флота в залива и бил публично обезглавен през 1554 или 1555 г.
Пири Рейс е автор на редица морски карти и на "Морска книга", в която дава огромен обем информация в областта на мореплаването и географията.
Вестник Монитор 12/11/2007 14:00:00
Османски адмирал нарисувал Антарктида 300 години преди да бъде открита
На снимката е една от осемте карти на света от 1482 г., които бяха откраднати от Националната библиотека на Испания и бяха открити в Аржентина и САЩ.
Осем карти на света от 1482 г., което бяха откраднати от Националната библиотека на Испания и впоследствие бяха открити в Аржентина и САЩ, днес, 12 ноември, ще бъдат върнати с официална церемония на библиотеката.
В близките дни Испания ще си върне от САЩ и откраднатите от Националната библиотека трудове на александрийския учен Клавдий Птоломей "Космография" и "География".
След кражбата им от Мадрид и проведеното международно разследване безценните документи бяха открити в Сидни, Ню Йорк и Буенос Айрес. Един от документите все още се намира в Сидни, но се очаква до края на месеца да бъде предаден на испанските власти.
Откраднатите от Испания географски карти и до днес удивляват със своята точност. Те обаче не са единствените, които остават загадка за учените и най-голямата от тези загадки е една карта, намерена в Турция.
През 1929 г. директорът на Националния музей в Истанбул Халил Едем, който проучвал старинната библиотека в двореца Топкапъ, намира една прашна карта, навита на руло. Картата е нарисувана на парче кожа от газела с размери 86 на 64 см и е направена през 1513 година от турския адмирал Пири ибн Хаджи Мехмед, по-известен като Пири Рейс.
Картата била предадена на самия Кемал Ататюрк, който заповядал тя да се проучи и публикува.
Но по онова време никой не осъзнавал колко важна е картата. Едва по-късно тя
предизвикала сензация
в научния свят, тъй като турският адмирал с удивителна точност е изобразил географски обекти, за съществуването на които по онова време не би могъл да знае никой. Западното крайбрежие на Африка и Южна Америка са били практически неизвестни на Стария свят през XVI век. А Пири Рейс много точно е изобразил релефа на крайбрежието на Чили и планинската верига на Андите. Правилно е изобразил Амазонка и дори е нарисувал остров Маражу в устието на огромната река, който е бил открит едва през 1543 г.
Не стига това, ами Пири Рейс е нанесъл на картата Антарктида 300 години преди да бъде открита. Той достоверно е изобразил бреговата линия, която сега, както и преди пет века, е под лед с огромна дебелина. Пири Рейс е нарисувал някои острови на Южния полюс, които са били открити през 1958 г. На древната карта е нанесен и провлакът между Америка и Антарктида, който е изчезнал преди повече от 10 000 години.
Според най-нови преценки на учените Антарктида е била скована от лед преди 6000 до 12 000 години. От това излиза, че за картата на Пири Рейс е ползван някакъв източник отпреди поне 4000 години преди Новата ера. А първата известна на човечеството цивилизация се е появила в Месопотамия преди 3000 години преди Христа, а цивилизациите в Китай и Индия са около 1000 години по-млади.
През 1949 г. обединена британско-шведска експедиция изследва Антарктида с помощта на ехолокатори, за да установи какъв е релефът под дебелия слой лед. Изводът на учените е: "Географските подробности, изобразени в долната част на картата (т.е. бреговете на Антарктида) прекрасно съответстват с данните от сеизмичното разузнаване. Не можем да намерим начин как да обясним данните от тази карта с предполагаемото равнище на географската наука през 1513 г."
През 1953 г. с картата на Пири Рейс се заема Картографското бюро на флота на САЩ. Американските специалисти стигат до извода, че Пири Рейс е използвал метода на налагането. Стига се дотам, че нанасянето на данните от древната карта върху глобуса помага да бъдат поправени някои грешки в съвременните карти. Подобна точност е абсолютно необяснима. Днес тя може да бъде постигната с помощта на снимки от голяма височина. Картата на Пири Рейс много прилича на фотография, направена от космоса. Все едно
космически кораб е увиснал над Земята
и е насочил камерата си надолу към земната повърхност. Всичко, което е в радиус от няколко хиляди километра под камерата, се възпроизвежда много точно. Но земите в периферията на снимката са с променени очертания и изкривяването е толкова по-голямо, колкото те са по-далеч от центъра на фотографията. Това е така, заради сферичната форма на Земята. Така например, на картата на Пири Рейс Южна Америка е доста източена. Тя изглежда точно такава на снимките, направени от американските астронавти от повърхността на Луната.
По-нататъшни проучвания на професора от Кийн Колидж в Ню Хемпшир, САЩ, Чарлз Хепгуд показват, че при съставянето на картата Пири Рейс вероятно е използвал сфероидна тригонометрия, която се е появила в средата на XVIII век. Освен това турският адмирал би трябвало да е знаел точно каква и кривината на Земята.
Професор Хепгуд открива, че картата на Пири Рейс безспорно е най-прочутата, но
не е единствената
В края на 1959 г. в библиотеката на американския Конгрес, във Вашингтон, Хепгуд намира картата на Оронтеус Финиус. Тя е съставена през 1531 г. На нея Финиус е изобразил Антарктида, като бреговете й не са покрити с лед. Изобразени са също реки и планини на континента.
Хепгуд обръща внимание и на карта на Антарктида, направена през 1737 г. от члена на френската академия на науките Филип Буаше. На френската карта от XVIII в. на Антарктида няма лед. Подробно е изобразена топографията на континента, за която съвременните учени не са имали представа чак от 1958 г.
Но това не е всичко. На картата на Дулчерт от 1339 г. географските координати на Европа и Северна Америка са показани с точност до секунда.
Италианецът Зено в края на XIV в. е обозначил подводните скали край Гренландия и то няколко века преди те да бъдат открити през 1949 и 1952 г.
През 1502 г. португалецът Де Карнейро съставя карта на цялото африканско крайбрежие и то по време, когато мнозина имат само смътна представа за този континент.
През 1559 г. в своята карта на света Хаджи Ахмет, съотечественик на Пири Рейс, начертава западното крайбрежие на Северна и на Южна Америка с поразителна точност, каквато е достигната от картографите едва след няколко века.
Всички тези потресаващи факти навели Хепгуд на мисълта, че различните карти, съставени от различни картографи по различно време, имат
един общ първоизточник
Неколцина изследователи допускат, че това е карта, или карти, оцелели от Александрийската библиотека, унищожена по времето на Александър Македонски.
Според Чарлз Хепгуд оригиналните карти са били съставени от представители на високоразвита цивилизация, изчезнала преди около 10 000 години. Това, предполага Хепгуд, са били жителите на легендарната Атлантида.
Хепгуд бил убеден, че Атлантида е днешната Антарктида. През 1963 г. професорът съобщава предположението си в писмо до президента на Съединените щати Джон Кенеди. В писмото Хепгуд убеждава Кенеди САЩ да финансират експедиция, която подробно да изследва Антарктида за следи от древна цивилизация. Но Кенеди е убит на 22 ноември 1963 г. и двамата не успяват да се видят.
Чарлз Хепгуд бил убеден, че Атлантида не е мит и не е измислица на древногръцкия философ Платон. След като изучил геоложки данни, Хепгуд излиза с хипотезата, че около 10 000 г. преди нашата ера са се преместили полюсите. По тази причина Атлантида се е преместила на около 3 000 км на юг. Причината за преместването на полюсите, според Хепгуд, е била някаква глобална катастрофа, възможно удар на астероид. Никой от сериозните учени не подкрепя хипотезата на Хепгуд, но и никой досега я е опровергал.
Кой е Пири Рейс
Пири Рейс е роден между 1465 и 1470 г. в Гелиболу, днес Галиполи, в Турция. Истинското му име е Мухидин Пири. Син е на Хаджи Али Мехмед от град Караман и е племенник на известния османски мореплавател Кемал Рейс. Започва да плава вероятно след 1481 г. заедно с чичо си, който е пират в Средиземно море. Участва в много морски експедиции и преминава заедно с чичо си на държавна служба в Османската империя. При една от морските експедиции воюва с португалците в Персийския залив. Разбира, че Португалците са блокирали Ормузкия проток, а в същото време трябва да отиде на помощ на гарнизона в Кайро. Прави го, но по-късно е обвинен е, че изоставил флота в залива и бил публично обезглавен през 1554 или 1555 г.
Пири Рейс е автор на редица морски карти и на "Морска книга", в която дава огромен обем информация в областта на мореплаването и географията.
Абонамент за:
Публикации (Atom)