"След около година проблемите на жилищния пазар в САЩ би трябвало в голяма степен да са останали зад нас. Цените, разбира се, ще бъдат под нивата от времето на "балона", но за всеки продавач и наемодател, пострадали (от кризата), ще се намерят купувачи, които да се възползват"
Уорън Бъфет, инвеститор
събота, 13 март 2010 г.
За пред съда: Бъфет и Lehman никога не са били близо до сделка
12.03.2010 11:39
Милиардерът Уорън Бъфет и Lehman Brothers „никога не са били близо до сделка“ в момента, когато инвестиционната банка е имала огромна нужда от привличане на капитал през март 2008 година.
Това показва доклад за провала на банката, изготвен за нуждите на съда в Манхатън.
Според автора на документа Антон Валукас, който е създал доклад от 2 200 страници, Бъфет е бил поканен на среща от изпълнителния директор на Lehman Ричард Фулд на 28 март 2008 година.
Тогава е била обсъждана възможността милиардерът да инвестира „поне 2 млрд. долара в Lehman”, предава CNBC.
Очевидно без знанието на Фулд обаче някой от служителите в Lehman е изпратил до служителите писмо, в което се казва, че с Бъфет е договорена сделка.
Според информацията Бъфет се е съгласил да инвестира 3,5 млрд. долара в привилегировани акции с конверсионна цена 54 долара за брой.
Това обаче се оказало изненада за Уорън Бъфет, защото „той никога не е бил близо до сделка с Lehman”, казва Валукас.
Според него причините за това са два основни фактора – първо, шефовете на Lehman не са били склонни да инвестират в банката по същия начин и второ – прекалено много вина за състоянието на Lehman е била хвърлена върху късите продажби.
Това е довело до подозрения от Бъфет и той категорично е решил да не инвестира в закъсалата банка.
От доклада става още, че Citigroup и JPMorgan са имали принос за банкрута на банката, тъй като са променили едностранно и внезапно изискванията си за обезпечения и гаранции.
Самият Бъфет преди около година заяви в интервю за Bloomberg, че от Lehman са потърсили помощ от него малко преди колапса на финансовата институция, но те му поискали повече пари, отколкото той е могъл да им отпусне.
В края на 2009 г. пък Бъфет заяви, че е отказал потенциални сделки с акции на Lehman Brothers, Bear Stearns и AIG.
Изказването му беше сред допълненията на тезата „Направих доста грешки, но не сторих нищо наистина глупаво“.
12.03.2010 11:39
Милиардерът Уорън Бъфет и Lehman Brothers „никога не са били близо до сделка“ в момента, когато инвестиционната банка е имала огромна нужда от привличане на капитал през март 2008 година.
Това показва доклад за провала на банката, изготвен за нуждите на съда в Манхатън.
Според автора на документа Антон Валукас, който е създал доклад от 2 200 страници, Бъфет е бил поканен на среща от изпълнителния директор на Lehman Ричард Фулд на 28 март 2008 година.
Тогава е била обсъждана възможността милиардерът да инвестира „поне 2 млрд. долара в Lehman”, предава CNBC.
Очевидно без знанието на Фулд обаче някой от служителите в Lehman е изпратил до служителите писмо, в което се казва, че с Бъфет е договорена сделка.
Според информацията Бъфет се е съгласил да инвестира 3,5 млрд. долара в привилегировани акции с конверсионна цена 54 долара за брой.
Това обаче се оказало изненада за Уорън Бъфет, защото „той никога не е бил близо до сделка с Lehman”, казва Валукас.
Според него причините за това са два основни фактора – първо, шефовете на Lehman не са били склонни да инвестират в банката по същия начин и второ – прекалено много вина за състоянието на Lehman е била хвърлена върху късите продажби.
Това е довело до подозрения от Бъфет и той категорично е решил да не инвестира в закъсалата банка.
От доклада става още, че Citigroup и JPMorgan са имали принос за банкрута на банката, тъй като са променили едностранно и внезапно изискванията си за обезпечения и гаранции.
Самият Бъфет преди около година заяви в интервю за Bloomberg, че от Lehman са потърсили помощ от него малко преди колапса на финансовата институция, но те му поискали повече пари, отколкото той е могъл да им отпусне.
В края на 2009 г. пък Бъфет заяви, че е отказал потенциални сделки с акции на Lehman Brothers, Bear Stearns и AIG.
Изказването му беше сред допълненията на тезата „Направих доста грешки, но не сторих нищо наистина глупаво“.
Всички имат за какво да съжаляват
Способността на Сорос и Бъфет да признават грешките си е по-скоро причина за успеха им, отколкото резултат от него
10.03.2010
През 80-те години Джордж Сорос с готовност признаваше, че няма гадателските способности, които му приписваха
Кой шеф на голяма финансова компания е признавал наскоро пред акционерите: „скъпоструващото бизнес фиаско е изцяло по моя вина“?
Изпълнителните директори на много компании дължат извинение на инвеститорите си.
Но изявленията им се състоят предимно от словоизлияния за безпрецедентността на кризата, трудните пазарни условия и опасните исторически грешки на регулацията.
И тук-там се чува по някое съжаление.
Но не като извинение на човек за нещо, сторено от самия него.
Въпросната компания като че е намерила добро решение в трудната ситуация.
Неин ръководител, разбира се, е Уорън Бъфет, който публично призна поражението и оттегли Berkshire Hathaway от бизнеса с кредитни карти.
Славата на „Оракула от Омаха“ е придобила такива размери, че дори ако признае, че има пръст в убийството на Ейбрахам Линкълн, пак ще му се възхищават.
Може би си мислите, че миналите успехи правят по-лесно признанието за провала, но обикновено е обратното – успелите смятат, че миналите им постижения просто потвърждават самооценката им за изключителната им далновидност.
Способността на Бъфет да признава грешките си предхожда известността му.
В годишния доклад на Berkshire Hathaway отпреди 25 години се използва сходен език, за да се опише забавилото се закриване на текстилния бизнес на компанията, чието име тя продължава да носи.
„Много сгреших - пише Бъфет. - Пренебрегнах съвета на Конт, че разумът трябва да служи на сърцето, но не и да му е роб, и повярвах в онова, в което исках да повярвам.“
Джордж Сорос е друг знаменит инвеститор, който с готовност признава, че е сгрешил: „Що се отнася до събитията в реалния свят, нямам способност да виждам в бъдещето.
Онова, с което се отличават прогнозите ми, е, че продължавам да очаквам положителни събития, които не се случват.“
Този цитат е от 80-те години, когато името му не бе известно на всички.
Способността да признават грешките си е по-скоро вероятната причина за успеха на двамата, отколкото резултатът.
За да се поучи човек от грешките си, първо трябва да ги признае. Един от многото проблеми на Гордън Браун е, че живее в свят, в който не са правени грешки в икономическата и фискалната политика от 1997 г. насам и който е твърде различен от реалността. Показанията, които британският премиер даде пред следствието за Ирак, са чудесно обобщени в заглавието на една книга на социалните психолози Каръл Травис и Елиът Аронсън: „Бяха направени грешки (но не от мен)“, която изследва податливостта ни към двузначни признания. Подобно на учените от „Климатгейт“ ние обследваме доказателствата не за да търсим истината, а за да подкрепим твърдения, в чиято истинност сами сме повярвали. По-лошото е, че пренаписваме историята, за да пасне на настоящите ни възприятия. По думите на Ницше: „Направил съм го“', казват спомените ми. „Не може да съм го направил“, непреклонна е гордостта ми“. Не признаваме грешките си, защото сме се самоубедили, че не сме ги извършили.
Затова Дик Фулд от Lehman Brothers без ирония ни уверяваше, че „предвид информацията, с която сме разполагали тогава, вярвам, че взетите по онова време решения са както благоразумни, така и уместни“.
Най-голямото му признание беше: „Дали ако съм знаел какво ще се случи, съм щял да постъпя различно?
Да, щях да постъпя по различен начин.
“ Алън Шварц, бивш шеф на Bear Stearns, не стигна толкова далеч: „Просто не бях способен да измисля нищо, което да промени нещата, дори да съм знаел какво ще се случи.“
По време на кредитния крънч грешки допускаха банкери, политици, регулатори.
Не и аз.
Испанският философ Хорхе Сантаяна предупреждава, че „когато не се помни преживяното, развитието е невъзможно.
Онези, които не могат да си спомнят миналото, са обречени да го повторят.“
Ако не сме си извадили нито една поука от събитията от изминалото десетилетие, сме обречени да научим тази.
Способността на Сорос и Бъфет да признават грешките си е по-скоро причина за успеха им, отколкото резултат от него
10.03.2010
През 80-те години Джордж Сорос с готовност признаваше, че няма гадателските способности, които му приписваха
Кой шеф на голяма финансова компания е признавал наскоро пред акционерите: „скъпоструващото бизнес фиаско е изцяло по моя вина“?
Изпълнителните директори на много компании дължат извинение на инвеститорите си.
Но изявленията им се състоят предимно от словоизлияния за безпрецедентността на кризата, трудните пазарни условия и опасните исторически грешки на регулацията.
И тук-там се чува по някое съжаление.
Но не като извинение на човек за нещо, сторено от самия него.
Въпросната компания като че е намерила добро решение в трудната ситуация.
Неин ръководител, разбира се, е Уорън Бъфет, който публично призна поражението и оттегли Berkshire Hathaway от бизнеса с кредитни карти.
Славата на „Оракула от Омаха“ е придобила такива размери, че дори ако признае, че има пръст в убийството на Ейбрахам Линкълн, пак ще му се възхищават.
Може би си мислите, че миналите успехи правят по-лесно признанието за провала, но обикновено е обратното – успелите смятат, че миналите им постижения просто потвърждават самооценката им за изключителната им далновидност.
Способността на Бъфет да признава грешките си предхожда известността му.
В годишния доклад на Berkshire Hathaway отпреди 25 години се използва сходен език, за да се опише забавилото се закриване на текстилния бизнес на компанията, чието име тя продължава да носи.
„Много сгреших - пише Бъфет. - Пренебрегнах съвета на Конт, че разумът трябва да служи на сърцето, но не и да му е роб, и повярвах в онова, в което исках да повярвам.“
Джордж Сорос е друг знаменит инвеститор, който с готовност признава, че е сгрешил: „Що се отнася до събитията в реалния свят, нямам способност да виждам в бъдещето.
Онова, с което се отличават прогнозите ми, е, че продължавам да очаквам положителни събития, които не се случват.“
Този цитат е от 80-те години, когато името му не бе известно на всички.
Способността да признават грешките си е по-скоро вероятната причина за успеха на двамата, отколкото резултатът.
За да се поучи човек от грешките си, първо трябва да ги признае. Един от многото проблеми на Гордън Браун е, че живее в свят, в който не са правени грешки в икономическата и фискалната политика от 1997 г. насам и който е твърде различен от реалността. Показанията, които британският премиер даде пред следствието за Ирак, са чудесно обобщени в заглавието на една книга на социалните психолози Каръл Травис и Елиът Аронсън: „Бяха направени грешки (но не от мен)“, която изследва податливостта ни към двузначни признания. Подобно на учените от „Климатгейт“ ние обследваме доказателствата не за да търсим истината, а за да подкрепим твърдения, в чиято истинност сами сме повярвали. По-лошото е, че пренаписваме историята, за да пасне на настоящите ни възприятия. По думите на Ницше: „Направил съм го“', казват спомените ми. „Не може да съм го направил“, непреклонна е гордостта ми“. Не признаваме грешките си, защото сме се самоубедили, че не сме ги извършили.
Затова Дик Фулд от Lehman Brothers без ирония ни уверяваше, че „предвид информацията, с която сме разполагали тогава, вярвам, че взетите по онова време решения са както благоразумни, така и уместни“.
Най-голямото му признание беше: „Дали ако съм знаел какво ще се случи, съм щял да постъпя различно?
Да, щях да постъпя по различен начин.
“ Алън Шварц, бивш шеф на Bear Stearns, не стигна толкова далеч: „Просто не бях способен да измисля нищо, което да промени нещата, дори да съм знаел какво ще се случи.“
По време на кредитния крънч грешки допускаха банкери, политици, регулатори.
Не и аз.
Испанският философ Хорхе Сантаяна предупреждава, че „когато не се помни преживяното, развитието е невъзможно.
Онези, които не могат да си спомнят миналото, са обречени да го повторят.“
Ако не сме си извадили нито една поука от събитията от изминалото десетилетие, сме обречени да научим тази.
Регулаторите в САЩ се тревожат от връщането на капитал
Банките са били предупредени да почакат, докато обстановката се проясни
10.03.2010
Американските регулатори карат банките да се въздържат от увеличаване на дивидентите и от обратно изкупуване на акции, докато не се разсее политическата и икономическата несигурност.
Това ще забави с месеци връщането на капитала към акционерите.
Някои инвеститори във финансови компании твърдят, че победители като JPMorgan Chase и Goldman Sachs имат доходен бизнес и стабилни баланси и трябва да обмислят вдигане на дивидентите и обратно изкупуване на акции.
В публични изяви и разговори с регулаторите изпълнителни директори от двете компании споменаха възможността да върнат пари на инвеститорите.
В същото време обаче казват, че няма да избързват, особено ако регулаторите са против.
„На този етап регулаторите са предпазливи, отчасти защото се страхуват, че като позволят на по-стабилните банки да върнат пари на инвеститорите, ще провокират подобни искания и от по-затруднените“, казва изпълнителен директор от Уолстрийт.
JPMorgan, която намали дивидентите си с 87% през 2009 г., и Goldman, която спря обратното изкупуване през юли 2008 г., отказаха коментар.
Goldman има сериозен стимул да изкупува акции, тъй като плаща $500 млн. годишно в дивиденти на Уорън Бъфет, който се сдоби с привилегировани книжа на стойност $5 млрд. в разгара на кризата през септември 2008 г.
Запознати твърдят, че американските държавни органи начело с Фед на Ню Йорк и финансовото министерство са заявили на банките, че ще трябва да почакат икономическата и законовата обстановка да се проясни, преди да връщат средства.
Двете институции също отказаха коментар.
Банките са били предупредени да почакат, докато обстановката се проясни
10.03.2010
Американските регулатори карат банките да се въздържат от увеличаване на дивидентите и от обратно изкупуване на акции, докато не се разсее политическата и икономическата несигурност.
Това ще забави с месеци връщането на капитала към акционерите.
Някои инвеститори във финансови компании твърдят, че победители като JPMorgan Chase и Goldman Sachs имат доходен бизнес и стабилни баланси и трябва да обмислят вдигане на дивидентите и обратно изкупуване на акции.
В публични изяви и разговори с регулаторите изпълнителни директори от двете компании споменаха възможността да върнат пари на инвеститорите.
В същото време обаче казват, че няма да избързват, особено ако регулаторите са против.
„На този етап регулаторите са предпазливи, отчасти защото се страхуват, че като позволят на по-стабилните банки да върнат пари на инвеститорите, ще провокират подобни искания и от по-затруднените“, казва изпълнителен директор от Уолстрийт.
JPMorgan, която намали дивидентите си с 87% през 2009 г., и Goldman, която спря обратното изкупуване през юли 2008 г., отказаха коментар.
Goldman има сериозен стимул да изкупува акции, тъй като плаща $500 млн. годишно в дивиденти на Уорън Бъфет, който се сдоби с привилегировани книжа на стойност $5 млрд. в разгара на кризата през септември 2008 г.
Запознати твърдят, че американските държавни органи начело с Фед на Ню Йорк и финансовото министерство са заявили на банките, че ще трябва да почакат икономическата и законовата обстановка да се проясни, преди да връщат средства.
Двете институции също отказаха коментар.
Бъфет получи увеличение на заплатата
12.03.10 15:10
Инвеститорът милиардер Уорън Бъфет е „получил увеличение на заплатата“ в размер на 6% през миналата година, показва справка в отчетите на управлявания от него инвестиционен гигант Berkshire Hathaway Inc., съобщава Ройтерс.
Общата сума, която Бъфет е получил за периода под формата на основна заплата и различни други добавки към нея, възлиза на 519 490 долара. Ръстът в голяма степен се дължи на повишението на сумата, която е получил от компанията, за лична охрана. Там увеличението е с 9%.
Иначе основната заплата на Бъфет си остава 100 хил. долара – толкова, колкото е била през последните близо 25 години.
Към тази сума се прибавят и 75 хил. долара за заемане на длъжността директор на медийната група Washington Post Co., от която Berkshire Hathaway Inc притежава 18,2%.
Загрижен за сигурността си, инвеститорът е вдигнал разходите си за лична охрана до 344 490 долара.
През септември 2007 година мъж с оръжие-играчка, облечен в тъмни камуфлажни дрехи, се опита да влезе в дома на милиардера в Омаха, Небраска. По това време самият той не е бил вкъщи. Инцидентът приключи благополучно, охраната залови мъжа навреме и го обезвреди.
Заплащането на Бъфет е едно от най-ниските сред възнагражденията на основните изпълнителни директори на американски корпорации. По данни на списание Forbes от 10 март тази година неговото нетно богатство се оценява на 47 млрд. долара.
Сред висшия мениджмънт на Berkshire Hathaway Inc най-добре платен остава финансовият директор Марк Хамбург, чието възнаграждение е нараснало с 11% до 874 750 долара.
В инвестиционната компания работят около 257 хил. души, като седалището на фирмата в Омаха се обслужва от едва 21 човека. Възможно е повече пари през миналата година да са получили и други представители на висшия мениджмънт на групата, но в отчетите й липсва по-детайлна информация, коментира Ройтерс.
За 2009 г. Berkshire отчете нетна печалба от 8,06 млрд. долара, което с над 60% повече от резултата за предходната година.
12.03.10 15:10
Инвеститорът милиардер Уорън Бъфет е „получил увеличение на заплатата“ в размер на 6% през миналата година, показва справка в отчетите на управлявания от него инвестиционен гигант Berkshire Hathaway Inc., съобщава Ройтерс.
Общата сума, която Бъфет е получил за периода под формата на основна заплата и различни други добавки към нея, възлиза на 519 490 долара. Ръстът в голяма степен се дължи на повишението на сумата, която е получил от компанията, за лична охрана. Там увеличението е с 9%.
Иначе основната заплата на Бъфет си остава 100 хил. долара – толкова, колкото е била през последните близо 25 години.
Към тази сума се прибавят и 75 хил. долара за заемане на длъжността директор на медийната група Washington Post Co., от която Berkshire Hathaway Inc притежава 18,2%.
Загрижен за сигурността си, инвеститорът е вдигнал разходите си за лична охрана до 344 490 долара.
През септември 2007 година мъж с оръжие-играчка, облечен в тъмни камуфлажни дрехи, се опита да влезе в дома на милиардера в Омаха, Небраска. По това време самият той не е бил вкъщи. Инцидентът приключи благополучно, охраната залови мъжа навреме и го обезвреди.
Заплащането на Бъфет е едно от най-ниските сред възнагражденията на основните изпълнителни директори на американски корпорации. По данни на списание Forbes от 10 март тази година неговото нетно богатство се оценява на 47 млрд. долара.
Сред висшия мениджмънт на Berkshire Hathaway Inc най-добре платен остава финансовият директор Марк Хамбург, чието възнаграждение е нараснало с 11% до 874 750 долара.
В инвестиционната компания работят около 257 хил. души, като седалището на фирмата в Омаха се обслужва от едва 21 човека. Възможно е повече пари през миналата година да са получили и други представители на висшия мениджмънт на групата, но в отчетите й липсва по-детайлна информация, коментира Ройтерс.
За 2009 г. Berkshire отчете нетна печалба от 8,06 млрд. долара, което с над 60% повече от резултата за предходната година.
Абонамент за:
Публикации (Atom)