Дръжте се за господин Бъфет

Какво е най-великият инвеститор на Америка да е ваш акционер? Биографът на Уорън Бъфет разговаря с главни изпълнителни директори, които знаят. Съветите на Бъфет са безценни, разбира се. Само не сключвайте сделки, които не харесва

От Алис Шрьодер, BusinessWeek
Инструменти
Изпрати на приятели
разпечатай

Кой не би искал да вдигне телефона и да пита Уорън Бъфет за съвет? Някои хора похарчиха над $1 млн., само за да обядват с него. Той бе избран за корпоративния директор, будещ най-силно възхищение в Америка в класация на списание Directorship през 2008. Изпълнителните директори на компаниите, в които има дял, хвалят неговото търпение, далновидност и способност да предава същността на сложни финансови ситуации само с няколко думи. Те харесват и факта, че ги оставя на мира, стига да си вършат работата. Понякога Бъфет става от бюрото си и показва една своя страна, която е много по-малко позната. Когато види нещо, което не харесва в компания, чиито акции притежава, славещият се като пасивен инвеститор се впуска в действие, за да защити вложението си - убеждавайки зад кулисите, мъмрейки, сключвайки опортюнистични сделки, дори наемайки и уволнявайки изпълнителни директори. За някои от усещащите ефекта от активността му може да е донякъде като да бъдат нападнати от Дядо Коледа. Достойнствата и философията на Бъфет са добре известни и макар да е на 79, способността му да ги разпространява из целия бизнес свят досега не е била по-голяма. В средата на февруари холдинговата му компания Berkshire Hathaway за първи път влезе в индекса Standard & Poor's 500 и цените на акциите и обемите скочиха, след като инвеститорите се втурнаха да купуват. Годишното му писмо до акционерите винаги е един от най-анализираните меморандуми на годината.

Покупката на Burlington Northern от Berkshire през ноември 2009 (както самият Бъфет я коментира - заложил е всичко на Америка) и делът от $5 млрд. в Goldman Sachs правят Бъфет мажоритарен инвеститор в глобалното икономическо възстановяване, чиито пипала се простират от въглища до структурни облигации, обезпечени с дългови портфейли. А след покупката на Cadbury от Kraft той нахока главния изпълнителен директор на Kraft Айрийн Розенфелд, което доказа, че зад захарната усмивка все още се крие силна захапка.

Говорейки с изпълнителните директори за този материал и пишейки през 2008 биографията „Снежна топка" със съдействието на Бъфет, научих много за начина, по който той ръководи хората, на които разчита да спечелят пари за него и акционерите му. В много случаи той е просто сърдечен и подкрепящ точно както персоната му би ви накарала да предполагате. „Първо майка ми, а после и аз можехме да се обадим и да поискаме съвет по въпроси, засягащи компанията, независимо малки или големи - разказва Доналд Греъм, главен изпълнителен директор на Washington Post Co. - Съветът му струваше милиарди за нашата не толкова голяма компания."

По време на кредитната криза от март 2008 главният изпълнителен директор на American Express Кенет Шено трябваше да иска съвет от Бъфет в момент, когато инвестицията на Berkshire в American Express бе загубила $8 млрд. заради кредитни загуби и притесненията, че компанията няма да може да си осигури кредитиране, за да финансира дейността си. Човек би помислил, че Шено има причини да се бои от разговора. Вместо това той знаел, че Бъфет, чиято компания притежава 13% от American Express, ще засили увереността му. Дори и в крайно напрегнатата атмосфера на финансовия крах стилът му е непоколебим - „обективен, директен и той знае в какво вярва", посочва Шено. Изпълнителният директор се чувствал късметлия, че Бъфет бил безразличен към пазарния натиск върху American Express.

По това време Шено бил изправен пред силен натиск да намали плащанията на компанията към инвеститорите й, както направили другите фирми. Бъфет „разбираше причините, свързани с репутацията, поради които American Express не трябвало да орязва дивидентите", изтъква той и подкрепил решението те да бъдат запазени. След кризата инвестицията на Berkshire възстанови $4 млрд. от стойността си.

Когато други изпълнителни директори, приятели са изпадали в затруднения по време на икономически спад, Бъфет им предлагал повече от съвет. Уилям Фут, оглавяващ производителя на гипсокартон и гипсови продукти USG, за първи път срещнал инвеститора преди Berkshire да подкрепи предлагане на акции на USG през 2006, купувайки 17% дял в компанията. Фут опитал да впечатли своя нов акционер, рецитирайки жилищна статистика от 60-те до 80-те - и бил поразен, когато Бъфет незабавно отговорил с данни от 40-те и 50-те.

Макар USG да се борела на ръба на фалита, Бъфет се отнасял към Фут с благосклонната липса на внимание, която обикновено показва към мениджъри, чиито компании са на върха. Фут се обаждал от време на време и пътувал до Омаха два или три пъти годишно, прекарвайки няколко часа, бъбрейки в офиса на Бъфет, преди да хапнат стек в един от любимите му ресторанти. Той „не толкова прави предложения, колкото отговаря на въпроси и дава гледна точка", каза Фут.

Съветите били много ценни за шефа на USG и той се радвал на усещането, че Бъфет има достатъчно доверие в него, за да не се меси. След това дошъл колапсът на жилищния пазар и търсенето на гипсокартон се сринало. Бъфет веднага се намесил по начин, който бил от полза и за Berkshire, и за USG. Berkshire взел $300 млн. от емисия за $400 млн. на 10%-ни бонове, конвертируеми до 2018 по преценка на Berkshire в дялови книжа на цена от $11.40 на акция. (USG се търгувала на около $5.66 преди сделката, а сега е около $13.40, което означава, че обръщането им е „in the money" или на печалба.) Клаузата за акциите, подслаждаща сделката, на практика вдигна разходите за боновете, ограничавайки в същото време ефекта върху отчета за приходите на USG до $30 млн. годишни лихви в брой, плащани на Berkshire, което помогна в момент, когато USG губи стотици милиони долари годишно.

Когато Бъфет не е доволен от главен изпълнителен директор, можете да разберете най-вече от това, което той не казва. „Той критикува чрез пропуски и неясни похвали - обяснява бившият председател на Wells Fargo Ричард „Дик" Ковачевич, дългогодишен приятел и мениджър от световна класа, когото Бъфет сравни с основателя на Wal-Mart Сам Уолтън. - Ако го наблюдавате отблизо, не е трудно да разберете."

Получаването на публична критика от Бъфет, дори и тънка, може да накара всеки директор, който върши бизнес с него, да изтръпне. Случи се на Айрийн Розенфелд на 21 януари, след като Kraft се съгласи да купи легендарната британска сладкарска компания Cadbury за $13.17 на акция. Berkshire е най-големият акционер на Kraft с дял от 9.4%. Бъфет се противопостави на по-ранна версия на сделката, но заяви, че ако Kraft осигури повече кеш за преразгледана сделка, която не „разрушава стойността", той би одобрил.

Цената на акциите на Kraft се повиши, защото забележките изглежда означаваха, че умерено по-висока сделка може да отговори на условията, стига да включва по-малко акции. Когато Розенфелд изпълни една версия на плана, съгласявайки се да плати $7.74 в брой и да предложи 0.1874 нови акции на Kraft срещу всяка на Cadbury, инвеститорите предположиха, че двамата са се споразумели за сделката. В деня на обявяването й Уилям Акман от хедж фонда Pershing Square Capital Management излезе по CNBC и прогнозира, че инвеститорът ще я подкрепи.

Вместо това само минути по-късно Бъфет се появи по CNBC и нарече споразумението на Розенфелд с Cadbury „лоша сделка" за акционерите на Kraft и „голяма грешка". Излъченото по телевизията мъмрене изуми наблюдателите, защото бе толкова нехарактерно. „Бихте помислили, че ще е щастлив - тя направи точно това, което той искаше - изтъква мажоритарен акционер, който помоли да не бъде посочван, защото цени взаимоотношенията си и с двамата изпълнителни директори. - Той се преобърна."

Бъфет ясно показа мнението си, че преразгледаната сделка „разрушава стойността". Той изглеждаше особено разлютен, че Kraft продаде доходния си бизнес със замразена пица на Nestle, за да набере средства за придобиването на Cadbury (и да извади конкурента си от наддаването за сладкарската компания). Той описа продажната цена за пица бизнеса като евтина (добра сделка за подразделение, което отчете значителни норми на печалба и ръст на продажбите по време на рецесията), за да избегне $1млрд. данъци, и настоява, че вместо това Розенфелд трябваше да даде подразделението без данъци. Бъфет освен това, изглежда, сам бе пожелал бизнеса, заявявайки: „Иска ми се да бях купил бизнеса със замразена пица на цена от девет пъти печалбите преди данъци."

Старши вицепрезидентът на Kraft Пери Йитман твърди, че компанията уважава Бъфет и очаква някой ден той да види мъдростта на сделката. Други защитници на Розенфелд са убедени, че появата на Бъфет по телевизията е целяла основно да го разграничи от сделката, защото не е постигнал своето. Попитан два пъти от CNBC дали ще продаде акциите си в Kraft, той отклонил въпроса.

Бъфет, който не отговори на въпроси за настоящата статия, отрече да има личен разрив между него и Розенфелд; той каза пред CNBC, че харесва Розенфелд, смята я за пряма и дори ще я направи попечител на завещанието му. Джеймс Килтс, който управляваше Kraft, когато бе част от Philip Morris, и бе главен изпълнителен директор на Nabiscо преди да оглави Gillette от 2001 до 2005, е дългогодишен приятел и на двамата. Килтс не коментира предполагаемия разрив, но отбеляза, че с Бъфет „винаги е бизнес, никога не е лично". Собственото обобщение на Бъфет също бе финансово и той изрази разочарованието по най-простия начин: „Чувствам се по-беден."
ПРИЯТЕЛ В НУЖДА

Изказаното гласно отношение на Бъфет към Kraft е коренно противоположно на начина, по който се държи към повечето компании, в които Berkshire инвестира. Обикновено демонстрира топлота, готовност да помогне и изчаква да му бъде поискано мнението. Макар да получи $600 млн. по Програмата за проблемни активи, M&T Bank, друго негово вложение, остана относително стабилно по време на кредитната криза. Вместо да разчита на голяма помощ от Бъфет, главният изпълнителен директор Робърт Уилмърс прекара повечето от времето си през последните две години, седейки в Бъфало и поглъщайки други закъсали банки. Бъфет винаги е казвал мили неща за М&Т, отчасти защото Уилмърс прави разумни сделки за придобивания. Той най-често говори с Бъфет по телефона. „Осемдесет или 90% от времето е за моя сметка", посочва той. Смята инвеститора за „безценнен" консултативен съвет, който дава превъзходни препоръки. В един запомнящ се случай Уилмърс се обърнал към него, когато бил притиснат от регулаторите и инвестиционните банкери да участва в първото спасяване на Chrysler през 1979. Сбитият съвет на Бъфет: „Онези, които няма да напълнят джобовете ти, ще напълнят ушите ти."

Ето как Бъфет стандартно се отнася към инвестиционните банкери: безполезни празнодумци, обслужващи собствените си интереси, и затова не губи време да се сприятелява с тях. Единственият му по-ранен опит да спечели от инвестиции на Уолстрийт завърши зле, когато той вложи $700 млн. от парите на Berkshire в Salomn Brothers през 1987. Бъфет бе пасивен член на борда, докато не му се наложи лично да спасява Salomon, след като един от трейдърите измами правителството при търг с държавни ценни книжа и фирмата почти фалира. Тогава той поведе тежка битка за компенсацията при освобождаване с отстранения шеф на Salomon Джош Гутфройнд. Управляването на инвестиционна банка, залитаща на ръба на фалита, в течение на девет месеца било жалко преживяване. Бъфет по-късно коментира, че важен урок от Salomon бил, че той погрешно се доверил на мениджмънта на банката. Имайки предвид тази история, инвеститорите били потресени, когато Бъфет наля $5 млрд. от парите на Berkshire в Goldman в най-тъмния период на финансовата криза. Goldman е единствената фирма, с която Бъфет е работил през цялата си кариера, още откакто банкерът на Goldman, Байрън Трот, който оттогава напуснал, спечелил доверието му около 2002, намирайки на Berkshire компании за купуване.
Бъфет веднъж ми разказа, че през 1940, още само 10-годишен, той се запознал със старши съдружника в Goldman Сидни Уайнберг по време на обиколка на Нюйоркската фондова борса. („Кои акции си харесваш, Уорън?", попитал го Уайнбърг.) До финансовата криза обаче Бъфет не се бил срещал с главния изпълнителен директор на Goldman Лойд Бланкфейн. Дни след краха на Lehman Brothers, когато изглеждало, че всички големи американски банки може да се сринат, точно Трот се обърнал към инвеститора от името на Goldman със сделка, по-богата от предложената от всяка друга компания. Berkshire плати $5 млрд. за 10% безсрочно преференциални акции на Goldman с прилежащи варанти за $115 в момент, когато акциите се търгували на $125 на акция, което означавало, че варантите вече били „на печалба". Ако Berkshire ги бе упражнила веднага, щеше да получи чисто $10 на акция. Репутацията на Бъфет помогна на Goldman да набере още $5 млрд. капитал, два пъти повече от търсения първоначално.

Няколко дни след това Бъфет и Бланкфейн се срещнали за първи път и изкарали весело на конференция. Бъфет по-късно предприел стъпки да защити инвестицията си, първо използвайки личния си капитал като инвеститор с най-голямо доверие в Америка, за да защити публично федералния спасителен план за Уолстрийт, а после - след като Goldman предизвика обществен гняв, заделяйки милиарди за премии на служителите - като се обедини с мениджмънта да съберат $500 млн. в подкрепа на малкия бизнес.

Бъфет, откровен критик на алчността на изпълнителните директори, плаща на себе си $100 000 годишно. Той позволява на почти всички мениджъри на дъщерните компании на Berkshire да определят сами възнагражденията си и в светлината на неговата незначителна компенсация те също занижават числото. Когато става дума за компаниите, в които инвестира Berkshire обаче, той е с по-широки възгледи. Ковачевич от Wells Fargo пожъна десетки милиони от опции върху акции, но отказа да ги отчете като разходи за компанията. Бъфет изказа гласна подкрепа на отчитането им, но това ни най-малко не навреди на взаимоотношенията им.

В деня, в който Бъфет наказа Розенфелд по CNBC, той похвали Бланкфейн пред Bloomberg News. „Не мисля, че някой би се справил по-добре в Goldman Sachs oт Лойд Бланкфейн - заяви той. - Имам му огромно доверие за това как ръководи Goldman. Трябва да очаквате банките да бъдат очернени." Розенфелд накара Бъфет да се почувства по-беден. Бланкфейн го прави забележимо по-богат.
НАЙ-ГОЛЕМИЯТ КОМПЛИМЕНТ

Бъфет е очарован от директори, които демонстрират необикновено майсторство в управлението на доходен бизнес. Той оценява нюансите на занаята по начина, по който меценат с удоволствие наблюдава скулптора по време на работа. Ковачевич от Wells Fargo е един от любимите му майстори в управлението и все пак Ковачевич казва, че Бъфет е „по-отдалечен от всеки инвеститор". Той разказва, че двамата са провели най-много 20 разговора за 10 години, макар банката да е едно от най-важните вложения на Berkshire. Ковачевич бил главен изпълнителен директор на Norwest Bank, когато придобила Wells Fargo през 1998 и тогава Бъфет настоял Ковачевич да не му дава никаква вътрешна информация, което да попречи на Berkshire да продаде или купи акциите.

Когато Бъфет се срещнал с Джим Килтс през 2001, той заявил пред Fortune, че Килтс - който направил обрат в Nabisco - „звучи по-смислено, говорейки за бизнес по принцип, от всеки, с когото съм говорил". Килтс се върнал от пенсия, за да спаси Gillette, правейки го, отчасти защото искал да работи с Бъфет, тъй като Berkshire притежавала 9% от компанията. Привързаността на инвеститора от Омаха към него бързо нараснала, а резултатите на Gillette се подобрили.

По онова време Gillette страда от струващия милиарди долари фал да купи производителя на батерии Duracell. Освен това обеща на инвеститорите нереалистичен ръст на годишните печалби от 15% до 20 % и притискаше дистрибуторите да взимат продуктите й, за да достигне прогнозите. За възхищение на Бъфет, Килтс напълно се отказва от практиката да се определят насоки за печалбите. Той съкрати хиляди работни места, затвори заводи, изплати дългове и прехвърли ресурси към нови продукти и реклама.

Килт твърди, че се е опитвал да не тревожи Бъфет. „Би било толкова лесно да се злоупотреби с факта, че той беше на разположение - посочва Килт, - защото той щеше да е задължен да говори с мен, ако вдигнех телефона." Бъфет, отбелязва той, бе най-тихият член на борда, но когато проговаряше, „имаше такова влияние, тежест и яснота, че се запомняше". На едно заседание на борда Килт предложил да се увеличат възнагражденията на директорите. Двама други директори говорили разпалено срещу хода. Бъфет бързо сложил край на обсъждането, запазвайки достойнството на несъгласните, заявявайки „Ами, аз просто ще приема увеличението ви."

След като Gillette тръгнала нагоре, Бъфет направил най-големия комплимент, според Килт, като напълно се оттеглил от борда. „Aко имате правилния човек, който да управлява бизнеса - казал той тогава, - не се нуждаете от мен."
КОГАТО УОРЪН СТОИ НАСТРАНА

Малко компании се нуждаят от Бъфет повече от Moody's, закъсалата рейтингова агенция. Moody's и подобните й бяха обвинени, че са подпомогнали финансовата криза, защото раздули кредитните рейтинги на съмнителни ипотечни ценни книжа. През март 2009 Berkshire притежавал над 20% от Moody's. Защо, питат някои бивши рейтингови анализатори, инвеститорът не е притиснал борда да затегне корпоративните стандарти, нито проговори? Със сигурност той е бил толкова задължен да изобличи компроментираните рейтинги, застрашили глобалната финансова система, колкото и даде мнението си за това колко трябва да плати Kraft за Cadbury. Бивш служител на Moody's, който отблизо познавал редиците на директорите там, описва Бъфет като „не особено ангажиран инвеститор". (Като повечето източници за Moody's, той помоли самоличността му да не бъде посочвана в светлината на провежданото разследване в компанията.) Друг вътрешен източник потвърждава, че старши мениджмънтът на Moody's, включително главният изпълнителен директор Реймънд МакДаниел, не води редовни разговори с Бъфет, нито „търси съвети от него за корпоративното управление или бизнес стратегията". Moody's отказа коментар. Moody's и Бъфет имаха основания да поддържат дистанция; конфликт на интереси за агенцията е да оценява голям инвеститор като Berkshire. Анализаторите, които разглеждат компанията, би трябвало да са защитени от мисли какво би означавало понижаването на рейтинга за личното им богатство. Moody's разкрива информация за конфликта с Berkshire в декларация до Комисията за ценни книжа и борси.

Въпреки това бивш анализатор на Moody's описва как изпратил имейл до Бъфет през 2007, предупреждавайки, че рейтинговите секюритизирани продукти са бомба с часовников механизъм и питайки го дали иска повече информация. Отговорът му по имейл, разказва анализаторът, бил, че е пасивен инвеститор, чийто подход към Moody's е да не се меси. Бъфет не отговори на молбите за коментар на имейла.

Невъзможно е да се оцени колко струва отдалечеността на Бъфет от рейтинговата агенция при тези необичайни условия. Оттогава акциите на Moody's се понижиха с над 50% и инвеститорите в ценни книжа, обезпечени с активи, загубиха милиарди. Агенцията понижи рейтинга на Berkshire от най-високата ААА със съвсем малко през април 2009; Бъфет започна да продава през юли 2009 и оттогава се е отървал от около една трета от вложенията на Berkshire.
ОТСТРАНЯВАНИЯ

Ако Moody's е илюстрация какво означава да имате парите на Бъфет, но не и неговата ангажираност, Coca-Cola показва как инвеститорът изпробва на практика всякакво отношение с мениджмънта. От години Бъфет се възхищава на уважавания главен изпълнителен директор на Coca-Cola Роберто Гойзуета и никога не се е месил; Гойзуета не искал съвет. Когато гигантът за напитки започва да се олюлява след неочакваната смърт на Гойзуета от рак през 1997, Бъфет помогнал наследникът на Гойзуета, Дъглас Айвестър, да бъде отстранен през 1998. Онази година акциите на Coca-Cola бяха на върха и делът на Berkshire струваше $17 млрд. През следващите няколко години компанията се отклонила от курса и през това време Бъфет се ангажирал все повече, опитвайки да оправи нещата. През 2000 наследникът на Айвестър, Дъглас Дафт, предложил да бъде купена Quaker Oats за марката й Gatotrade. Бъфет смачкал идеята на специално съвещание на борда, използвайки характерна реплика: „Щяхме да се откажем от 2 млрд. каси Coca-Cola годишно, за да вземем нещо като 400 млн. каси Gatotrade годишно." Впоследствие PepsiCo купила Quaker Oats в сделка, широко смятана за успешна, а мъдростта на Coca-Cola е разисквана надълго и нашироко. Това, което не се обсъжда, е влиянието на Бъфет.

Бъфет бе дълбоко обезпокоен от хаотичната култура и лошите резултати, но малко хора знаели колко разстроен е бил, защото той не казвал много публично. Дафт се пенсионирал през 2003, позовавайки се на здравни причини. Бъфет пряко участвал в търсенето на главен изпълнителен директор. Той се опитал да омае Килт да поеме поста. Когато Килт отказал, той се опитал да наеме бившия главен изпълнителен директор на General Electric Джак Уелш. Накрая Бъфет сложил край, като извадил от пенсия бившия директор на Coca-Cola, Невил Исдел, за да стабилизира компанията. Когато Исдел се пенсионирал, той бил наследен от Мухтар Кент, който компенсира спада на вътрешния пазар с растеж на развиващите се. С подобряване на съдбата на Colа взаимоотношенията на Бъфет с главните изпълнителни директори ставали по-сърдечни. Той се оттеглил от ролята си на активист, напускайки борда през 2006. Berkshire все още притежава 200 млн. акции и 8.6% от Coca-Cola, дял, който сега струва $11 млрд. I BW I

Уорън Бъфет влезе в бизнеса с дистрибуция на алкохол



Tретият по богатство в света (47 млрд. долара) милиардер Уорън Бъфет се появи на промоционално видео, облечен като стар рокаджия. 79-годишният милиардер е превързан с кърпа върху перука, заради която прилича на Аксел Роуз като дядо, с имитация на татуировки и характерни жестове на рок звезда той припява "Всичко за теб!" (All for you) във видеото за неговата американска застрахователна компания "Гейко" (Geico).

[YouTube]
Компанията на Уорън Бъфет – "Беркшир Хатауей" (Berkshire Hathaway), се споразумя вчера за закупи алкохолния дистрибутор "Емпайър дистрибуторс" (Empire Distributors) и планира да осъществи допълнителни покупки в сектора, предаде "Блумбърг". "Очакваме, че закупуването на "Емпайър" ще ни предостави стабилна основа за закупуването на подобни висококачествени дистрибутори", заяви Бъфет, който е и изпълнителен директор на "Беркшир Хатауей".

Бъфет търси начини да инвестира печалбата на компанията, която реализира след възстановяването на пазарите през миналата година. 79-годишният милиардер, който в рамките на четири десетилетия изгради компанията "Беркшир", извърши най-голямото корпоративно сливане в кариерата си миналия месец, след като финализира сделката за 27 млрд. долара за закупуването на железопътната компания "Бърлингтън Нордърн Санта Фе" (Burlington Northern Santa Fe Corp.).
Подразделението на "Беркшир" - "Маклейн", (McLane) ще стане притежател на новата придобивка на Бъфет. Звеното реализира за миналата година приходи от 31.2 млрд. долара.

Милиардерът трансформира "Беркшир Хатауей" от губеща текстилна компания в такава с пазарна цена 200 млрд. долара и в момента притежава стотици звена, които продават продукти и услуги.