Прогнозата на Бъфет за края на кризата
Power People / zar.bg
Инвестиционният гуру Уорън Бъфет обяви, че кризата ще продължи още пет години, информира СиЕнЕн.
"Американската икономика ще се съвземе след пет години, въпреки че бих искал това да стане по-рано", каза Бъфет. "Това е война, която трябва да спечелим", добави милиардерът. Той призова всички американци да подкрепят президента Барак Обама и усилията му да изведе страната от кризата.
Считаният за финансов магьосник Бъфет също претърпя големи загуби заради кризата. Инвестиционният му фонд Berkshire Hathaway до момента е регистрирал загуби в размер на 11,5 милиарда долара. Самият Бъфет обаче признава, че загубите се дължат и на негови грешки – една от които е откриването на long позиции на борсата, включително върху петролни фючърси, когато фондовите пазари се бяха съвзели за кратко.
Няколко години подред списание Forbes класира Бъфет на първо място по богатство в света.
петък, 28 август 2009 г.
Уорън Бъфет предупреди, че американците ще обеднеят
20 Август, 2009 - 07:12 - Вестник "Сега" - електронно издание
Американците са заплашени от обедняване и рязък спад на покупателната способност на долара заради големите спасителни пакети и печатането на пари, писа във в. "Ню Йорк таймс" вторият по богатство човек в света, инвеститорът Уорън Бъфет. Според него американската администрация постъпва правилно, като се опитва да излезе от финансовата криза за сметка на финансови инжекции. Такава "монетарна медицина" обаче има странични ефекти, които "подкопават покупателната способност на долара, така като парниковият ефект води до разтопяване на ледниците".
Американски финансови експерти пък предупреждават, че е възможно скоро да се пукне и балонът в сектора на кредитните карти, съобщи Дойче веле. Заради финансовата криза много от притежателите им не могат да си плащат дълговете и финансови институции, отпуснали заемите, регистрират загуби. 19-те най-големи банки в САЩ са изчислили, че до 2010 г. загубите им ще стигнат 82 млрд. долара - една десета от общо 900-те милиарда долара дългове, натрупани чрез кредитни карти.
Междувременно главният икономист на МВФ Оливие Бланшар обяви, че възстановяването на глобалната икономика е започнало, но излизането от рецесията няма да е лесно и ще изисква ребалансиране на търговските отношения в най-големите икономики в света. Според него ребалансиране означава увеличаване на американския износ и на китайския внос. Пикът на безработицата ще е в края на следващата година, смята икономистът на МВФ.
20 Август, 2009 - 07:12 - Вестник "Сега" - електронно издание
Американците са заплашени от обедняване и рязък спад на покупателната способност на долара заради големите спасителни пакети и печатането на пари, писа във в. "Ню Йорк таймс" вторият по богатство човек в света, инвеститорът Уорън Бъфет. Според него американската администрация постъпва правилно, като се опитва да излезе от финансовата криза за сметка на финансови инжекции. Такава "монетарна медицина" обаче има странични ефекти, които "подкопават покупателната способност на долара, така като парниковият ефект води до разтопяване на ледниците".
Американски финансови експерти пък предупреждават, че е възможно скоро да се пукне и балонът в сектора на кредитните карти, съобщи Дойче веле. Заради финансовата криза много от притежателите им не могат да си плащат дълговете и финансови институции, отпуснали заемите, регистрират загуби. 19-те най-големи банки в САЩ са изчислили, че до 2010 г. загубите им ще стигнат 82 млрд. долара - една десета от общо 900-те милиарда долара дългове, натрупани чрез кредитни карти.
Междувременно главният икономист на МВФ Оливие Бланшар обяви, че възстановяването на глобалната икономика е започнало, но излизането от рецесията няма да е лесно и ще изисква ребалансиране на търговските отношения в най-големите икономики в света. Според него ребалансиране означава увеличаване на американския износ и на китайския внос. Пикът на безработицата ще е в края на следващата година, смята икономистът на МВФ.
Потребителите спряха да плащат на General Electric
Американският конгломерат търпи загуби заради просрочените заеми и неустойките по кредитните карти
12.10.2008 17:16:16
Франческо Герера и Джъстин Баер Ню Йорк General Electric обрисува една доста мрачна картина на финансовото здраве на потребителите, след като обяви, че увеличението на неустойките по кредитните карти и другите заеми ще принуди компанията да задели до $1 млрд., за да покрие загубите си тази година. Последните седмици концернът предупреди за по-ниска печалба и събра $15 млрд. от инвеститори, включително от Уорън Бъфет. Кризата ще повлияе негативно върху финансовото му подразделение GE Capital и през идната година. Филиалът докарва около половината от общата печалба, но счетоводната му загуба ще е не по-малко от $6,6 млрд. тази година и до $9 млрд. през 2009 г. В САЩ обезпечаването на кредитните й загуби ще се увеличи с $800 млн. - 1 млрд. „Тепърва ще се сблъскаме с още повече просрочки“, заяви финансовият директор на GE Кейт Шерин. И добави, че потребителският портфейл на компанията извън САЩ също е неустойчив. В Обединеното кралство една от всеки шест ипотеки е неизплатена, т.е. потребителите изостават с 30 или повече дни от падежа. Трето последователно тримесечие доходите на GE падат, този път с 33%. Въпреки това конгломератът успя да покрие прогнозата, занижена преди две седмици. От GЕ заявиха, че ще изпълнят прогнозата за очакваната печалба за 2008 г., след като уредят дохода от предоставените им за продажба книжа за $15 млрд. Изпълнителният директор Джефри Имелт се опита да убеди инвеститорите, че компанията има достатъчно ликвидност и достъп до основните пазари, за да се справи с кризата, без да застраши ААА рейтинга си. Ръководството приветства решението на Фед за директен заем към компаниите чрез пазара за търговски книжа. През трите месеца до септември нетната печалба на GE спадна с 22% до $4,3 млрд. Енергийната инфраструктура обаче регистрира 31% скок в печалбите заради увеличените заявки от цял свят. Летните олимпийски игри помогнаха на медийното подразделение NBC Universal да достигне печалба от 10%.
Американският конгломерат търпи загуби заради просрочените заеми и неустойките по кредитните карти
12.10.2008 17:16:16
Франческо Герера и Джъстин Баер Ню Йорк General Electric обрисува една доста мрачна картина на финансовото здраве на потребителите, след като обяви, че увеличението на неустойките по кредитните карти и другите заеми ще принуди компанията да задели до $1 млрд., за да покрие загубите си тази година. Последните седмици концернът предупреди за по-ниска печалба и събра $15 млрд. от инвеститори, включително от Уорън Бъфет. Кризата ще повлияе негативно върху финансовото му подразделение GE Capital и през идната година. Филиалът докарва около половината от общата печалба, но счетоводната му загуба ще е не по-малко от $6,6 млрд. тази година и до $9 млрд. през 2009 г. В САЩ обезпечаването на кредитните й загуби ще се увеличи с $800 млн. - 1 млрд. „Тепърва ще се сблъскаме с още повече просрочки“, заяви финансовият директор на GE Кейт Шерин. И добави, че потребителският портфейл на компанията извън САЩ също е неустойчив. В Обединеното кралство една от всеки шест ипотеки е неизплатена, т.е. потребителите изостават с 30 или повече дни от падежа. Трето последователно тримесечие доходите на GE падат, този път с 33%. Въпреки това конгломератът успя да покрие прогнозата, занижена преди две седмици. От GЕ заявиха, че ще изпълнят прогнозата за очакваната печалба за 2008 г., след като уредят дохода от предоставените им за продажба книжа за $15 млрд. Изпълнителният директор Джефри Имелт се опита да убеди инвеститорите, че компанията има достатъчно ликвидност и достъп до основните пазари, за да се справи с кризата, без да застраши ААА рейтинга си. Ръководството приветства решението на Фед за директен заем към компаниите чрез пазара за търговски книжа. През трите месеца до септември нетната печалба на GE спадна с 22% до $4,3 млрд. Енергийната инфраструктура обаче регистрира 31% скок в печалбите заради увеличените заявки от цял свят. Летните олимпийски игри помогнаха на медийното подразделение NBC Universal да достигне печалба от 10%.
ко не беше вторият най-богат човек на света, останалите добре известни атрибути на Уорън Бъфет – адрес в Омаха, петстайно жилище, в което той живее от петдесет и две години насам, годишна заплата от 100 000 долара и телефон, на който той отговаря сам – биха били незабележими. Но ние имаме известни очаквания по отношение на баснословно богатите хора, насърчавани до голяма степен от самите баснословно богати (и бившите такива): къщата на Бил Гейтс – над 6000 кв. метра, с шест кухни; къщата с двадесет и три бани на Принц Бандар; колекциите от скъпи автомобили на Бернд Мадоф, и т. н. И макар че самият Бъфет не е съвсем лишен от слабости – като един от собствениците на компанията NetJets, която продава микро-акции на частни самолети, той използва услугите на фирмата си – пестеливостта му е част от онова, което специалистите по маркетинг биха нарекли негова запазена марка. Очевидното безразличие към парите, които той иначе трупа така усилено, подсилва доверието в него: той не е алчен, той просто е много добър в това, което върши.
Според Алис Шрьодер, негова предана биографка, кариерата на Бъфет е започнала рано, някъде на около шестгодишна възраст, когато е започнал да купува пакетчета дъвка и да ги продава на съседите за печалба от няколко цента. След това преминал на Кока-Кола, която разнасял от врата на врата през лятото; след това на „предварително-притежавани“ топки за голф. Семейство Бъфет не били бедни – баща му, който представял Омаха в продължение на четири мандата в Конгреса, преди да бъде счетен за прекалено десен дори от консервативните жители на Небраска – започнал като застрахователен агент, а после преминал към продажби на акции по време на бума преди кризата от 1929. Но по времето, когато е роден Уорън, през 1930-те, акциите били трудна работа, а парите – малко.
Бъфет посещава Уол Стрийт за пръв път на десетгодишна възраст, където получава среща със Сидни Уайнбърг, шефът на Голдман Сакс. (Може би това обяснява дългогодишните му връзки с фирмата). Някъде по това време той купува и първите си акции, по три за себе си и за сестра си Дорис, които получава за по 35 долара и продава по за 40 – което е добре, само че скоро след това цената им стига 200 долара. На единадесет той прочита книга, която предлага сто начина за печелене на 1000 долара и това му дава цел: да спечели един милион долара до 35 годишна възраст. След двадесет и четири години той е вече петкратен милионер.
Бъфет, това може да се каже спокойно, има по-различно отношение към парите от вас и мен. За нас те са средство към някаква цел. За него те са призвание. Той е обсебен от тях. Ако те изобщо са за нещо, то това е за получаване на още повече от тях. Човекът е колекционер. Просто така се е получило, че той колекционира долари.
Правенето на пари интересува Бъфет повече от имането на пари или харченето им. Това е едно интелектуално и морално занимание: как компаниите печелят пари, как трябва да се оценяват техните активи, кои са подценяваните бизнеси, които останалите не забелязват, какво изисква собствеността, какво е отношението между директори и притежатели на акции? Отхвърлен от Harvard Business School след невзрачно следване в Университета Небраска, Бъфет попада в Columbia Business School, където изпада под влияние на професор Бенджамин Греъм. Греъм е любител на пурите и жените, физически непривлекателен човек с изключителен талант за печелене на пари. Освен това той е и уважаван автор по финансови въпроси, съавтор, заедно с един друг професор от Columbia, на един огромен и сложно написан том, наречен Security Analysis, който се превръща в библията на Бъфет.
В дългата му кариера на купувач и продавач на акции, съветите на Греъм се оказват изключително полезни – особено по време на дот-ком еуфорията от деветдесетте години, когато отказът му да скочи на високотехнологичния пазар и публичното му изказване, че това е дим и пушек, му спечелват обществено презрение. („Одобрението… не е цел на инвеститора“, писа той наскоро. „Всъщност, одобрението много често е контрапродуктивно, защото то замъглява мозъка и го прави по-малко възприемчив за нови факти или преосмисляне на достигнати по-рано заключения. Пазете се от инвеститорски действия, които предизвикват аплодисменти; великолепните ходове често биват съпровождани от прозевки.“)
Хората, надяващи се да повторят успеха на Бъфет изучават всеки негов ход по същия начин, по който той е изучавал Греъм. Съществува не съвсем малка индустрия от книги, DVD и облекло с марката Бъфет; Amazon.com има собствен магазин Уорън Бъфет, където може да се купи последното издание на Security Analysis с предговор от Бъфет, или да се снеме на собствения iPod The Warren Buffett Investing Strategy.
Годишното писмо на Бъфет до акционерите на Berkshire Hathaway, текстилната компания, която той купува през 1962 за по 7,50 долара акцията и която превърна в холдинг, състоящ се от най-различни компании, като цената на единичната акция в момента възлиза на 90 000 долара (през 2007 година тя беше 150 000), се чете от милиони инвеститори, финансови мениджъри и новаци на финансовите пазари. Не е рядкост годишните събрания на холдинга, председателствани от самия Бъфет в Омаха, да привличат десетки хиляди акционери (и просто хора, намерили билети чрез eBay), жадни да научат нещо от майстора.
И така, какъв е шансът да повторите успеха на Бъфет? За онези, които са инвестирали отрано при него, много добър. Смята се, че една начална вноска от 10 000 долара, която той е получил от най-ранните си партньори, днес струва стотици милиони долари Но има голяма разлика между това да се разчита на умението на Бъфет за натрупване на огромно състояние – и натрупване на огромно състояние чрез придобиване на способностите, които той притежава. „Тоя тип е гений“ – казват хората. „Той е Бил Гейтс на нюйоркската стокова борса.“
Според Алис Шрьодер, негова предана биографка, кариерата на Бъфет е започнала рано, някъде на около шестгодишна възраст, когато е започнал да купува пакетчета дъвка и да ги продава на съседите за печалба от няколко цента. След това преминал на Кока-Кола, която разнасял от врата на врата през лятото; след това на „предварително-притежавани“ топки за голф. Семейство Бъфет не били бедни – баща му, който представял Омаха в продължение на четири мандата в Конгреса, преди да бъде счетен за прекалено десен дори от консервативните жители на Небраска – започнал като застрахователен агент, а после преминал към продажби на акции по време на бума преди кризата от 1929. Но по времето, когато е роден Уорън, през 1930-те, акциите били трудна работа, а парите – малко.
Бъфет посещава Уол Стрийт за пръв път на десетгодишна възраст, където получава среща със Сидни Уайнбърг, шефът на Голдман Сакс. (Може би това обяснява дългогодишните му връзки с фирмата). Някъде по това време той купува и първите си акции, по три за себе си и за сестра си Дорис, които получава за по 35 долара и продава по за 40 – което е добре, само че скоро след това цената им стига 200 долара. На единадесет той прочита книга, която предлага сто начина за печелене на 1000 долара и това му дава цел: да спечели един милион долара до 35 годишна възраст. След двадесет и четири години той е вече петкратен милионер.
Бъфет, това може да се каже спокойно, има по-различно отношение към парите от вас и мен. За нас те са средство към някаква цел. За него те са призвание. Той е обсебен от тях. Ако те изобщо са за нещо, то това е за получаване на още повече от тях. Човекът е колекционер. Просто така се е получило, че той колекционира долари.
Правенето на пари интересува Бъфет повече от имането на пари или харченето им. Това е едно интелектуално и морално занимание: как компаниите печелят пари, как трябва да се оценяват техните активи, кои са подценяваните бизнеси, които останалите не забелязват, какво изисква собствеността, какво е отношението между директори и притежатели на акции? Отхвърлен от Harvard Business School след невзрачно следване в Университета Небраска, Бъфет попада в Columbia Business School, където изпада под влияние на професор Бенджамин Греъм. Греъм е любител на пурите и жените, физически непривлекателен човек с изключителен талант за печелене на пари. Освен това той е и уважаван автор по финансови въпроси, съавтор, заедно с един друг професор от Columbia, на един огромен и сложно написан том, наречен Security Analysis, който се превръща в библията на Бъфет.
В дългата му кариера на купувач и продавач на акции, съветите на Греъм се оказват изключително полезни – особено по време на дот-ком еуфорията от деветдесетте години, когато отказът му да скочи на високотехнологичния пазар и публичното му изказване, че това е дим и пушек, му спечелват обществено презрение. („Одобрението… не е цел на инвеститора“, писа той наскоро. „Всъщност, одобрението много често е контрапродуктивно, защото то замъглява мозъка и го прави по-малко възприемчив за нови факти или преосмисляне на достигнати по-рано заключения. Пазете се от инвеститорски действия, които предизвикват аплодисменти; великолепните ходове често биват съпровождани от прозевки.“)
Хората, надяващи се да повторят успеха на Бъфет изучават всеки негов ход по същия начин, по който той е изучавал Греъм. Съществува не съвсем малка индустрия от книги, DVD и облекло с марката Бъфет; Amazon.com има собствен магазин Уорън Бъфет, където може да се купи последното издание на Security Analysis с предговор от Бъфет, или да се снеме на собствения iPod The Warren Buffett Investing Strategy.
Годишното писмо на Бъфет до акционерите на Berkshire Hathaway, текстилната компания, която той купува през 1962 за по 7,50 долара акцията и която превърна в холдинг, състоящ се от най-различни компании, като цената на единичната акция в момента възлиза на 90 000 долара (през 2007 година тя беше 150 000), се чете от милиони инвеститори, финансови мениджъри и новаци на финансовите пазари. Не е рядкост годишните събрания на холдинга, председателствани от самия Бъфет в Омаха, да привличат десетки хиляди акционери (и просто хора, намерили билети чрез eBay), жадни да научат нещо от майстора.
И така, какъв е шансът да повторите успеха на Бъфет? За онези, които са инвестирали отрано при него, много добър. Смята се, че една начална вноска от 10 000 долара, която той е получил от най-ранните си партньори, днес струва стотици милиони долари Но има голяма разлика между това да се разчита на умението на Бъфет за натрупване на огромно състояние – и натрупване на огромно състояние чрез придобиване на способностите, които той притежава. „Тоя тип е гений“ – казват хората. „Той е Бил Гейтс на нюйоркската стокова борса.“
По-опитните знаят: сега е времето за инвестиции
По-неопитните пренебрегват 60-годишна история
12.10.2008 15:35:48
В. „Ню Йорк таймс“ Четирите най-опасни думи за инвеститорите са: „Този път е различно.“ През 1999 г. технологични компании без печалби или продажби получаваха капитализация за милиарди долари. Но този път е различно, уверяваха себе си инвеститорите с аргумента: „Интернет няма как да изчезне.“ И сгрешиха. През 2000 и 2001 г. технологичните акции се сринаха, помитайки начислени трилиони долари. Сега инвеститорите отново се убеждават, че този път е различно, че кредитната криза ще потопи световните икономики в най-дълбоката рецесия от времето на Голямата депресия насам. Страхът е дори по-голям от алчността в последните десетина години. Прекалени разпродажби В паниката си обаче инвеститорите пренебрегват 60-годишна история. От депресията насам правителствата станаха доста по-агресивни в интервенциите си, когато кредитните пазари се свият или икономиката забуксува. И тези интервенции бяха, общо взето, успешни. Рецесиите след Втората световна война, макар и не особено приятни, бяха много по-безболезнени от Голямата депресия. Сега някои ветерани, включително Дж. Кенет Хийбнър, мениджър на взаимен фонд, който е с едно от най-добрите дългосрочни досиета на Уолстрийт, казва, че пазарът е прекалил с разпродажбите и акциите със сигурност ще скочат главоломно, ако спадът все пак се окаже по-малко унищожителен в сравнение с опасенията на инвеститорите. „Факт е, че в момента се правят страхотни сделки“, казва Хийбнър, който управлява около $10 млрд. чрез няколко взаимни фонда. Наистина по всички показатели акциите са най-евтини за последните 25 години. Той посочва като пример Chesapeake Energy, производител на природен газ, който е под ръководството на неговия взаимен фонд CGM Focus. През юли Chesapeake се търгуваше за $63 акцията, а в петък цената беше $11,99. Хийбнър съветва инвеститорите, склонни да поемат риск и имащи сравнително добър поглед в перспектива, да последват Уорън Бъфет, който в последните три седмици инвестира $8 млрд. в Goldman Sachs и General Electric. Хийбнър очаква световните икономики да се свият през следващата година. Според него обаче сривът на пазара от последната седмица вече не се дължи само на рационални подбуди. Акциите вероятно падат заради комбинацията от паника и принудително продаване от страна на хедж фондовете, които трябва да се съобразят с маржин коловете от своите доверители. И фондовете на Хийбнър не избегнаха тазгодишната касапница. CGM Focus е със спад от 42% през 2008 г. досега. Но дългосрочните му данни са впечатляващи. В десетилетието към 31 декември 2007 г. CGM Focus нарасна с 26% годишно, включително с реинвестираните дивиденти. Тези данни го правят един от най-успешните взаимни фондове. Хийбнър не е единственият оптимист „Мисля, че в следващите години – не бих казал месеци – ще анализираме сегашната криза като чудесна възможност за ценни изкупувания“, казва Дейвид П. Стоуъл, професор по финанси в университета в Нортуестърн и бивш управителен директор на JPMorgan Chase. „След две-три години сегашните инвестиции ще изглеждат като умни удари.“ Дори преди внезапния срив от миналия месец акциите не бяха особено скъпи, ако се гледат стандартните показатели, например печалби и паричен поток. Сега, след спада с 30 и повече процента от началото на септември, акциите в силните печеливши портфолиа като тези на Nokia, Exxon Mobil и Boeing се търгуват на цена 9 P/E за акция или дори по-малко (P/E е съотношението между сегашната цена и очакваната печалба за акция). По-малките компании са още по-евтини. Някои от техните акции се търгуват на цена 5 P/E или дори по-ниско. Това е историческо дъно. В крайна сметка борсовият индекс S&P 500 се търгува на около 13 P/E за 2009 г., което е най-ниското ниво от десетилетия. За сравнение - в разгара на технологичния балон в началото на 2000 г. акциите от Standard & Poor’s 500 бяха около 30 P/E, най-високото ниво, достигано някога. В същото време 10-годишните държавни облигации плащаха 6% лихва в сравнение с по-малко от 4% в момента. Инвеститорите се отказват от акциите за сметка на държавните облигации, гарантираните банкови депозити и други нискорискови инвестиции, тъй като са много изплашени от световна икономическа криза, казва Стивън Хейбър, старши сътрудник в Hoover Institution. Той обаче вярва, че страхът е прекалено голям. Оптимистите са малцинство „Ако правителството провежда добра и мъдра политика и действията им са ефективни, катастрофата няма да завърши като Голямата депресия, както си въобразяват хората“, казва Хейбър. И добавя, че действията на правителството обикновено нямат непосредствен резултат, а банковите кризи по света често изискват поредица от интервенции. И все пак оптимистите на Уолстрийт са малцинство. Повечето инвеститори, изглежда, вярват, че кредитната криза ще нанесе огромни щети на акциите и на цялостната икономическа активност. „Никога преди не сме били свидетели на толкова дълъг период на избягване на риска“, казва Стивън Уайтинг, главен икономист за САЩ на Citigroup. „Това надмина познатите ни граници.“ И се тревожи, че икономическата активност се е забавила рязко през септември. Миналата седмица паниката се отрази най-зле на финансовите компании, както и на компаниите с висок левъридж. Акциите обаче паднаха с 10-30% дори при компании, които се смятат за устойчиви на икономически трусове, например промишлените производители на консумативи. Newell Rubbermaid падна с $12,28 в петък от $17,34 на 1 октомври, което е 26% срив за 10 дена. Newell Rubbermaid в момента се търгува на най-ниски нива от 1990 г. и е със само 8 P/E. Мартин Дж. Уитман, професионален инвеститор от повече от 50 години, казва, че икономиките по света биха могли да избегнат истинската депресия, но акциите все пак са смайващо евтини. Уитман управлява $6 млрд. чрез своя фонд Third Avenue Value, който има годишна възвръщаемост от 10,2% за 15-те години към 30 септември. Това е почти 2 процентни пункта годишно повече от индекса S& P 500. Тази година фондът е загубил 46%. „Такъв шанс се дава веднъж в живота“, казва Уитман. „Най-важните книжа просто се изсипват на пазара.“
По-неопитните пренебрегват 60-годишна история
12.10.2008 15:35:48
В. „Ню Йорк таймс“ Четирите най-опасни думи за инвеститорите са: „Този път е различно.“ През 1999 г. технологични компании без печалби или продажби получаваха капитализация за милиарди долари. Но този път е различно, уверяваха себе си инвеститорите с аргумента: „Интернет няма как да изчезне.“ И сгрешиха. През 2000 и 2001 г. технологичните акции се сринаха, помитайки начислени трилиони долари. Сега инвеститорите отново се убеждават, че този път е различно, че кредитната криза ще потопи световните икономики в най-дълбоката рецесия от времето на Голямата депресия насам. Страхът е дори по-голям от алчността в последните десетина години. Прекалени разпродажби В паниката си обаче инвеститорите пренебрегват 60-годишна история. От депресията насам правителствата станаха доста по-агресивни в интервенциите си, когато кредитните пазари се свият или икономиката забуксува. И тези интервенции бяха, общо взето, успешни. Рецесиите след Втората световна война, макар и не особено приятни, бяха много по-безболезнени от Голямата депресия. Сега някои ветерани, включително Дж. Кенет Хийбнър, мениджър на взаимен фонд, който е с едно от най-добрите дългосрочни досиета на Уолстрийт, казва, че пазарът е прекалил с разпродажбите и акциите със сигурност ще скочат главоломно, ако спадът все пак се окаже по-малко унищожителен в сравнение с опасенията на инвеститорите. „Факт е, че в момента се правят страхотни сделки“, казва Хийбнър, който управлява около $10 млрд. чрез няколко взаимни фонда. Наистина по всички показатели акциите са най-евтини за последните 25 години. Той посочва като пример Chesapeake Energy, производител на природен газ, който е под ръководството на неговия взаимен фонд CGM Focus. През юли Chesapeake се търгуваше за $63 акцията, а в петък цената беше $11,99. Хийбнър съветва инвеститорите, склонни да поемат риск и имащи сравнително добър поглед в перспектива, да последват Уорън Бъфет, който в последните три седмици инвестира $8 млрд. в Goldman Sachs и General Electric. Хийбнър очаква световните икономики да се свият през следващата година. Според него обаче сривът на пазара от последната седмица вече не се дължи само на рационални подбуди. Акциите вероятно падат заради комбинацията от паника и принудително продаване от страна на хедж фондовете, които трябва да се съобразят с маржин коловете от своите доверители. И фондовете на Хийбнър не избегнаха тазгодишната касапница. CGM Focus е със спад от 42% през 2008 г. досега. Но дългосрочните му данни са впечатляващи. В десетилетието към 31 декември 2007 г. CGM Focus нарасна с 26% годишно, включително с реинвестираните дивиденти. Тези данни го правят един от най-успешните взаимни фондове. Хийбнър не е единственият оптимист „Мисля, че в следващите години – не бих казал месеци – ще анализираме сегашната криза като чудесна възможност за ценни изкупувания“, казва Дейвид П. Стоуъл, професор по финанси в университета в Нортуестърн и бивш управителен директор на JPMorgan Chase. „След две-три години сегашните инвестиции ще изглеждат като умни удари.“ Дори преди внезапния срив от миналия месец акциите не бяха особено скъпи, ако се гледат стандартните показатели, например печалби и паричен поток. Сега, след спада с 30 и повече процента от началото на септември, акциите в силните печеливши портфолиа като тези на Nokia, Exxon Mobil и Boeing се търгуват на цена 9 P/E за акция или дори по-малко (P/E е съотношението между сегашната цена и очакваната печалба за акция). По-малките компании са още по-евтини. Някои от техните акции се търгуват на цена 5 P/E или дори по-ниско. Това е историческо дъно. В крайна сметка борсовият индекс S&P 500 се търгува на около 13 P/E за 2009 г., което е най-ниското ниво от десетилетия. За сравнение - в разгара на технологичния балон в началото на 2000 г. акциите от Standard & Poor’s 500 бяха около 30 P/E, най-високото ниво, достигано някога. В същото време 10-годишните държавни облигации плащаха 6% лихва в сравнение с по-малко от 4% в момента. Инвеститорите се отказват от акциите за сметка на държавните облигации, гарантираните банкови депозити и други нискорискови инвестиции, тъй като са много изплашени от световна икономическа криза, казва Стивън Хейбър, старши сътрудник в Hoover Institution. Той обаче вярва, че страхът е прекалено голям. Оптимистите са малцинство „Ако правителството провежда добра и мъдра политика и действията им са ефективни, катастрофата няма да завърши като Голямата депресия, както си въобразяват хората“, казва Хейбър. И добавя, че действията на правителството обикновено нямат непосредствен резултат, а банковите кризи по света често изискват поредица от интервенции. И все пак оптимистите на Уолстрийт са малцинство. Повечето инвеститори, изглежда, вярват, че кредитната криза ще нанесе огромни щети на акциите и на цялостната икономическа активност. „Никога преди не сме били свидетели на толкова дълъг период на избягване на риска“, казва Стивън Уайтинг, главен икономист за САЩ на Citigroup. „Това надмина познатите ни граници.“ И се тревожи, че икономическата активност се е забавила рязко през септември. Миналата седмица паниката се отрази най-зле на финансовите компании, както и на компаниите с висок левъридж. Акциите обаче паднаха с 10-30% дори при компании, които се смятат за устойчиви на икономически трусове, например промишлените производители на консумативи. Newell Rubbermaid падна с $12,28 в петък от $17,34 на 1 октомври, което е 26% срив за 10 дена. Newell Rubbermaid в момента се търгува на най-ниски нива от 1990 г. и е със само 8 P/E. Мартин Дж. Уитман, професионален инвеститор от повече от 50 години, казва, че икономиките по света биха могли да избегнат истинската депресия, но акциите все пак са смайващо евтини. Уитман управлява $6 млрд. чрез своя фонд Third Avenue Value, който има годишна възвръщаемост от 10,2% за 15-те години към 30 септември. Това е почти 2 процентни пункта годишно повече от индекса S& P 500. Тази година фондът е загубил 46%. „Такъв шанс се дава веднъж в живота“, казва Уитман. „Най-важните книжа просто се изсипват на пазара.“
Европа в примката между евтините акции и нуждата от ликвидност
Пазарните цени са много ниски и трябва да се купува сега
14.11.2008 14:57:03
Ричард Милн Компаниите се сблъскват с огромен парадокс около програмите си за обратно изкупуване на акции. От една страна, средната стойност на ценните книжа е далеч по-ниска, отколкото преди години. Това ги прави доста атрактивни за обратно изкупуване, което може да доведе до повишаване на пазарната цена. В същото време неписано правило сред корпорациите в момента е: „Запази наличните капитали на всяка цена дори това да означава да се откажеш от обратно изкупуване.“ „И двете стратегии са верни. Кешът е цар, но акциите се търгуват много под реалната стойност, така че трябва да се купува сега. Коя стратегия ще вземе превес?“, пита се изпълнителният директор на холандската DSM Файке Сийбесма. Отговорът му да се забави програмата на компанията е познато решение от последните шест месеца в САЩ. В Европа и Великобритания обаче тенденцията през третото тримесечие е изненадваща – обемът на обратно изкупуваните акции се е повишил. По данни на Citigroup възвращаемостта на капитала (предимно от обратно изкупуване, но и от специални дивиденти и преференциално откупени акции) се е увеличила от ?25,8 млрд. през второто тримесечие на ?29 млрд. през трите месеца до края на септември. Това е под нивото за същия период на 2007 г. и е една от най-високите стойности, регистрирани някога. Ейдриън Кетлий от Citigroup поясни, че докато компаниите от Европа имат по-дългосрочни програми за обратно изкупуване, британските корпорации не планират, а честно се възползват от удобни случаи. И на двата пазара той очаква забавяне в идните месеци: „Ако ще затягате разходите си, първото нещо, което следва да се ограничи, са постоянно контролираните разходи, а това означава обратното изкупуване да е преди дивидентите.“ Главният финансов директор на Philips Пиер-Жан Сивиньон заяви, че холандският конгломерат е забавил програмата си, защото „кешът е цар“. Philips ще приключи програмата си по обратно изкупуване на стойност ?5 млрд., но с по-бавен ход, за да може да се възползва от други благоприятни възможности. „Ще се възползваме от гъвкавостта на програмата. Можем да изкупуваме обратно, да забавим крачка, но да направим и нещо друго, като например да се възползваме от удобни възможности за сливания и поглъщания.“ През лятото възможностите за поглъщания се превърнаха във вариант за забавяне на програмата за обратно изкупуване на втория в света производител на лекарства GlaxoSmithKline. Изпълнителният директор Андрю Уити заяви, че в момента се радва много, че е взел това решение, след като финансовата криза започна да влияе върху реалната икономика. „Забавянето на програмата цели да се уверим, че разполагаме с финансовата гъвкавост, необходима ни, за да се възползваме от предоставените ни възможности за инвестиции. Те могат да включват някои „bolt on“ стратегии [т.е. нещо средно между органичния растеж и растежа чрез придобивания на други компании].“ Не всички компании следват тази тактика. Някои от най-големите групи в Европа и Великобритания започват да изкупуват обратно акциите си или ускоряват вече започнатите програми. Microsoft обяви програма на стойност $40 млрд., Hewlett-Packard и Oracle – по $8 млрд. всяка, а Nike и Abbott Laboratories – по $5 млрд. В Европа KPN, Telefоnica и германската строителна компания Hochtief са увеличили плановете си за обратно изкупуване. Abbott заявиха, че „това е уникален шанс за покупки“. Ад Шеепбувер, изпълнителен директор на холандската телекомуникационна група KPN, чиито акции паднаха с 18% тази година, заяви: „Финансирането ни е изключително добре организирано и ако погледнете цената на акциите ... трябва да започнем веднага, щом можем.“ Кетлий допълва, че начинът, по който Уорън Бъфет използва собствените си капитали, за да инвестира в General Electric и Goldman Sachs, показва как трябва да действат дългосрочните инвеститори: „С перспектива за дългосрочни печалби компаниите трябва да инвестират в акции, независимо дали са техни собствени или чужди.“ В основата на всичко това лежи усещането, че значимостта на парите в брой се е увеличила, независимо за какво се харчи. По думите на Пиер-Жан Сивиньон: „Смятам, че стойността на ?1 кеш е много по-голяма, отколкото преди шест месеца.“ Това означава, че компаниите, които притежават много пари в брой, са в изключително изгодната позиция да решат дали да изкупуват обратно акциите си или да поглъщат конкуренти. Онези корпорации, чиито налични средства са по-оскъдни, ще трябва да намалят инвестициите и разходите и да търсят по-подходящи решения на този етап. Фактът, че американските компании намаляват обратното си изкупуване преди европейските, показва как ефектът от кредитния крънч се преодолява по-бързо в Америка, където пазарът се срина първи.
Пазарните цени са много ниски и трябва да се купува сега
14.11.2008 14:57:03
Ричард Милн Компаниите се сблъскват с огромен парадокс около програмите си за обратно изкупуване на акции. От една страна, средната стойност на ценните книжа е далеч по-ниска, отколкото преди години. Това ги прави доста атрактивни за обратно изкупуване, което може да доведе до повишаване на пазарната цена. В същото време неписано правило сред корпорациите в момента е: „Запази наличните капитали на всяка цена дори това да означава да се откажеш от обратно изкупуване.“ „И двете стратегии са верни. Кешът е цар, но акциите се търгуват много под реалната стойност, така че трябва да се купува сега. Коя стратегия ще вземе превес?“, пита се изпълнителният директор на холандската DSM Файке Сийбесма. Отговорът му да се забави програмата на компанията е познато решение от последните шест месеца в САЩ. В Европа и Великобритания обаче тенденцията през третото тримесечие е изненадваща – обемът на обратно изкупуваните акции се е повишил. По данни на Citigroup възвращаемостта на капитала (предимно от обратно изкупуване, но и от специални дивиденти и преференциално откупени акции) се е увеличила от ?25,8 млрд. през второто тримесечие на ?29 млрд. през трите месеца до края на септември. Това е под нивото за същия период на 2007 г. и е една от най-високите стойности, регистрирани някога. Ейдриън Кетлий от Citigroup поясни, че докато компаниите от Европа имат по-дългосрочни програми за обратно изкупуване, британските корпорации не планират, а честно се възползват от удобни случаи. И на двата пазара той очаква забавяне в идните месеци: „Ако ще затягате разходите си, първото нещо, което следва да се ограничи, са постоянно контролираните разходи, а това означава обратното изкупуване да е преди дивидентите.“ Главният финансов директор на Philips Пиер-Жан Сивиньон заяви, че холандският конгломерат е забавил програмата си, защото „кешът е цар“. Philips ще приключи програмата си по обратно изкупуване на стойност ?5 млрд., но с по-бавен ход, за да може да се възползва от други благоприятни възможности. „Ще се възползваме от гъвкавостта на програмата. Можем да изкупуваме обратно, да забавим крачка, но да направим и нещо друго, като например да се възползваме от удобни възможности за сливания и поглъщания.“ През лятото възможностите за поглъщания се превърнаха във вариант за забавяне на програмата за обратно изкупуване на втория в света производител на лекарства GlaxoSmithKline. Изпълнителният директор Андрю Уити заяви, че в момента се радва много, че е взел това решение, след като финансовата криза започна да влияе върху реалната икономика. „Забавянето на програмата цели да се уверим, че разполагаме с финансовата гъвкавост, необходима ни, за да се възползваме от предоставените ни възможности за инвестиции. Те могат да включват някои „bolt on“ стратегии [т.е. нещо средно между органичния растеж и растежа чрез придобивания на други компании].“ Не всички компании следват тази тактика. Някои от най-големите групи в Европа и Великобритания започват да изкупуват обратно акциите си или ускоряват вече започнатите програми. Microsoft обяви програма на стойност $40 млрд., Hewlett-Packard и Oracle – по $8 млрд. всяка, а Nike и Abbott Laboratories – по $5 млрд. В Европа KPN, Telefоnica и германската строителна компания Hochtief са увеличили плановете си за обратно изкупуване. Abbott заявиха, че „това е уникален шанс за покупки“. Ад Шеепбувер, изпълнителен директор на холандската телекомуникационна група KPN, чиито акции паднаха с 18% тази година, заяви: „Финансирането ни е изключително добре организирано и ако погледнете цената на акциите ... трябва да започнем веднага, щом можем.“ Кетлий допълва, че начинът, по който Уорън Бъфет използва собствените си капитали, за да инвестира в General Electric и Goldman Sachs, показва как трябва да действат дългосрочните инвеститори: „С перспектива за дългосрочни печалби компаниите трябва да инвестират в акции, независимо дали са техни собствени или чужди.“ В основата на всичко това лежи усещането, че значимостта на парите в брой се е увеличила, независимо за какво се харчи. По думите на Пиер-Жан Сивиньон: „Смятам, че стойността на ?1 кеш е много по-голяма, отколкото преди шест месеца.“ Това означава, че компаниите, които притежават много пари в брой, са в изключително изгодната позиция да решат дали да изкупуват обратно акциите си или да поглъщат конкуренти. Онези корпорации, чиито налични средства са по-оскъдни, ще трябва да намалят инвестициите и разходите и да търсят по-подходящи решения на този етап. Фактът, че американските компании намаляват обратното си изкупуване преди европейските, показва как ефектът от кредитния крънч се преодолява по-бързо в Америка, където пазарът се срина първи.
Гласът на провидението в опита на Бъфет да купи FSA
Berkshire Hathaway на милиардера и Assured Guaranty на Уилбър Рос имат интерес към американската компания за застраховане на облигации
13.11.2008 14:58:52
Пол Бетс Уорън Бъфет казва, че в настоящата финансова криза има известно възмездие. Опитният американски инвеститор ще потвърди собствените си думи, ако успее да закупи голям дял от американската компания за застраховане на облигации Financial Security Assurance (FSA), която е дъщерна на френско-белгийската Dexiа. Дружеството отказа да потвърди информациите, че Berkshire Hathaway на Бъфет и Assured Guaranty на Уилбър Рос са на път да закупят напълно или поне частично FSA. Dexiа придоби този бизнес преди осем години за $2,6 млрд. и по-рано тази година продължи да инвестира пари в него, за да потуши апетитите на Berkshire Hathaway и Assured Guaranty. Френско-белгийската компания, която е най-големият в света кредитор на местни власти, не просто успя да задържи водещата си позиция на американския пазар за застраховане на общински облигации, но разшири влиянието си за сметка на основните си конкуренти. Тя обаче пострада сериозно от амбициозната си офанзива в хлъзгавия бизнес с гарантирани американски ценни книжа и в не толкова рисковото застраховане на общински облигации. Dexia бе поставена на колене. В един и същи уикенд правителствата на Франция, Белгия и Люксембург трябваше да спасяват нея и Fortis. Висшето ръководство на Dexia бе подменено и този петък новият екип начело с главния изпълнителен директор Пиер Мариани ще изложи изводите от спешния стратегически анализ на компанията. Тогава ще бъдат съобщени и резултатите за третото тримесечие. Компанията за финансови услуги вече потвърди, че проучва всички варианти за ограничаване на риска, свързан с FSA. Засега обаче не е ясно дали се обсъжда частична или пълна продажба на бизнеса, а инвеститорите очакват това да се разбере в края на седмицата. Няма да е голяма изненада, ако Berkshire Hathaway и Assured Guaranty се обединят за покупката. Все пак няма откъде да дойдат толкова купувачи за FSA и особено за по-рисковия й бизнес с гарантирани ценни книжа. Напоследък дори по-стабилното й поприще в застраховането на общински облигации не е за хора със слаби сърца. FSA регистрира нетна загуба от $752 млн. през първата половина на годината, а кредитният й рейтинг ААА е застрашен. Подобно нещо обаче не е в състояние да изплаши Бъфет. Миналия декември той навлезе в застраховането на американски общински облигации, така че очевидно вижда привлекателни дългосрочни перспективи в този бизнес. Сега милиардерът от Омаха разполага с възможността да закупи голям дял от лидера на пазара FSA, и то май на доста интересна цена. През май Бъфет обикаляше Европа и твърдеше, че проявява интерес към големи европейски придобивания. Той обаче изтъкваше, че Berkshire Hathaway винаги чака отсрещната компания да направи първата крачка, тъй като това демонстрира готовността й за промяна. След този тур привидно нямаше големи европейски компании, изкушени от милиардите на Бъфет. Но ако сделката за FSA бъде потвърдена в края на тази седмица, това ще означава, че някой в Dexia е вдигнал телефона и се е свързал с Berkshire Hathaway. При това положение Бъфет без съмнение ще получи своето възмездие.
Berkshire Hathaway на милиардера и Assured Guaranty на Уилбър Рос имат интерес към американската компания за застраховане на облигации
13.11.2008 14:58:52
Пол Бетс Уорън Бъфет казва, че в настоящата финансова криза има известно възмездие. Опитният американски инвеститор ще потвърди собствените си думи, ако успее да закупи голям дял от американската компания за застраховане на облигации Financial Security Assurance (FSA), която е дъщерна на френско-белгийската Dexiа. Дружеството отказа да потвърди информациите, че Berkshire Hathaway на Бъфет и Assured Guaranty на Уилбър Рос са на път да закупят напълно или поне частично FSA. Dexiа придоби този бизнес преди осем години за $2,6 млрд. и по-рано тази година продължи да инвестира пари в него, за да потуши апетитите на Berkshire Hathaway и Assured Guaranty. Френско-белгийската компания, която е най-големият в света кредитор на местни власти, не просто успя да задържи водещата си позиция на американския пазар за застраховане на общински облигации, но разшири влиянието си за сметка на основните си конкуренти. Тя обаче пострада сериозно от амбициозната си офанзива в хлъзгавия бизнес с гарантирани американски ценни книжа и в не толкова рисковото застраховане на общински облигации. Dexia бе поставена на колене. В един и същи уикенд правителствата на Франция, Белгия и Люксембург трябваше да спасяват нея и Fortis. Висшето ръководство на Dexia бе подменено и този петък новият екип начело с главния изпълнителен директор Пиер Мариани ще изложи изводите от спешния стратегически анализ на компанията. Тогава ще бъдат съобщени и резултатите за третото тримесечие. Компанията за финансови услуги вече потвърди, че проучва всички варианти за ограничаване на риска, свързан с FSA. Засега обаче не е ясно дали се обсъжда частична или пълна продажба на бизнеса, а инвеститорите очакват това да се разбере в края на седмицата. Няма да е голяма изненада, ако Berkshire Hathaway и Assured Guaranty се обединят за покупката. Все пак няма откъде да дойдат толкова купувачи за FSA и особено за по-рисковия й бизнес с гарантирани ценни книжа. Напоследък дори по-стабилното й поприще в застраховането на общински облигации не е за хора със слаби сърца. FSA регистрира нетна загуба от $752 млн. през първата половина на годината, а кредитният й рейтинг ААА е застрашен. Подобно нещо обаче не е в състояние да изплаши Бъфет. Миналия декември той навлезе в застраховането на американски общински облигации, така че очевидно вижда привлекателни дългосрочни перспективи в този бизнес. Сега милиардерът от Омаха разполага с възможността да закупи голям дял от лидера на пазара FSA, и то май на доста интересна цена. През май Бъфет обикаляше Европа и твърдеше, че проявява интерес към големи европейски придобивания. Той обаче изтъкваше, че Berkshire Hathaway винаги чака отсрещната компания да направи първата крачка, тъй като това демонстрира готовността й за промяна. След този тур привидно нямаше големи европейски компании, изкушени от милиардите на Бъфет. Но ако сделката за FSA бъде потвърдена в края на тази седмица, това ще означава, че някой в Dexia е вдигнал телефона и се е свързал с Berkshire Hathaway. При това положение Бъфет без съмнение ще получи своето възмездие.
Уорън Бъфет ще съветва Обама за финансовата криза
Новоизбраният президент сформира специален екип от бизнес лидери, икономисти и политици
07.11.2008 22:56:42
„Класа“ Най-богатият човек в света, милиардерът Уорън Бъфет, и бившият шеф на Управлението за Федерален резерв Пол Волкър са сред членовете на специален екип от 17 известни икономисти и бизнес лидери, които ще съветват новоизбрания президент на САЩ Барак Обама за световната финансова криза, съобщиха вчера осведомителните агенции. Сред останалите личат имената на главния изпълнителен директор на „Гугъл“ Ерик Шмит, на бившия финансов министър на САЩ Лоурънс Съмърс, както и на политици и финансисти. Първата среща на Барак Обама и съветниците му трябваше да се състои късно снощи в Чикаго. Първоначално бе съобщено, че след разговора Обама ще даде първата си пресконференция, откакто на 4 ноември спечели убедително президентската надпревара, но по-късно тя бе отменена поради неуточнени причини. Сериозността на проблема, пред който са изправени Барак Обама и екипът му от икономически съветници, бе илюстрирана вчера и от съобщението, че само през октомври безработните в Съединените щати са се увеличили с 240 000 души, а цифрата за септември бе завишена с още 125 000 над първоначалните преценки. 81-годишният Пол Волкър ръководеше Фед при Роналд Рейгън през 80-те години. Той вдигна лихвите и затегна условията за кредитирането, за да постави под контрол инфлацията, припомня в. „Гардиън“.
Новоизбраният президент сформира специален екип от бизнес лидери, икономисти и политици
07.11.2008 22:56:42
„Класа“ Най-богатият човек в света, милиардерът Уорън Бъфет, и бившият шеф на Управлението за Федерален резерв Пол Волкър са сред членовете на специален екип от 17 известни икономисти и бизнес лидери, които ще съветват новоизбрания президент на САЩ Барак Обама за световната финансова криза, съобщиха вчера осведомителните агенции. Сред останалите личат имената на главния изпълнителен директор на „Гугъл“ Ерик Шмит, на бившия финансов министър на САЩ Лоурънс Съмърс, както и на политици и финансисти. Първата среща на Барак Обама и съветниците му трябваше да се състои късно снощи в Чикаго. Първоначално бе съобщено, че след разговора Обама ще даде първата си пресконференция, откакто на 4 ноември спечели убедително президентската надпревара, но по-късно тя бе отменена поради неуточнени причини. Сериозността на проблема, пред който са изправени Барак Обама и екипът му от икономически съветници, бе илюстрирана вчера и от съобщението, че само през октомври безработните в Съединените щати са се увеличили с 240 000 души, а цифрата за септември бе завишена с още 125 000 над първоначалните преценки. 81-годишният Пол Волкър ръководеше Фед при Роналд Рейгън през 80-те години. Той вдигна лихвите и затегна условията за кредитирането, за да постави под контрол инфлацията, припомня в. „Гардиън“.
Северът и Югът с различни подходи към корпоративното заплащане
Една от идеите е да се постави таван от ?500 хил. върху годишната заплата на топбанкерите
06.11.2008 14:57:46
Пол Бетс и Андрю Хил Богатите и влиятелни хора напоследък избягват да демонстрират статута си освен ако не са в някой луксозен курорт например. В Испания и Италия общественият дебат срещу прекомерно високото заплащане на корпоративните директори е учудващо немощен. Не такъв е случаят в други части на Европа. Във Франция президентът Никола Саркози изготви закон, който предвижда възнаграждението да бъде орязано при евентуални лоши резултати. Главният изпълнителен директор на френско-белгийската финансова компания Dexia, която наскоро бе спасена с пари на двете правителства, бе принуден да се лиши от щедрото си обезщетение по клаузата „златен парашут“. Германия също предлага драконовски мерки за обуздаване на заплащането при директорите. Една от идеите е да се постави таван от ?500 хил. върху годишната заплата на топбанкерите. Проблемът е обект на сериозни дискусии в Холандия, Великобритания и дори Швейцария. На юг обаче изглежда не бързат да обуздаят корпоративните шефове, които от доста време се радват на щедро заплащане независимо от резултатите си. В Испания правителството просто не смята този проблем за приоритет. В Италия пък правителството, управлявано от мултимилиардера и медиен магнат Силвио Берлускони, върви в съвсем различна посока. Кабинетът се опитва да прокара в парламента закон, който защитава мениджърите. Разбира се, идеята на новото законодателство е да предпази онези мениджъри, които държавата назначава да спасят затруднени компании като Parmalat и Alitalia. Макар на пръв поглед намеренията да са съвсем благородни, новият закон върви срещу тенденцията възнаграждението на директорите да се редуцира. Telecom Italia е най-подходящата илюстрация за системата, която по думите на опитния американски инвеститор Уорън Бъфет възнаграждава провала. След приватизацията на компанията преди около десетилетие станахме свидетели на няколко фрапантни случая. Вече бивш председател на борда на директорите се оттегли с обезщетение от ?5 млн. след едва девет месеца на този пост, а неговият наследник, който се задържа половин година, си тръгна със ?7,5 млн. Следващият шеф прибра компенсация от ?17 млн. за освобождаването си, след като Pirelli пое контрола върху компанията. След последните промени в Telecom Italia управляващият директор на компанията си тръгна със ?17,2 млн. Нещата не стоят по-различно и в държавния корпоративен сектор. Един от бившите ръководители на Alitalia се премести в работещата на загуба авиокомпания от държавните железници, за да освободи място за поредното политическо назначение. Преди три години въпросният мениджър изкара два пъти колкото шефа на Lufthansa и почти три пъти повече от този на Air France. И така корпоративната въртележка продължава, но явно никой не го е грижа за това. Всъщност в Италия се усеща обществено негодувание срещу на пръв поглед неуязвимите корпоративни акули, но хората са изгубили всякаква надежда за промяна в тази система на заплащане, която устоя и на най-тежките финансови и икономически цикли.
Една от идеите е да се постави таван от ?500 хил. върху годишната заплата на топбанкерите
06.11.2008 14:57:46
Пол Бетс и Андрю Хил Богатите и влиятелни хора напоследък избягват да демонстрират статута си освен ако не са в някой луксозен курорт например. В Испания и Италия общественият дебат срещу прекомерно високото заплащане на корпоративните директори е учудващо немощен. Не такъв е случаят в други части на Европа. Във Франция президентът Никола Саркози изготви закон, който предвижда възнаграждението да бъде орязано при евентуални лоши резултати. Главният изпълнителен директор на френско-белгийската финансова компания Dexia, която наскоро бе спасена с пари на двете правителства, бе принуден да се лиши от щедрото си обезщетение по клаузата „златен парашут“. Германия също предлага драконовски мерки за обуздаване на заплащането при директорите. Една от идеите е да се постави таван от ?500 хил. върху годишната заплата на топбанкерите. Проблемът е обект на сериозни дискусии в Холандия, Великобритания и дори Швейцария. На юг обаче изглежда не бързат да обуздаят корпоративните шефове, които от доста време се радват на щедро заплащане независимо от резултатите си. В Испания правителството просто не смята този проблем за приоритет. В Италия пък правителството, управлявано от мултимилиардера и медиен магнат Силвио Берлускони, върви в съвсем различна посока. Кабинетът се опитва да прокара в парламента закон, който защитава мениджърите. Разбира се, идеята на новото законодателство е да предпази онези мениджъри, които държавата назначава да спасят затруднени компании като Parmalat и Alitalia. Макар на пръв поглед намеренията да са съвсем благородни, новият закон върви срещу тенденцията възнаграждението на директорите да се редуцира. Telecom Italia е най-подходящата илюстрация за системата, която по думите на опитния американски инвеститор Уорън Бъфет възнаграждава провала. След приватизацията на компанията преди около десетилетие станахме свидетели на няколко фрапантни случая. Вече бивш председател на борда на директорите се оттегли с обезщетение от ?5 млн. след едва девет месеца на този пост, а неговият наследник, който се задържа половин година, си тръгна със ?7,5 млн. Следващият шеф прибра компенсация от ?17 млн. за освобождаването си, след като Pirelli пое контрола върху компанията. След последните промени в Telecom Italia управляващият директор на компанията си тръгна със ?17,2 млн. Нещата не стоят по-различно и в държавния корпоративен сектор. Един от бившите ръководители на Alitalia се премести в работещата на загуба авиокомпания от държавните железници, за да освободи място за поредното политическо назначение. Преди три години въпросният мениджър изкара два пъти колкото шефа на Lufthansa и почти три пъти повече от този на Air France. И така корпоративната въртележка продължава, но явно никой не го е грижа за това. Всъщност в Италия се усеща обществено негодувание срещу на пръв поглед неуязвимите корпоративни акули, но хората са изгубили всякаква надежда за промяна в тази система на заплащане, която устоя и на най-тежките финансови и икономически цикли.
Енергийната индустрия се сблъсква с проблеми
Кредитната криза подкопава доверието на инвеститорите в сектора като цяло
04.11.2008 14:15:38
Шийла МакНълти Хюстън Кредитната криза оряза голяма част от така необходимите на американския енергиен сектор финанси. Секторът беше масово изоставен от инвеститорите, което доведе до поредица сливания и банкрути. През изминалия месец бяха обявени две потенциални сливания – наддаването на Уорън Бъфет за Constellation Energy и предложението на Exelon към NRG Energy. Според анализаторите следващите вероятно са Reliant Energy, Dynegy, Calpine, AES и Mirant, тъй като инвеститорите не залагат на тях нито на кредитните пазари, нито на фондовите борси. Ситуацията е подобна на тази през 2001-ва, когато фалитът на най-голямата енергийна компания в САЩ Enron предизвика загуба на доверие в целия сектор, от което пострадаха същите тези имена. NRG и Mirant потърсиха защита срещу фалит, а останалите трябваше да продадат ценни активи или да се преструктурират. Брус Уилямсън, главен изпълнителен директор на Dynegy, казва, че компанията му има $2 млрд. ликвидност, в това число $855 млн. наличен капитал. Падежът за изплащане на дълговете им е не по-рано от 2011 г. Следователно кредитната криза не би трябвало да засегне компанията. „Всички сме в кюпа“, добавя Уилямсън, но Dynegy се радва на стабилен паричен поток. Това е така, защото разходите по производството на един мегаватчас електроенергия са около $25, а продажната цена беше достигнала $85 за мегаватчас. Дори при сегашната по-ниска стойност от почти $65 за мегаватчас компанията има значителна печалба. „Важно е инвеститорите да разглеждат всяка компания индивидуално, а не като едно общо цяло“, казва Уилямсън. Акциите на Dynegy обаче са паднали до $2,5, което говори за липса на доверие и показва, че доставчиците, кредиторите, търговските партньори и банкерите стават все по-предпазливи към директния риск. Според професор Марк Т. Уилямс от Бостънския университет, ако „акциите на компанията продължат да се търгуват под цената на чаша кафе, Dynegy няма да остане независима още дълго“. „Хората няма да спрат да използват електричество“, казва Бил Холоран, вицепрезидент на Day & Zimmermann, най-голямата компания за енергийни операции и поддръжка в страната. Карл Милър, основател на MMC Energy, смята, че през следващите 12–18 месеца в САЩ ще се осъществят доста обединения сред 250-те средни и големи компании. Той вярва, че през идните години значителни парични потоци ще се влеят в сектора, за да се обнови остаряващата дистрибуторска инфраструктура на САЩ, която се нуждае от нови инвестиции. Частните капитали ще покрият липсата на достъп на компаниите до валутните борси и кредитните пазари и ще задоволят новите енергийни и инфраструктурни нужди. „Ще станем свидетели на страхотен бум на оцелелите хедж фондове и компании за дялови инвестиции, които имат ръководния ресурс и способностите да инвестират, да обединяват слабите енергийни компании и да извличат полза от недостига на предлагане/търсене на енергийни суровини“, казва Милър. Основното нещо според него е да се създаде истинско физическо присъствие в сектора, като компаниите се съсредоточат върху управлението на риска, а не разчитат само на спекулативната търговия, която доведе до края много от конкурентите и партньорите им
Кредитната криза подкопава доверието на инвеститорите в сектора като цяло
04.11.2008 14:15:38
Шийла МакНълти Хюстън Кредитната криза оряза голяма част от така необходимите на американския енергиен сектор финанси. Секторът беше масово изоставен от инвеститорите, което доведе до поредица сливания и банкрути. През изминалия месец бяха обявени две потенциални сливания – наддаването на Уорън Бъфет за Constellation Energy и предложението на Exelon към NRG Energy. Според анализаторите следващите вероятно са Reliant Energy, Dynegy, Calpine, AES и Mirant, тъй като инвеститорите не залагат на тях нито на кредитните пазари, нито на фондовите борси. Ситуацията е подобна на тази през 2001-ва, когато фалитът на най-голямата енергийна компания в САЩ Enron предизвика загуба на доверие в целия сектор, от което пострадаха същите тези имена. NRG и Mirant потърсиха защита срещу фалит, а останалите трябваше да продадат ценни активи или да се преструктурират. Брус Уилямсън, главен изпълнителен директор на Dynegy, казва, че компанията му има $2 млрд. ликвидност, в това число $855 млн. наличен капитал. Падежът за изплащане на дълговете им е не по-рано от 2011 г. Следователно кредитната криза не би трябвало да засегне компанията. „Всички сме в кюпа“, добавя Уилямсън, но Dynegy се радва на стабилен паричен поток. Това е така, защото разходите по производството на един мегаватчас електроенергия са около $25, а продажната цена беше достигнала $85 за мегаватчас. Дори при сегашната по-ниска стойност от почти $65 за мегаватчас компанията има значителна печалба. „Важно е инвеститорите да разглеждат всяка компания индивидуално, а не като едно общо цяло“, казва Уилямсън. Акциите на Dynegy обаче са паднали до $2,5, което говори за липса на доверие и показва, че доставчиците, кредиторите, търговските партньори и банкерите стават все по-предпазливи към директния риск. Според професор Марк Т. Уилямс от Бостънския университет, ако „акциите на компанията продължат да се търгуват под цената на чаша кафе, Dynegy няма да остане независима още дълго“. „Хората няма да спрат да използват електричество“, казва Бил Холоран, вицепрезидент на Day & Zimmermann, най-голямата компания за енергийни операции и поддръжка в страната. Карл Милър, основател на MMC Energy, смята, че през следващите 12–18 месеца в САЩ ще се осъществят доста обединения сред 250-те средни и големи компании. Той вярва, че през идните години значителни парични потоци ще се влеят в сектора, за да се обнови остаряващата дистрибуторска инфраструктура на САЩ, която се нуждае от нови инвестиции. Частните капитали ще покрият липсата на достъп на компаниите до валутните борси и кредитните пазари и ще задоволят новите енергийни и инфраструктурни нужди. „Ще станем свидетели на страхотен бум на оцелелите хедж фондове и компании за дялови инвестиции, които имат ръководния ресурс и способностите да инвестират, да обединяват слабите енергийни компании и да извличат полза от недостига на предлагане/търсене на енергийни суровини“, казва Милър. Основното нещо според него е да се създаде истинско физическо присъствие в сектора, като компаниите се съсредоточат върху управлението на риска, а не разчитат само на спекулативната търговия, която доведе до края много от конкурентите и партньорите им
Бикът от Омаха
Уорън Бъфет предлага мъдри съвети, но трябва да уцелиш момента за прилагането им
21.10.2008 14:29:00
Редакционен коментар Ако и момчето, което ви лъска обувките, започне да ви дава инвестиционни съвети, значи е време да продавате. Как обаче трябва да постъпите, когато наставническите слова идват от Уорън Бъфет? Миналата седмица мъдрецът от Омаха обяви, че купува акции на американски компании с пари от личната си сметка. „Бъдете боязливи, когато другите са алчни, и алчни, когато другите са боязливи“, съветва за пореден път Бъфет. Прав ли е? Данните за съотношението цена/доход при ценните книжа показват две неща – акциите на американските компании са евтини в исторически план и има възможност да поевтиняват още. На теория съветът на Бъфет е разумен, но прилагането му не е лесна задача. Преди три месеца инвеститорите на фондовите пазари бяха доста стресирани от месеците на кредитен крънч и съобщението, че Fannie и Freddie имат сериозни затруднения. Дали бяха достатъчно „боязливи“? Очевидно не. Същия въпрос трябва да си зададем и днес, въпреки че няма как да знаем отговора. Бъфет се обърна към историята и припомни, че през юли 1932 г. индексът Dow Jones достигна най-ниското си равнище, а после се покачи с почти една трета още преди Франклин Рузвелт да стане президент. Това е вярно, но от дистанцията на времето е твърде лесно да се посочи преломният момент. По онова време мнозина си мислеха, че дъното е настъпило малко преди Хелоуин на 1929 г. - тогава индексът Dow Jones преживя два ужасни дни и вече бе със спад от почти 40% спрямо последния си връх. Мнозина последваха принципа, проповядван сега от Бъфет, и тръгнаха срещу течението. После обаче пазарът падна с още 80%. Повтарянето на този сценарий е малко вероятно, но не и невъзможно. Все пак не е толкова лошо да последвате примера на най-успешния инвеститор в цялата история. Някои от дребните инвеститори се оплакват, че нямат нито богатството на Бъфет, нито способността му да изчака дългосрочните резултати. Подобни жалби не се чуваха толкова по време на дотком бума, така че вероятно на въпросните хора им липсват инстинктът и смелостта да се възползват от съвета му. В исторически план консервативните инвеститори на фондовата борса изпускат удачния момент, като купуват на висока цена, а продават на ниска. Съветът на Бъфет е толкова добър именно защото малцина го следват. Уцелването на правилния пазарен момент е като много мащабна игра на „камък, ножица, хартия“. Ако сте уверени като Бъфет, че винаги ще сте една крачка пред другите, тогава свободно можете да използвате тази тактика. Опасността се крие в това, че в опитите си да бъдат твърде хитри инвеститорите често надлъгват самите себе си. За повечето хора най-добрата стратегия на „камък, ножица, хартия“ е да играят наслуки и точно по тази причина най-добрият инвестиционен съвет е да влагате парите си редовно, без да се опитвате да отгатвате пазара. За тези, които нямат прозорливостта на Бъфет, най-добрият подход е скромността.
Уорън Бъфет предлага мъдри съвети, но трябва да уцелиш момента за прилагането им
21.10.2008 14:29:00
Редакционен коментар Ако и момчето, което ви лъска обувките, започне да ви дава инвестиционни съвети, значи е време да продавате. Как обаче трябва да постъпите, когато наставническите слова идват от Уорън Бъфет? Миналата седмица мъдрецът от Омаха обяви, че купува акции на американски компании с пари от личната си сметка. „Бъдете боязливи, когато другите са алчни, и алчни, когато другите са боязливи“, съветва за пореден път Бъфет. Прав ли е? Данните за съотношението цена/доход при ценните книжа показват две неща – акциите на американските компании са евтини в исторически план и има възможност да поевтиняват още. На теория съветът на Бъфет е разумен, но прилагането му не е лесна задача. Преди три месеца инвеститорите на фондовите пазари бяха доста стресирани от месеците на кредитен крънч и съобщението, че Fannie и Freddie имат сериозни затруднения. Дали бяха достатъчно „боязливи“? Очевидно не. Същия въпрос трябва да си зададем и днес, въпреки че няма как да знаем отговора. Бъфет се обърна към историята и припомни, че през юли 1932 г. индексът Dow Jones достигна най-ниското си равнище, а после се покачи с почти една трета още преди Франклин Рузвелт да стане президент. Това е вярно, но от дистанцията на времето е твърде лесно да се посочи преломният момент. По онова време мнозина си мислеха, че дъното е настъпило малко преди Хелоуин на 1929 г. - тогава индексът Dow Jones преживя два ужасни дни и вече бе със спад от почти 40% спрямо последния си връх. Мнозина последваха принципа, проповядван сега от Бъфет, и тръгнаха срещу течението. После обаче пазарът падна с още 80%. Повтарянето на този сценарий е малко вероятно, но не и невъзможно. Все пак не е толкова лошо да последвате примера на най-успешния инвеститор в цялата история. Някои от дребните инвеститори се оплакват, че нямат нито богатството на Бъфет, нито способността му да изчака дългосрочните резултати. Подобни жалби не се чуваха толкова по време на дотком бума, така че вероятно на въпросните хора им липсват инстинктът и смелостта да се възползват от съвета му. В исторически план консервативните инвеститори на фондовата борса изпускат удачния момент, като купуват на висока цена, а продават на ниска. Съветът на Бъфет е толкова добър именно защото малцина го следват. Уцелването на правилния пазарен момент е като много мащабна игра на „камък, ножица, хартия“. Ако сте уверени като Бъфет, че винаги ще сте една крачка пред другите, тогава свободно можете да използвате тази тактика. Опасността се крие в това, че в опитите си да бъдат твърде хитри инвеститорите често надлъгват самите себе си. За повечето хора най-добрата стратегия на „камък, ножица, хартия“ е да играят наслуки и точно по тази причина най-добрият инвестиционен съвет е да влагате парите си редовно, без да се опитвате да отгатвате пазара. За тези, които нямат прозорливостта на Бъфет, най-добрият подход е скромността.
Бъфет тръгна на пазар за компании
05.02.2009 18:08:44
Стратегията на американския милиардер Уорън Бъфет показва ясен сигнал за покупки на акции в САЩ, предава Ен Би Си. Причина за това е съотношението между пазарната капитализация на търгуваните компании и брутния вътрешен продукт на Америка. Според инвестиционната стратегия на Бъфет точният момент е сега, тъй като въпросното съотношение е около 75%. Това се вижда от графиката, разпространена от Форчън, която се използва от милиардера при неговите инвестиции. За първи път графиката е публикувана в края на 2001 година, когато съотношението пазарна капитализация/БВП е било 133%. Тогава акциите са отбелязали силен спад след пукането на интернет балона, но според Бъфет все още не е било подходящо да се инвестира. Тогава специалистът е посочил правилния според него подход, че покупките ще имат смисъл тогава, когато „процентното съотношение падне в границите на 70-80 на сто“. Отчасти в унисон със своята стратегия в средата на октомври Уорън Бъфет заяви, че е започнал да купува акции в качеството си на физическо лице. Според Бъфет, ако цените на акциите продължат да се понижават, скоро 100% от личното му състояние ще бъде обърнато в книжа. За съжаление на останалите инвеститори Бъфет не издава позициите, които е открил. На този етап е известна една от инвестициите на милиардера. Това е вторият по големина световен презастраховател Swiss Reinsurance, който планира да набере 2,6 млрд. долара от компанията на Бъфет Berkshire Hathaway. Швейцарската компания прогнозира вчера, че ще излезе на загуба от 1 млрд. франка за цялата година заради отписвания на активи. Инвестицията на Berkshire Hathaway ще бъде под формата на конвертируеми облигации.
05.02.2009 18:08:44
Стратегията на американския милиардер Уорън Бъфет показва ясен сигнал за покупки на акции в САЩ, предава Ен Би Си. Причина за това е съотношението между пазарната капитализация на търгуваните компании и брутния вътрешен продукт на Америка. Според инвестиционната стратегия на Бъфет точният момент е сега, тъй като въпросното съотношение е около 75%. Това се вижда от графиката, разпространена от Форчън, която се използва от милиардера при неговите инвестиции. За първи път графиката е публикувана в края на 2001 година, когато съотношението пазарна капитализация/БВП е било 133%. Тогава акциите са отбелязали силен спад след пукането на интернет балона, но според Бъфет все още не е било подходящо да се инвестира. Тогава специалистът е посочил правилния според него подход, че покупките ще имат смисъл тогава, когато „процентното съотношение падне в границите на 70-80 на сто“. Отчасти в унисон със своята стратегия в средата на октомври Уорън Бъфет заяви, че е започнал да купува акции в качеството си на физическо лице. Според Бъфет, ако цените на акциите продължат да се понижават, скоро 100% от личното му състояние ще бъде обърнато в книжа. За съжаление на останалите инвеститори Бъфет не издава позициите, които е открил. На този етап е известна една от инвестициите на милиардера. Това е вторият по големина световен презастраховател Swiss Reinsurance, който планира да набере 2,6 млрд. долара от компанията на Бъфет Berkshire Hathaway. Швейцарската компания прогнозира вчера, че ще излезе на загуба от 1 млрд. франка за цялата година заради отписвания на активи. Инвестицията на Berkshire Hathaway ще бъде под формата на конвертируеми облигации.
Бъфет може да получи $593 млн. компенсации
Ако сделката за Constellation бъде спечелена от EDF, той ще получи сума, равна на 3,72% от договорената стойност
05.12.2008 16:13:03
Лина Сейгъл, Лондон Уорън Бъфет ще прибере $593 млн. от Constellation Energy, ако тя приеме по-щедрата оферта на Electricite de France (EDF). В тази сума влизат $175 млн. такса обезщетение и $418 млн. обикновени акции, които не могат да бъдат емитирани заради регулаторни ограничения. С таксата обезщетение се компенсират усилията и средствата на първия наддаващ, ако сделката бъде развалена заради конкурентна оферта. Тази практика е разпространена в САЩ от години, но във Великобритания беше незаконна. Според Корпоративния закон това е вид помощ за изкупуване на собствените акции. През 1997 г. обаче предложеното сливане на BT и американската MCI, в което беше включена двупосочна обезщетителна такса, промени мисленето в ситито. Две години по-късно регулаторът Takeover Panel постави разумни според него ограничения - таксата не бива да надвишава 1% от стойността на сделката. А бордът на директорите на таргетираната компания и консултантите по сделката трябва да потвърдят публично, че таксата е в максимален интерес на акционерите. В САЩ тези плащания обикновено са около 2-4% от стойността на сделката. За Бъфет това е равно на 3,72% от тази за Constellation. Най-голямата такса в корпоративната история на САЩ е от 2000 г., когато Warner-Lambert изплати на American Home Products $1,8 млрд. за това, че са нарушили офертата за сливане в полза на Pfizer. Pfizer възразиха, че таксата е необосновано висока и обвиниха Warner в нарушаване на задълженията към акционерите. И загубиха в съда. Критиците твърдят, че тези такси умишлено отклоняват конкуренцията в ущърб на акционерите. През 2005 г. институционални инвеститори оспориха 3,75% такса, включена в сделката за поглъщането на Toys R Us на стойност $6,6 млрд. Според тях таксата ограничава наддаването и максималната компенсация. Съдът застана на страната на директорите от Toys R Us и отбеляза, че дори ако таксата бъде намалена на 2,5%, това би довело до допълнителни $0,33 на акция – стойност, която съдията определи като незначителна. Понякога тези такси могат да помогнат на наддаващия, който губи търга, да увеличи печалбата. През 2005 г. Johnson & Johnson получиха $705 млн. от Guidant, след като здравната компания ги пренебрегна заради по-щедра оферта от Boston Scientific.
Ако сделката за Constellation бъде спечелена от EDF, той ще получи сума, равна на 3,72% от договорената стойност
05.12.2008 16:13:03
Лина Сейгъл, Лондон Уорън Бъфет ще прибере $593 млн. от Constellation Energy, ако тя приеме по-щедрата оферта на Electricite de France (EDF). В тази сума влизат $175 млн. такса обезщетение и $418 млн. обикновени акции, които не могат да бъдат емитирани заради регулаторни ограничения. С таксата обезщетение се компенсират усилията и средствата на първия наддаващ, ако сделката бъде развалена заради конкурентна оферта. Тази практика е разпространена в САЩ от години, но във Великобритания беше незаконна. Според Корпоративния закон това е вид помощ за изкупуване на собствените акции. През 1997 г. обаче предложеното сливане на BT и американската MCI, в което беше включена двупосочна обезщетителна такса, промени мисленето в ситито. Две години по-късно регулаторът Takeover Panel постави разумни според него ограничения - таксата не бива да надвишава 1% от стойността на сделката. А бордът на директорите на таргетираната компания и консултантите по сделката трябва да потвърдят публично, че таксата е в максимален интерес на акционерите. В САЩ тези плащания обикновено са около 2-4% от стойността на сделката. За Бъфет това е равно на 3,72% от тази за Constellation. Най-голямата такса в корпоративната история на САЩ е от 2000 г., когато Warner-Lambert изплати на American Home Products $1,8 млрд. за това, че са нарушили офертата за сливане в полза на Pfizer. Pfizer възразиха, че таксата е необосновано висока и обвиниха Warner в нарушаване на задълженията към акционерите. И загубиха в съда. Критиците твърдят, че тези такси умишлено отклоняват конкуренцията в ущърб на акционерите. През 2005 г. институционални инвеститори оспориха 3,75% такса, включена в сделката за поглъщането на Toys R Us на стойност $6,6 млрд. Според тях таксата ограничава наддаването и максималната компенсация. Съдът застана на страната на директорите от Toys R Us и отбеляза, че дори ако таксата бъде намалена на 2,5%, това би довело до допълнителни $0,33 на акция – стойност, която съдията определи като незначителна. Понякога тези такси могат да помогнат на наддаващия, който губи търга, да увеличи печалбата. През 2005 г. Johnson & Johnson получиха $705 млн. от Guidant, след като здравната компания ги пренебрегна заради по-щедра оферта от Boston Scientific.
астни фондове преразглеждат инвестиционната си стратегия
23.11.2008 14:44:30
Мартин Арнолд Според китайския философ Конфуций само най-мъдрите и най-глупавите не се променят. Повечето управители на частни фондове започват да показват, че не са нито твърде умни, нито твърде глупави, за да адаптират стратегиите си, така че да могат да се справят с кризата на финансовия пазар. Ограничените откъм кеш банки категорично отказват да кредитират изкупувания със заемни средства освен за придобиването на осигурени компании в най-защитените сектори. Но дори да отпуснат банките такива кредити, те ще са непоносимо скъпи. Като резултат частните инвеститори, които използват отчасти инвеститорски фондове и банкови заеми за изкупуването на компании, започват да осъществяват сделки, които не зависят толкова много от заети пари или въобще изключват ползването на заем. „Много от частните инвестиционни фондове преразглеждат инвестиционната си стратегия, след като осъзнаха, че догодина няма да има много стандартни изкупувания“, каза Джак Калахан от бутиковата инвестиционна банка Hawkpoint. Една от най-забележителните съвременни техники, която се очаква да стане все по-популярна в бъдеще, е т.нар. цялостна сделка (all-equity deal). При нея изкупуването се финансира изцяло с налични капитали на частния фонд, а не посредством заем от банката. Осъществената от Advent International съвместно с La Poste миналия месец сделка на стойност ?203 млн. за придобиването на френския бизнес с кредитни карти на Experian беше точно такава. Също миналия месец BC Partners осигуриха без банков заем над ?500 млн. за покупката на германската компания за производството на трансформатори на електрическата енергия SGB Starkstrom Gerätebau. Но като извънредна мярка британската компания взе от продавача - HCP Capital, заем на купувача. „Всички в индустрията се чудят какво да правят“, каза Андрю Нюингтън, управляващ партньор в BC Partners. „Докато очакванията за търговската цена продължават да спадат, сделки ще се сключват все по-малко и все по-рядко.“ От друга страна, Филип Бускъмб, главен изпълнителен директор на Lyceum Capital, занимаваща се с изкупуване на среден бизнес, заяви, че твърде многото сделки за цялостно изкупуване без кредит може да разтревожат инвеститорите. „Те биха могли да си помислят, че без заем могат сами да инвестират парите“, поясни той. Ян Аметиър от Doughty Hanson, който отпусна на британската си фирма ?460 млн. през юни за изкупуването на датската фирма за производство на резервни части за вятърни турбини Svendborg Brakes, каза: „Трябва да намерите бизнес със стабилни перспективи за ръст, в противен случай сделката за изкупуване с лични средства няма да има ефект.“ Според него такъв тип сделки имат предимство пред търговете с наддаване, тъй като се считат за по-малко рискови, отколкото зависещите от банкови кредити. Той добави още, че докато такава сделка „трябва да се извършва с лични средства без заем“, повечето изкупвачи ще трябва да очакват добавянето на известен дълг, когато пазарът се възстанови след година-две. Финансирането на купувача, при което самият продавач участва със заем в сделката, също ще се превърне в честа тактика в бъдеще. Тя вече беше предложена от Reed Elsevier на частните инвестиционни фондове за изкупуването на поделението й по бизнес информация. Някои купувачи обмислят покупката на миноритарен дял в листваните компании чрез конвертируеми привилегировани акции, които се изплащат по-бързо от обикновените и имат по-висока доходност, подобно на онези, които компанията на Уорън Бъфет Berkshire Hathaway купи в Goldman Sachs и General Electric. „Компаниите, които имат нужда от рефинансиране, могат да се обърнат към частни инвеститори, тъй като няма достъпен кредит“, каза Найджъл МакКонел, управляващ партньор в Cognetas. „Продажбата на конвертируеми привилегировани акции е един такъв начин.“ Въпреки това критиците се оплакват, че както миноритарните акционери, така и частните инвеститори нямат необходимия контрол, с който да направят действителен основен ремонт на дадена компания. „Ако не си управляващ акционер и нямаш идеалната информация, значи не ставаш“, каза Ник Петрусик от компанията за дългови инвестиции GSC Partners Europe по време на състоялата се тази седмица конференция в Париж Super Investor. „На инвеститорите това не им се харесва особено.“ Друга сфера, която беше разглеждана от много купувачи, е покупката на дълг от по-стари сделки за изкупуване, които се търгуват с огромни отстъпки. Боб Лонг, главен изпълнителен директор на Conversus Asset Management, фонд с $2,8 млрд. частни инвестиции, каза, че една трета от капитала им от третото тримесечие е бил изхарчен за изкупуването на проблемни заеми. Междувременно няколко частни инвеститори целят придобиването на силно задлъжнели компании, които са в просрочка или тя им предстои, възстановявайки вече съществуващия дълг към банката срещу свежи капитали. Кърт Бйоркланд, съуправляващ партньор в Permira, заяви: „Ще има нови сделки, но ще са много различни. И в много случаи ще идват от затруднени източници. Задлъжнелите ще оправят дълга си в партньорство с частните инвестиционни фондове.“
23.11.2008 14:44:30
Мартин Арнолд Според китайския философ Конфуций само най-мъдрите и най-глупавите не се променят. Повечето управители на частни фондове започват да показват, че не са нито твърде умни, нито твърде глупави, за да адаптират стратегиите си, така че да могат да се справят с кризата на финансовия пазар. Ограничените откъм кеш банки категорично отказват да кредитират изкупувания със заемни средства освен за придобиването на осигурени компании в най-защитените сектори. Но дори да отпуснат банките такива кредити, те ще са непоносимо скъпи. Като резултат частните инвеститори, които използват отчасти инвеститорски фондове и банкови заеми за изкупуването на компании, започват да осъществяват сделки, които не зависят толкова много от заети пари или въобще изключват ползването на заем. „Много от частните инвестиционни фондове преразглеждат инвестиционната си стратегия, след като осъзнаха, че догодина няма да има много стандартни изкупувания“, каза Джак Калахан от бутиковата инвестиционна банка Hawkpoint. Една от най-забележителните съвременни техники, която се очаква да стане все по-популярна в бъдеще, е т.нар. цялостна сделка (all-equity deal). При нея изкупуването се финансира изцяло с налични капитали на частния фонд, а не посредством заем от банката. Осъществената от Advent International съвместно с La Poste миналия месец сделка на стойност ?203 млн. за придобиването на френския бизнес с кредитни карти на Experian беше точно такава. Също миналия месец BC Partners осигуриха без банков заем над ?500 млн. за покупката на германската компания за производството на трансформатори на електрическата енергия SGB Starkstrom Gerätebau. Но като извънредна мярка британската компания взе от продавача - HCP Capital, заем на купувача. „Всички в индустрията се чудят какво да правят“, каза Андрю Нюингтън, управляващ партньор в BC Partners. „Докато очакванията за търговската цена продължават да спадат, сделки ще се сключват все по-малко и все по-рядко.“ От друга страна, Филип Бускъмб, главен изпълнителен директор на Lyceum Capital, занимаваща се с изкупуване на среден бизнес, заяви, че твърде многото сделки за цялостно изкупуване без кредит може да разтревожат инвеститорите. „Те биха могли да си помислят, че без заем могат сами да инвестират парите“, поясни той. Ян Аметиър от Doughty Hanson, който отпусна на британската си фирма ?460 млн. през юни за изкупуването на датската фирма за производство на резервни части за вятърни турбини Svendborg Brakes, каза: „Трябва да намерите бизнес със стабилни перспективи за ръст, в противен случай сделката за изкупуване с лични средства няма да има ефект.“ Според него такъв тип сделки имат предимство пред търговете с наддаване, тъй като се считат за по-малко рискови, отколкото зависещите от банкови кредити. Той добави още, че докато такава сделка „трябва да се извършва с лични средства без заем“, повечето изкупвачи ще трябва да очакват добавянето на известен дълг, когато пазарът се възстанови след година-две. Финансирането на купувача, при което самият продавач участва със заем в сделката, също ще се превърне в честа тактика в бъдеще. Тя вече беше предложена от Reed Elsevier на частните инвестиционни фондове за изкупуването на поделението й по бизнес информация. Някои купувачи обмислят покупката на миноритарен дял в листваните компании чрез конвертируеми привилегировани акции, които се изплащат по-бързо от обикновените и имат по-висока доходност, подобно на онези, които компанията на Уорън Бъфет Berkshire Hathaway купи в Goldman Sachs и General Electric. „Компаниите, които имат нужда от рефинансиране, могат да се обърнат към частни инвеститори, тъй като няма достъпен кредит“, каза Найджъл МакКонел, управляващ партньор в Cognetas. „Продажбата на конвертируеми привилегировани акции е един такъв начин.“ Въпреки това критиците се оплакват, че както миноритарните акционери, така и частните инвеститори нямат необходимия контрол, с който да направят действителен основен ремонт на дадена компания. „Ако не си управляващ акционер и нямаш идеалната информация, значи не ставаш“, каза Ник Петрусик от компанията за дългови инвестиции GSC Partners Europe по време на състоялата се тази седмица конференция в Париж Super Investor. „На инвеститорите това не им се харесва особено.“ Друга сфера, която беше разглеждана от много купувачи, е покупката на дълг от по-стари сделки за изкупуване, които се търгуват с огромни отстъпки. Боб Лонг, главен изпълнителен директор на Conversus Asset Management, фонд с $2,8 млрд. частни инвестиции, каза, че една трета от капитала им от третото тримесечие е бил изхарчен за изкупуването на проблемни заеми. Междувременно няколко частни инвеститори целят придобиването на силно задлъжнели компании, които са в просрочка или тя им предстои, възстановявайки вече съществуващия дълг към банката срещу свежи капитали. Кърт Бйоркланд, съуправляващ партньор в Permira, заяви: „Ще има нови сделки, но ще са много различни. И в много случаи ще идват от затруднени източници. Задлъжнелите ще оправят дълга си в партньорство с частните инвестиционни фондове.“
Всичко, от което се нуждаете, е кеш
Все по-отчаяното търсене на правилното решение променя съвременния начин на управление, но невинаги в положителна посока
21.11.2008 16:38:20
The Economist Рядко корпоративната стратегия се е преобръщала съвсем наопаки за толкова кратко време. Само преди година беше опасно да трупаш кеш. Инвеститори активисти вилнееха из компаниите, принуждавайки ръководствата да връщат пари на вложителите, да изплащат специални дивиденти или да изкупуват обратно акции. От 80-те години насам тенденцията е към максимално изстискване на корпоративните средства. Тук се включват различни методи за намаляване на производствените разходи, като износ на цялото производство, освен основните компетенции на фирмата, разработване на стратегии за доставки по целия свят от рода на „Точно навреме”, както и осигуряване на огромно количество допълнително финансиране чрез кредити с цел „лостов ефект“ за балансовия отчет. Конгломерати като Arnold Weinstock’s General Electric Company, които се придържаха към стария стил, бяха оглозгани до кокал. На компаниите, които заделяха кеш (дори толкова успели като Toyota и Microsoft), се гледаше с подозрение. Денят на разплатата Вече не е така. За повечето големи американски корпорации денят на разплатата дойде преди два месеца, когато задълбочаващата се финансова криза ненадейно затвори овърнайт пазара на краткосрочни корпоративни облигации. Това много скоро принуди дори най-стабилните фирми да започнат отчаяно да търсят пари, за да могат да покрият основните си задължения, като изплащането на работни заплати. От тогава насам управителите навсякъде по света се водят от основния принцип да събират всяка стотинка, която могат да намерят, и да правят всичко възможно, за да задържат колкото се може повече кеш за колкото се може по-дълго време. За някои предприятия, като инвестиционните банки и детройтските автомобилопроизводители, тези усилия вече са в голяма степен обществено достояние. В Англия солидни корпоративни гиганти срещат все повече трудности при покриването дори на съвсем рутинни заеми. За да разпишат балансите за края на годината, из цяла Европа неспокойни счетоводители искат все повече доказателства за това, че фирмите, с които работят, са в категорията “рентабилно предприятие”. В Америка най-големите публични компании, оглавяващи класацията Fortune 500, все по-често трябва да отговарят на въпросите на инвеститори колко бързо ще „изгори“ рисковият им капитал. В Силициевата долина финансираната чрез венчър капитали компания Sequoia наскоро посъветва по-малките фирми, в които е инвестирала, да се отнасят изключително внимателно към всеки наличен долар, да съкратят персонал и да преустановят всички планове за разширяване, които не водят до незабавен „положителен паричен поток“. Пестеливостта и нейните парадокси Ограничаването на средствата е огромен проблем за световната икономика, тъй като фирмите орязват максимално постоянно контролираните си разходи. В резултат може да се стигне до корпоративния вариант на ситуацията, която Джон Мeйнард Кейнс нарече парадокс на пестеливостта. Всяка компания прави онова, което е разумно за самата нея, но чрез намаляване на разходите си тя забавя още повече световната икономика и по този начин ощетява всички, включително и себе си. Това само ще усили необходимостта от разширяване на валутната и фискалната политика в подкрепа на търсенето, както и за още по-пряка подкрепа на кредитните пазари. Такъв беше осигурен от Федералния резерв за подсилване на пазара за краткосрочни корпоративни облигации и някои големи американски компании вече се възползваха от него. Това са жизненоважни задачи за политици и регулатори, но за корпоративните управители парадоксът работи в обратна посока – харченето може и да е от полза на обществото, но е в ущърб на акционерите им. Бъдещето на кариерата на едно цяло поколение директори зависи от действията, които те ще предприемат през следващите няколко месеца. Сега е моментът малцината щастливи пестеливци, успели да заделят кеш, едновременно да самодоволничат и да се държат хищнически. Досега за 2008 г. японски компании успяха да натрупат $71 млрд. чрез поглъщания на чужди фирми, което е исторически рекорд. Според сметките на Бил Гейтс компанията му е разполагала с достатъчно кеш, за да оцелее една година с нулеви продажби. Състоянието й от $21 млрд. понастоящем й осигурява дори още повече опции от обикновено. Богатите фармацевтични фирми като Eli Lilly, Roche, Merck и Bristol-Myers Squibb заявиха, че финансовата криза им дава чудесната възможност да изкупят биотехнологични компании на смешно ниски цени. Германската Siemens планира финансиране за клиентите си с недостатъчни налични капитали. Според направено проучване (съвсем на място за Citigroup, които отрязаха 52 000 работни места тази седмица) фирмите със заделен кеш, чието представяне понастоящем изпреварва задлъжнелите компании, преди са изоставали. Онези, които не са отделяли пари в брой, ще се сблъскат с нарушен баланс. В краткосрочен план някои от начините, използвани досега за повишаване цените на акциите, ще започнат да изглеждат самоубийствени. Огромни дивиденти и обратни изкупувания трябва да се смятат за безумни, дори акциите да ви се струват евтини, според Уорън Бъфет. Онова, което преди беше признак за корпоративно здраве, понастоящем се смята за болест. Повече подсигурителен материал (под формата на кеш в банката) ще е необходим, за да се гарантира добрата финансова стабилност. По подобен начин спестяващите производствени разходи вериги на доставки вече не изглеждат чак толкова добра идея, при положение че трябва да намерите кеш, за да държите на повърхността доставчик, който не може да получи дори основен търговски кредит. Стратегията „точно навреме“ се превръща в „за всеки случай“. Но докога? Този нов консерватизъм не е предизвикан единствено от факта, че е трудно да се намери кеш. Търсенето на някои продукти също спада. И домакинствата, и компаниите са в период на изчакване и никой не знае кога ще започнат да купуват отново. Фирмите трябва да планират внимателно и този ден.
Все по-отчаяното търсене на правилното решение променя съвременния начин на управление, но невинаги в положителна посока
21.11.2008 16:38:20
The Economist Рядко корпоративната стратегия се е преобръщала съвсем наопаки за толкова кратко време. Само преди година беше опасно да трупаш кеш. Инвеститори активисти вилнееха из компаниите, принуждавайки ръководствата да връщат пари на вложителите, да изплащат специални дивиденти или да изкупуват обратно акции. От 80-те години насам тенденцията е към максимално изстискване на корпоративните средства. Тук се включват различни методи за намаляване на производствените разходи, като износ на цялото производство, освен основните компетенции на фирмата, разработване на стратегии за доставки по целия свят от рода на „Точно навреме”, както и осигуряване на огромно количество допълнително финансиране чрез кредити с цел „лостов ефект“ за балансовия отчет. Конгломерати като Arnold Weinstock’s General Electric Company, които се придържаха към стария стил, бяха оглозгани до кокал. На компаниите, които заделяха кеш (дори толкова успели като Toyota и Microsoft), се гледаше с подозрение. Денят на разплатата Вече не е така. За повечето големи американски корпорации денят на разплатата дойде преди два месеца, когато задълбочаващата се финансова криза ненадейно затвори овърнайт пазара на краткосрочни корпоративни облигации. Това много скоро принуди дори най-стабилните фирми да започнат отчаяно да търсят пари, за да могат да покрият основните си задължения, като изплащането на работни заплати. От тогава насам управителите навсякъде по света се водят от основния принцип да събират всяка стотинка, която могат да намерят, и да правят всичко възможно, за да задържат колкото се може повече кеш за колкото се може по-дълго време. За някои предприятия, като инвестиционните банки и детройтските автомобилопроизводители, тези усилия вече са в голяма степен обществено достояние. В Англия солидни корпоративни гиганти срещат все повече трудности при покриването дори на съвсем рутинни заеми. За да разпишат балансите за края на годината, из цяла Европа неспокойни счетоводители искат все повече доказателства за това, че фирмите, с които работят, са в категорията “рентабилно предприятие”. В Америка най-големите публични компании, оглавяващи класацията Fortune 500, все по-често трябва да отговарят на въпросите на инвеститори колко бързо ще „изгори“ рисковият им капитал. В Силициевата долина финансираната чрез венчър капитали компания Sequoia наскоро посъветва по-малките фирми, в които е инвестирала, да се отнасят изключително внимателно към всеки наличен долар, да съкратят персонал и да преустановят всички планове за разширяване, които не водят до незабавен „положителен паричен поток“. Пестеливостта и нейните парадокси Ограничаването на средствата е огромен проблем за световната икономика, тъй като фирмите орязват максимално постоянно контролираните си разходи. В резултат може да се стигне до корпоративния вариант на ситуацията, която Джон Мeйнард Кейнс нарече парадокс на пестеливостта. Всяка компания прави онова, което е разумно за самата нея, но чрез намаляване на разходите си тя забавя още повече световната икономика и по този начин ощетява всички, включително и себе си. Това само ще усили необходимостта от разширяване на валутната и фискалната политика в подкрепа на търсенето, както и за още по-пряка подкрепа на кредитните пазари. Такъв беше осигурен от Федералния резерв за подсилване на пазара за краткосрочни корпоративни облигации и някои големи американски компании вече се възползваха от него. Това са жизненоважни задачи за политици и регулатори, но за корпоративните управители парадоксът работи в обратна посока – харченето може и да е от полза на обществото, но е в ущърб на акционерите им. Бъдещето на кариерата на едно цяло поколение директори зависи от действията, които те ще предприемат през следващите няколко месеца. Сега е моментът малцината щастливи пестеливци, успели да заделят кеш, едновременно да самодоволничат и да се държат хищнически. Досега за 2008 г. японски компании успяха да натрупат $71 млрд. чрез поглъщания на чужди фирми, което е исторически рекорд. Според сметките на Бил Гейтс компанията му е разполагала с достатъчно кеш, за да оцелее една година с нулеви продажби. Състоянието й от $21 млрд. понастоящем й осигурява дори още повече опции от обикновено. Богатите фармацевтични фирми като Eli Lilly, Roche, Merck и Bristol-Myers Squibb заявиха, че финансовата криза им дава чудесната възможност да изкупят биотехнологични компании на смешно ниски цени. Германската Siemens планира финансиране за клиентите си с недостатъчни налични капитали. Според направено проучване (съвсем на място за Citigroup, които отрязаха 52 000 работни места тази седмица) фирмите със заделен кеш, чието представяне понастоящем изпреварва задлъжнелите компании, преди са изоставали. Онези, които не са отделяли пари в брой, ще се сблъскат с нарушен баланс. В краткосрочен план някои от начините, използвани досега за повишаване цените на акциите, ще започнат да изглеждат самоубийствени. Огромни дивиденти и обратни изкупувания трябва да се смятат за безумни, дори акциите да ви се струват евтини, според Уорън Бъфет. Онова, което преди беше признак за корпоративно здраве, понастоящем се смята за болест. Повече подсигурителен материал (под формата на кеш в банката) ще е необходим, за да се гарантира добрата финансова стабилност. По подобен начин спестяващите производствени разходи вериги на доставки вече не изглеждат чак толкова добра идея, при положение че трябва да намерите кеш, за да държите на повърхността доставчик, който не може да получи дори основен търговски кредит. Стратегията „точно навреме“ се превръща в „за всеки случай“. Но докога? Този нов консерватизъм не е предизвикан единствено от факта, че е трудно да се намери кеш. Търсенето на някои продукти също спада. И домакинствата, и компаниите са в период на изчакване и никой не знае кога ще започнат да купуват отново. Фирмите трябва да планират внимателно и този ден.
Компании
Уилям Ригли основава Wrigley's само с 32 долара
Преди около 120 години дъвката изобщо не е била разпространена, но великата фамилия с нея „завладява“ света
14.11.2008 15:18:34
Смята се, че древните гърци са първите изобретатели на дъвката. Те използвали смолиста смес, наречена "мастиш", която извличали от кората на дърветата. През II век маите пък изобретили друг вид дъвка от сгъстения сок на дървото саподила. Твърдата лепкава субстанция наричали "чикъл" и я дъвчели непрекъснато. Индианците от Нова Англия извличали смолата от смърчовите дървета и приготвяли малки бучки за дъвчене. Колониалните заселници в САЩ също усвоили обичая, но към смолата от смърча добавили подсладен пчелен восък. През 1850 г. американецът Джон Къртис станал първият човек, който започнал да продава дъвки. Основоположникът на империята Уилям Ригли-младши пристига в Чикаго от Филаделфия през пролетта на 1891 г. Тогава той е на 29 години. Разполага само с 32 долара, но е изпълнен с амбицията да започне свой бизнес. Освен голям ентусиазъм и енергия Уилям Ригли има и невероятен търговски нюх. Баща му произвеждал сапун и като малък Уилям продавал стоката по улиците. Той започва бизнес в Чикаго през 1891 г. и основава своя компания за производството на сапун. Предприемчивият младеж предлага в допълнение на стоката си различни подаръци, като сода за хляб на магазинерите, които зареждат от него. В един момент содата става много по-популярна от сапуна и Ригли веднага се пренасочва към производство й. През 1892 г. се сеща като премия към пакетче сода да предлага като бонус и две пакетчета дъвки. Ефектът е постигнат - продажбите веднага се увеличават. Този път дъвката става по-популярна от предлаганата сода. В края на ХIХ век в Америка има около 10 фабрики за производство на дъвки. Уилям Ригли обаче е убеден, че такава продукция има бъдеще, и той пуска първите дъвки "Лота" и "Васар" с фирменото име "Уилям Ригли-джуниър". Дъвката Juicy fruit се появява на следващата - 1893 г., месеци по-късно на пазара е пусната Spearmint. Да се стъпи на пазара на дъвки по това време се оказва доста трудно, но и голямо предизвикателство за Уилям . Продуктите на съществуващите компании вече са утвърдени на пазара, а Wrigley все още е доста непозната марка. През 1899 г. шест от известните американски компании за производство на дъвки се обединяват и се превръщат в изключително сериозна конкуренция за едва прохождащия бизнес на предприемача. И Ригли е поканен да се присъедини към обединението, но той отказва, убеден, че ще успее да се справи с конкуренцията. В началото той сам се занимава с разпространението на продукцията си в търговската мрежа и продължава да дава подаръци на клиентите, за да ги насърчава да купуват неговите продукти. Предлага им заедно с дъвките електрически крушки, ножчета за бръснене. Скоро започва да отпечатва и брошури с предлаганите подаръци за да се ориентират клиентите и да избират по-лесно. Ригли е сред първите бизнесмени, които започват да рекламират стоките си във вестници, списания и чрез постери на публични места. През първото десетилетие на ХХ век компанията започва да изнася дъвките си и извън пределите на Америка и така марката Wrigley става известна почти навсякъде. Първите задгранични фабрики за производство на дъвки Wrigley се появяват в Канада, Австралия, Великобритания и Нова Зеландия. Различните предпочитания на международните пазари водят до създаването на нови продукти с различни вкусове. Водещият принцип, който Уилям Ригли стриктно спазва в работата на компанията, е: "Качеството е много важно, дори и в нещо толкова малко като дъвката." Той умира на 26 януари 1932 г., когато е на 70 години. Кормилото на бизнеса поема Уилям Ригли Трети, който управлява компанията, наследена от дядо си до 1999 г., когато умира от пневмония. Сегашният президент също се казва Уилям Ригли- младши. Той е четвърто поколение наследник на великата империя за дъвки. Той е по-известен като Бил Ригли. Родителите на днешния шеф се развеждат, когато той е на 5 години. На 10-годишна възраст се премества в щата Аризона с майка си, брат си и сестра си. Като юноша работи в Wrigley по време на летните ваканции, основно участва в тестването на дъвките. По време на следването си в престижния университет Дюк редовно получава съобщения от компанията, изпращани от баща му. Но щом взема диплома на икономист, не отива в Wrigley, а подхваща собствен бизнес. Заминава за Сиатъл, където с двама приятели продава препарати за почистване от петна. Скоро обаче демонстрациите на препарати в супермаркетите му омръзват и през 1985 г. той се връща в Чикаго при баща си. През последните години правнукът ангажира професионални мениджъри и това нарежда империята за втора поредна година в класацията на авторитетното списание Forbes за “най-доброто място за работа” на планетата. Дъвките, произвеждани от американския гигант Wrigley, днес са познати на потребителите в 150 държави по света. Компанията има производствени съоръжения в 12 страни, както и представители в 34 страни. Wrigley дава работа на повече от 10 000 души във всички точки на света. Сред най-известните дъвки на американската империя са Orbit, Airwaves, Winterfresh, Doublemint, Spearmint и др. Годишните продажби днес надхвърлят $5 млрд. долара През настоящата 2008 г. се осъществи и най-голямата сделка на годината за 23 млрд. долара, като компаниите Mars Inc. и Wrigley се сляха. В сделката участваше и Уорън Бъфет, който е известен с нюха си да усеща добрите възможности и да получи перспективен бизнес на възможно най-ниска цена. 73 хиляди ще достигнат служителите на обединената компания, а 15 000 ще дойдат от Wrigley, като не се очакват големи съкращения в новия производител. Централната сграда на Wrigley в Чикаго е известна със странното съчетание на материали. Постройката е уникална и приютява не само известната фирма, но и множество други, като 3000 служители всеки ден заемат всичките 442 000 квадратни метра офисна площ. Вечер тя е пищно осветена. Облицована е от 250 000 теракотени плочки, всяка с отделен дизайн. Това е най-скъпият проект на времето си, който заедно с четирите часовника на зданието със стрелки от 2,3 и 3,5 метра, е финансирал първият Уилям-младши. Подготви: Гергана Костадинова
Последният преследвач на сделки никога не е бил по-ентусиазиран
В нито една от предните пазарни катастрофи Уорън Бъфет не е имал достатъчно капитал, за да си позволи атрактивните покупки, които го радват в момента
09.02.2009 14:05:16
Джъстин Баер Дългоочакваното и обичайно забавно годишно писмо на Уорън Бъфет до акционерите на Berkshire Hathaway вероятно ще се забави поне още няколко седмици. Много инвеститори ще се досетят за поне едно напомняне в това последно послание: годината беше трудна и за Бъфет, и за Berkshire. Печалбата на Berkshire регистрира пет последователни тримесечия със спад, тенденция, която очаквано ще се запази и през четвъртото тримесечие. Акциите й, които са от най-високия клас „А“, са загубили 37% от началото на 2008 г. заради опасенията за излагането им на риск от дериватите и порфолиото от финансови акции. Макар да е рано да се каже, с нетърпение очакваме да разберем дали октомврийската статия на Бъфет в „Ню Йорк таймс“, която насърчаваше американците да купуват акции, ще се окаже прозорлива. Подобно на конкурентите си и Бъфет в момента свиква с икономическия спад, който не прилича на нищо от преживяното от инвеститорите досега. Нищо, че миналия месец в интервю за Nightly Business Report на телевизия PBS той заяви: „Инвестиционната стратегия, която следвам, съм научил между 1949 и 1950 г. от една книжка на Бен Греъм. И никога не съм я променял.“ В известен смисъл обаче Бъфет, последният ентусиазиран преследвач на сделки, преживява най-вълнуващия период в живота си. В момента той сключва сделки при изключително изгодни условия с някои от най-известните и уважавани компании в света, сред които General Electric, Goldman Sachs, Wrigley, Dow Chemical и Harley-Davidson. „В ранните си години той не успя да направи достатъчно пари при нито една пазарна катастрофа, казва Алис Шрьодер, автор на „Снежната лавина: Уорън Бъфет и бизнесът на живота“. За първи път в своята кариера той има достатъчно капитал, за да се възползва от възможностите, които кризата разкрива пред него.“ Последната инвестиция за £2,6 млрд. в закъсалия застраховател Swiss Re ще донесе на Бъфет солидна годишна лихва, както и ще му даде право да увеличи дела на Berkshire на атрактивна цена. Днес малко хора виждат предстоящо възстановяване на глобалната икономика, така че покупателният ентусиазъм на Бъфет вероятно ше продължи. Berkshire е завършила третото тримесечие с повече от $31 млрд. кеш. Шрьодер, която е бивш борсов анализатор и си е сътрудничила с Бъфет за написването на биографията му, казва, че милиардерът е бил доста въздържан в инвеститорската си стратегия заради дълбокото убеждение, че го очаква „някоя по-добра сделка в бъдеще“. „Хората, които сега не са доволни от условията му, може и да ги харесат след година“, предвещава тя. Октомврийското писмо загатна за решението му да обогати персоналния си инвестиционен портфейл с акции. В същото време преследването на по-висока възвращаемост от тази, която предоставя кешът, е стратегия, която и Berkshire следва в последно време. „Моята стратегия прилича на тази на ресторант, който се настанява в сграда, която наскоро е била освободена от банка. Рекламата му гласи: Устата ви трябва да е там, където бяха парите ви, пише Бъфет. Днес и парите, и устата ми казват 'акции'.“ Все по-стремителният спад ще обогати още повече менюто. А Бъфет може би е все така гладен. „Апетитът ми се засилва обратно пропорционално на цените на акциите, споделя милиардерът пред PBS. Не се съмнявайте в това.“
В нито една от предните пазарни катастрофи Уорън Бъфет не е имал достатъчно капитал, за да си позволи атрактивните покупки, които го радват в момента
09.02.2009 14:05:16
Джъстин Баер Дългоочакваното и обичайно забавно годишно писмо на Уорън Бъфет до акционерите на Berkshire Hathaway вероятно ще се забави поне още няколко седмици. Много инвеститори ще се досетят за поне едно напомняне в това последно послание: годината беше трудна и за Бъфет, и за Berkshire. Печалбата на Berkshire регистрира пет последователни тримесечия със спад, тенденция, която очаквано ще се запази и през четвъртото тримесечие. Акциите й, които са от най-високия клас „А“, са загубили 37% от началото на 2008 г. заради опасенията за излагането им на риск от дериватите и порфолиото от финансови акции. Макар да е рано да се каже, с нетърпение очакваме да разберем дали октомврийската статия на Бъфет в „Ню Йорк таймс“, която насърчаваше американците да купуват акции, ще се окаже прозорлива. Подобно на конкурентите си и Бъфет в момента свиква с икономическия спад, който не прилича на нищо от преживяното от инвеститорите досега. Нищо, че миналия месец в интервю за Nightly Business Report на телевизия PBS той заяви: „Инвестиционната стратегия, която следвам, съм научил между 1949 и 1950 г. от една книжка на Бен Греъм. И никога не съм я променял.“ В известен смисъл обаче Бъфет, последният ентусиазиран преследвач на сделки, преживява най-вълнуващия период в живота си. В момента той сключва сделки при изключително изгодни условия с някои от най-известните и уважавани компании в света, сред които General Electric, Goldman Sachs, Wrigley, Dow Chemical и Harley-Davidson. „В ранните си години той не успя да направи достатъчно пари при нито една пазарна катастрофа, казва Алис Шрьодер, автор на „Снежната лавина: Уорън Бъфет и бизнесът на живота“. За първи път в своята кариера той има достатъчно капитал, за да се възползва от възможностите, които кризата разкрива пред него.“ Последната инвестиция за £2,6 млрд. в закъсалия застраховател Swiss Re ще донесе на Бъфет солидна годишна лихва, както и ще му даде право да увеличи дела на Berkshire на атрактивна цена. Днес малко хора виждат предстоящо възстановяване на глобалната икономика, така че покупателният ентусиазъм на Бъфет вероятно ше продължи. Berkshire е завършила третото тримесечие с повече от $31 млрд. кеш. Шрьодер, която е бивш борсов анализатор и си е сътрудничила с Бъфет за написването на биографията му, казва, че милиардерът е бил доста въздържан в инвеститорската си стратегия заради дълбокото убеждение, че го очаква „някоя по-добра сделка в бъдеще“. „Хората, които сега не са доволни от условията му, може и да ги харесат след година“, предвещава тя. Октомврийското писмо загатна за решението му да обогати персоналния си инвестиционен портфейл с акции. В същото време преследването на по-висока възвращаемост от тази, която предоставя кешът, е стратегия, която и Berkshire следва в последно време. „Моята стратегия прилича на тази на ресторант, който се настанява в сграда, която наскоро е била освободена от банка. Рекламата му гласи: Устата ви трябва да е там, където бяха парите ви, пише Бъфет. Днес и парите, и устата ми казват 'акции'.“ Все по-стремителният спад ще обогати още повече менюто. А Бъфет може би е все така гладен. „Апетитът ми се засилва обратно пропорционално на цените на акциите, споделя милиардерът пред PBS. Не се съмнявайте в това.“
Бъфет е необичайно мълчалив по повод рейтинговите агенции
Оракулът от Омаха притежава 20% в Moody’s Corporation
18.03.2009 15:21:11
Дейвид Сегал, Ню Йорк таймс В годишното си обръщение до акционерите в Berkshire Hathaway Уорън Бъфет поощри инвеститорите да задават неудобни въпроси на срещата на акционерите през май. Ето един интересен въпрос, който може да ни хрумне, ако сме наблюдавали внимателно поведението на Бъфет: „Та какво смятате да правите по повод Moody’s?“ Бъфет, известен с прозвището Оракула от Омаха, притежава 20% в Moody’s Corporation, компанията майка на една от трите рейтингови агенции, които оценяват дълга, емитиран от корпорации и банки с цел набиране на капитал на фондовия пазар. В последните месеци Moody’s Investors Service и конкурентите й от Standard & Poor’s и Fitch Ratings играеха главни роли в почти всяка сцена от хоръра „Къде сбъркахме?“, който се изви в истински всепомитащ финансов ураган. Безпощадни критики Най-малко 10 от големите компании, които фалираха или бяха спасени през миналата година, са били оценени с инвестиционен рейтинг по времето, когато се сгромолясаха. Moody’s оцени дълга на Lehman Brothers с инвестиционен рейтинг А2 дни преди банкрута на банката. И именно Moody’s даде на необезпечения привилегирован дълг на American International Group оценка Аа3, по-висока дори от А2, седмица преди правителството да поеме контрола върху застрахователя през септември в първата фаза на онова, което по-късно прерасна в 170-милиардна спасителна акция. 78-годишният Бъфет е един от най-богатите хора в света, известен с острите безпощадни критики както към своите собствени бизнес начинания, така и към институционалните слабости на Уолстрийт. В същото време Оракулът е необичайно мълчалив по въпроса за конфликта на интереси в бизнес модела на рейтинговите агенции. А конфликтът е особено впечатляващ в неговия случай, защото една от компаниите, които Moody's оценява, е именно Berkshire. За протокола нейният Aaa рейтинг е със същата стойност, както получения от Standard & Poor’s. Миналата седмица Fitch за пръв път свали оценката на Berkshire. Бъфет отказа да ни даде интервю за написването на тази статия. Разбира се, на главата си има много по-големи проблеми от компания, която генерира по-малко от $2 млрд. от неговата 127-милиардна империя. Berkshire Hathaway е конгломерат, който Бъфет управлява от десетилетия. Наскоро той обяви най-лошите годишни резултати в историята си – през четвъртото тримесечие нетните приходи са паднали с 96% до $117 млн. „Късите“ продажби на акции на Berkshire Hathaway са станали популярна стратегия според Bloomberg News. Но да играеш срещу Бъфет никога не е било печеливша стратегия в дългосрочен план, а първокласните А-акции на компанията, които в момента се търгуват на близо $82 000, доста под 52-седмичното върхово ниво от $147 000, изглеждат доста привлекателни според много анализатори. Джъстин Фулър, партньор в Midway Capital Research and Management и блогър в Buffetologist, казва, че всеки, който сега купи акции в Berkshire, всъщност купува на цени от 2004 г. и получава гратис всичко, което Бъфет е постигнал оттогава насам. Бъфет наистина пазарува стремително. В последната година той посегна към своята мултимилиардна сметка и продаде акции в един куп компании, за да прибави други ценни активи към богатството си, което в момента включва преференциални акции на Goldman Sachs и General Electric. За всеки от двата пакета Berkshire получава по 10% годишно. Лоша преценка Същевременно Бъфет не прецени добре времето за закупуване на акции в ConocoPhillips, както и за придобиване на дялове в две ирландски банки, на които не им провървя. В годишното си обръщение той нарича тези решения някои от „глупавите (си) постъпки“ през 2008 г. Бъфет обаче не е словоохтолив относно дела си в Moody’s, а внимателните читатели на годишните му послания казват, че има навика да набляга прекалено много на някои грешки, за да избута в мъглата теми, за които предпочита да не говори. „Уорън заслужава признание за откровеността по повод грешките си, казва Алис Шрьодер, автор на биографията на Бъфет „Снежната топка“. Той обаче избира за кои да говори. А си заслужава да чуете и за „кучетата, които не лаят“.“ Едно от тези неми кучета, казва тя, е Moody’s. „Той не говори публично за онова, което вероятно прави, за да влияе на управлението на компанията в настоящата криза, казва тя. Миналата пролет той знаеше, че рейтинговите агенции са дълбоко замесени във финансовата беда. След като тогава не продаде дела си в Moody’s, все пак би трябвало да обясни какво прави, за да подобри управлението.“ Междувременно Moody's вярва, че рейтинговата система може и да се нуждае от ремонт, но не е съвсем изпочупена. Майкъл Адлер, говорител на Moody's, съобщи, че ролята на компанията е била просто да прецени какви са шансовете даден емитент на дългови книжа да просрочи задълженията си, като в някои случаи отчита и възможността за правителствена намеса. Той твърди, че всеки, който прави предположения за цените на акции на тези емитенти въз основа на прогнозите на Moody's, всъщност не използва правилно информацията. В такъв случай инвеститорите, които не боравят с данните по подходящия начин, се оказват прекалено много. Според Джером Фонс, който напусна компанията през 2007 г. след реорганизация, Бъфет отдавна е разбрал, че връзката му с Moody's не е особено редна. Бъфет никога не е участвал в срещите на борда, казва той, и Berkshire никога не е закупувала още акции след придобиването на сегашния пакет през 2000 г. като част от сделката с тогавашната компания майка Dun & Bradstreet. Смята се, че Бъфет не ползва рейтингови агенции за дейността на Berkshire. Подобно на мнозина големи инвеститори той е наел свои анализатори. „Мисля, че с радост би продал акциите си в компанията. Но не може, казва Фонс. – Веднага щом се разбере, че продава, стойността на агенцията ще се срине.“ Едва ли можем да очакваме който и да било капиталист да се стреми към промяна, ако тя намалява печалбата му. Но Уорън Бъфет не е който и да е капиталист. За американската икономика той е най-доброто, което има под ръка за поста житейски гуру.
Оракулът от Омаха притежава 20% в Moody’s Corporation
18.03.2009 15:21:11
Дейвид Сегал, Ню Йорк таймс В годишното си обръщение до акционерите в Berkshire Hathaway Уорън Бъфет поощри инвеститорите да задават неудобни въпроси на срещата на акционерите през май. Ето един интересен въпрос, който може да ни хрумне, ако сме наблюдавали внимателно поведението на Бъфет: „Та какво смятате да правите по повод Moody’s?“ Бъфет, известен с прозвището Оракула от Омаха, притежава 20% в Moody’s Corporation, компанията майка на една от трите рейтингови агенции, които оценяват дълга, емитиран от корпорации и банки с цел набиране на капитал на фондовия пазар. В последните месеци Moody’s Investors Service и конкурентите й от Standard & Poor’s и Fitch Ratings играеха главни роли в почти всяка сцена от хоръра „Къде сбъркахме?“, който се изви в истински всепомитащ финансов ураган. Безпощадни критики Най-малко 10 от големите компании, които фалираха или бяха спасени през миналата година, са били оценени с инвестиционен рейтинг по времето, когато се сгромолясаха. Moody’s оцени дълга на Lehman Brothers с инвестиционен рейтинг А2 дни преди банкрута на банката. И именно Moody’s даде на необезпечения привилегирован дълг на American International Group оценка Аа3, по-висока дори от А2, седмица преди правителството да поеме контрола върху застрахователя през септември в първата фаза на онова, което по-късно прерасна в 170-милиардна спасителна акция. 78-годишният Бъфет е един от най-богатите хора в света, известен с острите безпощадни критики както към своите собствени бизнес начинания, така и към институционалните слабости на Уолстрийт. В същото време Оракулът е необичайно мълчалив по въпроса за конфликта на интереси в бизнес модела на рейтинговите агенции. А конфликтът е особено впечатляващ в неговия случай, защото една от компаниите, които Moody's оценява, е именно Berkshire. За протокола нейният Aaa рейтинг е със същата стойност, както получения от Standard & Poor’s. Миналата седмица Fitch за пръв път свали оценката на Berkshire. Бъфет отказа да ни даде интервю за написването на тази статия. Разбира се, на главата си има много по-големи проблеми от компания, която генерира по-малко от $2 млрд. от неговата 127-милиардна империя. Berkshire Hathaway е конгломерат, който Бъфет управлява от десетилетия. Наскоро той обяви най-лошите годишни резултати в историята си – през четвъртото тримесечие нетните приходи са паднали с 96% до $117 млн. „Късите“ продажби на акции на Berkshire Hathaway са станали популярна стратегия според Bloomberg News. Но да играеш срещу Бъфет никога не е било печеливша стратегия в дългосрочен план, а първокласните А-акции на компанията, които в момента се търгуват на близо $82 000, доста под 52-седмичното върхово ниво от $147 000, изглеждат доста привлекателни според много анализатори. Джъстин Фулър, партньор в Midway Capital Research and Management и блогър в Buffetologist, казва, че всеки, който сега купи акции в Berkshire, всъщност купува на цени от 2004 г. и получава гратис всичко, което Бъфет е постигнал оттогава насам. Бъфет наистина пазарува стремително. В последната година той посегна към своята мултимилиардна сметка и продаде акции в един куп компании, за да прибави други ценни активи към богатството си, което в момента включва преференциални акции на Goldman Sachs и General Electric. За всеки от двата пакета Berkshire получава по 10% годишно. Лоша преценка Същевременно Бъфет не прецени добре времето за закупуване на акции в ConocoPhillips, както и за придобиване на дялове в две ирландски банки, на които не им провървя. В годишното си обръщение той нарича тези решения някои от „глупавите (си) постъпки“ през 2008 г. Бъфет обаче не е словоохтолив относно дела си в Moody’s, а внимателните читатели на годишните му послания казват, че има навика да набляга прекалено много на някои грешки, за да избута в мъглата теми, за които предпочита да не говори. „Уорън заслужава признание за откровеността по повод грешките си, казва Алис Шрьодер, автор на биографията на Бъфет „Снежната топка“. Той обаче избира за кои да говори. А си заслужава да чуете и за „кучетата, които не лаят“.“ Едно от тези неми кучета, казва тя, е Moody’s. „Той не говори публично за онова, което вероятно прави, за да влияе на управлението на компанията в настоящата криза, казва тя. Миналата пролет той знаеше, че рейтинговите агенции са дълбоко замесени във финансовата беда. След като тогава не продаде дела си в Moody’s, все пак би трябвало да обясни какво прави, за да подобри управлението.“ Междувременно Moody's вярва, че рейтинговата система може и да се нуждае от ремонт, но не е съвсем изпочупена. Майкъл Адлер, говорител на Moody's, съобщи, че ролята на компанията е била просто да прецени какви са шансовете даден емитент на дългови книжа да просрочи задълженията си, като в някои случаи отчита и възможността за правителствена намеса. Той твърди, че всеки, който прави предположения за цените на акции на тези емитенти въз основа на прогнозите на Moody's, всъщност не използва правилно информацията. В такъв случай инвеститорите, които не боравят с данните по подходящия начин, се оказват прекалено много. Според Джером Фонс, който напусна компанията през 2007 г. след реорганизация, Бъфет отдавна е разбрал, че връзката му с Moody's не е особено редна. Бъфет никога не е участвал в срещите на борда, казва той, и Berkshire никога не е закупувала още акции след придобиването на сегашния пакет през 2000 г. като част от сделката с тогавашната компания майка Dun & Bradstreet. Смята се, че Бъфет не ползва рейтингови агенции за дейността на Berkshire. Подобно на мнозина големи инвеститори той е наел свои анализатори. „Мисля, че с радост би продал акциите си в компанията. Но не може, казва Фонс. – Веднага щом се разбере, че продава, стойността на агенцията ще се срине.“ Едва ли можем да очакваме който и да било капиталист да се стреми към промяна, ако тя намалява печалбата му. Но Уорън Бъфет не е който и да е капиталист. За американската икономика той е най-доброто, което има под ръка за поста житейски гуру.
Всичко това е чудесно, но моите пари си остават под дюшека
Според анализите на BarCap стагфлацията е възможен вариант в средносрочен план и за САЩ, и за Европа
31.03.2009 17:08:41
Тони Джаксън Както отбелязва самият Уорън Бъфет, прогнозите за поведението на пазара са на практика невъзможни. Ето защо, когато преди три седмици изказах мнение, че акциите ще се покачат и впоследствие американският фондов пазар скочи с 22% в рамките само на две седмици, знаех, че е време да спра да насилвам късмета си. Нищо не ни пречи обаче да си зададем въпроса дали поне на теория това покачване може да се запази. За целта първо ще разгледаме проучването на Barclays Capital. Теорията на BarCap се основава на три довода. Първо, в момента очакванията са толкова лоши, че лесно могат да бъдат надхвърлени. Второ, има признаци, че американската икономика вече е достигнала дъното. Трето, тази рецесия носи всички отличителни белези на класическа корекция в складовите запаси от стоки, така че обратът може да е много бърз. В първия си аргумент BarCap твърди, че прогнозите за приходите на компаниите от S&P 500 предполагат срив от 95% в американските корпоративни постъпления от най-високото до най-ниското им равнище. Това би било най-големият срив на печалбите, регистриран някога. Дори с взрива на финансовите институции тази прогноза изглежда доста крайна. Но дали инвеститорите гледат сериозно на нея? Анализаторите не успяха да предвидят кризата, така че последвалата промяна в позицията им няма кой знае каква тежест. Потребителското търсене в САЩ, а и в континентална Европа изглежда стабилно напоследък. Ако тенденцията се запази, гореспоменатата корекция в складовите запаси от стоки в някакъв момент ще поеме в обратна посока, тъй като производството пада много по-бързо от търсенето. BarCap обаче изтъква някои спънки. Първата е свързана с процента от доходите, който домакинствата спестяват. В САЩ той се покачи доста по-слабо, отколкото бихме предположили, съдейки по предходни кризи (в Азия и Скандинавските страни, например). Но ако домакинствата решат, че трябва сериозно да се заемат с изчистване на задълженията си, всички прогнози за търсенето излитат през прозореца. Това, разбира се, важи и за скока в стоковите запаси и корпоративните печалби. Ако пък търсенето наистина се покачи, много бързо ще се появи риск от скок в инфлацията. В резултат на количественото облекчаване в системата има много повече пари и ако темпото им на обращение внезапно се оживи редом с търсенето, резултатите могат да бъдат доста неприятни. Особено ако хората заподозрат, че правителствата имат скрити подбуди да облекчат огромното си дългово бреме чрез инфлация. Подобни опасения повишават инфлационните очаквания. Колкото до огромната разлика между реалното и оптималното производство – 70-те години доказаха, че тя не е бариера за нарастването на цените. BarCap заключава, че стагфлацията е възможен вариант в средносрочен план както за САЩ, така и за Европа. Дори и да е така, все още можем да твърдим, че всичко е калкулирано в крайната цена. Това ме води към втория обект на анализ – този на британския консултант Андрю Смитърс. Смитърс обича да се рови в официалните американски данни за корпоративните печалби, балансите и общия финансов поток. Той прилага две основни мерила към информацията – т. нар. “q” ratio (съпоставя пазарната цена на една компания със стойността на активите й) и коригираното към цикличните промени съотношение цена/доходи (пазарната цена на обикновените акции, разделена на годишните доходи за една). И в двата случая BarCap изчислява, че според представените данни акциите са под реалната им себестойност. Смитърс обаче вероятно ще достигне до друго заключение. Според данните в края на миналата година нетното състояние на американските корпорации е понесло доста тежък спад. Могат да се очакват още дори само поради факта, че отчисленията върху недвижимите имоти все още не са изчерпали ефекта си. Смитърс смята, че за да изчисли средните приходи за последните десет години, трябва да извади печалбата от преоценката на стойността на недвижимите имоти и други активи съобразно пазарната им цена през последното десетилетие, тъй като те не са присъствали в предходните данни. Става въпрос за смайващите 22% от общите приходи на не финансовите корпорации за периодa. Според резултатите S&P е бил малко над справедливата си стойност дори преди последното покачване на акциите. При предходни тежки случаи на мечи пазар индексът е падал най-много до 45% под справедливата стойност. Предвид всичко това приятно е да чуем от Смитърс, че европейските пазари всъщност изглеждат под реалните стойности. За това обаче може би има причина. Доказателство номер три идва от екипа на Société Généralе, който проучва глобалните приходи за 2008 г. Като изключим от сметките банките и петролните компании, американските оперативни маржове за миналата година са били 10,3%. За сравнение средната им стойност за последните 25 години е 10,1%, а най-ниското им равнище - 7,1%. В Европа обаче маржовете останаха на рекордно високото ниво от 10% при средна стойност за последните 25 години от 6,6% и най-ниско равнище от 3,9%. Société Généralе отбелязва, че тези маржове са чувствителни към нивото на продажбите, което вещае изключително тежка година. И пак, разбира се, всичко това може и да е калкулирано в цената. Вече казах, че не съм готов да рискувам с нови краткосрочни прогнози. Моите пари ще си останат под дюшека.
Според анализите на BarCap стагфлацията е възможен вариант в средносрочен план и за САЩ, и за Европа
31.03.2009 17:08:41
Тони Джаксън Както отбелязва самият Уорън Бъфет, прогнозите за поведението на пазара са на практика невъзможни. Ето защо, когато преди три седмици изказах мнение, че акциите ще се покачат и впоследствие американският фондов пазар скочи с 22% в рамките само на две седмици, знаех, че е време да спра да насилвам късмета си. Нищо не ни пречи обаче да си зададем въпроса дали поне на теория това покачване може да се запази. За целта първо ще разгледаме проучването на Barclays Capital. Теорията на BarCap се основава на три довода. Първо, в момента очакванията са толкова лоши, че лесно могат да бъдат надхвърлени. Второ, има признаци, че американската икономика вече е достигнала дъното. Трето, тази рецесия носи всички отличителни белези на класическа корекция в складовите запаси от стоки, така че обратът може да е много бърз. В първия си аргумент BarCap твърди, че прогнозите за приходите на компаниите от S&P 500 предполагат срив от 95% в американските корпоративни постъпления от най-високото до най-ниското им равнище. Това би било най-големият срив на печалбите, регистриран някога. Дори с взрива на финансовите институции тази прогноза изглежда доста крайна. Но дали инвеститорите гледат сериозно на нея? Анализаторите не успяха да предвидят кризата, така че последвалата промяна в позицията им няма кой знае каква тежест. Потребителското търсене в САЩ, а и в континентална Европа изглежда стабилно напоследък. Ако тенденцията се запази, гореспоменатата корекция в складовите запаси от стоки в някакъв момент ще поеме в обратна посока, тъй като производството пада много по-бързо от търсенето. BarCap обаче изтъква някои спънки. Първата е свързана с процента от доходите, който домакинствата спестяват. В САЩ той се покачи доста по-слабо, отколкото бихме предположили, съдейки по предходни кризи (в Азия и Скандинавските страни, например). Но ако домакинствата решат, че трябва сериозно да се заемат с изчистване на задълженията си, всички прогнози за търсенето излитат през прозореца. Това, разбира се, важи и за скока в стоковите запаси и корпоративните печалби. Ако пък търсенето наистина се покачи, много бързо ще се появи риск от скок в инфлацията. В резултат на количественото облекчаване в системата има много повече пари и ако темпото им на обращение внезапно се оживи редом с търсенето, резултатите могат да бъдат доста неприятни. Особено ако хората заподозрат, че правителствата имат скрити подбуди да облекчат огромното си дългово бреме чрез инфлация. Подобни опасения повишават инфлационните очаквания. Колкото до огромната разлика между реалното и оптималното производство – 70-те години доказаха, че тя не е бариера за нарастването на цените. BarCap заключава, че стагфлацията е възможен вариант в средносрочен план както за САЩ, така и за Европа. Дори и да е така, все още можем да твърдим, че всичко е калкулирано в крайната цена. Това ме води към втория обект на анализ – този на британския консултант Андрю Смитърс. Смитърс обича да се рови в официалните американски данни за корпоративните печалби, балансите и общия финансов поток. Той прилага две основни мерила към информацията – т. нар. “q” ratio (съпоставя пазарната цена на една компания със стойността на активите й) и коригираното към цикличните промени съотношение цена/доходи (пазарната цена на обикновените акции, разделена на годишните доходи за една). И в двата случая BarCap изчислява, че според представените данни акциите са под реалната им себестойност. Смитърс обаче вероятно ще достигне до друго заключение. Според данните в края на миналата година нетното състояние на американските корпорации е понесло доста тежък спад. Могат да се очакват още дори само поради факта, че отчисленията върху недвижимите имоти все още не са изчерпали ефекта си. Смитърс смята, че за да изчисли средните приходи за последните десет години, трябва да извади печалбата от преоценката на стойността на недвижимите имоти и други активи съобразно пазарната им цена през последното десетилетие, тъй като те не са присъствали в предходните данни. Става въпрос за смайващите 22% от общите приходи на не финансовите корпорации за периодa. Според резултатите S&P е бил малко над справедливата си стойност дори преди последното покачване на акциите. При предходни тежки случаи на мечи пазар индексът е падал най-много до 45% под справедливата стойност. Предвид всичко това приятно е да чуем от Смитърс, че европейските пазари всъщност изглеждат под реалните стойности. За това обаче може би има причина. Доказателство номер три идва от екипа на Société Généralе, който проучва глобалните приходи за 2008 г. Като изключим от сметките банките и петролните компании, американските оперативни маржове за миналата година са били 10,3%. За сравнение средната им стойност за последните 25 години е 10,1%, а най-ниското им равнище - 7,1%. В Европа обаче маржовете останаха на рекордно високото ниво от 10% при средна стойност за последните 25 години от 6,6% и най-ниско равнище от 3,9%. Société Généralе отбелязва, че тези маржове са чувствителни към нивото на продажбите, което вещае изключително тежка година. И пак, разбира се, всичко това може и да е калкулирано в цената. Вече казах, че не съм готов да рискувам с нови краткосрочни прогнози. Моите пари ще си останат под дюшека.
Търсене на пукнатини в пазарната теория
Според теорията фондовата борса не може да бъде победена с редовна стратегия
07.06.2009 16:41:18
Джо Носера
New York Times
Вече няколко месеца уважаваният пазарен стратег в компанията за управление на институционални активи GMO Джереми Грантъм оплаква ... Какво мислите? Хипотезата за ефективността на пазара.
Известна ви е хипотезата за ефективния пазар, нали? Тази теория, родена във финансовия департамент на Чикагския университет и дълго господстваща в академичните среди, гласи, че фондовият пазар не може да бъде победен с редовна стратегия, защото всичката важна информация вече е налична в цените на ценните книжа. С други думи, фондовият пазар е рационален.
Няколко сериозни удара
В последното десетилетие хипотезата за ефективния пазар, която бе издигната в ранг на догма от началото на 70-те, понесе няколко сериозни удара. Първият дойде от възхода на бихейвиористичната икономическа теория, чиито поддръжници, като Ричард Х. Тейлър от Чикагския университет и Робърт Дж. Шилър от Йейл, убедително показаха, че масовата психология, стадното поведение и подобните феномени имат значителен ефект върху цените на акциите. От което следва, че пазарът в крайна сметка не е чак толкова ефективен. След това се появи и едно доста по-осезаемо доказателство – дотком балонът, бързо последван от жилищния балон.
Напоследък се затрудняваме да намерим човек, дори в Университета в Чикаго, който да твърди, че пазарът е напълно ефективен. Дори Грантъм, който критикуваше хипотезата на ефективния пазар много преди критиката да дойде на мода, едва ли е спокоен от нейния упадък. Според него тя е нанесла доста щети в своя апогей, с които все още се борим. Колко ли? Според Грантъм хипотезата за ефективния пазар е повече или по-малко пряко отговорна за финансовата криза.
„В своето желание за математически ред и елегантни модели, пише той в писмото си до клиентите на фирмата по-рано тази година, икономическата върхушка изигра зле ролята си на черната овца“, да не споменаваме „откровените изблици на ирационалност“.
И продължава: „Невероятно неточната теория за ефективния пазар бе приета изцяло на доверие от много от финансовите ни лидери, а отчасти - от почти всички. Тя обаче внушаваше доверие към икономическата и правителствената върхушка, дори след като летално опасната комбинация от балони на активите, хлабав контрол, зловредни инициативи и дяволито сложни инструменти ни докара сегашното бедствие. Разбира се, нито едно от тях не може да се случва в един рационален, ефективен свят. Май това си мислеха те. И най-ужасната част от тази вяра беше, че тя доведе до хронично подценяване на опасностите от спукването на балоните на активите.“
Не мога да не мисля за тирадата на Грантъм, докато чета новата книга на Джъстин Фокс „Митът за рационалния пазар“ - вълнуваща история за онова, което скоро може да стане известно като възхода и упадъка на хипотезата за ефективността на пазара.
Фокс е бизнес колумнист на сп. „Тайм“ (и бивш мой колега), който отдавна се интересува от академичните теории за финансовите феномени. Неговата теза е, че идеята на стратезите на ефективния пазар е била доста добра в първоначалния си вид. Увити в своите академични пашкули, заети с писане на текстове на своя си математически жаргон, техните теории са развили вътрешна логика, която се е оказала доста далеч от пазарните реалности. Затова цяла група млади икономисти - бихейвиористите, е трябвало да тласнат професията обратно в реалността.
Като отглас от думите на Грантъм звучат твърденията на Фокс, че хипотезата за ефективния пазар е изиграла извънмерна роля в оформянето на начина, по който страната мисли и действа в последните над 30 години. Фокс обаче смята, че не всички последици от него са непременно лоши. Колкото до въпроса дали една академична теория от чикагската люпилня е предизвикала финансовата криза, достатъчно е да отговорим, че някои въпроси никога няма да получат абсолютно сигурен отговор. Което не значи, че не трябва да бъдат задавани.
„Няма лесни начини за победа над пазара“, сподели Фокс в разговор с мен преди няколко дена. Има един-единствен урок, който хипотезата за ефективния пазар със сигурност ни е научила, и той е, че не можем да победим пазара. А и мнозинството професионални валутни мениджъри също не могат да победят пазара, поне не и твърде често.
Според Фокс голяма част от първите академични изследвания, които раждат теорията за ефективния пазар, са целели просто да покажат, че и най-предсказуемите фондови таблици са възхваляван вуду-трик. Само защото някакъв модел е бил развит, не значи, че той ще продължава да бъде следван, нито че има някакво реално покритие.
Няма безплатен обяд
Цели дисертации бяха написани само за да покажат как 20 произволно избрани акции на компании се представят по-добре от активно управлявани взаимни фондове. Оттук и изразът „произволна разходка“, която подсказва за почти реалната невъзможност да се побеждава пазарът достатъчно често. Бихейвиористът Тейлър уверява, че доказателствата за тази точка, наречена от него „принцип за несъществуването на безплатен обяд“, са ясни и достатъчно убедителни.
Това прозрение доведе до възхода на пасивните индексни фондове, които просто отразяват пазара, вместо да се опитват да го победят. Освен ако не сте Уорън Бъфет, именно индексният фонд е мястото, в което трябва да държите парите си. Дори хората, които не следват този съвет, знаят, че е най-разумно да го направят.
Грантъм е сред първите застъпници на индексните фондове, предимно за неизкусни инвеститори, които нямат надежда да надхитрят пазара. Той обаче вярва, че професионалистите би следвало да са се справили по-добре точно защото „пазарът е пълен с неефективни елементи от първостепенно качество“.
„Отклоненията са невъобразими, твърдеше той по време на обяда ни наскоро. Жилищният пазар в САЩ през 2007 г. Япония през 80-те. Nasdaq. През 2000 г. акциите на растежа (на компании с нарастващ пазарен дял) бяха три пъти над справедливата им стойност. През 2000 г. сп. „Икономист“ ни цитира, че Nasdaq ще падне със 75%. В света на ефективността подобни събития не биха могли да се случат в рамките на един човешки живот. Ако пазарът бе наистина ефективен, акциите на растежа биха били с перманентно по-високи стойности.“
Според теорията фондовата борса не може да бъде победена с редовна стратегия
07.06.2009 16:41:18
Джо Носера
New York Times
Вече няколко месеца уважаваният пазарен стратег в компанията за управление на институционални активи GMO Джереми Грантъм оплаква ... Какво мислите? Хипотезата за ефективността на пазара.
Известна ви е хипотезата за ефективния пазар, нали? Тази теория, родена във финансовия департамент на Чикагския университет и дълго господстваща в академичните среди, гласи, че фондовият пазар не може да бъде победен с редовна стратегия, защото всичката важна информация вече е налична в цените на ценните книжа. С други думи, фондовият пазар е рационален.
Няколко сериозни удара
В последното десетилетие хипотезата за ефективния пазар, която бе издигната в ранг на догма от началото на 70-те, понесе няколко сериозни удара. Първият дойде от възхода на бихейвиористичната икономическа теория, чиито поддръжници, като Ричард Х. Тейлър от Чикагския университет и Робърт Дж. Шилър от Йейл, убедително показаха, че масовата психология, стадното поведение и подобните феномени имат значителен ефект върху цените на акциите. От което следва, че пазарът в крайна сметка не е чак толкова ефективен. След това се появи и едно доста по-осезаемо доказателство – дотком балонът, бързо последван от жилищния балон.
Напоследък се затрудняваме да намерим човек, дори в Университета в Чикаго, който да твърди, че пазарът е напълно ефективен. Дори Грантъм, който критикуваше хипотезата на ефективния пазар много преди критиката да дойде на мода, едва ли е спокоен от нейния упадък. Според него тя е нанесла доста щети в своя апогей, с които все още се борим. Колко ли? Според Грантъм хипотезата за ефективния пазар е повече или по-малко пряко отговорна за финансовата криза.
„В своето желание за математически ред и елегантни модели, пише той в писмото си до клиентите на фирмата по-рано тази година, икономическата върхушка изигра зле ролята си на черната овца“, да не споменаваме „откровените изблици на ирационалност“.
И продължава: „Невероятно неточната теория за ефективния пазар бе приета изцяло на доверие от много от финансовите ни лидери, а отчасти - от почти всички. Тя обаче внушаваше доверие към икономическата и правителствената върхушка, дори след като летално опасната комбинация от балони на активите, хлабав контрол, зловредни инициативи и дяволито сложни инструменти ни докара сегашното бедствие. Разбира се, нито едно от тях не може да се случва в един рационален, ефективен свят. Май това си мислеха те. И най-ужасната част от тази вяра беше, че тя доведе до хронично подценяване на опасностите от спукването на балоните на активите.“
Не мога да не мисля за тирадата на Грантъм, докато чета новата книга на Джъстин Фокс „Митът за рационалния пазар“ - вълнуваща история за онова, което скоро може да стане известно като възхода и упадъка на хипотезата за ефективността на пазара.
Фокс е бизнес колумнист на сп. „Тайм“ (и бивш мой колега), който отдавна се интересува от академичните теории за финансовите феномени. Неговата теза е, че идеята на стратезите на ефективния пазар е била доста добра в първоначалния си вид. Увити в своите академични пашкули, заети с писане на текстове на своя си математически жаргон, техните теории са развили вътрешна логика, която се е оказала доста далеч от пазарните реалности. Затова цяла група млади икономисти - бихейвиористите, е трябвало да тласнат професията обратно в реалността.
Като отглас от думите на Грантъм звучат твърденията на Фокс, че хипотезата за ефективния пазар е изиграла извънмерна роля в оформянето на начина, по който страната мисли и действа в последните над 30 години. Фокс обаче смята, че не всички последици от него са непременно лоши. Колкото до въпроса дали една академична теория от чикагската люпилня е предизвикала финансовата криза, достатъчно е да отговорим, че някои въпроси никога няма да получат абсолютно сигурен отговор. Което не значи, че не трябва да бъдат задавани.
„Няма лесни начини за победа над пазара“, сподели Фокс в разговор с мен преди няколко дена. Има един-единствен урок, който хипотезата за ефективния пазар със сигурност ни е научила, и той е, че не можем да победим пазара. А и мнозинството професионални валутни мениджъри също не могат да победят пазара, поне не и твърде често.
Според Фокс голяма част от първите академични изследвания, които раждат теорията за ефективния пазар, са целели просто да покажат, че и най-предсказуемите фондови таблици са възхваляван вуду-трик. Само защото някакъв модел е бил развит, не значи, че той ще продължава да бъде следван, нито че има някакво реално покритие.
Няма безплатен обяд
Цели дисертации бяха написани само за да покажат как 20 произволно избрани акции на компании се представят по-добре от активно управлявани взаимни фондове. Оттук и изразът „произволна разходка“, която подсказва за почти реалната невъзможност да се побеждава пазарът достатъчно често. Бихейвиористът Тейлър уверява, че доказателствата за тази точка, наречена от него „принцип за несъществуването на безплатен обяд“, са ясни и достатъчно убедителни.
Това прозрение доведе до възхода на пасивните индексни фондове, които просто отразяват пазара, вместо да се опитват да го победят. Освен ако не сте Уорън Бъфет, именно индексният фонд е мястото, в което трябва да държите парите си. Дори хората, които не следват този съвет, знаят, че е най-разумно да го направят.
Грантъм е сред първите застъпници на индексните фондове, предимно за неизкусни инвеститори, които нямат надежда да надхитрят пазара. Той обаче вярва, че професионалистите би следвало да са се справили по-добре точно защото „пазарът е пълен с неефективни елементи от първостепенно качество“.
„Отклоненията са невъобразими, твърдеше той по време на обяда ни наскоро. Жилищният пазар в САЩ през 2007 г. Япония през 80-те. Nasdaq. През 2000 г. акциите на растежа (на компании с нарастващ пазарен дял) бяха три пъти над справедливата им стойност. През 2000 г. сп. „Икономист“ ни цитира, че Nasdaq ще падне със 75%. В света на ефективността подобни събития не биха могли да се случат в рамките на един човешки живот. Ако пазарът бе наистина ефективен, акциите на растежа биха били с перманентно по-високи стойности.“
Бъфет продължава да изкупува облигации
09.06.2009 19:43:49
Ръководената от милиардера Уорън Бъфет компания Berkshire Hathaway се е насочила към активни инвестиции в общински облигации. За последните девет месеца експозицията в този вид инструменти е скочила от 2,05 на 4,05 млрд. долара, като причината за това е „невъобразимата доходност“, която те предлагат, според Бъфет.
Berkshire се е насочила към изкупуване на облигации на фона на силно ограничени покупки на акции. Възможността за придобиване на облигации е дошла заради добрите кешови наличности на компанията. В момент, когато хедж фондовете и взаимните фондове са били притиснати от маржин колове, компанията на Бъфет е успяла да реализира добри сделки.
„Умелите инвеститори прибраха добри печалби. За хора като Бъфет, които са разбрали, че принципите на инвестиране в стойност (т.нар. value investments) не се променят независимо от обстоятелствата, имаше някои отлични възможности, смята Джанет Таваколи, автор на книгата Dear Mr. Buffet, цитиран от „Блумбърг“.
През първото тримесечие на годината Berkshire е инвестирала 624 млн. долара в акции, което е най-ниската сума от поне 2005 година насам. В същото време кешовата наличност се е свила до нива под 20 млрд. долара в резултат на първата годишна загуба на компанията за последните поне 20 години.
09.06.2009 19:43:49
Ръководената от милиардера Уорън Бъфет компания Berkshire Hathaway се е насочила към активни инвестиции в общински облигации. За последните девет месеца експозицията в този вид инструменти е скочила от 2,05 на 4,05 млрд. долара, като причината за това е „невъобразимата доходност“, която те предлагат, според Бъфет.
Berkshire се е насочила към изкупуване на облигации на фона на силно ограничени покупки на акции. Възможността за придобиване на облигации е дошла заради добрите кешови наличности на компанията. В момент, когато хедж фондовете и взаимните фондове са били притиснати от маржин колове, компанията на Бъфет е успяла да реализира добри сделки.
„Умелите инвеститори прибраха добри печалби. За хора като Бъфет, които са разбрали, че принципите на инвестиране в стойност (т.нар. value investments) не се променят независимо от обстоятелствата, имаше някои отлични възможности, смята Джанет Таваколи, автор на книгата Dear Mr. Buffet, цитиран от „Блумбърг“.
През първото тримесечие на годината Berkshire е инвестирала 624 млн. долара в акции, което е най-ниската сума от поне 2005 година насам. В същото време кешовата наличност се е свила до нива под 20 млрд. долара в резултат на първата годишна загуба на компанията за последните поне 20 години.
Топдестинации за финансови експерти
От Уолстрийт до Лувъра се пазят закони и места, белязали корпоративната история на света
07.06.2009 16:06:10
Казват, че да потъркаш ноздрите на бика от Уолстрийт носело късмет.
Всеки си има любима дестинация. Някои са луди по плажовете, други обичат да разглеждат катедрали и паметници. А кои обаче са световните центрове, които всеки уважаващ себе си финансов маниак трябва да посети? Изданието Investopedia.com подбра някои топдестинации за феновете на финансите, цитирани от profit.bg
Ако имате път към Ню Йорк, разходете се из Долен Манхатън - това е домът на Нюйоркската фондова борса. Там се намират и главните квартири на едни от най-големите американски инвестиционни банки и брокерски къщи. Не забравяйте да се снимате до бика на Уолстрийт - когато се върнете, ще показвате с гордост на всичките си приятели как сте застанали небрежно до 7-тонната бронзова статуя. Много трейдъри търкат ноздрите на бика и казват, че това носело късмет.
В сградата на американския златен резерв във Форт Нокс, Кентъки, по данни на финансовото министерство се пазят 147.3 млн. унции злато. За да ви пуснат вътре, е необходимо да имате заповед от президента, така че можете да разгледате сградата само отвън.
Истинските маниаци на тема финанси и инвестиране не само че са изчели всичко, написано от Бъфет, ами и са видели дома му в Омаха. В тази къща Бъфет е живял по времето, когато е спечелил първия си долар като разносвач на вестници. Той все още притежава къщата и живее в нея през по-голямата част от годината.
В хотел Mount Washington, Бретън Уудс, Ню Хемпшир, през 1944 г. се е състояла конференцията Бретън Уудс, която е довела до създаването на Международния валутен фонд. Хотелът е известен още с прекрасните голф игрища около него и със близките ски писти.
Кайманските острови се намират на около 480 мили южно от Маями и са известни като най-голямата офшорна зона в света. Ако искате нещо по-авантюристично, отидете на остров Борнео. Дълбоко в джунглите на Бусанг се намират мините Bre-X Minerals. Говори се, че там са най-големите златни залежи в света.
Остров Джекил, Джорджия, добива известност, след като през 1886-а става частен клуб за някои от най-богатите капиталисти като Дж. П. Морган, Уилям Рокфелер и Уилям Вандербилт. Точно там се провежда и тайната среща на най-значимите американски финансисти през 1910 г. или срещата, на която се договаря създаването на Фед. В Лувъра в Париж са изложени законите на Хамураби - първите в света закони, регламентиращи отношенията между кредитори и кредитополучатели.
Топмилиардери спасяват филантропията на тайна среща
Общото им състояние е 125 млрд. долара, дарили са над $72,5 млрд. за благотворителност от 1996 г. досега
22.05.2009 19:30:51
Снимка: ЕПА/БГНЕС
„Класа“
Едни от най-богатите хора в света се събраха на тайна среща в Ню Йорк, организирана от фондацията на Бил и Мелинда Гейтс, за да обсъдят възможностите за намаляване на социалното напрежение по света, разкриха американски медии. Освен най-богатият човек на планетата Бил Гейтс, на сбирката са присъствали чернокожата Опра Уинфри, основният му конкурент Уорън Бъфет и още 4-5 знакови личности. Те са обсъждали в продължение на 6 часа какво трябва да се направи, за да се увеличи благотворителността в условията на глобална криза.
Филантропите, участвали в срещата, са дарили повече от 72,5 млрд. долара за благородни каузи от 1996 г. досега, показват данни на Chronicle of Philanthropy.
Сбирката се е състояла на „закрити врата“ в университета „Рокфелер“ още на 5 май, но чак сега става достояние на медиите. Сред VIP поканените са били създателят на CNN Тед Търнър, Джордж Сорос и кметът на Ню Йорк Майкъл Блумбърг.
Въпреки благородната цел, никой от участниците не е посочил какво точно са обсъждали. Все пак според близък до събитието участник, богаташите са разменили идеи как да повишат нивото на филантропия. Според сайта IrishCentral.com, всеки от гостите е имал по 15 минути, за да изложи вижданията си за глобалния икономически климат, нивото на благотворителност и какво трябва да направят най-богатите.
„Досега толкова много влиятелни хора не се бяха срещали на едно място. Получи се чудесна дискусия и участниците обещаха да продължат диалога и занапред“, коментира съветничката на фондацията на Бил и Мелинда Гейтс Патриша Стоунсифър, цитирана от ABCNews.com. Според нея сред засегнатите теми са били здравеопазването по света, стипендиите и образованието.
„Всяка от организациите на милиардерите си има отделна сфера на влияние. Гейтс например е фокусирал усилията си в световното здраве, създателят на CNN Тед Търнър – в опазване на околната среда, а Сорос се е заел да защитава гражданските права“, коментира Боб Отенхоф, изп. директор на Guidestar - компания, която следи дейността на организациите с идеална цел. За периода 1997-2006 г. Търнър е дарил 1,6 млрд. долара, като 1 милион е бил предназначен за Обединените нации. Фондовият мениджър и Нобелов лауреат Сорос пък е заделил 9 млрд. долара, като само за четири години, от 2002 до 2006, е предоставил благотворително 1,1 млрд. По-голямата част от средствата са били разпределени от семейната организация Open Society Institute.
Данните на списание Portfolio показват, че създателят на Microsoft и най-богат мъж на планетата Бил Гейтс е предоставил безвъзмездно 13,7 млрд. долара между 2002 и 2008 г. Основният му конкурент – Уорън Бъфет, собственик на конгломерата Berkshire Hathaway, е дал за благотворителни каузи 46,1 млрд. долара, като през 2006 г. е увеличил с 31 млрд. долара капитала на фондацията на Бил и Мелинда Гейтс. Чернокожата перла Опра Уинфри е дарила 50 милиона през 2007 г., Майкъл Блумбърг – 205 млн. за 2007 и 2008 г., Ели Броуд – 100 млн. за миналата година, а финансистът Питър Питърсън - 1 млрд.
По-голямата част от топбогаташите са отделили от банковите си сметки пари, които сами са изработили. Общото богатство на участвалите в „тайната среща“ се оценява на 125 млрд. долара. По мнението на Стейси Палмър, главен редактор на Chronicle of Philanthropy, благотворителните организации преживяват тежки времена, защото даренията са намалели драстично.
Бъфет и други пукнатини в теорията за ефективния пазар
Всеки свой удар обясняваме със собствената си съобразителност, а не с факта, че цените очевидно са били нереално ниски
30.06.2009 17:05:12
Уорън Бъфет се извиси над всички не само защото бе достатъчно умен да не се впуска в сектора, а защото му бе позволено да стои настрана.
Снимка: ЕПА/БГНЕС
Тони Джаксън
Като човек, който от цяла вечност опява за слабостите на Хипотезата за ефективния пазар, съм леко разочарован от сегашния порой материали, защитаващи същата позиция. Ей така, просто от инат, ще обърна въпроса.
Какво толкова не й е наред на теорията за ефективния пазар?
Няма нищо чудно в появата на тези писания точно сега. Липсата на вяра в ефективните пазари е естествено следствие от балоните. Първите ми спомени от подобен изблик (сега ще си издам годините) са за периода след срива от 1987 г.
В такива времена онези, които опират пешкира, съвсем естествено обвиняват ирационалността на пазара за твърде високите цени. Обратното обаче не е валидно. Всеки свой удар в покачващ се пазар обясняваме със собствената си съобразителност, а не с факта, че цените очевидно са били нереално ниски.
Когато говорим за ефективни пазари, трябва да се пазим от някои заблуди. Първата е, че според теорията пазарната цена е точната. Всъщност в нея се казва просто, че тази цена по всяка вероятност е по-вярна от останалите достъпни алтернативи.
По-нататък ще се върна към понятието „вярна“. Много хора виждат в хипотезата твърдението, че пазарните цени представляват сума от наличната информация. Всъщност те отразяват средната стойност.
Ето ви един елементарен пример. Аз предлагам да купя от вас картина със съзнанието, че вече имам купувач, който ще плати двойно за нея (вие не знаете това). Вие приемате, защото знаете, а аз не, че картината е фалшификат.
В конкретния пазар нито една от страните не е напълно информирана, но това не е от значение. Те действат въз основа на известното им и така се установява цена.
Подобен модел действа в т.нар. консенсусни прогнози. Ако тя казва, че компанията Х ще спечели $1,95 за акция, това е просто средноаритметичното от предвижданията на анализаторите. Всъщност е напълно възможно никой от тях да не е посочил сума от $1,95. Не че ще си го признаят.
Щом пазарната цена е просто някаква усреднена стойност, значи всеки с по-добра информация може да победи пазара. Тук не говорим за вътрешна информация, а просто за по-добър поглед върху общодостъпната.
Подобно нещо се твърдеше за най-големите и печеливши инвестиционни банки с основанието, че те извличат предимство от факта, че виждат най-голяма част от активността на световните пазари. Дори това да е вярно, преимуществото е било толкова незначително, че трябва да е бил нужен огромен ливъридж за някаква рентабилност.
Това обяснява защо в кредитния балон процъфтяваха банковите отдели, занимаващи се с търговия за собствена сметка. След срива дейността им постепенно бе редуцирана.
Друго възражение срещу ефективните пазари е това, което можем да наречем „ефекта Уорън Бъфет“ - няколко личности показаха, че могат да надхитрят пазара.
В известен смисъл това виждане ми се е струвало не толкова невярно, колкото неуместно. Огромен брой хора по света могат да свирят на пиано криво-ляво, но само единици са виртуозите в състояние да изпълнят „Трансцедентални етюди” на Лист.
Образно казано, истината за посредствените пианисти е, че за тях изследванията са невъзможни за свирене. Нищо че някой някъде по света може да се справи - ако не сте сред малцината избрани, просто си губите времето в опити.
Аргументът за Бъфет е валиден в по-широк и интересен смисъл. Разбира се, ако приемем, че пазарната цена е вярната. Вярна, но за кого и в кой момент?
Въпросът може да бъде поставен по различен начин. Очевидно участниците в пазара, които заедно определят цените, се стремят да натрупат печалба или най-малкото да избегнат загуба. В какъв контекст обаче и за какъв времеви отрязък?
В кредитния балон цели класове ценни книжа бяха движени от ливъридж. Доминацията на фондовете, правещи бързи пари, и банковите отдели за собствена търговия бе толкова голяма, че на практика те определяха цените. Получените равнища бяха точните, докато ливъриджът се крепеше, но не и след това. Институциите, които работеха с реални пари, смятаха тези цени за грешни, но не ги оспориха своевременно и равнищата се задържаха известно време.
Тези играчи търпят влиянието и на други силни диспропорции. В технологичния бум например разумните фондови мениджъри знаеха, че цените, на които се котираха дотком акциите, са налудничави. Все пак им се наложи да купуват, тъй като бумът продължи няколко години, а резултатите им се оценяват на тримесечна база.
В този контекст Бъфет се извиси над всички – не само защото бе достатъчно умен да не навлиза в сектора, а защото му бе позволено да стои настрана.
Това е основната слабост на Хипотезата за ефективния пазар. Не можете да победите пазара днес или следващата седмица. В дългосрочен план обаче това е възможно, при условие че не преследвате целта на всички останали или поне не по същото време.
Компании
Петролните гиганти доминират във Fortune 500
Royal Dutch Shell оглави класацията с чиста печалба от 26 млрд. долара
09.07.2009 15:19:03
1.Exxon Mobil регистрира с 15 млрд. долара по-малък оборот от първенеца.
Най-големите производители на петрол доминират тотално в класацията на 500-те най-големите компании в света, подредени от американското списание „Форчън“. Англо-холандската Royal Dutch Shell е поставена под номер едно, а нейни подгласници в първата десетка са още шест фирми за добив, преработка и търговия с черно злато. Миналата година Royal Dutch Shell е бил на трето място в престижното подреждане. Петролният гигант е отчел продажби в размер на 458,36, което е с 1 5 млрд. долара повече от резултатите на Exxon Mobil.
Най-големият производител на петрол в Европа няма намерение да намалява оборотите: Shell смело ще инвестира до 18 млрд. долара в завод в Катар, който ще превръща природен газ в по-чисто изгарящо дизелово гориво, пише щатското издание. Компанията се надява заводът Pearl GTL да започне да развива дейност до 2010 г. и очаква той да произвежда достатъчно гориво за 160 000 автомобила на ден.
Изтеклата година обаче не е била толкова успешна за победителя от 2007 г. Най-голямата верига магазини за търговия на дребно в света Wal-Mart пада от първото място до номер 3 в класацията. Акциите на компанията бяха най-добре представящите се в Dow Jones през миналата година, след като притиснатите от липса на средства компании се стичаха масово в магазините на Wal-Mart, търсейки изгодни цени. Компанията губи челната си позиция в класацията, но отчита 30 млрд. долара допълнителни продажби през 2008 г. Ръстът се дължи основно на двуцифрено повишение на продажбите в международните й магазини (щатските продажби нарастват само с 6%). Само Wal-Mart Китай открива 28 магазина през миналата година. Перспективите през Wal-Mart за тази година са обещаващи, тъй като потребителите продължават да търсят изгодни цени в условията на рецесия.
Както и в предходната година, второто място в класацията е за Exxon Mobil. Независимо от колебанията в цената на петрола от 146 долара до около 45 долара за барел Exxon отчита 443 млрд. долара приходи и 45 млрд. долара печалба за миналата година. Компанията е разпределила и 40 млрд. долара под формата на дивидент, което е с 4.4 млрд. долара повече от 2007 г. Exxon инвестира усилено в нарастващото търсене на втечнен природен газ, като ще изгради четири нови завода през 2009 г. на обща стойност 20 млрд. долара. Всеки от заводите ще произвежда 7.8 млн. тона втечнен природен газ годишно.
Британската петролна компания British Petroleum (BP) запазва четвъртата си позиция в класацията. След силното начало на миналата година печалбата на BP за първите две тримесечия възлиза на внушителните 17 млрд. долара. Компанията обаче пострада от спада в цената на петрола, отчитайки печалба за четвъртото тримесечие в размер на 3.3 млрд. долара.
BP обаче продължи напред, представяйки нова платформа в Мексиканския залив, наречена Thunder Horse, която добива 200 000 барела петролен еквивалент дневно и помогна на компанията да си спечели прозвището „най-големия производител в залива".
Челната петица се оформя от Chevron, която се изкачва с едно място нагоре в сравнение с предходната година. Chevron, която традиционно е втората щатска петролна компания след Exxon, увеличава печалбата си с 28% през 2008 г. Модерните рафинерии на Chevron й помагат да намали загубите от спада в цената на суровия петрол през втората половина на годината. В предходните години Chevron успяваше да компенсира спада в производството от петролните й полета с придобивания, нарастващи цени на петрола и бизнеса, свързан с рафиниране.
Производството на компанията е по-малко в сравнение с преди пет години и Chevron ще отдели 23 млрд. долара, за да увеличи полетата си в чужбина и рафинериите си. Изплащането на инвестицията ще отнеме известно време, ако цената на петрола остане ниска. Положителното за Chevron при ниските цени на петрола е, че гигантът може да придобива малките конкуренти на ниски цени. От осмо място през 2007 г. през миналата година Total се изкачва до 6-о. Компанията, базирана в покрайнините на Париж, е в отлично състояние и се устремява към нови територии за сондаж. Тя буквално изхвърли Chevron и ConocoPhillips от 25% от полетата за добив на природен газ в Русия и оферира китайското правителство за проучване и добив на енергоресурси във Вътрешна Монголия.
Въпреки настъплението на французите ConocoPhillips е успяла за една година да се придвижи от 10-а на 7-а позиция. Инвестиционната програма на компанията обаче беше критикувана жестоко от Лорън Бъфет, който нарече плановете й „огромна грешка“. Вследствие на поевтиняването на черното злато през 2008 г. тя е отчела загуби от 17 млрд. долара. Финансовото състояние на Conoco се разклати заради покупката на стойност 34 млрд. долара на газовата компания Burlington Resources през 2006 г. Парите бяха инвестирани по време на ценови пик на синьото гориво, което после поевтиня с около 60%
На осма позиция е холандската банка ING Group, която, както повечето банки в САЩ, получи правителствена помощ през октомври 2008 г. Властите в европейската страна наляха 13 млрд. долара, за да я стабилизират. Кризата обаче отне близо 73 на сто от наличните средства, а акциите й спаднаха до 10 долара на акция с отчетена нетни загуби от около 1 млрд. долара. Тя обаче остава единствената банка в челната десятъка на класацията, а нейна подвластницa в сферата на финансовите услуги e Dexia Group, която се е предвижила от 19-о на 16-о място през тази година.
Присъствието на китайската петролно-преработвателна компания Sinopec не може да изненада експертите. Въпреки по-доброто й представяне в класацията (от 9-о на 16-о място) тя е засегната сериозно от кризата и приходите й са намалели с 53%. Това звучи странно, имайки предвид, че това е най-голямата рафинерия в Азия, която осигурява 80% от горивото в Китай.
Кризата при покупките на автомобили засегна изключително много японския производител Toyota Motor , който се оттегля от пета на десета позиция. Компанията не можа дълго да се радва на факта, че измести от лидерските позиции при производителите General Motors и отчете първата си корпоративна загуба от 1938 година насам. Като цяло класацията изразява кризата в автомобилния, банковия и застрахователния и сектори. Детронирането на Wal-Mart от челните позиции говори и за свиването на потреблението в САЩ. За сметка на това, въпреки че петролът поевтиня значително в края на 2008 г., петролните компании са успели да извлекат рекордни дивиденти от предишните рекордни стойности на черното злато.
Сред 500-те няма български, но има фирми майки, които имат представителства или дъщерни дружества в страната. Освен попадналите в Топ 10 сравнително предни позиции заемат Nestle (48-о място). Десет места по-надолу е UniCredit Group (58-о), следват Kraft Foods (177-о), OMV Group (206-о), Danone (423-то), Heineken (422-ро), съобщи Money.bg.
Петролните гиганти доминират във Fortune 500
Royal Dutch Shell оглави класацията с чиста печалба от 26 млрд. долара
09.07.2009 15:19:03
1.Exxon Mobil регистрира с 15 млрд. долара по-малък оборот от първенеца.
Най-големите производители на петрол доминират тотално в класацията на 500-те най-големите компании в света, подредени от американското списание „Форчън“. Англо-холандската Royal Dutch Shell е поставена под номер едно, а нейни подгласници в първата десетка са още шест фирми за добив, преработка и търговия с черно злато. Миналата година Royal Dutch Shell е бил на трето място в престижното подреждане. Петролният гигант е отчел продажби в размер на 458,36, което е с 1 5 млрд. долара повече от резултатите на Exxon Mobil.
Най-големият производител на петрол в Европа няма намерение да намалява оборотите: Shell смело ще инвестира до 18 млрд. долара в завод в Катар, който ще превръща природен газ в по-чисто изгарящо дизелово гориво, пише щатското издание. Компанията се надява заводът Pearl GTL да започне да развива дейност до 2010 г. и очаква той да произвежда достатъчно гориво за 160 000 автомобила на ден.
Изтеклата година обаче не е била толкова успешна за победителя от 2007 г. Най-голямата верига магазини за търговия на дребно в света Wal-Mart пада от първото място до номер 3 в класацията. Акциите на компанията бяха най-добре представящите се в Dow Jones през миналата година, след като притиснатите от липса на средства компании се стичаха масово в магазините на Wal-Mart, търсейки изгодни цени. Компанията губи челната си позиция в класацията, но отчита 30 млрд. долара допълнителни продажби през 2008 г. Ръстът се дължи основно на двуцифрено повишение на продажбите в международните й магазини (щатските продажби нарастват само с 6%). Само Wal-Mart Китай открива 28 магазина през миналата година. Перспективите през Wal-Mart за тази година са обещаващи, тъй като потребителите продължават да търсят изгодни цени в условията на рецесия.
Както и в предходната година, второто място в класацията е за Exxon Mobil. Независимо от колебанията в цената на петрола от 146 долара до около 45 долара за барел Exxon отчита 443 млрд. долара приходи и 45 млрд. долара печалба за миналата година. Компанията е разпределила и 40 млрд. долара под формата на дивидент, което е с 4.4 млрд. долара повече от 2007 г. Exxon инвестира усилено в нарастващото търсене на втечнен природен газ, като ще изгради четири нови завода през 2009 г. на обща стойност 20 млрд. долара. Всеки от заводите ще произвежда 7.8 млн. тона втечнен природен газ годишно.
Британската петролна компания British Petroleum (BP) запазва четвъртата си позиция в класацията. След силното начало на миналата година печалбата на BP за първите две тримесечия възлиза на внушителните 17 млрд. долара. Компанията обаче пострада от спада в цената на петрола, отчитайки печалба за четвъртото тримесечие в размер на 3.3 млрд. долара.
BP обаче продължи напред, представяйки нова платформа в Мексиканския залив, наречена Thunder Horse, която добива 200 000 барела петролен еквивалент дневно и помогна на компанията да си спечели прозвището „най-големия производител в залива".
Челната петица се оформя от Chevron, която се изкачва с едно място нагоре в сравнение с предходната година. Chevron, която традиционно е втората щатска петролна компания след Exxon, увеличава печалбата си с 28% през 2008 г. Модерните рафинерии на Chevron й помагат да намали загубите от спада в цената на суровия петрол през втората половина на годината. В предходните години Chevron успяваше да компенсира спада в производството от петролните й полета с придобивания, нарастващи цени на петрола и бизнеса, свързан с рафиниране.
Производството на компанията е по-малко в сравнение с преди пет години и Chevron ще отдели 23 млрд. долара, за да увеличи полетата си в чужбина и рафинериите си. Изплащането на инвестицията ще отнеме известно време, ако цената на петрола остане ниска. Положителното за Chevron при ниските цени на петрола е, че гигантът може да придобива малките конкуренти на ниски цени. От осмо място през 2007 г. през миналата година Total се изкачва до 6-о. Компанията, базирана в покрайнините на Париж, е в отлично състояние и се устремява към нови територии за сондаж. Тя буквално изхвърли Chevron и ConocoPhillips от 25% от полетата за добив на природен газ в Русия и оферира китайското правителство за проучване и добив на енергоресурси във Вътрешна Монголия.
Въпреки настъплението на французите ConocoPhillips е успяла за една година да се придвижи от 10-а на 7-а позиция. Инвестиционната програма на компанията обаче беше критикувана жестоко от Лорън Бъфет, който нарече плановете й „огромна грешка“. Вследствие на поевтиняването на черното злато през 2008 г. тя е отчела загуби от 17 млрд. долара. Финансовото състояние на Conoco се разклати заради покупката на стойност 34 млрд. долара на газовата компания Burlington Resources през 2006 г. Парите бяха инвестирани по време на ценови пик на синьото гориво, което после поевтиня с около 60%
На осма позиция е холандската банка ING Group, която, както повечето банки в САЩ, получи правителствена помощ през октомври 2008 г. Властите в европейската страна наляха 13 млрд. долара, за да я стабилизират. Кризата обаче отне близо 73 на сто от наличните средства, а акциите й спаднаха до 10 долара на акция с отчетена нетни загуби от около 1 млрд. долара. Тя обаче остава единствената банка в челната десятъка на класацията, а нейна подвластницa в сферата на финансовите услуги e Dexia Group, която се е предвижила от 19-о на 16-о място през тази година.
Присъствието на китайската петролно-преработвателна компания Sinopec не може да изненада експертите. Въпреки по-доброто й представяне в класацията (от 9-о на 16-о място) тя е засегната сериозно от кризата и приходите й са намалели с 53%. Това звучи странно, имайки предвид, че това е най-голямата рафинерия в Азия, която осигурява 80% от горивото в Китай.
Кризата при покупките на автомобили засегна изключително много японския производител Toyota Motor , който се оттегля от пета на десета позиция. Компанията не можа дълго да се радва на факта, че измести от лидерските позиции при производителите General Motors и отчете първата си корпоративна загуба от 1938 година насам. Като цяло класацията изразява кризата в автомобилния, банковия и застрахователния и сектори. Детронирането на Wal-Mart от челните позиции говори и за свиването на потреблението в САЩ. За сметка на това, въпреки че петролът поевтиня значително в края на 2008 г., петролните компании са успели да извлекат рекордни дивиденти от предишните рекордни стойности на черното злато.
Сред 500-те няма български, но има фирми майки, които имат представителства или дъщерни дружества в страната. Освен попадналите в Топ 10 сравнително предни позиции заемат Nestle (48-о място). Десет места по-надолу е UniCredit Group (58-о), следват Kraft Foods (177-о), OMV Group (206-о), Danone (423-то), Heineken (422-ро), съобщи Money.bg.
Абонамент за:
Публикации (Atom)