След краха на Lehman Brothers – Бъфет, Сорос и плебеите

18:00 | 15.09.2010 432 коментари 0
Цветослав Цачев, blog.elana.net

Фалитът на Lehman Brothers преди точно две години (15 септември 2008 г.) стана началото на кулминацията на кредитната криза. Третата седмица на септември 2008 г. започна с порой от новини, но банкрутът на Lehman отстъпи на второ място пред уреденото поглъщане на Merrill Lynch от Bank of America. Фондовият пазар преглътна с известни трудности събитията от предходния уикенд, като индексите затвориха с близо 5% намаление. Подобни движения на борсите по цял свят бързо станаха обичайната практика под влияние на новините за последвалите поглъщания на финансови институции, спасяването с държавни средства или фалитите на някои от по-малките банки. Големият спад на индексите обаче стана едва когато инвеститорите осъзнаха, че тези събития водят право към голяма икономическа криза за целия свят.

Изминалите две години бяха достатъчни, за да се забравят тези два месеца на безтегловност на световните финанси. Дъното на фондовите индекси дойде в началото на март 2009 г. Преди това всяко покачване на цените на акциите се използваше от спекулантите за заемане на нови къси позиции. Финансовите резултати на компаниите към края на годината бяха изключително слаби и отчаяха допълнително дългосрочните инвеститори. Лошите изненади в отчетите ги накараха да се преориентират от акции към всичко друго, което може да донесе някаква стабилност. Златото отново започна да поскъпва след първоначалните шокови разпродажби, но дълго време отстъпваше спрямо представянето на държавните ценни книжа.

Ето какво правиха през това време големите инвеститори и с какво се отличиха от паниката на масите. Уорън Бъфет, например, беше обвиняван, че се е включил по-рано като купувач и не успя да хване дъното на пазара. Неговата емблематична компания Berkshire Hathaway придоби привилегировани акции на Goldman Sachs с добър дивидент и ликвидационен дял по време на кулминацията на кризата и въпреки че цената им падна още, инвестицията на Бъфет направи 100% за една година. А покупката на акции от китайската компания BYD му донесе 500%, защото този пазар направи дъно в края на 2008 г. и след това се възстанови много бързо. Джордж Сорос заложи на петролни компании и най-вече на Petroleo Brasileiro.
По това време беше и дъното на петрола. Soros Fund Management обаче натрупва солиден пакет от Merrill Lynch, като най-вероятно голяма част от този пакет книжа е донесъл болезнени загуби. Джон Поулсън, известен с големите къси позиции в ипотечни облигации по време на кризата, имаше доста по-различен подход. Той, за разлика от Уорън Бъфет, не чакаше да купува подценени активи, а продаваше на късо всичко свързано с балона на имотите. Един от фондовете, които неговата компания управлява, направи над 500% за по-малко от две години. Но Поулсън също не успя да хване точния момент на обръщане на пазара. Късите позиции в британски банки бяха затворени през лятото на 2009 г. - Barclays, Royal Bank of Scotland и Lloyds поскъпнаха силно през този период. Фондовете на Поулсън не бяха единствените, които бяха принудени да купуват, след като премина паниката на борсите. Но загубите му бяха по-малки от печалбите през предходните години.

Не е трудно да се открие какво общо имаше Поулсън с Бъфет и Сорос - фокус върху общата икономическа картина, поддържане на стратегия, която в средносрочен план излиза на отлична печалба и най-вече - достатъчно гъвкавост, за да се правят промени в портфейлите според динамиката на пазара.

Бъфет го засърбя за голямо придобиване
28 февруари, 2011 (8)Виж коментарите Коментирай
Уорън Бъфет заяви, че „пръстът, който е на спусъка го сърби“ за голямо придобиване. „Пушката ни за за слонове е презаредена“ – пише Бъфет в писмото до акционерите. Коментарите идват след като Berkshire Hathaway съобщи, че печалбата на конгломерата расте през четвъртото тримесечие с 43% благодарение на силните резултати на железницата, която Бъфет купи през миналата година.

Нетната печалба расте до 4,38 милиарда долара или 2656 долара на акция, спрямо 3,06 милиарда или 1969 долара на акция преди година.

Бъфет купи железницата Burlington Northern Santa Fe за 26,5 милиарда долара, за да добави втората най-голяма щатска железопътна компания към „колекцията си“ от застрахователни, енергийни и хранителни компании. 80-годишният изпълнителен директор използва дълг и кеш на конгломерата си за да финансира покупката на базираната във Форт Уърт, Тексас Burlington.

Икономическият растеж в САЩ през последната година доведе до стабилизирането на резултатите на подразделението за превоз на товари на железницата през първите три тримесечия на 2010.

„Слава за тая покупка. Бях доста скептичен в началото“ – коментира анализаторът на Stifel Nicolaus & Co Майер Шийлдс пред Блумбърг – „Сделката се оказа добра за него (Бъфет)“

Клас А акциите поскъпват с 5,9% от началото на годината, като бият индекса Standard & Poor’s 500, който поскъпва с 4,9%.

Ръстът в печалбата спира поредицата от две тримесечия на спад в приходите на Berkshire. Нетната печалба падна през Q2 и Q3 на 2010, заради негативния резултат на дериватите. Бъфет използва въпросните контракти за да спекулира за бъдещото направление на фондовите борси и за платежоспособността на корпорации и местни администрации, припомня агенцията.

Печалбата на железницата се подобрява, благодарение на подема на щатската икономика, който доведе до повишено търсене на превози за автомобили, въглища и строителни материали.

Като доказателство, Union Pacific Corp., най-голямата щатска железница, по приходи за 2009, отбеляза ръст от 41% в печалбата си за четвъртото тримесечие.

Бъфет изгради Berkshire до компания с активи за 200 милиарда долара за четири десетилетия на подбор на акции и успешни придобивания. Той управлява портфолиа от акции, облигации и деривати и контролира изпълнителните директори на над 70 подразделения сред които и автомобилния застраховател Geico и производителя на електроенергия MidAmerican Energy Holdings.

Бъфет вероятно ще продължи да се оглежда за инвестиции, тъй като счетоводният отчет показва, че към края на септември компанията е имала кеш от 34,5 милиарда долара, което е най-голямото количество с което разполага от над две години. Бъфет коментира, че обмисля и покупки извън САЩ. През септември той посети Китай, а за тази година планира пътувания до Япония и Индия.

Планината от кеш ще расте и с изтичането на заемите, които Бъфет раздаде по време на кризата.

Swiss Reinsurance Co се разплати по заема от 3 милиарда франка (долара), които Berkshire му отпусна в разгара на кризата и които носеха солидната 12-процентова лихва. Goldman Sachs Group Inc. и General Electric Co също обмислят да се разплатят по заеми за 10 милиарда.

Бъфет: Не оставяйте да ви плашат с „ужасяващите проблеми пред които е изправена Америка“
28 февруари, 2011 (10)Виж коментарите Коментирай
Излизането на доклада за дейността на Berkshire Hathaway се чака като никой друг в корпоративния свят, тъй като често в придружаващото го писмо до акционерите 80-годишният главен изпълнителен директор на компанията, Уорън Бъфет, изразява идеите си за икономиката, корпоративните компенсации и правителствената политика. Тази му комуникация с акционерите му спечели почитта на мениджърите на фондове и прозвището „Оракула от Омаха“

„Коментаторите днес често говорят за големите несигурности“ – пише Бъфет – „Не се оставяйте реалността да ви стряска. През живота ми, политици и специалисти постоянно мърморят за ужасяващите проблеми пред които е изправена Америка. И все пак нашите граждани живеят шест пъти по-добре, отколкото когато са се родили“

Бъфет, който се обръща към акционерите със „собствениците“, отказва конферентните разговори с институционални инвеститори и анализатори всяко тримесечие, в полза на комуникирането с писмото към акционерите и с отговарянето на въпроси по време на годишното общо събрание пред зала пълна с хора, колкото малко спортни тимове в света събират.

Бъфет предупреждава в писмото за „опасностите на ливъриджа“ и как дядо му Ърнест, бакалин, трупал фонд от 1000 долара за сина си Фред и подобни фондове за останалите си деца. Бъфет оприличи тези средства с кешът от поне 20 милиарда долара, които Berkshire държи. (б.р. – В момента са 38,2 милиарда долара)

„Като сме толкова предпазливи по отношение на ливъриджа, ние „наказваме“ възвръщаемостта ни малко. Но да имаме повече ликвидност ни дава по-здрав сън. Още повече, по време на периоди на финансов хаос, които изригват отвреме-навреме в нашата икономика, ние ще сме екипирани както финансово, така и емоционално да играем офанзивно, докато останалите се борят да оцелеят“

Бъфет съобщава, че Berkshire ще плати около 1,5 милиарда долара за да увеличи дела си в Marmon, едно от подразделенията, което контролира около 130 бизнеса, до 80%.

Goldman Sachs Group Inc. и General Electric Co вероятно ще върнат 8 милиарда долара от парите, които Бъфет инвестира в тях по време на кризата, с лихва от 10%. Възвръщаемостта от пазарите с фиксирана доходност пада през последните 2 години и Бъфет коментира през октомври, че инвеститорите, които купуват облигации след спада „правят грешка“

Уорън Бъфет не изплаща дивиденти. Но от запасите си компания притежава, той очаква да получи повече от тях.
В същото време, г-н Бъфет каза в събота, че очаква броят на запасите Berkshire държи да плащат по-високи дивиденти и двете, тъй като икономиката се подобрява и на Федералния резерв облекчава ограниченията за дивиденти, които са образувани от банки по време на финансовата криза.

Най-голям дивидент печалба, г-н Бъфет пише в годишния си акционер писмо, вероятно ще дойдат от Wells Fargo & Co, един от най-големите стопанства от $ 60 млрд., плюс портфейла на Berkshire на обикновени акции.
В Сан Франциско банка, според г-н Бъфет, просперира през най-лошото от рецесията и е "в момента се ползват огромна финансова мощ и да печелите власт." И все пак, пише той, че е трябвало да поддържа нисък процент на дивидент, заедно с други банки. Berkshire е 6.8% дял в Wells Fargo е на стойност $ 11,1 милиарда в края на 2010 г.; на конгломерата добавя към дела си през четвъртото тримесечие.
По време на финансовата криза много американски банки намалят своите дивиденти изплащани на общите акционери след като получи капитал настойки и друга помощ от страна на правителството. Много фирми са възстановени от техните федерална помощ и увеличаване на кредитирането на бизнеса и потребителите. Но те все още трябва да търсят Фед одобрение, преди набирането на дивиденти; много от тях са поискали това.
Г-н Бъфет заяви, че Фед може да вдигне съществуващите ограничения за банките увеличаване на дивидентите, "вероятно най-скоро," и ако Уелс възстановява една "рационална политика дивидент," Berkshire стои да получат няколко стотици милиони долари в допълнителни дивиденти само от този запас едно .
Не всичко е лошо за Berkshire за ограничения Фед, обаче. Berkshire помпена $ 5 милиарда в Goldman Sachs Group Инк. време на финансовата криза в замяна на привилегировани акции плащат с 10% годишен дивидент и опциите, за да купуват акции в Wall Street фирма. В последно време банката е искат да се изплатят на скъпи помощ. Но възстановяването на Goldman е било отложено, както и на Фед разработва насоки по банкови дивидент увеличава във всички области.

Федералният резерв е "приятел, ни по отношение на" Голдман Сакс "," Г-н Бъфет, Berkshire председател и главен изпълнителен директор, пише в събота.

Г-н Бъфет заяви други дружества Berkshire притежава също така вероятно ще се увеличи дивидентите си, включително и Кока Кола, която се е увеличила своя дивидент всяка година от Berkshire завърши закупуването на запасите в средата на 1990-те. Той очаква да се съберат $ 376 милиона в дивиденти от негово 8,6% дял в кокс тази година, и вижда, че сумата удвояване в рамките на 10 години.

Г-н Бъфет не е казал нито лев на пари в брой е напуснал Berkshire за дивиденти или дял изкупуване в последните 40 години, с доходи задържани за укрепване на бизнеса. Като доказателство за това, той отбеляза, бизнеса Berkshire са производство на около 1 милиард долара на месец.

Постоянно ниски лихвени проценти, обаче, не помагат на компанията. В края на 2010 г., брой на Berkshire и парични еквиваленти са набъбнали до 38,2 милиарда щатски долара, сума, която г-н Бъфет казва, е "спечелил подаяние", както краткосрочните лихвени проценти на паричния пазар и дава задържа близо до рекордно ниско равнище.

Г-н Бъфет каза по-добри цени ще се завърне в един момент и да добави най-малко $ 500 милиона или повече, за да Berkshire на приходите от инвестиции. Но преди това се случи, г-н Бъфет каза, че се надява Berkshire "може да извадиш късмет и да намерят възможност да използвате някои от нашите пари трупат най-достойните се връща."
В писмото си г-н Бъфет каза, че компанията се подготвя за по-големи придобивания, тъй като тя изглежда да расте. "Ние ще трябва и добро качество от сегашните ни бизнес и по-големи сделки за придобиване. Ние сме подготвени. Нашите слон пистолет е бил натоварен отново, и ми задейства пръст е сърби."

BlackRock, the big money management firm led by Laurence Fink, held 6.6 percent of Berkshire Hathaway's Class B shares at the end of December.

A filing with the SEC tonight reports that as of December 31, 2010, BlackRock "beneficially owned" 68,430,861 Berkshire Class B shares. The 13G form used for the disclosure indicates BlackRock is a passive investor.

At today's closing price of $82.45, the shares would have a market value of $5.6 billion.

That appears to be an increase. CNBC.com's list of top institutional holders of Berkshire Bs, which doesn't take this latest filing into account, has BlackRock owning 53.4 million shares, about 5.1 percent of shares outstanding.

Warren Buffett is listed as owning 50.4 million shares, or 4.9% of those outstanding. But that's just his Class B holdings. He also has almost 37 percent of the higher-prices Class A shares, a position worth almost $42 billion.

Address
3555 Farnam St Ste 1440
Omaha NE 68131 US
Contact
Berkshire Hathaway Inc.
ksham@brka.com
+40 2 346 1400 1, Fax: +1 402 970 8501

In 2010, Empire was purchased by McLane Company, a wholly-owned subsidiary of Berkshire Hathaway.

f you want to have a better performance than the crowd, you must do things differently from the crowd."
"When asked about living and working in the Bahamas during his management of the Templeton Group, Templeton replied, "I've found my results for investment clients were far better here than when I had my office in 30 Rockefeller Plaza. When you're in Manhattan, it's much more difficult to go opposite the crowd."

"Invest at the point of maximum pessimism."

Julian H. Robertson Jr.,
Robertson has been quoted as saying "our mandate is to find the 200 best companies in the world and invest in them, and find the 200 worst companies in the world and go short on them. If the 200 best don't do better than the 200 worst, you should probably be in another business."[

Има ли полза от съотношението P/E
Profit.BG - 30 Ноември 2010, 15:00

Малко финансови коефициенти, използвани от инвеститорите за вземане на инвестиционни решения, са достигали до такива граници от пълно доверие до тотално отричане, какъвто е случаят при съотношението цена-печалба, пише изданието Investopedia.com.Популяризирано от легендарния инвеститор Бенджамин Греъм, един от менторите на Уорън Бъфет, съотношението е широко използвано за определяна на атрактивността на потенциалната инвестиция. Все повече обаче стават анализаторите в днешно време, които тотално отричат това съотношение. В своята книга «Анализи на ценни книжа“, Греъм стига до извода, че съотношение P/E от 16 сочи пределната цена, при която трябва да се инвестира в определена компания. «Това не означава, че всички акции с еднакви средни печалби трябва да имат една и съща цена“, допълва Грахам. Инвеститорите, според автора, е възможно да влагат своите средства и в компании с по-високи съотношения, които са с добри перспективи и се очакват да реализират добри ръстове в печалбите си. Греъм също така е бил наясно, че различните индустрии се търгуват с различни средни съотношения цена-печалба, в зависимост от потенциала им за ръст в бъдеще. Основната му теза обаче, е да се предпочитат акции с по-ниски от средното за отрасъла им съотношение цена-печалба. На противоположното мнение, или определящите съотношението цена-печалба като маловажно, също има много анализатори. Един от тях е Уилиям Онийл, основател на Investor's Business Daily, който в своя труд «Как да правим пари от търговия с акции“, твърди, че съотношението цена-печалба не е определящ фактор за ценовото движение на един актив. Като основания за това, Онийл сочи изследване, направено върху цените на акциите между 1953 и 1988 година, което сочи, че средното съотношение на най-добре представящите се по отношение на цената си акции е било 20. За този период пък, средното съотношение на индекса на сините чипове Dow Jones е било 15. С други думи, ако са се имали предвид препоръките на Греъм, то най-поскъпващите акции е трябвало да бъдат пренебрегнати, защото са се смятали за надценени. Според теорията за съотношението, компаниите, които се търгуват при по-високи съотношения цена-печалба от средните за сектора, би следвало с течение на времето да се връщат към тях и обратното. През последните 20 години се наблюдава постепенно повишение на средните съотношения в секторите като цяло, въпреки факта, че фондовите пазари не са по-волатилни от миналото. Years P/E S&P 500 1900-1910 13.4 1911-1920 10 1921-1930 12.8 1931-1940 16.2 1941-1950 9.5 1951-1960 12.6 1961-1970 17.7 1971-1980 10.4 1981-1990 12.4 1991-2000 22.6 2001-2010 22.4 * данни Investopedia.com Съотношението на широкия индекс S&P 500 достигна исторически връх към края на 2008 година. Въпреки относително високите нива на съотношението в момент на криза, повишението на индекса с около 40% от дъното му става реалност. Така въпросът дали Онийл е прав и в настоящите високотехнологични времена съотношението P/Е няма връзка с движението на цената на даден актив и дали вече не е морално остаряло остава на преден план. Фундаменталните анализатори обаче все още не се отказват от това съотношение и го използват заедно с други съотношения при вземане на решения за покупки на определени активи. При ползването му, обаче, се препоръчват да се спазват следните правила: 1. Да се сравняват съотношенията на компании в един и същ сектор, както и със средното за сектора. 2. Внимание с акции с високи съотношения по време на икономически бум. Старата поговорка гласи, че «вълните повдигат всички лодки“. Някои надценени компании обаче могат да се върнат към нормалното в моменти на корекции, или спадове. 3. Трябва да се внимава и с компании с прекомерно ниски съотношения цена-печалба и особено такива, които са с подобни по-ниски от средните за сектора за прекалено дълго време. Това означава, че най-вероятно има добра |
Сподели
причина за това.

Бъфет пред CNBC

След поредното писмо до акционерите на Berkshire Hathaway в което Уорън Бъфет разбуни духовете, с коментара, че го „сърбят пръстите“ за нова покупка и че е приготвил „пушката за слонове“ той даде обширно, тричасово интервю за телевизия CNBC от дома си в Омаха, Небраска, водено както винаги от Беки Куик, като в разговора често се намесваха и останалите водещи от студиото на телевизията. Ето най-значимата част от интервюто с Бъфет.

Беки Куик: Добро утро на всички, аз съм Беки Куик в Омаха, Джо Кернен и Карл Куинтания ще са в студиото ни. Ние сме на живо от Durham Museum пред много специален магазин. Това е магазинът на Ърнест Бъфет, дядото на най-известният гражданин на Омаха, Уорън Бъфет. Както винаги имаме много неща за които да говорим с него. Уорън, радвам се да те видя.

Бъфет: Радвам се да ви посрещна.

Беки: Това е макет на магазина на дядо ти, нали така? Където си работил самият ти.

Бъфет: Да, всъщност е на прадядо ми

Беки: Прадядо ти?

Бъфет: Да. Дядо ми не е работил в този магазин. Той първоначално беше Sidney Buffett & Sons. Той имаше двама сина – Ърнест и Франк и двамата били влюбени в едно и също момиче, което работело в магазина. Тя се оженила за единия, а другият 20 години не му говорил.

Беки: Което е причината от тях двамата само единият да е работил тук.

Бъфет: Да, точно така. Точно така.

Беки: Искам да ти благодаря много за това, че се съгласи да отговаряш на въпросите на зрителите ни днес

Бъфет: Ще е забавно

Беки: Ще е забавно. Имаме да стигнем до доста неща тази сутрин, но преди да го направим, искам да отговорим на някои от стотиците имейли. Ще стигнем до тях само след минутка. Какви спомени ти навява този магазин?

Бъфет: Това всъщност бе последният път, когато съм вършил някаква работа

Беки: Оттогава стана малко по-лесно?

Бъфет: Доста по-лесно. Аз…единственото нещо, което научих от този магазин, че не харесвам физическата работа

Беки: Добър начин да израснеш и добър начин да го разбереш

Бъфет: Да

Беки: Не знам дали чу разговора на Карл и Джо в студиото, които говореха за пазарите и за ситуацията вчера. Цените на петрола изглежда властват над това накъде се движат пазарите за последната седмица и половина. Притесняваш ли се от цените на петрола? Притесняваш ли се от това, което се случва в Близкия Изток?

Бъфет: Може да се притесняваш като гражданин за това, което се случва, но от гледна точка на инвестициите ни – не. Това няма нищо общо с това къде ще е Coca-Cola след пет години. Но, аз просто не съм добър в това да преценявам къде ще са цените на дневна база, на месечна, а за щастие и не ми трябва да съм.

Беки: Да. Джо коментираше вчерашен разговор с някого, който казва, че петролният пазар прави точно това, което трябва да прави – реагира крайно. Това е човек, който е бил начело на саудитската Aramco и това е интересна позиция. Въпреки че ставаме свидетели на тези цени, чуваме приказки от Бен Бърнанке и от други, че това е нещо, което не бива да ни плаши. Ти така ли мислиш?

Бъфет: Ами, не знам отговора на това. Имам предвид, това зависи само от това как ще се развият събитията вбъдеще. Преди 6 или 8 месеца, ние във Fruit of the Loom (б.р – текстилно дружество, една от компаниите контролирани от Berkshire Hathaway) не бяхме притеснени от цената на памука, те отидоха от 80,90 цента, до 1,9 долара. Така че, просто не знаете какво ще се случи със стоките. Ако има дефицит и хората имат нужда, трябва да произвеждате фланелки и слипове и подобни неща, и ако в определен момент няма достатъчно памук, ние трябва да купуваме, независимо от цената. С петрола е същото. Търсенето е твърде нееластично в краткосрочен план, така че ако имате сериозни проблеми с предлагането, в краткосрочен план, въпреки че знам, че има свръхпредлагане в последно време, но един голям проблем с предлагането може да предизвика голяма промяна в цената.

Беки: Ние не сме станали свидетели на подобен проблем с предлагането, обаче

Бъфет: Да

Беки: Либийският пазар вероятно е – 2% от световното предлагане и вероятно половината от него е преустановен

Бъфет: Да

Беки: И въпреки това виждаме ръстове на цените над 100 долара. На тези нива се предлагаше вчера. Мислиш ли, че това е нещо, което е свързано със спекула? Дали може да бъде предотвратено? Или има проблем с предлагането?

Бъфет: Все още не е проблем с предлагането, но пазарите очакват такъв…хората не се опасяват от Либия. Те се страхуват, че ако протестите се разпрострат, 3 или 4 милиона барела на ден ще изчезнат от пазара. И това е напълно основателен страх. Каква е вероятността това да стане? Кой знае. Но не е нула, а в момента изглежда по-висока, отколкото преди два месеца, така че това започва да се отразява на цената. Пазарни очаквания.

Беки: Твоето писмо до акционерите, оповестено в събота, описа доста по-оптимистична картина на Америка, отколкото много хора виждаха до този момент. Защо? Защо си толкова оптимистично настроен за нещата?

Бъфет: Ами, знаете, че винаги съм бил оптимист за Америка. Искам да кажа, аз бях оптимист и когато знаех, че нещата ще заминат към ада. Америка излиза от релсите отвреме-навреме, а това бе доста видимо през 2008. Но, не можете да спрете тази страна. Минали сме, не знам, 15 рецесии, световни войни, гражданска война, сами продължете…Но в американската система има устойчивост. Тя работи. Да, отвреме-навреме тя буксува. Ще буксува отвреме-навреме и вбъдеще, но това е нещо, от което не трябва да се страхувате твърде много. Това е като да имате лоша реколта в земеделието. Ако имате хубава земя тук, в Средния запад – ще имате лоша реколта отвреме-навреме. Но знаете, че в огромна част от времето ще имате добри реколти, а ние имаме чудесна „почва“ в тази страна, метафорично казано. И с времето работи.

Беки: Какво виждаш в бизнесите си в момента? Казваш, че сме се върнали на релсите, но чува ли се пуфтенето на машината? Придвижваме ли се? Как вървят нещата?

Бъфет: Вероятно в повечето бизнеси е близко до придвижване напред. А в жилищното строителство, не се придвижваме. Не вървиме изобщо. Но винаги имаме подобна неравна ситуация. Винаги имаме бизнеси, които са в разцвет, но имаме и много бизнеси, които просто вървят, а и такива, които са спрели. Смятам, че това е валидно и за икономиката. Но, това, което виждаме от повече от две години е, че нещата се оправят. Доста по-постоянно, но не с драматична, не с драматична скорост. И това, което е интересено за мен е, че сантиментът се покачи и падна доста, по време на период когато тенденциите при самия бизнес не се променяха толкова.

Беки: А от гледна точка на бизнесите ви. Каза, че има такива, които са в разцвет. Кои са те?

Бъфет: Споменах годишния доклад. Имаме дистрибутор на електронни части. Компания, наречена TTI, те изживяват разцвет в Азия, в Европа, разцвет дори и тук. И те продават тези малки части, които струват, сещате се, някакви центове. Това е все едно продавате желирани бонбони или нещо подобно. Но те стигат до всякакви клиенти. Бизнесът им никога не е бил по-силен. ЖП бизнесът се съживява. Той вече е на 60% от това, което беше преди кризата. Определено има значим път да се извървява там, но е различен бизнес, от това, което беше преди две години. И става все по-добре с всяко тримесечие. Виждаме при машинните инструменти, малки инструменти, които са компоненти от по-големи инструменти - имаме компания наречена Iscar.

Току-що прегледах януарските цифри и януари е бил рекорден месец. Е, не с огромни маржове, но нещата стават по-добри и по-добри всеки месец. И това са неща, които, знаете, никой не ги купува да си ги сложи вкъщи или за спекула.

Беки: Да

Бъфет: Купуват се за да бъдат използвани

Беки: Кога ще видим тези неща да се отразяват на пазара на труда? Това е голямото опасение. Следващият доклад за заетостта излиза в петък.

Бъфет: Да. Нашият бизнес в Berkshire бе доста по-добре през 2010 отколкото през 2009, но добавихме само 3000 места, говорим от база от 260 000. Така че добавихме реално около 1% и нашият бизнес се подобри доста.

По време на кризата имаше доста подобрения в продуктивността. Хората, поне когато наистина трябва да затягат коланите си, откриват, че могат да го направят. Но мисля, че този период до голяма степен свърши. Мисля, че ръстът в бизнеса ще бъде доста по-повлиян от ръстовете в заетостта оттук нататък, отколкото бе в първите година и половина на възстановяването.

Беки: Това означава ли, че в края на този година ще има добри новини? Или, както прогнозират някои ще има спад в заетостта?

Бъфет: Не знам…наистина не знам отговора на това, но ако ме карате да предположа…Бих предположил, че до времето на изборите през 2012 безработицата ще е паднала вероятно в долната част на 7-те процента.

И колко добре ще изглежда това за хората тогава – не знам. Но бих предположил това, на база на това, което виждам в бизнеса.

Беки: Спомена, че строителният бизнес, който имате не се придвижва, спрял е. Посочвате, също така, в годишното писмо до акционерите, че строителният бизнес е в ситуация, при която след година може да изглежда в много по-добра позиция отколкото сега. Тим Гайтнър (б.р – финансовият министър на САЩ) коментира вчера, че все още има доста „болки, които да бъдат лекувани“ в жилищния сектор. Вие съкратихте 9400 работници в този бизнес.

Бъфет: Да

Беки: Кога мислите, че може да започнете да наемате отново?

Бъфет: Ще започнем да наемаме, когато жилищният сектор се съживи. Предлагането е в порядъка на 550-600 хиляди от доста време. И трябваше да е. Търсенето на жилища е резултат от формирането на домакинства. А в момента формирането на домакинства е значително по-голямо от броя на разрешителни за строеж. Така че излишъкът от жилища се топи. Не при невероятни темпове, но при значими темпове. И това е контрабалансът на това, че строяхме 2 милиона жилища в един момент. Знаете, нямате създаване на 2 милиона семейства годишно. Ние просто строяхме твърде много жилища. Но те не изчезват. Единственият начин да се реши това е да строим значително по-малко, в сравнение с темповете на формиране на домакинства. Ние го правим от няколко години. Така че моето предположение е, че след около година, ще успеем да стопим излишния капацитет. Сега… това не значи, че няма да има хора, които да искат да продадат жилищата си за парите, които са дали за тях преди 5 години.

Беки: Мда. Правилно.

Бъфет: Но това вече е съвсем различен въпрос. Знам, че жилищното строителство ще се съживи в един момент и ми изглежда логично този момент да е след година – на база на броя на имоти, които пазара трябва да „попие“. И това е нещо позитивно. Имахме правителствена инициатива, която бе насочена към опит да се раздвижи сектора.

Беки: Данъчното облекчение за купуващите първо жилище

Бъфет: Реалното нещо, което трябва да се направи е да се разчисти излишъка, а единственият начин да изчистите излишъка е – или да взривите жилищата, или да строите по-малко жилища отколкото е броя на формиращите се домакинства. Всяко изкуствено ускоряване на търсенето ще означава разочарование по-късно.

Беки: Значи не мислиш, че правителството трябваше да се намесва?

Бъфет: Не мисля – да. Не мисля, че да се опитвате да придвижите търсенето от четвъртото тримесечие към първото тримесечие е добра идея.

Беки: Ние видяхме края на доста програми по този начин. Не само това, което видяхме с „Кеш за таратайки“. Стигаме и до някаква точка, когато виждаме, че и QE2 ще приключи. Тя продължава до юни. Какво ще се случи с пазарите, които ти казваш, че гледат доста напред. Когато осъзнаят, че финансовото министерство няма да е там, или Фед няма да е там, да подкрепя пазара на ДЦК?

Бъфет: Не харесвам краткосрочните облигации. Не харесвам и дългосрочните. И ако ме карате насила, съм сигурен, че и средносрочните няма да ми харесат. Смятам, че е ужасяваща грешка да купувате инвестиции с фиксирана доларова доходност при тези нива на лихвите…и мисля така от години. Когато хората бягаха към кеша, защото се страхуваха от всичко, те отиваха на най-лошата инвестиция. Не знам какво ще се случи с пазара на държавни ценни книжа, но имахме…не знам дали хората го разбират, но имахме монетарна политика, която бе стъпила здраво с двата си крака за няколко години.

И ни беше нужно да излезем от там, където бяхме. Колко време ще ни е нужно е друг въпрос. Но идеята да се даде свръхдоза на пациента преди две години беше страхотна идея. Пациентът се нуждаеше от всяка капка морфин или каквото и да е там, което бе нужно…

Имахме масивна монетарна политика, масивна политика на стимулиране. Освен това, мисля, че най-важният фактор за излизането от рецесията е този вид регенеративен капацитет на капитализма. Смятам, че това…разбира се и стимулирането е психологически важно, защото хората очакват правителството да го направи. Но смятам, че основното нещо, което накара икономиката да се възстанови е, че има 300 и няколко милиона души, които се опитват да намерят начин утре да живеят по-добре от днес.

Беки: Това звучи като аргумент за край. Това ли казваш – че е твърде много? Казваш нуждаехме се. Нуждаем ли се от някои от последните дози на QE2 ?

Бъфет: Да, това казвам. Не мисля, че се нуждаем било от монетарни, било от фискални стимули, които продължават. Мисля, че се нуждаехме…цялата американска общественост, целият свят се нуждаеше да види преди две години, когато светът се опитваше да се отърве от ливъриджа и хората се паникьосваха от всякакъв вид финансови инструменти, те се нуждаеха да видят действия от федералното правителство. И то наистина си свърши работата през есента на 2008. То хвърли всичко и това беше много важно за американците.

Но, от гледна точка на възстановяването сега, то върви, защото ние имаме 70 и нещо мениджъра в Berkshire, които се опитват да намерят начин да видят как утре можем да правим повече бизнес от днес. Те мислят през цялото време как да накарат клиентите си да направят повече.

Беки: Нека те питам бързо. Джо има въпрос също, но – искам да „закова“ това, за да съм сигурна, че не правя догадки и не ти вкарвам думи в устата. Ти смяташ, че QE2 (б.р. – вторият кръг от мерки по стимулиране на икономиката, който тече в момента и е в размер от 600 милиарда долара) трябва да спре сега?

Бъфет: Имам огромен респект към Бен Бърнанке. Той знае за Фед повече отколкото аз знам умножено по 100. Но, в крайна сметка, моето мнение е, че повече нямаме нужда от това.

Беки: Джо, ти също имаше въпрос

Джо Кернен: Да.Искам да благодаря на Уорън за това, че се присъедини към нас и ни отделя от времето си. Три часа – това е от полза за нас, очевидно е от полза за зрителите. Току-що осъзнах, че ако ако беше Чарли Шийн, щеше да си направил 12 милиона долара за 3 часа. Правиш това – не мисля, че бихме могли да ти платим толкова…

Бъфет: Не, но…Така или иначе Чарли Шийн ми плаща да съм му медиен съветник, така че мисля, че се справям добре.

Джо: Някои от неговите…когато го чух да казва „чепат“ си казах оня ден „това определено носи отпечатъците на Бъфет“, защото ти използваш „чепат“ доста често.

Бъфет: Да

Джо: Слушах какво казваше, Уорън, когато говореше за облигациите. Това ме кара да мисля за финансовите активи, като цяло, което включва и акциите. И се замислям за печатните машини, не само в тази страна, но по цял свят. Чуваш трака-трака, трака-трака от централните банки. И има времена, когато финансовите активи се справят страхотно, като да кажем между 80-те и 2000. И се замислям след това, дали няма времена, когато физическите активи са по-добра идея. Виждаш Поулсън (б.р. – Джон Поулсън е популярен хедж фонд мениджър, който в последните години увеличи експозициите си при златото) и някои от другите момчета и златото и стоките. Дали при теб не се дължи на това, че не се чувстваш комфортно да инвестираш в стоки? Няма ли времена, когато трябва да се откажеш от акциите и бизнесите и да влезеш директно при стоките, но не го правиш защото не се чувстваш комфортно?

Бъфет: Не, алтернативата при мен, Джо…алтернативата, аз не харесвам инвестиции с фиксирана доходност изобщо. Не харесвам краткосрочни облигации, не харесвам дългосрочни. Ние имаме доста краткосрочни облигации, но не защото ги харесваме, а просто като място, където да си „паркираме“ парите.

Определено стоките могат да са алтернатива, но истинската алтернатива е активи, които носят доходност от един или друг тип, но не инвестиции с фиксирана доходност. Постоянно заявявам през последните години, че бих предпочел да притежавам акции, отколкото фиксирани доларови инвестиции в 5 или 10-годишен период. Не знам нищо за следващите 5 дни или 5 месеца. Същото може да се каже и за имотите под наем и за земеделската земя. Искам да кажа, инвестицията е нещо, в което си влагате парите и активът, който купувате с времето ви носи повече пари. Проблемът със стоките е, че вие залагате, че някой ще плати повече за тях след 6 месеца. Самата стока няма да направи нищо за вас.

Така че има два типа активи, които можете да купите. Едната е актив, който сам по себе си ви носи възвръщаемост, като, имот даден под наем, акция, земеделска земя. И другите са тези, които купувате и се надявате, че вбъдеще някой ще плати повече, но самият актив няма да произведе нищо. И това са две различни игри. Смятам втората игра за спекула. Сега, няма нищо неморално, незаконно или лошо в спекулата. Но е напълно различна игра – да купите буца от нещо и да се надявате, че някой друг ще плати повече за нея след две години, в сравнение с това да купите нещо и да чакате доход от него. Купих ферма преди 30 години – недалеч оттук. Никога не съм получавал оферта за нея оттогава. Това, което правя е да виждам, че произвежда нещо всяка година и тя произвежда доста задоволително количество, в сравнение с това, което платих за нея.

Ако затворят фондовата борса за 10 години и ние притежавахме Coca-Cola и Wells Fargo и някои други бизнеси, нямаше да се притеснявам, защото гледам това, което носи бизнеса. Това са бизнесите, които искам да имам. Нещо, което всъщност ще носи доходност и се надявам, че ще носи доходност, която с времето ще отговаря на очакванията ми. Една картина може от 1000 долара да отиде на 50 милиона, но това зависи от това колко ще иска да плати за нея следващият. Самата картина – няма да донесе пари. Така че ще трябва да намеря някой, който ще иска да плати повече. И с повечето активи, с активи като златото например, знаете, златото е начин да се гарантираш срещу страховете. И то се представя доста добре, отвреме-навреме, когато има страх. Но трябва да се надявате, че хората ще са по-уплашени след година или след две години, отколкото са сега. И ако са по-уплашени – ще направите пари, ако са по-малко – ще загубите. Но самото злато не произвежда нищо.

Беки: Говорейки за златото. Гледаме цените. И те бяха на нов рекорден връх. Поскъпнаха с още 3 долара днес, до 1434 долара. И има ред „тлъсти“ хедж фонд мениджъри, като Поулсън и Дейвид Айнхорн, които наистина се възползват от тези ръстове. Защо би стоял настрана? И смяташ ли, че това, което правят е погрешно?

Бъфет: Не знам. Не знам дали памукът ще поскъпне.

Беки: ОК

Бъфет: Искам да кажа, ние ползваме доста памук. Гледах го да поскъпва от 80 цента до 1,9 долара. Нашите бизнеси ползват и много мед. Гледах го да поскъпва от 2 долара до над 4. Има една камара неща на този свят, които ще поскъпват и ще падат като цени. Може утре да са хамбургерите. Но аз не знам как да предвиждам това. Знам как да предвиждам до някаква степен способността на нашите бизнеси да създават приходи. И истинският тест за това дали харесваш едно нещо като бизнес е, дали ще си щастлив, ако то никога не бъде котирано повече, само от гледна точка на това какво прави този актив за вас. Но това…ще го кажа за златото, ако вземете цялото злато на света, това ще е един куб с приблизително 20,5 метрова страна. Един куб висок 20,5 метра и нищо повече. Този същия куб, при днешната цена струва 7 трилиона долара. Това вероятно е една трета от стойността на всички акции в САЩ. Така че, имате възможност да притежавате една трета от всички акции в САЩ или да притежавате този блок злато, който не може да прави нищо друго освен да блести и да ви кара да се чувствате като Мидас или Крез или някой от тоя род.

Има почти милиард акра земеделска земя в САЩ. Тя се оценява на близо 2,5 трилиона долара. Това ви е половината континентален САЩ. Може да я имате нея, 7 Exxon Mobile-a, плюс 1 трилион в кеш или златния куб. И ако ми предложите 20,5 метровия куб и да си го гледам цял ден, да си го пипам и да си го галя отвреме-навреме и да му говоря „Направи нещо за мен“, той ще каже „Нищо не правя. Просто си стоя и изглеждам красив“. Алтернативата на това е цялата земеделска земя на тая страна, всичко, памук, царевица, соя, 7 Exxon-а. Просто си помислете. Добавете и 1 трилион пари под ръка. Наречете ме луд, но аз искам земята и Exxon Mobile-ите.

Бивш член на борда на Goldman Sachs Group Inc се оказа човекът издавал вътрешна информация на Galleon
2 март, 2011 (32)
Виж коментарите
Коментирай

Раджат Гупта, бивш член на борда на Goldman Sachs Group Inc бе обвинен в търговия с вътрешна информация от щатските регулатори, като бе разкрито, че той е човекът, който е „захранвал с информация“ основателя на фонда Galleon Group Радж Раджартнам, включително за инвестицията от 5 милиарда долара на Berkshire Hathaway Inc в Goldman Sachs.

62-годишният Гупта, също така е осведомявал Раджаратнам за резултатите за отделните тримесечия на Goldman Sachs и Procter & Gamble Co., където също бе в борда, показва административната заповед на Комисията по борсите и ценните книжа на САЩ, оповестена вчера.

„Съветите“ на Гупта са генерирали печалба от 18 милиона долара, показва разследването на комисията.

Гупта, който е бивш глобален директор на консултантската компания McKinsey & Co., е бил директен или индиректен инвеститор в някои от фондовете на Galleon по времето, когато е свеждал въпросната информация, коментират от Комисията по борсите и ценните книжа. Гупта, който се оттегли от борда на Goldman Sachs миналата година вчера подаде оставка и от този на Procter & Gamble за да предотврати „всякакви шумове“, коментира говорителят на компанията.

„На Гупта е било поверено най-високото възможно доверие на водещи публични компании, а той е предал това доверие, като е изнесъл чувствителни и ценни тайни“ – се казва в изявление на Робърт Хузами от Комисията по борсите и ценните книжа.

Адвокатът на Гупта отхвърли обвиненията като „тотално безпочвени“

Според комисията Гупта се е обадил на Раджаратнам веднага след конферентен разговор през септември 2008 година на който бордът е разгледал и одобрил инвестицията на Уорън Бъфет. Минута след обаждането на Гупта Раджаратнам е купил от името на фондовете на Galleon 175 000 акции на Goldman Sachs.

Galleon е продал акциите на следващия ден след обявяването на информацията за инвестицията на Бъфет, като е направил печалба от 900 000 долара.

Според обвиненията на Комисията по борсите и ценните книжа Гупта е разкрил информация и за финансовите резултати на Goldman Sachs за второто тримесечие на 2008, след разговор с изпълнителния директор на банката Лойд Бланкфайн в който са дискутирани резултатите. Между въпросната вечер и следващата сутрин е имало „серия от обаждания“ между Гупта и Раджаратнам, твърдят от агенцията.

След разговорите Galleon е купил над 350 000 акции на Goldman Sachs плюс 5500 кол опции, които са донесли печалби от над 13,6 милиона долара.

Гупта също така е съобщил на Раджаратнам, че продажбите на Procter & Gamble ще са по-лоши от очакваното от пазара през четвъртото тримесечие на 2008.

Galleon е заел къса позиция срещу акцията, което е донесло печалба от 570 000 долара.