събота, 6 март 2010 г.
петък, 5 март 2010 г.
САЩ няма да излязат от кризата-1 chast
24 Февруари 2010 | 17:33
Чарлз Мангер, партньор на Уорън Бъфет и вицепредседател на СД на Berkshire Hathaway, прогнозира саботаж на реформите и крах на икономическата и политическа система на САЩ. В своя статия той прогнозира залеза на щатската икономика. Материалът е публикуван в Slate.com, притежание на Washington Post. Текстът, озаглавен „На практика всичко приключи" (Basically, It's Over) е една „притча за това, как една нация стигна до финансовия колапс".
Mангер описва възникването, разцвета и катастрофата на страната Basicland (в превод от англисйки basic означава основен, главен, а едно от значенията на land е страна - бел. р.), намираща се на голям остров и заселена от европейци в началото на XVIII в. Територията с умерен климат била богата на природни богатства, с изключение на въглища, петрол и природен газ. Въпреки всичко, зависимостта от горива, представляващи 60% от внасяните стоки, не била проблем - страната запазвала баланс между износа и вноса.
От гледна точка на днешните проблеми в икономиката на Basicland, ранният й период спокойно може да се определи като изключително стабилен. Банковата система в идеалната страна на Мангер била проста. Тя отговаряла на стремежите на нацията да се поддържа стабилна валута, ефективна търговия, достатъчен обем от средства за кредитоспособния бизнес и ограничен достъп до заеми на некомпетентни предприемачи и потребители.
Заемните средства практически не били използвани за придобиване на ценни книжа или друг вид инвестиции, включително и недвижими имоти. Спекулациите с ценни книжа на Basicland и със суровини не били поощрявани, нямало и търговия с опции или други деривативни инструменти, освен стандартни финансови операции.
През първите 150 години правителството на Basicland разходвало не повече от 7% от БВП, за да гарантира на гражданите необходими услуги като противопожарна безопасност, водоснабдяване, образование и т.н. Ориентираната към семейните ценности култура (подкрепа на роднини и благотворителност) гарантирала социалната защита.
Икономиката на страната растяла стабилно с 3% на година, докато в един момент Basicland не излязла начело по БВП на глава от населението в целия свят. Когато това се случило в страната били въведени допълнителни данъци, а държавните разходи се раздули до 35% от БВП за сметка на разширяване на социалните програми. И тенденцията за увеличаване на държавните разходи се подсилвала.
Към 2012 г. пейзажът се променил коренно, когато свободното време и парите тласкали все повече граждани към хазартните игри. В казиното се правили залози върху цените на суровините и ценните книжа. Доходите от дейността на казината достигнали до 25% от БВП, а 22% от изплащаните в страната трудови възнаграждения се падали на заетите в игралния бизнес.
В допълнение се появили и проблемите около външната търговия. Резкият скок на цените на внасяните суровини, плюс свиването на износа на продукция поради конкуренцията на държави, в които производството било по-изгодно, довели до нарушаване на баланса. Чуждите инвеститори започнали да избягват валутата и дълговите книжа на Basicland, не проявявайки апетит към хазартните залози.
Само словата на мъдрия старец, известен като Добрият Баща, можели да спасят страната от срива. Той призовавал към ограничаване на дейността на казиното и ориентиране към производството на нужни на световния пазар стоки. Но, за съжаление, политиците имали навика да се вслушват повече в думите на онзи, който субсидирал предизборните им кампании.
Пипалата на хазартната индустрия плъзнали по цялата територия на страната и по коридорите на властта и основният принос била сигурността на масите в ефективността на пазара, свободен от намеса. Всичко това довело до крах в икономиката, смяна на политическата система.
А, да. Днес страната ни е известна повече с прозвището Sorrowland (в превод от англисйки sorrow означава скръб, печал, тъга - бел. р.).
Статията на Чарлз Мангер, с провокативното си заглавие, предизвика активна дискусия в американските медии и блогове. Изпълнителният продуцент на CNBC Алекс Крипън напомни, че противоположностите се привличат - точно това е обяснението за дългия съюз между оптимиста и бъбривец Бъфет и сдържания, рязък и критично настроен Мангер.
Ето че един от най-успешните инвеститори в света - председателят на Berkshire Hathaway Уорън Бафет, е краен оптимист в дългосрочното бъдеще на САЩ, като очаква, че всяко следващо поколение ще живее по-добре от предходното, припомня Крипън.
Всъщност през август 2009 г. в открито писмо в The New York Times Бъфет също предупреди за опасностите, които дебнат американската икономика. Безконтролното печатане на пари, в името на икономиката, заплашва с обезценка долара, с обедняване на населението и превръщането на САЩ в „бананова република", допусна тогава Бъфет.
Пол Фаръл, инвеститор и колумнист в MarketWatch.com, попита за възможен друг изход и призова към втора революция. В крайна сметка, на фона на описания в притчата проблем, най-сериозният враг е препъващят реформите оптимизъм, който навремето създаде велика нация.
Допитване до общественото мнение показа крайния песимизъм и недоверие на американците в близкото бъдеще, но и непреклонната им вяра някъде далеч напред. Историята не веднъж е показвала, че прекалената самоувереност не веднъж е тласкала нациите в капана на саботажа, който ги прави още по-уязвими пред нови проблеми и в крайна сметка ги разяжда отвътре.
Притчата на Чарлз Мангер е публикувана със съкращения!
24 Февруари 2010 | 17:33
Чарлз Мангер, партньор на Уорън Бъфет и вицепредседател на СД на Berkshire Hathaway, прогнозира саботаж на реформите и крах на икономическата и политическа система на САЩ. В своя статия той прогнозира залеза на щатската икономика. Материалът е публикуван в Slate.com, притежание на Washington Post. Текстът, озаглавен „На практика всичко приключи" (Basically, It's Over) е една „притча за това, как една нация стигна до финансовия колапс".
Mангер описва възникването, разцвета и катастрофата на страната Basicland (в превод от англисйки basic означава основен, главен, а едно от значенията на land е страна - бел. р.), намираща се на голям остров и заселена от европейци в началото на XVIII в. Територията с умерен климат била богата на природни богатства, с изключение на въглища, петрол и природен газ. Въпреки всичко, зависимостта от горива, представляващи 60% от внасяните стоки, не била проблем - страната запазвала баланс между износа и вноса.
От гледна точка на днешните проблеми в икономиката на Basicland, ранният й период спокойно може да се определи като изключително стабилен. Банковата система в идеалната страна на Мангер била проста. Тя отговаряла на стремежите на нацията да се поддържа стабилна валута, ефективна търговия, достатъчен обем от средства за кредитоспособния бизнес и ограничен достъп до заеми на некомпетентни предприемачи и потребители.
Заемните средства практически не били използвани за придобиване на ценни книжа или друг вид инвестиции, включително и недвижими имоти. Спекулациите с ценни книжа на Basicland и със суровини не били поощрявани, нямало и търговия с опции или други деривативни инструменти, освен стандартни финансови операции.
През първите 150 години правителството на Basicland разходвало не повече от 7% от БВП, за да гарантира на гражданите необходими услуги като противопожарна безопасност, водоснабдяване, образование и т.н. Ориентираната към семейните ценности култура (подкрепа на роднини и благотворителност) гарантирала социалната защита.
Икономиката на страната растяла стабилно с 3% на година, докато в един момент Basicland не излязла начело по БВП на глава от населението в целия свят. Когато това се случило в страната били въведени допълнителни данъци, а държавните разходи се раздули до 35% от БВП за сметка на разширяване на социалните програми. И тенденцията за увеличаване на държавните разходи се подсилвала.
Към 2012 г. пейзажът се променил коренно, когато свободното време и парите тласкали все повече граждани към хазартните игри. В казиното се правили залози върху цените на суровините и ценните книжа. Доходите от дейността на казината достигнали до 25% от БВП, а 22% от изплащаните в страната трудови възнаграждения се падали на заетите в игралния бизнес.
В допълнение се появили и проблемите около външната търговия. Резкият скок на цените на внасяните суровини, плюс свиването на износа на продукция поради конкуренцията на държави, в които производството било по-изгодно, довели до нарушаване на баланса. Чуждите инвеститори започнали да избягват валутата и дълговите книжа на Basicland, не проявявайки апетит към хазартните залози.
Само словата на мъдрия старец, известен като Добрият Баща, можели да спасят страната от срива. Той призовавал към ограничаване на дейността на казиното и ориентиране към производството на нужни на световния пазар стоки. Но, за съжаление, политиците имали навика да се вслушват повече в думите на онзи, който субсидирал предизборните им кампании.
Пипалата на хазартната индустрия плъзнали по цялата територия на страната и по коридорите на властта и основният принос била сигурността на масите в ефективността на пазара, свободен от намеса. Всичко това довело до крах в икономиката, смяна на политическата система.
А, да. Днес страната ни е известна повече с прозвището Sorrowland (в превод от англисйки sorrow означава скръб, печал, тъга - бел. р.).
Статията на Чарлз Мангер, с провокативното си заглавие, предизвика активна дискусия в американските медии и блогове. Изпълнителният продуцент на CNBC Алекс Крипън напомни, че противоположностите се привличат - точно това е обяснението за дългия съюз между оптимиста и бъбривец Бъфет и сдържания, рязък и критично настроен Мангер.
Ето че един от най-успешните инвеститори в света - председателят на Berkshire Hathaway Уорън Бафет, е краен оптимист в дългосрочното бъдеще на САЩ, като очаква, че всяко следващо поколение ще живее по-добре от предходното, припомня Крипън.
Всъщност през август 2009 г. в открито писмо в The New York Times Бъфет също предупреди за опасностите, които дебнат американската икономика. Безконтролното печатане на пари, в името на икономиката, заплашва с обезценка долара, с обедняване на населението и превръщането на САЩ в „бананова република", допусна тогава Бъфет.
Пол Фаръл, инвеститор и колумнист в MarketWatch.com, попита за възможен друг изход и призова към втора революция. В крайна сметка, на фона на описания в притчата проблем, най-сериозният враг е препъващят реформите оптимизъм, който навремето създаде велика нация.
Допитване до общественото мнение показа крайния песимизъм и недоверие на американците в близкото бъдеще, но и непреклонната им вяра някъде далеч напред. Историята не веднъж е показвала, че прекалената самоувереност не веднъж е тласкала нациите в капана на саботажа, който ги прави още по-уязвими пред нови проблеми и в крайна сметка ги разяжда отвътре.
Притчата на Чарлз Мангер е публикувана със съкращения!
се поучим от грешките на великия Бъфет
25 Февруари 2010 | 12:18
Уорън Бъфет е един от най-великите инвеститори на всички времена. Дори и той обаче е човек и греши. Самият Бъфет признава, че и големите инвеститори правят грешки.
В годишното си писмо към акционерите на управлявания от него фонд той разкрива някои от най-големите си грешки в инвестирането, предава изданието Investopedia.com.
Ето и три от тях.
Conoco Phillips
Грешка: Купуване на лоша цена
През 2008 година, Бъфет закупи голям пакет от акции на петролната компания Conoco Phillips с идея за възползване от високите енергийни цени. Бъфет и много други анализатори и инвеститори смятаха, че цените на петрола ще се повишават за дълъг период от време и петролната компания ще се облагодетелства от това. Оказва се обаче, че поради несбъдването на тези очаквания, платената цена за пакета от акции е била висока.
Поука
Лесно е да се подлъжеш от вълнението при голям ръст и да купиш на цени, на които не би купил в един друг ретроспективен момент. Инвеститорите, които контролират своите емоции правят обикновено по-обективни анализи. Бъфет казва „Когато инвестираш, песимизмът е твой приятел, а еуфорията враг."
U.S. Air
Грешка: Объркване на ръста на приходите с успешен бизнес
Бъфет е закупил привилегировани акции на авиокомпанията през 1989 година, без съмнение привлечен от ръста на приходите й в този момент. Инвестицията бързо се е превърнала в „лоша", след като компанията не успя да генерира достатъчно приходи, за да изплати дивидент върху притежаваните от него акции. С известна доза късмет, Бъфет е успял да продаде притежаваните от него акции дори на печалба. Въпреки това, той е осъзнал, че не бива да се бърка успешния бизнес, с моментно добро състояние на дадена компания.
Поука
Понякога бизнеса може да изглежда добър по определени параметри, като основния такъв - ръст на приходи. Това, обаче, често изисква огромни инвестиции, за да се поддържа в дългосрочен аспект. Често проблемът на такива бизнеси е, че цената за висок ръст е огромна задлъжнялост, която в даден момент може да е фатална.
Dexter Shoes
Грешка: Инвестиране в компания с липса на конкурентни предимства
През 1993 година Бъфет е купил обувна компания на име Dexter Shoes. Покупката е била направена въз основа на съзиране на добри моментни възможности. Това предимство, обаче, е изчезнало бързо поради липса на дългосрочни предимства спрямо конкурентите.
Според Бъфет това е най-лошата инвестиция в кариерата му.
Поука
Компаниите могат да запазят високите си печалби само, ако гледат стратегически на бизнеса си и поддържат конкурентни предимства спрямо останалите играчи на пазара. В противен случай те ще започнат да губят дял, а финансовото им състояние да се влошава.
25 Февруари 2010 | 12:18
Уорън Бъфет е един от най-великите инвеститори на всички времена. Дори и той обаче е човек и греши. Самият Бъфет признава, че и големите инвеститори правят грешки.
В годишното си писмо към акционерите на управлявания от него фонд той разкрива някои от най-големите си грешки в инвестирането, предава изданието Investopedia.com.
Ето и три от тях.
Conoco Phillips
Грешка: Купуване на лоша цена
През 2008 година, Бъфет закупи голям пакет от акции на петролната компания Conoco Phillips с идея за възползване от високите енергийни цени. Бъфет и много други анализатори и инвеститори смятаха, че цените на петрола ще се повишават за дълъг период от време и петролната компания ще се облагодетелства от това. Оказва се обаче, че поради несбъдването на тези очаквания, платената цена за пакета от акции е била висока.
Поука
Лесно е да се подлъжеш от вълнението при голям ръст и да купиш на цени, на които не би купил в един друг ретроспективен момент. Инвеститорите, които контролират своите емоции правят обикновено по-обективни анализи. Бъфет казва „Когато инвестираш, песимизмът е твой приятел, а еуфорията враг."
U.S. Air
Грешка: Объркване на ръста на приходите с успешен бизнес
Бъфет е закупил привилегировани акции на авиокомпанията през 1989 година, без съмнение привлечен от ръста на приходите й в този момент. Инвестицията бързо се е превърнала в „лоша", след като компанията не успя да генерира достатъчно приходи, за да изплати дивидент върху притежаваните от него акции. С известна доза късмет, Бъфет е успял да продаде притежаваните от него акции дори на печалба. Въпреки това, той е осъзнал, че не бива да се бърка успешния бизнес, с моментно добро състояние на дадена компания.
Поука
Понякога бизнеса може да изглежда добър по определени параметри, като основния такъв - ръст на приходи. Това, обаче, често изисква огромни инвестиции, за да се поддържа в дългосрочен аспект. Често проблемът на такива бизнеси е, че цената за висок ръст е огромна задлъжнялост, която в даден момент може да е фатална.
Dexter Shoes
Грешка: Инвестиране в компания с липса на конкурентни предимства
През 1993 година Бъфет е купил обувна компания на име Dexter Shoes. Покупката е била направена въз основа на съзиране на добри моментни възможности. Това предимство, обаче, е изчезнало бързо поради липса на дългосрочни предимства спрямо конкурентите.
Според Бъфет това е най-лошата инвестиция в кариерата му.
Поука
Компаниите могат да запазят високите си печалби само, ако гледат стратегически на бизнеса си и поддържат конкурентни предимства спрямо останалите играчи на пазара. В противен случай те ще започнат да губят дял, а финансовото им състояние да се влошава.
Бъфет губи 30 млн. долара, ако Франция спечели Световното
02 Март 2010 | 14:27
Французите ще подкрепят неистово националния си отбор по време на Световното първенство по футбол в Южна Африка това лято, но в същото време, една група хора в Омаха, Небраска, ще урочасват отбора. Милиардерът инвеститор Уорън Бъфет може да е най-дейният в тази група.
Оракулът от Омаха, както е известен Бъфет, вчера заяви, че една от застрахователните компании на контролираната от него Berkshire Hathaway е направила голям залог за световното първенство, а именно, че Франция няма да спечели.
Едно от подразделенията на конгломерата е гарантирало полицата, което Бъфет обаче отказва да назове.
"Ако Франция спечели Световното първенство, мисля, че ще загубим около 30 млн. долара или нещо такова," споделя Бъфет в телевизионно предаване. "Ние поемаме всякакви рискове в Berkshire."
Франция не е сред фаворитите за спечелване на Световното първенство с коефициент 12-1 от ирландския сайт за онлайн залагания paddypower.com. С най-големи шансове е Испания (4-1), докато абсолютният аутсайдер е Северна Корея с коефициент 1 000 към 1.
02 Март 2010 | 14:27
Французите ще подкрепят неистово националния си отбор по време на Световното първенство по футбол в Южна Африка това лято, но в същото време, една група хора в Омаха, Небраска, ще урочасват отбора. Милиардерът инвеститор Уорън Бъфет може да е най-дейният в тази група.
Оракулът от Омаха, както е известен Бъфет, вчера заяви, че една от застрахователните компании на контролираната от него Berkshire Hathaway е направила голям залог за световното първенство, а именно, че Франция няма да спечели.
Едно от подразделенията на конгломерата е гарантирало полицата, което Бъфет обаче отказва да назове.
"Ако Франция спечели Световното първенство, мисля, че ще загубим около 30 млн. долара или нещо такова," споделя Бъфет в телевизионно предаване. "Ние поемаме всякакви рискове в Berkshire."
Франция не е сред фаворитите за спечелване на Световното първенство с коефициент 12-1 от ирландския сайт за онлайн залагания paddypower.com. С най-големи шансове е Испания (4-1), докато абсолютният аутсайдер е Северна Корея с коефициент 1 000 към 1.
вторник, 2 март 2010 г.
Блогърите: Джеймс Алтъчър – Шест неща, които не видях в писмото на Бъфет
1 март, 2010 (19)
Виж коментарите
Коментирай
Джеймс Алтъчър е директор на компанията за управление на активи Formula Capital и автор на 4 книги за инвестиции, в това число „Инвестирайте като хедж фонд”
Какво не видях в писмото на Бъфет:
1. По-съществена дискусия по въпроса за наследяването. Въпреки че го споменава в последните няколко параграфа, той не добавя нещо ново към това, което вече знаем от предишни доклади на компанията. Въпреки че повтаря отново и отново как изпълнителните директори не осъществяват достатъчен мениджмънт на риска Бъфет оставя без отговор въпроса и оставя акционерите на компанията пред най-големия възможен риск – кой ще го замени ако реши да се оттегли (слабо вероятно) или ако се разболее (все пак е на 9000 години).
Част от причината Berkshire да генерира подобни печалби е, че Бъфет, на крилете на своята репутация и каризма има възможност да си осигури невероятни сделки. Бъдещият главен изпълнителен директор (примерно Дейвид Сокол) може да е много компетентен, но няма да може да достига високото ниво на „връзки”, което Бъфет си осигурява с такава лекота. Хората плащат милиони за да надзърнат в портфейла на Бъфет, но далеч по-ценен е 50-годишният тефтер с телефонни номера, които той е натрупал. Тефтер с такова качество може и никога повече да не бъде повторен. Затова е толкова важно да разберем защо не желае да е конкретен по въпроса кой ще го наследи.
Моето единствено предположение е, че той смята, че ние трябва да му се доверим. Той определено има добра мениджърска скамейка и вече неколкократно заявява, че бъдещият ръководител на компания е или вече в нея или е на нейно разположение. Какво означава това?
В писмото му има единствено майтапчийски коментар за наследника:
Ако Чарли (Мънгър), аз и Аджит (б.р – Аджит Джейн – директор на презастрахователния бизнес на Berkshire) се окажем някога в потъваща лодка и можете да спасите само един от нас – плувайте към Аджит.
Забавно, но като се има предвид важността на въпроса за акционерите, вероятно не много уместно.
2. Повече дискусии за новите инвестиции.
Очевидно е, че той прави голям залог на Republic Management (б.р – базирана във Фийникс, Аризона компания за управление на отпадъци) Би било ценно да разберем причините и бъдещото направление на тази инвестиция. Вероятно той не иска да сигнализира на дребните риби за намеренията си, но все пак ще е интересно да видим вижданията му за тази индустрия. Последната индустрия по отношение на която той копира Бил Гейтс бяха железниците.
Гейтс си купи акции на CNI и убеди Бъфет в предимствата на това да имаш железница (Бъфет призна, че му се е искало да е направил придобиване когато Гейтс му е споменал идеята за пръв път). Дали виждаме същото и по отношение на бизнеса с боклука?
Гейтс притежава 57 милиона акции на Republic Services и малко акции в Waste Management. Бъфет обича големите ровове (б.р – препратка към схващането на Бъфет за добрия бизнес като „Голям ров с плуващи крокодили”), които силно регулирани бизнеси като този притежават. Дали ще видим същия подход от Бъфет към железниците. Той отбелязва: „обикновено не говорим за инвестиционните си идеи”, но това не означава, че не искам да знам повече.
3. Дискусия за петролната индустрия
Отново, не е задължително да дава обяснения по някои въпроси на акционерите (докато за №1 смятам, че е), но той постоянно влиза и излиза от Exxon и ConocoPhillips и ще е интересно да разберем защо. Също така, би ми било интересно да чуя повече по отношение на здравната индустрия, където изглеждаше, че е готов да предприеме голям скок (Glaxo, Sanofi, Johnson&Johnson), но енергията му свърши с първите рейдове в тези води.
4. Той е голям акционер на Goldman Sachs.
Инвестицията му там беше удивителна. Получи страхотна сделка по привилегированите акции (много по-добра от тази на правителството по същото време) и въпреки че първоначално инвестицията падаше опционният компонент в нея в момента е значително на печалба. Въпреки това, като акционер в Berkshire съм изключително нервен.
Goldman в момента е под значително напрежение. Първо си мислех, че банката може да се справи с него, но сега не съм много сигурен. Между сделките „в задната стаичка” с AIG и медийния шум около ролята на Goldman в гръцкия дълг се опасявам, че напрежението над банката почва да става твърде голямо. Започва да ми прилича на оня шум, който в крайна сметка се оказа началото на края за Arthur Andersen.
В крайна сметка, години по-късно се оказа, че са невинни, но това не им помогна и повечето им клиенти избягаха от тях. Не мисля, че Goldman са направили нещо лошо в тези ситуации, но се страхувам от шума около тях и тъй като това е значителна инвестиция за Berkshire ми се ще да знам мнението на Бъфет по въпроса.
5. Повече яснота относно индексните опции.
Това са опции, които съдържат потенциален риск за милиарди, ако индексите паднат с определен процент. Всичко, което научаваме за цената на изпълнение е:
През 2009 година ние се договорихме с определени партньори да коригираме 6 от договорите за пут опции базирани на индекси на фондовата борса. Промените намаляват свързаните с договорите дати на изтичане на срока (expiration) между 3,5 и 9,5 години и намалихме цената на изпълнение (strike price) с между 29 и 39%.
Нямам никаква идея какво означава това и на какъв риск сме изложени в момента като акционери.
Не разбирам и какво пречи на Бъфет да е малко по-ясен по въпроса.
6. Застраховките на общинските облигации.
От харизването на Ambac и MBIA насам Berkshire Hathaway стъпва на пръсти в играта със застраховането на общински облигации. През 2009 те бяха втори, но далечно втори в бизнеса след Assured Guaranty. Като се вземат предвид всички нерви около евентуалния банкрут на Харисбърг, Пенсилвания и непрестанният медиен шум за неплатежоспособността на Калифорния и други щати ще е добре да чуем Бъфет по въпроса за този бизнес.
Отново, разбирам ако не иска да привлича вниманието на конкуренцията към възможностите в този бизнес, но ми се ще да чуя какво, според него е нивото на риск в тази индустрия.
Между другото, писмото му до акционерите бе напълно задоволително по отношение на нещата, които казва, но това е тема на други статии в последните дни.
1 март, 2010 (19)
Виж коментарите
Коментирай
Джеймс Алтъчър е директор на компанията за управление на активи Formula Capital и автор на 4 книги за инвестиции, в това число „Инвестирайте като хедж фонд”
Какво не видях в писмото на Бъфет:
1. По-съществена дискусия по въпроса за наследяването. Въпреки че го споменава в последните няколко параграфа, той не добавя нещо ново към това, което вече знаем от предишни доклади на компанията. Въпреки че повтаря отново и отново как изпълнителните директори не осъществяват достатъчен мениджмънт на риска Бъфет оставя без отговор въпроса и оставя акционерите на компанията пред най-големия възможен риск – кой ще го замени ако реши да се оттегли (слабо вероятно) или ако се разболее (все пак е на 9000 години).
Част от причината Berkshire да генерира подобни печалби е, че Бъфет, на крилете на своята репутация и каризма има възможност да си осигури невероятни сделки. Бъдещият главен изпълнителен директор (примерно Дейвид Сокол) може да е много компетентен, но няма да може да достига високото ниво на „връзки”, което Бъфет си осигурява с такава лекота. Хората плащат милиони за да надзърнат в портфейла на Бъфет, но далеч по-ценен е 50-годишният тефтер с телефонни номера, които той е натрупал. Тефтер с такова качество може и никога повече да не бъде повторен. Затова е толкова важно да разберем защо не желае да е конкретен по въпроса кой ще го наследи.
Моето единствено предположение е, че той смята, че ние трябва да му се доверим. Той определено има добра мениджърска скамейка и вече неколкократно заявява, че бъдещият ръководител на компания е или вече в нея или е на нейно разположение. Какво означава това?
В писмото му има единствено майтапчийски коментар за наследника:
Ако Чарли (Мънгър), аз и Аджит (б.р – Аджит Джейн – директор на презастрахователния бизнес на Berkshire) се окажем някога в потъваща лодка и можете да спасите само един от нас – плувайте към Аджит.
Забавно, но като се има предвид важността на въпроса за акционерите, вероятно не много уместно.
2. Повече дискусии за новите инвестиции.
Очевидно е, че той прави голям залог на Republic Management (б.р – базирана във Фийникс, Аризона компания за управление на отпадъци) Би било ценно да разберем причините и бъдещото направление на тази инвестиция. Вероятно той не иска да сигнализира на дребните риби за намеренията си, но все пак ще е интересно да видим вижданията му за тази индустрия. Последната индустрия по отношение на която той копира Бил Гейтс бяха железниците.
Гейтс си купи акции на CNI и убеди Бъфет в предимствата на това да имаш железница (Бъфет призна, че му се е искало да е направил придобиване когато Гейтс му е споменал идеята за пръв път). Дали виждаме същото и по отношение на бизнеса с боклука?
Гейтс притежава 57 милиона акции на Republic Services и малко акции в Waste Management. Бъфет обича големите ровове (б.р – препратка към схващането на Бъфет за добрия бизнес като „Голям ров с плуващи крокодили”), които силно регулирани бизнеси като този притежават. Дали ще видим същия подход от Бъфет към железниците. Той отбелязва: „обикновено не говорим за инвестиционните си идеи”, но това не означава, че не искам да знам повече.
3. Дискусия за петролната индустрия
Отново, не е задължително да дава обяснения по някои въпроси на акционерите (докато за №1 смятам, че е), но той постоянно влиза и излиза от Exxon и ConocoPhillips и ще е интересно да разберем защо. Също така, би ми било интересно да чуя повече по отношение на здравната индустрия, където изглеждаше, че е готов да предприеме голям скок (Glaxo, Sanofi, Johnson&Johnson), но енергията му свърши с първите рейдове в тези води.
4. Той е голям акционер на Goldman Sachs.
Инвестицията му там беше удивителна. Получи страхотна сделка по привилегированите акции (много по-добра от тази на правителството по същото време) и въпреки че първоначално инвестицията падаше опционният компонент в нея в момента е значително на печалба. Въпреки това, като акционер в Berkshire съм изключително нервен.
Goldman в момента е под значително напрежение. Първо си мислех, че банката може да се справи с него, но сега не съм много сигурен. Между сделките „в задната стаичка” с AIG и медийния шум около ролята на Goldman в гръцкия дълг се опасявам, че напрежението над банката почва да става твърде голямо. Започва да ми прилича на оня шум, който в крайна сметка се оказа началото на края за Arthur Andersen.
В крайна сметка, години по-късно се оказа, че са невинни, но това не им помогна и повечето им клиенти избягаха от тях. Не мисля, че Goldman са направили нещо лошо в тези ситуации, но се страхувам от шума около тях и тъй като това е значителна инвестиция за Berkshire ми се ще да знам мнението на Бъфет по въпроса.
5. Повече яснота относно индексните опции.
Това са опции, които съдържат потенциален риск за милиарди, ако индексите паднат с определен процент. Всичко, което научаваме за цената на изпълнение е:
През 2009 година ние се договорихме с определени партньори да коригираме 6 от договорите за пут опции базирани на индекси на фондовата борса. Промените намаляват свързаните с договорите дати на изтичане на срока (expiration) между 3,5 и 9,5 години и намалихме цената на изпълнение (strike price) с между 29 и 39%.
Нямам никаква идея какво означава това и на какъв риск сме изложени в момента като акционери.
Не разбирам и какво пречи на Бъфет да е малко по-ясен по въпроса.
6. Застраховките на общинските облигации.
От харизването на Ambac и MBIA насам Berkshire Hathaway стъпва на пръсти в играта със застраховането на общински облигации. През 2009 те бяха втори, но далечно втори в бизнеса след Assured Guaranty. Като се вземат предвид всички нерви около евентуалния банкрут на Харисбърг, Пенсилвания и непрестанният медиен шум за неплатежоспособността на Калифорния и други щати ще е добре да чуем Бъфет по въпроса за този бизнес.
Отново, разбирам ако не иска да привлича вниманието на конкуренцията към възможностите в този бизнес, но ми се ще да чуя какво, според него е нивото на риск в тази индустрия.
Между другото, писмото му до акционерите бе напълно задоволително по отношение на нещата, които казва, но това е тема на други статии в последните дни.
Бъфет: Когато вали злато, пресегнете се за кофа…
28 февруари, 2010 (58)
Виж коментарите
Коментирай
Уорън Бъфет има нова мъдра фраза, като съвет към инвеститорите в новото му писмо към акционерите на Berkshire: „Когато вали злато, пресегнете се за кофа, не за напръстник”, коментира традиционното писмо на Бъфет към акционерите изпълнителният продуцент на CNBC Алекс Крипен.
Бъфет се връща към миналогодишното писмо в което описа корпоративните и общински облигации като „смешно евтини” в сравнение с щатските ДЦК. Бъфет поддържа виждането си, че е трябвало да направи повече покупки там: „Трябваше да направя доста повече. Големите възможности не идват често”
Все пак, той отбелязва, че няма съжаления. Бъфет пише: „Вкарахме много пари да работят по време на хаоса от последните две години. Това беше идеална възможност за инвеститорите. Климатът на страх е най-добрият приятел. Тези, които инвестират само когато анализаторите са бичи настроени в крайна сметка плащат висока цена за безсмислено преподсигуряване”
Berkshire приключи 2009 с кеш в размер на 30,6 милиарда долара, като в началото на 2008 имаше 44,3 милиарда.
Бъфет отчита, че пазарната капитализация на портфолиото от обикновени акции на Berkshire към края на 2009 година е било в размер на 59 милиарда долара. Това е ръст от малко над 70% от средната цена от 34,6 милиарда долара при която са купени въпросните ценни книжа.
Berkshire също така има позиции в ценни книжа, които не се търгуват или са конвертируеми, като Dow Chemical, General Electric, Goldman Sachs, Swiss Re и Wrigley. Всички те бяха купени през последните 18 месеца. Стойността им се изчислява на 26 милиарда, при 21,1 милиарда долара цена на придобиване. Бъфет коментира, че те генерират 2,1 милиарда долара годишно под формата на дивиденти, а също така имат „значителен потенциал да поскъпнат”
Той сочи, че най-сериозните продажби през 2009 – тези на ConocoPhillips, Moody’s, Procter & Gamble и Johnson & Johnson, са помогнали за осигуряването на средства за покупката на Dow, Swiss Re и BNSF.
Тези продажби не са мотивирани от опасението, че цените на тези акции ще падат.
„Чарли (Мънгър) и аз вярваме, че всяка една от тези акции ще се повишава като цена в бъдеще”
БОЛЕЗНЕНО ПРИЗНАНИЕ
В писмото си Бъфет признава, както сам го определя „едно много скъпо бизнес фиаско, изцяло по негова вина”.
Смятайки, че притежателите на полици на GEICO ще съставляват добър кредитен риск Бъфет „за нещастие” излиза с „брилянтната идея” застрахователната компания да излезе на пазара със своя собствена кредитна карта.
Бъфет пише:
„Мениджърите на GEICO, трябва да наблегна на това, в нито един момент не бяха ентусиазирани от идеята ми. Те ме предупредиха, че вместо да вземем каймака от клиентите, ще вземем *******. Добре, да кажем, не-каймака. Аз проницателно отбелязах, че съм по-стар и по-мъдър. Оказах се просто по-стар.
Общите загуби: 50,3 милиона долара.
СИЛНАТА 2009 ЗА BERKSHIRE БЕ ПО-СЛАБА ОТ ПАЗАРА
Berkshire Hathaway имаше силна 2009, но не достатъчно силна, че да изпревари цялостното представяне на индекса S&P 500
В писмото си Бъфет посочва, че нетната стойност на компанията нараства през годината с 21,8 милиарда. Това означава ръст на счетоводната стойност на акция от 19,8% до 84 487 долара.
В същото време S&P, с включените дивиденти, скача с 26,5% през 2009. Това е с 6,7 процентни пункта по-добър резултат от този на компанията на Бъфет.
Това е първата година от 2004 насам в която Berkshire се представя по-слабо от S&P
През предходната година счетоводната стойност на акцията на компанията падна с 9,6%, на фона на 37-процентов срив при индекса.
Berkshire се представя по-слабо от S&P само в 7 години откакто Бъфет пое компанията през 1965.
БЪФЕТ ЗА ЖИЛИЩНИЯ СЕКТОР
В дискусия с дъщерното си дружество Clayton Homes, Бъфет прогнозира, че „до една година проблемите на жилищния сектор ще са общо взето зад нас, с изключение на жилищата с висока цена и тези в твърде презастроените райони”
Той хвали „мъдрото решение” на властите да се намали бройката на новите разрешения за строеж „до цифра доста под средните”
Той се оплаква, че Clayton, подобно на други компании, които предлагат готови къщи, страдат от „наказателната разлика между лихвите по ипотечните кредити за фабрично-строени жилища и тези, които се строят на място”
Въпреки това, според него Clayton ще „е печеливша през идните години, макар и доста под потенциала си”
ДЕРИВАТИТЕ НА BERKSHIRE
Бъфет повтаря убеждението си, че дериватите на Berkshire ще са печеливши по време на дълголетния им „живот”. „Дивите флуктуации” в цената на тези деривати „нито радва, нито притеснява, както мен, така и Чарли”
Някога Бъфет наричаше дериватите „оръжия за масово финансово унищожение”. Това кара някои да го критикуват, че сега прибягва до тях. Бъфет отговаря:
Опасността, която дериватите носят, както за участниците, така и за обществото – опасности за които ние отдавна предупреждаваме…и това може наистина да е динамит – възникват, когато тези контракти водят до ливъридж или до риск за партньорите, който е краен. В Berkshire не се случва нищо подобно. Нито ще се случи. Моята работа е да запазя Berkshire далеч от подобни проблеми. Чарли и аз вярваме, че един изпълнителен директор не трябва да делегира контрола на риска. Твърде важно е.
Печалбата „на хартия” от 1,052 милиарда долара от дериватите на Berkshire помогна нетната печалба за четвъртото тримесечие да се вдигне до 3,06 милиарда или 1 969 долара печалба на акция (за акциите клас А).
Приходите на конгломерата се увеличиха с 23% до 30,2 милиарда. Оперативната печалба за четвъртото тримесечие падна с 40% до 2,03 милиарда от 3,37 милиарда.
28 февруари, 2010 (58)
Виж коментарите
Коментирай
Уорън Бъфет има нова мъдра фраза, като съвет към инвеститорите в новото му писмо към акционерите на Berkshire: „Когато вали злато, пресегнете се за кофа, не за напръстник”, коментира традиционното писмо на Бъфет към акционерите изпълнителният продуцент на CNBC Алекс Крипен.
Бъфет се връща към миналогодишното писмо в което описа корпоративните и общински облигации като „смешно евтини” в сравнение с щатските ДЦК. Бъфет поддържа виждането си, че е трябвало да направи повече покупки там: „Трябваше да направя доста повече. Големите възможности не идват често”
Все пак, той отбелязва, че няма съжаления. Бъфет пише: „Вкарахме много пари да работят по време на хаоса от последните две години. Това беше идеална възможност за инвеститорите. Климатът на страх е най-добрият приятел. Тези, които инвестират само когато анализаторите са бичи настроени в крайна сметка плащат висока цена за безсмислено преподсигуряване”
Berkshire приключи 2009 с кеш в размер на 30,6 милиарда долара, като в началото на 2008 имаше 44,3 милиарда.
Бъфет отчита, че пазарната капитализация на портфолиото от обикновени акции на Berkshire към края на 2009 година е било в размер на 59 милиарда долара. Това е ръст от малко над 70% от средната цена от 34,6 милиарда долара при която са купени въпросните ценни книжа.
Berkshire също така има позиции в ценни книжа, които не се търгуват или са конвертируеми, като Dow Chemical, General Electric, Goldman Sachs, Swiss Re и Wrigley. Всички те бяха купени през последните 18 месеца. Стойността им се изчислява на 26 милиарда, при 21,1 милиарда долара цена на придобиване. Бъфет коментира, че те генерират 2,1 милиарда долара годишно под формата на дивиденти, а също така имат „значителен потенциал да поскъпнат”
Той сочи, че най-сериозните продажби през 2009 – тези на ConocoPhillips, Moody’s, Procter & Gamble и Johnson & Johnson, са помогнали за осигуряването на средства за покупката на Dow, Swiss Re и BNSF.
Тези продажби не са мотивирани от опасението, че цените на тези акции ще падат.
„Чарли (Мънгър) и аз вярваме, че всяка една от тези акции ще се повишава като цена в бъдеще”
БОЛЕЗНЕНО ПРИЗНАНИЕ
В писмото си Бъфет признава, както сам го определя „едно много скъпо бизнес фиаско, изцяло по негова вина”.
Смятайки, че притежателите на полици на GEICO ще съставляват добър кредитен риск Бъфет „за нещастие” излиза с „брилянтната идея” застрахователната компания да излезе на пазара със своя собствена кредитна карта.
Бъфет пише:
„Мениджърите на GEICO, трябва да наблегна на това, в нито един момент не бяха ентусиазирани от идеята ми. Те ме предупредиха, че вместо да вземем каймака от клиентите, ще вземем *******. Добре, да кажем, не-каймака. Аз проницателно отбелязах, че съм по-стар и по-мъдър. Оказах се просто по-стар.
Общите загуби: 50,3 милиона долара.
СИЛНАТА 2009 ЗА BERKSHIRE БЕ ПО-СЛАБА ОТ ПАЗАРА
Berkshire Hathaway имаше силна 2009, но не достатъчно силна, че да изпревари цялостното представяне на индекса S&P 500
В писмото си Бъфет посочва, че нетната стойност на компанията нараства през годината с 21,8 милиарда. Това означава ръст на счетоводната стойност на акция от 19,8% до 84 487 долара.
В същото време S&P, с включените дивиденти, скача с 26,5% през 2009. Това е с 6,7 процентни пункта по-добър резултат от този на компанията на Бъфет.
Това е първата година от 2004 насам в която Berkshire се представя по-слабо от S&P
През предходната година счетоводната стойност на акцията на компанията падна с 9,6%, на фона на 37-процентов срив при индекса.
Berkshire се представя по-слабо от S&P само в 7 години откакто Бъфет пое компанията през 1965.
БЪФЕТ ЗА ЖИЛИЩНИЯ СЕКТОР
В дискусия с дъщерното си дружество Clayton Homes, Бъфет прогнозира, че „до една година проблемите на жилищния сектор ще са общо взето зад нас, с изключение на жилищата с висока цена и тези в твърде презастроените райони”
Той хвали „мъдрото решение” на властите да се намали бройката на новите разрешения за строеж „до цифра доста под средните”
Той се оплаква, че Clayton, подобно на други компании, които предлагат готови къщи, страдат от „наказателната разлика между лихвите по ипотечните кредити за фабрично-строени жилища и тези, които се строят на място”
Въпреки това, според него Clayton ще „е печеливша през идните години, макар и доста под потенциала си”
ДЕРИВАТИТЕ НА BERKSHIRE
Бъфет повтаря убеждението си, че дериватите на Berkshire ще са печеливши по време на дълголетния им „живот”. „Дивите флуктуации” в цената на тези деривати „нито радва, нито притеснява, както мен, така и Чарли”
Някога Бъфет наричаше дериватите „оръжия за масово финансово унищожение”. Това кара някои да го критикуват, че сега прибягва до тях. Бъфет отговаря:
Опасността, която дериватите носят, както за участниците, така и за обществото – опасности за които ние отдавна предупреждаваме…и това може наистина да е динамит – възникват, когато тези контракти водят до ливъридж или до риск за партньорите, който е краен. В Berkshire не се случва нищо подобно. Нито ще се случи. Моята работа е да запазя Berkshire далеч от подобни проблеми. Чарли и аз вярваме, че един изпълнителен директор не трябва да делегира контрола на риска. Твърде важно е.
Печалбата „на хартия” от 1,052 милиарда долара от дериватите на Berkshire помогна нетната печалба за четвъртото тримесечие да се вдигне до 3,06 милиарда или 1 969 долара печалба на акция (за акциите клас А).
Приходите на конгломерата се увеличиха с 23% до 30,2 милиарда. Оперативната печалба за четвъртото тримесечие падна с 40% до 2,03 милиарда от 3,37 милиарда.
Бъфет – за франка, валутите и …покупката на държава
2 март, 2010 (82)
Виж коментарите
Коментирай
Всяка година общото събрание на акционерите на Berkshire Hathaway събира толкова хора, колкото много отдавна не сме виждали дори на мач на националния отбор у нас. Естествено, както можете да се досетите, голяма част от акционерите не толкова искат да се уверят в развитието на инвестициите си, колкото искат да се докоснат до Уорън Бъфет и да му зададат по някой въпрос.
В събота излезе писмото на Уорън до акционерите и както всяка година то се превърна във водеща тема за най-сериозните финансови медии по света.
Вчера пък Беки Куик от CNBC и екипът й направиха дълго интервю с Бъфет от ресторанта на Piccolo Pete в Омаха, Небраска, където е централата на Berkshire.
Това е мястото на което Уорън обикновено посреща видни гости сред най-близките му от топ-мениджмънта в САЩ, като Бил Гейтс и Джеф Имелт от GE.
Бъфет е невероятно обаятелен като събеседник (За разлика от Чарли Мънгър). По няколко причини. Той е стар, мъдър, има каризма, умее да говори увлекателно, избягва да дава прогнози и естествено – доста богат е. Това е човек, който за един живот време е изградил бизнес империя, която би могла да придобие държава, градена повече от 1300 години…примерно. Както ще видим по-късно – последната идея не му хареса.
И понеже всеки иска да се докосне до тази каризма въпросите към него винаги са ме изненадвали. Доста често имам чувството (последният път бе по време на срещата на Бъфет и Гейтс със студентите в Колумбийския университет), че хората очакват от него да е свръхмощен компютър, който знае всичко. Интервюто на Беки Куик не беше изключение. Като добавим към нейните и на екипа на CNBC въпроси и тези на десетки зрители и читатели Бъфет традиционно отговори на въпросите за:
Обама, дефицитите, Гърция, дълга, акциите, отчетите, валутите, долара, Coca-Cola, Pepsi, железници, наследници, недвижими имоти, Goldman Sachs, Китай, кризата.
В един момент в разговора се включи дори Индра Нууи (Главен изпълнителен директор на Pepsi. Уорън е основен акционер в Coca-Cola) и Бъфет не пропусна възможността да пусне хаплива шега по отношение на „врага”.
От цялото интервю обаче отделям „валутния” разговор като нещото, което ми направи впечатление. Поради две причини. Чували сме коментарите на Бъфет за Обама, Burlington, кризата, имотите и т.н Доста по-рядко той говори за валутите и страните, които ги емитират. Второ. Коментарът за франка веднага влезе в заглавията. Точно поради това, че Бъфет избягва да дава прогнози или оценки, освен ако вече не е влязъл с двата крака.
Ето как се разви разговора:
Беки Куик: Няколко бързи въпроса. Ето първия. Той е от Боян във Фийникс, Аризона. „Ако трябваше да замените целия кеш от щатския долар, коя валута щяхте да купите?”
Бъфет: Труден въпрос. Вероятно би бил швейцарският франк.
Куик: Швейцарският франк?
Бъфет: Ами…ако трябва да избирам. Нашите пари, в огромната им част са в долари, но ако трябваше да избирам – бих избрал това.
Куик: Добре. Тук ще се отклоня от задаването на блиц въпроси. Защо?
Бъфет: Ами, аз просто…Притеснявам се…притеснявам се от всички валути. Това, което имам предвид…бъдещето на валутата е продукт на действията на правителството и аз…истинският въпрос е – колко ще са дисциплинирани правителствата в продължителен период от време.
Нашето правителство бе дяволски добро. От друга страна, аз съм роден през 30-те и нивото на цените е вероятно 15 пъти по-високо, отколкото бе тогава – т.е валутите се обезценяват с времето. И истинският въпрос е – къде ще се обезценят най-малко. И..аз…не бих направил подобен облог. Просто…ти ми зададе въпрос и аз ти дадох бърз отговор.
Куик: Да, изтръгнах го насила
Джо Кернен (водещ в студиото на CNBC): Подсигурил ли си се с къси позиции срещу долара, Уорън? Защото – не знам дали следиш какво става с еврото напоследък, но ти имаш къси позиции срещу долара от години, нали така? Имаш ли загуби през последните три месеца?
Бъфет: Не, не държиме чужда валута. Не сме имали валутни сделки в смисъла на валутна сделка от години. Притежаваме комунално дружество в Англия, което носи приходи в паундове. Притежаваме Cologne Re в Германия и по подобен начин имаме приходи в чужда валута на ред места по света. Но нямаме валутни сделки…
Кернен: О, имате…Поне преди няколко години имахте. Имахте къси позиции при долара. Не е ли така?
Бъфет: Вярно е, имаше преди няколко години.
Кернен: Имахте къси доларови позиции. ОК. Но вече нямате там, така ли?
Бъфет: Не. Беше преди 3-4 години мисля. Имахме дълги позиции при десетина валути срещу долара…И ги затворихме всичките. Но, най доброто, което можеш да притежаваш…знаете ли, най-доброто е таланта ти. Това не могат да ви го отнемат. Най-доброто, което можете да държите е добър бизнес. Дали е Frito-Lay или Coca-Cola или каквото и да е, този добър бизнес ще си запази стойността в реално изражение във времето, без значение какво прави правителството с валутата.
Куик: Ти обаче казваш, че облог за или против една валута е облог за или против правителството. Ако си бил притеснен…да кажем така, ако се притесняваш – къде е по-голямо нивото на притесненията ти – евро или долар?
Бъфет: Да това е трудно…трудно да се отговори. Искам да кажа, както еврото, страните от ЕС, така и САЩ имат много високи дефицити. Те – и двете валути от гледна точка на покупателна способност ще паднат с времето. Според мен.
Куик: Паунд срещу долар. Същата история?
Бъфет: Същата история. Те…те всички провеждат политики, които ще доведат до това валутите им да загубят стойност. Коя от тях ще изгуби повече от стойността си от другата – ми е трудно да кажа.
Куик: Йена срещу долар
Бъфет: Йената е…Япония е най-голямата мистерия на всички времена. Имам предвид, от гледна точка на монетарната политика, това което става там…ниски лихви, огромни дефицити, дефлация и всички тези неща. Това е мистерия, която дори не се опитвам да разгадая.
Куик: Да се върнем към блиц въпросите. Питър в Ню Йорк – „Колко отчети четеш”
Бъфет: О, чета стотици. Преди малко спомена AIG. Изчетох 550 страници. Чета много. Доста отчети.
Куик: ОК. Въпрос от България. „Мислил ли си някога по въпроса да купиш държава?”
Бъфет: Не мисля, че бих искал да притежавам държава. От финансова гледна точка не е добра идея. Въпреки че властта да облагаш с данъци ми се вижда интересна.
2 март, 2010 (82)
Виж коментарите
Коментирай
Всяка година общото събрание на акционерите на Berkshire Hathaway събира толкова хора, колкото много отдавна не сме виждали дори на мач на националния отбор у нас. Естествено, както можете да се досетите, голяма част от акционерите не толкова искат да се уверят в развитието на инвестициите си, колкото искат да се докоснат до Уорън Бъфет и да му зададат по някой въпрос.
В събота излезе писмото на Уорън до акционерите и както всяка година то се превърна във водеща тема за най-сериозните финансови медии по света.
Вчера пък Беки Куик от CNBC и екипът й направиха дълго интервю с Бъфет от ресторанта на Piccolo Pete в Омаха, Небраска, където е централата на Berkshire.
Това е мястото на което Уорън обикновено посреща видни гости сред най-близките му от топ-мениджмънта в САЩ, като Бил Гейтс и Джеф Имелт от GE.
Бъфет е невероятно обаятелен като събеседник (За разлика от Чарли Мънгър). По няколко причини. Той е стар, мъдър, има каризма, умее да говори увлекателно, избягва да дава прогнози и естествено – доста богат е. Това е човек, който за един живот време е изградил бизнес империя, която би могла да придобие държава, градена повече от 1300 години…примерно. Както ще видим по-късно – последната идея не му хареса.
И понеже всеки иска да се докосне до тази каризма въпросите към него винаги са ме изненадвали. Доста често имам чувството (последният път бе по време на срещата на Бъфет и Гейтс със студентите в Колумбийския университет), че хората очакват от него да е свръхмощен компютър, който знае всичко. Интервюто на Беки Куик не беше изключение. Като добавим към нейните и на екипа на CNBC въпроси и тези на десетки зрители и читатели Бъфет традиционно отговори на въпросите за:
Обама, дефицитите, Гърция, дълга, акциите, отчетите, валутите, долара, Coca-Cola, Pepsi, железници, наследници, недвижими имоти, Goldman Sachs, Китай, кризата.
В един момент в разговора се включи дори Индра Нууи (Главен изпълнителен директор на Pepsi. Уорън е основен акционер в Coca-Cola) и Бъфет не пропусна възможността да пусне хаплива шега по отношение на „врага”.
От цялото интервю обаче отделям „валутния” разговор като нещото, което ми направи впечатление. Поради две причини. Чували сме коментарите на Бъфет за Обама, Burlington, кризата, имотите и т.н Доста по-рядко той говори за валутите и страните, които ги емитират. Второ. Коментарът за франка веднага влезе в заглавията. Точно поради това, че Бъфет избягва да дава прогнози или оценки, освен ако вече не е влязъл с двата крака.
Ето как се разви разговора:
Беки Куик: Няколко бързи въпроса. Ето първия. Той е от Боян във Фийникс, Аризона. „Ако трябваше да замените целия кеш от щатския долар, коя валута щяхте да купите?”
Бъфет: Труден въпрос. Вероятно би бил швейцарският франк.
Куик: Швейцарският франк?
Бъфет: Ами…ако трябва да избирам. Нашите пари, в огромната им част са в долари, но ако трябваше да избирам – бих избрал това.
Куик: Добре. Тук ще се отклоня от задаването на блиц въпроси. Защо?
Бъфет: Ами, аз просто…Притеснявам се…притеснявам се от всички валути. Това, което имам предвид…бъдещето на валутата е продукт на действията на правителството и аз…истинският въпрос е – колко ще са дисциплинирани правителствата в продължителен период от време.
Нашето правителство бе дяволски добро. От друга страна, аз съм роден през 30-те и нивото на цените е вероятно 15 пъти по-високо, отколкото бе тогава – т.е валутите се обезценяват с времето. И истинският въпрос е – къде ще се обезценят най-малко. И..аз…не бих направил подобен облог. Просто…ти ми зададе въпрос и аз ти дадох бърз отговор.
Куик: Да, изтръгнах го насила
Джо Кернен (водещ в студиото на CNBC): Подсигурил ли си се с къси позиции срещу долара, Уорън? Защото – не знам дали следиш какво става с еврото напоследък, но ти имаш къси позиции срещу долара от години, нали така? Имаш ли загуби през последните три месеца?
Бъфет: Не, не държиме чужда валута. Не сме имали валутни сделки в смисъла на валутна сделка от години. Притежаваме комунално дружество в Англия, което носи приходи в паундове. Притежаваме Cologne Re в Германия и по подобен начин имаме приходи в чужда валута на ред места по света. Но нямаме валутни сделки…
Кернен: О, имате…Поне преди няколко години имахте. Имахте къси позиции при долара. Не е ли така?
Бъфет: Вярно е, имаше преди няколко години.
Кернен: Имахте къси доларови позиции. ОК. Но вече нямате там, така ли?
Бъфет: Не. Беше преди 3-4 години мисля. Имахме дълги позиции при десетина валути срещу долара…И ги затворихме всичките. Но, най доброто, което можеш да притежаваш…знаете ли, най-доброто е таланта ти. Това не могат да ви го отнемат. Най-доброто, което можете да държите е добър бизнес. Дали е Frito-Lay или Coca-Cola или каквото и да е, този добър бизнес ще си запази стойността в реално изражение във времето, без значение какво прави правителството с валутата.
Куик: Ти обаче казваш, че облог за или против една валута е облог за или против правителството. Ако си бил притеснен…да кажем така, ако се притесняваш – къде е по-голямо нивото на притесненията ти – евро или долар?
Бъфет: Да това е трудно…трудно да се отговори. Искам да кажа, както еврото, страните от ЕС, така и САЩ имат много високи дефицити. Те – и двете валути от гледна точка на покупателна способност ще паднат с времето. Според мен.
Куик: Паунд срещу долар. Същата история?
Бъфет: Същата история. Те…те всички провеждат политики, които ще доведат до това валутите им да загубят стойност. Коя от тях ще изгуби повече от стойността си от другата – ми е трудно да кажа.
Куик: Йена срещу долар
Бъфет: Йената е…Япония е най-голямата мистерия на всички времена. Имам предвид, от гледна точка на монетарната политика, това което става там…ниски лихви, огромни дефицити, дефлация и всички тези неща. Това е мистерия, която дори не се опитвам да разгадая.
Куик: Да се върнем към блиц въпросите. Питър в Ню Йорк – „Колко отчети четеш”
Бъфет: О, чета стотици. Преди малко спомена AIG. Изчетох 550 страници. Чета много. Доста отчети.
Куик: ОК. Въпрос от България. „Мислил ли си някога по въпроса да купиш държава?”
Бъфет: Не мисля, че бих искал да притежавам държава. От финансова гледна точка не е добра идея. Въпреки че властта да облагаш с данъци ми се вижда интересна.
Абонамент за:
Публикации (Atom)