Microsoft vs Yahoo


Преговорите между Microsoft и Yahoo преминават в нова фаза. Измина ултиматума на Microsoft към Yahoo миналата седмица, който бе поставен Януари и бе крайната дата, до която Yahoo трябваше да се съгласят на офертата. В промеждутъка борда на директорите на Yahoo отговори първо, че не е заинтересувана, а по-късно че би размислила на оферта от 37$ на акция (при първоначално дадена от 31$ сборно 44 милиарда, а акциите на Yahoo се търгуват между 26 и 29$ в момента). 

Естествено Microsoft се разпени, започна да заплашва наред, Бил Гейтс на излизане от компанията заобяснява, че за Yahoo било изключително важно да се събере с Microsoft, а Стив Балмър в неговият стил „Developers, Developers, Developers” започна да се пени, /че той знае колко струва Yahoo в сърцето му и/ че ще се обърнат директно към акционерите, ще сменят борда на директорите и новият борд ще се съгласи на сделка с Microsoft. Започна голямо приказване и заплашване особено по медиите. Някой акционери на Yahoo заплашиха, че ако не стане сделка ще съдят борда. Други заплашиха, че ако стане сделка ще съдят борда. Служителите на Yahoo (синдикати представляващи по-голямата част от тях) заплашиха, че ще напуснат, с което дефакто блокират сделката, защото те са дори по-важни от останалата стойност на компанията. Служителите се притесняват, че компаниите нямат обща култура – Microsoft ще искат да налагат в момента изключително незавършената за целта платформа на AJAX.NET върху продукти на Microsoft (като Windows) а Yahoo си има своя платформа, работи върху Linux и FreeBSD, и е много показателно, че е спонсор на голяма група свободни софтуери като FreeBSD например. OpenSource community-то също силно се притесни от сделката, която заплашва сериозно част от проектите, а както Бил Гейтс се изказа наскоро „ние знаем какво е Open Source, и какво не е Open Source, но Open Source просто не е пътя на Microsoft”.

Google естествено се притесни от сделката (защо след малко) и започна да полага сериозни усилия да я провали. Наеха лобисти във Вашингтон, с които да търсят законови начини и подкрепа в изпълнителната власт срещу сделката. Microsoft пък наеха лобисти, които да защитават сделката. Google дори сключи негласно споразумение с Yahoo за смесване на рекламните им платформи и пускане на Google Ads върху новата (и удивителна) рекламна платформа на Yahoo, от което Yahoo започна да прави такива печалби, че излезе на плюс за първи път от 2 години, а акциите му започнаха да се покачват заплашително. Microsoft пък реши да атакува ситуацията по най-добрия за тях начин – техните лобисти започнаха да лобират, че споразумението между Google и Yahoo монополизира пазара и трябва да бъде разрушено в негатив за Yahoo. Войната за Yahoo е много мръсна.

За страничния наблюдател обаче остава учудването защо на Microsoft е толкова нужно да си купи Yahoo или някоя друга толкова успешна Online услуга (Стив Балмър наскоро бе запитан защо се занимавас Yahoo, а не направи директно предложение на Google, и той каза, че би направил предложение, но не е сигурен, че Google ще се съгласят) та играят толкова мръсно и предлагат цена равняваща се на 7 годишната печалба на Microsoft?

Истината обаче е, че Microsoft е в поредната си криза. Периодично пазара се променя и компаниите в него трябва да се променят също. Microsoft е изживявала такива кризи многократно буквално с всеки флагман продукт, който имат. Това се е случвало с Basic (vs Pascal), DOS (vs DRDOS и куп други), Windows (vs MacOS, OS2, Linux) на няколко пъти, Office (vs Lotus Suite), XBOX (vs Nintendo Wii, Sony PS2) и т.н. и т.н. Почти винаги е имало по-малка компания продаваща повече от тях в определен сегмент. Спомням си едно изказване на Бил Гейтс от 90-те, когато той каза, че този момент тогава бил най-кошмарния за него, защото Borland продавал повече компилатори, IBM повече операционни системи, Lotus повече електронни таблици, WordPerfect повече текстови редактори, и т.н. От всичките тези кризи обаче Microsoft се е измъквала чрез разумни маневри (е много кризи е и губила, но много е и печелила). Най-вече като е предлагала подбиващи цените сделки на OEM производителите (да речем 40$ при 160$ нормална цена, включително и с крос субсидии или цени под royalty себестойността, която Microsoft плащат на фирмите, от които взимат продуктите си) при монополизиращи условия (ако не работят с никой друг) с дългогодишни договори (2-4 години). Тези договори, основата на успеха на Microsoft срещу CP/M, DRDOS и OS2 Warp през 80-те и 90-те вече не са приложими в пълната си сила (макар още да ги има) – антимонополните разследвания инициирани от Novell (който получи най-големия удар от Microsoft с договорите им срещу DRDOS и бе в основата на утвърдителната присъда, която Microsoft чрез мощно лобиране успява да блокира от ефективна в САЩ) докараха ситуацията до положение, в което директно не се сключват такива договори, макар устно Microsoft да заплашва или да адмирира партньорите си, когато работят или не работят и с техни конкуренти.

Важно е да се знае също това, че продуктите на Microsoft като цяло не са създадени от тях, а представляват компилация/дистрибуция на код, който е купен, откупен, или просто се разпространява с разрешението на чужди създатели. По същество един Windows не се различава съществено по начин на конструкция от една Linux дистрибуция. Така например Internet Explorer е оригинално код на Spyglass (компания на NCSA и произлиза директно от Mosaic, от която произлиза и Netscape, Mozilla и Firefox. В много отношения те споделят общ код. Малко browser-и на пазара имат собствен код, най-вече kHTTP/WebKit), IIS произлиза директно от CERN HTTPd, така както и Apache, Microsoft SQL произлиза директно от Sybase 6, Windows Explorer е лиценз на Norton, Windows Defragmenter е лиценз на Diskeeper, NTFS произлиза директно от HPFS, която е ISOFS по същество, Windows Backup се разпространява в лицензно споразумение с Veritas, Networking Stack-а на Windows идва от код на BSD, Intel и Shiva, със заемки от BayNetworks и Cisco. Kernel-а на Windows NT/2000/XP/Vista пък произлиза директно от MACH kernel, разработен от екип преминал от Digital Equipment. ActiveDirectory е базиран на ISO LDAP върху MIT Kerberos и ISC bind, и се разпространява в споразумение с всички тези организации. MS DOS е откупен от Seattle Computer Products. Microsoft WORD е копие на PARC Bravo и е откупен от създателя му Charles Simonyi и неговата компания. Visio бе откупено през 2003. Groove бе откупен през 2006-та. Дори Windows 2.0 идва с екип от PARC минал през Apple (за което се съдиха),а Windows 1.0 вече никой не си спомня, дори някой хора не знаят, че е съществувал (аз го имам). Списъка няма край. Повечето от продуктите са откупени и/или се разпространяват в лицензно споразумение със създателите им. Почти няма изключения (Original Basic създаден от Bill Gates, Excel, Microsoft C/C++). Microsoft постоянно обикаля пазара и закупува прававърху интересн системи, които по-късно интегрира в продуктите си. Също така прави широк оутсорсинг по време на development цикъл във външни компании (най-вече в Бангалор), като дори поддръжката и бета тестовете се оутсорсват в други компании. Това намалява OPEX-а, но вдига CAPEX-а (който се попълва от буфер печалби, банки или борсата), но все пак създава доста royalty такси. Продуктите на Microsoft се продават с фиксирана цена, в 2-3 дистрибуции. И заради royalty таксите Microsoft има минимална цена, под която продажбата е на загуба. Но те отдавна продават на загуба много от продуктите си (поне в първите години след пускането им на пазара) излизащи на печалба чак след години. За това и цикъла на продажба на продуктите им е голям (4-5 години).

Обаче хората се променят. И индустрията се променя. Този метод на продажба и създаване на софтуерен продукт идващ от края на 80-те и началото на 90-те е вече много стар. Много изследвания показват, че 90-95% от времето прекарвано от хората в компаниите пред компютъра отива вече не в офисни продукти, а в ползването на online услуги (web, social networking, chat, online document collaboration), за които няма нужда от особена функционалност в операционните системи. Отделно OpenOffice и Linux натискат Microsoft отдолу. А някой Online компании правят печалба почти колкото тази на Microsoft, с постоянни приходи, а не такива идващи на скоци от няколко години.

Едно изследване на Gartner наскоро предположи, че основния проблем на Microsoft е в това, че те създават дистрибуция с операционна система и офисни продукти, в които трябва да вкарват нова функционалност, която обаче в действителност не интересува хората. Това е една от причините за фиаското на Office 2007 и Windows Vista (за които едва сега след SP1 Microsoft се надява чрез премерена реклама да обърне общественото мнение в своя полза), а това са продуктите правещи основната печалба на компанията. Хората все по-малко се интересуват какво може един нов Windows, те ползват online, (и) groupware услуги, които се обновяват непрестанно. И за Microsoft е все по-трудно да ги убеди че имат нужда от upgrade. Дори „тоягата” – бързо спиране на поддръжката, не работи - потребителите на Microsoft са склонни да се обединяват и да изискват продължаване на поддръжката на старите продукти, и вероятно Microsoft ще бъде принудена за трети път да удължи живота на Windows XP. Добрите стари приятели – OEM производителите, които правят 90% от продажбата на компанията, и налагат насилствено новите им продукти (опитайте се да си купите мобилен компютър с Windows 2000) напоследък се извръщат, и на фона на делата за монополизъм, не е ясно до кога, дали и как ще може компанията да ги задържи в кошарата, така както правеше до сега.

Очевидния извод е, че Microsoft трябва да изнесе value-то си online. Там където започват все повече и повече да го търсят потребителите. Плановете за така наречената модулност на следващият Windows, наречен Windows 7 са точно това. И сега Windows е технически модулен, с микрокод, с модули към kernel-а (SYS файловете), с няколко Layer-а, API-та, Plugin-и, драйвери и приложения. Но не това имат в предвид Microsoft под модулност. Те имат в предвид модулност на дистрибуцията (а не фиксирани цени за пакет както бяха до сега) – и всяка функционалност с отделна цена и активация. Крехък опит за това бе направен с Windows Vista, и по-специално Ultra дистрибуцията. Но единичната му цена бе достатъчно висока да стопира upgrade-тата. В Windows 7 всяка дребна функционалност вероятно ще има отделна цена. Ще се ползва направо online, а в offline режим ще се симулира с API, директно откопирано от Google Gears, което ще бъде интегрирано в Internet Explorer 8-9 за Windows 7. Microsoft дори твърдят, че ще го пуснат за други OS (Linux) и browser-и, с цел да конкурират Google, и да привлекат потребителите на Apple (и Linux). Подобни продукти разработват Yahoo, Apple и дори Mozilla Foundation с Firefox 3 Weave. Алтернативните занимания за носене на печалба са спорно успешни за Microsoft. Например XBOX, който в началото бе успешно продаван, вече бе задминат по печалби и количество от Nintendo Wii, а Sony изглежда изглади проблемите си с разработчиците и има повече игри на опашката си, пък и HD DVD фиаското създава предимство на PS3, поне докато Microsoft не пуснат WiiMote и BluRay XBOX септември месец, както слуховете казват, че се канят да направят. Отделно Online игрите показват, че networking-а и там се превръща в основната движеща сила, и повечето компании за игри започнаха да разработват online игри. Дори се заговори, че ако тенденцията се запази, може game конзолите да изчезнат или да се превърнат в терминални контролерни интерфейси за MMORPG.

Microsoft съзнават, че въпреки, че в момента Online пазара се издържа основно от реклами, той има потенциала да концентрира изключително вниманието на потребителите, и да обезсмисли съществуването и особеното усъвършенстване на Desktop операционните системи, превръщайки ги по същество в терминали. Това движение изглежда го има на всякъде – приложенията за мобилните телефони, игрите (MMORPG), операционните системи, офисните продукти, колаборациите.

Та въпреки, че в краткосрочен план бизнеса на Microsoft е сигурен. В средносрочен и дългосрочен план, Online бизнеса може да се превърне в напълно доминиращ, и ако Microsoft не го завладеят сега, те може да го отдадат на някой друг.

Online бизнеса обаче за сега се превръща в пълно фиаско за компанията, и разрушава нейния потенциал. Всичко което са закупили до момента не е станало златна мина. Дори когато са закупували отделни доминиращи online услуги (например hotmail), Microsoft са успявали да ги умъртвят практически за под 2 години. Отделно интеграцията на Microsoft Live с Windows Vista и с Office 2007 не само, че не се превърна в стъпало, което да изстреля популярността им, но бе една от причините за пазарните проблеми на продуктите, както и за нови разследвания за монополизъм.

Microsoft има остра нужда от система за управление и от услуги с голяма популярност. И това те търсят от Yahoo. Те не само искат рекламите им, и потребителите които ползват услугите им, но те искат и системата на Yahoo, както външна така и вътрешна (управлението, хората), за да не направят поредния hotmail.

Дали Yahoo е залък за Microsoft? Много казват че не е. Това е голяма компания, най-голямата която Microsoft са купували. С коренно различна култура. С коренно различен опит. С хора запалени далеч повече по Unix, отколкото по Windows, такива за които Microsoft олицетворява това, срещу което са се борили с години. Много е вероятно да напуснат, и Microsoft да закупи една куха фирма, а служителите да отнесат част от потребителите, и така да направят покупката на Microsoft изключително опасна (все едно са дали двойна цена, за далеч по-малка част от пазарен дял). Приканванията (на Стив Балмър), че културата на Yahoo ще се запази по Китайски модел – една компания – две култури, за сега изглежда не хваща дикиш. Освен това закупуването на yahoo е толкова изненадващ ход дори за самата Microsoft, против цялата и вътрешна политика и насъскване на служителите срещу всичко “Open” и всичко, което не е “Microsoft”, че много от самите служители (и акционери) на Microsoft са силно притеснени от това сливане, та се наложи Стив Балмър да ходи да успокоява и тях (включително и с изказвания, че няма да закупят yahoo на всяка цена).

От друга страна закупуването без съгласието на борда ще е много тежко. И двете компании ще загубят пазарен дял в караниците и борбите. Служителите вероятно ще се разбягат. Акционерите ще се разбягат, цените на акциите ще паднат. В Yahoo има много отровни хапчета, и бомби срещу насилствено изкупуване, и цената за Microsoft ще излезе вероятно до 3 пъти по-скъпа от първоначално предложената. Да не говорим че повечето големи акционери след разговори с борда на директорите и след обявените печалби, за първи път от две години, са склонни да разменят акциите си срещу поне 35$ на акция.

Борда на директорите на Yahoo пък е също притеснен и в тежка позиция. Без значение дали има сделка или не, те ще си заминат. Защото акционерите им са разделени, и ще трябва успокояване каквото и да се случи. И въпреки, че не вярват в бъдещето на компанията, ако Microsoft дадат поне 35$ цена на акция, те ще трябва да приемат офертата в името на оцеляването на компанията, защото иначе тя ще се разцепи между желаещи да продадат акциите си в кризата, и такива които не искат. Microsoft е предлагала неофициално 41$ цена на акция, преди кризата (преди повече от година). Но от тогава печалбата и на Microsoft и на Yahoo се е обезценила заради слабия долар и рецесията в САЩ, а и няма много консорциуми от банки, които да финансират операцията, дори самият Уорън Бъфет, който участва като трето лице в преговорите по сливането с пари на заем за да се осъществи, не може да си позволи днес да участва при толкова висока цена.

А Microsoft може би могат да успеят и без Yahoo, ако изборите в САЩ се наредят благополучно за тях (те са сред големите спонсори на републиканците, и именно те блокират влизането в ефективност на присъдите им наложени по времето на демократите), и интегрираните Online услуги в Windows 7 не минат за налагане с използване на монополно положение.

Миналата седмица измина ултиматума на Microsoft към Yahoo. Последните играха твърдо и не отговориха (което е естествено, защото искат по-висока цена). Стив Балмър естествено е изпратил писмо още сряда, че се отказва от сделката, както заплаши преди. Защото той също играе твърдо, това са част от преговорите, той не иска, а и не може да си позволи да вдига много цената. Но совалки (включително с участието на Бъфет) са правени непрестанно. Включително в Петък и Събота, далеч след писмото на Балмър. А той публично се е изказвал про-сделката също след това. Google също се намесва в сделката. Говори се дори, че са направили предложение на Yahoo, въпреки че вероятно няма да мине като монополизъм. И въпреки че измина време и се публикуват статии че Microsoft се е отказала, аз не вярвам, че е така. Според мен това е следващата стъпка във войната. Обявяване на мир, преди да стане най-мръсната част, и подготовката и. Ако тя не успее, ще има ново предложение. Така както има в последните 3 години буквално на всеки 6 месеца. И преговорите продължават.