By H | February 24, 2009
Безспорно Уорън Бъфет е най-известният инвеститор на нашето време и неговият трак рекърд от 1965 до края на 2007 (една единствена година с намаляващ book value и 400,863% кумулативен ритърн срещу 6,840% за S&P500) надали ще бъде повторен някога.
Изписани са безброй книги за него и как всяко дете като го пита дядо Коледа какъв иска да стане като порастне, вече не иска да стане космонафт, летец, водолаз или Батман, а иска да стане “a great investor just like Buffett”.
Това последното е реален въпрос от AGM-а на Бъфет през 2007 от едно 17-годишно момченце, на което това е вече ДЕСЕТИЯ пореден AGM!
Като изключим и другата крайност, както някои зли езици процеждат: “Buffett’s career is a statistical fluke”, ето десет неща, над които може да се замисли всеки инвеститор.
1. “Точене” на дъщерните фирми.
Повечето фирми, които Бъфет купува, ги купува развити и с настоящия си мениджмънт.
После през годините изцежда абсолютно всички пари, които може от бизнеса като дивидент към Бъркшир Хатауей и ги използва за нови покупки. Както споделя шефа на една от дъщерните му фирми: “На първия ден след като ни купи фирмата, Бъфет ми се обади по телефона и каза - Познай какво ще направиш днес, ще развалиш всичките си връзки с банките, от днес аз съм твоята банка”.
Това безспорно прави всякаква експанзия на бизнесите трудна и в историята на Бъфет има достатъчно такива примери като Nebraska Furniture Mart, See’s Candies и тн.
Те имат конкуренти, които са се развили от нищото и в момента са десетки пъти по-големи от фирмите на бъфет.
И на AGM-а през 2007 и 2008 (а вероятно и преди това) той умело избягва да отговаря на резонния въпрос на акционерите (особено немските и индииските) “Защо?”.
2. Информационно затъмнение
Бъфет не се меси в бизнеса на фирмите си много, но пък не им дава и да си говорят помеждуси много много - шефката на една от ритейл фирмите му споделя, че ако можеха да обменят опит с другите мениджъри, са могли много неща да научат един от друг и да реализират синергии (колкото и долно да звучи тая дума напоследък).
3. Малка доза популизъм
Бъфет нарича дериватите “Financial weapons of mass destruction” и в същото време на AGM-а заявява “Ние имаме 64 деривата и, повярвайте ми, ще направим пари от всеки от тях”.
Е да де ама през 2008 пое сериозна пейпър загуба от марк-то-маркет на продадените пут опции през 2006 върху няколко световни индекса.
По спомен, в касата му са влезли 4-5милиарда долара, демек notional-а е може би за към 150 милиарда (имайки предвид колко нисък беше индекс вол-а през 2006-а и факта, че най-вероятно той ги е продал поне 10% out-of-the-money).
Не случайно той надува гайдата за промяна на счетоводните правила за обезценките на финансови активи през ОПР-то.
4. Семейство?!
Бъфет не е отделял кой знае колко време на семейството си през целия си живот и това го потвърждават и те самите.
Разбира се, никой от децата му не е станал инвеститор, всичките са или музиканти или артисти или просто нищо не правят.
Но пък и няма да го наследят, от една страна защото той си е дарил цялото състояние на фондацията на Бил и Мелинда Гейтс, а също и заради неговата теория за “lucky sperm club”.
Според нея ако някой е успешен в бизнеса и е направил много пари, това че някакво дете се е родило от него просто ей така, защото е било “член на клуба на сперматозоида-късметлия”, това не му дава право да наследява състоянието на баща си ако не го заслужава.
Тази теория, разбира се, някак си противоречи на неговия принцип като купи компания с мениджмънта й, да оставя и децата после да я ръководят.
Другият известен случай е когато единият му син му поискал преди години заем, за да купи земя и да стане фермер, Бъфет му отказал, купил я той за себе си и му я дал под аренда на маркет рейт
5. Портфолиото
Всеки инвеститор би се притеснил като види част от фирмите в портфейла на Бъфет. Производство на килими, ботуши, сглобяеми къщи, луксозни шоколади и бижутерски вериги, луксозни самолети, фирми от умиращи индустрии и брандове като Бъфало таймс, Уошингтън Поуст, онлайн енциклопедия, Fruit of the Loom (тва беше модерно в БГ преди 15 години в крайна сметка..), както и последните му навлизания в Голдман (финанси), GE (финанси), където варантите му не струват нищо само за 2-3 месеца. Факт е, че Бъфет с годините стана прекалено голям (към 200 милиарда долара) и Щатите са му малки вече, трябва да търси в какви фирми да инвестира навън, където положението е крайно различно откъм култура, традиции и тн.
Докато в Щатите бранда на Бъфет работи безотказно, то навън това надали ще е така. Той сам казва, че: “ритърна на фонда в бъдеще няма да достигне ритърна, който сме постигали досега.
Дори няма да е близо.”
6. Инат
Бъфет инвестира във фирми, които имат както той казва “sustainable economic moat” или иначе казано - ще си задържат позицията във времето.
Е, доста от фирмите му вече не отговарят на това условие, но той не ги продава въпреки това.
7. Уникален?
Бъфет не е единственият инвеститор с такъв подход (валю инвестор) или с дълъг трак рекорд (макар че е с най-дългия безспорно).
Просто другите не се появяват пред камерите, не дават интервюта и не си развиват собствен бранд.
Тях ги знаят само разни маниаци, които се ровят да ги търсят.
8. Посредствени продукти
Продуктите, които се произвеждат от фирмите на Бъфет са най-обикновени неща, които не са някакво изключително изпълнение на изкуството. Например бижута, бонбони, мебели и тн.
На AGM-а през 2007 са отишли 27.000 души.
На този през 2008 - 31.000.
Тази година кой знае (ще пиша пак като се върна от Омаха през Май месец).
Тъй като акционерите пазаруват стоките там на място малко или много заради Бъфет, някои от фирмите му реализират към 10% от годишния си оборот през AGM weekend-а или както е по-известен “Woodstock for Capitalists”.
9. Грешки
Бъфет прави грешки и накои си ги признава.
Например когато купува General Re изказва безброй хвалебствия за CEO-то, как нямал равен и само година по-късно същото СЕО е обвинен вав фрод, измами и тн и е отстранен.
Инвестицията е на загуба и както Бъфет се вайка после: “Най-лошото е, че за нея платих с безценни акции на Бъркшир, тоест съм нанесъл още по-голяма загуба за акционерите си”
10. “Вчера умрях”
За край, един по-ведър факт. Бъфет е обсебен от собствената си смърт. Още преди десет години той е написал писмо и го е дал на адвокат, което трябва да бъде отворено и публикувано на сайта на Бъркшир в деня след смъртта му. Писмото започва така: “Yesterday I died”. Говори се, че в инструкциите за смъртта му, първата точка от чеклиста е: “Проверете пулса ми отново”
Няма коментари:
Публикуване на коментар