е ИЛЮЗИЯ. Най-големият инвеститор на финансовите пазари в САЩ Уорън Бъфет е направил богатството си в противоречие с този прицип. Той даже отрича сляпата диверсификация в различни активи, заменяки я с термина "фокусирано инвестиране" - малко на брой добри активи /лестно предсказуеми/, които можем да задържим "завинаги", купувани в подходящия момент / "с отстъпка" от реалната стойност/:

Когато обаче мненията и стратегиите на отделните инвеститори не са многообразни и се формират, следвайки едно общо (стадно) поведение, тогава "мъдростта на тълпите" прераства в "лудостта на тълпите", феномен описан още през XIX век от MacKay***. В периоди на прекомерен оптимизъм или пък във времена на висока несигурност и силен песимизъм инвеститорите са склонни да действат като стадо, като основават своите решения не на собствена преценка и анализ, а на общото схващане. При прекомерния оптимизъм всички залагат на бърз растеж на цените на активите, а при крайния песимизъм - на ценови крах. С други думи, ключовият въпрос не е дали инвеститорите са нерационални (в много случаи те са), а дали те са нерационални по един и същ начин в един и същ момент.