Блогърите: Дейвид Ван Нап – Уорън Бъфет в 23 негови цитата
6 декември, 2010 (53)
Виж коментарите
Коментирай
Уорън Бъфет е най-успешният инвеститор на нашето време, а вероятно и на всички времена. Той е прочут със своите съдържателни и остроумни цитати, които често се появяват в годишното му писмо до акционерите.
Когато ги свържем заедно, неговите цитати до голяма степен сумират инвестиционната му философия и подход.
Ето моят избор за най-добре звучащите му съвети за това как да си разумен инвеститор. Бих призовал читателите да използват формата за коментари и да добавят своите любими цитати от Бъфет.
1. Правило №1: Никога не губи пари. Правило №2: Никога не забравяй правило №1
2. Инвестирането е разходването на пари сега, за да получите повече пари вбъдеще
3. Никога не инвестирайте в бизнес, който не разбирате
4. Не се опитвам да прескачам 3 метрови огради, търся 30 сантиметрови, през които мога да прекрача
5. Слагам тежестта на сигурността. Не е рисково, когато купувате ценни книжа на частичка от това, което струват
6. Ако един бизнес се справя добре, акцията ще го последва
7. Далеч по-добре е да купите чудесна компания на точната цена, отколкото точната компания на чудесна цена (б.р – на български преводът със справедливата цена не е напълно прецизен за това пускам оригинала – It’s far better to buy a wonderful company at a fair price than a fair company at a wonderful price.)
8. Времето е приятел на добрата компания и е враг на посредствената
9. По някаква причина хората си вадят заключенията от цената, а не от стойността. Цената е това, което плащате. Стойността е това, което получавате.
10. В краткосрочен план, пазарът е апарат за гласуване. В дългосрочен – е кантар.
11. Най-честата причина за ниската цена е песимизмът. Ние искаме да правим бизнес в подобна обстановка не защото харесваме песимизма, а защото харесваме цените до които той води. Оптимизмът е врагът на рационалния купувач. Нито едното от двете, разбира се не означава, че бизнес или акция е добра покупка, защото е непопулярна, контрирането на пазара е точно толкова глупаво, колкото следването му. Това, което е важно е да мислиш, вместо да гласуваш
12. Рискът идва от това, че не знаеш какво правиш
13. По-добре е да си приблизително прав, отколкото абсолютно да грешиш
14. Всичко се свежда до това да избереш добри акции, в добри времена и да останеш с тях до тогава, докато това продължават да са добри компании
15. Широкото диверсифициране е удачно само тогава, когато инвеститорите не знаят какво правят
16. Правите нещата, когато изникне възможност. Имал съм периоди в живота си, когато съм имал цял чувал с идеи, а съм имал и дълги периоди на „суша“. Ако следващата седмица ми дойде идея – ще направя нещо. Ако не – няма да си мръдна пръста.
17. Това, което научаваме от историята е, че хората не се учат от нея
18. Не си нито прав, нито грешиш само защото тълпата не се съгласява с теб. Прав си, защото данните и доводите ти са верни
19. Не трябва да си ракетен инженер. Инвестирането не е игра, при която човекът с IQ 160 бие човекът с IQ 130
20. Трябва да инвестирате в бизнес, който един ден и глупак ще може да управлява, защото един ден глупак ще го управлява
21. Когато мениджмънт с репутацията на брилянтност се заеме с бизнес с репутацията на лоша икономика, остава валидна репутацията на бизнеса
22. Обикновено най-добрата възвръщаемост носят компаниите, които днес правят нещо твърде подобно на това, което са правили преди 5 или 10 години
23. Диверсификацията може и да защити богатството ви, но концентрацията е тази, която го изгражда
четвъртък, 9 декември 2010 г.
петък, 16 юли 2010 г.
Бъфет: И така си прекарвам времето...
08.07.2010 17:20 | препоръчай (0)
Оракулът от Омаха разказва в интервю как стои с часове в интернет и какво го интересува при онлайн посещенията му
Статия
Уорън Бъфет може да няма iPod, iPad или профил във Facebook, но ако не се считат четенето и изпращането на електронни писма, прекарва повече време в интернет дори от Бил Гейтс. Освен това милиардерът споделя, че е пленен от YouTube и е спечелен от сайта завинаги.
Бъфет прекарва по 12 часа седмично в игра на бридж по интернет, с което измества Гейтс по прекарано време онлайн, става ясно от интервю с милиардера за Yahoo!. В допълнение Оракулът от Омаха прекарва и доста време, гледайки клипове в YotTube.
„Гледам доста неща. Понякога хората ми казват, че има интересни за гледане неща като политически гафове или други подобни. Или бих посетил сайта, за да слушам как Франк Синатра пее „My Way”.
„Когато направя това, виждам още други неща отстрани или друго, свързано със Синатра и тогава минават час-два и така си прекарвам времето“, посочва в интервюто Бъфет.
„Харесва ми да гледам всичко – от Тина Фей до Сара Пейлин. YouTube би трябвало да ми прибира доста пари“, отбелязва милиардерът.
По отношение на технологиите, които използва, милиардерът е доста консервативен. „Бавно навлизам в 21-век“, шегува се Бъфет, а на въпроса какъв мобилен телефон има посочва, че Александър Греъм Бел му е подарил един от първите си.
Освен всичко, Уорън Бъфет прекарва доста време в интернет, за да чете и да прави проучвания и анализи. „Гледам всякакви неща, което преди ми отнемаше цели седмици“, категоричен е той.
Въпреки това милиардерът посочва, че все още предпочита да е с книга в ръка. „Ще бъда последният човек, който чете истински вестник и има настолен телефон до себе си“, заявява Бъфет.
08.07.2010 17:20 | препоръчай (0)
Оракулът от Омаха разказва в интервю как стои с часове в интернет и какво го интересува при онлайн посещенията му
Статия
Уорън Бъфет може да няма iPod, iPad или профил във Facebook, но ако не се считат четенето и изпращането на електронни писма, прекарва повече време в интернет дори от Бил Гейтс. Освен това милиардерът споделя, че е пленен от YouTube и е спечелен от сайта завинаги.
Бъфет прекарва по 12 часа седмично в игра на бридж по интернет, с което измества Гейтс по прекарано време онлайн, става ясно от интервю с милиардера за Yahoo!. В допълнение Оракулът от Омаха прекарва и доста време, гледайки клипове в YotTube.
„Гледам доста неща. Понякога хората ми казват, че има интересни за гледане неща като политически гафове или други подобни. Или бих посетил сайта, за да слушам как Франк Синатра пее „My Way”.
„Когато направя това, виждам още други неща отстрани или друго, свързано със Синатра и тогава минават час-два и така си прекарвам времето“, посочва в интервюто Бъфет.
„Харесва ми да гледам всичко – от Тина Фей до Сара Пейлин. YouTube би трябвало да ми прибира доста пари“, отбелязва милиардерът.
По отношение на технологиите, които използва, милиардерът е доста консервативен. „Бавно навлизам в 21-век“, шегува се Бъфет, а на въпроса какъв мобилен телефон има посочва, че Александър Греъм Бел му е подарил един от първите си.
Освен всичко, Уорън Бъфет прекарва доста време в интернет, за да чете и да прави проучвания и анализи. „Гледам всякакви неща, което преди ми отнемаше цели седмици“, категоричен е той.
Въпреки това милиардерът посочва, че все още предпочита да е с книга в ръка. „Ще бъда последният човек, който чете истински вестник и има настолен телефон до себе си“, заявява Бъфет.
Berkshire Hathaway може да задели допълнителни 8 млрд. USD за гаранции
01.07.2010, 13:01
Новата финансова реформа променя условията за сключване на сделки с деривати
Ако проектозаконът за финансовата реформа на Уол Стрийт бъде приет от двете камари на американския Конгрес, инвестиционната компания на милиардера Уорън Бъфет Berkshire Hathaway ще се наложи да добави от 6 до 8 млрд. USD към гаранциите по настоящите си договори, съобщават анализатори. Изчисленията са направени на база изискването според проектозакона гаранциите да възлизат на 10% от стойността на дериватните инструменти или 100% от приходите по опционни сделки. Berkshire Hathaway има деривати на стойност 62 млрд. USD.
Критиката, която Бъфет отправи към това изискване е, че никоя компания, в това число Berkshire, не трябва да бъде заставяна да прибавя гаранционен буфер към вече сключени договори. Според милиардера, така се пропуска факта, че ако те са били сключени съгласно новите условия, цената им би била по-висока, което ощетява компанията. При сключването на бъдещи дериватни сделки обаче от Berkshire заявяват, че са готови да увеличат необходимата финансова гаранция с помощта на инвестиционното си портфолио.
01.07.2010, 13:01
Новата финансова реформа променя условията за сключване на сделки с деривати
Ако проектозаконът за финансовата реформа на Уол Стрийт бъде приет от двете камари на американския Конгрес, инвестиционната компания на милиардера Уорън Бъфет Berkshire Hathaway ще се наложи да добави от 6 до 8 млрд. USD към гаранциите по настоящите си договори, съобщават анализатори. Изчисленията са направени на база изискването според проектозакона гаранциите да възлизат на 10% от стойността на дериватните инструменти или 100% от приходите по опционни сделки. Berkshire Hathaway има деривати на стойност 62 млрд. USD.
Критиката, която Бъфет отправи към това изискване е, че никоя компания, в това число Berkshire, не трябва да бъде заставяна да прибавя гаранционен буфер към вече сключени договори. Според милиардера, така се пропуска факта, че ако те са били сключени съгласно новите условия, цената им би била по-висока, което ощетява компанията. При сключването на бъдещи дериватни сделки обаче от Berkshire заявяват, че са готови да увеличат необходимата финансова гаранция с помощта на инвестиционното си портфолио.
Бивш служител на Berkshire призовава Бъфет пред съда
13.07.2010 09:54 | препоръчай (0)
Брад Март твърди, че, спазвайки етичния кодекс, е „загубил работата си, а репутацията му се е сринала“
Статия
Бивш служител на една от дъщерните компании на империята на Уорън Бъфет Berkshire Hathaway – Forest River, е започнал съдебни процедури срещу фирмата и настоява лично Бъфет да се яви за изслушване в съдебна зала.
Повод за обвиненията, направени от Брад Март, дава неговото твърдение, че спазвайки кодекса за бизнес етика и поведение на Berkshire, е „изгубил работата си, а репутацията му се е сринала“, предава Bloomberg.
Документите срещу Berkshire са подадени още през април и в тях присъстват обвинения срещу Forest River и изпълнителния директор на компанията Питър Лигл.
Брад Март настоява Бъфет да се яви в съда, за да обясни начина, по който Berkshire упражнява контрол върху Forest River. Това било ключово за цялостното обвинение, показват документите. Самото изслушване е насрочено за след две седмици.
В обвинението на Март се казва, че той е бил уволнен, след като е последвал процедурите от етичния кодекс на Berkshire, отивайки директно при Бъфет, за да сподели виждане, че Лигл и Forest River са въвлечени в множество схеми.
Според него се отклонявали милиони долари от Berkshire, като парите отивали директно в джоба на Лигл. Самият той пък отправял заплахи за живота на Март заради обвиненията.
Адвокатът на обвиняемия обаче е категоричен, че няма причина за съдебен процес и че обвинението на Март трябва да бъде отхвърлено.
13.07.2010 09:54 | препоръчай (0)
Брад Март твърди, че, спазвайки етичния кодекс, е „загубил работата си, а репутацията му се е сринала“
Статия
Бивш служител на една от дъщерните компании на империята на Уорън Бъфет Berkshire Hathaway – Forest River, е започнал съдебни процедури срещу фирмата и настоява лично Бъфет да се яви за изслушване в съдебна зала.
Повод за обвиненията, направени от Брад Март, дава неговото твърдение, че спазвайки кодекса за бизнес етика и поведение на Berkshire, е „изгубил работата си, а репутацията му се е сринала“, предава Bloomberg.
Документите срещу Berkshire са подадени още през април и в тях присъстват обвинения срещу Forest River и изпълнителния директор на компанията Питър Лигл.
Брад Март настоява Бъфет да се яви в съда, за да обясни начина, по който Berkshire упражнява контрол върху Forest River. Това било ключово за цялостното обвинение, показват документите. Самото изслушване е насрочено за след две седмици.
В обвинението на Март се казва, че той е бил уволнен, след като е последвал процедурите от етичния кодекс на Berkshire, отивайки директно при Бъфет, за да сподели виждане, че Лигл и Forest River са въвлечени в множество схеми.
Според него се отклонявали милиони долари от Berkshire, като парите отивали директно в джоба на Лигл. Самият той пък отправял заплахи за живота на Март заради обвиненията.
Адвокатът на обвиняемия обаче е категоричен, че няма причина за съдебен процес и че обвинението на Март трябва да бъде отхвърлено.
Псевдопрепоръка от Бъфет създаде нов бестселър
15.07.2010 11:15 | препоръчай (0)
Милиардерът сам е учуден, че е препоръчал книгата „Когато парите умрат“, за която всъщност никога не бил чувал
Статия
Американският милиардер Уорън Бъфет заяви, че „никога не е чувал“ за издадена преди 35 години книга за хиперинфлацията в Германия, която според Telegraph милиардерът препоръчвал горещо.
Бъфет признава, че за пръв път чул за книгата „Когато парите умрат: Кошмарът на ваймарската хиперинфлация“ (When Money Dies: The Nightmare of the Weimar Hyper-Inflation) на Адам Фъргюсън едва след излизането на информациите, че я е препоръчвал на приятелите си, пише CNBC.
Книгата е издадена през 1975 година, като в нея се твърди, че са съчетани анализ и данни за хора, които едва са оцелели при тоталната обезценка на германската валута след края на Първата световна война.
В неделя британският вестник Telegraph обяви, че книгата се е превърнала в „култов хит“, тъй като самият Уорън Бъфет е споделил с приятели, че в нея много точно пише какво ще се случи днес, ако европейските правителства не успеят да се преборят с кризата.
По-рано този месец е било публикувано ново издание на книгата, което бързо е попаднало сред бестселърите на сайта Amazon.co.uk. Цената му е около 14 долара, което е значително под тази на първото издание, което се продава в диапазона 275 – 1 160 лири.
15.07.2010 11:15 | препоръчай (0)
Милиардерът сам е учуден, че е препоръчал книгата „Когато парите умрат“, за която всъщност никога не бил чувал
Статия
Американският милиардер Уорън Бъфет заяви, че „никога не е чувал“ за издадена преди 35 години книга за хиперинфлацията в Германия, която според Telegraph милиардерът препоръчвал горещо.
Бъфет признава, че за пръв път чул за книгата „Когато парите умрат: Кошмарът на ваймарската хиперинфлация“ (When Money Dies: The Nightmare of the Weimar Hyper-Inflation) на Адам Фъргюсън едва след излизането на информациите, че я е препоръчвал на приятелите си, пише CNBC.
Книгата е издадена през 1975 година, като в нея се твърди, че са съчетани анализ и данни за хора, които едва са оцелели при тоталната обезценка на германската валута след края на Първата световна война.
В неделя британският вестник Telegraph обяви, че книгата се е превърнала в „култов хит“, тъй като самият Уорън Бъфет е споделил с приятели, че в нея много точно пише какво ще се случи днес, ако европейските правителства не успеят да се преборят с кризата.
По-рано този месец е било публикувано ново издание на книгата, което бързо е попаднало сред бестселърите на сайта Amazon.co.uk. Цената му е около 14 долара, което е значително под тази на първото издание, което се продава в диапазона 275 – 1 160 лири.
Бъфет защити кредитните агенции, успя да ядоса комисията за разследване на кризата
3 юни, 2010 (42)
Виж коментарите
Коментирай
Оракулът от Омаха, поне веднъж не успя да впечатли публиката си. Уорън Бъфет, милиардерът, чийто инвестиции се следят религиозно от Уолстрийт нямаше проста рецепта за лек, когато в сряда бе подложен на въртене на шиш от Комисията за разследване на финансовата криза за ролята на кредитните агенции в кризата, коментира агенция Ройтерс.
В показанията си пред комисията Бъфет не успя да избяга убедително от защитата си на бизнес модела на Moody`s, въпреки че неговата Berkshire Hathaway намали драстично дела си в кредитната агенция през последната година.
Акциите на Moody`s паднаха със 74% от февруари 2007 година насам, а Бъфет, който е ключов инвеститор в агенцията, заяви, че е щял да продаде дори повече акции, ако е можел да предвиди срива на имотния пазар.
79-годишният инвеститор смая членовете на комисията, като не даде ясни идеи за това как да се промени нещото, заради което индустрията на кредитните агенции е най-критикувана – това, че емитентите си плащат за рейтинга.
„Не съм сигурен, че той напълно схвана обхвата на въпросите, свързани с бизнес практиката и културата на Moody`s” – коментира след изслушването председателят на комисията Фил Ангелидес.
По време на изслушването заместник-председателят на комисията Бил Томас излезе от кожата си, когато Бъфет изрази колебания за това необходимо ли е приемането на специфични реформи.
„Трябва да направите повече” – коментира Томас
„Определено можех да направя повече” – бе отговорът на Бъфет.
Показанията на Бъфет, направени след изпращането на призовка, след като отказа да се яви доброволно пред комисията изразяваха виждането му, че кредитните агенции не са успели да преценят риска от ипотечната криза, като са били „приспани” от постоянния ръст в цените.
Като коментира, че самият той не е бил по-далновиден, Бъфет заяви, че Moody’s и Standard & Poor са направили грешката, която практически всички останали в страната са направили.
„Това беше бабата на всички балони” – коментира Бъфет пред комисията.
Той отказа да подкрепи твърди мерки, като смяна на топ мениджмънта на водещите кредитни агенции, като решение на проблема.
Според него реформите трябвало да са насочени към финансовите компании с твърде много ливъридж и да се накажат онези мениджмънти, които изискват огромна подкрепа от държавата. Рейтинговите агенции не са ползвали никаква помощ от държавата, допълни той.
3 юни, 2010 (42)
Виж коментарите
Коментирай
Оракулът от Омаха, поне веднъж не успя да впечатли публиката си. Уорън Бъфет, милиардерът, чийто инвестиции се следят религиозно от Уолстрийт нямаше проста рецепта за лек, когато в сряда бе подложен на въртене на шиш от Комисията за разследване на финансовата криза за ролята на кредитните агенции в кризата, коментира агенция Ройтерс.
В показанията си пред комисията Бъфет не успя да избяга убедително от защитата си на бизнес модела на Moody`s, въпреки че неговата Berkshire Hathaway намали драстично дела си в кредитната агенция през последната година.
Акциите на Moody`s паднаха със 74% от февруари 2007 година насам, а Бъфет, който е ключов инвеститор в агенцията, заяви, че е щял да продаде дори повече акции, ако е можел да предвиди срива на имотния пазар.
79-годишният инвеститор смая членовете на комисията, като не даде ясни идеи за това как да се промени нещото, заради което индустрията на кредитните агенции е най-критикувана – това, че емитентите си плащат за рейтинга.
„Не съм сигурен, че той напълно схвана обхвата на въпросите, свързани с бизнес практиката и културата на Moody`s” – коментира след изслушването председателят на комисията Фил Ангелидес.
По време на изслушването заместник-председателят на комисията Бил Томас излезе от кожата си, когато Бъфет изрази колебания за това необходимо ли е приемането на специфични реформи.
„Трябва да направите повече” – коментира Томас
„Определено можех да направя повече” – бе отговорът на Бъфет.
Показанията на Бъфет, направени след изпращането на призовка, след като отказа да се яви доброволно пред комисията изразяваха виждането му, че кредитните агенции не са успели да преценят риска от ипотечната криза, като са били „приспани” от постоянния ръст в цените.
Като коментира, че самият той не е бил по-далновиден, Бъфет заяви, че Moody’s и Standard & Poor са направили грешката, която практически всички останали в страната са направили.
„Това беше бабата на всички балони” – коментира Бъфет пред комисията.
Той отказа да подкрепи твърди мерки, като смяна на топ мениджмънта на водещите кредитни агенции, като решение на проблема.
Според него реформите трябвало да са насочени към финансовите компании с твърде много ливъридж и да се накажат онези мениджмънти, които изискват огромна подкрепа от държавата. Рейтинговите агенции не са ползвали никаква помощ от държавата, допълни той.
Милиардерът Уорън Бъфет спечели от отпадането на Франция
23.06.2010
Милиардерът Уорън Бъфет спечели залога си срещу Франция на Световното първенство по футбол, след като шампионът от 1998 г. напусна турнира. Компанията на Бъфет Berkshire Hathaway Inc. беше продала застраховка, според която базираната в Омаха компания трябваше да изплати определена сума на клиент, ако Франция беше спечелила Световното първенство. "Мисля, че ще загубим 30 млн. долара, или нещо такова, ако Франция спечели", разкри Бъфет. Застраховката е била продадена от Аджит Джейн, който управлява едно от застрахователните подразделения на Berkshire. Преди време същата компания беше гарантирала полица срещу отменянето на турнира по колежански баскетбол в САЩ и беше поела риска в игра на PepsiCo Inc. , при която някой от участниците можеше да спечели 1 млрд. долара. Berkshire Hathaway също така продава застрахователно покритие и на щети, причинени от природни бедствия. Lloyd's of London пък е друга застрахователна компания, която продава полици, свързани с футбола. Компанията е застраховала много играчи, между които и бившия капитан на английския национален отбор Дейвид Бекъм.
23.06.2010
Милиардерът Уорън Бъфет спечели залога си срещу Франция на Световното първенство по футбол, след като шампионът от 1998 г. напусна турнира. Компанията на Бъфет Berkshire Hathaway Inc. беше продала застраховка, според която базираната в Омаха компания трябваше да изплати определена сума на клиент, ако Франция беше спечелила Световното първенство. "Мисля, че ще загубим 30 млн. долара, или нещо такова, ако Франция спечели", разкри Бъфет. Застраховката е била продадена от Аджит Джейн, който управлява едно от застрахователните подразделения на Berkshire. Преди време същата компания беше гарантирала полица срещу отменянето на турнира по колежански баскетбол в САЩ и беше поела риска в игра на PepsiCo Inc. , при която някой от участниците можеше да спечели 1 млрд. долара. Berkshire Hathaway също така продава застрахователно покритие и на щети, причинени от природни бедствия. Lloyd's of London пък е друга застрахователна компания, която продава полици, свързани с футбола. Компанията е застраховала много играчи, между които и бившия капитан на английския национален отбор Дейвид Бекъм.
Костенурки срещу зайци
29.06.2010 18:24 | препоръчай (2)
Финансовият съветник, който оглавява американската класация по възвръщаемост за последните 30 години, през по-голямата част от последното десетилетие е заемал кешови позиции
Статия
Коментари (3)
Ако не бързате (като зайци) и сте постоянни (макар и бавни като костенурки), печелите състезанието. Всъщност печелите, ако сте много постоянни и съвсем не бързате... До това невероятно заключение ще достигнете, ако прегледате Hulbert Financial Digest, където са запазени данни за представянето на инвестиционни консултанти през последните три десетилетия, пише MarketWatch.
Вярвате или не, финансовият съветник, който оглавява класацията за последните 30 години, през по-голямата част от последното десетилетие е заемал кешови позиции.
Въпросният финансов съветник е Чарлз Алмън от Growth Stock Outlook, а Hulbert Financial Digest проследява неговото представяне за точно 30 години от 1980 г. до затварянето на борсовата сесия тази седмица в сряда, наред с представянето на индексите и икономиката като цяло.
За да бъдем точни, трябва да признаем, че не е абсолютно сигурно, че Алмън ще запази първото място, но ако погледнем оставащите два дни на фона на повече от 10 000-те борсови сесии от лятото на 1980 г., шансът му да запази първото си място по рисково-претеглена възвръщаемост е доста добър.
За повече от 20 години Алмън е държал основната част от своето портфолио в кеш и в момента притежава акции от едва четири компании, които представляват 20% от целия му инвестиционен портфейл, докато останалите 80% от капитала са вложени във валутен фонд.
Един от инвестиционните уроци, които трябва да научим от опита на Алмън, е този за добродетелите на дисциплината и търпението. През 90-те години мнозина са смятали, че Алмън е вън от играта със своята, както тогава изглеждало, анахронична, висока кешова позиция.
Но последното десетилетие променило всичко това, след като финансови съветници, които преди са се класирали пред Алмън, сега се оказали губещи – отначало при спукването на интернет балона през 2001 г., а после по време на кредитната криза и последвалия мечи пазар между 2007 г. и 2009 г.
Перспективата нужна, за да се оцени постижението на Алмън, е чужда за мнозинството от инвеститорите, чието инвестиционно внимание обикновено се измерва с месеци, ако не и със седмици или дни.
През последните години, когато кешовата позиция на Алмън не е носела почти никакъв приход, акциите от няколкото компании, които е притежавал, като Altria Group Inc., Bristol Myers Squibb Co. и Philip Morris International Inc., са продължавали да се представят добре, особено, като се вземе предвид общият приход, тъй като много от тези компании са раздавали дивиденти.
Като резултат неговата възвръщаемост, въпреки че не е огромна, е прилична и е впечатляваща спрямо представянето на самия пазар.
През последните три години например, според Hulbert Financial Digest, портфолиото на Алмън е давало годишна възвръщаемост от 3% на година в сравнение с минус 8,1% за пазара като цяло.
Нещо, което може би липсва при подхода на Алмън, е възбудата от борсовата игра, но и това не е съвсем вярно, ако си припомним пазарния срив от следобеда на 6-ти май тази година, който Алмън преживял в комфорта на своята 80% кешова позиция.
„Мога да ви кажа, че тези 20 минути на хиперактивен пазар, бяха най-вълнуващите за моите над 50 години като инвеститор“, казва Алмън. „Спадът на Dow Jones с 22% за един ден през 1987 г. беше напълно нормален в сравнение с това, което се случи през май“.
29.06.2010 18:24 | препоръчай (2)
Финансовият съветник, който оглавява американската класация по възвръщаемост за последните 30 години, през по-голямата част от последното десетилетие е заемал кешови позиции
Статия
Коментари (3)
Ако не бързате (като зайци) и сте постоянни (макар и бавни като костенурки), печелите състезанието. Всъщност печелите, ако сте много постоянни и съвсем не бързате... До това невероятно заключение ще достигнете, ако прегледате Hulbert Financial Digest, където са запазени данни за представянето на инвестиционни консултанти през последните три десетилетия, пише MarketWatch.
Вярвате или не, финансовият съветник, който оглавява класацията за последните 30 години, през по-голямата част от последното десетилетие е заемал кешови позиции.
Въпросният финансов съветник е Чарлз Алмън от Growth Stock Outlook, а Hulbert Financial Digest проследява неговото представяне за точно 30 години от 1980 г. до затварянето на борсовата сесия тази седмица в сряда, наред с представянето на индексите и икономиката като цяло.
За да бъдем точни, трябва да признаем, че не е абсолютно сигурно, че Алмън ще запази първото място, но ако погледнем оставащите два дни на фона на повече от 10 000-те борсови сесии от лятото на 1980 г., шансът му да запази първото си място по рисково-претеглена възвръщаемост е доста добър.
За повече от 20 години Алмън е държал основната част от своето портфолио в кеш и в момента притежава акции от едва четири компании, които представляват 20% от целия му инвестиционен портфейл, докато останалите 80% от капитала са вложени във валутен фонд.
Един от инвестиционните уроци, които трябва да научим от опита на Алмън, е този за добродетелите на дисциплината и търпението. През 90-те години мнозина са смятали, че Алмън е вън от играта със своята, както тогава изглеждало, анахронична, висока кешова позиция.
Но последното десетилетие променило всичко това, след като финансови съветници, които преди са се класирали пред Алмън, сега се оказали губещи – отначало при спукването на интернет балона през 2001 г., а после по време на кредитната криза и последвалия мечи пазар между 2007 г. и 2009 г.
Перспективата нужна, за да се оцени постижението на Алмън, е чужда за мнозинството от инвеститорите, чието инвестиционно внимание обикновено се измерва с месеци, ако не и със седмици или дни.
През последните години, когато кешовата позиция на Алмън не е носела почти никакъв приход, акциите от няколкото компании, които е притежавал, като Altria Group Inc., Bristol Myers Squibb Co. и Philip Morris International Inc., са продължавали да се представят добре, особено, като се вземе предвид общият приход, тъй като много от тези компании са раздавали дивиденти.
Като резултат неговата възвръщаемост, въпреки че не е огромна, е прилична и е впечатляваща спрямо представянето на самия пазар.
През последните три години например, според Hulbert Financial Digest, портфолиото на Алмън е давало годишна възвръщаемост от 3% на година в сравнение с минус 8,1% за пазара като цяло.
Нещо, което може би липсва при подхода на Алмън, е възбудата от борсовата игра, но и това не е съвсем вярно, ако си припомним пазарния срив от следобеда на 6-ти май тази година, който Алмън преживял в комфорта на своята 80% кешова позиция.
„Мога да ви кажа, че тези 20 минути на хиперактивен пазар, бяха най-вълнуващите за моите над 50 години като инвеститор“, казва Алмън. „Спадът на Dow Jones с 22% за един ден през 1987 г. беше напълно нормален в сравнение с това, което се случи през май“.
Колко малко знаем как да учим
Джон Маркс Темплтън е смятан за най-далновидния инвеститор на XX век. Кариерата му на борсата започва през 1939 г. с придобиването на акции на 104 компании, от които 34 в банкрут. Купува акциите със заети 10 000 долара, а след четири години инвестицията му носи пет пъти по-голяма печалба. През 1954 г. създава първият дивесифициран взаимен фонд Templeton Growth Fund в САЩ. Влага почти 60% от средствата му в акции на японски компании -Fuji Film, Hitachi и Sumitomo, независимо от факта, че в този момент японската икономика изживява спад. Акциите, купени за центове му носят 2.3 млн. долара. Въз основа на опита си формулира един от основните принципи на мечата игра- купувай в момент5а на най-силен песимизъм. През 1992 г. Темплтън се оттегля от активния бизнес и прекарва остатъка от живота си като уважаван филантроп и автор на книги с духовна тематика.
Джон Маркс Темплтън е смятан за най-далновидния инвеститор на XX век. Кариерата му на борсата започва през 1939 г. с придобиването на акции на 104 компании, от които 34 в банкрут. Купува акциите със заети 10 000 долара, а след четири години инвестицията му носи пет пъти по-голяма печалба. През 1954 г. създава първият дивесифициран взаимен фонд Templeton Growth Fund в САЩ. Влага почти 60% от средствата му в акции на японски компании -Fuji Film, Hitachi и Sumitomo, независимо от факта, че в този момент японската икономика изживява спад. Акциите, купени за центове му носят 2.3 млн. долара. Въз основа на опита си формулира един от основните принципи на мечата игра- купувай в момент5а на най-силен песимизъм. През 1992 г. Темплтън се оттегля от активния бизнес и прекарва остатъка от живота си като уважаван филантроп и автор на книги с духовна тематика.
четвъртък, 20 май 2010 г.
Дръжте се за господин Бъфет
Какво е най-великият инвеститор на Америка да е ваш акционер? Биографът на Уорън Бъфет разговаря с главни изпълнителни директори, които знаят. Съветите на Бъфет са безценни, разбира се. Само не сключвайте сделки, които не харесва
От Алис Шрьодер, BusinessWeek
Инструменти
Изпрати на приятели
разпечатай
Кой не би искал да вдигне телефона и да пита Уорън Бъфет за съвет? Някои хора похарчиха над $1 млн., само за да обядват с него. Той бе избран за корпоративния директор, будещ най-силно възхищение в Америка в класация на списание Directorship през 2008. Изпълнителните директори на компаниите, в които има дял, хвалят неговото търпение, далновидност и способност да предава същността на сложни финансови ситуации само с няколко думи. Те харесват и факта, че ги оставя на мира, стига да си вършат работата. Понякога Бъфет става от бюрото си и показва една своя страна, която е много по-малко позната. Когато види нещо, което не харесва в компания, чиито акции притежава, славещият се като пасивен инвеститор се впуска в действие, за да защити вложението си - убеждавайки зад кулисите, мъмрейки, сключвайки опортюнистични сделки, дори наемайки и уволнявайки изпълнителни директори. За някои от усещащите ефекта от активността му може да е донякъде като да бъдат нападнати от Дядо Коледа. Достойнствата и философията на Бъфет са добре известни и макар да е на 79, способността му да ги разпространява из целия бизнес свят досега не е била по-голяма. В средата на февруари холдинговата му компания Berkshire Hathaway за първи път влезе в индекса Standard & Poor's 500 и цените на акциите и обемите скочиха, след като инвеститорите се втурнаха да купуват. Годишното му писмо до акционерите винаги е един от най-анализираните меморандуми на годината.
Покупката на Burlington Northern от Berkshire през ноември 2009 (както самият Бъфет я коментира - заложил е всичко на Америка) и делът от $5 млрд. в Goldman Sachs правят Бъфет мажоритарен инвеститор в глобалното икономическо възстановяване, чиито пипала се простират от въглища до структурни облигации, обезпечени с дългови портфейли. А след покупката на Cadbury от Kraft той нахока главния изпълнителен директор на Kraft Айрийн Розенфелд, което доказа, че зад захарната усмивка все още се крие силна захапка.
Говорейки с изпълнителните директори за този материал и пишейки през 2008 биографията „Снежна топка" със съдействието на Бъфет, научих много за начина, по който той ръководи хората, на които разчита да спечелят пари за него и акционерите му. В много случаи той е просто сърдечен и подкрепящ точно както персоната му би ви накарала да предполагате. „Първо майка ми, а после и аз можехме да се обадим и да поискаме съвет по въпроси, засягащи компанията, независимо малки или големи - разказва Доналд Греъм, главен изпълнителен директор на Washington Post Co. - Съветът му струваше милиарди за нашата не толкова голяма компания."
По време на кредитната криза от март 2008 главният изпълнителен директор на American Express Кенет Шено трябваше да иска съвет от Бъфет в момент, когато инвестицията на Berkshire в American Express бе загубила $8 млрд. заради кредитни загуби и притесненията, че компанията няма да може да си осигури кредитиране, за да финансира дейността си. Човек би помислил, че Шено има причини да се бои от разговора. Вместо това той знаел, че Бъфет, чиято компания притежава 13% от American Express, ще засили увереността му. Дори и в крайно напрегнатата атмосфера на финансовия крах стилът му е непоколебим - „обективен, директен и той знае в какво вярва", посочва Шено. Изпълнителният директор се чувствал късметлия, че Бъфет бил безразличен към пазарния натиск върху American Express.
По това време Шено бил изправен пред силен натиск да намали плащанията на компанията към инвеститорите й, както направили другите фирми. Бъфет „разбираше причините, свързани с репутацията, поради които American Express не трябвало да орязва дивидентите", изтъква той и подкрепил решението те да бъдат запазени. След кризата инвестицията на Berkshire възстанови $4 млрд. от стойността си.
Когато други изпълнителни директори, приятели са изпадали в затруднения по време на икономически спад, Бъфет им предлагал повече от съвет. Уилям Фут, оглавяващ производителя на гипсокартон и гипсови продукти USG, за първи път срещнал инвеститора преди Berkshire да подкрепи предлагане на акции на USG през 2006, купувайки 17% дял в компанията. Фут опитал да впечатли своя нов акционер, рецитирайки жилищна статистика от 60-те до 80-те - и бил поразен, когато Бъфет незабавно отговорил с данни от 40-те и 50-те.
Макар USG да се борела на ръба на фалита, Бъфет се отнасял към Фут с благосклонната липса на внимание, която обикновено показва към мениджъри, чиито компании са на върха. Фут се обаждал от време на време и пътувал до Омаха два или три пъти годишно, прекарвайки няколко часа, бъбрейки в офиса на Бъфет, преди да хапнат стек в един от любимите му ресторанти. Той „не толкова прави предложения, колкото отговаря на въпроси и дава гледна точка", каза Фут.
Съветите били много ценни за шефа на USG и той се радвал на усещането, че Бъфет има достатъчно доверие в него, за да не се меси. След това дошъл колапсът на жилищния пазар и търсенето на гипсокартон се сринало. Бъфет веднага се намесил по начин, който бил от полза и за Berkshire, и за USG. Berkshire взел $300 млн. от емисия за $400 млн. на 10%-ни бонове, конвертируеми до 2018 по преценка на Berkshire в дялови книжа на цена от $11.40 на акция. (USG се търгувала на около $5.66 преди сделката, а сега е около $13.40, което означава, че обръщането им е „in the money" или на печалба.) Клаузата за акциите, подслаждаща сделката, на практика вдигна разходите за боновете, ограничавайки в същото време ефекта върху отчета за приходите на USG до $30 млн. годишни лихви в брой, плащани на Berkshire, което помогна в момент, когато USG губи стотици милиони долари годишно.
Когато Бъфет не е доволен от главен изпълнителен директор, можете да разберете най-вече от това, което той не казва. „Той критикува чрез пропуски и неясни похвали - обяснява бившият председател на Wells Fargo Ричард „Дик" Ковачевич, дългогодишен приятел и мениджър от световна класа, когото Бъфет сравни с основателя на Wal-Mart Сам Уолтън. - Ако го наблюдавате отблизо, не е трудно да разберете."
Получаването на публична критика от Бъфет, дори и тънка, може да накара всеки директор, който върши бизнес с него, да изтръпне. Случи се на Айрийн Розенфелд на 21 януари, след като Kraft се съгласи да купи легендарната британска сладкарска компания Cadbury за $13.17 на акция. Berkshire е най-големият акционер на Kraft с дял от 9.4%. Бъфет се противопостави на по-ранна версия на сделката, но заяви, че ако Kraft осигури повече кеш за преразгледана сделка, която не „разрушава стойността", той би одобрил.
Цената на акциите на Kraft се повиши, защото забележките изглежда означаваха, че умерено по-висока сделка може да отговори на условията, стига да включва по-малко акции. Когато Розенфелд изпълни една версия на плана, съгласявайки се да плати $7.74 в брой и да предложи 0.1874 нови акции на Kraft срещу всяка на Cadbury, инвеститорите предположиха, че двамата са се споразумели за сделката. В деня на обявяването й Уилям Акман от хедж фонда Pershing Square Capital Management излезе по CNBC и прогнозира, че инвеститорът ще я подкрепи.
Вместо това само минути по-късно Бъфет се появи по CNBC и нарече споразумението на Розенфелд с Cadbury „лоша сделка" за акционерите на Kraft и „голяма грешка". Излъченото по телевизията мъмрене изуми наблюдателите, защото бе толкова нехарактерно. „Бихте помислили, че ще е щастлив - тя направи точно това, което той искаше - изтъква мажоритарен акционер, който помоли да не бъде посочван, защото цени взаимоотношенията си и с двамата изпълнителни директори. - Той се преобърна."
Бъфет ясно показа мнението си, че преразгледаната сделка „разрушава стойността". Той изглеждаше особено разлютен, че Kraft продаде доходния си бизнес със замразена пица на Nestle, за да набере средства за придобиването на Cadbury (и да извади конкурента си от наддаването за сладкарската компания). Той описа продажната цена за пица бизнеса като евтина (добра сделка за подразделение, което отчете значителни норми на печалба и ръст на продажбите по време на рецесията), за да избегне $1млрд. данъци, и настоява, че вместо това Розенфелд трябваше да даде подразделението без данъци. Бъфет освен това, изглежда, сам бе пожелал бизнеса, заявявайки: „Иска ми се да бях купил бизнеса със замразена пица на цена от девет пъти печалбите преди данъци."
Старши вицепрезидентът на Kraft Пери Йитман твърди, че компанията уважава Бъфет и очаква някой ден той да види мъдростта на сделката. Други защитници на Розенфелд са убедени, че появата на Бъфет по телевизията е целяла основно да го разграничи от сделката, защото не е постигнал своето. Попитан два пъти от CNBC дали ще продаде акциите си в Kraft, той отклонил въпроса.
Бъфет, който не отговори на въпроси за настоящата статия, отрече да има личен разрив между него и Розенфелд; той каза пред CNBC, че харесва Розенфелд, смята я за пряма и дори ще я направи попечител на завещанието му. Джеймс Килтс, който управляваше Kraft, когато бе част от Philip Morris, и бе главен изпълнителен директор на Nabiscо преди да оглави Gillette от 2001 до 2005, е дългогодишен приятел и на двамата. Килтс не коментира предполагаемия разрив, но отбеляза, че с Бъфет „винаги е бизнес, никога не е лично". Собственото обобщение на Бъфет също бе финансово и той изрази разочарованието по най-простия начин: „Чувствам се по-беден."
ПРИЯТЕЛ В НУЖДА
Изказаното гласно отношение на Бъфет към Kraft е коренно противоположно на начина, по който се държи към повечето компании, в които Berkshire инвестира. Обикновено демонстрира топлота, готовност да помогне и изчаква да му бъде поискано мнението. Макар да получи $600 млн. по Програмата за проблемни активи, M&T Bank, друго негово вложение, остана относително стабилно по време на кредитната криза. Вместо да разчита на голяма помощ от Бъфет, главният изпълнителен директор Робърт Уилмърс прекара повечето от времето си през последните две години, седейки в Бъфало и поглъщайки други закъсали банки. Бъфет винаги е казвал мили неща за М&Т, отчасти защото Уилмърс прави разумни сделки за придобивания. Той най-често говори с Бъфет по телефона. „Осемдесет или 90% от времето е за моя сметка", посочва той. Смята инвеститора за „безценнен" консултативен съвет, който дава превъзходни препоръки. В един запомнящ се случай Уилмърс се обърнал към него, когато бил притиснат от регулаторите и инвестиционните банкери да участва в първото спасяване на Chrysler през 1979. Сбитият съвет на Бъфет: „Онези, които няма да напълнят джобовете ти, ще напълнят ушите ти."
Ето как Бъфет стандартно се отнася към инвестиционните банкери: безполезни празнодумци, обслужващи собствените си интереси, и затова не губи време да се сприятелява с тях. Единственият му по-ранен опит да спечели от инвестиции на Уолстрийт завърши зле, когато той вложи $700 млн. от парите на Berkshire в Salomn Brothers през 1987. Бъфет бе пасивен член на борда, докато не му се наложи лично да спасява Salomon, след като един от трейдърите измами правителството при търг с държавни ценни книжа и фирмата почти фалира. Тогава той поведе тежка битка за компенсацията при освобождаване с отстранения шеф на Salomon Джош Гутфройнд. Управляването на инвестиционна банка, залитаща на ръба на фалита, в течение на девет месеца било жалко преживяване. Бъфет по-късно коментира, че важен урок от Salomon бил, че той погрешно се доверил на мениджмънта на банката. Имайки предвид тази история, инвеститорите били потресени, когато Бъфет наля $5 млрд. от парите на Berkshire в Goldman в най-тъмния период на финансовата криза. Goldman е единствената фирма, с която Бъфет е работил през цялата си кариера, още откакто банкерът на Goldman, Байрън Трот, който оттогава напуснал, спечелил доверието му около 2002, намирайки на Berkshire компании за купуване.
Бъфет веднъж ми разказа, че през 1940, още само 10-годишен, той се запознал със старши съдружника в Goldman Сидни Уайнберг по време на обиколка на Нюйоркската фондова борса. („Кои акции си харесваш, Уорън?", попитал го Уайнбърг.) До финансовата криза обаче Бъфет не се бил срещал с главния изпълнителен директор на Goldman Лойд Бланкфейн. Дни след краха на Lehman Brothers, когато изглеждало, че всички големи американски банки може да се сринат, точно Трот се обърнал към инвеститора от името на Goldman със сделка, по-богата от предложената от всяка друга компания. Berkshire плати $5 млрд. за 10% безсрочно преференциални акции на Goldman с прилежащи варанти за $115 в момент, когато акциите се търгували на $125 на акция, което означавало, че варантите вече били „на печалба". Ако Berkshire ги бе упражнила веднага, щеше да получи чисто $10 на акция. Репутацията на Бъфет помогна на Goldman да набере още $5 млрд. капитал, два пъти повече от търсения първоначално.
Няколко дни след това Бъфет и Бланкфейн се срещнали за първи път и изкарали весело на конференция. Бъфет по-късно предприел стъпки да защити инвестицията си, първо използвайки личния си капитал като инвеститор с най-голямо доверие в Америка, за да защити публично федералния спасителен план за Уолстрийт, а после - след като Goldman предизвика обществен гняв, заделяйки милиарди за премии на служителите - като се обедини с мениджмънта да съберат $500 млн. в подкрепа на малкия бизнес.
Бъфет, откровен критик на алчността на изпълнителните директори, плаща на себе си $100 000 годишно. Той позволява на почти всички мениджъри на дъщерните компании на Berkshire да определят сами възнагражденията си и в светлината на неговата незначителна компенсация те също занижават числото. Когато става дума за компаниите, в които инвестира Berkshire обаче, той е с по-широки възгледи. Ковачевич от Wells Fargo пожъна десетки милиони от опции върху акции, но отказа да ги отчете като разходи за компанията. Бъфет изказа гласна подкрепа на отчитането им, но това ни най-малко не навреди на взаимоотношенията им.
В деня, в който Бъфет наказа Розенфелд по CNBC, той похвали Бланкфейн пред Bloomberg News. „Не мисля, че някой би се справил по-добре в Goldman Sachs oт Лойд Бланкфейн - заяви той. - Имам му огромно доверие за това как ръководи Goldman. Трябва да очаквате банките да бъдат очернени." Розенфелд накара Бъфет да се почувства по-беден. Бланкфейн го прави забележимо по-богат.
НАЙ-ГОЛЕМИЯТ КОМПЛИМЕНТ
Бъфет е очарован от директори, които демонстрират необикновено майсторство в управлението на доходен бизнес. Той оценява нюансите на занаята по начина, по който меценат с удоволствие наблюдава скулптора по време на работа. Ковачевич от Wells Fargo е един от любимите му майстори в управлението и все пак Ковачевич казва, че Бъфет е „по-отдалечен от всеки инвеститор". Той разказва, че двамата са провели най-много 20 разговора за 10 години, макар банката да е едно от най-важните вложения на Berkshire. Ковачевич бил главен изпълнителен директор на Norwest Bank, когато придобила Wells Fargo през 1998 и тогава Бъфет настоял Ковачевич да не му дава никаква вътрешна информация, което да попречи на Berkshire да продаде или купи акциите.
Когато Бъфет се срещнал с Джим Килтс през 2001, той заявил пред Fortune, че Килтс - който направил обрат в Nabisco - „звучи по-смислено, говорейки за бизнес по принцип, от всеки, с когото съм говорил". Килтс се върнал от пенсия, за да спаси Gillette, правейки го, отчасти защото искал да работи с Бъфет, тъй като Berkshire притежавала 9% от компанията. Привързаността на инвеститора от Омаха към него бързо нараснала, а резултатите на Gillette се подобрили.
По онова време Gillette страда от струващия милиарди долари фал да купи производителя на батерии Duracell. Освен това обеща на инвеститорите нереалистичен ръст на годишните печалби от 15% до 20 % и притискаше дистрибуторите да взимат продуктите й, за да достигне прогнозите. За възхищение на Бъфет, Килтс напълно се отказва от практиката да се определят насоки за печалбите. Той съкрати хиляди работни места, затвори заводи, изплати дългове и прехвърли ресурси към нови продукти и реклама.
Килт твърди, че се е опитвал да не тревожи Бъфет. „Би било толкова лесно да се злоупотреби с факта, че той беше на разположение - посочва Килт, - защото той щеше да е задължен да говори с мен, ако вдигнех телефона." Бъфет, отбелязва той, бе най-тихият член на борда, но когато проговаряше, „имаше такова влияние, тежест и яснота, че се запомняше". На едно заседание на борда Килт предложил да се увеличат възнагражденията на директорите. Двама други директори говорили разпалено срещу хода. Бъфет бързо сложил край на обсъждането, запазвайки достойнството на несъгласните, заявявайки „Ами, аз просто ще приема увеличението ви."
След като Gillette тръгнала нагоре, Бъфет направил най-големия комплимент, според Килт, като напълно се оттеглил от борда. „Aко имате правилния човек, който да управлява бизнеса - казал той тогава, - не се нуждаете от мен."
КОГАТО УОРЪН СТОИ НАСТРАНА
Малко компании се нуждаят от Бъфет повече от Moody's, закъсалата рейтингова агенция. Moody's и подобните й бяха обвинени, че са подпомогнали финансовата криза, защото раздули кредитните рейтинги на съмнителни ипотечни ценни книжа. През март 2009 Berkshire притежавал над 20% от Moody's. Защо, питат някои бивши рейтингови анализатори, инвеститорът не е притиснал борда да затегне корпоративните стандарти, нито проговори? Със сигурност той е бил толкова задължен да изобличи компроментираните рейтинги, застрашили глобалната финансова система, колкото и даде мнението си за това колко трябва да плати Kraft за Cadbury. Бивш служител на Moody's, който отблизо познавал редиците на директорите там, описва Бъфет като „не особено ангажиран инвеститор". (Като повечето източници за Moody's, той помоли самоличността му да не бъде посочвана в светлината на провежданото разследване в компанията.) Друг вътрешен източник потвърждава, че старши мениджмънтът на Moody's, включително главният изпълнителен директор Реймънд МакДаниел, не води редовни разговори с Бъфет, нито „търси съвети от него за корпоративното управление или бизнес стратегията". Moody's отказа коментар. Moody's и Бъфет имаха основания да поддържат дистанция; конфликт на интереси за агенцията е да оценява голям инвеститор като Berkshire. Анализаторите, които разглеждат компанията, би трябвало да са защитени от мисли какво би означавало понижаването на рейтинга за личното им богатство. Moody's разкрива информация за конфликта с Berkshire в декларация до Комисията за ценни книжа и борси.
Въпреки това бивш анализатор на Moody's описва как изпратил имейл до Бъфет през 2007, предупреждавайки, че рейтинговите секюритизирани продукти са бомба с часовников механизъм и питайки го дали иска повече информация. Отговорът му по имейл, разказва анализаторът, бил, че е пасивен инвеститор, чийто подход към Moody's е да не се меси. Бъфет не отговори на молбите за коментар на имейла.
Невъзможно е да се оцени колко струва отдалечеността на Бъфет от рейтинговата агенция при тези необичайни условия. Оттогава акциите на Moody's се понижиха с над 50% и инвеститорите в ценни книжа, обезпечени с активи, загубиха милиарди. Агенцията понижи рейтинга на Berkshire от най-високата ААА със съвсем малко през април 2009; Бъфет започна да продава през юли 2009 и оттогава се е отървал от около една трета от вложенията на Berkshire.
ОТСТРАНЯВАНИЯ
Ако Moody's е илюстрация какво означава да имате парите на Бъфет, но не и неговата ангажираност, Coca-Cola показва как инвеститорът изпробва на практика всякакво отношение с мениджмънта. От години Бъфет се възхищава на уважавания главен изпълнителен директор на Coca-Cola Роберто Гойзуета и никога не се е месил; Гойзуета не искал съвет. Когато гигантът за напитки започва да се олюлява след неочакваната смърт на Гойзуета от рак през 1997, Бъфет помогнал наследникът на Гойзуета, Дъглас Айвестър, да бъде отстранен през 1998. Онази година акциите на Coca-Cola бяха на върха и делът на Berkshire струваше $17 млрд. През следващите няколко години компанията се отклонила от курса и през това време Бъфет се ангажирал все повече, опитвайки да оправи нещата. През 2000 наследникът на Айвестър, Дъглас Дафт, предложил да бъде купена Quaker Oats за марката й Gatotrade. Бъфет смачкал идеята на специално съвещание на борда, използвайки характерна реплика: „Щяхме да се откажем от 2 млрд. каси Coca-Cola годишно, за да вземем нещо като 400 млн. каси Gatotrade годишно." Впоследствие PepsiCo купила Quaker Oats в сделка, широко смятана за успешна, а мъдростта на Coca-Cola е разисквана надълго и нашироко. Това, което не се обсъжда, е влиянието на Бъфет.
Бъфет бе дълбоко обезпокоен от хаотичната култура и лошите резултати, но малко хора знаели колко разстроен е бил, защото той не казвал много публично. Дафт се пенсионирал през 2003, позовавайки се на здравни причини. Бъфет пряко участвал в търсенето на главен изпълнителен директор. Той се опитал да омае Килт да поеме поста. Когато Килт отказал, той се опитал да наеме бившия главен изпълнителен директор на General Electric Джак Уелш. Накрая Бъфет сложил край, като извадил от пенсия бившия директор на Coca-Cola, Невил Исдел, за да стабилизира компанията. Когато Исдел се пенсионирал, той бил наследен от Мухтар Кент, който компенсира спада на вътрешния пазар с растеж на развиващите се. С подобряване на съдбата на Colа взаимоотношенията на Бъфет с главните изпълнителни директори ставали по-сърдечни. Той се оттеглил от ролята си на активист, напускайки борда през 2006. Berkshire все още притежава 200 млн. акции и 8.6% от Coca-Cola, дял, който сега струва $11 млрд. I BW I
Какво е най-великият инвеститор на Америка да е ваш акционер? Биографът на Уорън Бъфет разговаря с главни изпълнителни директори, които знаят. Съветите на Бъфет са безценни, разбира се. Само не сключвайте сделки, които не харесва
От Алис Шрьодер, BusinessWeek
Инструменти
Изпрати на приятели
разпечатай
Кой не би искал да вдигне телефона и да пита Уорън Бъфет за съвет? Някои хора похарчиха над $1 млн., само за да обядват с него. Той бе избран за корпоративния директор, будещ най-силно възхищение в Америка в класация на списание Directorship през 2008. Изпълнителните директори на компаниите, в които има дял, хвалят неговото търпение, далновидност и способност да предава същността на сложни финансови ситуации само с няколко думи. Те харесват и факта, че ги оставя на мира, стига да си вършат работата. Понякога Бъфет става от бюрото си и показва една своя страна, която е много по-малко позната. Когато види нещо, което не харесва в компания, чиито акции притежава, славещият се като пасивен инвеститор се впуска в действие, за да защити вложението си - убеждавайки зад кулисите, мъмрейки, сключвайки опортюнистични сделки, дори наемайки и уволнявайки изпълнителни директори. За някои от усещащите ефекта от активността му може да е донякъде като да бъдат нападнати от Дядо Коледа. Достойнствата и философията на Бъфет са добре известни и макар да е на 79, способността му да ги разпространява из целия бизнес свят досега не е била по-голяма. В средата на февруари холдинговата му компания Berkshire Hathaway за първи път влезе в индекса Standard & Poor's 500 и цените на акциите и обемите скочиха, след като инвеститорите се втурнаха да купуват. Годишното му писмо до акционерите винаги е един от най-анализираните меморандуми на годината.
Покупката на Burlington Northern от Berkshire през ноември 2009 (както самият Бъфет я коментира - заложил е всичко на Америка) и делът от $5 млрд. в Goldman Sachs правят Бъфет мажоритарен инвеститор в глобалното икономическо възстановяване, чиито пипала се простират от въглища до структурни облигации, обезпечени с дългови портфейли. А след покупката на Cadbury от Kraft той нахока главния изпълнителен директор на Kraft Айрийн Розенфелд, което доказа, че зад захарната усмивка все още се крие силна захапка.
Говорейки с изпълнителните директори за този материал и пишейки през 2008 биографията „Снежна топка" със съдействието на Бъфет, научих много за начина, по който той ръководи хората, на които разчита да спечелят пари за него и акционерите му. В много случаи той е просто сърдечен и подкрепящ точно както персоната му би ви накарала да предполагате. „Първо майка ми, а после и аз можехме да се обадим и да поискаме съвет по въпроси, засягащи компанията, независимо малки или големи - разказва Доналд Греъм, главен изпълнителен директор на Washington Post Co. - Съветът му струваше милиарди за нашата не толкова голяма компания."
По време на кредитната криза от март 2008 главният изпълнителен директор на American Express Кенет Шено трябваше да иска съвет от Бъфет в момент, когато инвестицията на Berkshire в American Express бе загубила $8 млрд. заради кредитни загуби и притесненията, че компанията няма да може да си осигури кредитиране, за да финансира дейността си. Човек би помислил, че Шено има причини да се бои от разговора. Вместо това той знаел, че Бъфет, чиято компания притежава 13% от American Express, ще засили увереността му. Дори и в крайно напрегнатата атмосфера на финансовия крах стилът му е непоколебим - „обективен, директен и той знае в какво вярва", посочва Шено. Изпълнителният директор се чувствал късметлия, че Бъфет бил безразличен към пазарния натиск върху American Express.
По това време Шено бил изправен пред силен натиск да намали плащанията на компанията към инвеститорите й, както направили другите фирми. Бъфет „разбираше причините, свързани с репутацията, поради които American Express не трябвало да орязва дивидентите", изтъква той и подкрепил решението те да бъдат запазени. След кризата инвестицията на Berkshire възстанови $4 млрд. от стойността си.
Когато други изпълнителни директори, приятели са изпадали в затруднения по време на икономически спад, Бъфет им предлагал повече от съвет. Уилям Фут, оглавяващ производителя на гипсокартон и гипсови продукти USG, за първи път срещнал инвеститора преди Berkshire да подкрепи предлагане на акции на USG през 2006, купувайки 17% дял в компанията. Фут опитал да впечатли своя нов акционер, рецитирайки жилищна статистика от 60-те до 80-те - и бил поразен, когато Бъфет незабавно отговорил с данни от 40-те и 50-те.
Макар USG да се борела на ръба на фалита, Бъфет се отнасял към Фут с благосклонната липса на внимание, която обикновено показва към мениджъри, чиито компании са на върха. Фут се обаждал от време на време и пътувал до Омаха два или три пъти годишно, прекарвайки няколко часа, бъбрейки в офиса на Бъфет, преди да хапнат стек в един от любимите му ресторанти. Той „не толкова прави предложения, колкото отговаря на въпроси и дава гледна точка", каза Фут.
Съветите били много ценни за шефа на USG и той се радвал на усещането, че Бъфет има достатъчно доверие в него, за да не се меси. След това дошъл колапсът на жилищния пазар и търсенето на гипсокартон се сринало. Бъфет веднага се намесил по начин, който бил от полза и за Berkshire, и за USG. Berkshire взел $300 млн. от емисия за $400 млн. на 10%-ни бонове, конвертируеми до 2018 по преценка на Berkshire в дялови книжа на цена от $11.40 на акция. (USG се търгувала на около $5.66 преди сделката, а сега е около $13.40, което означава, че обръщането им е „in the money" или на печалба.) Клаузата за акциите, подслаждаща сделката, на практика вдигна разходите за боновете, ограничавайки в същото време ефекта върху отчета за приходите на USG до $30 млн. годишни лихви в брой, плащани на Berkshire, което помогна в момент, когато USG губи стотици милиони долари годишно.
Когато Бъфет не е доволен от главен изпълнителен директор, можете да разберете най-вече от това, което той не казва. „Той критикува чрез пропуски и неясни похвали - обяснява бившият председател на Wells Fargo Ричард „Дик" Ковачевич, дългогодишен приятел и мениджър от световна класа, когото Бъфет сравни с основателя на Wal-Mart Сам Уолтън. - Ако го наблюдавате отблизо, не е трудно да разберете."
Получаването на публична критика от Бъфет, дори и тънка, може да накара всеки директор, който върши бизнес с него, да изтръпне. Случи се на Айрийн Розенфелд на 21 януари, след като Kraft се съгласи да купи легендарната британска сладкарска компания Cadbury за $13.17 на акция. Berkshire е най-големият акционер на Kraft с дял от 9.4%. Бъфет се противопостави на по-ранна версия на сделката, но заяви, че ако Kraft осигури повече кеш за преразгледана сделка, която не „разрушава стойността", той би одобрил.
Цената на акциите на Kraft се повиши, защото забележките изглежда означаваха, че умерено по-висока сделка може да отговори на условията, стига да включва по-малко акции. Когато Розенфелд изпълни една версия на плана, съгласявайки се да плати $7.74 в брой и да предложи 0.1874 нови акции на Kraft срещу всяка на Cadbury, инвеститорите предположиха, че двамата са се споразумели за сделката. В деня на обявяването й Уилям Акман от хедж фонда Pershing Square Capital Management излезе по CNBC и прогнозира, че инвеститорът ще я подкрепи.
Вместо това само минути по-късно Бъфет се появи по CNBC и нарече споразумението на Розенфелд с Cadbury „лоша сделка" за акционерите на Kraft и „голяма грешка". Излъченото по телевизията мъмрене изуми наблюдателите, защото бе толкова нехарактерно. „Бихте помислили, че ще е щастлив - тя направи точно това, което той искаше - изтъква мажоритарен акционер, който помоли да не бъде посочван, защото цени взаимоотношенията си и с двамата изпълнителни директори. - Той се преобърна."
Бъфет ясно показа мнението си, че преразгледаната сделка „разрушава стойността". Той изглеждаше особено разлютен, че Kraft продаде доходния си бизнес със замразена пица на Nestle, за да набере средства за придобиването на Cadbury (и да извади конкурента си от наддаването за сладкарската компания). Той описа продажната цена за пица бизнеса като евтина (добра сделка за подразделение, което отчете значителни норми на печалба и ръст на продажбите по време на рецесията), за да избегне $1млрд. данъци, и настоява, че вместо това Розенфелд трябваше да даде подразделението без данъци. Бъфет освен това, изглежда, сам бе пожелал бизнеса, заявявайки: „Иска ми се да бях купил бизнеса със замразена пица на цена от девет пъти печалбите преди данъци."
Старши вицепрезидентът на Kraft Пери Йитман твърди, че компанията уважава Бъфет и очаква някой ден той да види мъдростта на сделката. Други защитници на Розенфелд са убедени, че появата на Бъфет по телевизията е целяла основно да го разграничи от сделката, защото не е постигнал своето. Попитан два пъти от CNBC дали ще продаде акциите си в Kraft, той отклонил въпроса.
Бъфет, който не отговори на въпроси за настоящата статия, отрече да има личен разрив между него и Розенфелд; той каза пред CNBC, че харесва Розенфелд, смята я за пряма и дори ще я направи попечител на завещанието му. Джеймс Килтс, който управляваше Kraft, когато бе част от Philip Morris, и бе главен изпълнителен директор на Nabiscо преди да оглави Gillette от 2001 до 2005, е дългогодишен приятел и на двамата. Килтс не коментира предполагаемия разрив, но отбеляза, че с Бъфет „винаги е бизнес, никога не е лично". Собственото обобщение на Бъфет също бе финансово и той изрази разочарованието по най-простия начин: „Чувствам се по-беден."
ПРИЯТЕЛ В НУЖДА
Изказаното гласно отношение на Бъфет към Kraft е коренно противоположно на начина, по който се държи към повечето компании, в които Berkshire инвестира. Обикновено демонстрира топлота, готовност да помогне и изчаква да му бъде поискано мнението. Макар да получи $600 млн. по Програмата за проблемни активи, M&T Bank, друго негово вложение, остана относително стабилно по време на кредитната криза. Вместо да разчита на голяма помощ от Бъфет, главният изпълнителен директор Робърт Уилмърс прекара повечето от времето си през последните две години, седейки в Бъфало и поглъщайки други закъсали банки. Бъфет винаги е казвал мили неща за М&Т, отчасти защото Уилмърс прави разумни сделки за придобивания. Той най-често говори с Бъфет по телефона. „Осемдесет или 90% от времето е за моя сметка", посочва той. Смята инвеститора за „безценнен" консултативен съвет, който дава превъзходни препоръки. В един запомнящ се случай Уилмърс се обърнал към него, когато бил притиснат от регулаторите и инвестиционните банкери да участва в първото спасяване на Chrysler през 1979. Сбитият съвет на Бъфет: „Онези, които няма да напълнят джобовете ти, ще напълнят ушите ти."
Ето как Бъфет стандартно се отнася към инвестиционните банкери: безполезни празнодумци, обслужващи собствените си интереси, и затова не губи време да се сприятелява с тях. Единственият му по-ранен опит да спечели от инвестиции на Уолстрийт завърши зле, когато той вложи $700 млн. от парите на Berkshire в Salomn Brothers през 1987. Бъфет бе пасивен член на борда, докато не му се наложи лично да спасява Salomon, след като един от трейдърите измами правителството при търг с държавни ценни книжа и фирмата почти фалира. Тогава той поведе тежка битка за компенсацията при освобождаване с отстранения шеф на Salomon Джош Гутфройнд. Управляването на инвестиционна банка, залитаща на ръба на фалита, в течение на девет месеца било жалко преживяване. Бъфет по-късно коментира, че важен урок от Salomon бил, че той погрешно се доверил на мениджмънта на банката. Имайки предвид тази история, инвеститорите били потресени, когато Бъфет наля $5 млрд. от парите на Berkshire в Goldman в най-тъмния период на финансовата криза. Goldman е единствената фирма, с която Бъфет е работил през цялата си кариера, още откакто банкерът на Goldman, Байрън Трот, който оттогава напуснал, спечелил доверието му около 2002, намирайки на Berkshire компании за купуване.
Бъфет веднъж ми разказа, че през 1940, още само 10-годишен, той се запознал със старши съдружника в Goldman Сидни Уайнберг по време на обиколка на Нюйоркската фондова борса. („Кои акции си харесваш, Уорън?", попитал го Уайнбърг.) До финансовата криза обаче Бъфет не се бил срещал с главния изпълнителен директор на Goldman Лойд Бланкфейн. Дни след краха на Lehman Brothers, когато изглеждало, че всички големи американски банки може да се сринат, точно Трот се обърнал към инвеститора от името на Goldman със сделка, по-богата от предложената от всяка друга компания. Berkshire плати $5 млрд. за 10% безсрочно преференциални акции на Goldman с прилежащи варанти за $115 в момент, когато акциите се търгували на $125 на акция, което означавало, че варантите вече били „на печалба". Ако Berkshire ги бе упражнила веднага, щеше да получи чисто $10 на акция. Репутацията на Бъфет помогна на Goldman да набере още $5 млрд. капитал, два пъти повече от търсения първоначално.
Няколко дни след това Бъфет и Бланкфейн се срещнали за първи път и изкарали весело на конференция. Бъфет по-късно предприел стъпки да защити инвестицията си, първо използвайки личния си капитал като инвеститор с най-голямо доверие в Америка, за да защити публично федералния спасителен план за Уолстрийт, а после - след като Goldman предизвика обществен гняв, заделяйки милиарди за премии на служителите - като се обедини с мениджмънта да съберат $500 млн. в подкрепа на малкия бизнес.
Бъфет, откровен критик на алчността на изпълнителните директори, плаща на себе си $100 000 годишно. Той позволява на почти всички мениджъри на дъщерните компании на Berkshire да определят сами възнагражденията си и в светлината на неговата незначителна компенсация те също занижават числото. Когато става дума за компаниите, в които инвестира Berkshire обаче, той е с по-широки възгледи. Ковачевич от Wells Fargo пожъна десетки милиони от опции върху акции, но отказа да ги отчете като разходи за компанията. Бъфет изказа гласна подкрепа на отчитането им, но това ни най-малко не навреди на взаимоотношенията им.
В деня, в който Бъфет наказа Розенфелд по CNBC, той похвали Бланкфейн пред Bloomberg News. „Не мисля, че някой би се справил по-добре в Goldman Sachs oт Лойд Бланкфейн - заяви той. - Имам му огромно доверие за това как ръководи Goldman. Трябва да очаквате банките да бъдат очернени." Розенфелд накара Бъфет да се почувства по-беден. Бланкфейн го прави забележимо по-богат.
НАЙ-ГОЛЕМИЯТ КОМПЛИМЕНТ
Бъфет е очарован от директори, които демонстрират необикновено майсторство в управлението на доходен бизнес. Той оценява нюансите на занаята по начина, по който меценат с удоволствие наблюдава скулптора по време на работа. Ковачевич от Wells Fargo е един от любимите му майстори в управлението и все пак Ковачевич казва, че Бъфет е „по-отдалечен от всеки инвеститор". Той разказва, че двамата са провели най-много 20 разговора за 10 години, макар банката да е едно от най-важните вложения на Berkshire. Ковачевич бил главен изпълнителен директор на Norwest Bank, когато придобила Wells Fargo през 1998 и тогава Бъфет настоял Ковачевич да не му дава никаква вътрешна информация, което да попречи на Berkshire да продаде или купи акциите.
Когато Бъфет се срещнал с Джим Килтс през 2001, той заявил пред Fortune, че Килтс - който направил обрат в Nabisco - „звучи по-смислено, говорейки за бизнес по принцип, от всеки, с когото съм говорил". Килтс се върнал от пенсия, за да спаси Gillette, правейки го, отчасти защото искал да работи с Бъфет, тъй като Berkshire притежавала 9% от компанията. Привързаността на инвеститора от Омаха към него бързо нараснала, а резултатите на Gillette се подобрили.
По онова време Gillette страда от струващия милиарди долари фал да купи производителя на батерии Duracell. Освен това обеща на инвеститорите нереалистичен ръст на годишните печалби от 15% до 20 % и притискаше дистрибуторите да взимат продуктите й, за да достигне прогнозите. За възхищение на Бъфет, Килтс напълно се отказва от практиката да се определят насоки за печалбите. Той съкрати хиляди работни места, затвори заводи, изплати дългове и прехвърли ресурси към нови продукти и реклама.
Килт твърди, че се е опитвал да не тревожи Бъфет. „Би било толкова лесно да се злоупотреби с факта, че той беше на разположение - посочва Килт, - защото той щеше да е задължен да говори с мен, ако вдигнех телефона." Бъфет, отбелязва той, бе най-тихият член на борда, но когато проговаряше, „имаше такова влияние, тежест и яснота, че се запомняше". На едно заседание на борда Килт предложил да се увеличат възнагражденията на директорите. Двама други директори говорили разпалено срещу хода. Бъфет бързо сложил край на обсъждането, запазвайки достойнството на несъгласните, заявявайки „Ами, аз просто ще приема увеличението ви."
След като Gillette тръгнала нагоре, Бъфет направил най-големия комплимент, според Килт, като напълно се оттеглил от борда. „Aко имате правилния човек, който да управлява бизнеса - казал той тогава, - не се нуждаете от мен."
КОГАТО УОРЪН СТОИ НАСТРАНА
Малко компании се нуждаят от Бъфет повече от Moody's, закъсалата рейтингова агенция. Moody's и подобните й бяха обвинени, че са подпомогнали финансовата криза, защото раздули кредитните рейтинги на съмнителни ипотечни ценни книжа. През март 2009 Berkshire притежавал над 20% от Moody's. Защо, питат някои бивши рейтингови анализатори, инвеститорът не е притиснал борда да затегне корпоративните стандарти, нито проговори? Със сигурност той е бил толкова задължен да изобличи компроментираните рейтинги, застрашили глобалната финансова система, колкото и даде мнението си за това колко трябва да плати Kraft за Cadbury. Бивш служител на Moody's, който отблизо познавал редиците на директорите там, описва Бъфет като „не особено ангажиран инвеститор". (Като повечето източници за Moody's, той помоли самоличността му да не бъде посочвана в светлината на провежданото разследване в компанията.) Друг вътрешен източник потвърждава, че старши мениджмънтът на Moody's, включително главният изпълнителен директор Реймънд МакДаниел, не води редовни разговори с Бъфет, нито „търси съвети от него за корпоративното управление или бизнес стратегията". Moody's отказа коментар. Moody's и Бъфет имаха основания да поддържат дистанция; конфликт на интереси за агенцията е да оценява голям инвеститор като Berkshire. Анализаторите, които разглеждат компанията, би трябвало да са защитени от мисли какво би означавало понижаването на рейтинга за личното им богатство. Moody's разкрива информация за конфликта с Berkshire в декларация до Комисията за ценни книжа и борси.
Въпреки това бивш анализатор на Moody's описва как изпратил имейл до Бъфет през 2007, предупреждавайки, че рейтинговите секюритизирани продукти са бомба с часовников механизъм и питайки го дали иска повече информация. Отговорът му по имейл, разказва анализаторът, бил, че е пасивен инвеститор, чийто подход към Moody's е да не се меси. Бъфет не отговори на молбите за коментар на имейла.
Невъзможно е да се оцени колко струва отдалечеността на Бъфет от рейтинговата агенция при тези необичайни условия. Оттогава акциите на Moody's се понижиха с над 50% и инвеститорите в ценни книжа, обезпечени с активи, загубиха милиарди. Агенцията понижи рейтинга на Berkshire от най-високата ААА със съвсем малко през април 2009; Бъфет започна да продава през юли 2009 и оттогава се е отървал от около една трета от вложенията на Berkshire.
ОТСТРАНЯВАНИЯ
Ако Moody's е илюстрация какво означава да имате парите на Бъфет, но не и неговата ангажираност, Coca-Cola показва как инвеститорът изпробва на практика всякакво отношение с мениджмънта. От години Бъфет се възхищава на уважавания главен изпълнителен директор на Coca-Cola Роберто Гойзуета и никога не се е месил; Гойзуета не искал съвет. Когато гигантът за напитки започва да се олюлява след неочакваната смърт на Гойзуета от рак през 1997, Бъфет помогнал наследникът на Гойзуета, Дъглас Айвестър, да бъде отстранен през 1998. Онази година акциите на Coca-Cola бяха на върха и делът на Berkshire струваше $17 млрд. През следващите няколко години компанията се отклонила от курса и през това време Бъфет се ангажирал все повече, опитвайки да оправи нещата. През 2000 наследникът на Айвестър, Дъглас Дафт, предложил да бъде купена Quaker Oats за марката й Gatotrade. Бъфет смачкал идеята на специално съвещание на борда, използвайки характерна реплика: „Щяхме да се откажем от 2 млрд. каси Coca-Cola годишно, за да вземем нещо като 400 млн. каси Gatotrade годишно." Впоследствие PepsiCo купила Quaker Oats в сделка, широко смятана за успешна, а мъдростта на Coca-Cola е разисквана надълго и нашироко. Това, което не се обсъжда, е влиянието на Бъфет.
Бъфет бе дълбоко обезпокоен от хаотичната култура и лошите резултати, но малко хора знаели колко разстроен е бил, защото той не казвал много публично. Дафт се пенсионирал през 2003, позовавайки се на здравни причини. Бъфет пряко участвал в търсенето на главен изпълнителен директор. Той се опитал да омае Килт да поеме поста. Когато Килт отказал, той се опитал да наеме бившия главен изпълнителен директор на General Electric Джак Уелш. Накрая Бъфет сложил край, като извадил от пенсия бившия директор на Coca-Cola, Невил Исдел, за да стабилизира компанията. Когато Исдел се пенсионирал, той бил наследен от Мухтар Кент, който компенсира спада на вътрешния пазар с растеж на развиващите се. С подобряване на съдбата на Colа взаимоотношенията на Бъфет с главните изпълнителни директори ставали по-сърдечни. Той се оттеглил от ролята си на активист, напускайки борда през 2006. Berkshire все още притежава 200 млн. акции и 8.6% от Coca-Cola, дял, който сега струва $11 млрд. I BW I
Уорън Бъфет влезе в бизнеса с дистрибуция на алкохол
Tретият по богатство в света (47 млрд. долара) милиардер Уорън Бъфет се появи на промоционално видео, облечен като стар рокаджия. 79-годишният милиардер е превързан с кърпа върху перука, заради която прилича на Аксел Роуз като дядо, с имитация на татуировки и характерни жестове на рок звезда той припява "Всичко за теб!" (All for you) във видеото за неговата американска застрахователна компания "Гейко" (Geico).
[YouTube]
Компанията на Уорън Бъфет – "Беркшир Хатауей" (Berkshire Hathaway), се споразумя вчера за закупи алкохолния дистрибутор "Емпайър дистрибуторс" (Empire Distributors) и планира да осъществи допълнителни покупки в сектора, предаде "Блумбърг". "Очакваме, че закупуването на "Емпайър" ще ни предостави стабилна основа за закупуването на подобни висококачествени дистрибутори", заяви Бъфет, който е и изпълнителен директор на "Беркшир Хатауей".
Бъфет търси начини да инвестира печалбата на компанията, която реализира след възстановяването на пазарите през миналата година. 79-годишният милиардер, който в рамките на четири десетилетия изгради компанията "Беркшир", извърши най-голямото корпоративно сливане в кариерата си миналия месец, след като финализира сделката за 27 млрд. долара за закупуването на железопътната компания "Бърлингтън Нордърн Санта Фе" (Burlington Northern Santa Fe Corp.).
Подразделението на "Беркшир" - "Маклейн", (McLane) ще стане притежател на новата придобивка на Бъфет. Звеното реализира за миналата година приходи от 31.2 млрд. долара.
Милиардерът трансформира "Беркшир Хатауей" от губеща текстилна компания в такава с пазарна цена 200 млрд. долара и в момента притежава стотици звена, които продават продукти и услуги.
Tретият по богатство в света (47 млрд. долара) милиардер Уорън Бъфет се появи на промоционално видео, облечен като стар рокаджия. 79-годишният милиардер е превързан с кърпа върху перука, заради която прилича на Аксел Роуз като дядо, с имитация на татуировки и характерни жестове на рок звезда той припява "Всичко за теб!" (All for you) във видеото за неговата американска застрахователна компания "Гейко" (Geico).
[YouTube]
Компанията на Уорън Бъфет – "Беркшир Хатауей" (Berkshire Hathaway), се споразумя вчера за закупи алкохолния дистрибутор "Емпайър дистрибуторс" (Empire Distributors) и планира да осъществи допълнителни покупки в сектора, предаде "Блумбърг". "Очакваме, че закупуването на "Емпайър" ще ни предостави стабилна основа за закупуването на подобни висококачествени дистрибутори", заяви Бъфет, който е и изпълнителен директор на "Беркшир Хатауей".
Бъфет търси начини да инвестира печалбата на компанията, която реализира след възстановяването на пазарите през миналата година. 79-годишният милиардер, който в рамките на четири десетилетия изгради компанията "Беркшир", извърши най-голямото корпоративно сливане в кариерата си миналия месец, след като финализира сделката за 27 млрд. долара за закупуването на железопътната компания "Бърлингтън Нордърн Санта Фе" (Burlington Northern Santa Fe Corp.).
Подразделението на "Беркшир" - "Маклейн", (McLane) ще стане притежател на новата придобивка на Бъфет. Звеното реализира за миналата година приходи от 31.2 млрд. долара.
Милиардерът трансформира "Беркшир Хатауей" от губеща текстилна компания в такава с пазарна цена 200 млрд. долара и в момента притежава стотици звена, които продават продукти и услуги.
вторник, 4 май 2010 г.
Бъфет се опасява от инфлацията, определя ситуацията на Гърция като „голяма драма”
3 май, 2010 (77)
Виж коментарите
Коментирай
Уорън Бъфет заяви в събота, че се притеснява от перспективите за „значителна инфлация” в САЩ и на други места по света и че гръцката дългова криза има потенциал да се превърне в „голяма драма”
Бъфет добави, че неговата Berkshire Hathaway има ограничени валутни експозиции, главно чрез бизнеси като презастраховането.
В реч, по време на годишното общо събрание на акционерите на Berkshire Бъфет коментира, че голяма част от резултатите на компанията са обвързани с еврото, главно заради инвестициите в европейски компании.
За разлика от други знаменити инвеститори, като хедж фонд мениджъра Джордж Сорос, Бъфет се въздържаше от големи валутни „залози” в последните години и коментира, че докато от една страна гледа по цял свят за подходяща инвестиция, би бил щастлив да прави основните си инвестиционни залози в САЩ.
На фона на това, че много централни банки по цял свят понижиха лихвите до рекордни или близо до рекордни дъна, като по този начин напомпаха трилиони долари под формата на стимули в икономиката Бъфет изрази опасения за това, че има вероятност инфлацията да подаде глава.
„Перспективите за значителна инфлация се повишиха, не само тук, но и по целия свят” – заяви Бъфет пред 40 000 акционери, присъстващи на събранието – „Отучването ни от този „лек” може да се окаже по-трудно, отколкото възприемането на тази политика на стимулиране”
Бъфет отбеляза, че Berkshire има значителни еврови експозиции в презастраховането, особено в германската Cologne Re.
„Ние рядко развиваме силна позиция по отношение на една валута срещу друга” – коментира той – „Събитията от последните години ме карат да съм по „мечи” настроен за възможността валутите да задържат стойността си с течение на времето”
Бъфет и вицепрезидента и негова „сянка” Чарли Мънгър коментираха, че настоящите финансови проблеми на Гърция представляват уникално предизвикателство, защото правителството на страната е суверенно, но от друга страна не може да печати пари, с които да си реши проблемите по време на настоящата криза.
„Ще е голяма драма. Наистина не знам как ще завърши този филм и се опитвам да не ходя на такива филми”
3 май, 2010 (77)
Виж коментарите
Коментирай
Уорън Бъфет заяви в събота, че се притеснява от перспективите за „значителна инфлация” в САЩ и на други места по света и че гръцката дългова криза има потенциал да се превърне в „голяма драма”
Бъфет добави, че неговата Berkshire Hathaway има ограничени валутни експозиции, главно чрез бизнеси като презастраховането.
В реч, по време на годишното общо събрание на акционерите на Berkshire Бъфет коментира, че голяма част от резултатите на компанията са обвързани с еврото, главно заради инвестициите в европейски компании.
За разлика от други знаменити инвеститори, като хедж фонд мениджъра Джордж Сорос, Бъфет се въздържаше от големи валутни „залози” в последните години и коментира, че докато от една страна гледа по цял свят за подходяща инвестиция, би бил щастлив да прави основните си инвестиционни залози в САЩ.
На фона на това, че много централни банки по цял свят понижиха лихвите до рекордни или близо до рекордни дъна, като по този начин напомпаха трилиони долари под формата на стимули в икономиката Бъфет изрази опасения за това, че има вероятност инфлацията да подаде глава.
„Перспективите за значителна инфлация се повишиха, не само тук, но и по целия свят” – заяви Бъфет пред 40 000 акционери, присъстващи на събранието – „Отучването ни от този „лек” може да се окаже по-трудно, отколкото възприемането на тази политика на стимулиране”
Бъфет отбеляза, че Berkshire има значителни еврови експозиции в презастраховането, особено в германската Cologne Re.
„Ние рядко развиваме силна позиция по отношение на една валута срещу друга” – коментира той – „Събитията от последните години ме карат да съм по „мечи” настроен за възможността валутите да задържат стойността си с течение на времето”
Бъфет и вицепрезидента и негова „сянка” Чарли Мънгър коментираха, че настоящите финансови проблеми на Гърция представляват уникално предизвикателство, защото правителството на страната е суверенно, но от друга страна не може да печати пари, с които да си реши проблемите по време на настоящата криза.
„Ще е голяма драма. Наистина не знам как ще завърши този филм и се опитвам да не ходя на такива филми”
вторник, 20 април 2010 г.
Бъфет започва търговия с алкохолни напитки
Инвестиционната компания Berkshire Hathaway на милиардера Уорън Бъфет навлиза на пазара за дистрибуция на алкохолни напитки, предаде “Блумбърг”.
За тази цел тя ще придобие Kahn Ventures, която е собственик на веригата за търговия на едро с алкохолни напитки в САЩ Empire Distributors.
В писмо до акционерите на Berkshire Hathaway Бъфет е съобщил, че планира да търси повече подходящи възможности за покупки в отрасъла.
Той смята, че придобиването на Empire Distributors ще даде солидна основа за поглъщането на други качествени дистрибутори в бъдеще, но параметрите на сделката засега не са уточнени.
Уорън Бъфет ускори придобиванията на компании, след като пазарите на ценни книжа започнаха да се възстановяват през миналата година, а печалбите на фирмите тръгнаха нагоре.
През февруари 79-годишният инвеститор приключи най-голямото поглъщане в своята кариера - това на железопътната компания Burlington Northern, срещу сумата от 27 млрд. долара.
Припомняме, че Бъфет започва своята кариера, като трансформира Berkshire Hathaway от западаща текстилна фабрика в инвестиционен конгломерат с пазарна стойност от 200 млрд. долара в рамките на четири десетилетия.
Благодарение на неговата репутация инвеститорите са склонни да получават по-малка лихва от дългови книжа на Berkshire Hathaway, отколкото от американските ДЦК.
Инвестиционната компания Berkshire Hathaway на милиардера Уорън Бъфет навлиза на пазара за дистрибуция на алкохолни напитки, предаде “Блумбърг”.
За тази цел тя ще придобие Kahn Ventures, която е собственик на веригата за търговия на едро с алкохолни напитки в САЩ Empire Distributors.
В писмо до акционерите на Berkshire Hathaway Бъфет е съобщил, че планира да търси повече подходящи възможности за покупки в отрасъла.
Той смята, че придобиването на Empire Distributors ще даде солидна основа за поглъщането на други качествени дистрибутори в бъдеще, но параметрите на сделката засега не са уточнени.
Уорън Бъфет ускори придобиванията на компании, след като пазарите на ценни книжа започнаха да се възстановяват през миналата година, а печалбите на фирмите тръгнаха нагоре.
През февруари 79-годишният инвеститор приключи най-голямото поглъщане в своята кариера - това на железопътната компания Burlington Northern, срещу сумата от 27 млрд. долара.
Припомняме, че Бъфет започва своята кариера, като трансформира Berkshire Hathaway от западаща текстилна фабрика в инвестиционен конгломерат с пазарна стойност от 200 млрд. долара в рамките на четири десетилетия.
Благодарение на неговата репутация инвеститорите са склонни да получават по-малка лихва от дългови книжа на Berkshire Hathaway, отколкото от американските ДЦК.
четвъртък, 15 април 2010 г.
Buffett's 13 Business Principles
By
Chris Menon
Published in Investing Strategy on 14 April 2010
3
comments
Following these simple steps, Buffett has built a fortune.
Warren Buffett didn't become the world's richest investor by accident.
Aside from an unflappable temperament, a highly methodical mind, common sense and plenty of business acumen and integrity he also has the ability to learn from his mistakes and adhere to simple owner-related business principles.
In his latest Berkshire Hathaway annual report, Warren Buffett has outlined the 13 business principles that have guided his investing. They're an updated version of the 'owner's manual' he provided shareholders in 1996, although as Buffett explains, they were first set down in 1983. The fact they've remained unchanged in all this time is a testament to their long-term validity.
Here is a summarised version of the principles. I'd advise that Fools read the original source text to get a fuller understanding of Buffett's thoughts. They can be found on page 89-92 of the 2009 Berkshire Hathaway annual report.
These principles are a useful standard by which to judge the management of any business in which you are considering buying shares, as well as helping inform your approach to investing.
The 13 principles
1) Partnership
The company isn't viewed as the owner of the business assets but rather is the conduit through which the shareholders own the assets. Similarly, as a shareholder, you should view yourself as a part owner of a business that you expect to stay with indefinitely.
2) Management eats its own cooking
Berkshire Hathaway's directors have most of their net worth invested in Berkshire.
3) Maximise intrinsic value
Berkshire's progress is measured by the average annual rate of gain in intrinsic business value on a per-share basis. The long-term aim is to maximise this.
4) Buy quality
Own, either in part or outright, a diverse group of businesses that generate cash and consistently earn above-average returns on capital.
5) Clear reporting of earnings
In the annual report Charlie Munger and Warren Buffett provide the numbers and other information that really matter; the earnings of each major business they control.
6) Intrinsic value before accounting convention
Accounting consequences do not influence their operating or capital-allocation decisions.
7) Beware debt
Berkshire uses debt sparingly and, when it does borrow, attempts to structure loans on a long-term fixed-rate basis. It rejects interesting opportunities rather than over-leverage its balance sheet.
8) No management self-aggrandisement
Management does not pursue acquisitions to increase the size of their paycheck at shareholder expense. The fundamental requirement is for any acquisition to increase the per-share intrinsic value of Berkshire's stock.
9) Retained earnings should benefit the company
This is tested over five years by:
a) during the period did book-value gain exceed the performance of the S&P; and
b) did the stock consistently sell at a premium to book, meaning that every $1 of retained earnings was always worth more than $1.
If these tests are met, retaining earnings has made sense.
10) Value for stock
Berkshire issues common stock only when it receives as much in business value as it gives.
11) Avoid gin rummy behaviour
That is discarding his least promising business at every turn. In addition, be distrustful of suggestions that the poor businesses can be restored to satisfactory profitability by major capital expenditures.
12) Candid reporting
Berkshire is candid in its reporting to shareholders, emphasizing the pluses and minuses important in appraising business value.
13) Don't give business ideas away
Despite his policy of candour, Buffett discusses Berkshire's activities in marketable securities only to the extent legally required. This is because good investment ideas are rare, valuable and can be adopted by competitors.
Clearly, Buffett has set a benchmark that few other business managers meet.
By
Chris Menon
Published in Investing Strategy on 14 April 2010
3
comments
Following these simple steps, Buffett has built a fortune.
Warren Buffett didn't become the world's richest investor by accident.
Aside from an unflappable temperament, a highly methodical mind, common sense and plenty of business acumen and integrity he also has the ability to learn from his mistakes and adhere to simple owner-related business principles.
In his latest Berkshire Hathaway annual report, Warren Buffett has outlined the 13 business principles that have guided his investing. They're an updated version of the 'owner's manual' he provided shareholders in 1996, although as Buffett explains, they were first set down in 1983. The fact they've remained unchanged in all this time is a testament to their long-term validity.
Here is a summarised version of the principles. I'd advise that Fools read the original source text to get a fuller understanding of Buffett's thoughts. They can be found on page 89-92 of the 2009 Berkshire Hathaway annual report.
These principles are a useful standard by which to judge the management of any business in which you are considering buying shares, as well as helping inform your approach to investing.
The 13 principles
1) Partnership
The company isn't viewed as the owner of the business assets but rather is the conduit through which the shareholders own the assets. Similarly, as a shareholder, you should view yourself as a part owner of a business that you expect to stay with indefinitely.
2) Management eats its own cooking
Berkshire Hathaway's directors have most of their net worth invested in Berkshire.
3) Maximise intrinsic value
Berkshire's progress is measured by the average annual rate of gain in intrinsic business value on a per-share basis. The long-term aim is to maximise this.
4) Buy quality
Own, either in part or outright, a diverse group of businesses that generate cash and consistently earn above-average returns on capital.
5) Clear reporting of earnings
In the annual report Charlie Munger and Warren Buffett provide the numbers and other information that really matter; the earnings of each major business they control.
6) Intrinsic value before accounting convention
Accounting consequences do not influence their operating or capital-allocation decisions.
7) Beware debt
Berkshire uses debt sparingly and, when it does borrow, attempts to structure loans on a long-term fixed-rate basis. It rejects interesting opportunities rather than over-leverage its balance sheet.
8) No management self-aggrandisement
Management does not pursue acquisitions to increase the size of their paycheck at shareholder expense. The fundamental requirement is for any acquisition to increase the per-share intrinsic value of Berkshire's stock.
9) Retained earnings should benefit the company
This is tested over five years by:
a) during the period did book-value gain exceed the performance of the S&P; and
b) did the stock consistently sell at a premium to book, meaning that every $1 of retained earnings was always worth more than $1.
If these tests are met, retaining earnings has made sense.
10) Value for stock
Berkshire issues common stock only when it receives as much in business value as it gives.
11) Avoid gin rummy behaviour
That is discarding his least promising business at every turn. In addition, be distrustful of suggestions that the poor businesses can be restored to satisfactory profitability by major capital expenditures.
12) Candid reporting
Berkshire is candid in its reporting to shareholders, emphasizing the pluses and minuses important in appraising business value.
13) Don't give business ideas away
Despite his policy of candour, Buffett discusses Berkshire's activities in marketable securities only to the extent legally required. This is because good investment ideas are rare, valuable and can be adopted by competitors.
Clearly, Buffett has set a benchmark that few other business managers meet.
четвъртък, 1 април 2010 г.
Курт Дегерман спечелил парите на борсата
Шведски клошар завеща 1 млн. лири
Беднякът милионер бил много умен още от млад
Снимка интернет
Курт Дегерман, играел много успешно на борсата.
02.04.2010
Шведски клошар се оказа милионер и неговото наследство стана повод за люта семейна битка в шведския крайбрежен град Скелефтеа, пише британският вестник "Дейли телеграф".
Курт Дегерман бил известен сред съгражданите си като
ексцентричен, смрадлив мъж
чието хоби било да рови из кофите за боклук на заведенията за бързо хранене, да вади металните отпадъци и да ги предава за вторични суровини.
Дегерман починал неотдавна на 60 години от сърдечен удар и тогава стана ясно, че той е притежавал състояние, равняващо се на 1 млн. британски паунда.
Клошарят натрупал богатството, като инвестирал находчиво парите, спечелени от продажбата на метални отпадъци. Вместо да ги използва за вредни навици като алкохол или цигари, той ги вложил на борсата. Изкуството на успешните борсови инвестиции клошарят овладял, като четял всеки ден в градската библиотека икономическите страници на вестниците. В резултат на натрупаните познания и умелите инвестиции към момента на смъртта си той имал акции, оценявани на 731 хиляди британски паунда, както и
124 златни слитъка
на стойност 250 хиляди британски паунда. Всичко това той депозирал в швейцарска банка.
Завещанието на клошаря оставяло имуществото му на негов братовчед, който го посещавал редовно преди смъртта му. Друг братовчед обаче предявил претенции. Накрая двамата роднини се споразумели да си поделят наследството.
Близки на Дегерман разказват, че той е бил много умен още на младини. Заради неговите способности хората му предсказвали бляскаво бъдеще. Но Дегерман зарязал ученето заради лична драма още когато бил тийнейджър.
Шведски клошар завеща 1 млн. лири
Беднякът милионер бил много умен още от млад
Снимка интернет
Курт Дегерман, играел много успешно на борсата.
02.04.2010
Шведски клошар се оказа милионер и неговото наследство стана повод за люта семейна битка в шведския крайбрежен град Скелефтеа, пише британският вестник "Дейли телеграф".
Курт Дегерман бил известен сред съгражданите си като
ексцентричен, смрадлив мъж
чието хоби било да рови из кофите за боклук на заведенията за бързо хранене, да вади металните отпадъци и да ги предава за вторични суровини.
Дегерман починал неотдавна на 60 години от сърдечен удар и тогава стана ясно, че той е притежавал състояние, равняващо се на 1 млн. британски паунда.
Клошарят натрупал богатството, като инвестирал находчиво парите, спечелени от продажбата на метални отпадъци. Вместо да ги използва за вредни навици като алкохол или цигари, той ги вложил на борсата. Изкуството на успешните борсови инвестиции клошарят овладял, като четял всеки ден в градската библиотека икономическите страници на вестниците. В резултат на натрупаните познания и умелите инвестиции към момента на смъртта си той имал акции, оценявани на 731 хиляди британски паунда, както и
124 златни слитъка
на стойност 250 хиляди британски паунда. Всичко това той депозирал в швейцарска банка.
Завещанието на клошаря оставяло имуществото му на негов братовчед, който го посещавал редовно преди смъртта му. Друг братовчед обаче предявил претенции. Накрая двамата роднини се споразумели да си поделят наследството.
сряда, 31 март 2010 г.
Милиардер дарява парите си, имал сделка с Господ
30 Март 2010 | 10:29
Преди няколко десетилетия, когато Албърт Гъбей се опитвал да започне бизнес с малко капитал, той обещал на Господ, че ако му помогне да стане милионер, един ден ще дари половината си пари.
Днес Албърт е на 82 години, а компанията му се оценява на 1.1 милиард долара. Той не само е станал милионер, а милиардер. И естествено е готов да изпълни своята част от уговорката.
Почти всичките му активи са във фонд, като половината от средствата ще бъдат дарени на Римската католическа църква. Самият Гъбей ще задържи за себе си едва 15 милиона, за да живее спокойни старини.
Британецът е на номер 880 в класацията на милиардерите на сп. „Форбс". Живее на тих британски остров, има две деца от първата си съпруга.
Започнал е своя бизнес през 1960 г., когато основал веригата за дискаунт стоки Kwik Save. През 1973 продал бизнеса за 28 млн. долара.
След това приложил бизнес модела в Нова Зеландия, САЩ и Ирландия, като инвестирал печалбата си в имоти във Великобритания.
През 1996, след като се излекувал от болки в гърба, основал веригата фитнеси Total Fitness. 10 години по-късно я продал на L&G за 154 млн. долара.
Гьбей живее по-спестовно и от Уорън Бъфет, много рядко дава интервюта. Той си е поставил за цел да увеличи богатството на компанията си и да достигне 1.5 млрд. долара до края на живота си.
Припомняме, че през 2006 Уорън Бъфет обеща да дари 85% от парите си за благотворителност. Той вярва, че огромните богатства не трябва да се наследяват. Бил Гейтс е дарил около 28 млрд. долара чрез фондацията си Bill & Melinda Gates Foundation.
През 2007 шотландският милиардер Томас Хунтър обеща да дари цялото си състояние от 1.5 млрд. долара за благотворителност.
30 Март 2010 | 10:29
Преди няколко десетилетия, когато Албърт Гъбей се опитвал да започне бизнес с малко капитал, той обещал на Господ, че ако му помогне да стане милионер, един ден ще дари половината си пари.
Днес Албърт е на 82 години, а компанията му се оценява на 1.1 милиард долара. Той не само е станал милионер, а милиардер. И естествено е готов да изпълни своята част от уговорката.
Почти всичките му активи са във фонд, като половината от средствата ще бъдат дарени на Римската католическа църква. Самият Гъбей ще задържи за себе си едва 15 милиона, за да живее спокойни старини.
Британецът е на номер 880 в класацията на милиардерите на сп. „Форбс". Живее на тих британски остров, има две деца от първата си съпруга.
Започнал е своя бизнес през 1960 г., когато основал веригата за дискаунт стоки Kwik Save. През 1973 продал бизнеса за 28 млн. долара.
След това приложил бизнес модела в Нова Зеландия, САЩ и Ирландия, като инвестирал печалбата си в имоти във Великобритания.
През 1996, след като се излекувал от болки в гърба, основал веригата фитнеси Total Fitness. 10 години по-късно я продал на L&G за 154 млн. долара.
Гьбей живее по-спестовно и от Уорън Бъфет, много рядко дава интервюта. Той си е поставил за цел да увеличи богатството на компанията си и да достигне 1.5 млрд. долара до края на живота си.
Припомняме, че през 2006 Уорън Бъфет обеща да дари 85% от парите си за благотворителност. Той вярва, че огромните богатства не трябва да се наследяват. Бил Гейтс е дарил около 28 млрд. долара чрез фондацията си Bill & Melinda Gates Foundation.
През 2007 шотландският милиардер Томас Хунтър обеща да дари цялото си състояние от 1.5 млрд. долара за благотворителност.
петък, 26 март 2010 г.
Американските застрахователи увеличават рекордно покупките на облигации
INSURANCE.BG
Нетният обем на покупките на дълг от страна на застрахователния сектор през миналата година е достигнал рекордните $153 млрд.
INSURANCE.BG
 | запиши |  | отпечатай |  | изпрати на приятел |
Нетният обем на покупките на дълг от страна на застрахователния сектор през миналата година е достигнал рекордните $153 млрд.
Застрахователните компании в САЩ, които са държатели на корпоративни облигации за над $2,2 трлн., през миналата година са увеличили покупките си на дълговия пазар с най-бързите за последните пет години темпове, съобщи агенция „Блумбърг".Интересът към корпоративните облигации беше провокиран в значителна степен от коментарите на милиардера Уорън Бъфет за крайно благоприятната обстановка на пазара. Нетният обем на покупките на дълг от страна на застрахователния сектор през миналата година е достигнал рекордните $153 млрд.,като най-голяма е била активността през първото тримесечие на годината, когато доходността на облиигациите беше и най-висока. През 2008 година застрахователите купиха облигации за $59 млрд.
"Инвестициите се оказаха удачни. Гледайки назад ми се искаше да купим повече облигации тогава”, е коментирала пред агенцията главният инвестиционен директор на Allstate Corp. Джуди Грифин. Allstate увеличи през 2009 г. инвестициите си в корпоративен дълг с над 20% - до $33,1 млрд. Аналогични съжаления изказа и самият Бъфет. По думите му облигациите на корпорациите и общините през миналата година са били "смешно евтини спрямо държавните ценни книжа, гарантирани от Вашингтон".
Ралито на пазара на корпоративните дългови книжа през миналата година в САЩ позволи на застраховаателите в голяма степен да възстановят капитала си, загубен в хода на срива на пазара на недвижимите имоти и акции през 2008 г. и началото на 2009 година.
"Инвестициите се оказаха удачни. Гледайки назад ми се искаше да купим повече облигации тогава”, е коментирала пред агенцията главният инвестиционен директор на Allstate Corp. Джуди Грифин. Allstate увеличи през 2009 г. инвестициите си в корпоративен дълг с над 20% - до $33,1 млрд. Аналогични съжаления изказа и самият Бъфет. По думите му облигациите на корпорациите и общините през миналата година са били "смешно евтини спрямо държавните ценни книжа, гарантирани от Вашингтон".
Ралито на пазара на корпоративните дългови книжа през миналата година в САЩ позволи на застраховаателите в голяма степен да възстановят капитала си, загубен в хода на срива на пазара на недвижимите имоти и акции през 2008 г. и началото на 2009 година.
Buffett Said to Call for Study of Posco Bid
It seems that Warren E. Buffett is not too happy about Posco’s potential bid for Daewoo Shipbuilding & Marine Engineering.
The world’s No. 4 steelmaker said that Mr. Buffett and other shareholders had called for a thorough review of the possible ramifications of such a bid, because of concern about potential weakness in the industry, Bloomberg News reported.
In January, Posco’s chief, Chung Joon Yang, said the company was mulling a bid for Daewoo Shipbuilding as part of the steel maker’s expansion plans.
But Mr. Buffett’s company, Berkshire Hathaway, along with other investors, both foreign and domestic, “have expressed concerns that the shipbuilding industry may go through a prolonged downturn,” Choi Doo Jin, a Posco spokesman, told Bloomberg News.
The comments came after a report in the Korea Economic Daily, which said Berkshire Hathaway and other foreign investors let Posco know that they wouldn’t back its bid for the shipbuilder.
As of January, Mr. Buffett held a roughly 4.5 percent stake in Posco.
вторник, 23 март 2010 г.
Бъфет навлиза и на пазара за дистрибуция на алкохолни напитки
23.03.2010 11:28
Инвестиционната компания Berkshire Hathaway на милиардера Уорън Бъфет навлиза на пазара за дистрибуция на алкохолни напитки, предаде Bloomberg.
За тази цел тя ще придобие Kahn Ventures, която е собственик на веригата за търговия на едро с алкохолни напитки в САЩ Empire Distributors.
В писмо до акционерите на Berkshire Hathaway Бъфет е съобщил, че планира да търси повече подходящи възможности за покупки в отрасъла.
Той смята, че придобиването на Empire Distributors ще даде солидна основа за придобивания на други качествени дистрибутори в бъдеще, но параметрите на сделката засега не са уточнени.
Уорън Бъфет ускори придобиванията на компании, след като пазарите на ценни книжа започнаха да се възстановяват през миналата година, а печалбите на компаниите тръгнаха нагоре.
През февруари 79-годишният инвеститор приключи най-голямото придобиване в своята кариера - това на железопътната компания Burlington Northern, срещу сумата от 27 млрд. долара.
Бъфет започва своята кариера като трансформира Berkshire Hathaway от западаща текстилна фабрика в инвестиционен конгломерат с пазарна стойност от 200 млрд. долара в рамките на четири десетилетия.
Благодарение на неговата репутация инвеститорите са склонни да получават по-малка лихва от дългови книжа на Berkshire Hathaway, отколкото от американските държавни ценни книжа.
Berkshire Hathaway има повече от 100 подразделения, които предлагат различни продукти и услуги, в това число и производството на сладки изделия, електричество и предлагането на луксозни полети.
23.03.2010 11:28
Инвестиционната компания Berkshire Hathaway на милиардера Уорън Бъфет навлиза на пазара за дистрибуция на алкохолни напитки, предаде Bloomberg.
За тази цел тя ще придобие Kahn Ventures, която е собственик на веригата за търговия на едро с алкохолни напитки в САЩ Empire Distributors.
В писмо до акционерите на Berkshire Hathaway Бъфет е съобщил, че планира да търси повече подходящи възможности за покупки в отрасъла.
Той смята, че придобиването на Empire Distributors ще даде солидна основа за придобивания на други качествени дистрибутори в бъдеще, но параметрите на сделката засега не са уточнени.
Уорън Бъфет ускори придобиванията на компании, след като пазарите на ценни книжа започнаха да се възстановяват през миналата година, а печалбите на компаниите тръгнаха нагоре.
През февруари 79-годишният инвеститор приключи най-голямото придобиване в своята кариера - това на железопътната компания Burlington Northern, срещу сумата от 27 млрд. долара.
Бъфет започва своята кариера като трансформира Berkshire Hathaway от западаща текстилна фабрика в инвестиционен конгломерат с пазарна стойност от 200 млрд. долара в рамките на четири десетилетия.
Благодарение на неговата репутация инвеститорите са склонни да получават по-малка лихва от дългови книжа на Berkshire Hathaway, отколкото от американските държавни ценни книжа.
Berkshire Hathaway има повече от 100 подразделения, които предлагат различни продукти и услуги, в това число и производството на сладки изделия, електричество и предлагането на луксозни полети.
Бъфет е реализирал над 100-процентова печалба от инвестицията в POSCO
9 март, 2010 (62)
Виж коментарите
Коментирай
Знаменитият инвеститор Уорън Бъфет е направил огромна печалба от покупките на дялове в корейския стоманодобивен гигант POSCO пише водещото корейско издание Чосун Илбо днес.
В писмо до акционерите Бъфет отбелязва, че Berkshire Hathaway е реализирала „печалба на хартия” от 1,32 милиарда долара като резултат от поскъпването на акциите на дружеството през миналата година от 3,94-те милиона акции, които държи.
Бъфет разкри за първи път, че притежава акции от POSCO през 2006 година. Средната му печалба от акциите на дружеството надвишава 100%, пише изданието.
9 март, 2010 (62)
Виж коментарите
Коментирай
Знаменитият инвеститор Уорън Бъфет е направил огромна печалба от покупките на дялове в корейския стоманодобивен гигант POSCO пише водещото корейско издание Чосун Илбо днес.
В писмо до акционерите Бъфет отбелязва, че Berkshire Hathaway е реализирала „печалба на хартия” от 1,32 милиарда долара като резултат от поскъпването на акциите на дружеството през миналата година от 3,94-те милиона акции, които държи.
Бъфет разкри за първи път, че притежава акции от POSCO през 2006 година. Средната му печалба от акциите на дружеството надвишава 100%, пише изданието.
Много силно четвърто тримесечие за BYD
15 март, 2010 (13)
Виж коментарите
Коментирай
BYD Co, китайският производител на електрически автомобили и батерии, дял в който има и Уорън Бъфет обяви по-добра от очакванията печалба за четвъртото тримесечие, като се възползва от инициативите на властите в Пекин за стимулиране на покупките на екологични автомобили.
Анализаторите очакват, че приходите на листваната в Хонконг компания, в която Berkshire Hathaway на Бъфет има 10-процентов дял вероятно ще се забавят като темп на растеж през годината, тъй като растежа на автомобилните продажби в страната ще се върне към нормалните нива след бурната за пазара 2009.
„BYD е компания, която не може да бъде подценена. Ако автомобилният пазар на Китай отчете растеж от 10% през годината, то продажбите на BYD ще отчетат растеж от 40% – вероятно дори 50-60%” – прогнозира Чарлз Гуо, анализатор на JP Morgan малко преди резултатите да бъдат обявени.
BYD са дори по-оптимистични. В края на декември те увеличиха прогнозата за растежа си през 2010 година с 14% до 800 000 автомобила, което би била почти двойна цифра спрямо продадените през 2009 440 000 автомобила.
BYD, което е съкращение на Build Your Dreams съобщават в доклада за дейността си, че компанията възнамерява да разшири и присъствието си извън страната.
От компанията, обаче предупреждават за силните странични ветрове, на които е изложен бизнесът й с компоненти за мобилни телефони. Бизнесът й с батерии и други компоненти за телефони имаше 47-процентов относителен дял от общия бизнес на групата през 2009.
Печалбата на компанията през четвъртото тримесечие достига 1,46 милиарда юана (214 милиона долара). Резултатът задминава значително прогнозите на анализаторите за печалба от 891 милиона юана.
На годишна база печалбата достига 3,79 милиарда юана, при прогноза за печалба от 3,23 милиарда. Приходите скачат с 47% до 39,5 милиарда юана.
15 март, 2010 (13)
Виж коментарите
Коментирай
BYD Co, китайският производител на електрически автомобили и батерии, дял в който има и Уорън Бъфет обяви по-добра от очакванията печалба за четвъртото тримесечие, като се възползва от инициативите на властите в Пекин за стимулиране на покупките на екологични автомобили.
Анализаторите очакват, че приходите на листваната в Хонконг компания, в която Berkshire Hathaway на Бъфет има 10-процентов дял вероятно ще се забавят като темп на растеж през годината, тъй като растежа на автомобилните продажби в страната ще се върне към нормалните нива след бурната за пазара 2009.
„BYD е компания, която не може да бъде подценена. Ако автомобилният пазар на Китай отчете растеж от 10% през годината, то продажбите на BYD ще отчетат растеж от 40% – вероятно дори 50-60%” – прогнозира Чарлз Гуо, анализатор на JP Morgan малко преди резултатите да бъдат обявени.
BYD са дори по-оптимистични. В края на декември те увеличиха прогнозата за растежа си през 2010 година с 14% до 800 000 автомобила, което би била почти двойна цифра спрямо продадените през 2009 440 000 автомобила.
BYD, което е съкращение на Build Your Dreams съобщават в доклада за дейността си, че компанията възнамерява да разшири и присъствието си извън страната.
От компанията, обаче предупреждават за силните странични ветрове, на които е изложен бизнесът й с компоненти за мобилни телефони. Бизнесът й с батерии и други компоненти за телефони имаше 47-процентов относителен дял от общия бизнес на групата през 2009.
Печалбата на компанията през четвъртото тримесечие достига 1,46 милиарда юана (214 милиона долара). Резултатът задминава значително прогнозите на анализаторите за печалба от 891 милиона юана.
На годишна база печалбата достига 3,79 милиарда юана, при прогноза за печалба от 3,23 милиарда. Приходите скачат с 47% до 39,5 милиарда юана.
петък, 19 март 2010 г.
Уорън Бъфет в ролята на Аксел Роуз
19.03.10 11:15
Третият най-богат човек в света, американският милиардер Уорън Бъфет, намери нетрадиционен начин да мотивира служителите си от застрахователната компания Geico, част от холдинга му Berkshire Hataway. В кратък клип, качен на сайта на компанията и в YouTube, бизнесменът се появява татуиран, с дълга коса и кърпа бандана на главата (стилен аксесоар, който представлява неподплатена кърпа, увита около цялата глава).
Лентата е дълга две минути и половина и в нея са показани десетина служители, които пеят "Балада за гущера" заедно с марионетка на нощния гущер "геко", емблема на компанията, предава FP. Главният герой в клипа е 79-годишният Бъфет, който се показва в доста необичайна за него роля.
В началото камерата заснема профила му с дълги коси и кърпа на главата, като постепенно лицето му се появява по-ясно, като се показват и татуировките на ръцете му в стил Аксел Роуз, вокалистът на рокгрупата Guns N' Roses.
Миналата година Уорън Бъфет се снима във видеоклип на Geico, където се появи в ролята на диджей, който скречира винилова плоча, акомпанирайки рап парче в прослава на професионалното чувство на застрахователните служители.
19.03.10 11:15
Третият най-богат човек в света, американският милиардер Уорън Бъфет, намери нетрадиционен начин да мотивира служителите си от застрахователната компания Geico, част от холдинга му Berkshire Hataway. В кратък клип, качен на сайта на компанията и в YouTube, бизнесменът се появява татуиран, с дълга коса и кърпа бандана на главата (стилен аксесоар, който представлява неподплатена кърпа, увита около цялата глава).
Лентата е дълга две минути и половина и в нея са показани десетина служители, които пеят "Балада за гущера" заедно с марионетка на нощния гущер "геко", емблема на компанията, предава FP. Главният герой в клипа е 79-годишният Бъфет, който се показва в доста необичайна за него роля.
В началото камерата заснема профила му с дълги коси и кърпа на главата, като постепенно лицето му се появява по-ясно, като се показват и татуировките на ръцете му в стил Аксел Роуз, вокалистът на рокгрупата Guns N' Roses.
Миналата година Уорън Бъфет се снима във видеоклип на Geico, където се появи в ролята на диджей, който скречира винилова плоча, акомпанирайки рап парче в прослава на професионалното чувство на застрахователните служители.
9. Сприятелете се с Бъфет...
В един от опитите си да събере капитал, за да поддържа фирмата, Фулд се обърнал към Уорън Бъфет за инвестиция в размер на $2 млрд. В разговор на 28 март 2008 г. милиардерът проявил готовност да обсъдят възможността и после прекарал остатъка от деня, внимателно зачетен в годишния отчет на Lehman.
10. ... но никога не се опитвайте да го подведете
Бъфет прозрял „отказ да признае собствените си проблеми“ в оплакванията на Фулд от трейдърите, занимаващи се с къси продажби, пише Валукас. Изпълнителният директор допуснал грешката да скрие подробности около това, което докладът нарича „проблем за $100 в Япония“, за който Бъфет разбрал на следващия ден.
Фулд се обажда на инвеститора на 31 март, за да му каже, че Lehman не може да приеме условията му. Според доклада обаче Бъфет вече бил решил, че не желае да участва.
Фулд не е знаел кога да си замълчи и кога да сподели важна информация с Бъфет. Така се вършели нещата в Lehman или поне такава картина ни разкрива печалният доклад на ревизора.
В един от опитите си да събере капитал, за да поддържа фирмата, Фулд се обърнал към Уорън Бъфет за инвестиция в размер на $2 млрд. В разговор на 28 март 2008 г. милиардерът проявил готовност да обсъдят възможността и после прекарал остатъка от деня, внимателно зачетен в годишния отчет на Lehman.
10. ... но никога не се опитвайте да го подведете
Бъфет прозрял „отказ да признае собствените си проблеми“ в оплакванията на Фулд от трейдърите, занимаващи се с къси продажби, пише Валукас. Изпълнителният директор допуснал грешката да скрие подробности около това, което докладът нарича „проблем за $100 в Япония“, за който Бъфет разбрал на следващия ден.
Фулд се обажда на инвеститора на 31 март, за да му каже, че Lehman не може да приеме условията му. Според доклада обаче Бъфет вече бил решил, че не желае да участва.
Фулд не е знаел кога да си замълчи и кога да сподели важна информация с Бъфет. Така се вършели нещата в Lehman или поне такава картина ни разкрива печалният доклад на ревизора.
Ирен Розенфелд - Шоколадовата лейди
От Татяна Пунчева
Всички статии на автора
Последна промяна в 17:04 на 22 фев 2010, 478 прочитания, 2 коментара
"Дневник" представя някои от най-големите световни предприемачи и мениджъри, чийто основен капитал в началото е бил една идея, която след това са развили до мултинационален бизнес. Очаквайте следващия вторник профил на Лучано Бенетон.
"Малко хора биха застанали очи в очи срещу човек като Бъфет. Това определено говори за решимостта й."
Кратка биография
Родена през 1953 г. в Ню Йорк. Завършва бакалаварска степен по психология, магистърска по науки в бизнеса и докторантура по маркетинг и статистика - всички в университета "Корнел". Има две дъщери.
Стил на управление
Креативна и директна. Съпричастна към служителите си.
Основна сила
Улавя новостите на пазара преди конкурентите си.
Най-добро решение
Напускането на "Крафт" и доказването й в друга компания, което я качва на върха.
Ако сте традиционалисти, ще си кажете, че една компания с продукти за вашата трапеза е логично да се ръководи от жена. Жената начело на "Крафт фуудс" обаче няма как да се определи като домакиня. Да, тя умее да предусеща нуждите на потребителите, но растежът на компанията през последните три години се дължи на много повече от това. Иска се доста кураж и прагматичност, за да продължиш да развиваш един хранителен мастодонт с придобивания, смело настъпление към необятните развиващи се пазари и налагането на по-здравословни продукти.
Затова и Ирен Розенфелд е определяна като една от най-влиятелните корпоративни дами в САЩ. Миналата година списание "Форбс" я нареди на шеста позиция сред най-влиятелните бизнес дами в света, а година по-рано бе на втора позиция в класацията Fortune 50.
Преди да заеме топ позицията в "Крафт", Розенфелд има зад гърба си над 20 години работа в компанията. Важно за оценяване на качествата й обаче е напускането й през 2001 г., а през 2014 г. оглавява звеното за чипс на PepsiCo - Frito lay. Там тя работи активно за налагането на по-здравословни продукти, което показва нюха и към новите нужди на потребителите. "Розенфелд разбира потребителите и има качествата да ги преведе в правилната бизнес стратегия", казва за нея бившият й шеф в General Foods Джон Воулин.
Затова и само няколко години по-късно, през юни 2006 г., е поканена да се върне обратно в "Крафт" и да стане първата жена главен изпълнителен директор на "Крафт", а впоследствие и председател на борда на директорите. Тя започва да залага все повече на здравословни продукти и в "Крафт".
С тежестта на поста обаче идва и тежката задача да трансформира компанията само в рамките на три години - да подобри финансовите показатели, да въведе нови продукти и да даде повече свобода на мениджърите на развиващите се пазари. Планът вече е осъществен, като "преобразуването беше изключително вълнуващо", казва самата Розенфелд пред анализатори само преди няколко дни.
Процесът на преструктуриране обаче е изпълнен с доста тестове за Розенфелд. Най-големият от тях е битката за британския производител на захарни изделия "Кедбъри" (Cadbury). Тя продължи близо четири месеца с много "подсладители" за "Кедбъри" и "горчилка" за Розенфелд заради съпротивата на най-големия акционер в "Крафт" Уорън Бъфет. Именно на решението й да вземе " Кедбъри" на всяка цена накара много хора да я определят като изключително смела.
Бъфет определи сделката като лоша, цената й - като твърде висока и гласува против придобиването. Той откровено заяви, че би доверил завещанието си на Розенфелд, но "не искам да прави точно тази сделка". Тя обаче мина, и то при цена от 19 млрд. долара. Розенфелд устоя на натиска на Бъфет и продължава да смята, че с нея "Крафт" прави огромна стъпка напред към растежа. Със сигурност с "Кедбъри" "Крафт" вече е най-големият производител на захарни изделия в света, а по предварителни разчети сделката ще създаде концерн с годишни продажби от над 50 млрд. долара.
Дали обаче тригодишната трансформация на Розенфелд ще донесе плодовете на растежа за "Крафт", времето ще покаже. Със сигурност обаче битката й с Бъфет показа, че тя е бизнес дама, която отстоява докрай решенията си. "Малко хора биха застанали очи в очи срещу човек като Бъфет. Това определено говори за решимостта й", коментира акционер в "Кедбъри" по повод сблъсъка с Бъфет. Друг допълва, че Розенфелд не е просто упорит лидер, а такъв, който вярва, че сделката е добра и затова я прави.
Засега анализаторите смятат, че въпреки добрите резултати за последното тримесечие на 2009 г. Розенфелд все още има какво да направи, за да подобри рентабилността на "Крафт" и да създаде повече стойност за акционерите си. Приходите на компанията отчетоха ръст до 40 млрд. долара, но той бе под очакванията на анализаторите, а печалбата се повиши главно заради по-ниските разходи за суровини и цялостната оптимизация на компанията.
Очакванията на Розенфелд са интеграцията на "Крафт" и "Кедбъри" да дава по 5% ръст в следващите няколко години, като голяма част може да дойде от добрите позиции на "Кедбъри" на развиващи се пазари като Индия. Всички зависи от това дали Шоколадовата лейди ще успее да интегрира двете компании оптимално.
От Татяна Пунчева
Всички статии на автора
Последна промяна в 17:04 на 22 фев 2010, 478 прочитания, 2 коментара
"Дневник" представя някои от най-големите световни предприемачи и мениджъри, чийто основен капитал в началото е бил една идея, която след това са развили до мултинационален бизнес. Очаквайте следващия вторник профил на Лучано Бенетон.
"Малко хора биха застанали очи в очи срещу човек като Бъфет. Това определено говори за решимостта й."
Кратка биография
Родена през 1953 г. в Ню Йорк. Завършва бакалаварска степен по психология, магистърска по науки в бизнеса и докторантура по маркетинг и статистика - всички в университета "Корнел". Има две дъщери.
Стил на управление
Креативна и директна. Съпричастна към служителите си.
Основна сила
Улавя новостите на пазара преди конкурентите си.
Най-добро решение
Напускането на "Крафт" и доказването й в друга компания, което я качва на върха.
Ако сте традиционалисти, ще си кажете, че една компания с продукти за вашата трапеза е логично да се ръководи от жена. Жената начело на "Крафт фуудс" обаче няма как да се определи като домакиня. Да, тя умее да предусеща нуждите на потребителите, но растежът на компанията през последните три години се дължи на много повече от това. Иска се доста кураж и прагматичност, за да продължиш да развиваш един хранителен мастодонт с придобивания, смело настъпление към необятните развиващи се пазари и налагането на по-здравословни продукти.
Затова и Ирен Розенфелд е определяна като една от най-влиятелните корпоративни дами в САЩ. Миналата година списание "Форбс" я нареди на шеста позиция сред най-влиятелните бизнес дами в света, а година по-рано бе на втора позиция в класацията Fortune 50.
Преди да заеме топ позицията в "Крафт", Розенфелд има зад гърба си над 20 години работа в компанията. Важно за оценяване на качествата й обаче е напускането й през 2001 г., а през 2014 г. оглавява звеното за чипс на PepsiCo - Frito lay. Там тя работи активно за налагането на по-здравословни продукти, което показва нюха и към новите нужди на потребителите. "Розенфелд разбира потребителите и има качествата да ги преведе в правилната бизнес стратегия", казва за нея бившият й шеф в General Foods Джон Воулин.
Затова и само няколко години по-късно, през юни 2006 г., е поканена да се върне обратно в "Крафт" и да стане първата жена главен изпълнителен директор на "Крафт", а впоследствие и председател на борда на директорите. Тя започва да залага все повече на здравословни продукти и в "Крафт".
С тежестта на поста обаче идва и тежката задача да трансформира компанията само в рамките на три години - да подобри финансовите показатели, да въведе нови продукти и да даде повече свобода на мениджърите на развиващите се пазари. Планът вече е осъществен, като "преобразуването беше изключително вълнуващо", казва самата Розенфелд пред анализатори само преди няколко дни.
Процесът на преструктуриране обаче е изпълнен с доста тестове за Розенфелд. Най-големият от тях е битката за британския производител на захарни изделия "Кедбъри" (Cadbury). Тя продължи близо четири месеца с много "подсладители" за "Кедбъри" и "горчилка" за Розенфелд заради съпротивата на най-големия акционер в "Крафт" Уорън Бъфет. Именно на решението й да вземе " Кедбъри" на всяка цена накара много хора да я определят като изключително смела.
Бъфет определи сделката като лоша, цената й - като твърде висока и гласува против придобиването. Той откровено заяви, че би доверил завещанието си на Розенфелд, но "не искам да прави точно тази сделка". Тя обаче мина, и то при цена от 19 млрд. долара. Розенфелд устоя на натиска на Бъфет и продължава да смята, че с нея "Крафт" прави огромна стъпка напред към растежа. Със сигурност с "Кедбъри" "Крафт" вече е най-големият производител на захарни изделия в света, а по предварителни разчети сделката ще създаде концерн с годишни продажби от над 50 млрд. долара.
Дали обаче тригодишната трансформация на Розенфелд ще донесе плодовете на растежа за "Крафт", времето ще покаже. Със сигурност обаче битката й с Бъфет показа, че тя е бизнес дама, която отстоява докрай решенията си. "Малко хора биха застанали очи в очи срещу човек като Бъфет. Това определено говори за решимостта й", коментира акционер в "Кедбъри" по повод сблъсъка с Бъфет. Друг допълва, че Розенфелд не е просто упорит лидер, а такъв, който вярва, че сделката е добра и затова я прави.
Засега анализаторите смятат, че въпреки добрите резултати за последното тримесечие на 2009 г. Розенфелд все още има какво да направи, за да подобри рентабилността на "Крафт" и да създаде повече стойност за акционерите си. Приходите на компанията отчетоха ръст до 40 млрд. долара, но той бе под очакванията на анализаторите, а печалбата се повиши главно заради по-ниските разходи за суровини и цялостната оптимизация на компанията.
Очакванията на Розенфелд са интеграцията на "Крафт" и "Кедбъри" да дава по 5% ръст в следващите няколко години, като голяма част може да дойде от добрите позиции на "Кедбъри" на развиващи се пазари като Индия. Всички зависи от това дали Шоколадовата лейди ще успее да интегрира двете компании оптимално.
събота, 13 март 2010 г.
"След около година проблемите на жилищния пазар в САЩ би трябвало в голяма степен да са останали зад нас. Цените, разбира се, ще бъдат под нивата от времето на "балона", но за всеки продавач и наемодател, пострадали (от кризата), ще се намерят купувачи, които да се възползват"
Уорън Бъфет, инвеститор
Уорън Бъфет, инвеститор
За пред съда: Бъфет и Lehman никога не са били близо до сделка
12.03.2010 11:39
Милиардерът Уорън Бъфет и Lehman Brothers „никога не са били близо до сделка“ в момента, когато инвестиционната банка е имала огромна нужда от привличане на капитал през март 2008 година.
Това показва доклад за провала на банката, изготвен за нуждите на съда в Манхатън.
Според автора на документа Антон Валукас, който е създал доклад от 2 200 страници, Бъфет е бил поканен на среща от изпълнителния директор на Lehman Ричард Фулд на 28 март 2008 година.
Тогава е била обсъждана възможността милиардерът да инвестира „поне 2 млрд. долара в Lehman”, предава CNBC.
Очевидно без знанието на Фулд обаче някой от служителите в Lehman е изпратил до служителите писмо, в което се казва, че с Бъфет е договорена сделка.
Според информацията Бъфет се е съгласил да инвестира 3,5 млрд. долара в привилегировани акции с конверсионна цена 54 долара за брой.
Това обаче се оказало изненада за Уорън Бъфет, защото „той никога не е бил близо до сделка с Lehman”, казва Валукас.
Според него причините за това са два основни фактора – първо, шефовете на Lehman не са били склонни да инвестират в банката по същия начин и второ – прекалено много вина за състоянието на Lehman е била хвърлена върху късите продажби.
Това е довело до подозрения от Бъфет и той категорично е решил да не инвестира в закъсалата банка.
От доклада става още, че Citigroup и JPMorgan са имали принос за банкрута на банката, тъй като са променили едностранно и внезапно изискванията си за обезпечения и гаранции.
Самият Бъфет преди около година заяви в интервю за Bloomberg, че от Lehman са потърсили помощ от него малко преди колапса на финансовата институция, но те му поискали повече пари, отколкото той е могъл да им отпусне.
В края на 2009 г. пък Бъфет заяви, че е отказал потенциални сделки с акции на Lehman Brothers, Bear Stearns и AIG.
Изказването му беше сред допълненията на тезата „Направих доста грешки, но не сторих нищо наистина глупаво“.
12.03.2010 11:39
Милиардерът Уорън Бъфет и Lehman Brothers „никога не са били близо до сделка“ в момента, когато инвестиционната банка е имала огромна нужда от привличане на капитал през март 2008 година.
Това показва доклад за провала на банката, изготвен за нуждите на съда в Манхатън.
Според автора на документа Антон Валукас, който е създал доклад от 2 200 страници, Бъфет е бил поканен на среща от изпълнителния директор на Lehman Ричард Фулд на 28 март 2008 година.
Тогава е била обсъждана възможността милиардерът да инвестира „поне 2 млрд. долара в Lehman”, предава CNBC.
Очевидно без знанието на Фулд обаче някой от служителите в Lehman е изпратил до служителите писмо, в което се казва, че с Бъфет е договорена сделка.
Според информацията Бъфет се е съгласил да инвестира 3,5 млрд. долара в привилегировани акции с конверсионна цена 54 долара за брой.
Това обаче се оказало изненада за Уорън Бъфет, защото „той никога не е бил близо до сделка с Lehman”, казва Валукас.
Според него причините за това са два основни фактора – първо, шефовете на Lehman не са били склонни да инвестират в банката по същия начин и второ – прекалено много вина за състоянието на Lehman е била хвърлена върху късите продажби.
Това е довело до подозрения от Бъфет и той категорично е решил да не инвестира в закъсалата банка.
От доклада става още, че Citigroup и JPMorgan са имали принос за банкрута на банката, тъй като са променили едностранно и внезапно изискванията си за обезпечения и гаранции.
Самият Бъфет преди около година заяви в интервю за Bloomberg, че от Lehman са потърсили помощ от него малко преди колапса на финансовата институция, но те му поискали повече пари, отколкото той е могъл да им отпусне.
В края на 2009 г. пък Бъфет заяви, че е отказал потенциални сделки с акции на Lehman Brothers, Bear Stearns и AIG.
Изказването му беше сред допълненията на тезата „Направих доста грешки, но не сторих нищо наистина глупаво“.
Всички имат за какво да съжаляват
Способността на Сорос и Бъфет да признават грешките си е по-скоро причина за успеха им, отколкото резултат от него
10.03.2010
През 80-те години Джордж Сорос с готовност признаваше, че няма гадателските способности, които му приписваха
Кой шеф на голяма финансова компания е признавал наскоро пред акционерите: „скъпоструващото бизнес фиаско е изцяло по моя вина“?
Изпълнителните директори на много компании дължат извинение на инвеститорите си.
Но изявленията им се състоят предимно от словоизлияния за безпрецедентността на кризата, трудните пазарни условия и опасните исторически грешки на регулацията.
И тук-там се чува по някое съжаление.
Но не като извинение на човек за нещо, сторено от самия него.
Въпросната компания като че е намерила добро решение в трудната ситуация.
Неин ръководител, разбира се, е Уорън Бъфет, който публично призна поражението и оттегли Berkshire Hathaway от бизнеса с кредитни карти.
Славата на „Оракула от Омаха“ е придобила такива размери, че дори ако признае, че има пръст в убийството на Ейбрахам Линкълн, пак ще му се възхищават.
Може би си мислите, че миналите успехи правят по-лесно признанието за провала, но обикновено е обратното – успелите смятат, че миналите им постижения просто потвърждават самооценката им за изключителната им далновидност.
Способността на Бъфет да признава грешките си предхожда известността му.
В годишния доклад на Berkshire Hathaway отпреди 25 години се използва сходен език, за да се опише забавилото се закриване на текстилния бизнес на компанията, чието име тя продължава да носи.
„Много сгреших - пише Бъфет. - Пренебрегнах съвета на Конт, че разумът трябва да служи на сърцето, но не и да му е роб, и повярвах в онова, в което исках да повярвам.“
Джордж Сорос е друг знаменит инвеститор, който с готовност признава, че е сгрешил: „Що се отнася до събитията в реалния свят, нямам способност да виждам в бъдещето.
Онова, с което се отличават прогнозите ми, е, че продължавам да очаквам положителни събития, които не се случват.“
Този цитат е от 80-те години, когато името му не бе известно на всички.
Способността да признават грешките си е по-скоро вероятната причина за успеха на двамата, отколкото резултатът.
За да се поучи човек от грешките си, първо трябва да ги признае. Един от многото проблеми на Гордън Браун е, че живее в свят, в който не са правени грешки в икономическата и фискалната политика от 1997 г. насам и който е твърде различен от реалността. Показанията, които британският премиер даде пред следствието за Ирак, са чудесно обобщени в заглавието на една книга на социалните психолози Каръл Травис и Елиът Аронсън: „Бяха направени грешки (но не от мен)“, която изследва податливостта ни към двузначни признания. Подобно на учените от „Климатгейт“ ние обследваме доказателствата не за да търсим истината, а за да подкрепим твърдения, в чиято истинност сами сме повярвали. По-лошото е, че пренаписваме историята, за да пасне на настоящите ни възприятия. По думите на Ницше: „Направил съм го“', казват спомените ми. „Не може да съм го направил“, непреклонна е гордостта ми“. Не признаваме грешките си, защото сме се самоубедили, че не сме ги извършили.
Затова Дик Фулд от Lehman Brothers без ирония ни уверяваше, че „предвид информацията, с която сме разполагали тогава, вярвам, че взетите по онова време решения са както благоразумни, така и уместни“.
Най-голямото му признание беше: „Дали ако съм знаел какво ще се случи, съм щял да постъпя различно?
Да, щях да постъпя по различен начин.
“ Алън Шварц, бивш шеф на Bear Stearns, не стигна толкова далеч: „Просто не бях способен да измисля нищо, което да промени нещата, дори да съм знаел какво ще се случи.“
По време на кредитния крънч грешки допускаха банкери, политици, регулатори.
Не и аз.
Испанският философ Хорхе Сантаяна предупреждава, че „когато не се помни преживяното, развитието е невъзможно.
Онези, които не могат да си спомнят миналото, са обречени да го повторят.“
Ако не сме си извадили нито една поука от събитията от изминалото десетилетие, сме обречени да научим тази.
Способността на Сорос и Бъфет да признават грешките си е по-скоро причина за успеха им, отколкото резултат от него
10.03.2010
През 80-те години Джордж Сорос с готовност признаваше, че няма гадателските способности, които му приписваха
Кой шеф на голяма финансова компания е признавал наскоро пред акционерите: „скъпоструващото бизнес фиаско е изцяло по моя вина“?
Изпълнителните директори на много компании дължат извинение на инвеститорите си.
Но изявленията им се състоят предимно от словоизлияния за безпрецедентността на кризата, трудните пазарни условия и опасните исторически грешки на регулацията.
И тук-там се чува по някое съжаление.
Но не като извинение на човек за нещо, сторено от самия него.
Въпросната компания като че е намерила добро решение в трудната ситуация.
Неин ръководител, разбира се, е Уорън Бъфет, който публично призна поражението и оттегли Berkshire Hathaway от бизнеса с кредитни карти.
Славата на „Оракула от Омаха“ е придобила такива размери, че дори ако признае, че има пръст в убийството на Ейбрахам Линкълн, пак ще му се възхищават.
Може би си мислите, че миналите успехи правят по-лесно признанието за провала, но обикновено е обратното – успелите смятат, че миналите им постижения просто потвърждават самооценката им за изключителната им далновидност.
Способността на Бъфет да признава грешките си предхожда известността му.
В годишния доклад на Berkshire Hathaway отпреди 25 години се използва сходен език, за да се опише забавилото се закриване на текстилния бизнес на компанията, чието име тя продължава да носи.
„Много сгреших - пише Бъфет. - Пренебрегнах съвета на Конт, че разумът трябва да служи на сърцето, но не и да му е роб, и повярвах в онова, в което исках да повярвам.“
Джордж Сорос е друг знаменит инвеститор, който с готовност признава, че е сгрешил: „Що се отнася до събитията в реалния свят, нямам способност да виждам в бъдещето.
Онова, с което се отличават прогнозите ми, е, че продължавам да очаквам положителни събития, които не се случват.“
Този цитат е от 80-те години, когато името му не бе известно на всички.
Способността да признават грешките си е по-скоро вероятната причина за успеха на двамата, отколкото резултатът.
За да се поучи човек от грешките си, първо трябва да ги признае. Един от многото проблеми на Гордън Браун е, че живее в свят, в който не са правени грешки в икономическата и фискалната политика от 1997 г. насам и който е твърде различен от реалността. Показанията, които британският премиер даде пред следствието за Ирак, са чудесно обобщени в заглавието на една книга на социалните психолози Каръл Травис и Елиът Аронсън: „Бяха направени грешки (но не от мен)“, която изследва податливостта ни към двузначни признания. Подобно на учените от „Климатгейт“ ние обследваме доказателствата не за да търсим истината, а за да подкрепим твърдения, в чиято истинност сами сме повярвали. По-лошото е, че пренаписваме историята, за да пасне на настоящите ни възприятия. По думите на Ницше: „Направил съм го“', казват спомените ми. „Не може да съм го направил“, непреклонна е гордостта ми“. Не признаваме грешките си, защото сме се самоубедили, че не сме ги извършили.
Затова Дик Фулд от Lehman Brothers без ирония ни уверяваше, че „предвид информацията, с която сме разполагали тогава, вярвам, че взетите по онова време решения са както благоразумни, така и уместни“.
Най-голямото му признание беше: „Дали ако съм знаел какво ще се случи, съм щял да постъпя различно?
Да, щях да постъпя по различен начин.
“ Алън Шварц, бивш шеф на Bear Stearns, не стигна толкова далеч: „Просто не бях способен да измисля нищо, което да промени нещата, дори да съм знаел какво ще се случи.“
По време на кредитния крънч грешки допускаха банкери, политици, регулатори.
Не и аз.
Испанският философ Хорхе Сантаяна предупреждава, че „когато не се помни преживяното, развитието е невъзможно.
Онези, които не могат да си спомнят миналото, са обречени да го повторят.“
Ако не сме си извадили нито една поука от събитията от изминалото десетилетие, сме обречени да научим тази.
Регулаторите в САЩ се тревожат от връщането на капитал
Банките са били предупредени да почакат, докато обстановката се проясни
10.03.2010
Американските регулатори карат банките да се въздържат от увеличаване на дивидентите и от обратно изкупуване на акции, докато не се разсее политическата и икономическата несигурност.
Това ще забави с месеци връщането на капитала към акционерите.
Някои инвеститори във финансови компании твърдят, че победители като JPMorgan Chase и Goldman Sachs имат доходен бизнес и стабилни баланси и трябва да обмислят вдигане на дивидентите и обратно изкупуване на акции.
В публични изяви и разговори с регулаторите изпълнителни директори от двете компании споменаха възможността да върнат пари на инвеститорите.
В същото време обаче казват, че няма да избързват, особено ако регулаторите са против.
„На този етап регулаторите са предпазливи, отчасти защото се страхуват, че като позволят на по-стабилните банки да върнат пари на инвеститорите, ще провокират подобни искания и от по-затруднените“, казва изпълнителен директор от Уолстрийт.
JPMorgan, която намали дивидентите си с 87% през 2009 г., и Goldman, която спря обратното изкупуване през юли 2008 г., отказаха коментар.
Goldman има сериозен стимул да изкупува акции, тъй като плаща $500 млн. годишно в дивиденти на Уорън Бъфет, който се сдоби с привилегировани книжа на стойност $5 млрд. в разгара на кризата през септември 2008 г.
Запознати твърдят, че американските държавни органи начело с Фед на Ню Йорк и финансовото министерство са заявили на банките, че ще трябва да почакат икономическата и законовата обстановка да се проясни, преди да връщат средства.
Двете институции също отказаха коментар.
Банките са били предупредени да почакат, докато обстановката се проясни
10.03.2010
Американските регулатори карат банките да се въздържат от увеличаване на дивидентите и от обратно изкупуване на акции, докато не се разсее политическата и икономическата несигурност.
Това ще забави с месеци връщането на капитала към акционерите.
Някои инвеститори във финансови компании твърдят, че победители като JPMorgan Chase и Goldman Sachs имат доходен бизнес и стабилни баланси и трябва да обмислят вдигане на дивидентите и обратно изкупуване на акции.
В публични изяви и разговори с регулаторите изпълнителни директори от двете компании споменаха възможността да върнат пари на инвеститорите.
В същото време обаче казват, че няма да избързват, особено ако регулаторите са против.
„На този етап регулаторите са предпазливи, отчасти защото се страхуват, че като позволят на по-стабилните банки да върнат пари на инвеститорите, ще провокират подобни искания и от по-затруднените“, казва изпълнителен директор от Уолстрийт.
JPMorgan, която намали дивидентите си с 87% през 2009 г., и Goldman, която спря обратното изкупуване през юли 2008 г., отказаха коментар.
Goldman има сериозен стимул да изкупува акции, тъй като плаща $500 млн. годишно в дивиденти на Уорън Бъфет, който се сдоби с привилегировани книжа на стойност $5 млрд. в разгара на кризата през септември 2008 г.
Запознати твърдят, че американските държавни органи начело с Фед на Ню Йорк и финансовото министерство са заявили на банките, че ще трябва да почакат икономическата и законовата обстановка да се проясни, преди да връщат средства.
Двете институции също отказаха коментар.
Бъфет получи увеличение на заплатата
12.03.10 15:10
Инвеститорът милиардер Уорън Бъфет е „получил увеличение на заплатата“ в размер на 6% през миналата година, показва справка в отчетите на управлявания от него инвестиционен гигант Berkshire Hathaway Inc., съобщава Ройтерс.
Общата сума, която Бъфет е получил за периода под формата на основна заплата и различни други добавки към нея, възлиза на 519 490 долара. Ръстът в голяма степен се дължи на повишението на сумата, която е получил от компанията, за лична охрана. Там увеличението е с 9%.
Иначе основната заплата на Бъфет си остава 100 хил. долара – толкова, колкото е била през последните близо 25 години.
Към тази сума се прибавят и 75 хил. долара за заемане на длъжността директор на медийната група Washington Post Co., от която Berkshire Hathaway Inc притежава 18,2%.
Загрижен за сигурността си, инвеститорът е вдигнал разходите си за лична охрана до 344 490 долара.
През септември 2007 година мъж с оръжие-играчка, облечен в тъмни камуфлажни дрехи, се опита да влезе в дома на милиардера в Омаха, Небраска. По това време самият той не е бил вкъщи. Инцидентът приключи благополучно, охраната залови мъжа навреме и го обезвреди.
Заплащането на Бъфет е едно от най-ниските сред възнагражденията на основните изпълнителни директори на американски корпорации. По данни на списание Forbes от 10 март тази година неговото нетно богатство се оценява на 47 млрд. долара.
Сред висшия мениджмънт на Berkshire Hathaway Inc най-добре платен остава финансовият директор Марк Хамбург, чието възнаграждение е нараснало с 11% до 874 750 долара.
В инвестиционната компания работят около 257 хил. души, като седалището на фирмата в Омаха се обслужва от едва 21 човека. Възможно е повече пари през миналата година да са получили и други представители на висшия мениджмънт на групата, но в отчетите й липсва по-детайлна информация, коментира Ройтерс.
За 2009 г. Berkshire отчете нетна печалба от 8,06 млрд. долара, което с над 60% повече от резултата за предходната година.
12.03.10 15:10
Инвеститорът милиардер Уорън Бъфет е „получил увеличение на заплатата“ в размер на 6% през миналата година, показва справка в отчетите на управлявания от него инвестиционен гигант Berkshire Hathaway Inc., съобщава Ройтерс.
Общата сума, която Бъфет е получил за периода под формата на основна заплата и различни други добавки към нея, възлиза на 519 490 долара. Ръстът в голяма степен се дължи на повишението на сумата, която е получил от компанията, за лична охрана. Там увеличението е с 9%.
Иначе основната заплата на Бъфет си остава 100 хил. долара – толкова, колкото е била през последните близо 25 години.
Към тази сума се прибавят и 75 хил. долара за заемане на длъжността директор на медийната група Washington Post Co., от която Berkshire Hathaway Inc притежава 18,2%.
Загрижен за сигурността си, инвеститорът е вдигнал разходите си за лична охрана до 344 490 долара.
През септември 2007 година мъж с оръжие-играчка, облечен в тъмни камуфлажни дрехи, се опита да влезе в дома на милиардера в Омаха, Небраска. По това време самият той не е бил вкъщи. Инцидентът приключи благополучно, охраната залови мъжа навреме и го обезвреди.
Заплащането на Бъфет е едно от най-ниските сред възнагражденията на основните изпълнителни директори на американски корпорации. По данни на списание Forbes от 10 март тази година неговото нетно богатство се оценява на 47 млрд. долара.
Сред висшия мениджмънт на Berkshire Hathaway Inc най-добре платен остава финансовият директор Марк Хамбург, чието възнаграждение е нараснало с 11% до 874 750 долара.
В инвестиционната компания работят около 257 хил. души, като седалището на фирмата в Омаха се обслужва от едва 21 човека. Възможно е повече пари през миналата година да са получили и други представители на висшия мениджмънт на групата, но в отчетите й липсва по-детайлна информация, коментира Ройтерс.
За 2009 г. Berkshire отчете нетна печалба от 8,06 млрд. долара, което с над 60% повече от резултата за предходната година.
събота, 6 март 2010 г.
петък, 5 март 2010 г.
САЩ няма да излязат от кризата-1 chast
24 Февруари 2010 | 17:33
Чарлз Мангер, партньор на Уорън Бъфет и вицепредседател на СД на Berkshire Hathaway, прогнозира саботаж на реформите и крах на икономическата и политическа система на САЩ. В своя статия той прогнозира залеза на щатската икономика. Материалът е публикуван в Slate.com, притежание на Washington Post. Текстът, озаглавен „На практика всичко приключи" (Basically, It's Over) е една „притча за това, как една нация стигна до финансовия колапс".
Mангер описва възникването, разцвета и катастрофата на страната Basicland (в превод от англисйки basic означава основен, главен, а едно от значенията на land е страна - бел. р.), намираща се на голям остров и заселена от европейци в началото на XVIII в. Територията с умерен климат била богата на природни богатства, с изключение на въглища, петрол и природен газ. Въпреки всичко, зависимостта от горива, представляващи 60% от внасяните стоки, не била проблем - страната запазвала баланс между износа и вноса.
От гледна точка на днешните проблеми в икономиката на Basicland, ранният й период спокойно може да се определи като изключително стабилен. Банковата система в идеалната страна на Мангер била проста. Тя отговаряла на стремежите на нацията да се поддържа стабилна валута, ефективна търговия, достатъчен обем от средства за кредитоспособния бизнес и ограничен достъп до заеми на некомпетентни предприемачи и потребители.
Заемните средства практически не били използвани за придобиване на ценни книжа или друг вид инвестиции, включително и недвижими имоти. Спекулациите с ценни книжа на Basicland и със суровини не били поощрявани, нямало и търговия с опции или други деривативни инструменти, освен стандартни финансови операции.
През първите 150 години правителството на Basicland разходвало не повече от 7% от БВП, за да гарантира на гражданите необходими услуги като противопожарна безопасност, водоснабдяване, образование и т.н. Ориентираната към семейните ценности култура (подкрепа на роднини и благотворителност) гарантирала социалната защита.
Икономиката на страната растяла стабилно с 3% на година, докато в един момент Basicland не излязла начело по БВП на глава от населението в целия свят. Когато това се случило в страната били въведени допълнителни данъци, а държавните разходи се раздули до 35% от БВП за сметка на разширяване на социалните програми. И тенденцията за увеличаване на държавните разходи се подсилвала.
Към 2012 г. пейзажът се променил коренно, когато свободното време и парите тласкали все повече граждани към хазартните игри. В казиното се правили залози върху цените на суровините и ценните книжа. Доходите от дейността на казината достигнали до 25% от БВП, а 22% от изплащаните в страната трудови възнаграждения се падали на заетите в игралния бизнес.
В допълнение се появили и проблемите около външната търговия. Резкият скок на цените на внасяните суровини, плюс свиването на износа на продукция поради конкуренцията на държави, в които производството било по-изгодно, довели до нарушаване на баланса. Чуждите инвеститори започнали да избягват валутата и дълговите книжа на Basicland, не проявявайки апетит към хазартните залози.
Само словата на мъдрия старец, известен като Добрият Баща, можели да спасят страната от срива. Той призовавал към ограничаване на дейността на казиното и ориентиране към производството на нужни на световния пазар стоки. Но, за съжаление, политиците имали навика да се вслушват повече в думите на онзи, който субсидирал предизборните им кампании.
Пипалата на хазартната индустрия плъзнали по цялата територия на страната и по коридорите на властта и основният принос била сигурността на масите в ефективността на пазара, свободен от намеса. Всичко това довело до крах в икономиката, смяна на политическата система.
А, да. Днес страната ни е известна повече с прозвището Sorrowland (в превод от англисйки sorrow означава скръб, печал, тъга - бел. р.).
Статията на Чарлз Мангер, с провокативното си заглавие, предизвика активна дискусия в американските медии и блогове. Изпълнителният продуцент на CNBC Алекс Крипън напомни, че противоположностите се привличат - точно това е обяснението за дългия съюз между оптимиста и бъбривец Бъфет и сдържания, рязък и критично настроен Мангер.
Ето че един от най-успешните инвеститори в света - председателят на Berkshire Hathaway Уорън Бафет, е краен оптимист в дългосрочното бъдеще на САЩ, като очаква, че всяко следващо поколение ще живее по-добре от предходното, припомня Крипън.
Всъщност през август 2009 г. в открито писмо в The New York Times Бъфет също предупреди за опасностите, които дебнат американската икономика. Безконтролното печатане на пари, в името на икономиката, заплашва с обезценка долара, с обедняване на населението и превръщането на САЩ в „бананова република", допусна тогава Бъфет.
Пол Фаръл, инвеститор и колумнист в MarketWatch.com, попита за възможен друг изход и призова към втора революция. В крайна сметка, на фона на описания в притчата проблем, най-сериозният враг е препъващят реформите оптимизъм, който навремето създаде велика нация.
Допитване до общественото мнение показа крайния песимизъм и недоверие на американците в близкото бъдеще, но и непреклонната им вяра някъде далеч напред. Историята не веднъж е показвала, че прекалената самоувереност не веднъж е тласкала нациите в капана на саботажа, който ги прави още по-уязвими пред нови проблеми и в крайна сметка ги разяжда отвътре.
Притчата на Чарлз Мангер е публикувана със съкращения!
24 Февруари 2010 | 17:33
Чарлз Мангер, партньор на Уорън Бъфет и вицепредседател на СД на Berkshire Hathaway, прогнозира саботаж на реформите и крах на икономическата и политическа система на САЩ. В своя статия той прогнозира залеза на щатската икономика. Материалът е публикуван в Slate.com, притежание на Washington Post. Текстът, озаглавен „На практика всичко приключи" (Basically, It's Over) е една „притча за това, как една нация стигна до финансовия колапс".
Mангер описва възникването, разцвета и катастрофата на страната Basicland (в превод от англисйки basic означава основен, главен, а едно от значенията на land е страна - бел. р.), намираща се на голям остров и заселена от европейци в началото на XVIII в. Територията с умерен климат била богата на природни богатства, с изключение на въглища, петрол и природен газ. Въпреки всичко, зависимостта от горива, представляващи 60% от внасяните стоки, не била проблем - страната запазвала баланс между износа и вноса.
От гледна точка на днешните проблеми в икономиката на Basicland, ранният й период спокойно може да се определи като изключително стабилен. Банковата система в идеалната страна на Мангер била проста. Тя отговаряла на стремежите на нацията да се поддържа стабилна валута, ефективна търговия, достатъчен обем от средства за кредитоспособния бизнес и ограничен достъп до заеми на некомпетентни предприемачи и потребители.
Заемните средства практически не били използвани за придобиване на ценни книжа или друг вид инвестиции, включително и недвижими имоти. Спекулациите с ценни книжа на Basicland и със суровини не били поощрявани, нямало и търговия с опции или други деривативни инструменти, освен стандартни финансови операции.
През първите 150 години правителството на Basicland разходвало не повече от 7% от БВП, за да гарантира на гражданите необходими услуги като противопожарна безопасност, водоснабдяване, образование и т.н. Ориентираната към семейните ценности култура (подкрепа на роднини и благотворителност) гарантирала социалната защита.
Икономиката на страната растяла стабилно с 3% на година, докато в един момент Basicland не излязла начело по БВП на глава от населението в целия свят. Когато това се случило в страната били въведени допълнителни данъци, а държавните разходи се раздули до 35% от БВП за сметка на разширяване на социалните програми. И тенденцията за увеличаване на държавните разходи се подсилвала.
Към 2012 г. пейзажът се променил коренно, когато свободното време и парите тласкали все повече граждани към хазартните игри. В казиното се правили залози върху цените на суровините и ценните книжа. Доходите от дейността на казината достигнали до 25% от БВП, а 22% от изплащаните в страната трудови възнаграждения се падали на заетите в игралния бизнес.
В допълнение се появили и проблемите около външната търговия. Резкият скок на цените на внасяните суровини, плюс свиването на износа на продукция поради конкуренцията на държави, в които производството било по-изгодно, довели до нарушаване на баланса. Чуждите инвеститори започнали да избягват валутата и дълговите книжа на Basicland, не проявявайки апетит към хазартните залози.
Само словата на мъдрия старец, известен като Добрият Баща, можели да спасят страната от срива. Той призовавал към ограничаване на дейността на казиното и ориентиране към производството на нужни на световния пазар стоки. Но, за съжаление, политиците имали навика да се вслушват повече в думите на онзи, който субсидирал предизборните им кампании.
Пипалата на хазартната индустрия плъзнали по цялата територия на страната и по коридорите на властта и основният принос била сигурността на масите в ефективността на пазара, свободен от намеса. Всичко това довело до крах в икономиката, смяна на политическата система.
А, да. Днес страната ни е известна повече с прозвището Sorrowland (в превод от англисйки sorrow означава скръб, печал, тъга - бел. р.).
Статията на Чарлз Мангер, с провокативното си заглавие, предизвика активна дискусия в американските медии и блогове. Изпълнителният продуцент на CNBC Алекс Крипън напомни, че противоположностите се привличат - точно това е обяснението за дългия съюз между оптимиста и бъбривец Бъфет и сдържания, рязък и критично настроен Мангер.
Ето че един от най-успешните инвеститори в света - председателят на Berkshire Hathaway Уорън Бафет, е краен оптимист в дългосрочното бъдеще на САЩ, като очаква, че всяко следващо поколение ще живее по-добре от предходното, припомня Крипън.
Всъщност през август 2009 г. в открито писмо в The New York Times Бъфет също предупреди за опасностите, които дебнат американската икономика. Безконтролното печатане на пари, в името на икономиката, заплашва с обезценка долара, с обедняване на населението и превръщането на САЩ в „бананова република", допусна тогава Бъфет.
Пол Фаръл, инвеститор и колумнист в MarketWatch.com, попита за възможен друг изход и призова към втора революция. В крайна сметка, на фона на описания в притчата проблем, най-сериозният враг е препъващят реформите оптимизъм, който навремето създаде велика нация.
Допитване до общественото мнение показа крайния песимизъм и недоверие на американците в близкото бъдеще, но и непреклонната им вяра някъде далеч напред. Историята не веднъж е показвала, че прекалената самоувереност не веднъж е тласкала нациите в капана на саботажа, който ги прави още по-уязвими пред нови проблеми и в крайна сметка ги разяжда отвътре.
Притчата на Чарлз Мангер е публикувана със съкращения!
се поучим от грешките на великия Бъфет
25 Февруари 2010 | 12:18
Уорън Бъфет е един от най-великите инвеститори на всички времена. Дори и той обаче е човек и греши. Самият Бъфет признава, че и големите инвеститори правят грешки.
В годишното си писмо към акционерите на управлявания от него фонд той разкрива някои от най-големите си грешки в инвестирането, предава изданието Investopedia.com.
Ето и три от тях.
Conoco Phillips
Грешка: Купуване на лоша цена
През 2008 година, Бъфет закупи голям пакет от акции на петролната компания Conoco Phillips с идея за възползване от високите енергийни цени. Бъфет и много други анализатори и инвеститори смятаха, че цените на петрола ще се повишават за дълъг период от време и петролната компания ще се облагодетелства от това. Оказва се обаче, че поради несбъдването на тези очаквания, платената цена за пакета от акции е била висока.
Поука
Лесно е да се подлъжеш от вълнението при голям ръст и да купиш на цени, на които не би купил в един друг ретроспективен момент. Инвеститорите, които контролират своите емоции правят обикновено по-обективни анализи. Бъфет казва „Когато инвестираш, песимизмът е твой приятел, а еуфорията враг."
U.S. Air
Грешка: Объркване на ръста на приходите с успешен бизнес
Бъфет е закупил привилегировани акции на авиокомпанията през 1989 година, без съмнение привлечен от ръста на приходите й в този момент. Инвестицията бързо се е превърнала в „лоша", след като компанията не успя да генерира достатъчно приходи, за да изплати дивидент върху притежаваните от него акции. С известна доза късмет, Бъфет е успял да продаде притежаваните от него акции дори на печалба. Въпреки това, той е осъзнал, че не бива да се бърка успешния бизнес, с моментно добро състояние на дадена компания.
Поука
Понякога бизнеса може да изглежда добър по определени параметри, като основния такъв - ръст на приходи. Това, обаче, често изисква огромни инвестиции, за да се поддържа в дългосрочен аспект. Често проблемът на такива бизнеси е, че цената за висок ръст е огромна задлъжнялост, която в даден момент може да е фатална.
Dexter Shoes
Грешка: Инвестиране в компания с липса на конкурентни предимства
През 1993 година Бъфет е купил обувна компания на име Dexter Shoes. Покупката е била направена въз основа на съзиране на добри моментни възможности. Това предимство, обаче, е изчезнало бързо поради липса на дългосрочни предимства спрямо конкурентите.
Според Бъфет това е най-лошата инвестиция в кариерата му.
Поука
Компаниите могат да запазят високите си печалби само, ако гледат стратегически на бизнеса си и поддържат конкурентни предимства спрямо останалите играчи на пазара. В противен случай те ще започнат да губят дял, а финансовото им състояние да се влошава.
25 Февруари 2010 | 12:18
Уорън Бъфет е един от най-великите инвеститори на всички времена. Дори и той обаче е човек и греши. Самият Бъфет признава, че и големите инвеститори правят грешки.
В годишното си писмо към акционерите на управлявания от него фонд той разкрива някои от най-големите си грешки в инвестирането, предава изданието Investopedia.com.
Ето и три от тях.
Conoco Phillips
Грешка: Купуване на лоша цена
През 2008 година, Бъфет закупи голям пакет от акции на петролната компания Conoco Phillips с идея за възползване от високите енергийни цени. Бъфет и много други анализатори и инвеститори смятаха, че цените на петрола ще се повишават за дълъг период от време и петролната компания ще се облагодетелства от това. Оказва се обаче, че поради несбъдването на тези очаквания, платената цена за пакета от акции е била висока.
Поука
Лесно е да се подлъжеш от вълнението при голям ръст и да купиш на цени, на които не би купил в един друг ретроспективен момент. Инвеститорите, които контролират своите емоции правят обикновено по-обективни анализи. Бъфет казва „Когато инвестираш, песимизмът е твой приятел, а еуфорията враг."
U.S. Air
Грешка: Объркване на ръста на приходите с успешен бизнес
Бъфет е закупил привилегировани акции на авиокомпанията през 1989 година, без съмнение привлечен от ръста на приходите й в този момент. Инвестицията бързо се е превърнала в „лоша", след като компанията не успя да генерира достатъчно приходи, за да изплати дивидент върху притежаваните от него акции. С известна доза късмет, Бъфет е успял да продаде притежаваните от него акции дори на печалба. Въпреки това, той е осъзнал, че не бива да се бърка успешния бизнес, с моментно добро състояние на дадена компания.
Поука
Понякога бизнеса може да изглежда добър по определени параметри, като основния такъв - ръст на приходи. Това, обаче, често изисква огромни инвестиции, за да се поддържа в дългосрочен аспект. Често проблемът на такива бизнеси е, че цената за висок ръст е огромна задлъжнялост, която в даден момент може да е фатална.
Dexter Shoes
Грешка: Инвестиране в компания с липса на конкурентни предимства
През 1993 година Бъфет е купил обувна компания на име Dexter Shoes. Покупката е била направена въз основа на съзиране на добри моментни възможности. Това предимство, обаче, е изчезнало бързо поради липса на дългосрочни предимства спрямо конкурентите.
Според Бъфет това е най-лошата инвестиция в кариерата му.
Поука
Компаниите могат да запазят високите си печалби само, ако гледат стратегически на бизнеса си и поддържат конкурентни предимства спрямо останалите играчи на пазара. В противен случай те ще започнат да губят дял, а финансовото им състояние да се влошава.
Бъфет губи 30 млн. долара, ако Франция спечели Световното
02 Март 2010 | 14:27
Французите ще подкрепят неистово националния си отбор по време на Световното първенство по футбол в Южна Африка това лято, но в същото време, една група хора в Омаха, Небраска, ще урочасват отбора. Милиардерът инвеститор Уорън Бъфет може да е най-дейният в тази група.
Оракулът от Омаха, както е известен Бъфет, вчера заяви, че една от застрахователните компании на контролираната от него Berkshire Hathaway е направила голям залог за световното първенство, а именно, че Франция няма да спечели.
Едно от подразделенията на конгломерата е гарантирало полицата, което Бъфет обаче отказва да назове.
"Ако Франция спечели Световното първенство, мисля, че ще загубим около 30 млн. долара или нещо такова," споделя Бъфет в телевизионно предаване. "Ние поемаме всякакви рискове в Berkshire."
Франция не е сред фаворитите за спечелване на Световното първенство с коефициент 12-1 от ирландския сайт за онлайн залагания paddypower.com. С най-големи шансове е Испания (4-1), докато абсолютният аутсайдер е Северна Корея с коефициент 1 000 към 1.
02 Март 2010 | 14:27
Французите ще подкрепят неистово националния си отбор по време на Световното първенство по футбол в Южна Африка това лято, но в същото време, една група хора в Омаха, Небраска, ще урочасват отбора. Милиардерът инвеститор Уорън Бъфет може да е най-дейният в тази група.
Оракулът от Омаха, както е известен Бъфет, вчера заяви, че една от застрахователните компании на контролираната от него Berkshire Hathaway е направила голям залог за световното първенство, а именно, че Франция няма да спечели.
Едно от подразделенията на конгломерата е гарантирало полицата, което Бъфет обаче отказва да назове.
"Ако Франция спечели Световното първенство, мисля, че ще загубим около 30 млн. долара или нещо такова," споделя Бъфет в телевизионно предаване. "Ние поемаме всякакви рискове в Berkshire."
Франция не е сред фаворитите за спечелване на Световното първенство с коефициент 12-1 от ирландския сайт за онлайн залагания paddypower.com. С най-големи шансове е Испания (4-1), докато абсолютният аутсайдер е Северна Корея с коефициент 1 000 към 1.
вторник, 2 март 2010 г.
Блогърите: Джеймс Алтъчър – Шест неща, които не видях в писмото на Бъфет
1 март, 2010 (19)
Виж коментарите
Коментирай
Джеймс Алтъчър е директор на компанията за управление на активи Formula Capital и автор на 4 книги за инвестиции, в това число „Инвестирайте като хедж фонд”
Какво не видях в писмото на Бъфет:
1. По-съществена дискусия по въпроса за наследяването. Въпреки че го споменава в последните няколко параграфа, той не добавя нещо ново към това, което вече знаем от предишни доклади на компанията. Въпреки че повтаря отново и отново как изпълнителните директори не осъществяват достатъчен мениджмънт на риска Бъфет оставя без отговор въпроса и оставя акционерите на компанията пред най-големия възможен риск – кой ще го замени ако реши да се оттегли (слабо вероятно) или ако се разболее (все пак е на 9000 години).
Част от причината Berkshire да генерира подобни печалби е, че Бъфет, на крилете на своята репутация и каризма има възможност да си осигури невероятни сделки. Бъдещият главен изпълнителен директор (примерно Дейвид Сокол) може да е много компетентен, но няма да може да достига високото ниво на „връзки”, което Бъфет си осигурява с такава лекота. Хората плащат милиони за да надзърнат в портфейла на Бъфет, но далеч по-ценен е 50-годишният тефтер с телефонни номера, които той е натрупал. Тефтер с такова качество може и никога повече да не бъде повторен. Затова е толкова важно да разберем защо не желае да е конкретен по въпроса кой ще го наследи.
Моето единствено предположение е, че той смята, че ние трябва да му се доверим. Той определено има добра мениджърска скамейка и вече неколкократно заявява, че бъдещият ръководител на компания е или вече в нея или е на нейно разположение. Какво означава това?
В писмото му има единствено майтапчийски коментар за наследника:
Ако Чарли (Мънгър), аз и Аджит (б.р – Аджит Джейн – директор на презастрахователния бизнес на Berkshire) се окажем някога в потъваща лодка и можете да спасите само един от нас – плувайте към Аджит.
Забавно, но като се има предвид важността на въпроса за акционерите, вероятно не много уместно.
2. Повече дискусии за новите инвестиции.
Очевидно е, че той прави голям залог на Republic Management (б.р – базирана във Фийникс, Аризона компания за управление на отпадъци) Би било ценно да разберем причините и бъдещото направление на тази инвестиция. Вероятно той не иска да сигнализира на дребните риби за намеренията си, но все пак ще е интересно да видим вижданията му за тази индустрия. Последната индустрия по отношение на която той копира Бил Гейтс бяха железниците.
Гейтс си купи акции на CNI и убеди Бъфет в предимствата на това да имаш железница (Бъфет призна, че му се е искало да е направил придобиване когато Гейтс му е споменал идеята за пръв път). Дали виждаме същото и по отношение на бизнеса с боклука?
Гейтс притежава 57 милиона акции на Republic Services и малко акции в Waste Management. Бъфет обича големите ровове (б.р – препратка към схващането на Бъфет за добрия бизнес като „Голям ров с плуващи крокодили”), които силно регулирани бизнеси като този притежават. Дали ще видим същия подход от Бъфет към железниците. Той отбелязва: „обикновено не говорим за инвестиционните си идеи”, но това не означава, че не искам да знам повече.
3. Дискусия за петролната индустрия
Отново, не е задължително да дава обяснения по някои въпроси на акционерите (докато за №1 смятам, че е), но той постоянно влиза и излиза от Exxon и ConocoPhillips и ще е интересно да разберем защо. Също така, би ми било интересно да чуя повече по отношение на здравната индустрия, където изглеждаше, че е готов да предприеме голям скок (Glaxo, Sanofi, Johnson&Johnson), но енергията му свърши с първите рейдове в тези води.
4. Той е голям акционер на Goldman Sachs.
Инвестицията му там беше удивителна. Получи страхотна сделка по привилегированите акции (много по-добра от тази на правителството по същото време) и въпреки че първоначално инвестицията падаше опционният компонент в нея в момента е значително на печалба. Въпреки това, като акционер в Berkshire съм изключително нервен.
Goldman в момента е под значително напрежение. Първо си мислех, че банката може да се справи с него, но сега не съм много сигурен. Между сделките „в задната стаичка” с AIG и медийния шум около ролята на Goldman в гръцкия дълг се опасявам, че напрежението над банката почва да става твърде голямо. Започва да ми прилича на оня шум, който в крайна сметка се оказа началото на края за Arthur Andersen.
В крайна сметка, години по-късно се оказа, че са невинни, но това не им помогна и повечето им клиенти избягаха от тях. Не мисля, че Goldman са направили нещо лошо в тези ситуации, но се страхувам от шума около тях и тъй като това е значителна инвестиция за Berkshire ми се ще да знам мнението на Бъфет по въпроса.
5. Повече яснота относно индексните опции.
Това са опции, които съдържат потенциален риск за милиарди, ако индексите паднат с определен процент. Всичко, което научаваме за цената на изпълнение е:
През 2009 година ние се договорихме с определени партньори да коригираме 6 от договорите за пут опции базирани на индекси на фондовата борса. Промените намаляват свързаните с договорите дати на изтичане на срока (expiration) между 3,5 и 9,5 години и намалихме цената на изпълнение (strike price) с между 29 и 39%.
Нямам никаква идея какво означава това и на какъв риск сме изложени в момента като акционери.
Не разбирам и какво пречи на Бъфет да е малко по-ясен по въпроса.
6. Застраховките на общинските облигации.
От харизването на Ambac и MBIA насам Berkshire Hathaway стъпва на пръсти в играта със застраховането на общински облигации. През 2009 те бяха втори, но далечно втори в бизнеса след Assured Guaranty. Като се вземат предвид всички нерви около евентуалния банкрут на Харисбърг, Пенсилвания и непрестанният медиен шум за неплатежоспособността на Калифорния и други щати ще е добре да чуем Бъфет по въпроса за този бизнес.
Отново, разбирам ако не иска да привлича вниманието на конкуренцията към възможностите в този бизнес, но ми се ще да чуя какво, според него е нивото на риск в тази индустрия.
Между другото, писмото му до акционерите бе напълно задоволително по отношение на нещата, които казва, но това е тема на други статии в последните дни.
1 март, 2010 (19)
Виж коментарите
Коментирай
Джеймс Алтъчър е директор на компанията за управление на активи Formula Capital и автор на 4 книги за инвестиции, в това число „Инвестирайте като хедж фонд”
Какво не видях в писмото на Бъфет:
1. По-съществена дискусия по въпроса за наследяването. Въпреки че го споменава в последните няколко параграфа, той не добавя нещо ново към това, което вече знаем от предишни доклади на компанията. Въпреки че повтаря отново и отново как изпълнителните директори не осъществяват достатъчен мениджмънт на риска Бъфет оставя без отговор въпроса и оставя акционерите на компанията пред най-големия възможен риск – кой ще го замени ако реши да се оттегли (слабо вероятно) или ако се разболее (все пак е на 9000 години).
Част от причината Berkshire да генерира подобни печалби е, че Бъфет, на крилете на своята репутация и каризма има възможност да си осигури невероятни сделки. Бъдещият главен изпълнителен директор (примерно Дейвид Сокол) може да е много компетентен, но няма да може да достига високото ниво на „връзки”, което Бъфет си осигурява с такава лекота. Хората плащат милиони за да надзърнат в портфейла на Бъфет, но далеч по-ценен е 50-годишният тефтер с телефонни номера, които той е натрупал. Тефтер с такова качество може и никога повече да не бъде повторен. Затова е толкова важно да разберем защо не желае да е конкретен по въпроса кой ще го наследи.
Моето единствено предположение е, че той смята, че ние трябва да му се доверим. Той определено има добра мениджърска скамейка и вече неколкократно заявява, че бъдещият ръководител на компания е или вече в нея или е на нейно разположение. Какво означава това?
В писмото му има единствено майтапчийски коментар за наследника:
Ако Чарли (Мънгър), аз и Аджит (б.р – Аджит Джейн – директор на презастрахователния бизнес на Berkshire) се окажем някога в потъваща лодка и можете да спасите само един от нас – плувайте към Аджит.
Забавно, но като се има предвид важността на въпроса за акционерите, вероятно не много уместно.
2. Повече дискусии за новите инвестиции.
Очевидно е, че той прави голям залог на Republic Management (б.р – базирана във Фийникс, Аризона компания за управление на отпадъци) Би било ценно да разберем причините и бъдещото направление на тази инвестиция. Вероятно той не иска да сигнализира на дребните риби за намеренията си, но все пак ще е интересно да видим вижданията му за тази индустрия. Последната индустрия по отношение на която той копира Бил Гейтс бяха железниците.
Гейтс си купи акции на CNI и убеди Бъфет в предимствата на това да имаш железница (Бъфет призна, че му се е искало да е направил придобиване когато Гейтс му е споменал идеята за пръв път). Дали виждаме същото и по отношение на бизнеса с боклука?
Гейтс притежава 57 милиона акции на Republic Services и малко акции в Waste Management. Бъфет обича големите ровове (б.р – препратка към схващането на Бъфет за добрия бизнес като „Голям ров с плуващи крокодили”), които силно регулирани бизнеси като този притежават. Дали ще видим същия подход от Бъфет към железниците. Той отбелязва: „обикновено не говорим за инвестиционните си идеи”, но това не означава, че не искам да знам повече.
3. Дискусия за петролната индустрия
Отново, не е задължително да дава обяснения по някои въпроси на акционерите (докато за №1 смятам, че е), но той постоянно влиза и излиза от Exxon и ConocoPhillips и ще е интересно да разберем защо. Също така, би ми било интересно да чуя повече по отношение на здравната индустрия, където изглеждаше, че е готов да предприеме голям скок (Glaxo, Sanofi, Johnson&Johnson), но енергията му свърши с първите рейдове в тези води.
4. Той е голям акционер на Goldman Sachs.
Инвестицията му там беше удивителна. Получи страхотна сделка по привилегированите акции (много по-добра от тази на правителството по същото време) и въпреки че първоначално инвестицията падаше опционният компонент в нея в момента е значително на печалба. Въпреки това, като акционер в Berkshire съм изключително нервен.
Goldman в момента е под значително напрежение. Първо си мислех, че банката може да се справи с него, но сега не съм много сигурен. Между сделките „в задната стаичка” с AIG и медийния шум около ролята на Goldman в гръцкия дълг се опасявам, че напрежението над банката почва да става твърде голямо. Започва да ми прилича на оня шум, който в крайна сметка се оказа началото на края за Arthur Andersen.
В крайна сметка, години по-късно се оказа, че са невинни, но това не им помогна и повечето им клиенти избягаха от тях. Не мисля, че Goldman са направили нещо лошо в тези ситуации, но се страхувам от шума около тях и тъй като това е значителна инвестиция за Berkshire ми се ще да знам мнението на Бъфет по въпроса.
5. Повече яснота относно индексните опции.
Това са опции, които съдържат потенциален риск за милиарди, ако индексите паднат с определен процент. Всичко, което научаваме за цената на изпълнение е:
През 2009 година ние се договорихме с определени партньори да коригираме 6 от договорите за пут опции базирани на индекси на фондовата борса. Промените намаляват свързаните с договорите дати на изтичане на срока (expiration) между 3,5 и 9,5 години и намалихме цената на изпълнение (strike price) с между 29 и 39%.
Нямам никаква идея какво означава това и на какъв риск сме изложени в момента като акционери.
Не разбирам и какво пречи на Бъфет да е малко по-ясен по въпроса.
6. Застраховките на общинските облигации.
От харизването на Ambac и MBIA насам Berkshire Hathaway стъпва на пръсти в играта със застраховането на общински облигации. През 2009 те бяха втори, но далечно втори в бизнеса след Assured Guaranty. Като се вземат предвид всички нерви около евентуалния банкрут на Харисбърг, Пенсилвания и непрестанният медиен шум за неплатежоспособността на Калифорния и други щати ще е добре да чуем Бъфет по въпроса за този бизнес.
Отново, разбирам ако не иска да привлича вниманието на конкуренцията към възможностите в този бизнес, но ми се ще да чуя какво, според него е нивото на риск в тази индустрия.
Между другото, писмото му до акционерите бе напълно задоволително по отношение на нещата, които казва, но това е тема на други статии в последните дни.
Абонамент за:
Публикации (Atom)