Блогърите: Джеймс Алтъчър – Шест неща, които не видях в писмото на Бъфет
1 март, 2010 (19)
Виж коментарите
Коментирай
Джеймс Алтъчър е директор на компанията за управление на активи Formula Capital и автор на 4 книги за инвестиции, в това число „Инвестирайте като хедж фонд”
Какво не видях в писмото на Бъфет:
1. По-съществена дискусия по въпроса за наследяването. Въпреки че го споменава в последните няколко параграфа, той не добавя нещо ново към това, което вече знаем от предишни доклади на компанията. Въпреки че повтаря отново и отново как изпълнителните директори не осъществяват достатъчен мениджмънт на риска Бъфет оставя без отговор въпроса и оставя акционерите на компанията пред най-големия възможен риск – кой ще го замени ако реши да се оттегли (слабо вероятно) или ако се разболее (все пак е на 9000 години).
Част от причината Berkshire да генерира подобни печалби е, че Бъфет, на крилете на своята репутация и каризма има възможност да си осигури невероятни сделки. Бъдещият главен изпълнителен директор (примерно Дейвид Сокол) може да е много компетентен, но няма да може да достига високото ниво на „връзки”, което Бъфет си осигурява с такава лекота. Хората плащат милиони за да надзърнат в портфейла на Бъфет, но далеч по-ценен е 50-годишният тефтер с телефонни номера, които той е натрупал. Тефтер с такова качество може и никога повече да не бъде повторен. Затова е толкова важно да разберем защо не желае да е конкретен по въпроса кой ще го наследи.
Моето единствено предположение е, че той смята, че ние трябва да му се доверим. Той определено има добра мениджърска скамейка и вече неколкократно заявява, че бъдещият ръководител на компания е или вече в нея или е на нейно разположение. Какво означава това?
В писмото му има единствено майтапчийски коментар за наследника:
Ако Чарли (Мънгър), аз и Аджит (б.р – Аджит Джейн – директор на презастрахователния бизнес на Berkshire) се окажем някога в потъваща лодка и можете да спасите само един от нас – плувайте към Аджит.
Забавно, но като се има предвид важността на въпроса за акционерите, вероятно не много уместно.
2. Повече дискусии за новите инвестиции.
Очевидно е, че той прави голям залог на Republic Management (б.р – базирана във Фийникс, Аризона компания за управление на отпадъци) Би било ценно да разберем причините и бъдещото направление на тази инвестиция. Вероятно той не иска да сигнализира на дребните риби за намеренията си, но все пак ще е интересно да видим вижданията му за тази индустрия. Последната индустрия по отношение на която той копира Бил Гейтс бяха железниците.
Гейтс си купи акции на CNI и убеди Бъфет в предимствата на това да имаш железница (Бъфет призна, че му се е искало да е направил придобиване когато Гейтс му е споменал идеята за пръв път). Дали виждаме същото и по отношение на бизнеса с боклука?
Гейтс притежава 57 милиона акции на Republic Services и малко акции в Waste Management. Бъфет обича големите ровове (б.р – препратка към схващането на Бъфет за добрия бизнес като „Голям ров с плуващи крокодили”), които силно регулирани бизнеси като този притежават. Дали ще видим същия подход от Бъфет към железниците. Той отбелязва: „обикновено не говорим за инвестиционните си идеи”, но това не означава, че не искам да знам повече.
3. Дискусия за петролната индустрия
Отново, не е задължително да дава обяснения по някои въпроси на акционерите (докато за №1 смятам, че е), но той постоянно влиза и излиза от Exxon и ConocoPhillips и ще е интересно да разберем защо. Също така, би ми било интересно да чуя повече по отношение на здравната индустрия, където изглеждаше, че е готов да предприеме голям скок (Glaxo, Sanofi, Johnson&Johnson), но енергията му свърши с първите рейдове в тези води.
4. Той е голям акционер на Goldman Sachs.
Инвестицията му там беше удивителна. Получи страхотна сделка по привилегированите акции (много по-добра от тази на правителството по същото време) и въпреки че първоначално инвестицията падаше опционният компонент в нея в момента е значително на печалба. Въпреки това, като акционер в Berkshire съм изключително нервен.
Goldman в момента е под значително напрежение. Първо си мислех, че банката може да се справи с него, но сега не съм много сигурен. Между сделките „в задната стаичка” с AIG и медийния шум около ролята на Goldman в гръцкия дълг се опасявам, че напрежението над банката почва да става твърде голямо. Започва да ми прилича на оня шум, който в крайна сметка се оказа началото на края за Arthur Andersen.
В крайна сметка, години по-късно се оказа, че са невинни, но това не им помогна и повечето им клиенти избягаха от тях. Не мисля, че Goldman са направили нещо лошо в тези ситуации, но се страхувам от шума около тях и тъй като това е значителна инвестиция за Berkshire ми се ще да знам мнението на Бъфет по въпроса.
5. Повече яснота относно индексните опции.
Това са опции, които съдържат потенциален риск за милиарди, ако индексите паднат с определен процент. Всичко, което научаваме за цената на изпълнение е:
През 2009 година ние се договорихме с определени партньори да коригираме 6 от договорите за пут опции базирани на индекси на фондовата борса. Промените намаляват свързаните с договорите дати на изтичане на срока (expiration) между 3,5 и 9,5 години и намалихме цената на изпълнение (strike price) с между 29 и 39%.
Нямам никаква идея какво означава това и на какъв риск сме изложени в момента като акционери.
Не разбирам и какво пречи на Бъфет да е малко по-ясен по въпроса.
6. Застраховките на общинските облигации.
От харизването на Ambac и MBIA насам Berkshire Hathaway стъпва на пръсти в играта със застраховането на общински облигации. През 2009 те бяха втори, но далечно втори в бизнеса след Assured Guaranty. Като се вземат предвид всички нерви около евентуалния банкрут на Харисбърг, Пенсилвания и непрестанният медиен шум за неплатежоспособността на Калифорния и други щати ще е добре да чуем Бъфет по въпроса за този бизнес.
Отново, разбирам ако не иска да привлича вниманието на конкуренцията към възможностите в този бизнес, но ми се ще да чуя какво, според него е нивото на риск в тази индустрия.
Между другото, писмото му до акционерите бе напълно задоволително по отношение на нещата, които казва, но това е тема на други статии в последните дни.
вторник, 2 март 2010 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Бъфет губи 30 млн. долара, ако Франция спечели Световното
ОтговорИзтриване02 Март 2010 | 14:27
Французите ще подкрепят неистово националния си отбор по време на Световното първенство по футбол в Южна Африка това лято, но в същото време, една група хора в Омаха, Небраска, ще урочасват отбора. Милиардерът инвеститор Уорън Бъфет може да е най-дейният в тази група.
Оракулът от Омаха, както е известен Бъфет, вчера заяви, че една от застрахователните компании на контролираната от него Berkshire Hathaway е направила голям залог за световното първенство, а именно, че Франция няма да спечели.
Едно от подразделенията на конгломерата е гарантирало полицата, което Бъфет обаче отказва да назове.
"Ако Франция спечели Световното първенство, мисля, че ще загубим около 30 млн. долара или нещо такова," споделя Бъфет в телевизионно предаване. "Ние поемаме всякакви рискове в Berkshire."
Франция не е сред фаворитите за спечелване на Световното първенство с коефициент 12-1 от ирландския сайт за онлайн залагания paddypower.com. С най-големи шансове е Испания (4-1), докато абсолютният аутсайдер е Северна Корея с коефициент 1 000 към 1.
се поучим от грешките на великия Бъфет
ОтговорИзтриване25 Февруари 2010 | 12:18
Уорън Бъфет е един от най-великите инвеститори на всички времена. Дори и той обаче е човек и греши. Самият Бъфет признава, че и големите инвеститори правят грешки.
В годишното си писмо към акционерите на управлявания от него фонд той разкрива някои от най-големите си грешки в инвестирането, предава изданието Investopedia.com.
Ето и три от тях.
Conoco Phillips
Грешка: Купуване на лоша цена
През 2008 година, Бъфет закупи голям пакет от акции на петролната компания Conoco Phillips с идея за възползване от високите енергийни цени. Бъфет и много други анализатори и инвеститори смятаха, че цените на петрола ще се повишават за дълъг период от време и петролната компания ще се облагодетелства от това. Оказва се обаче, че поради несбъдването на тези очаквания, платената цена за пакета от акции е била висока.
Поука
Лесно е да се подлъжеш от вълнението при голям ръст и да купиш на цени, на които не би купил в един друг ретроспективен момент. Инвеститорите, които контролират своите емоции правят обикновено по-обективни анализи. Бъфет казва „Когато инвестираш, песимизмът е твой приятел, а еуфорията враг."
U.S. Air
Грешка: Объркване на ръста на приходите с успешен бизнес
Бъфет е закупил привилегировани акции на авиокомпанията през 1989 година, без съмнение привлечен от ръста на приходите й в този момент. Инвестицията бързо се е превърнала в „лоша", след като компанията не успя да генерира достатъчно приходи, за да изплати дивидент върху притежаваните от него акции. С известна доза късмет, Бъфет е успял да продаде притежаваните от него акции дори на печалба. Въпреки това, той е осъзнал, че не бива да се бърка успешния бизнес, с моментно добро състояние на дадена компания.
Поука
Понякога бизнеса може да изглежда добър по определени параметри, като основния такъв - ръст на приходи. Това, обаче, често изисква огромни инвестиции, за да се поддържа в дългосрочен аспект. Често проблемът на такива бизнеси е, че цената за висок ръст е огромна задлъжнялост, която в даден момент може да е фатална.
Dexter Shoes
Грешка: Инвестиране в компания с липса на конкурентни предимства
През 1993 година Бъфет е купил обувна компания на име Dexter Shoes. Покупката е била направена въз основа на съзиране на добри моментни възможности. Това предимство, обаче, е изчезнало бързо поради липса на дългосрочни предимства спрямо конкурентите.
Според Бъфет това е най-лошата инвестиция в кариерата му.
Поука
Компаниите могат да запазят високите си печалби само, ако гледат стратегически на бизнеса си и поддържат конкурентни предимства спрямо останалите играчи на пазара. В противен случай те ще започнат да губят дял, а финансовото им състояние да се влошава.
САЩ няма да излязат от кризата-1 chast
ОтговорИзтриване24 Февруари 2010 | 17:33
Чарлз Мангер, партньор на Уорън Бъфет и вицепредседател на СД на Berkshire Hathaway, прогнозира саботаж на реформите и крах на икономическата и политическа система на САЩ. В своя статия той прогнозира залеза на щатската икономика. Материалът е публикуван в Slate.com, притежание на Washington Post. Текстът, озаглавен „На практика всичко приключи" (Basically, It's Over) е една „притча за това, как една нация стигна до финансовия колапс".
Mангер описва възникването, разцвета и катастрофата на страната Basicland (в превод от англисйки basic означава основен, главен, а едно от значенията на land е страна - бел. р.), намираща се на голям остров и заселена от европейци в началото на XVIII в. Територията с умерен климат била богата на природни богатства, с изключение на въглища, петрол и природен газ. Въпреки всичко, зависимостта от горива, представляващи 60% от внасяните стоки, не била проблем - страната запазвала баланс между износа и вноса.
От гледна точка на днешните проблеми в икономиката на Basicland, ранният й период спокойно може да се определи като изключително стабилен. Банковата система в идеалната страна на Мангер била проста. Тя отговаряла на стремежите на нацията да се поддържа стабилна валута, ефективна търговия, достатъчен обем от средства за кредитоспособния бизнес и ограничен достъп до заеми на некомпетентни предприемачи и потребители.
Заемните средства практически не били използвани за придобиване на ценни книжа или друг вид инвестиции, включително и недвижими имоти. Спекулациите с ценни книжа на Basicland и със суровини не били поощрявани, нямало и търговия с опции или други деривативни инструменти, освен стандартни финансови операции.
През първите 150 години правителството на Basicland разходвало не повече от 7% от БВП, за да гарантира на гражданите необходими услуги като противопожарна безопасност, водоснабдяване, образование и т.н. Ориентираната към семейните ценности култура (подкрепа на роднини и благотворителност) гарантирала социалната защита.
Икономиката на страната растяла стабилно с 3% на година, докато в един момент Basicland не излязла начело по БВП на глава от населението в целия свят. Когато това се случило в страната били въведени допълнителни данъци, а държавните разходи се раздули до 35% от БВП за сметка на разширяване на социалните програми. И тенденцията за увеличаване на държавните разходи се подсилвала.
САЩ няма да излязат от кризата-2 chast
ОтговорИзтриванеКъм 2012 г. пейзажът се променил коренно, когато свободното време и парите тласкали все повече граждани към хазартните игри. В казиното се правили залози върху цените на суровините и ценните книжа. Доходите от дейността на казината достигнали до 25% от БВП, а 22% от изплащаните в страната трудови възнаграждения се падали на заетите в игралния бизнес.
В допълнение се появили и проблемите около външната търговия. Резкият скок на цените на внасяните суровини, плюс свиването на износа на продукция поради конкуренцията на държави, в които производството било по-изгодно, довели до нарушаване на баланса. Чуждите инвеститори започнали да избягват валутата и дълговите книжа на Basicland, не проявявайки апетит към хазартните залози.
Само словата на мъдрия старец, известен като Добрият Баща, можели да спасят страната от срива. Той призовавал към ограничаване на дейността на казиното и ориентиране към производството на нужни на световния пазар стоки. Но, за съжаление, политиците имали навика да се вслушват повече в думите на онзи, който субсидирал предизборните им кампании.
Пипалата на хазартната индустрия плъзнали по цялата територия на страната и по коридорите на властта и основният принос била сигурността на масите в ефективността на пазара, свободен от намеса. Всичко това довело до крах в икономиката, смяна на политическата система.
А, да. Днес страната ни е известна повече с прозвището Sorrowland (в превод от англисйки sorrow означава скръб, печал, тъга - бел. р.).
Статията на Чарлз Мангер, с провокативното си заглавие, предизвика активна дискусия в американските медии и блогове. Изпълнителният продуцент на CNBC Алекс Крипън напомни, че противоположностите се привличат - точно това е обяснението за дългия съюз между оптимиста и бъбривец Бъфет и сдържания, рязък и критично настроен Мангер.
Ето че един от най-успешните инвеститори в света - председателят на Berkshire Hathaway Уорън Бафет, е краен оптимист в дългосрочното бъдеще на САЩ, като очаква, че всяко следващо поколение ще живее по-добре от предходното, припомня Крипън.
Всъщност през август 2009 г. в открито писмо в The New York Times Бъфет също предупреди за опасностите, които дебнат американската икономика. Безконтролното печатане на пари, в името на икономиката, заплашва с обезценка долара, с обедняване на населението и превръщането на САЩ в „бананова република", допусна тогава Бъфет.
Пол Фаръл, инвеститор и колумнист в MarketWatch.com, попита за възможен друг изход и призова към втора революция. В крайна сметка, на фона на описания в притчата проблем, най-сериозният враг е препъващят реформите оптимизъм, който навремето създаде велика нация.
Допитване до общественото мнение показа крайния песимизъм и недоверие на американците в близкото бъдеще, но и непреклонната им вяра някъде далеч напред. Историята не веднъж е показвала, че прекалената самоувереност не веднъж е тласкала нациите в капана на саботажа, който ги прави още по-уязвими пред нови проблеми и в крайна сметка ги разяжда отвътре.
Притчата на Чарлз Мангер е публикувана със съкращения!