събота, 6 март 2010 г.

Don’t pay more that 60% to 70% of the stock’s intrinsic per share price (see below for more on intrinsic price).

6 коментара:

  1. Регулаторите в САЩ се тревожат от връщането на капитал
    Банките са били предупредени да почакат, докато обстановката се проясни
    10.03.2010


    Джъстин Бейр
    Франческо Герера

    Американските регулатори карат банките да се въздържат от увеличаване на дивидентите и от обратно изкупуване на акции, докато не се разсее политическата и икономическата несигурност. Това ще забави с месеци връщането на капитала към акционерите. Някои инвеститори във финансови компании твърдят, че победители като JPMorgan Chase и Goldman Sachs имат доходен бизнес и стабилни баланси и трябва да обмислят вдигане на дивидентите и обратно изкупуване на акции.
    В публични изяви и разговори с регулаторите изпълнителни директори от двете компании споменаха възможността да върнат пари на инвеститорите. В същото време обаче казват, че няма да избързват, особено ако регулаторите са против.
    „На този етап регулаторите са предпазливи, отчасти защото се страхуват, че като позволят на по-стабилните банки да върнат пари на инвеститорите, ще провокират подобни искания и от по-затруднените“, казва изпълнителен директор от Уолстрийт.
    JPMorgan, която намали дивидентите си с 87% през 2009 г., и Goldman, която спря обратното изкупуване през юли 2008 г., отказаха коментар. Goldman има сериозен стимул да изкупува акции, тъй като плаща $500 млн. годишно в дивиденти на Уорън Бъфет, който се сдоби с привилегировани книжа на стойност $5 млрд. в разгара на кризата през септември 2008 г.
    Запознати твърдят, че американските държавни органи начело с Фед на Ню Йорк и финансовото министерство са заявили на банките, че ще трябва да почакат икономическата и законовата обстановка да се проясни, преди да връщат средства. Двете институции също отказаха коментар.

    ОтговорИзтриване
  2. Всички имат за какво да съжаляват
    Способността на Сорос и Бъфет да признават грешките си е по-скоро причина за успеха им, отколкото резултат от него
    10.03.2010
    През 80-те години Джордж Сорос с готовност признаваше, че няма гадателските способности, които му приписваха


    Снимка: ЕПА/БГНЕС

    Джон Кей

    Кой шеф на голяма финансова компания е признавал наскоро пред акционерите: „скъпоструващото бизнес фиаско е изцяло по моя вина“? Изпълнителните директори на много компании дължат извинение на инвеститорите си. Но изявленията им се състоят предимно от словоизлияния за безпрецедентността на кризата, трудните пазарни условия и опасните исторически грешки на регулацията. И тук-там се чува по някое съжаление. Но не като извинение на човек за нещо, сторено от самия него.
    Въпросната компания като че е намерила добро решение в трудната ситуация. Неин ръководител, разбира се, е Уорън Бъфет, който публично призна поражението и оттегли Berkshire Hathaway от бизнеса с кредитни карти. Славата на „Оракула от Омаха“ е придобила такива размери, че дори ако признае, че има пръст в убийството на Ейбрахам Линкълн, пак ще му се възхищават. Може би си мислите, че миналите успехи правят по-лесно признанието за провала, но обикновено е обратното – успелите смятат, че миналите им постижения просто потвърждават самооценката им за изключителната им далновидност.
    Способността на Бъфет да признава грешките си предхожда известността му. В годишния доклад на Berkshire Hathaway отпреди 25 години се използва сходен език, за да се опише забавилото се закриване на текстилния бизнес на компанията, чието име тя продължава да носи. „Много сгреших - пише Бъфет. - Пренебрегнах съвета на Конт, че разумът трябва да служи на сърцето, но не и да му е роб, и повярвах в онова, в което исках да повярвам.“
    Джордж Сорос е друг знаменит инвеститор, който с готовност признава, че е сгрешил: „Що се отнася до събитията в реалния свят, нямам способност да виждам в бъдещето. Онова, с което се отличават прогнозите ми, е, че продължавам да очаквам положителни събития, които не се случват.“ Този цитат е от 80-те години, когато името му не бе известно на всички. Способността да признават грешките си е по-скоро вероятната причина за успеха на двамата, отколкото резултатът.

    ОтговорИзтриване
  3. 2pa част

    За да се поучи човек от грешките си, първо трябва да ги признае. Един от многото проблеми на Гордън Браун е, че живее в свят, в който не са правени грешки в икономическата и фискалната политика от 1997 г. насам и който е твърде различен от реалността. Показанията, които британският премиер даде пред следствието за Ирак, са чудесно обобщени в заглавието на една книга на социалните психолози Каръл Травис и Елиът Аронсън: „Бяха направени грешки (но не от мен)“, която изследва податливостта ни към двузначни признания. Подобно на учените от „Климатгейт“ ние обследваме доказателствата не за да търсим истината, а за да подкрепим твърдения, в чиято истинност сами сме повярвали. По-лошото е, че пренаписваме историята, за да пасне на настоящите ни възприятия. По думите на Ницше: „Направил съм го“', казват спомените ми. „Не може да съм го направил“, непреклонна е гордостта ми“. Не признаваме грешките си, защото сме се самоубедили, че не сме ги извършили.
    Затова Дик Фулд от Lehman Brothers без ирония ни уверяваше, че „предвид информацията, с която сме разполагали тогава, вярвам, че взетите по онова време решения са както благоразумни, така и уместни“. Най-голямото му признание беше: „Дали ако съм знаел какво ще се случи, съм щял да постъпя различно? Да, щях да постъпя по различен начин.“ Алън Шварц, бивш шеф на Bear Stearns, не стигна толкова далеч: „Просто не бях способен да измисля нищо, което да промени нещата, дори да съм знаел какво ще се случи.“
    По време на кредитния крънч грешки допускаха банкери, политици, регулатори. Не и аз. Испанският философ Хорхе Сантаяна предупреждава, че „когато не се помни преживяното, развитието е невъзможно. Онези, които не могат да си спомнят миналото, са обречени да го повторят.“ Ако не сме си извадили нито една поука от събитията от изминалото десетилетие, сме обречени да научим тази.

    ОтговорИзтриване
  4. За пред съда: Бъфет и Lehman никога не са били близо до сделка
    12.03.2010 11:39


    Милиардерът Уорън Бъфет и Lehman Brothers „никога не са били близо до сделка“ в момента, когато инвестиционната банка е имала огромна нужда от привличане на капитал през март 2008 година. Това показва доклад за провала на банката, изготвен за нуждите на съда в Манхатън.

    Според автора на документа Антон Валукас, който е създал доклад от 2 200 страници, Бъфет е бил поканен на среща от изпълнителния директор на Lehman Ричард Фулд на 28 март 2008 година. Тогава е била обсъждана възможността милиардерът да инвестира „поне 2 млрд. долара в Lehman”, предава CNBC.

    Очевидно без знанието на Фулд обаче някой от служителите в Lehman е изпратил до служителите писмо, в което се казва, че с Бъфет е договорена сделка. Според информацията Бъфет се е съгласил да инвестира 3,5 млрд. долара в привилегировани акции с конверсионна цена 54 долара за брой.

    Това обаче се оказало изненада за Уорън Бъфет, защото „той никога не е бил близо до сделка с Lehman”, казва Валукас.

    Според него причините за това са два основни фактора – първо, шефовете на Lehman не са били склонни да инвестират в банката по същия начин и второ – прекалено много вина за състоянието на Lehman е била хвърлена върху късите продажби.

    Това е довело до подозрения от Бъфет и той категорично е решил да не инвестира в закъсалата банка.

    От доклада става още, че Citigroup и JPMorgan са имали принос за банкрута на банката, тъй като са променили едностранно и внезапно изискванията си за обезпечения и гаранции.

    Самият Бъфет преди около година заяви в интервю за Bloomberg, че от Lehman са потърсили помощ от него малко преди колапса на финансовата институция, но те му поискали повече пари, отколкото той е могъл да им отпусне.

    В края на 2009 г. пък Бъфет заяви, че е отказал потенциални сделки с акции на Lehman Brothers, Bear Stearns и AIG. Изказването му беше сред допълненията на тезата „Направих доста грешки, но не сторих нищо наистина глупаво“.

    ОтговорИзтриване
  5. Митничари задържаха банкнота с номинал 1 млн. щатски долара
    12.03.2010 12:41


    Банкнота с номинал 1 млн. щатски долара, придружена със сертификат, задържаха митнически служители от аерогарата в София, съобщиха от Агенция „Митници“.

    Банкнотата е емисия от 1923 година и е била скрита в експресна куриерска пратка с документи, пътуващи от България за Испания.

    Предстои извършване на експертиза, която да установи дали банкнотата е автентична и каква е нумизматичната й стойност.

    По същото време в друга куриерска пратка митничарите от митницата на аерогарата са открили скиминг устройство. Четецът, използван за изтегляне на информацията от банкови карти, е бил укрит в пратка, съдържаща компютър за автомобил.

    Пратката, тръгнала от България, е предназначена за получател в САЩ.

    При трети случай митнически служители от митническия пункт в Калотина са задържали 19 непопълнени заготовки за банкови карти.

    Заготовките са открити при личен преглед на 36-годишен български гражданин с инициали П.П., пътуващ от България за Сърбия с редовна автобусна линия. П.П. се опитал да пренесе заготовките, залепени по тялото му, под бельото.

    ОтговорИзтриване
  6. "След около година проблемите на жилищния пазар в САЩ би трябвало в голяма степен да са останали зад нас. Цените, разбира се, ще бъдат под нивата от времето на "балона", но за всеки продавач и наемодател, пострадали (от кризата), ще се намерят купувачи, които да се възползват"
    Уорън Бъфет, инвеститор

    ОтговорИзтриване