събота, 28 март 2009 г.

izmami1

Слуховете за смъртта на свободния пазар са силно преувеличени – справка от Адам Смит

Свободния пазар умира над 10 пъти през изминалия век


„Свободният пазар е мъртъв.

Него последователно го убиваха болшевишката революция, фашисткия диражизъм, кенсианството, Великата депресия, победата на лейбъристите през 1945 г., неокенсианството, арабското нефтено ембарго, "третия път" на неосоциалистите и сегашната икономическа крииза.

Свободния пазар умира над 10 пъти през изминалия век.

И ако бащата - основател на пазарната теория шотланския икономист Адам Смит чуе днешните оплаквания за смъртта на пазара, той гръмко би се разсмял", пише в. Financial Times.


„В най-известния си труд „Изследване върху природата и причините за богатствата на народите", публикувано в далечната 1776 г., Смит пише: "Жилищния дом сам по себе си не носи никаква прибавена стойност за човека, който живее в него.

Дори домът да бъде даден под наем и да носи на наемодателя някаква рента, домът въпреки всичко не произвежда никаква стойност и за заплащането на тези рента наемателят трябва да има някакъв друг доход".

Следователно, заключава Адам Смит, „въпреки че домът може да носи доход на отделно взет човек, той с нищо ни на йота не може да увеличи дохода на цялото население".


Адам Смит много добре е познавал гигантските спекулативни балони или както той ги нарича „прегрявания на пазара".

Три години преди раждането на Смит във Франция била учредена „Мисисипската компания".

По това време неин шеф бил известния финансист Джон Ло - Бърнард Мадоф.

Той се ползвал с подкрепата на регента Филип Орански. Компанията пуснала 200 000 акции по 500 ливри всяка.

При това купувачите са могли да придобиват книжата не само срещу монети и банкноти, но и срещу държавни облигации, който циркулирали на пазара на стойности под техния номинал.


По такъв начин Мисисипската компания се превърнала в кредитор на френската държава. Почти веднага започнало трескаво търсене на акциите на Мадоф.

На следващата година от името на ръководството на дружеството Ло обещал много високи дивиденти.

Това изявление предизвикало още по-високо търсене на книжата на компанията и от управата организирали подписка за допълнителни 50 000 акции, за които в кратко време вече имало 300 000 заявки.

Курсът на книжата неотклонно растял и ръководството тиражирало нови 300 000 акции вместо планираните 50 000.

Цената на една акция достигнала 10 - 15 000 ливри.

Разбира се цялата афера завършила лошо.


Описвайки дейността на банките Адам Смит предупреждава, че опита да се привлекат купувачи на облигации, чрез изплащането на високи лихви винаги завършва с пълна загуба на капитала.
Като правило свръх печалбите свидетелстват за прегряване на пазара в даден отрасъл или в цяла страна. „Като правило най-висока норма на печалба се наблюдава в страни, които стремително се приближават към банкрута".

Участниците на пазара стремително един след друг се нахвърлят да грабят от един и същ сектор изпадайки в своеобразно безумие, редовно взривяващи цените на един или друг актив - земята в Луизиана, акции, облигации, луковици на лалета или ипотеки обезпечени с недвижимост.

Това безумие неизменно се подгрява от една проста идея, която се заключава в това, че благодарение на кредитната експанзия този актив може безкрайно да нараства в цената си.


Каква рецепта би ни дал днес Адам Смит?

Във всеки случай да не се опитваме отново да раздуем спаружващите се балони, като помпаме банките с все нови и нови парични инжекции.

Надценения актив трябва да падне в цената си.

Що се отнася до национализацията, Смит предупреждава в своя труд: "Държавата може да сече монети, но едва ли някога ще стане добър търговец на вино или аптекар".

========
========
Милиардер смути регулаторите

Stanford Financial предлага два пъти по-високи печалби от средните.

Спазва ли браншовите стандарти?




Финансистът Алън Станфорд изкушава инвеститорите със суперсигурни депозитни сертификати с лихви над два пъти от средните на пазара.
Фирмата му твърди, че генерира внушителни печалби, инвестирайки парите от депозитите най-вече в акции, имоти, хедж фондове и ценни метали.
Но скептичните федерални и щатски регулатори следят внимателно дейността й, особено онези депозитни сертификати, чиито основни инвестиции изглеждат съмнителни. Последните 12 месеца фондовите борси и хедж фондовете загубиха много от стойността си, а Stanford Financial Group продължи да изплаща печалби над средните, заявявайки, че увеличила с 30% активите си в чужбина.
BusinessWeek научи, че три регулаторни агенции разследват Stanford Financial и заради солидните премии, лукс колите и скъпите ваканции за служителите.
Продажбата на депозитни сертификати обикновено е бизнес с ниска норма на печалба. Фирмата контрира, че „спазва браншовите стандарти за маркетинг и генериране на продажби".

Алън Станфорд (58) е фигура на Уолстрийт с над $2.2 млрд. богатство, според годишната класация на Forbes за най-заможните хора в САЩ. Stanford Financial отказа да ни свърже със Станфорд.
ПАНИКА

След предполагаемата пирамида на Мадоф от $50 млрд., регулатори и инвеститори по света са паникьосани от фирми за управление на капитали, които обещават по-високи от нормалното печалби.

Stanford Financial продава широк кръг от акции и облигации, до взаимни фондове и редки монети, но депозитните сертификати остават централен продукт.

Филиалът й в Антигуа е увеличил активите си от $1 млрд. на $8.5 млрд. от 2001 насам. Депозитните сертификати на Stanford изискват минимална инвестиция от $50 000 и предлагат изкусителни лихви.

Текущата лихва по едногодишните сертификати е 4.5%, а средната за банките в САЩ е около 2%.


Фирмата твърди, че предлага значително по-добри лихви, защото се възползва от ниските такси и разходи в Антигуа наред с други фактори.

И тя, и филиалът й не уточняват естеството на вложенията си.

Отчетите в КЦКБ също не дават информация.

Изредени са основно акции на малки компании.


Това е необичаен набор инвестиции за обезпечаване на депозитните сертификати, докато повечето издатели предпочитат по-високодоходни съкровищни облигации или подобни консервативни инструменти.


За разлика от сертификатите на американските банки, депозитните сертификати на Stanford не са гарантирани от държавата.

Финансите на офшорната банка се одитират от миниатюрната кантора C.A.S.Hewlett & Co.

Главният изпълнителен директор Чарлзуърт Хюлет наскоро починал, но има „достатъчно квалифицирани хора, извършващи одит", посочва офис мениджърът на кантората, който не пожела да коментира делата с офшорния филиал.

В седемчленния борд на директорите на банката в Антигуа преобладават вътрешни хора, роднини и приятели на Станфорд, сред които главният финансов директор Джеймс Дейвис, семеен приятел на Станфорд и баща му Джеймс.

Бивши служители се усъмниха в инвестиционната стратегия на фирмата.

Чарлз Хазлет, бивш брокер от офиса в Маями, разказва, че пътувал в командировка до Антигуа със служебния самолет, в който седалката на тоалетната чиния била украсена със златен орел, логото на Stanford Financial.

След като продал депозитни сертификати за $10 млн. само за едно тримесечие, Хазлет получил чек от $100 000 за покупката на BMW 745

. Брокерите в Stanford, които продадат депозитни сертификати за поне $2 млн. за едно тримесечие, задържат 2% от активите, много над това, което конкурентите обикновено плащат. След като през 2002 започнал да задава въпроси за инвестиционната стратегия, осигуряваща такива печалби, Хазлет бил изхвърлен.

БРОКЕРСКИ ОБВИНЕНИЯ

И други бивши брокери твърдят, че има нередности в компанията.

В дело за неправомерно прекратяване на договор Марк Тидуел и Чарлз Рол потвърждават, че през декември 2007 били принудени да напуснат, след като възразили срещу „незаконни бизнес практики".

Те разкрили, че Stanford Financial унищожила документи „по време на проверка на КЦКБ".


Противоречивостта не е нещо ново за фирмата и основателя й.

В миналото Станфорд твърдеше, че е далечен роднина на Лиланд Станфорд, губернаторът на Калифорния, създал престижния университет с неговото име.

Университетските власти заявяват, че той няма родствена връзка с финансиста и завеждат дело за „имитация" на логото.

Фирмата отрича нарушение.


И американският държавен департамент разследвал дейността на Алън Станфорд, загрижен, че финансистът, по това време съветник на правителството в Антигуа, влияе на преразглеждането на банковите правила на острова по начин, от който би се облагодетелствала неговата фирма.

Случаят бил прекратен, след като правителството затегнало антикорупционните си закони.


Междувременно авторитетът на Станфорд расте.
През 2004 той купува почитаната фирма за анализи на Чарлз Шваб Washington Research Group.
Лайл Гремли, бивш управител на Фед, е съветник на подразделението за проучвания.
Анализаторите на Stanford Financial редовно гостуват в предавания по бизнес тв канали.
Компанията e основен корпоративен спонсор на Heat, професионалния баскетболен отбор на Маями,
Флорида.
========
=========
Станфорд е бил не само фараон, но е и прал наркопари

Агентите на ФБР са успели да установят местонахождението на укриващия се бос на финансова пирамида милиардерът Алън Станфорд


Агентите на ФБР са успели да установят местонахождението на укриващия се бос на финансова пирамида милиардерът Алън Станфорд.
Спекуланта бе обвинен в отмъкване на $8 млрд.
Тексасецът Станфорд е засечен в гр. Фредериксберг във Вирджиния.

След скандала президентът Барак Обама и редица конгресмени, заявиха, че ще върнат даренията, които са получили за своите компании от Станфорд, предаде Reuters.

Обама е получил от мошеника дарение в размер на $4,6 хил, докато опонента му Джон Маккейн $28 000.

През последните години за лобисти сред демократите и републиканците тексаският милиардер е изхарчил $7 млн.

Освен за създаването на финансово пирамида ФБР в момента разследва Станфорд за пране на пари получени от трафик на наркотици.

Миналата гаодина властите задържаха един от самолетите на Станфорд, в който бяха намерени документи свидетелствуващи за връзки между финансиста и Cartel del Golfo, който е сред най-жестоките наркокланове в Мексико.

========
=========
С измама Алън Станфорд е прибрал $8 млрд.

Собственикът на Stanford Financial Group миллиардерът Алън Станфорд бе обвинен в мошеничество


Собственикът на Stanford Financial Group миллиардерът Алън Станфорд бе обвинен в мошеничество.
Според Комисията за борсите и ценните книжа в САЩ Станфорд чрез измама е придобил $8 млрд.
В продължение на 15 години Stanford Financial Group е търгувала с облигации, които са
гарантирали на клиентите получаването на виисоки дивиденти, се казва в изявлението на комисията.
Съдът в Хюстън, в щата Тексас вече заповяда блокирането на всички сметки на компанията.
Освен Станфорд по делото са обвинени още трима мениджъри на Stanford Financial Group.
В момента ФБР разследва над 500 случай на борсови мошеничества от американски фирми на борсите.
==========
===========
нвестиционен посредник симулирала връзки към Уорън Buffett, SEC казва
А трябваше международната инвестиционна компания за недвижими имоти в Palmdale, който твърдеше, Buffett е "Почетен председател, 'е изключен.
9
Федерална органи затвори определи трябваше International Real Estate инвестиционен посредник понеделник, обвини неговите собственици на източване на разстояние стотици хиляди долара в банкови сметки, докато Филипинско лъжливо претендира, че милиардер инвеститор Уорън Buffett беше на дружеството почетен председател.

Ценните книжа и борсите, получени на основание съдебно решение за замразяване на активите на Международния Realty Holdings Инк. на Palmdale и оператори, Ottoniel Medrano, пазач на федерални затвора, и Leticia Isabel Medrano.
В Medranos "връзката не е ясна, заяви Грегъри C. Glynn, старши съветник изпитание за сек.





www.preqin.com/hedge
Гласово ляво с Международните Realty Holdings не се върнаха, и SEC служители заявяват, че не знам дали Medranos имали адвокат.

В SEC подадена на 10-страница измами дело срещу Medranos и IRH в понеделник в САЩ окръжен съд в Лос Анджелис.

В декларация, придружаваща костюм, Buffett, понякога известна като Oracle на Omaha за инвестиране юначност, IRH оспорва твърденията, че неговата холдинг, Berkshire Хатауей Инк., бе помогнал намери Palmdale операция.


"Аз не съм, нито някога съм бил, на" Почетен председател "на Борда на директорите на IRH," Buffett заяви в декларацията.
"Аз никога не са имали никакви лични или бизнес отношения с IRH."

В SEC дело каза IRH, чиито представители обещаха годишните декларации на до 15%, също така твърдеше, лъжливо, че компанията е 50% собственост на швейцарската банкова гигант Credit Suisse.

IRH грешно Buffett име като "Бюфет" в инвестиционната си брошури, на SEC жалба заяви, както и снимка на Buffett с осем души, се казва IRH служители, всъщност показа инвеститор със студенти от университета в Мичиган бизнес училище.

В Buffett името му работи магията на Джеймс Т. Bonner, 80, пенсиониран IBM системи анализатор в Сан Диего.
В декларация, Bonner каза един служител IRH Казах му, компанията имаше значителни участия в Сингапур, Китай и Япония и ще инвестира в нов клас Berkshire Хатауей акции.

"Моят анализ е, че ако IRH беше достатъчно добър за инвестиции и одобрение от Уорън Бъфет [т] беше достатъчно добър за мен", каза Bonner, която инвестира повече от $ 100000.

IRH повдигнат най-малко $ 485000 и вероятно повече от $ 700000 от най-малко 15 на инвеститорите в шест държави, SEC дело каза.

"От около $ 700000 депозиран в IRH сметките от февруари 28, 2009 (по-малко от $ 485000, което е инвеститор на пари), не по-малко от $ 535000 е жични от Medranos в банкови сметки, притежавани от правна фирма в България," делото каза.

Glynn каза SEC работех да има средствата, за да се върна в САЩ "Ние уловени този рано,"
каза той.
=====
========
Случайност? Кредитната криза бе обир

27 Март 2009 | 10:22


Хората във властта във Вашингтон и на Уолстрийт се държат сякаш сегашната световна финансова криза е произшествие, причинено от нещастно съчетание на алчност и позаспали регулатори.

Това, което преживяваме сега все пак, е резултат от съзнателно, планирани плячкосване на световната икономика, коментира за MSN анализаторът Джим Джубак.

Корените на това се простират назад десетилетия.

И това не би било възможно без помощта на купени хора, които седят в Конгреса.


Разбира се, само защото планът отнесе и крадците, като отряза финансов пръст тук и портфейл там, вие не трябва да оставате с илюзията, че са се пенсионирали.

Всъщност, в "решенията" вече предложени от Конгреса, целящи да подкрепят глобалната финансова система и тази на САЩ, можете да видите, че обирджиите работят по-усилено от всякога.


Обвиняваш регулаторите

Димната завеса - официалното обяснение за глобалната катастрофа - беше извадена напред на 5 март при изслушването относно 170-милиардното блато, което е AIG.

Сервирани на поднос бяха Ерик Динало, надзираващ застраховането за Ню Йорк, и Скот Полакоф, директор на Федералната служба за надзор на спестяванията.


Нито един от двамата няма убедителни обяснение защо техните агенции не са направили повече, за да спрат срива на AIG, която до момента струва на американските данъкоплатците 170 млрд. долара.

Като изкарват на показ тези жертви в публичен процес, политиците във Вашингтон се крият от въпросите, които показват, че те са далеч по-отговорни за тази криза, както и за унищожаването на трилиони долари в световен мащаб.

Какви въпроси? Ето тези:


Въпрос: Как така Службата за спестовен надзор, звено от Министерството на финансите, което регулира спестяванията и кредитите, се оказа основният федерален регулатор за застрахователния гигант AIG?

Отговор: Фирмата, на практика, можеше да пазарува за регулатор по свой избор. AIG придоби компания за малки спестявания и заеми през 1999 г. и това прати надзора при службата за спестовност.

Aгенция с 1000-служител с офиси във Вашингтон, Атланта, Далас, Сан Франциско и Джърси сити.


Агенцията не е била много усърдна през последните години

. От финансовото министерство я обвиниха за ролята си в подпирането на IndyMac дни преди да се срути.

Одитори от агенцията са позволили на компанията да направи парични инжекции със задна дата, за да изглежда, че IndyMac има достатъчно капитал.

Това може да струва на Корпорацията за застраховане на депозитите 9 млрд. долара.


За последните четири години агенцията е контролирала клона за финансови продукти на AIG в Кънектикът.

Или тези одитори, специализирани в спестяванията и заемите, не са разбирали от сложни деривати, или, както в случая с IndyMac, са решили да играят заедно с AIG.

Във всеки случай агенцията не е предприела стъпки, за да се спре практиката.


Въпрос: Защо не бяха държавните застрахователни органи по-агресивни при регулирането на AIG?

Отговор: Защото федералното правителство ги е натиснало да отстъпят.

Агресивно тълкуване на определението за застраховка може да даде право на държавните агенции да регулират деривативните договори, които AIG пишеше в Лондон.

Те са били, в действителност, застрахователни полици, които са гаранция на компаниите (банки, застрахователи, фондове) срещу загуби от ценни книжа в портфейлите си.


Но Конгреса направи много ясно всичко, в закон от 2000 г., подкрепен от Алън Грийнспан, председателя на Федералния резерв тогава.

С него повечето деривативни договори, нетъргувани на пазар, са извън регулаторния обсег на всички федерални агенции, дори и на самата Комисия за търговия със стокови фючърси.


С новия закон пазарът на кредитни суапове експлоадира от 632 млрд. долара през първата половина на 2001 г. до 62 трлн. през втората половина на 2007 г.

Въпрос: Никой не беше притеснен за риска за финансовата система, породен от пазар, който е огромен, сравнен с активите на продавачите на тези застраховки?

Отговор: Тревожите се за ливъриджа? Шегувате се.

През 2004 г. Комисията по ценните книжа и борси, след лобиране от Уолстрийт, обърна правилото от 1975 г. за ливъридж на инвестиционните банки до 15-към-1.

Новата граница може да достига 40-към-1, ако инвестиционните банки имат компютърни модели, които казват, че това е безопасно.


Въпрос: Защо Уолстрийт не се тревожеше за преливащата ливъридж и риска, който представлява?

Отговор: Знаете защо: новият бизнес модел е невероятно печеливш.

През 1999 г. звеното за финансови продукти на AIG имаше приходи от 737 млн. долара.

Те достигат 3.26 млрд. до 2005 г.

И почти цялата сума е печалбата - оперативният доход е 83% през тази година. Най-големият разход дотогава са възнагражденията.

Заплатите и премиите варират, в зависимост от това колко добра е годината, от 33% до 46%.


Въпрос: Защо Вашингтон не се опита поне да ограничи риска?

Отговор: Пари. Само трябва да се обърне внимание кой сенатор получав кампанийни вноски от AIG.
Според данни на Федерална избирателна комисия демократът Макс Баукус е получил
повече пари от AIG (91 000 долара), отколкото от всички други дарители.
Той води финансовата комисия на Сената.

Дод, председател на Банковата комисия в Сената, пък е получил

280 000 от AIG. (за 2003-08 г.

AIG е само четвъртата в списъка по дарения,

а Citygroup е класирана първа).
И сега Дод признава, че той е този, който е оставил вратичка на AIG да
плати 165 млн. премии наскоро.

Двадесет и осем настоящи членове на Конгреса притежават акции на AIG.
Сенатор Джон Кери е най-големият инвеститор, с книжа на стойност
2 млн. долара (според последните декларации все пак).

Конгресът е представил много други екстри в миналото десетилетие, които
са допринесли за тази криза, и направи почистването по-скъпо и болезнено.
За пример, държавни комисии са оказали натиск да се блокира прилагането на
щатски (местни) закони за защита на потребителите срещу национална банка.

Сред мерките, които на отделните щати им бе забранено да налагат, бяха

правилата срещу хищническо кредитиране.

Федералният резерв предприе

точно три формални действия срещу subprime кредитори от 2002 г. до 2007 г.,
а Офисът по спестявания и кредети, с власт над 1800 банки,
предприе само три налагащи действия - от 2004 г. до 2006 г.

Следващият кръг на плячкосване

За това, за което трябва да се тревожим сега - освен за икономиката, работата, пенсионните спестявания, ипотеката и срива на глобалната финансова система - е, че обирджиите не са в отстъпление.

Още повече, те са повече от нагли.


Така например, в първите дни на кризата с AIG, Goldman Sachs отрече,

че е имал "материална" еспозиция към AIG.

Няколко месеца по-късно обаче,

след като Хенри Полсън, бивш изпълнителен директор на Goldman Sachs,
организира спасяването на AIG от данъкоплатците, се установи,
че най-големият получател на пари (12.9 млрд. от 170-те млрд.) бе точно Goldman Sachs.

Следващият кръг на плячкосване вероятно ще дойде под формата на реформата.
Вече се чуха призиви за федерално регулиране на застрахователната индустрия.
От години самата тя настоява за това, искайки да замени всички тези държавни
агенции и техните различни правила с един федерален стандарт.
Това е страхотно, ако федералните стандарти и федералните регулатори са едни от

най-строгите в момента.

Но какъв е смисълът да дадеш повече власт на същите тези хора,

които са вече хванати от индустриите, които те регулират?
====================
====================
Създадоха часовник, предсказващ бъдещето

27 Март 2009 | 16:35


Магиите и високите технологии винаги са се смятали за несъвместими.
Швейцарската компания BorgeauD обаче реши да опита да ги обедини, създавайки часовник, предсказващ бъдещето.

Нейният Panchang watch е създаден на базата на индийския календар Панчанги.
Самият часовник е семпъл и елегантен, без много функции.Има два циферблата- единият обикновен 60-минутен, другият показва периодът Раху Каал, свързан с фазите на луната и е разделен на 90-минути.

Според индийския календар има неблагоприятни периоди за вземане на важни решения.
И досега много индийски бизнесмени се съобразяват с него и отказват да вземат решения в периода Раху, който е отбелязан с малка стрелка.

Естествено серията е лимитирана до 500 женски и 150 мъжки часовници.

Цената на всеки един от тях започва от 2 200 долара.

Няма коментари:

Публикуване на коментар