Джон Неф - професионалист за професионалистите     

понеделник, 21 януари 2008 

 

Джон Неф е един от забележителните инвеститори на отминалия век след като, в продължение на повече от тридесет години, управляваният от него Windsor Fund редовно влиза в класацията на петте най-добри американски взаимни фондове. Не само това, но Неф си е спечелил и прозвището “Професионалист за професионалистите”, тъй като не един или двама инвестиционни мениджъри сами му поверяват парите си, сигурни в неговите качества. 

В университета Неф изучава индустриален маркетинг, но посещава вечерни курсове по банкиране и финанси. През 1954 година започва работа като анализатор в Националната градска банка на Кливлънд. Както там, така и през цялата си блестяща кариера, Неф прилага модел за инвестиране, базиран върху работата на Бенджамин Греъм.

Успехът на Неф говори сам за способностите му. Средногодишната доходност на Windsor Fund за 32 години, през които Джон е начело, е 13.7%, срещу 10.6% за S&P 500. Това значи, че инвестиция от 10 000 долара в началото на този период би се равнявала на близо 500 000 през 1995 година, когато Неф се пенсионира. 

Най-успешната сделка на Неф е през 1984 година, когато той инвестира голяма част от фонда си в акции на компанията Форд, в момент в който всички избягвали производителя на автомобили. Инвеститорите се опасявали, че компанията може да фалира, след като коефициентът P/E бил паднал до рекордно ниското ниво от 2.5. Средната цена, по която Неф купил акциите, била под 14 долара. За три години цената се покачила до 50 долара, а Windsor спечелил 500 милиона долара. 

Неф описва себе си като инвеститор, търсещ акции с ниска стойност на коефициента P/E. Той избира акции, които са подценени спрямо сумата на растежа на доходността им и размера на дивидента. Той нарича това “терминална връзка” или “това което плащаш, за това което получаваш.” Това е коефициентът GYP ((Growth&Yield)/P/E). Неф препоръчва да се сравнява коефициентът GYP на собствените акции и собствения портфейл с GYP на пазара. Портфейлът е добре изграден, ако има коефициент GYP по-висок от този на пазара. При избора на акции за портфейла, Неф препоръчва да се определи целеви коефициент GYP и да се купи акцията, когато цената падне до нужното ниво. 

Освен това, ако две компании имат очаквана възвращаемост от 20%, но компания А е с 20% ръст на доходността и 0% дивидент, докато компания Б е с 10% растеж и 10% дивидент, то за предпочитане е компания Б, тъй като дивидентът прави вероятността за 20% доходност по-голяма. 

Неф се придържа към стратегията да не инвестира в акции с очакван голям растеж. Техните коефициенти P/E са обикновено изключително високи, а това рязко повишава риска от внезапен спад на цената на акцията. 

Джон Неф е открил за себе си още една истина. Винаги продава акциите, когато фундаменталните показатели на компанията се влошат, както и когато цената им се доближи или достигне до очакваното от него ниво. Основните показатели на всяка компания за него са доходността и петгодишните нива на растеж. Ако те започнат да спадат, Неф вероятно би ви посъветвал да продавате. 

Най-добрите печалби се правят обикновено след паника на пазара. Пример за това е 22% сгромолясване на пазара на 19 октомври 1987 година. Преди тази дата, Неф държи близо 20% от парите на фонда в кеш, за което получава мнозина упреци. След огромния спад обаче Неф влиза на пазара с всичките си средства и закупува акции на компании като Home Depot, IBM, Dell и MacDonald’s, в момент, в който те са с едноцифрени стойности на коефициента Р/Е. 

Някои от критериите за избор на акции на Джон Неф:

 

Нисък коефициент P/E

Растеж на доходността над 7%

Солиден, за предпочитане покачващ се дивидент

Доста по-добра от средната доходност, спрямо коефициента P/E

Солидни компании в растящи сектори

Продукт или услуга с обещаващо бъдеще

____________________________________________________            

Източник: John Neff On Investing, 1999, author: John Nef