Подвеждащите хвалби - 2008-01-13 16:18
Защо невинаги първокласният рейтинг ААА е гаранция за качество?
Алине ван Дун и Саския Шолтес


Ако американското правителство изгуби първокласния си кредитен рейтинг ААА, това ще е удар с огромна символна стойност върху статута на най-мощната политическа и икономическа сила в света. Всеки дебат относно стойността на американския правителствен рейтинг трябва да отчете факта, че клеймото за качество ААА има все по-малка тежест пред инвеститорите. Кредитната криза, която бе предизвикана от ръста на рисковото ипотечно кредитиране, засегна банките и инвеститорите по целия свят. Тя развенча мита, че първокласният кредитен рейтинг е гаранция за сигурност.

През последните години банките и други финансови институции използваха сложни дългови инструменти, за да разпределят по-равномерно риска, свързан с отдаването на заеми на физически лица и компании. Много от тези заеми бяха оценени с най-високия рейтинг, но се оказаха уязвими за проблеми с активите, които се подсигуряват. Като резултат в последните години броят на първокласните облигации, понижени до по-нисък кредитен рейтинг, наброява стотици (голям процент от тях са сложно структурирани инструменти). 

„Дълговете с оценка ААА бяха най-лошо засегнатият сегмент от пазара на фона на предишните оценки за кредитната му стойност“, се казва в доклада на Сиобан Пти, анализатор в Роял банк ъф Скотланд. Вече са останали съвсем малко компании с кредитен рейтинг ААА. „Муудис инвесторс сървисис“ поставя в най-високата категория само пет нефинансови компании в САЩ. 

Във финансовия свят има повече компании с висок рейтинг. Причината е, че поне на теория колкото си по-надежден и колкото по-малка вероятност има да просрочиш дълга си, толкова по-малка лихва плащаш, когато заемаш пари. Има много инвеститори, като пенсионните фондове и местните власти, разпореждащи се с бюджета на училищата, които искат да вложат парите си по възможно най-сигурния начин. Някои от тях, в това число и градове в държави, толкова отдалечени като САЩ и Норвегия, изгубиха пари, след като се изложиха на изненадващо големи рискове. 

Пазарите на държавни дългови инструменти са сигурно убежище, където се помещават огромни суми пари, и са критерий, с който се съобразяват теглещите заем. На тези пазари значението на високия кредитен рейтинг понякога е по-голямо, отколкото в корпоративния свят. Правителственият дълг на САЩ например е собственост на централни банки, държавни инвестиционни фондове (т.нар. суверенни фондове) и други важни инвеститори от цял свят. Някои от тях биха вложили парите си само в активи с топкредитен рейтинг.

„Ако се абстрахирате от козметичния ефект на ААА рейтинга на американския правителствен дълг, ще осъзнаете, че той изобщо не е само за фасон“, заявява Дан Фъс, фондов мениджър в „Лумис стайлс“, и допълва: „Като направят сметките си, купувачите ще се преориентират.“

Но дори пазарите на държавни дългови инструменти са свидетели на различно отношение към първокласния рейтинг ААА. След въвеждането на еврото като единна европейска валута дългът, емитиран от страни като Германия, бе разглеждан като по-сигурен от този на Италия например, въпреки че рейтингите им бяха еднакви. 

Тези дни значението, което придават инвеститорите на компаниите с превъзходен рейтинг, стана очевидно. „Беркшайър Хатауей“ на Уорън Бъфет, която има солидни позиции на застрахователните пазари, е една от малкото американски компании с такъв рейтинг. Неотдавна Бъфет реши да навлезе на многомилиардния пазар за застраховане на облигации, емитирани от общинските управи. „Ем Би Ай Ей“ и „Амбак“, които доминират този пазар, понесоха огромни загуби от ценни книжа, чието покритие бяха рискови ипотеки. Те все още поддържат рейтинг ААА, но са на косъм да го изгубят. Вследствие на Бъфет бе изплатена по-висока премия от нюйоркската общинска управа, теглила заем, за да застрахова дълга си. Местната власт предложи по-малко на „Ем Би Ай Ей“ и „Амбак“.

В момента под мерника на критичния поглед попада ролята, която рейтинговите агенции са изиграли за неправилната оценка на хилядите сложни облигации, които бяха оценени с ААА. Фактът, че толкова много инвеститори са принудени да продават активи поради промени в кредитния рейтинг, предизвика тревоги относно влиянието, което притежават съответните агенции. Регулаторните органи и политиците призоваха за промяна в правилата. Този дебат най-вероятно ще се активизира още повече, особено ако кредитната криза в САЩ се задълбочи и още повече рейтинги паднат на бойното поле.